Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 262384 20.10.2021 година град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
първи септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13923 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ********* против К.А.С.,
ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди се, че ответникът е
потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 06.11.2015 г. –
13.05.2020г. имал задължения за предоставени услуги по доставка на питейна и
отвеждане на канална вода в общ размер
на 1122,15 лв. за собствен обект, находящ се в гр. ... За потребените
количества били издадени фактури. При забава в плащанията, абонатът дължал и
законна лихва, възлизаща на 169,87лева за периода 31.01.2016 г. – 29.02.2020 г.
Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № …., а отношенията между дружеството и
клиентите му се уреждали от публично известни общи условия /ОУ/. Месечното
количество изразходвана вода било определяно по реда на чл. 26, ал.2 ОУ, т.к.
водомерът в имота не отговарял на изискванията на ЗИ.
Тъй като задълженията не били погасени,
ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2636/04.06.2020 г. по ч.гр.д. № 5987/20 г. на ПРС, връчена по реда на чл.
47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, поради което в едномесечния срок по чл. 415 ГПК
предявил настоящите установителни искове. Моли претенциите да бъдат уважени в
цялост, ведно със законната лихва. Претендират се разноските в настоящото и
заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
е подал отговор, чрез назначения особен представител. Оспорва исковете по
основание и размер, в т.ч. – качеството на потребител; истинността на справката
от НАП, нямаща характер на официален документ със съответни реквизити; същата
не съответствала на справката от КРНИ с вписан различен собственик; сметката на
ответницата и счетоводството на ищеца били нередовно водени; липсвала доставка
на сочените количества вода; търсените стойности били недължими; отразените
количества и суми във фактурите били неверни; нямало предпоставки за служебно
начисляване по тарифа; липсвали доказателства за неизправност на водомера;
както и такива за връчване на предписание за подмяната му; начинът на определяне на месечните количества
вода не отговарял на изискванията на ОУ; оспорва карнетите, както и да е налице
подпис на потребител; карнетите не били редовно водени и оформени според ОУ;
служебните количества билки определени неправилно, в нарушение на ОУ; възразява
за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д.,, вземанията по настоящото производство съответстват на
тези по заповедта за изпълнение. Връчена е редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По иска
по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД:
Дружеството
– ищец следва да докаже твърденията си в исковата молба, в т.ч. - наличието на
валидно възникнало облигационно отношение с ответника /потребител с № …/, като
установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания
размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в
договореното качество и срок услуги по доставка на питейна и отвеждане на
канална вода за обект, находящ се в …, както и, че през процесния период,
ответникът е имал качеството потребител по смисъла на ЗРВКУ. Следва да докаже и
твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в
тази връзка суми. Предвид възражението за изтекла погасителна давност, да
установи и настъпването на обстоятелства, довели до спирането или прекъсването
на предвидената в закона погасителна давност.
Ответникът
следва да проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията си в
отговора, а при доказване на горното от ищеца - да докаже, че е погасил
задълженията.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът
намира иска за
неоснователен, поради следните съображения:
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по
смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу
заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К
операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за
предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен
ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно
чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К
услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния
случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от
одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба,
сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.
Според чл. 3 от Наредбата, потребители
на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или
право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл.
2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира
няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно
право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й,
субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.
За да възникне задължението за заплащане
на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има
качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив. От
ангажираните по делото доказателства /НА, декларации по чл. 14 ЗМДТ, справка
НАП, копие от КК и УН/ се установява, че на процесния адрес, в имота са
разположени няколко самостоятелни обекта. Действително, ответницата е
декларирала да е собственик на земя и жилище с площ от 26 кв.м. На адреса обаче
се намират още две жилища – къщи, на които ответницата е съсобственик с други
лица по наследство. По делото няма твърдения, нито данни за кой имот точно са
начислявани количествата вода, както и дали притежаваното от ответницата жилище
/къща/ е било с водомер, неотговарящ на изискванията на ЗИ. Не става ясно
откритата на нейно име партида коя точно сграда касае.
Според показанията на разпитания
свидетел П. /инкасатор/ - в самата къща на ответницата бил допускан, но в нея не се ползвала вода, имало само външна
чешма на двора. По данни на ВЛ по СТЕ, към момента на огледа, на място се
намира строеж, няма данни /вкл. от записите в карнетите/ в конкретния имот на
ответницата да е било монтирано измервателно устройство.
Тоест, по делото не се установява за кой
точно самостоятелен обект на адреса са начислявани търсените суми, за да се
ангажира отговорност на ответницата; именно в нейното жилище да е бил монтиран
водомер, който да не е отговарял на изискванията за годност /както се твърди в
ИМ, като предпоставка за служебно начисляване/, нито в имота й да са били
ползвани услугите на ищцовото дружество, чието плащане се търси, както и имотът й изобщо да е бил водоснабден за
процесния период. Доказва се само, че в общото дворно място, навън е имало
чешма, от която е била потребявана вода, но същата не касае само процесното
жилище на ответницата. Не се установява точно в нейния СОС да е имало
неизправен водомер, при което да е налице неизпълнение на задълженията й по ОУ
и Наредба № 4/14.09.2004 г. да монтира годен, за да се ангажира отговорността й
за плащане на начислени суми за исковия период. Реалната консумация и
отчетеното количество вода са част от основните предпоставки за дължимост на
стойността на ползваната услуга. Без ясни параметри и критерии за начисляване,
биха били накърнени правата на потребителя, който би бил ангажиран да плаща
едностранно определени суми от оператора. Да се приеме априори, че стойност от
10 кубика вода месечно е винаги в интерес на абоната, означава същият да бъде
обременен с парични задължения, без значение дали са налице предпоставки за
възникването им, което не е допустимо и законово оправдано.
Представената от ищцовото дружество
справка не би могла да послужи като годно доказателство относно конкретните
видове задължения на абоната за процесния период, т.к. представлява частен
свидетелстващ документ, съдържащ благоприятни за издалата го страна данни.
Според заключението на ССЕ, претендираните суми са изчислени правилно, за което
са издадени и съответните фактури, сумите в тях обаче са определени съобразно
отразените в карнетите записвания, които не се установява да са извършени
законосъобразно. Ищецът не доказва по какъв начин е отчетена консумираната
вода, дали изобщо са били налице предпоставки за служебно начисляване и
евентуално от кой момент, на каква база са извършени съответните записвания и
отчетените разлики, и защо възлизат на този размер.
Предвид изложеното, предявеният главен
иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, ведно с искането за законна
лихва.
По иска по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр.
с чл. 86 ЗЗД:
Съдът не формира извод за наличие на
главен дълг, поради което искът за акцесорното вземане следва да се отхвърли.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат на ответника, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, но такива не са
направени.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като
неоснователни предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести
септември” № 250 против К.А.С., ЕГН ********** обективно съединени искове за
признаване за установена в отношенията между страните дължимостта на следните
суми: 1122,15 лева - главница, представляваща стойност на предоставени услуги
по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода 06.11.2015
г. – 13.05.2020 г. за обект, находящ се в …; 169,87лева - обезщетение за забава
за периода 31.01.2016 г. – 29.02.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 02.06.2020 г. до окончателното погасяване, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2636/04.06.2020 г. по ч.гр.д. № 5987/20 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП