Р Е Ш Е Н И Е №
Гр.Разград,
15. 10.
2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският окръжен
съд в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Съдия:
Анелия Йорданова
при
секретаря Н. Р., като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова т. д. № 109 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е с правно основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ /отм. /
Постъпила
е искова молба от М.Е.И.,
представлявана от пълномощник адв.
Конов
против ЗД „Бул инс“ АД гр. София и ЗД „Евроинс“ АД гр. София. Предявен е иск с правно основание чл. 226 КЗ
/отм./ да бъдат
осъдени солидарно ответниците да
й заплатят сумата 100 000 лв. /след поискано и допуснато изменение на иска/, като
частичен иск от сумата 120 000 лв., представляваща обезщетение за нанесените й неимуществени вреди, причинени от ПТП на 21.07. 2015 г. , ведно със законната лихва от датата на ПТП. Ищецът твърди, че на 21. 07. 2015 г. около 13: 50 часа
на път I-2 Русе –Варна до отбивка
за кантон с. Писанец, между л. а. „Опел Астра“ с рег.
№ Р 3236 ВК с водач В.Ж. Ж. и л. а. „БМВ 535“ с рег.
№ РР 2989 ВА с водач Е.З.И., при когото
пътувала ищцата възникнал удар. В резултат
на ПТП на М.Е.И. са причинени следните телесни увреждания: контузио капитис, комоцио церебри, малко контузно огнище в
дясно на висок париетален срез, фрактура на тялото на шести
гръден прешлен, малки плеврални изливи
двустранно, разкъсно-контузна рана на лицето. Непосредствено след произшествието била
откарана в МБАЛ Русе, а на 24. 07. 2015 г. продължила лечението си в клиника в Истанбул, Р Турция. През целия възстановителен период пострадалата
усещала главоболие в резултат на контузия на мозъка, дразнели я шумове и силна
светлина. Вследствие на счупването на гръбначния прешлен била напълно
обездвижена за няколко месеца, не можела да се самообслужва и към настоящия
момент изпитва болки в гърба при продължително движение или стоене в изправено
или седнало положение. Вследствие на ПТП е с 60% ТНР. Работела преди ПТП като
земеделски производител – отглеждала
пчелни кошери, а понастоящем не може да работи пълноценно и се налага да
ползва наемен труд. От ПТП пострадало и
3-месечното й дете, пътувало също в автомобила. Вследствие на получените
увреждания не можела да се грижи за детето до навършването му на 1-година. Кърмата й спряла и се наложило да храни
бебето с адаптирано мляко. Твърди, че виновни за ПТП са водачите на двата
автомобила. Към
момента на ПТП са имали валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ , съответно: В.Ж. ***“ АД със застрахователна полица BG 02/ 115001299804 и Е.З.И. при ответника ЗД „Евроинс“ АД, полица № 07514003037076.
Постъпил е писмен отговор от ответника ЗД „БУЛ ИНС” АД
гр. София. По същество оспорва иска по размер. Не оспорва наличието на
настъпило застрахователно събитие. Твърди, че деликта
не е причинен от В.Ж. Ж., застрахована при
ответника. Алтернативно излага доводи, че виновен за ПТП е водача Е.З.И.. Налице е принос на
пострадалата М.Е.И., тъй като се е возила без
предпазен колан. Ако се приеме, че вредите са настъпили от ПТП, те са настъпили
в резултат на случайно деяние.
Прави искане на осн. чл. 219 от ГПК Е.З.И. да бъде
привлечен в качеството на трето лице помагач.
Постъпил е писмен отговор от ответника ЗД „Евроинс“
АД, в който твърди, че иска е
недопустим. По същество го оспорва по
основание и по размер. Оспорва наличието на настъпило
застрахователно събитие. Твърди, че вина за ПТП има водачът на застрахования в „Бул инс“ АД лек
автомобил „Опел Астра“ с рег. № Р 3236 ВК В.Ж. Ж., нарушила разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, чл. 6,
т. 1 от ЗДвП. Оспорва твърденията на
ищцата за претърпени телесни увреждания и връзката им с ПТП и че вследствие на
него е с 60% трайно намалена работоспособност, както и твърдените неимуществени
вреди. Твърди, че е налице съпричиняване от
пострадалата, която е пътувала без предпазен
колан. Претендираните неимуществени вреди са в
завишен размер. Оспорва началният момент на дължимата лихва за забава. Прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираната
мораторна лихва.
В допълнителна искова молба ищцата поддържа твърденията
си и оспорва възраженията на ответниците, като
неоснователни.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът ЗД
„Евроинс“ АД гр. София поддържа изложените доводи и доказателствени искания.
Ответникът ЗД „Бул инс“ АД гр.
София не е подал отговор на допълнителната искова молба.
Третото лице – помагач на ответника Е.З.И. заявява становище в съдебно
заседание, че счита иска за основателен.
Съдът, като прецени твърденията и
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по приложеното ДП № 1679/ 2016 г. на
ОД на МВР Русе, ДП е било образувано на 21. 07. 2015 г. и водено срещу В. Ж. *** за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„б“, пр. 2 във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК за това, че на 21. 07.
2015 г. на главен път Русе – Варна до отбивка за
пътен кантон с. Писанец, обл. Русе при управление на
МПС – лек автомобил марка „Опел Астра“ с рег. № Р
3236 ВК нарушила правилата за движение по пътищата – чл. 6, т. 1 от ЗДвП и чл.
25, ал. 1 от ЗДвП, като по непредпазливост и при независимо съпричиняване
с Е.З.И. *** причинила средна телесна повреда на М.Е.И. ***. По делото е
установено, че на 21. 07. 2015 г. Ж. е управлявала лек автомобил марка
„Опел Астра“ с рег. № Р 3236 ВК, собственост на
нейния приятел М. М., в който са Пътували
Веселина Маркова и Антония Владимирова, когато около 13, 50 ч. по главен път Русе – Варна, след разклона за
с. Писанец, Ж. възприела вибрации,
поради което решила да спре на подходящо място. По същото време след нея на 10
м. се движел лек автомобил микробус „Воксхол“,
управляван от П. . Постепенно двете МПС-та били застигнати от
лек автомобил „БМВ 535“ с рег. № РР 2989 ВА, управляван от Е.З.И., движещ се
със скорост 107, 3 км./ч., в който пътували неговата съпруга М.И. и тяхното
тримесечно дете. В района преди отбивката за пътния
кантон В. Ж. подала сигнал с ляв пътепоказалец за
намерението й да премине в лявата лента с цел да спре на уширението
на пътя преди да навлезе в моста, като хоризонталната пътна маркировка,
забраняваща навлизането в лява пътна лента частично била изтрита. Сигнала с ляв
пътепоказалец бил възприет от П. Янев, който намалил
скоростта на управлявания от него бус. В същото
време, възприемайки това, водача на л.
а. „БМВ 535“, който се намирал на дистанция от около 25 м. преценил, че поради
високата скорост няма да може да спре и решил да предприеме маневра
изпреварване, без да има видимост по отношение на пътната обстановка пред
микробуса и без да му е известна причината за намаляване на скоростта му. Когато управлявания от Ж. лек автомобил „Опел
Астра“
отклонил траекторията си на движение в ляво, бил застигнат от автомобила
„БМВ 535“ , вследствие на което
възникнал удар между лявата му страна
и предната част на „БМВ“, поради което л.а. „Опел Астра“
се завъртял и спрял до мантинелата в левия край
на пътното платно по посока на движение,
а „БМВ“ отскочил и напуснал очертанията на пътното платно, като пропаднал от
лявата страна на пътя и спрял.
С Постановление от 31. 03. 2017 г. на наблюдаващия
прокурор в РП Русе е прекратено досъдебното производство. Прието е, че към
момента на предприемане от В. Ж. на маневра отклоняване в ляво по технически
причини, л.а. „БМВ 535“ все още не е бил започнал изпреварване, което изключва
интелектуалния елемент на непредпазливостта, т. е. липса на вина.
Предвид разпоредбата на чл. 348б от НК, предвиждаща, че за престъпления по
транспорта наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия до
съответния първоинстанционен съд, както и предвид декларацията на пострадалата М.Е.И.,
че не желае да се води наказателно производство спрямо съпруга й Е.З.И., са
налице предпоставките за прекратяване на производството. Постановлението за
прекратяване е потвърдено с Определение
№ 376/ 28. 04. 2017 г. по ч.н.д. № 858/ 2017 г. на РРС и с Определение №
293/ 07. 06. 2017 г. по в.ч.н.д. № 374/ 2017 г. на ОС Русе.
В досъдебното производство, на. стр. 120 и стр. 121 са
приложени молба и декларация от М.Е.И., в което е заявила молба да бъде
прекратено воденото наказателно производство срещу Е.З.И., както и че спрямо
същия няма никакви претенции за причинените й
от ПТП, в което е участвал, имуществени и неимуществени вреди.
Страните не спорят, че за периода по време на ПТП за
управляваното от В. Ж. МПС– лек автомобил, марка „Опел Астра“
с рег. № Р 3236 ВК има валидна застраховка „Гражданска отговорност” при
ответника „Бул инс“ АД със застрахователна полица BG 02/ 115001299804, а за управляваното от Е.З.И. МПС „БМВ 535“ с рег. № РР 2989 ВА има
валидна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗД „Евроинс“
АД, полица № 07514003037076.
По делото са разпитани като
свидетели А.Е. и В. Ж..
