Присъда по дело №14181/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта:	47
Дата:	4 февруари 2025 г.
Съдия:	Делян Любомиров Дилков

Дело:	20241110214181
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	14 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 47
гр. София, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ
СъдебниЛЮБКА Г. ЙОТОВА-СПАСОВА

заседатели:МАРГАРИТА Н. ЦВЕТАНОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
и прокурора Т. П. П. и В. Н. З.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Наказателно дело от
общ характер № 20241110214181 по описа за 2024 година
въз основа на закона и доказателствата по делото

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подс. П. Й. С., ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 21.10.2023 г., около
23:40 ч., в гр. София, ж. к. „Горубляне“, ул. „П. Дипларов“№ 6, блъснал М. Г. Н.-С.а, съборил я на
леглото, притиснал я с коляно в областта на гръдния кош и я ударил бързо няколко пъти с юмрук с
дясната ръка в областта на окото, с което й причинил лека телесна повреда, изразяваща се в
кръвонасядания на лицето и левия крак, причинили й болка и страдание, като деянието е
извършено при условията на домашно насилие- П. Й. С. и М. Г. Н.- С.а били съпрузи към
21.10.2023 г., поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. чл. 130, ал. 2 вр. чл. 54, ал. 1 НК
МУ НАЛАГА наказание „лишаване от свобода”, за срок от шест месеца.
ОТЛАГА, на основание чл. 66, ал. 1 НК, изтърпяването на наложеното наказание за
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

ПРИЗНАВА подс. П. Й. С., , ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 21.10.2023 г.,
около 23:40 ч., в гр.София, ж. к. „Горубляне“, ул. „П. Дипларов“№ 6 се заканил на М. Г. Н.-С.а с
убийство - казал й „ще те убия, приключвам те“ и това заканване би могло да възбуди основателен
страх от осъществяването му у нея, като деянието е извършено в условията на домашно насилие- П.
Й. С. и М. Г. Н.-С.а били съпрузи към 21.10.2023 г., поради което и на основание чл. 144, ал. 3, т. 1 и
1

т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 54, ал. 1 НК МУ НАЛАГА наказание „лишаване от свобода”, за срок от една
година и шест месеца.
ОТЛАГА, на основание чл. 66, ал. 1 НК, изтърпяването на наложеното наказание за
изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.

ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 23, ал. 1 НК, едно общо наказание измежду наложените, а
именно „лишаване от свобода”, за срок от една година и шест месеца.
ОТЛАГА, на основание чл. 66, ал. 1 НК, изтърпяването на определеното общо наказание за
изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.

ОСЪЖДА П. Й. С., ЕГН ********** да заплати на М. Г. Н.-С.а, ЕГН ********** сумата от
5 000 – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на инкриминираното деяние
по чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. чл. 130, ал. 2 НК, ведно със законната лихва от 21.10.2023 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 10 000 лева, като
недоказан.
ОСЪЖДА П. Й. С., ЕГН ********** да заплати на М. Г. Н.-С.а, ЕГН ********** сумата от
5 000 – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на инкриминираното деяние
по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3 вр. ал. 1 НК, ведно със законната лихва от 21.10.2023 г. до окончателното
плащане, както и сумата от 1 000 лева – възнаграждение за повереник, като ОТХВЪРЛЯ иска до
пълния предявен размер от 10 000 лева, като недоказан.

ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, П. Й. С., ЕГН ********** да заплати по
сметка на СДВР сумата от 542,34 лева – деловодни разноски, както и по сметка на СРС - 230 лева –
деловодни разноски и 400 лева - държавна такса за разглеждане на гражданските искове, съобразно
уважените части.

