Р Е Ш Е Н И Е
Номер 242 27.06.2019г. град
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на двадесет
и девети май две хиляди и деветнадесета година в открито заседание, в следния
състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Д. Бозаджиев
при
участието на секретаря Галина Младенова като
разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№297 по описа за 2019г.
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от
Гражданския процесуален кодекс.
С решение на Панагюрски районен съд №87 от 06.07.2018г. постановено
по гр.д.№328/2016г. по описа на същия съд,
е признато за установено по отношение на Г.Т.Г., с ЕГН- **********,*** и И.Т.Г.,
с ЕГН- **********,***, че ищците Г.Г.Ш., с ЕГН- **********,***, Д.Г.Т., с ЕГН- **********,***,
М.М.Ш., с ЕГН- ********** ***, Ц.Д.Г., с ЕГН- **********,*** и П.Д.К., с ЕГН- **********,***,
са собственици на поземлен имот с площ от 643 кв.метра, за който имот е отреден
УПИ ХVІІІ-509, в кв.24 по плана на с.П., община П., ведно с построената в имота
двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 67 кв.метра, при съседи: североизток
– УПИ ХІХ-509 и УПИ ІІ-524, северозапад – улица, югоизток – УПИ ІV-522 и
югозапад – УПИ ХVІІ-510, като са осъдени ответниците Г.Т.Г. и И.Т.Г., да
предадат на ищците Г.Г.Ш., Д.Г.Т., М.М.Ш., Ц.Д.Г. и П.Д.К., владението върху
недвижимия имот, представляващ поземлен имот с площ от 643 кв.метра, за който
имот е отреден УПИ ХVІІІ-509, в кв.24 по плана на с.П., община П., ведно с
построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 67 кв.метра, при
съседи: североизток – УПИ ХІХ-509 и УПИ ІІ-524, северозапад – улица, югоизток –
УПИ ІV-522 и югозапад – УПИ ХVІІ-510.
Със същото решение ответниците Г.Т.Г. и И.Т.Г., с посочени
адреси и ЕГН-та, са осъдени солидарно да
заплатят на ищците Г.Г.Ш., Д.Г.Т., М.М.Ш.,
Ц.Д.Г. и П.Д.К., всичките с посочени адреси и ЕГН-та, сторените
съдебно-деловодни разноски в общ размер на 920лв, която сума представлява сбор
от държавна такса в размер на 90лв. и адвокатско възнаграждение в размер на
830лв.
С решение №51 от 29.03.2019г. на Панагюрски районен
съд постановено по гр.д.№328/2016г. по описа на същия съд, по реда на чл.250 от ГПК е допълнен диспозитива на решение
№87 от 06.07.2018г. постановено по гр.д.№328/2016г. по описа на същия съд, като
на страница 8/осма/, ред 6/шести/ отдолу
нагоре, след израза “И.Т.Г., с ЕГН-**********,***, да се чете „ и П.И.Г., с ЕГН
-********** ***, като диспозитивът
продължава с израза: “че Г.Г. Ш.……“.
Решението се обжалва изцяло в срока по
чл.259 ал.1 от ГПК с въззивна жалба с
вх.№2465 от 27.08.2013г. подадена от ответника Г.Т.Г. чрез процесуалния си
представител адв.Ц.Ч. ***, с доводи за порочност на същото като необосновано и
постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че съдът
едностранчиво и тенденциозно е
коментирал събраните по делото доказателства и най-вече на свидетелските
показания на св.Ц.Т. като заинтересован изключително от изхода на делото и че в
същност делото се базира на неговите показания и без да се вземат под внимание
свидетелските показания на останалите разпитани по делото свидетели относно
упражняваното владение върху процесния имот от наследодателя на ответниците по
иска, както и момента в който ищците са започнали да посещават наследодателя им
в имота и с каква цел, като не бил
съобразен и факта кой е декларирал имота като свой и в тази връзка какво са
декларирали ищците за него, по които обстоятелства според жалбоподателя
първоинстанционният съд не бил взел отношение.
Постъпила е в срока
за обжалване и въззивна жалба подадена
лично от тримата ответници по иска Г.Т.Г.,
И.Т.Г. и П.И.Г., с вх.№2564 от
04.09.2018г. против постановеното решение като се поддържа, че то е
незаконосъобразно и необосновано.Твърди се, че съдът не е обсъдил отразяванията
в разписната книга по действащия регулационен план на с.П. от 1989г. и
значението им за правото на собственост предвид процедурата по изготвянето на
регулационните планове на населените места. В тази връзка се поддържа, че в
същност записването на имота по разписния лист на името на наследодателя на
ответниците Т. Ш., което обстоятелство е било известно на ищците означава
действие на наследодателя за отричане по явен и
недвусмислен начин на владението
на ищците и превръщането му от
съсобственик съвладелец в собственик
владелец и от държател на идеалните части на ищците в техен владелец като ги
държи за себе си с намерение да ги свои и че тези действия били известни
на ищците, което било първото
действие.Като второ действие жалбоподателите сочат подаването на декларация по
чл.14 от ЗМДТ през 1998г., представляваща ново деклариране на процесния имот
само и единствено на името на Т. Ш.,
който не е включил в партидата си по
деклариране на имота и другите наследници около 20г. В тази връзка се
коментира, че ищците в своите декларации по чл.14 от ЗМДТ от 1998г. не са
декларирали идеалните си части от този имот. Коментирани са свидетелските
показания на ищците в посока за недоказаност, че наследодателя на ответниците е
бил държател на идеални части от имота и че не е считал целия имот за свой. Предвид констатирани
противоречия между свидетелите и след анализ на всички свидетелски показания се
навежда извод за съществуващо общо взаимно решение между наследниците, че след
като ищците имат свои жилищни имоти, процесният имот да остане за брат им Т. Ш..
Моли да се отмени решението и се отхвърли предявения ревандикационен иск за
собственост.Прилага към жалбата си и скица на имот с №109 от 31.03.2016г.
В срок е постъпил
писмен отговор от ищците в производството пред първата инстанция чрез
пълномощника си адв. М. *** в който се
оспорва подадената втора въззивна жалба от насрещната страна. Коментирани са
предпоставките за уважаване на претенцията по чл.108 от ЗС като се сочи, че
всички предпоставки са налице и са установени по делото от събраните
доказателства. При анализа на
свидетелските показания и събраните доказателства, се акцентира на
неустановеност на правно основание за ответниците въз основа на което
последните да владеят процесния недвижим
имот и се коментира доказателствената
сила на отделните писмени и гласни доказателства и какви обстоятелства чрез тях
се установяват по отношение твърдяното
от ответниците правно валидно владение. Навежда се извод, че предявеният иск е основателен и доказан и
правилно е уважен от първоинстанционния съд. Моли да се потвърди обжалваното
решение с присъждане на разноски за въззивната инстанция.
По отношение на
постановеното решение по чл.250 от ГПК няма постъпила въззивна жалба след уведомяването
на страните по него като в същност
доводи за незаконосъобразност и на това решение са изложени в общата жалба на тримата ответници подадена в срока на
обжалване на първото решение, поради което следва да се приеме, че и този
съдебен акт е предмет на инстанционен контрол предвид съдържанието жалбите и
изразеното становище от жалбоподателите в откритото съдебно заседание пред
въззивната инстанция, проведено на 29.05.2019г.
Няма направени
доказателствени искания от страните по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната
инстанция.
Пазарджишкият
окръжен съд провери при условията на чл.269 от ГПК валидността и допустимостта
на обжалваното решение, а по неговата правилност по същество съобрази изложеното
във въззивната жалба подадена от Г.Т.Г. чрез пълномощника си адв. Ц.Ч., с
вх.№2465 от 27.08. 2018г. и въззивна жалба с вх.2564 от 04.09.2018г., подадена
от ответниците в производството пред първата инстанция Г.Т.Г., И.Т. Г. и П.И.Г.,***, както и постъпилите отговори
на насрещните страни, и прие за установено следното:
Предявен
е ревандикационен иск за собственост с
правно основание в чл.108 от Закона за собствеността /ЗС/.
В исковата си молба против ответниците Г.Т.Г.,
ЕГН-********** , И.Т.Г., ЕГН-**********, а в хода на производството и против конституирания от съда съгласно
протоколно определение от 15.06.2017г. /л.104/ по искане на ищците трети
ответник П. И.Г., с ЕГН-**********, като съпруга на
първия ответник Г.Т.Г.,***, ищците Г.Г.Ш.
,ЕГН-********** ***, Д.Г.Т., ЕГН ********** ***, М.М.Ш., ЕГН-********** ***, Ц.Д. Г., ЕГН-**********,***, и П. Д.К., ЕГН-**********,***, всичките със
съдебен адрес *** чрез адв. Г. ***, се твърди, че страните са собственици по
наследство от покойните им родители Г. Д. Ш. и Ц.Г. Ш. на недвижим имот,
находящ се в с.П., община П., съставляващ УПИ ХVІІІ-509 в кв.24 по плана на
селото, ведно със застроената в същия поземлен имот/ПИ/ еднофамилна жилищна
сграда на 67кв.м.,при съседи на УПИ- УПИ ХVІІ-510, УПИ ХІХ-508, УПИ ІV-522 и
улици. Твърди се още, че процесният имот
наследодателите на страните са притежавали
по силата на покупка, давностно владение и строеж. След смъртта на
родителите на страните, в имота останал да живее брат им Т. Г.Ш., починал на
22.02.2014г. Твърдят ищците, че около месец преди подаването на исковата молба
(заведена с вх.№1246 от 02.06.2016г.)
наследниците на Г. и Ц. Ш. постигнали съгласие имотът да бъде продаден,
като седмица преди да подадат исковата молба ищците били изненадани от първия ответник, който без тяхно знание и
съгласие сменил бравите на вратите в наследствения
имот, лишавайки ги по този начин от
достъп до него, като изхвърлил и находящите се в имота собствени на
ищците лични както и наследствени вещи.От ответникът Г.Г. било обяснено на
ищците, че процесният имот е негова и на брат му индивидуална собственост
придобита по наследство от баща им.Моли да се постанови решение с което да се приеме за установено спрямо
ответниците, че ищците са собственици на 3/4ид.ч. /три четвърти идеални части/
от описания недвижим имот и същите да бъдат осъдени да предадат на ищците
владението им както и да им заплатят направените в производството разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
писмен отговор на исковата молба, подаден от отв.Г.Т.Г. чрез пълномощника си
адв.Ц.Ч., в който се поддържа неоснователност на заявената претенция. На първо място се сочи, че никой от
ищците повече от 40г. не е живял в имота ,нито го е владял и не го е своил,
като всичките ищци са ходили на гости на бащата на ответника.Твърди се, че наследодателят на ответника Т. Г.Ш., след
раздялата с майката на ответника, през 1978г. е заживял в процесния имот и го е
владял и ползвал сам, явно, спокойно, несъмнено, непрекъснато и постоянно, без
който и да било, включително ищците по делото, да му го оспорва. На следващо
място се сочи, че по разписната книга, към действащия план на с.П. от 1989г.
/Заповед №293 от 01.06.1989г. на Кмета на Община П./ УПИ ХVІІІ-509 е записан на
името на Т. Г.Ш., като след смъртта му преди 2г. лично отв. Г.Т.Г. е дал
ключовете от имота на леля си и чичо си за да
го наглеждат. Поддържа, че в къщата на баща му не е имало никакви лични
вещи на ищците, за да се твърди от последните, че са били изхвърлени от него. Моли
да се отхвърли предявения иск като неоснователен.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
писмен отговор на исковата молба /ИМ/ и от втория ответник И.Т.Г. чрез пълномощника адв.Ч. с вх.№2454 от
14.11.2016г. който е напълно идентичен като изложени факти, обстоятелства и
възражения и оспорвания на правата на ищците с отговора на ИМ, подаден и от
първия ответник с вх.№1608 от 15.07.2016г./л.22-л.23 и л.39-л.40/. От този
ответник е постъпил и писмен отговор на ИМ по чл.131 от ГПК, подаден от
служебно назначения му от съда особен представител по реда на чл.47 ал.6 от ГПК
адв.А.Т. с вх.№СД-01-2465 от 15.11.2016г. в който формално е заявено, че
исковата претенция е неоснователна без излагане на конкретни правни и
фактически доводи в тази връзка, без направени възражения по докателствата на
ищците респективно оспорване на истинността им с последиците по чл.133 от ГПК.
След конституирането на третия ответник
по спора-П.И.Г. като съпруга на първия ответник
/протоколно определение от 15.06.2016г./
и връчване на препис от ИМ и от приложенията, няма постъпил от последната отговор по реда на чл.131 и
следващите от ГПК.
Пазарджишкият
окръжен съд, за да се произнесе взе в предвид следното:
Установява се от събраните по делото
доказателства, че страните по делото /без ответницата П.И.Г./ са наследници по
закон на съпрузите Ц.Г. Ш. и на Г. Д. Ш., първата починала на 23.06.1976г., а
втория починал на 06.11.1979г., като ищците Г.Г.Ш. и Д.Г.Т. са техни деца,
ищците Ц. Д.Г. и П.Д.К.
са техни наследници (внуци) по коляното на починалия на 25.08.1992г. син
Д. Г.Ш., ищцата М.М.Ш. е негова преживяла съпруга (на Д. Ш.), а ответниците Г. Т.Г.
и И.Т.Г. на внуци на общите наследодатели по коляното на починалия им на 22.02.2014г.
син Т. Г.Ш., а последната ответница П.И.Г. е съпруга на отв.Г.Т.Г., видно от представените по делото
удостоверения за наследници №302 от 25.05.2016г. и №304 от 26.05.2016г. на Кметство с.П., обл.Пазарджик и удостоверение
за семейно положение №1586 от 16.10.2017г. на Община П. / л.4 и л.5 и л.168/.
Налага се извода, че общите наследодател са оставили наследници общо по четири
колена- син Г.Г.Ш., дъщеря Д.Г. Т.,
внуци от починал син Д. Г. Ш. и внуци от починал син Т. Г. Ш.,
тоест принципно правата по закон на всяко коляно от наследството на общите
наследодатели е в обема на по ¼ (една четвърт) идеална част /чл.5 ал.1 и чл.6 от Закона за наследството/.
Според издадено удостоверение за данъчна оценка от Община П. №********** от
30.03.2017г. данъчната оценка на имота УПИ в кв.24 по плана на с.П. –жилище и
земя е от 6215лв, като правата на ответника И.Т.Г. са посочени в обема на ½ ид.ч., а в удостоверението е сочен като втори
съсобственик на имота и брат му Г.Т. И..
Установява се, че с констативен нотариален акт /КНА/ за
собственост, издаден на 20.04.2016г. от
нотариус П. Карбанова, с район на действие РС-гр.П., №47, том ІІ, рег.№1755,
н.д.№179/2016г., /л.145/, ответниците Г.Т.Г.
и И.Т.Г. да признати по извършена от нотариуса обстоятелствена проверка за
собственици по наследство и давносно владение на УПИ ХVІІІ-509 в квартал 24 по
плана на с.П., общ.П., обл.Пазарджик с площ от 643кв.м., ведно с построената в
имота двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 67кв.м. при съседи на УПИ - североизток –УПИ ХІХ-508 и УПИ
ІІ-524, северозапад-улица, югоизток-УПИ-ІV-522, югозапад-УПИ ХVІІ-510 .
