РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Златоград, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на осемнадесети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Веселина Ив. Димчева
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Административно
наказателно дело № 20245420200006 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от М. А. Д., ЕГН **********, с адрес:
с. К., общ. Н., обл. С., против Наказателно постановление № 22-0371-000299
от 17.11.2023 г., издадено от началник група в ОДМВР-С., с което на
жалбоподателя на основание чл. 53 и чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени
наказание „глоба“ в размер на сумата от 200 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за извършено нарушение на чл. 140, ал.
1 ЗДвП.
В жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на
атакуваното НП, като постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила. Излагат се съображения, че в атакуваното НП, липсва
фактическо описание на конкретното проявление на деянието, доколкото
АНО не е посочил кой е „надлежния ред“ за регистрация на процесното МПС,
с което е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Сочи се още, че в
диспозитива на НП липсва конкретизация, коя хипотеза на чл. 140, ал. 1 ЗДвП
е нарушена – управление на нерегистрирано МПС или такова, без поставени
регистрационни табели на определените за това места. Жалбоподателят
твърди, че процесното МПС не е надлежно индивидуализирано, както и че
съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗАНН, което не се
препятства от текста на чл. 189з ЗДвП. По тези съображения моли
атакуваното НП да бъде отменено като незаконосъобразно и претендира
разноски за производството.
В проведеното открито съдебно заседание, жалбоподателят се
представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата по
1
изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна редовно призована за съдебно заседание, не
изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище, с което се
изразява становище за неоснователност на жалбата по подробно изложени
съображения. Моли атакуваното НП да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно и претендира разноски за производството. В условията на
евентуалност е въведено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение заплатено от жалбоподателя, което моли да бъде редуцирано
до размера предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 01.03.2023 г. свидетелите В. А. Н. – мл. полицейски инспектор при
ПУ-Н., в РУ-З. и З. Б. М. – инспектор „Териториална полиция“ при ПУ-Н.,
към РУ-З., изпълнявали служебните си задължения на територията на община
Н., където извършвали обход, във връзка с получен сигнал за движение на
МПС, без поставени регистрационни табели. Около 14,35 часа, свидетелите се
намирали в махала „У.“ на с. К., където забелязали процесното МПС да се
движи в посока махала „Р.“ и спрели същото за проверка, чрез подаден
светлинен сигнал. В хода на проверката, полицейските служители установили
самоличността на водача – жалбоподателя М. А. Д., който представил лична
карта и СУМПС. Същият обяснил, че автомобилът е негова собственост и е
преправен, чрез добавяне на части от други автомобили, като се използва за
селскостопански нужди и движение по „черни пътища“.
За констатираното нарушение св. Н., съставил АУАН № 87 от
01.03.2023 г., бл. № 006182. За случая полицейските служители докладвали
на ОДЧ при РУ-З. и на място пристигнала оперативна дежурна група, която
извършила оглед на местопроизшествието – първо действие по разследване
въз основа на което било образувано и досъдебно производство № 45/2023 г.
по описа на РУ-З., пр.пр. № 505/2023 г. на РП-С.
С постановление от 19.05.2023 г., прокурор при Районна прокуратура –
С.е прекратил наказателното производство по ДП № 45/2023 г. по описа на
РУ-З., образувано срещу М. А. Д. за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2,
вр. ал. 1 НК и е разпоредил материалите по делото да се изпратят на
началника на РУ-З., за преценка относно ангажиране на административно-
наказателната отговорност на лицето. За да постанови цитирания акт,
прокурорът е приел, че в конкретния случай са налице основанията по чл. 9,
ал. 2, пр. 2 НК – осъщественото деяние разкрива изключително занижена
степен на обществена опасност, която е явно незначителна.
На осн. чл. 36, ал. 2 ЗАНН е издадено атакуваното наказателно
постановление № 22-0371-000299 от 17.11.2023 г., с което на жалбоподателя
на основание чл. 53 и по реда на чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени
наказание „глоба“ в размер на сумата от 200 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за извършено нарушение на чл. 140, ал.
2
1 ЗДвП.
В приложената към наказателното постановление разписка е
отбелязано, че същото е връчено на жалбоподателя на 22.01.2024 г., лично и
срещу подпис.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитаните от съда свидетели - В. А. Н. – мл. полицейски
инспектор при ПУ-Н., в РУ-З. и З. Б. М. – инспектор „Териториална полиция“
при ПУ-Н., към РУ-З., както и от приобщените към доказателствения
материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: НП № 23-0371-
000299/17.11.2023 г.; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.; Писмо №
505/23.06.2023 г. по описа на РП – С., ведно с приложено постановление за
прекратяване на наказателно производство; Опис на материалите по ДП №
45/2023 г., ведно с преписка, съдържаща 36 листа, съгласно опис.