Присъдата подлежи на обжалване и/или протестиране в 15-дневен срок от днес пред СГС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________

2

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на глава XX НПК.
Образувано е по внесен от СРП срещу П. Й. С. обвинителен акт, с твърдения за извършено
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. чл. 130, ал. 1 НК, а именно: че на 21.10.2023 г., около 23:40
ч., в гр. София, ж. к. „Горубляне“, ул. „П. Дипларов“№ 6, блъснал М. Г. Н.-С., съборил я на леглото,
притиснал я с коляно в областта на гръдния кош и я ударил бързо няколко пъти с юмрук с дясната
ръка в областта на окото, с което й причинил лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания
на лицето и левия крак, причинили й болка и страдание, като деянието е извършено при условията
на домашно насилие- П. Й. С. и М. Г. Н.- С. били съпрузи към 21.10.2023 г.
Предмет на производството е повдигнато обвинение срещу срещу М П К обвинителен акт, с
твърдения за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3 НК, а именно: че на 21.10.2023 г.,
около 23:40 ч., в гр.София, ж. к. „Горубляне“, ул. „П. Дипларов“№ 6 се заканил на М. Г. Н.-С. с
убийство - казал й „ще те убия, приключвам те“ и това заканване би могло да възбуди основателен
страх от осъществяването му у нея, като деянието е извършено в условията на домашно насилие- П.
Й. С. и М. Г. Н.-С. били съпрузи към 21.10.2023 г.
В съдебно заседание представител на СРП поддържа обвиненията, като счита същите за
доказани по несъмнен начин както и деянията – за съставомерни от обективна и субективна страна.
Предлага постановяване на осъдителна присъда, с налагане на наказания „лишаване от свобода”, в
размер, под средния, както и за уважаване на предявения граждански иск.
Повереникът на Частният обвинител и граждански ищец, редовно уведомен, поддържа
обвинението. Намира показанията на пострадалото лице за достоверни, последователни и
подкрепени от доказателствата. Позовава се на стандартното поведение на жертви на домашно
насилие и на обичайна дискретна обстановка, в която тези категория престъпления се извършват.
Подчертава заключенията на експертизите, които намира за подкрепящи разказа на пострадалото
лице. Пледира за постановяване на осъдителна присъда, както и за уважаване на предявените
граждански искове. Претендира деловодни разноски.
Частният обвинител и граждански ищец поддържа казаното от адвоката си.
Защитата оспорва доказаността на обвинителната теза. Подчертава, че основният свидетел –
пострадалото лице е заинтересован от изхода на производството, а другият разпитан не е очевидец
на събитията, като твърди – изготвената СППЕ да е изцяло, въз основа на показанията на св. Н..
Отправя процесуална критика към доказателствената дейност – за липса на изготвена СППЕ на
подсъдимия. Намира една от инкриминираните реплики за несъставомерна. Намира за неизяснени
– какво е било субективното отношения на дееца към инкриминираната закана. Намира
поведението на пострадалата в дните след инцидента за нелогично, а наличните по досъдебното
производство разпечатки от чат – за недостоверни. Пледира за постановяване на оправдателна
присъда и за отхвърляне на предявените искове.
Подс. С. се солидаризира с доводите на защитника си. В последната си дума, моли да бъде
оправдан.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и след извършване
на дължимата служебна проверка, намира за установено от фактическа страна следното:
Подс. П. Й. С. ЕГН **********.
Към 21.10.2023 г. подс. С. и св. М. Н. били съпрузи -имали сключен граждански брак и
обитавали жилище, находящо се в гр. София, ул. „П. Дипларов“ № 6.
В периода след Ковид пандемията отношенията между двамата се влошили: първоначално
– под формата на системна вербална агресия, обиди и закани от С. към Н., а впоследствие и на
физическа – скубане, дърпане и удари.
На 21.10.2023 г., около 23:30 ч., подс. С. и св. Н. се намирали в спалнята на семейното си
жилище, на горепосочения адрес. Двамата се скарали, а подсъдимият започнал да обижда
съпругата си. Около 23:40 ч., в хода на продължаващата конфликтна ситуация, той я ритнал с десен
1