Св. Е. е
майка на ищцата и дава показания, че след ПТП ищцата била настанена за лечение
в болницата в гр. Русе, където престояла 3 дни.
Имала сътресение на мозъка, счупване на гърба. Ищцата изпитвала ужасни,
нетърпими болки, викала, крещяла, през целия престой приемала обезболяващи
лекарства. От болницата в Русе я
изпратили за операция във Военна болница в София, но там лекарите не й давали
гаранции за успешно лечение и я закарали в болница в Истанбул. Там й направили
операция на гърба, сложили й метални пластини, които и досега стояли. Ищцата
била неподвижна около 6 – 7 месеца. Свидетелката и другата й дъщеря я обличали,
къпели, изцяло била под техните грижи. Тъй като ищцата имала бебе на 2 месеца,
след ПТП много малко го кърмила и спряла. За бебето се грижела свидетелката и
другата й дъщеря. И досега ищцата не се била възстановила. Имала силни болки,
можела да ходи, но не и да извършва други движения, много бързо се изморявала.
Можела само за себе си да се грижи, но не и за децата. В продължение на 4 години след ПТП нищо не
можела да прави. Съпругът й поел изцяло грижите за децата, свидетелката приготвяла
храна и им пращала. Ищцата преди работела със съпруга си като отглеждали пчели
в кошери, но вече не можела.
Св. Ж. е водачът на л.а. „Опел Астра“, участник в процесното
ПТП. Дава показания, че движейки се в посока Русе-Разград, преди моста до с.
Писанец чула някакъв шум и тракане от автомобила си. Пуснала мигач и се чудела
къде да спре. Не видяла, че има банкет в дясно, както сега забелязала наличието
му и тъй като предстояло да премине по мост, решила, че е по-безопасно да завие
наляво, макара, че имало непрекъсната линия. Огледала се, видяла, че зад нея се
движи един бус, намалила скоростта на движение на
около 40 км./ ч., за да може да завие и да пресече и спре в другата лента. Автомобилът зад нея не подал мигач, не
предприел изпреварване, но се скъсявала дистанцията между тях, което създало
някаква паника в нея. Не забелязала
БМВ-то, предприела маневрата и последвал удар. Ж. първо помислила, че се ударила в буса, но след като излязла от автомобила видяла, че се е
блъснал с друга кола, „БМВ“. Видяла „БМВ“-то зад мантинелата.
Водачът му излязъл с детето, а ищцата някой я издърпал.
На осн.
чл. 176 ГПК третото лице-помагач Е.И. е дал обяснения. Твърди, че пред него се движел микробус,
който внезапно спрял. Тъй като се скъсила много дистанцията между тях и за да
не блъсне микробуса, И. предприел маневра “заобикаляне на препятствие“ и
започнал да завива на ляво, за заобикаляне на микробуса. В този момент видял,
че пред микробуса има кола, която тръгнала да прави ляв завой без подаден
светлинен сигнал, опитал се да избегне и този удар, като предприел маневра
наляво, другият автомобил не спрял, а продължил да завива и ударил странично
автомобила на И. и двата автомобила излезли от пътното платно.
Според
заключението на назначената по настоящото дело съдебно-медицинска експертиза, в
резултат на претърпяното ПТП на 21.
07. 2015 г. ищцата
е получила: контузия на мозъка в дясна фронтална област; счупване на тялото на
шести гръден прешлен /с налагане на метална
остеосинтеза/, което е най-тежкото увреждане;
малки плеврални изливи
двустранно; мозъчно сътресение; разкъсно контузна рана на лицето. За такъв вид травми обичайният
оздравителен период е 6-12 месеца, но не е постигнато оздравяване. Всички
описани увреждания в медицинската документация могат да бъдат получени при ПТП-
травма в купето. Било е проведено болнично лечение в Отделение по неврохирургия
при МБАЛ Русе АД и клиника в Турция. Извършени били диагностични и терапевтични
процедури по правилата на добрата медицинска практика – многобройни параклинични и образни изследвания, оперативно и
консервативно лечение, които били наложителни, правилни и в пълен обем. Към 13. 12. 2016 г. са били налице късни последици от преживяната травма:
отслабен двустранно Ахилов рефлекс; хипестезия засилваща се дистално
по L 4-5
дерматоми; положителен признак на Тинел
двустранно за н.перонеус комунис;
Л4-5 двустранна, тежко изразена преднокоренчова увреда и тежка периферностволова за нн.перонеус. Проведен е курс физиотерапия и рехабилитация за
увреждане на лумбалносакрални коренчета за периода
30. 10. 2018 г. – 06. 11. 2018 г. на Отделение по физикална
и рехабилитационна медицина при МБАЛ Разград. Много
вероятно е развилият се ЦОНС /световъртеж от централен произход/ да е в
причинно-следствена връзка с ПТП, поради преживяната травма на главата.