Показанията на разпитаните свидетели, са последователни, логични и
безпротиворечиви и кореспондират със събраните по делото писмени
доказателства, поради което съдът ги постави в основата на своите
фактически констатации.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от
правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на
преклузивния срок за обжалване по чл.59, ал. 2 ЗАНН (НП е връчено на
22.01.2024 г., а жалбата е от 29.01.2024 г.), и е насочена срещу подлежащ на
съдебен контрол административно-наказателен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните
съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от посочени от
жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган,
съобразно приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи, а именно началник група в ОДМВР-С., РУ-
З.. Лицата, заемащи посочената длъжност са надлежно оправомощени
съгласно цитираната заповед да издават наказателни постановления на
територията обслужвана от съответната ОДМВР.
На следващо място, съдът констатира, че НП е в предвидената от
закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Атакуваното НП е издадено при
условията на чл. 36, ал. 2 ЗАНН – нормативно установено изключение при
което административно-наказателната преписка се образува въз основа на
3
постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното
производство и в този случай, не е необходимо съставяне и прилагане на
АУАН. Доколкото процесното наказателно постановление е издадено по реда
на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, то преценката за спазване на шестмесечния срок следва
да се извърши при отчитане на датата на постановлението за отказ да се
образува наказателно производство и изпращането на материалите на
съответния административнонаказващ орган. В конкретния случай
прокурорското постановление е от 19.05.2023 г., поради което наказателното
постановление, издадено на 17.11.2023 г. се явява постановено в рамките на
законоустановения срок
Императивно установените реквизити, които наказателното
постановление задължително следва да съдържа са изчерпателно изброени в
чл. 57 ЗАНН. Съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя, за допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, нарушило правото му на защита, изразяващо се липса на фактическо
описание на конкретното проявление на деянието, поради непосочване на
„надлежния ред“ за регистрация на процесното МПС. В мотивната част на
НП, АНО изрично е посочил, че управляваното от жалбоподателя МПС не е
регистрирано, съгласно Наредба I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране на моторни превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, в резултат на което е извършил нарушение по чл. 140, ал. 1
ЗДвП. В описанието на нарушението липсва сочената непълнота, доколкото
съдържанието на НП, представлява смислово и логическо единство, и от
същото недвусмислено става ясно, по реда на кой подзаконов нормативен акт,
следва да бъде извършена дължимата регистрация (нарочно посочен). Не
остава съмнение за допусната неяснота на административно-наказателното
обвинение, което да е ограничило правото на защита на жалбоподателя.
Неоснователно е и възражението за неяснота на нарушението, поради
посочване на двете алтернативи по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Изрично в края на
мотивната част на НП, АНО е посочил, че извършеното нарушение
съставлява управление на нерегистрирано МПС. Не е налице и соченото
нарушение за липса на индивидуализация на процесното МПС. В текста на
НП е посочено, че същото представлява „самоделна комплектовка“, като
видно от приложеното към ДП, заключение на СТЕ, процесното ППС е
самоделно компанован лекотоварен автомобил, съставен от елементи на
различни марки автомобили и няма идентификационни номера на шасито и
двигателя. Следователно непосочване на марка, модел, номер на рама или
други идентификационни белези, не се дължи на пропуск от страна на АНО, а
на техническите особености на процесното МПС, което обективно няма
такива белези.
С оглед изложеното, съдебният състав не констатира допуснати в хода
на административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.
Независимо от горното, настоящият съдебен състав намира, че
атакуваното НП, следва да бъде отменено, като съображенията за това са
следните:
4
С разпоредбата на чл. 189з ЗДвП (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила
от 23.12.2021 г.), законодателят изрично изключи приложението на чл. 28
ЗАНН за извършени нарушения по ЗДвП, с което съдът бе лишен от
правомощието си за преценка за наличие на „маловажен случай“.
Въпреки това, настоящият съдебен състав намира, че в случая
приложение следва да намери разпоредбата на чл. 9, ал. 2, пр. 2 НК, по силата
на препращащата норма на чл. 11 ЗАНН. Действията на жалбоподателя не
могат да бъдат квалифицирани като административно нарушение, тъй като
поради своята явно незначителна обществена опасност, поопадат в
категорията малозначителност. Настоящият съдия-докладчик, споделя изцяло
разграничението, възприето в Решение № 1066 от 28.03.2024 г. на АдмС - Р.
по к. а. н. д. № 419/2023 г., както и в практиката формирана от районните
съдилища (вж. например Решение № 83 от 8.03.2024 г. на РС - Ш. по а. н. д.