От приложената по делото нотариална преписка във
връзка с издаването на КНА за собственост на двамата братя ответници е видно,
че искането за издаване на такъв КНА е подадено от последните, тъй като същите
не разполагат с документ за собственост, като съгласно приложеното към
преписката удостоверение №9200-126-1 от 12.04.2016г. (л.143), издадено от
Областен управител на област Пазарджик е удостоверено, че в актовите книги за
държавни имоти от 01.06.1996г. до
момента няма отбелязване за процесния
имот да е вписан като държавен. Според направеното отбелязване от Община П.
върху скицата на имота №109 от 31.09.
2016г. /л.141/, последният е
записан по разписката книга към плана
на селото от 1989г. на името Т. Г.Ш., като няма посочен документ за собственост
въз основа на който последният се легитимира като негов изключителен собственик.
В удостоверението, издадено от Областния управител имотът е описан като дворно
място в землището на с.П.,ул.“Т. К.“ №14 А, съставляващо УПИ ХVІІІ-509, в кв.24
по действащия регулационен план на с.П., общ.П., цялото с площ от 640кв.м.,
ведно с построената в мястото еднофамилна двуетажна жилищна сграда, построена
на приземен и първи жилищен етаж, със застроена площ от 65кв.м., при съседи на
мястото: УПИ ІV-522, УПИ-ІІ-524, УПИ ХІХ-508, улица и УПИ ХVІІ-510.
От приложен по делото разписен лист към плана от
1998г. /л.165/ за имот пл.№509 в кв.24 по
плана на с.П., е отразено първоначално, че същият представлява двор и е записан като
собственост на Т. Г.Ш., за който е отреден парцел ХVІІІ, като в последствие е
записан на името на Г. и И. Т.ови Г. въз
основа на нот.акт №47 от 2016г. При първоначалното записване на имота на името
на наследодателя Т. Г.Ш. /л.25/ в разписния лист, в графа “№
и дата на документа на собственост“ не
е вписана никаква данна. По разписния лист към плана от 1953г. на с.П., /л.166/
на името на общия на страните наследодател Г. Д. Ш. е записан имот пл.№99-а, с
отреден парцел ХІХ като е вписан нотариален акт
№15 без дата на издаване на документа.
Установява се, че наследодателят на ответниците,
именно Т. Г.Ш. е декларирал пред
данъчните органи процесния имот като своя изключителна собственост, за което е
подал данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№51281 от 26.05.1998г., /л.184-л.193/ с партиден номер №450401348600,
в която е вписано като основание за придобиване на имота ХVІІІ-509 в кв.24 по плана на с.П., в
собственост от декларатора-по “давност“, без да е уточнен обаче периода от
време относим към посоченото основание за собственост/л.184-л.185-л.189/. В
последствие такава декларация за собственост върху същия имот от 11.04. 2016г.
с партиден номер 6307Н10277 е подадена от Г.Т.Г., син на първоначалния
декларатор и ответник по иска в която е отразено, че имотът е съсобствен между
декларатора и брат му И.Т.Г., като
придобит по наследство /л.190-л.191/. От останалите наследници на общите
наследодатели Г. и Ц. Ш. няма подадени данъчни декларации за процесния имот.
В първото по делото заседание е допълнено от ищците обстоятелството
относно площта на дворното място на УПИ, което е в размер на 643кв.м. съгласно
представените писмени документи, като нови фактически и правни основания по
претенцията не са въведени от ищците, респективно не са направени нови
възражения от ответниците по иска.
На ответника Г.Т.Г. са поставени от съда въпроси по
реда на чл.176 от ГПК, като в обясненията си за обстоятелствата по делото поддържа,
че са водени разговори между него и останалите страни в процеса за продажбата на процесния имот, на помена за
40дни от смъртта на баща му при
което е заявено от леля му Д.Т. и стринка му М.Ш., че този имот му е бащиния и е негов /л.91 и
следващите/. Ищцата Д.Т. в обясненията си по чл.176 от ГПК заявява, че е имало разговори за продажбата
на имота още на 9-тия /деветия/ ден от смъртта на брат й Т., като позицията на племенника
й Г.Т.Г. била имотът да се продаде, и на тази среща присъствали Г.Ш., М.Ш., Г.Г.
и Д.Т..
Разпитаните по делото свидетели установяват следните
обстоятелства: св.П. Д. О. /л.171/, първи братовчед с ищците, а ответниците
като негови племенници установява, че процесният имот бил собственост на
наследодателите Г. и Ц. Ш. което обстоятелство му е известно още като дете /свидетелят
е роден през 1952г./. Знае, че двамата наследодатели приживе са построили
къщата през 1957г., като в нея същите са живеели заедно с децата си. Знае,
че големият син на Г. и Ц., Д.
се е оженил пръв и в същата тази къща са се родили двете му децата,
след което закупил двор, съседен на чичо
му Н. Ш. и там си направил своя къща.Знае, че децата на ищеца Г.Ш. също са се
родили в процесната къща, а след това баща им си направил къща.За наследодателя
на ответниците Т. Ш. знае, че е станал
зет в гр.П..В същата къща живяла и ищцата Д.
Т. заедно със съпруга си и там родила дете.Знае, че Т. Г. ***, работил в
„Мока“, а след това като шофьор в ДАП, след което се развел се със съпругата
си. Знае още, че докато бил жив баща му Г. Д. Ш., Т. Ш. не се спогаждал с него,
и живеел сам на квартира след развода. От време на време идвал в с.П., но
основно живеел в гр.П..Знае, че Т. Ш. се преместил в бащината къща в с.П.
когато баща му починал и останал да живее там до смъртта си. Знае, че имотът
върху който е била построена къщата от общите наследодатели на страните през
1957г. бил наследствен.Знае още, че докато са починали родителите на страните Г.
и Ц., за тях се грижели трите им деца като четвъртото дете -синът Т. не е
полагал грижи, защото бил зет в гр.П.. Впечатленията на свидетеля от страните е,
че те са били много задружни хора и не ги е виждал никога да се карат.Заявява, че
има преки ежедневни впечатления от
поведението им и отношенията помежду им. За ответниците по иска Г. и И. Т.ови Г.
знае, че те не са посещавали с.П., и ако
са идвали той не ги е виждал.Обяснява
свидетелят, че живее в друга махала, има ферма която се намира на 500м.
от спорната къща и ходи до там защото П.
Ш. има магазин. Знае за Т. Г., че е бил пенсионер и че се е развел през 80-те
години на миналия век, след 1976г. Установява свидетелят, че когато се
прибрал да живее в с.П., близо една
година е живял заедно със сестра си Д. в имота, като сестрата в последствие
заедно със съпруга си стегнали етажа на собствената си къща и се изнесла от
бащината къща като Т. останал да живее в нея сам. Установява, че Т. се разболял
от нерви след развода си и бил заведен на доктор в гр.С.. Знае, че Т. е заживял
сам в къщата в началото на 1982-1983г, както и че Т. е бил болен от рак на
простата, като до последно работил като пъдар. Знае още, че близо 6-7месеца той
е бил на легло и за него се грижели брат му Г. и сестра му Д., които не идвали при брат си
като на гости и никога не чувствали бащиния им дом като чужд. Сестра му Д.
стягала втория етаж с донесени от нея домашни черги и пътеки за застилане на
етажа. Д. знаела, че брат й Т. и е болен
и ще почине. Свидетелят предава чут от него слух, че ответникът Г.Г.
изхвърлил вещи от бащината си къща, но не
виждал подобно поведение от него. Св. И.С.М., роден през 1955г., без
родствени връзки със страните, установява, че
е съсед на спорния имот-двора с наследствената къща, като знае, че
най-напред в нея са живеели родителите на страните Г. и Ц. Ш. и че в тази къща
са се родили и децата им.Знае още, че къщата е правена през 1960г. на мястото
на съществувала стара къща която се е разцепила.Знае, че най-напред е починала Ц.,
а след нея и съпругът й Г.. Знае, че там са живели децата на наследодателите, а именно Д., Г. и Д..