Пострадалата ще изпитва соматични и физически болки занапред, като не може да
се прогнозира тяхната проява, интензитет
и продължителност. Предполага се зачестяване, особено при студено и влажно време, физически динамични или
статични натоварвания. При прегледа на пострадалата на 22. 04. 2019 г. са установени белези от извършена оперативна
интервенция на гръбначния стълб и хирургично обработена рана на горна устна.
Може да се придвижва самостоятелно и свободно. Приема при необходимост
медикаменти във връзка с получените увреждания. Вещото лице пояснява, че и към
момента на прегледа пострадалата има втвърдяване на мускулатурата, която е
встрани от гръбначния стълб, има болезнено изкривяване и изразен дефицит за усет за долни крайници,
както и по отношение на рефлексите, така за усета за тръпнене, мравучкане. С ЕР на ТЕЛК е била освидетелствана с 60 % ТНР
за срок от две години, впоследствие с 50% ТНР.
Вещото лице е изготвило заключението след проверка
на медицинските документи представени и приети като доказателства по настоящото
дело: Епикриза на ИЗ № 17196/ 2015 г. на МБАЛ Русе;
Доклад от операция 27.07. 2015 г. , превод от турски език; В превод от турски
език на Епикриза, издадена от Истанбул Хирургия; Радиологично изследване 24. 07. 2015 г., превод от турски
език на Образно изследване –Протокол № 498698; Радиологично
изследване 27. 07. 2015 г. превод от турски език; ЕР № 0691/ 17. 03. 2017 г. на
ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ Разград, според което е налице 60 % ТНР; Епикриза № 15870/ 2016 г.
на МБАЛ Разград; Епикриза № 13306/ 2018 г. на МБАЛ Разград; Епикриза № 13660/ 2018 г. на МБАЛ Разград; Епикриза № 681/ 2019 г. на МБАЛ Разград; ЕР № 0325/ 01. 02.
2019 г. на ТЕЛК при МБАЛ Разград за освидетелстване на ищцата с 50% ТНР.
Назначена е по делото и съдебно-автотехническа
експертиза. Същата е описала механизма на настъпване на ПТП, така, както е
възприет във воденото досъдебно производство и описан по-горе. Според
заключението, ударът за л.а. „Опел Астра“ е бил
страничен косо насочен спрямо надлъжната ос на пътя, а за л.а. „БМВ 535““
ударът е бил челен. Пострадалата М.И. е пътувала на задната седалка на
автомобила. Движението на тялото й при
удара продължило напред, по посока на движението на автомобила и след
установяването му в покой. Ако е ползвала предпазен колан, отклонението на
тялото й напред от седалката, би било по-малко, поради това, че коланът задържа движението на тялото и
намалява силата на удара. Според вещото лице, пострадалата вероятно не е
ползвала предпазен колан или той не е
бил прогонен спрямо тялото й. Причина за ПТП са действията и на двамата водачи В.
Ж. и Е.И., допуснали нарушение на ЗДвП и ППЗДвП. В. Ж. е имала техническа възможност преди да
започне маневрата завиване на ляво да възприеме приближаващия зад нея л.а. „БМВ
535“, като прецени възможно ли е било да я извърши без да пречи и застраши
останалите участници в движението.
Престрояването от дясната пътна лента в двете пътни ленти за насрещно
движение е било извършено при наличието на пътна маркировка – линия М1
„Единична непрекъсната линия“, която забранява застъпването и пресичането й. Ж. е следвало преди да предприеме маневрата
завиване на ляво, да пропусне идващите зад нея автомобили и тогава да
предприеме маневрата или да отбие в дясно и да излезе върху банкета. Скоростта
на движение на л.а. „Опел Астра“ преди ПТП е била 44,
6 км./ч. Водачът на автомобила В. Ж. е имала възможност чрез лявото странично
огледало да види приближаващия от средната пътна лента л.а. „БМВ 535“, но след
като маневрата е започнала, поради настъпилата промяна на местоположението на
автомобила спрямо пътя, възможността да наблюдава пътя зад себе си е била вече
невъзможна. Водачът Е.И., движейки се зад микробуса не е можел да вижда
движещия се пред него л.а. „Опел Астра“ . Имал е
видимост при навлизане в средната пътна лента при започналото изпреварване на
микробуса със скорост 107, 3 км. ч.
Предотвратяването на удара чрез спиране от момента, в който л.а. „Опел Астра“ е започнал завиване на ляво е било невъзможно,
поради това, че последният е попадал в опасната зона на спиране на л.а. „БМВ
535“, която е била 108, 1 м. Водачът на този автомобил е предприел изпреварване
при наличие на пътна маркировка М1 „Единична непрекъсната линия“, която
забранява застъпването и пресичането й
със скорост 107, 3 км./ч. , при разрешена за пътния участък 70 км./ч.