№ 1665/2023 г.; Решение № 29 от 13.03.2024 г. на РС - С. по а. н. д. № 39/2024
г.), между „маловажен случай" съгласно легалната дефиниция на § 1, ал. 1, т.
4 от ДР на ЗАНН и „малозначително деяние" по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК.
Двата института, дават оценка на обществената опасност на извършеното,
през призмата на качествено различни критерии - липсата или
незначителността на вредните последици или други смекчаващи
обстоятелства за „маловажен случай“ и съответно пълна липса или явно
незначителна обществена опасност, при „малозначително деяние". За мерило
следва да служи основния правен принцип за пропорционалност между
преследваните легитимни цели в защита на обществения интерес и
ограниченията които следва да се търпят в резултат на
административнонаказателна принуда, под формата на санкция. В никой
случай балансът между тях, не трябва да отстъпва от висшата идея за
справедливост – основната ценност, върху която се градят правните
принципи - основата на нормотворчеството и правораздаването.
В светлината на изложеното и изхождайки от основополагащия
принцип за пропорционалност, настоящият съдия-докладчик, намира, че
деянието на жалбоподателя разкрива признаците на малозначителност по
смисъла на чл. 9, ал. 2, пр. 2 НК, приложим субсидирано на осн. чл. 11 ЗАНН.
От показанията на разпитаните свидетели (в това число п.и. Н.) се установява,
че жалбоподателят е спрян за проверка в непосредствена близост до дома си.
Установява се от показанията на св. Д., че самоделното ППС, управлявано от
Д. се ползва от него единствено за селскостопански цели – същият отглежда
лешници, които полива с негова помощ. Лешниците се намират на около 4-5
км. от дома на жалбоподателя в с. Кочани и до тях се стига по горски път. От
показанията на този свидетел се установява, че районът е крайно обезлюден,
като по негови думи, в едната махала живеят осем души, а в другата - двама.
Липсват дори доставки на хляб, а когато се случи от там да премине
автомобил, хората се събират да го огледат. Очевидно е в случая, че
охранените обществени отношения във връзка с безопасността на
участниците в движението по пътищата, не се застрашават от действията на
жалбоподателя – да достъпва по горски път лешниковата реколта, която
полива с процесното ППС. В този смисъл, съдът намира за нарушен принципа
5
на пропорционалност, като наложеното наказание - „глоба“ в размер на
сумата от 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца, обективно не съответства на извършеното и в случая не реализира
постигането на легитимна цел.
По изложените съображения, настоящият съд намира, че следва да
уважи подадената жалба и да отмени атакуваното НП, като
незаконосъобразно.
По разноските.
При този изход на спора и на осн. чл. 63д ЗАНН, право на разноски
възниква единствено за жалбоподателя. Такива се претендират за адвокатско
възнаграждение, в размер на сумата от 550 лв., изплатени изцяло в брой,
съгласно ДПЗС на л. 92 от делото. Въззиваемият е направил възражение за
прекомерност на адв. хонорар и искане за присъждане на възнаграждение по
реда на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ – от 80 лв. до
150 лв., тъй като противното би поставило в неравнопоставено положение
страните по делото в зависимост от това дали са представлявани от адвокат
или от юрисконсулт. Настоящият съдебен състав намира този аргумент за
несъстоятелен, доколкото упражняваната свободна адвокатска професия
значително се отличава от позицията на юрист в трудово правоотношение,
назначен на длъжност юрисконсулт, като страните по делата са свободни в
избора си какъв тип юридическа услуга да заплащат. Въпреки това съдът,
намира, че договореният адв. хонорар в случая се явява прекомерен и следва
да бъде редуциран до сумата от 400 лв. В тази връзка съдът взе предвид
липсата на правна и фактическа сложност на делото, видът и размерът на
наложената санкция, броят на проведените открити съдебни заседания и
обемът на осъществената правна защита, съобразно указанията в Решение на
СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0371-000299 от
17.11.2023 г., издадено от началник група в ОДМВР-С., с което на М. А. Д.,
ЕГН **********, с адрес: с. К., общ. Н., обл. С., на основание чл. 53 и чл. 175,
ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени наказание „глоба“ в размер на сумата от 200 лв.
и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение
на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-С., с адрес: гр. С.н, бул. "Б." № 67 да заплати на
М. А. Д., ЕГН **********, с адрес: с. К., общ. Н., обл. С. от 400 лв.
(четиристотин лева) – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава
XII от АПК пред Административен съд - С., в 14-дневен срок от получаване
на съобщението от страните.
6
Съдия при Районен съд – Златоград: _______В.Д.________________
7