Знае, че през 90-те /деветдесетте години/ в къщата е заживял само Т.
(четвъртото дете на наследодателите), който до този момент живял в П., като
всеко едно от останалите три деца на Ц. и Г., са си направили самостоятелни
къщи и отишли в последствие да живеят там. За наследодателя Т. Ш. свидетелят знае, че е живял сам в наследствената
къща, на долния етаж и не го е виждал да се качва на горния етаж. Знае още, че
всички деца без Т. са се грижели за родителите си Ц. и Г.. Знае, че същите деца
са се грижели и за брат си Т. Ш., защото си „обичат родата“. Свидетелят сочи, че
е бил нает от Т. да отсече две череши пред къщата за да влиза повече светлина,
за прекарване на чешма и за отливане на
бетонова плоча на входа.Установява, че ищците Д. и Г. са идвали постоянно в наследствения
имот. имота. Установява, че синовете на Т. не ги познава лично и не ги е виждал
в двора и че откакто е починал Т. синът му
Г.Г. е започнал да идва в имота. Препредава думи казани пред
свидетеля от Т. Ш. преди да почине, че „не
иска никой“, че не иска синовете си. Не знае да е имало уговорка, между
наследниците да продадат къщата. Установява,
че към момента на смъртта на двамата общи наследодатели Ц. и Г., синът им Д. си
е направил къща и е живеел в нея, а Г. и Д. не са имали тогава къщи и са живеели в наследствената къща заедно
с брат си Т., който дошъл в имота повече
от 15г. след смъртта на родителите си и
и че в тази къща Д. родила последното от
трите си деца-Ц... Установява, че Д. живяла в къщата заедно със съпруга си 4г. след като той се завърнал от Либия, като
и преди това тя е живяла в къщата, на втория етаж, а Т. бил „долу“. Знае свидетелят,
че Т. е започнал да живее в бащината си къща между 1990г. и 1992г.Установява още,
че докато Т. Ш. е живял в бащината си къща, сестра му Д. и брат му Г.
непрекъснато са идвали в имота, косели тревата и берели плодовете от двете
сливи в имота, както и от асмалъка в двора. Знае, че дворът бил засят с райграс от Т. за което Д. и Г. не
възразявали, като Г. режел и асмалъка защото Т. не можел. Знае, че Г. карал с
каруца на брат си Т. дърва за огрев за през зимата, сестра му Д. му носела (на Т.
) два пъти в седмицата храна да яде. Установява свидетелят, че не знае Д., Г. и
Т. да са се карали помежду си за бащиния имот и да са казвали на Т., че няма
място в него и че Т. не е споделял със свидетеля ,че сестра му и брат му искат да освободи имота и
че да искат те да живеят в него. За отношенията между Т. и синовете му свидетелят
съди от думите които му е казвал в тази връзка като му е заявявал, че не иска никой
и че е псувал, когато е търсел сина си и последният не му се е обаждал. За
оградата /дувара/ откъм северната страна, знае, че е правена от Г. и от Т. на
мястото на съществуваща дървена ограда, както и че Т. е направил тоалетна.Свидетелят
не знае, Т. Ш. да е гонил братята и сестрите си от бащиния имот или да се карат
за този имот.Св. Ц.. Г. Т., роден през 1976г., син на ищцата Д.Т. установява,
че процесният имот –къщата с двора е наследство оставено от родителите на майка
му ,като никой от наследниците не е искал да вземе къщата и свидетелят поел
ангажимент да намери купувач. Такъв намерил, който и харесал къщата, но се
установило, че дядото няма нотариален акт за собственост.Било взето решение ответникът
Г.Г. да извади нотариален акт за дядо си за да може да се
продаде къщата, като между свидетеля и Г. били водени разговори за документите
които трябва да се извадят за предстоящата продажба на имота. При последното
обаждане на свидетеля по телефона, Г. го
уведомил, че имотът няма да се продава, защото вече си извадил нотариален акт
за къщата. Установява още, че преди Г.Г. е бил съгласен да се раздели имота между
четиримата-майката на свидетеля, брат й Г., преживялата съпруга на починалия Д.
и Г.Г.. Категоричен е, че никой от тримата ответника по иска не е живял в
наследствения имот, като е живял единствено Т. Ш. със съгласието на ищците.
Заявява, че е ходил в наследствения имот където е живеел Т. за да го поддържа, като поддръжката се е изразявала в
рязане на асмата, косене на трева.Установява, че е имало общ за четиримата братя
и сестра ключ за имота, държан от неговата майка и че който е поискал да влезе
в къщата, не е имало никакъв проблем да поиска ключа и да влезе. Обяснява, че
не е имало определен интерес от това защото всеки от децата на общите наследодатели
са си имали свой собствен имот-двор с къща и че всеки е искал първо да
оправи най –напред собствената си къщна
работа, а след това да отива и да оправя наследствения двор. Знае, че този ключ
е бил наличен след смъртта на вуйчо му Т.. Обяснява, че е носил в наследствената
къща багаж на майка си-килими, черги, одеяла
и покъщнина.Знае, че след последния разговор с братовчед си Г. по повод на
наследствения имот, последният лично е
свалил общия катинар и е сложил свой, нов катинар и започнал да опразва къщата от
всичко наследствено, като последното обстоятелство му било казано от М.Ш..
Свидетелят допълва ,че той е роден в същата тази наследствена къща през 1976г.,
че с ключовете държани от майка му е заключвана външната порта, входната врата
на горния етаж и вратата на долния
етаж.Обяснява, че е посещавал имота докато е бил жив вуйчо му Т., като по
искане на последния свидетелят е режел асмата и е косел тревата. Очевидец е на
разговори водени между вуйчо му Т. и майка му за грижите които трябва да се
полагат за наследствения имот като трябвало да се сложи ред-да се ореже асмата, да се
окоси тревата и бурена, което Т. е
казвал на сестра си Д.. Обяснява, че е
бил каран от майка си да носи килими,
черги, дюшеци и одеяла в наследствената
къща за застилане на втория етаж, по времето когато вуйчо му Т. е бил жив.
Знае, че когато вуйчо му Т. е бил болен, за него са се грижели вуйчо му Г. и
майка му.Знае, че в наследствения имот са били извършвани строително-ремонтни
работи-направа на стълби от вуйчо му Г.. Според свидетелят неговата майка и
братята й не са имали нищо против вуйчо му Т. да живее в наследствения имот след като е живял на квартира в
гр.П. и се е развел. Според свидетеля, вуйчо му Т. бил приютен от братята и сестра си за да живее в бащината им
къща. Предполага, че вуйчо му е заживял в къщата през 1976г.Знае, че
отношенията между майка му с другите й братя били нормални, че Т. първоначално не
е искал да живее в с.П., а в гр.П., като след напускането на квартирата в
града, е бил извикан да живее в бащината къща тъй като имал затруднения. Св.Б. Д.