крак в областта на лявото й бедро, след което я блъснал, съборил я на леглото, притиснал я с коляно
в областта на гръдния кош и й нанесъл няколко удара с дясна ръка, свита в юмрук, в областта на
главата, с което й причинил кръвонасядания на лицето и левия крак. Същевременно, той й се
заканил с убийство, с репликите: „Ще те убия, приключвам те“.
От заключението на комплексната съдебно- психиатрична и психологична експертиза се
установило, че възприетите от Н. актове на вербално, физическо насилие и закани са възбудили
преживяване на интензивен и реален /основателен/страх за живота и здравето, със съответните
отражения върху емоционалното функциониране.
Три дни по-късно Н. изчакала удобен момент, в който съпругът й отсъства от дома и
напуснала жилището, заедно с детето си и личен багаж. Впоследствие, мотивирана от страх,
променила местоживеенето си, местейки се в гр. Пловдив.

Горната фактическа обстановка се установява, след проведен анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: обясненията на
подс. С. (л. и прочетени от л. 74 ДП); показанията на свидетелите М. Н. (л. 33-гръб и прочетени от
л. 12 ДП и л. 24 ДП) и С. Н. (л. 36); жалба (л. 7 ДП); СМУ (л. 22 ДП); справки от психиатрични
заведение (л. 123 ДП; л. 124 ДП); справка от АСП (л. 127 ДП); социален доклад (л. 128 ДП);
заключения на СММЕ (л. 77 ДП) и СМЕ (л. 115 ДП); справки за съдимост (л. 14) и за
неприключили наказателни производства (л. 147 ДП).
Налице са обстоятелства, за което доказателствената маса е еднопосочна и касателно което
между страните не съществува спор – наличието на брак и съвместно съжителство между
пострадалата и подсъдимия (вкл. и приблизителното им разположение във времето), както и за
конфликтна ситуация на инкриминираната дата (макар параметрите на същата да са предмет на
спор). Това, по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, позволява за него детайлен
доказателствен анализ да не е наложителен.
Спецификата на тази категория деяния предполага водеща роля на гласните доказателства –
за съдържанието и хронологията на събитията и на писмените – за резултата от тях.
Оформят се две диаметрални групи гласни доказателства: от една страна – показанията на
св. Н. и св. Н. (може би не съвсем прецизно наричана от страните „Г.“ в хода по същество, но
доколкото това е презимето й, съдът застъпва теза за идентичност), а от друга – обясненията на
подс. С..
В принципен план, защитата коректно отбелязва, че към показанията на св. Н. следва да се
подходи със завишено внимание, поради участието й в производството и в допълнителни
процесуални качества – частен обвинител и граждански ищец (които, безспорно, я правят
заинтересована от изхода на делото). Същото, обаче, важи и за обясненията на самия подсъдим
(който се е възползвал от правото си да даде такива в съдебна фаза, като е приобщено надлежно и
казаното от него на предходната такава), поради специфичното му процесуално положение –
същите се явяват както доказателствено средство, така и средство за защита. Коректно се
отбелязва, също така, че сериозна част от гласните доказателства произхождат от лица, които
могат, в една или друга степен, да се считат за обвързани с частния обвинител или подсъдимия.
Макар съдът служебно да е запознат с известния още от римско време доказателствен
стандарт testis unus, testis nullus, на който защитата се позовава (на практика, Н. е единствен
свидетел-очевидец на процесните събития) няма как да не се отчете, във връзка и с изложените от
повереника доводи, че някои категории престъпления (напр. грабежи, изнасилвания, блудства,
домашно физическо насилие и др.) стандартно се извършват в максимално дискретна среда, в който
смисъл и оскъдността на доказателствената маса не следва да бъде обект на процесуална критика, а
поставя изискване за завишен аналитичен стандарт и използване на контролни корективи.
С така направеното уточнение, св. Н. е разпитвана двукратно, в хода на досъдебното
производство – пред разследващ полицай и пред съдия. Както повърхностен, така и задълбочен
прочит на двата цитирани разпита не позволяват да бъде споделена теза за тенденциозност,
надграждане или склонност към селективно или манипулативно представяне на спомени. Нейният
2