Назначената по делото комплексна съдебно-медицинска
и автотехническа експертиза, изследвала механизма на
причиняване на получените от ищцата
телесни увреждания при ПТП, е дала заключение, че в медицинската
документация не са описани увреждания, които сочат марки от правилно поставен
предпазен колан , но не може да бъде изключено, тъй като може да се дължи на
пропуска на отразяването, както и че травмите са с такъв характер, че могат да
бъдат получени както без, така и с правилно поставен предпазен колан, особено
ако е неправилно прогонен. Ако пострадала
е пътувала без поставен предпазен колан, травмите биха били много повече
и по-тежки по морфология. Участвалият в ПТП л.а. „БМВ 535“, в който е пътувала
ищцата е с първоначална регистрация 23. 06. 2004 г. и е бил оборудван с
предпазни колани за пътниците и водача.
Вещите лица, изслушани в съдебно заседание поясняват категорично, че преди ПТП
ищцата е била с поставен предпазен колан.
По молба на ответника „Евроинс“
АД е назначена повторна комплексна
експертиза. Експертизата е установила
същия механизъм на получените увреждания от ищцата: Контузия на мозъка в дясна крайномозъчна хемисфера; Разкъсно
–контузна рана на лицето в областта на горна устна в
дясно. Счупване на тялото на шести
гръден прешлен и ламината. При първоначалния удар
между двата автомобила, тялото на ищцата се е изместило напред и леко надясно,
при което е възможно да настъпи удар между лицето й и облегалката на предната
седалка. Впоследствие при напускане на л.а.“БМВ 535“ от пътното платно, са
настъпили нови удари в предната част на автомобила, при което отново тялото на
ищцата се е измествало напред и е възможно да е настъпил удар между лицето и
облегалката на предната седалка. Едновременно с това при пропадане в дерето са
действали и сили отдолу-нагоре и обратно върху тялото й, което е довело до аксиално натоварване на гръбначния й стълб и счупване на
шести гръден прешлен. Това счупване е характелно за
получаване при поставен предпазен колан и при съпоставяне на механизма на
настъпване на ПТП и установените увреждания на ищцата, вещите лица приемат,
че същата е била с поставен предпазен
колан. Процесният автомобил „БМВ 535“ е бил оборудван
с предпазни колани за всички места в купето.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Ищцата
е избрала защита на накърненото й право чрез прекия иск против застрахователя
по чл. 226, ал.1 КЗ
/отм./, която е приложимата норма, съгл. § 22 от ПЗР на КЗ. Разгледан по
същество, искът е основателен.
Към
момента на ПТП - 21.07. 2015 г., са имали валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ , съответно: В.Ж. ***“ АД със застрахователна полица BG 02/ 115001299804 и Е.З.И. при ответника ЗД „Евроинс“
АД, полица № 07514003037076.
Обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Предмет на застраховката е деликтната отговорност на застрахованите лица, т. е. отговорността за виновно причиняване на вреди на трети лица, възникнала на основание чл. 45 и сл. от ЗЗД
. В случая, с влязло в сила Постановление от 31. 03. 2017 г. на наблюдаващия прокурор в РП Русе е прекратено ДП № 1679/ 2016 г. на ОД на МВР Русе. Основание за прекратяването е, че към момента на предприемане от В. Ж. на маневра отклоняване в ляво по технически причини, л.а. „БМВ 535“ все още не е бил започнал изпреварване, което изключва интелектуалния елемент на непредпазливостта, т. е. липса на вина. Предвид разпоредбата на чл. 348б от НК, предвиждаща, че за престъпления по транспорта наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия до съответния първоинстанционен съд, както и предвид декларацията на пострадалата М.Е.И., че не желае да се води наказателно производство спрямо съпруга й Е.З.И.. Съгл. чл. 413 НПК и чл. 300 ГПК, ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или с налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от деликта. Само посочените актове на наказателния съд обвързват гражданския съд, относно вината на дееца, както и относно противоправността на деянието. С оглед на изложеното, предвид прекратяването на наказателното производство, установеното в хода на разследването по ДП № 1679/ 2016 г. на ОД на МВР Русе няма обвързващо действие по настоящия граждански спор.Съдебната практика приема, че с оглед
функционалния характер на отговорността на застрахователя по този вид
застраховка, ако липсва един от елементите за възникване на гражданската
отговорност на прекия причинител на увреждането, то не са налице предпоставки и
за ангажиране отговорността на застрахователя по предявения срещу него пряк иск
по чл.
226, ал. 1 КЗ (отм.) / Решение № 17 от 13.02.2017 г. на ВКС по гр.
д. № 50230/2016 г., IV г. о., ГК, Определение № 71 от 19.01.2017 г. на ВКС по
гр. д. № 60123/2016 г., IV г. о., ГК, Определение № 142 от 10.03.2014 г.