М., родена през 1957г., и без родство
със страните установява, че е съседка на
Т. Ш., познава баща му Г. и майка му Ц., които заварила да живеят в П. в къща на
два етажа с двор, знае, че в момента в тази къща никой не живее, че там са живели
Д. и Г.. Знае, че Т. е починал преди 2-3г. като до смъртта си живеел сам в къщата.Заявява, че познава страните
по делото, като не може да каже колко време е живял в къщата Т. и предполага,
че повече от 10г. е живял там сам. Установява, че е виждала Д. и Г. да ходят при Т. в къщата когато
последният бил болен и му носели ядене. Обяснява, че не е присъствала на кавга и спорове между Т. и някой от братята му и сестрата за
наследствения имот и да е бил пъден от
къщата. Знае, че в двора Т. е садил домати.Не знае Т. да е гонил братята и сестра
си от имота. Установява ,че е чувала
наследниците да искат да продават къщата като Ц.Т. бил довел купувач, но не
знае кой е държал ключовете от къщата.Допълва, че не знае Т. да е правил нещо
по къщата, като предполага, че за наследодателя Г.Ш. приживе за него се е
грижела дъщеря му Д.. Знае още, че
ответникът И.Г. не е бил в България по време на извършената обстоятелствена
проверка за снабдяване на ответниците с
констативен нотариален акт за собственост по давност. Св.П. Г.Ш., роднина на
страните и втори братовчед с ответниците установява, че неговият дядо е брат на
Г. Д. Ш., знае, че в процесната къща са
живели родителите на страните Г. и Ц. Ш.,
а след смъртта им там заживели Д.Т. и Г.,
а след тях в имота заживял Т. Ш.. Знае, че в момента в който Т. е пристигнал в
имота, Д. и Г. са го напуснали и живеят в собствена къща. Знае, че около 30г. в
къщата сам е живял Т., не знае по същото това време в имота да е живяла Д. и брат
й Г. и знае, че последните двама са били в имота когато се е разболял Т..
Установява свидетелят, че оградата на имота представляващ дувар е бил изградена
от майстори, извикани от Т. Ш.. Свидетелят не може да каже какви са били точно отношенията
между Т. с неговите братя и сестра, заявява, че не е виждал последните да правят ремонт в имота или да го засаждат.Знае,
че е виждал рядко Д. в имота преди да се
разболее Т., който по начало си бил самостоятелен. Свидетелят не знае, някой от
братята и сестрите да е изявявал претенции да е
изключителен собственик на имота и че Т. няма място там. Установява, че
не е виждал Г.Ш. да е помагал на Т. при строежа на оградата и не е виждал Т. да
гони и пъди братята и сестра си от
имота. Знае, че ответникът И.Г. не е присъствал при издаването на КНА за собственост по обстоятелствена проверка на
брат си Г., както и незнае Г. да е изхвърлял вещи от къщата и да е сменял
бравата .Последният разпитан свидетел Ц.Н.М., роден през 1957г., без родство
със страните установява, че процесният имот представлява двуетажна къща с двор
,знае, че последно в имота е живял Т. Ш., а преди това са живели Д. и Г. Т..Установява,
че Т. е живял повече от 20г. сам в къщата, незнае някой от братята и сестра му
да са гонели Т. от имота, не знае някой да е правил подобрения в него.Не знае
освен Ц. и Г.Ш. и Т. някой друг да е живял в този имот. Не знае кой се е грижил
приживе за тях.Знае, че И.Г. не е бил в България по време на издаването на констативния
нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка и че същият е в
чужбина.
Установява се, че процесният имот е деклариран като
собствен с данъчна декларация единствено от Т. Г.Ш. с декларация вх.№51281 от
26.05.1998г., а в последствие е деклариран и от неговите наследници Г. и И. Т.ови Г. с декларация №********** от
11.04.2016г., тоест, декларирането е извършено от наследниците само 9 /девет дни/ преди да бъде издаден от
нотариус Карбанова КНА за собственост №47,том ІІ, рег.№1755,н.д. №179 от
20.04.2016г. на същите тези лица като придобит
в тяхна изключителна собственост по наследство и давност.
При тези
данни Пазарджишкият окръжен съд прави следните изводи:
І.
Обжалваното решение е валидно.
Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му компетентност по предвидения процесуален ред и форма и
при наличие на правен интерес за ищците да установят, че процесният недвижим имот
не е загубил наследствения си характер и че същите имат собственически права в
обема такъв какъвто им е определен в Закона за наследството, а именно в обема
на общо ¾ идеални части и да искат да им
бъде предадено владението от тримата ответници върху процесните идеални
части доколкото последните не ги допускат в имота с факта на издаването в тяхна
полза на КНА за собственост придобита по наследство и давност и фактически
препятстват достъпа им чрез смяна на ключа за входната врата на имота и на
къщата.
ІІ.
Обжалваното решение е процесуално недопустимо за
обема от ¼ ид.ч. от
наследствените права на собственост върху процесния имот представляващи
разликата над 3/4 ид.ч. и до 4/4 ид.ч. ( 1/1 ид.ч.), доколкото съдът се е произнесъл
в тази част плюс петитум. Претендираните от ищците собственически права от
процесния наследствен имот са в обема на ¾ ид.ч. /три четвърти идеални
части/ и в такъв обем е поискано от съда да им бъдат установени и признати правата,
респективно за 3/4 ид.части от наследствения имот да се постанови ревандикация
и предаване на владението от страна на ответниците, тъй като последните
(ответниците) не са станали негови
изключителни собственици, макар да се легитимират с издаден им констативен
нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка.
Вместо за претендираните от ищците права от общо ¾
ид.ч. от имота, районният съд е признал,
че ищците са изцяло собственици на процесния наследствен недвижими имот, без
такова искане да формулирано нито в исковата молба нито да е заявено в последствие
евентуално по реда на чл.214 от ГПК.
Като се произнесъл за собственически права на ищците в
повече от претендираните с предявения ревандикационен иск, съдът е
постановил недопустимо решение за
разликата от 1/4 ид.ч. от процесния имот и в тази част решението ще следва да се
обезсили като недопустимо. Както се посочи, нито в исковата молба нито в хода
на производството ищците не претендират да са изключителни собственици на този
имот, респективно да искат да елиминират каквито и да било права на собственост
на ответниците по иска, като в същност по
начина по който е заявена исковата претенция същите реално признават и не оспорват правата на ответниците
в обема на ¼ ид.ч. /една четвърт идеална част/ от наследствения имот като искат да бъдат признати от съда за
собственици за останалите 3/4 ид. ч. от наследствения имот и които им се
следват по закон като наследници на
общите на страните наследодатели Г. и Ц. Ш.. В този смисъл за посочената
разлика от 1/4 ид.ч. собственически права върху имота решението следва да бъде обезсилено като
недопустимо..
ІІІ.По основателността
на заявената ревандикационна претенция.
Същата е изцяло основателна.
По делото няма спор, а това се
установява и от събраните по делото доказателства, че процесният имот има
наследствен за страните характер, бил е придобит в собственост по
покупко-продажба, давностно владение и строеж от наследодателите им Г. Д. Ш. и Ц.Г.