разказ намира опора и в показанията на св. Н.. Факт е, че същата добросъвестно заявява липса на
непосредствени възприятия от процесните събития, а казаното от нея има характер на производни
гласни доказателства – пресъздава съобщеното от пострадалата. Доколкото, обаче, двата разказа
бележат пълно препокриване, а описаните от Н. следи от наранявания по Н. са били обект и на
експертно изследване, в рамките на изготвената СМЕ, дала обосновани отговори за медико-
биологичните им признаци, вероятната механогенеза и приблизителната им давност, то и съдът не
намира основания да не кредитира показанията на пострадалото лице – както за вербалните
(съдържание на заканите), така и за физическите аспекти на инкриминирания конфликт.
На тях противостоят обясненията на подсъдимия. Съдът не намира основания да ги
кредитира, не поради формалния числен превес на доказателствата в другата група, а поради
тяхната непоследователност и противоречивост. Прави силно впечатление, че докато в досъдебна
фаза (в първия си разпит, само който е бил надлежно приобщен, доколкото вторият се препокрива с
обясненията в съдебна фаза) той потвърждава нанасяне на един удар – „шамар“ на съпругата си
(което не би могло да обясни наличието на наранявания по различни части от главата и тялото й,
несъвместими с еднократно физическо въздействие), то в съдебна фаза твърди наличие само и
единствено на блъскане, и то – с относително висока степен на несигурност. В този смисъл и
доколкото в наличния по досъдебното производство социален доклад се съдържат данни за
възприятия на детето, диаметрални на заявените от подсъдимия обстоятелства (с оглед
изискванията за устност и непосредственост, тук могат да се обсъждат само налични данни, но не
и доказателства per se), то и съдът намира обвинителната теза за обоснована, в изискуемата се по
закон степен.
За пълнота на изложението, приложените на л. 17-19 ДП разпечатки са с неустановени
автори и дата, поради което и съдържащата се в тях треторазредна махленска лексика, богато
гарнирана с вулгаризми, граматически и правописни грешки, не следва да бъде обсъждана, в
каквато насока принципните възражения на защитата се явяват абсолютно уместни.
Отново касателно доказателствата, защитата отправя процесуална критика към държавното
обвинение – за липса на СППЕ, изготвена и спрямо подсъдимия. Няма как, по този повод, да не
бъде отчетено обстоятелството, че в съдебна фаза, отличаваща се с подчертано състезателен
характер на процеса и разгърнато в максимална степен право на защита, такова искане от
критикуващата страна в производството не е правено (в противовес на твърденията й – за
важността на едно такова доказателство). Независимо от липсата на такова искане, спецификите на
повдигнатите обвинения не предполагат необходимост от ангажиране на експертен ресурс в
цитираната насока, доколкото предметът на доказване предполага наличието на конкретни събития
от обективната действителност, а не – намерение за реализация на заканите (от значение е
отражението на заканите в съзнанието на пострадалия, а не толкова – на дееца).
Данни за съдебното минало на подс. С. и характеристични данни за него съдът черпи от
приложените по делото справки за съдимост и за неприключили наказателни производства.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
При така установената фактическа обстановка и след проведен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, настоящият състав намира, че от обективна и субективна страна
подс. С. е реализирал престъпните състави, за които са му повдигнати обвинения, като деянията се
явяват и съставомерни, от обективна и субективна страна.
По отношение на първи пункт от обвинението, наличието на инкриминираните наранявания
се извлича от наличната по делото медицинска документация, която е била обект и на експертно
изследване, както по отношение на медико-биологичните признаци на нараняването, така и
касателно вероятния механизъм, съобщен от пострадалото лице. Едновременно с това, авторството
е установено по несъмнен (провеждане на разпознаване не е било необходимо, с оглед
специфичната връзка между участниците в инцидента), като между тях са установени и
отношения, поставящи деянието (а и другата част от обвинителната теза) на плоскостта на чл. 97, т.
31 НК.
3