на ВКС по т. д. № 2440/2013 г., II т. о., ТК и др./. За да се
приеме, че е налице непозволено увреждане, обосноваващо деликтната
отговорност по чл. 45 от ЗЗД, е необходимо да бъде
установено, че са причинени вреди в резултат от виновното и противоправното поведение на
управлявалите застрахованите МПС Надя Ж. и Е.И.. В постъпилия
писмен отговор от ответника ЗД „БУЛ ИНС” АД гр. София се твърди, че деликта не е причинен от В.Ж. Ж.,
застрахована при ответника и излага доводи, че виновен за ПТП е водача Е.З.И.. Ответникът „Евроинс“ АД твърди, че вина за
ПТП има водачът на застрахования в „БУЛ
ИНС“ АД лек автомобил „Опел Астра“
с рег. № Р 3236 ВК В.Ж. Ж., нарушила разпоредбата на
чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
От заключението на САТЕ, назначена по настоящото дело, от приложените
материали в ДП № 1679/ 2016 г. на
ОД на МВР Русе, се установява виновното и противоправно
поведение на виновните водачи В. Ж.
и Е.И., застраховани със застраховка „Гражданска отговорност“ при двамата ответници. Причините за ПТП са: неправилната
маневра по изпреварване на микробус „Воксхол“, управляван от
П. Янев, предприета от Е.И. водач на л.а. „БМВ 535“, на пътен участък с маркировка „М1“ „Единична
непрекъсната линия“, забраняваща изпреварването на МПС, което действие
„изпреварване“ предприето от И. съставлява нарушение на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ППЗДвП и чл. 42, ал.1, т. 2 от ЗДвП, като започнал
изпреварване, без да се убеди, че има видимост.
Движел се със скорост 107, 3 км./ч. , при разрешена за пътния участък 70
км./ч и при която опасната зона за спиране е 108,
1 м. В. Ж., водач на л.а. „Опел Астра“ е предприела
престрояването от дясната пътна лента в двете пътни ленти за насрещно движение
при наличието на пътна маркировка – линия М1 „Единична непрекъсната линия“,
която забранява застъпването и пресичането й, съставляващо нарушение на чл. 63,
ал. 1, т. 1 от ППЗДвП. Разпитана в съдебно заседание,
Ж. дава показания, че не видяла банкета в дясно, както сега забелязала
наличието му и тъй като предстояло да премине по мост, решила, че е
по-безопасно да завие на ляво, макар, че имало непрекъсната линия. Автомобилът
зад нея не подал мигач, не предприел изпреварване, но се скъсявала дистанцията
между тях, което създало някаква паника в нея.
Не забелязала БМВ-то, предприела маневрата и последвал удар. Вещото лице изрично заявява, че една от причините за
настъпилото ПТП е неправилната преценка на пътната обстановка от страна на
водача на л.а. „Опел Астра“. Водачът на този автомобил Ж. е следвало преди да предприеме маневрата
завиване наляво, да пропусне идващите зад нея автомобили и тогава да предприеме
маневрата или да отбие в дясно и да излезе върху банкета. Това действие на Ж.
съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, която предвижда,
че водач на пътно превозно средство,
който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента,
да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение.
Като съобрази
заключението на автотехническата експертиза, обясненията
на Е.И. и свидетелските показания, съдът прие, че действията и на двамата
водачи В. Ж. и Е.И. са причина за настъпилото ПТП. Според чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, вината се предполага до
доказване на противното. Законовата презумпция, че ПТП е причинено виновно от
двамата водачи не е оборена от ответниците. Доказано е наличието на причинна връзка между твърдените
от ищцата неимуществени вреди и претърпяното ПТП.Според заключението на СМЕ, всички
описани увреждания в медицинската документация могат да бъдат получени при ПТП-
травма в купето. От гласните
доказателства, както и от приложените писмени доказателства се установява, че
ищцата след ПТП била откарана в МБАЛ Русе, а след това се лекувала в болница в
Истанбул. Съдебно-медицинската експертиза, назначена по делото, дава заключение,
че ищцата вследствие на ПТП е претърпяла контузия на мозъка в дясна фронтална
област; счупване на тялото на шести гръден прешлен /с налагане на метална остеосинтеза/, което
е най-тежкото увреждане; малки плеврални изливи двустранно; мозъчно сътресение; разкъсно
контузна рана на лицето. Вещото лица е категорично,
че били извършени множество диагностични и терапевтични процедури по правилата
на добрата медицинска практика – многобройни параклинични
и образни изследвания, оперативно и консервативно лечение, които били
наложителни, правилни и в пълен обем. За такъв вид травми обичайният
оздравителен период е 6-12 месеца, но не е постигнато оздравяване при ищцата.