Ш., които не само са построили и жилищната сграда в парцела, но са обитавали
имота до смъртта си, а след тях имотът е останал да се ползва и да се владее от
всички наследници. Фактът, че последователно
трима от наследниците им Г.Г.Ш., Д.Г. Т. и Д. Г.Ш., последният, починал през 1992г.,
последователно са престанали да обитават имота по причина, че са придобили
самостоятелни парцели, в които са построили
свои собствени жилищни сгради-къщи и са се устроили да живият самостоятелно,
не означава, че последните са загубили правото си на собственост върху
наследствения имот поради неупражняване на фактическа власт върху него. Нещо
повече, фактът, че четвъртият наследник Т. Г.Ш. се е установил да живее в
наследствения имот след смъртта на родителите си със знанието и съгласието на
останалите наследници, не означава непременно, че той е станал изключителен
собственик на този имот. В качеството си на един от съсобствениците на
наследствения имот, което му е било напълно известно, той е владял своята
собствена 1/4 ид.ч. от имота и е бил държател на идеалните части на останалите
трима съсобственици.За да е налице правно валидно владение упражнявано от него
за целия имот по начин, че той да се легитимира за негов изключителен
собственик, същият следва да промени намерението си да държи частите на другите
собственици за тях в намерение да свои и техните идеални части като своя изключителна
собственост, тоест да е налице установена по несъмнен начин промяна в
намерението на този съсобственик, а именно да свои и чуждите идеални части като
свои собствени. Нещо повече, за да е налице промяна в намерението на единия съсобственик
да свои целия имот като своя собственост, тоест да свои и идеалните части на
другите съсобственици като свои, той следва по несъмнен и категоричен начин да
установи, че това свое намерение е реално обективирано в отношенията му с
другите съсобственици и пред тях той явно да е демонстрирал намерението си, че
счита целия наследствен имот за своя изключителна собственост и на което
намерение другите съсобственици да не са се противопоставили и да са признали
изцяло собственическите му права върху целия наследствен имот. Страната която
претендира изключителни права на собственост следва да установи, че до другите съсобственици
несъмнено е достигнало това намерение на съсобственика и никой от тях да не му
се е противопоставил по начин, че да му оспорва това намерение, заявените права
и да не ги признава. От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен
и категоричен начин, че наследодателят на ответниците Т. Г.Ш. с никакви свои
правни или фактически действия не е
обявил на своите братя и сестра по някакъв явен начин, че той вече не ги счита
за съсобственици на имота, че заявява и обявява открито, ясно и недвусмислено намерението си от определена дата и занапред да се счита за изключителен собственик
и на частите от имота, които до този момент са били собственост на останалите наследници, и последните да не са
му се противопоставили. Следва да се отбележи и това, че по делото липсват
данни и не се установяват налични
влошени междуличностни отношения между наследниците на Г. и Ц. Ш. по начин изключващи
възможността за всякаква търпимост и толерантност помежду им и липса на
възможност за осъществяване на нормални контакти между тях, като основание да
се приеме наличие на действия от страна на
Т. Г.Ш. по отблъскване на владението на останалите трима
съсобственици-братята и сестрата – Г.Ш., Д.Т. и Д. Ш., а след смъртта на
последния и спрямо неговите наследници-Ц.Г.,
П.К. и М.Ш., които по своя характер и
естество да не остават никакво съмнение относно намерението на Т. Г.Ш. да свои
и частите на останалите си братя и сестра от наследствения имот като свои
собствена както и че това намерение да е достигнало до последните и същите да
са напълно на ясно, че намерението на Т. е в посока останалите да бъдат
елиминирани като съсобственик на имота чрез започнато своене и владение на
техните части от имота от последния лично и само за себе си. В този смисъл е и практиката
на Върховния касационен съд на РБ - решение № 501 от 27.07. 2010г. по
гр.д.№160/2009г., І г.о., Тълкувателно
решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. №1/2012 г.,ОСГК; решение №74 от 24.06.2015г. по гр.д.№6277/ 2014г., І
г.о.; решение №302 от 24.06.2011г. по гр.д.№1168/ 2010г., І г.о.; решение №23
от 24.04.2018г. по гр.д.№1093/2017г. ,ІІ г.о.; решение №451 от 11.04.2013г. по
гр.д.№710/2011г. ,І г.о. и други.
Трайна и последователна е съдебната
практика, че независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е
възможно съсобственикът да превърне с едностранни действия държането на чуждите части във владение, като
докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите
съсобственици намерението да владее техните части за себе си. Прието е и това,
че в отношенията между съсобствениците е приложима презумпцията на чл. 69 ЗС,
но тя следва да се счита оборена, ако основанието, на което фактическата власт
е установена първоначално, признава такава и на останалите съсобственици.
Затова както се посочи съсобственикът, който владее цялата вещ, е владелец на
своите части и държател на частите на другите съсобственици, и трябва да
докаже, че е престанал да държи идеалните части за другите и е започнал да ги
държи за себе си с намерение да ги придобие по давност. Действията, доказващи
такова намерение, трябва да показват по явен и недвусмислен начин, че се отрича
владението на останалите съсобственици, да се манифестират пред тях и да се
доведат до знанието им. Следва да се посочи също така, че действията, с които
съсобственикът превръща държането на
чуждите идеални части във владение за себе си, могат да бъдат различни, поради
което и не може да се даде общ отговор, валиден за всички случаи, какви
конкретни факти и с какви конкретни доказателства той следва да установи това.
Във всеки отделен случай, обаче, обстоятелствата, установяващи преобръщане на
владението, следва да бъдат доказани конкретно. Това разрешение важи и когато
основанието за упражняване на фактическата власт е предоставено на единия
съсобственик със съгласието на останалите съсобственици. Съсобственикът който
живее в наследствения имот и жилище следва да демонстрира явно и категорично по
отношение на останалите съсобственици, че променя намерението си и започва да
владее целия имот за себе си. Съдебната практика сочи още, че фактът на съществуване на съсобственост,
независимо от основанието за възникването й, дава право на всеки от съсобствениците
да си служи с цялата вещ, като обезщети останалите съсобственици при писмена
покана от тяхна страна. Затова самият факт на ползване на имота от един от
съсобствениците, включително и сънаследниците, не означава, че той е установил
владение за себе си. Затова в хипотезата когато съсобственик, включително и
сънаследник ползва цялата вещ, той е владелец на своята част и държател на
частите на останалите съсобственици, освен ако не е демонстрирал пред тях явно
и категорично, че е променил държането на
частите на останалите във владение за себе си. Промяната на намерението и
своенето на частите на останалите следва да е демонстрирано недвусмислено.
Затова примерно действия по извършване
на ремонти и подобряване на имота, които могат да се възприемат и като действия
по поддръжка на съсобствената вещ от един от съсобствениците, за което той може
да иска припадащата се част от разходите от другите съсобственици на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС не може да се приеме като
достатъчно за установяване на владение върху техните части. Ползването на целия
имот, което може да се възприеме и като упражняване на правото по чл. 31 от ЗС също не може да се възприеме
като достатъчно, за да се квалифицира като владение за себе си на частите на
останалите. Примерно отказ да се допуснат останалите съсобственици в имота
/освен ако идват на гости/ и отказ да им се даде ключ може да се приеме като
демонстрация на намерение за своене, но то следва да е съчетано и с други
действия, демонстриращи своене на имота, като правна защита на имота и защита
от фактически посегателства, деклариране на свое име пред данъчните власти.
Последното само по себе си не е достатъчно, за да докаже своене на имота, но
съчетано с другите действия демонстриращи, че лицето счита целия имот за свой
са достатъчни, за да се приеме, че е налице и субективният елемент на
владението при съсобственост.
В настоящия случай, Т. Ш. се настанява в
съсобствения наследствен имот със знанието и съгласието на останалите
съсобственици, тоест първоначално той е признал правата на всички наследници в
съсобствеността. Не се установява той да
е завладял еднолично имота като е отнел владението на останалите примерно по
явен или скрит начин и изобщо след това
да не ги е допускал в имота с
довода, че той вече е едноличен негов собственик и останалите наследници няма
никакви наследствени права от този имот. Фактът, че Т. Ш. е подал данъчна
декларация в която е декларирал имота като своя изключителна собственост, без
това да е доведено от него до знанието на останалите съсобственици, не води до
трансформиране на държането на идеалните части
на останалите съсобственици във владение на същите като собствени на Т. Ш..
В тежест на ответниците по иска е да
установят, че в следствие на настъпила промяна в субективното намерение на наследодателя им Т. Ш., която е трансформирала държането на частта на останалите трима съсобственици във владение с намерение да свои и техните части
като своя лична собственост, което субективно намерение да е доведено несъмнено
до знанието на другите съсобственици. Осъществявано скрито владение по
отношение на частта на другия съсобственик и без неговото знание при положение,
че този друг съсобственик е известен на
владелеца няма никаква правна стойност тъй като неползващия съсобствената вещ
собственик няма как да узнае, че другия съсобственик има субективното намерение
да я придобие в своя изключителна собственост, респективно при едно такова знание
този невладеещ собственик той може да признае това право на владелеца,
респективно да оспори намерението му да свои за себе си целия имот и да се
защити по съответния ред.