По пункт втори, от показанията на пострадалата се извличат спецификите на лексиката,
послужила за формулиране на инкриминираната закана. Последната съдът също намира за
съставомерна. Освен изрична, заканата може да бъде и имплицитна. Такъв имплицитен ефект,
именно, има нанасянето на побой, по време на отправяне на вербалните закани – подсилване на
убеждението на адресата за сериозността на последиците, които го очакват, в случай, че не
предприеме желаната от другата страна линия на поведение.
За съставомерността на деянието по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК законодателят не е предвидил
конкретен съставомерен резултат, а формално изискване, предполагащо ad hoc конкретен анализ –
дали заканата е годна да предизвика основателен страх у лице с нормална степен на физическо,
умствено, интелектуално и социално развитие. В тази връзка, отправените към Н. реплики, освен
агресивни и заканителни спрямо физическото й оцеляване, са съпроводени с изобилно
упражняване на физическо насилие (макар и не насочено към отнемане на живот), който комплекс
от действия носи всички признаци на сериозност, значително над средната, който не поставя под
съмнение способностите и намеренията на дееца и който не позволява да бъдат градени никакви
изводи, различни от обективната и субективната (пряк умисъл) съставомерност.
Същевременно, по повод изложените от защитата възражения, касателно израза
„приключвам те“, действително, същият теоретично би могъл да бъде свързан с приключване на
брачна връзка, на комуникация или на редица други проявни форми на човешки взаимоотношения.
Тази реплика, обаче, не може и не следва да бъде тълкувана изолирано, а неизменно – в контекста
на останалата част от заканата - „ще те убия“. Това систематическо тълкуване, отнесено и към
нанесения побой, оставя твърде малко възможни насоки за интерпретация, различна от заканата с
убийство.
От субективна страна, деянията са извършени умишлено, при форма на вина – пряк умисъл.
Действително, вината представлява факт от вътрешния мир на дееца и като такъв не подлежи на
самостоятелно доказване, а се извежда от обективните елементи от състава на престъплението.
Подведена под конкретиката на разглежданото делото (две посегателства срещу едно и също лице,
инкорпориращи както физическа, така и вербална агресия, вкл. и предшествани от други,
идентични или сходни такива, за период от около две години), тази принципна постановка налага
извод за последователност, целенасоченост и упорство в действията на провлеченото към
наказателна отговорност лице, с каквито се отличават само умишлените деяния.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че за стореното следва
да бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия, доколкото деянията са
съставомерни от обективна и субективна страна, както и доказани по безспорен начин.

По вида и размера на наказанието
За деяние по чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. чл. 130, ал. 2 НК законодателят е предвидил наказание
„лишаване от свобода“ до една година или „пробация“. При индивидуализация на санкцията, съдът
няма как да не отчете основно чистото съдебно минало на подсъдимия и относително добрите
характеристични данни (трудова ангажираност и липса на данни за други неприключили
наказателни производства). Същевременно, нанасянето на телесните увреждания (броят на ударите
и телесните повреди също се отразява върху обществената опасност) е свързано както с употребата
на заканителна лексика, така е предшествано и от неустановен на брой случаи на физическа
агресия, а е и извършено в домашна среда (в която, стандартно, всеки би трябвало да бъде най-
защитен) и в присъствие на дете в жилището (т. е. спрямо дееца, на практика, не би могло да има
възпиращи фактори), поради което и при лекия превес на отегчаващи отговорността обстоятелства,
пробацията е неприложима, а размер на наказанието „лишаване от свобода“ в среден размер, а
именно – шест месеца се явява справедлив и съразмерен. Най-вече с оглед чистото съдебно минало
на подсъдимия, отложено изтърпяване на наказанието, при минималния позволен от закона
изпитателен срок, носи признаците на достатъчност.
За извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК законодателят е предвидил
наказание „лишаване от свобода“ до шест години. Доколкото се касае за комплекс от вербални
закани и упражнено физическо насилие, както и наличие на два квалифициращи признака, на
4