Пострадалата ще изпитва соматични и физически болки занапред, като не може да
се прогнозира тяхната проява, интензитет
и продължителност. Предполага се зачестяване, особено при студено и влажно време, физически динамични или
статични натоварвания. При прегледа на пострадалата на 22. 04. 2019 г. са установени белези от извършена оперативна
интервенция на гръбначния стълб. Приема при необходимост медикаменти във връзка
с получените увреждания. И към момента на прегледа пострадалата има втвърдяване
на мускулатурата, която е встрани от гръбначния стълб, има болезнено
изкривяване и изразен дефицит за усет за
долни крайници, както и по отношение на рефлексите, така за усета за тръпнене, мравучкане. Много вероятно е развилият се ЦОНС /световъртеж
от централен произход/ да е в причинно-следствена връзка с ПТП, поради
преживяната травма на главата.
Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 226 КЗ /отм./ при застраховката
"ГО" на автомобилистите е функционална на деликтната
отговорност, т.е. тя е налице дотолкова, доколкото е налице отговорността на деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото право на обезвреда на причинени вреди не е защитено с иск по чл. 45 ЗЗД против деликвента.
Осигурената от закона алтернативна защита на това право - с иск по чл. 45 ЗЗД или с иск по чл. 226 КЗ /отм./, е предоставена на избор по
волята на увредения, но защитеното му право и с двата иска е само едно - на обезвреда за причинени от деликвента
вреди. В случая ищцата е избрала защита на накърненото й право чрез прекия иск
против застрахователите по чл. 226, ал.1 КЗ /отм./, която е приложимата
норма, съгл. §22 от ПЗР на КЗ. С оглед на това, съдът приема, че е
неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника „Евроинс“ АД, че след като ищцата е декларирала, че няма
претенции за обезщетение за причинени неимуществени вреди срещу съпруга й Е.И.,
не разполага с правна възможност да търси такива от застрахователя, застраховал
деликвента. Създаденото между водача на лекия автомобил
„БМВ 535“ и ответника „Евроинс“ АД застрахователно
правоотношение е основание за ангажиране на отговорността на застрахователя за
обезщетяване на вредите, претърпени от ищцата в резултат на виновно и противоправно поведение на прекия причинител-застрахован.
По изложените
по-горе съображения, съдът приема, че причина за настъпилото ПТП на 21.07. 2015 г. е виновното и противоправно
поведение на двамата водачи - В.Ж. Ж. застрахована при ответника „Бул инс“ АД със застрахователна полица BG 02/ 115001299804 и Е.З.И., застрахован при ответника
ЗД „Евроинс“
АД, полица № 07514003037076, което ангажира солидарната им гражданска
отговорност за причинени неимуществени вреди на ищцата, според чл. 53 ЗЗД.
При претенция
за обезщетение за неимуществени вреди се прилага принципът на справедливо
обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 от ЗЗД, основан на цялостна преценка на
конкретните обективни обстоятелства - вида и характера на телесните увреждания,
последиците от тях, продължителността на проведеното лечение и понесените в
резултат на това болки и неудобства, възраст на пострадалия, възможност или не
за пълно възстановяване. От заключенията на съдебно-медицинските експертизи, от
приложените амбулаторни листи, епикризи, ЕР на ТЕЛК,
може да се направи извод, че през изминалия период от време от четири години след
ПТП, от което са причинени телесните увреждания на ищцата, оздравителния период
не е приключил. Късни последици от преживяната травма, според вещото лице са
отслабен двустранно Ахилов рефлекс; хипестезия засилваща се дистално
по L 4-5 дерматоми;
положителен признак на Тинел двустранно за н.перонеус комунис;; Л4-5
двустранна, тежко изразена преднокоренчова увреда и тежка периферностволова за нн.перонеус. Увреждането на гръбначния стълб вследствие на
преживяното ПТП е наложило и инвалидизирането й за
срок първоначално от две години с 60 %, а понастоящем ищцата е с 50 % намалена
работоспособност. Според показанията на разпитаната свидетелка Ефраим - майка
на ищцата, след ПТП ищцата изпитвала много силни, нетърпими и ужасни болки.
Имала сътресение на мозъка, счупване на гърба. В продължение на 6-7 месеца била
трудно подвижна, не можела сама да се обслужва, нито да се грижи за роденото два
месеца преди ПТП дете. През този период от време ищцата и бебето й били изцяло обгрижвани от свидетелката и другата й дъщеря. И до сега
ищцата можела да се грижи само за себе си, но не и за децата, тъй като можела
да извършва ограничени по обем движения, бързо се изморявала. Грижите за
семейството били изцяло поети от съпруга й. Не можела да работи всякакъв
физически труд. Към настоящият момент все още болките не са отшумели, лечението
й продължава. Тези показания съдът намира за достоверни, тъй като се подкрепят
и от заключението на съдебно-медицинската експертиза за здравословното състояние на ищцата към
настоящия момент, както и от ЕР на ТЕЛК за инвалидизирането
й. При тези факти съдът счита, че в
конкретния случай, се претендират неимуществени вреди за обезщетяване на болки
и страдания, които се характеризират с много висок и продължителен интензитет
на търпене, като и към момента не са приключили.