Предвид изложеното следва да се приеме,
че ищците по предявения ревандикационен иск не са загубили правото си на
собственост върху 3/4 ид.ч. от процесния наследствен имот въпреки снабдяването
на ответниците Г. и И. Г., а първият по
време на брака си с третата ответница П.Г., с КНА за собственост върху целия
имот като придобит по наследство и давност.
Обстоятелството, че в данъчна декларация на Т. Ш. е
посочил този имот като своя изключителна собственост не го легитимира за такъв,
тъй като липсват данни да е упражнил правно валидно владение спрямо целия имот
само за себе си,което да е продължило
повече от 10г. и което да го легитимира като собственик по давност. От
събраните по делото доказателства се установява, че след смъртта на общите
наследодатели и напускането на наследствения имот от останалите наследници
поради битовото им устройване в други самостоятелни парцели и жилищни сгради в
същото населено място, и настаняването в имота в резултат на изразено общо съгласие
от последните на Т. Г.Ш., който е живял там до момента на смъртта си през 2014г., по никакъв начин и с
нито едно свое действие или обективен факт, осъществил се през този период от
време, той не е дал какъвто и да било повод на останалите свои братя и сестра,
а след смъртта на брат си Д. и по отношение на неговите наследници-преживяла
съпруга М.Ш. и деца-Ц.Г. и П.К., да смятат, че той счита себе си за едноличен
собственик на целия наследствен имот и че
с този факт следва да се
съобразяват всички други лица, имащи наследствени права в процесния имот. Напротив, отношенията между всички
наследници и страни в настоящото производство
са били нормални, коректни и изобщо до смъртта на Т. Ш. не е ставало изобщо на въпрос между тях, че
последният по някакъв явен и нескрит начин е претендирал да е изключителен
собственик на този имот. Никой от разпитаните свидетели не установява, че по
това време са се водили каквито и да било разговори между наследниците относно правата
им в съсобствеността на наследствения имот и това кой от тях има права и кой
няма права на собственост, респективно Т. Ш. да е обявил явно и
открито на останалите свои сънаследници, че той претендира да е изключителен
собственик на имота по давност, че другите нямат абсолютно никакви наследствени
права в имота, да е извършил примерно действия с които изобщо ги изолира от
възможността на обитават този наследствен имот защото той е негова изключителна
собственост и че те ще бъдат допускани в собствения му имот само като гости,
тоест да е заявено по недвусмислен начин, че той не ги приема и не ги признава
за напред за съсобственици заедно с него на процесния имот.
Отношенията между него (Т. Ш.) и другите наследници по
никакъв начин не са били влошени и то поради възникнали примерно спорове
относно собствеността на наследствения имот, като всички наследници в една или
друга степен са поддържали помежду си нормални отношения, включително и с него,
като някои от тях дори на посещавали наследствения имот и основно първите двама
ищци Г.Ш. и Д.Т. във връзка с подпомагане на болния Т. за осигуряване на храна,
както и извършване на необходими дейности в двора и къщата по тяхната поддръжка и запазване, както и за
ограждането на имота с дувар. Нещо повече, цялостното поведение на наследодателя
на ответниците Т. Ш., обективирано към останалите наследници –неговите братя и сестра
е в посока, че той им признава правата на собственост, съгласен е и приема в
наследствения имот и в къщата да бъдат внесени и застлани вещи-килими, одеяла,
пътеки и други за обзавеждането на втория жилищен етаж от сестра си, както и че същият в контактите си със сестра си Д. е акцентирал
на извършване на дейности от всички
наследници по поддръжката на наследствения имот-двор и къща.Тоест, по никакъв
начин явно и открито този съсобственик не е изявил намеренията си да счита
целия имот за своя изключителна собственост и да елиминира по този начин
наследствените права върху него на останалите
свои братя и сестра. Субективното му намерение да свои целия наследствен имот като свой собствен не е било обективирано по
никакъв начин спрямо останалите съсобственици така, че да може да стане
достояние на последните и същите да са изразили съгласие с това намерение на
брат си. Едва след неговата смърт през 2014г.,
неговите наследници първоначално се съгласяват да се продаде имота като
наследствен и в един по-късен момент променят намерението си, като декларират
пред нотариус, че са станали изключителни собственици на имота по наследство и
давностно владение за което им е издаден и КНА за собственост.
Установените от нотариуса обстоятелства
за налично правновалидно давностно владение като основание за придобиване на
имота в изключителна собственост от двамата ответници по извършена
обстоятелствена проверка, са напълно компрометирани от събраните в настоящото спорно
исково производство писмени и гласни доказателства. Показанията на разпитаните
по делото свидетели взаимно се допълват и са обективни, като дадени от лица,
които имат непосредствени впечатления и са очевидци на поведението и действията
на наследниците на двамата общи наследодатели Г. и Ц. Ш., осъществени в спорния наследствен имот след
тяхната смърт, които в своята съвкупност дават основание да се приеме от
въззивния съд, че по никакъв начин ответниците не са придобили в изключителна
собственост процесния наследствен имот нито на основание действия и поведение
демонстрирано приживе от наследодателя си Т. Г.Ш., така и чрез свои собствени правни
и фактически действия осъществени след неговата смърт през 2014г. Дори да се
приеме, че същите по един или друг начин са започнали да упражняват фактическа
власт върху целия имот с намерение да го своят за което останалите
съсобственици да са били надлежно известени и последните да не са им се
противопоставили това само по себе не е достатъчно доколкото не е изтекъл до
момента на предявяване на ревандикационния иск на 02.06.2016г. изискуемия се
10г. минимален период от време, необходим за придобиване на имота по давност
съгласно чл.79 ал.1 от Закона за собствеността/ЗС/. Освен това същите не могат
да присъединят към своето владение и владението на наследодателя си Т. тъй като последното няма характер
и естество на правно валидно владение по смисъла на закона /чл.68 ал.1 от ЗС/, формиращо
се от упражняване на фактическа власт върху целия имот и с намерение да се свои
имота като своя изключително собственост,
като в хипотеза на съсобствен имот това намерение следва безусловно да бъде
обявено на останалите съсобственици тъй като същите са известни за да им се
даде възможност да изразят своето становище по това намерение за еднолично
своене на имота им и трансформиране на държането във владение, респективно
последните да са се съгласили с това намерение на съсобственика и да са го
признали безусловно за едноличен собственик на процесния наследствен имот.
Следователно решението на първоинстанционния в допустимата
му част следва да бъде потвърдено за собственическите права на ищците в размера
на претендираните ¾ идеални части от процесния наследствен имот.
Въззивният съд не споделя доводите
изложени във въззивните жалби.
По въпроса за заинтересоваността на
част от свидетелите, следва да ес отбележи, че техните показания преценени при
условията на чл.172 от ГПК и оценени в съвкупност с останалите незаинтересовани
свидетели безпротиворечиво навеждат на извод за липса на афиширани по съответния
ред правни и фактически действия от страна на наследодателя на ответниците Т. Г.Ш.
насочени пряко към останалите съсобственици на процесния наследствен имот, да
трансформира държанието на идеалните части на другите наследници във владение с
намерение за ги свои като своя изключителна собственост и това състояние реално
да е продължило повече от 10г. със знанието, съгласието и без противопоставянето на останалите
наследници-съсобственици. Такива факти и обстоятелства не се установяват по
делото. Дори никой от останалите наследници да не е посещавал имота след като в
него се е настанил да живее Т. Ш., при
положение, че всички други наследници се намират и са се устроили в същото
населено място, за последния не съществува обективна пречка да им обяви лично ако
е имал реално такова намерение, че той
се счита за изключителен собственик на целия имот като владее като
собствени не само своите идеални части ,но и идеалните части и на останалите
наследници-съсобственици на имота и това да е доведено безусловно до тяхното
знание. Изобщо разговори с подобно съдържание не са били провеждани до смъртта
на Т. Ш. през 2014г. в каквато връзка са всички свидетелски показания.