цитираните отегчаващи отговорността обстоятелства могат да бъдат противопоставени чистото
съдебно минало на подсъдимия, относително добрите му характеристични данни и относително
схематичния характер на заплахите (с две реплики, в кратък времеви отрязък). В този смисъл,
размер на наказанието „лишаване от свобода“ между минималния и средния, предвиден от
законодателя, е съобразен изцяло с цитираните обстоятелства и е годен да има надлежен
поправителен и възпиращ ефект за в бъдеще. Същевременно, комбинацията от вербална и
физическа заплаха, отнесени и данните за предходни актове на агресия, налагат извод, че
приоритет следва да има възпиращият ефект, обвързан с размер на изпитателния срок към средния
(ефективно изтърпяване на наказанието не е наложително, с оглед чистото съдебно минало на
подсъдимия, а е и съобразено с константната практика на въззивната инстанция – отлагането на
изтърпяването, макар уредено от законодателя, като изключение, в настоящия съдебен район да се
прилага винаги и всякога, когато е формално възможно).
Доколкото всички деяния са извършени, преди за което и да от тях да е бил налице влязъл в
сила осъдителен съдебен акт, налице са предпоставките на чл. 23, ал. 1 НК за налагане на най-
тежкото, измежду горецитираните наказания – това по пункт втори, с отложено изтърпяване за
средния предвиден в закона изпитателен срок.
По гражданските искове
По своите специфики, деянията по двата пункта от обвинителната теза съставляват деликти.
При установени по безспорен начин автор, деяние, противоправен резултат и причинно-следствена
връзка (т. е. исковете са доказани по основание), актуален е въпросът с размера на обезщетенията,
като съдът определя размера по справедливост, а не – по изрични математически алгоритми.
Касателно обвинението за причинени телесни увреждания, в условията на домашно
насилие, по делото са налични данни за системност на физическите посегателства, към които е
ескалирала първоначалната вербална агресия (т. е. в представите на пострадалото лице неминуемо
градацията е имала отражение и не е имало как да бъде сигурно – колко далеч може да стигне
деецът този път); инкриминираното посегателство е било свързано с натиск с коляно, в областта на
гърдите, т. е. с упражняване на силен натиск в зона с жизненоважни органи (сърце и бял дроб) и
същевременно поставяне на жертвата в положение за невъзможна отбрана; съпроводено е с
множество удари (т. е. с манифестирано намерение – на пострадалата да бъдат причинени
максимално на брой увреждания). От друга страна, посегателството се отличава с относителна
краткотрайност и с най-лекия възможен съставомерен резултат (леки телесни повреди по чл. 130,
ал. 2 НК). В този смисъл и за справедлив размер на претенцията съдът намира средния такъв на
предявената, а именно – 5 000 лева, ведно с претендираната законна лихва.
Касателно заканата с убийство, системният характер на тази категория декларирани
намерения, от страна на подсъдимия, очевидно е дал отражение в съзнанието на заплашваното
лице, в степен – да промени не просто адреса, но и града си на местоживеене, с които съображение
и съдът намира този иск за доказан средният размер на претенцията, а именно – 5 000 лева, ведно с
претендираната законна лихва.

По разноските
Предвид изхода на делото пред настоящата съдебна инстанция и императивната разпоредба
на чл. 189, ал. 3 НПК, направените по делото разноски (досъдебна и съдебна фаза) следва да бъдат
възложени, в тежест на признатия за виновен подсъдим, вкл. и възнаграждението за повереник, във
връзка с представени доказателства за реално направени такива и изрична претенция за
присъждане.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
5

Съобщи за изтекли лични данни