Съобразявайки тежестта на уврежданията, възрастта на пострадалата,
обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, продължителността и вида на
проведеното лечение, продължителността и интензивността на физическите и
психическите страдания на ищцата, съдът намира, че справедливото по размер
обезщетение за търпените неимуществени вреди възлиза на 50 000 лева, като
съответстващо на общовъзприетото понятие за
справедливост по чл. 52 ЗЗД. До първоначално предявения размер
искът за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
100 000 лв., предявен като частичен от сумата 120 000 лв., е неоснователен
и недоказан.
Постоянна и
непротиворечива е практиката на ВКС, относно началния момент за присъждане на
дължимите лихви от страна на застрахователя по иск по чл. 226 КЗ /отм./, като това е момента на
настъпване на застрахователното събитие, който съвпада с датата на деликта – 21.07. 2015 г.
Основателно е
възражението от ответника ЗД „Евроинс“ АД за изтекла
погасителна давност по отношение на претендираната от
ищцата лихва за забава. Според чл. 111, б.“в“ ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви. Изискуемостта на
вземането е настъпила на 21.07. 2015 г., а искът
е предявен на 05. 11. 2018 г. Ето защо, вземането за лихви е погасено по
давност за периода от 21. 07. 15 г. до 21. 07. 18 г. Лихва се дължи от 22. 07.
18 г. до погасяване на главното вземане. Според чл. 122, ал. 3 ЗЗД, солидарният длъжник не може да използва личните
възражения на останалите съдлъжници, а само тези по дълга. В случая солидарният ответник „Бул инс“ АД не е предявил възражение за изтлекла
давност по отношение на лихвите, но тъй като възражението на „Евроинс“ АД няма характер на „лично възражение“, ползва и
ответника „Бул инс“ АД.
Ответникът
„Бул инс“ АД е направил деловодни разноски в размер
на 400 лв., за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4500 лв. без
ДДС, а ответникът „Евроинс“ АД в размер на 625 лв.,
за което ответниците представят списък по чл. 80 от ГПК. Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски по делото,
такива са направени от бюджета на съда в размер на 552 лв. Ищцата и повереникът й са
уговорили заплащане на адвокатско възнаграждение, според приложените договор за
правна защита и пълномощно, съгл. чл. 38 от ЗА.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците
дължат на ищцата разноските по делото,
съразмерно с уважената част от иска в размер на
50 000 лв. Адвокатското възнаграждение, определено по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 2050 лв. По
сметка на Разградският окръжен съд ответниците следва
да заплатят държавна такса върху уважената част от иска в размер на 2000 лв. Ищцата следва
да заплати на ответниците разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска - на ответника „Евроинс“
АД в размер на 312, 50 лв. деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 2050 лв. На ответника „Бул инс“
АД деловодни разноски и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер общо на
2900 лв.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „ЕВРОИНС”
АД гр. София, бул. „Христофор Колумб” № 43, ЕИК ********* и Застрахователно
дружество „БУЛ ИНС“ АД, гр. София, р-н Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“
№ 87, ЕИК ********* на осн. чл. 226, ал. 1 от КЗ/
отм./ да заплатят солидарно на М.Е.И., ЕГН ********** сумата 50 000
/петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди, поради претърпяно пътно-транспортно произшествие на 21.07. 2015 г. по пътя гр. Русе - гр. Варна, причинено от В. Ж. Ж., водач на лек автомобил, марка „Опел Астра“
с рег. № Р 3236 ВК, за което има валидна
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника „Бул инс“ АД
със застрахователна полица BG 02/ 115001299804 и Е.З.И., водач на лек автомобил
марка „БМВ 535“ с рег. № РР 2989 ВА, за което има валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника ЗД „Евроинс“ АД, полица № 07514003037076, ведно със
законната лихва, считано от 22. 07. 18 г. до окончателно изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата
до първоначално предявения размер от 100 000 лв., предявен като частичен
от сумата 120 000 лв. , като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество
„ЕВРОИНС” АД гр. София, бул. „Христофор Колумб” № 43, ЕИК ********* и
Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, гр. София, р-н Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК ********* да заплатят солидарно на
адвокат Калоян Митков Конов от САК, личен № ********** гр. София, ул.
„Козлодуй“ № 114, офис № 4 на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
38, ал. 2 от ЗА разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2050 лева.
Решението е постановено с участието
на трето лице – помагач на ответника ЗД „БУЛ
ИНС“ АД Е.З.И..