Декларирането на имота доколкото това се извършва пред държавен орган и без за
тези декларирани обстоятелства да е уведомил надлежно останалите
съсобственици не дават основание да се
приеме, че той явно и открито е променил държането си върху идеалните части от
имота на останалите съсобственици в правно валидно владение за себе си с намерение да ги свои като своя
изключителна собственост.Само по себе самото деклариране на имота като своя
собственост не означава начало на правновалидно владение или примерно вече
приключило такова като продължило повече от 10г. Обстоятелството, че останалите
съсобственици не са декларирали този имот като своя собственост не означава безусловно
и автоматично да се приеме, че
същите са се дезинтересирали от него и че те не се смятат повече за негови
собственици като придобит от тях по наследство или че го предоставят в
изключителна собственост на Т. Ш.. Изгубването на собствеността може да се
постигне само при точно определени
закона предпоставки - чл.99-чл.100 от
Закона за собствеността. Ако ищците-съсобственици на съответните идеални части
от наследствения имот, са имали примерно
такова намерение, не е съществувала пречка да извършат примерно доброволна делба
и да предоставят целия имот в дял на Т., респективно да му го дарят или да го
прехвърлят с нотариален акт за покупко-продажба. Фактът, че след смъртта на Т.,
останалите съсобственици-ищци, на имота повдигат въпроса за неговата продажба,
несъмнено означава, че те продължават да се считат за негови собственици и че
по никакъв начин не са имали намерение да го прехвърлят в изключителна собственост
на Т. Ш., респективно да го прехвърлят след негова смърт на неговите деца, настоящи
ответници по иска. Без значение за основателността на претенцията е записването
на имота по разписните книги и по данъчните декларации на името на
наследодателя на ответниците. Както се посочи, с тези действия не е налице реално
обявяване на останалите съсобственици намерението на един от тях, че той се счита
и се самопровъзгласява за едноличен собственик на процесния имот. Анализът на
свидетелските показания направен във въззивната жалба подадена от тримата
ответници е в посока да обоснове обръщане на доказателствената тежест. В смисъл,
че по презумпция Т. Ш. следва да се счита за владелец на целия имот /чл.69 от ЗС/, като се пропуска едно
много важно обстоятелство, че в случая е налице несъмнено констатирана съсобственост
върху наследствен имот, при която всеки съсобственик по презумпция упражнява
владение върху собствената си идеална част и е държател на идеалните части на
останалите съсобственици, като този съсобственик следва безусловно да установи
и да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е променил
намерението си ( след като той е напълно наясно, че имота е съсобствен между
него и заедно с други лица) от държане
на частите на другите съсобственици във правно валидно владение лично за себе
си като държи и техните части като своя изключителна собственост.Тази
трансформация на държането във владение следва да бъде налична и да е обявена и
афиширана с фактически и правни действия непосредствено насочени към всички останали
съсобственици и чрез личното им
уведомяване, за да породи своя целен правен ефект, като за последното е необходимо
още останалите съсобственици да се съгласят с това намерение на този
съсобственик и да му признаят правата на собственост върху целия имот.Такива
данни по делото липсват.
В този смисъл обжалваното решение е
валидно, частично е допустимо и по същество е правилно в допустимата му част и
като такова в тази част ще следва да се потвърди, а в недопустимата решението
следва да се обезсили.
При този изход на делото в полза на ответницата
по жалбата Д.Г.Т. следва да се присъдят разноски за въззивната инстанция в
размер на 300лв заплатени като адвокатско възнаграждение за което е представен
договор за правна защита и съдействие № 000370 от 24.10.2018г. заплатени в брой
съгласно отразяванията в договора, както и приложен списък по чл.80 от ГПК.Тъй
като обаче същата страна
междувременно е починала в хода на производството
пред въззивната инстанция разноските следва да се присъдят на наследниците й Г. Т. Т.-преживял съпруг, и низходящите -Т. Г. Т.
и Г. Г. Т., надлежно конституирани като
страни по делото по реда на чл.227 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл.270 ал.3 и чл.271
ал.1 от Гражданския процесуален кодекс,
Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И
ОБЕЗСИЛВА решение №87 от
06.07.2018г. и решение №51 от 29.03.2019г. постановено по реда на чл.250 от ГПК, двете на Панагюрски районен съд,
постановени по гр.д.№328/2016г. по описа на същия съд в ЧАСТТА С КОЯТО е признато за установено по отношение на Г.Т.Г., с ЕГН- **********,***, И.Т.Г.
с ЕГН-**********,*** и П.И.Г., с ЕГН -********** ***, че Г.Г.Ш., с ЕГН-**********,***,
Д.Г.Т., с ЕГН- **********,***, починала в хода на въззивното производство и
заместена от наследниците си Г.Т. Т., ЕГН-**********, Г. Г. Т., ЕГН-**********,*** и Т. Г. Т., ЕГН-********** ***, М.М.Ш., с
ЕГН- ********** ***, Ц.Д.Г., с ЕГН-**********,*** и П.Д.К., с ЕГН- **********,***,
са собственици за размера над ¾
ид.ч./три четвърти идеални части/ и до 4/4 ид.ч./четири четвърти идеални части/
или за ¼ (една четвърт) идеална част от поземлен имот с площ от 643 кв.метра, за който
имот е отреден УПИ ХVІІІ-509, в кв.24 по плана на с.П., община П., обл.Пазарджик,
ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 67
кв.метра, при съседи: североизток – УПИ ХІХ-508 и УПИ ІІ-524, северозапад –
улица, югоизток – УПИ ІV-522 и югозапад – УПИ ХVІІ-510, и са
осъдени ответниците Г.Т.Г. и И.Т.Г., да предадат на ищците Г.Г.Ш., Д.Г.Т., починала
в хода на въззивното производство и заместена от наследниците си Г.Т. Т., ЕГН-**********,
Г. Г. Т., ЕГН-**********,*** и Т. Г. Т.,
ЕГН-********** ***, М.М.Ш., Ц.Д.Г. и П.Д.К., с посочени адрес и ЕГН, владението върху процесния недвижим
имот за размера над ¾ ид.ч. /три четвърти идеални части/ и до 4/4
ид.ч./четири четвърти идеални части/ или за ¼ (една четвърт) идеална
част от поземлен имот с площ от 643
кв.метра, за който имот е отреден УПИ ХVІІІ-509, в кв.24 по плана на с.П.,
община П., обл.Пазарджик, ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна
сграда с площ от 67 кв.метра, при съседи: североизток – УПИ ХІХ-508 и УПИ ІІ-524,
северозапад – улица, югоизток – УПИ ІV-522 и югозапад – УПИ ХVІІ-510.
ПОТВЪРЖДАВА решение №87 от
06.07.2018г. и решение №51 от 29.03.2019г. постановено по реда на чл.250 от ГПК, двете на Панагюрски районен съд
постановени по гр.д.№328/2016г. по описа на същия съд в останалата обжалвана част, а именно за
размера на ¾ ид.ч./три четвърти / идеални части от описания по-горе недвижим
имот.
ОСЪЖДА Г.Т.Г., с ЕГН- **********,***, И.Т.Г. с ЕГН- **********,***
и П.И.Г., с ЕГН -********** ***, ДА ЗАПЛАТЯТ общо в полза на наследниците на
починалата в хода на въззивното производство Д.Г.Т., с ЕГН- **********,*** и
заместена от наследниците си Г.Т. Т., ЕГН-**********, Г. Г. Т., ЕГН-**********,*** и Т. Г. Т., ЕГН-********** ***, сумата от 300лв
/триста лева_/представляващи сторените от страната разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на
Р България.
Председател: Членове:
1. 2.