№ 658
гр. Ловеч, 15.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в закрито заседание на
петнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
частно гражданско дело № 20214300500464 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.418,ал.4 от ГПК.
С Разпореждане № 484/20.08.2021 година, постановено по ч.гр.дело № 613 по описа
за 2021 година, Троянският районен съд е отхвърлил изцяло заявлението на „ТИ БИ АЙ
БАНК" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Лозенец", ул. „Димитър Хаджикоцев" № 52-54, представлявано от Н. Г. СП. и АЛ. Ч.
Д., с което се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417, т. 2
от ГПК срещу АСП. Л. Б., с адрес: гр.Троян, обл.Ловеч, ул.“Радецки“ № 34, ЕГН
**********.
Срещу разпореждането е подадена частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, с
която е обжалвано като неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят излага, че в тридневния срок е изпратил уточняваща молба по
делото, като счита, че е изпълнил указанията на първоинстанцонния съд. В жалбата отново
възпроизвежда съдържанието на уточняващата молба, позовава се на конкретни клаузи от
Договора за потребителски кредит № **********, подписан между страните. Подчертава, че
общият размер на предоставения кредит е 4031.93 лева,като към отпуснатия кредит е
включена и еднократна такса за оценка на риска, в размер на 431.99 лева, дължима в деня на
1
подписване на договора за кредит, която се финансира от кредитора и се възстановява от
потребителя заедно с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план.
Потребителят е пожела да сключи и две застраховки : „Живот“ в рзмер на 297.00 лева и
„Безработица“ в размер н 302.94 лева. По този начин размерът н отпуснатия кредит се
формира като сбор от всички отпуснати на кредитополучателя финансови ресурси: 3 000.00
лева + 297.00 лв. + 302.94 лева + 431.99 лева или общо 4031.93 лева. Към датата на
изготвяне на извлечението от счетоводни книги платените сми са общо в размер на 3 194.15
лева, с включено обезщетение за забава върху просрочените вноски, а последната платена
вноска е № 17 (съгласно погасителния план в чл.11 от договора) като плащането е частично.
Посочва, че представеното от заявителя извлечение от счетоводни книги съдържа
необходимите реквизити и представлява редовен от външна страна документ. Тъй като
длъжникът е платил 16 погасителни вноски от 30 такива, останал да дължи още 14.
Допуснал е неплащане на три погасителни вноски с настъпил падеж на 25.01.2021 г.,
25.02.2021 г. и 25.03.2021 г., което дало основание на банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем, за което длъжникът е уведомен на 7.05.2021 г. с писмо с обратна
разписка.
Моли да бъде отменено обжалваното разпореждане и да се постанови издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за всички претендирани суми.
Частната жалба е подадена по куриер в срока по чл. 418, ал. 4 от ГПК, поради
което е допустима. На основание чл.278,ал.1 и ал.2 от ГПК следва да се разгледа по
същество.
От приложените по делото доказателства се установява следното:
Производството по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист е започнало по повод заявление, подадено до Троянския районен съд от
„ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД за парично вземане, основано на извлечение от счетоводни книги
по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, във вр. с чл. 417, т. 2 от ГПК срещу АСП. Л. Б. от гр.Троян за
следното парично вземане: 2223.34 лв. главница ; 280.48 лева договорна (възнаградителна)
лихва за периода от 25.01.2021 г. до 07.05.2021 г.; 139.51. лева лихва (обезщетение за
забава) за периода от 25.01.2021 г. до 30.06.2021, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението и до изплащане на вземането. Претендирани са и разноски- държавна такса
52.87 лева и юриск.възнаграждение- 150 лева. В изпълнение на изискванията на чл.417,т.2
от ГПК заявителят е приложил договора за потребителски кредит № ********** от
21.05.2019 г. ,Рамков договор за платежни услуги за физически лица и застрахователен
договор.
С Разпореждане № 423 от 22.07.2021 г. Троянският районен съд правилно е оставил
заявлението без движение, на основание чл.411, ал.2, т.1 ГПК и дал на заявителя конкретни
указания за отстраняване на нередовностите в заявлението, предвид липсата на
2
индивидуализация на претендираното вземане, както и поради нередовност на извлечението
от счетоводни книги.
Заявителят е подал молба в указания срок, с която е уточнил искането си. Жалбата е
неоснователна.
В Закона за кредитните институции – чл. 60, ал.2, е дадена възможност на банките да
обявят вземането си за предсрочно изискуемо, както и да поискат издаване на заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК, въз основа на извлечение от счетоводните
си книги, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените
дати за плащане, или в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем,
поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита.
Заявителят попада в кръга на субектите, посочени в чл. 417, т. 2 от ГПК, за
които законодателят е предвидил възможност за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на извлечение от счетоводните книги, към което е представен документът, от
който произтича вземането на банката.
Тъй като производството по издаването на заповед за незабавно изпълнение е
безспорно, формално и едностранно, проверката по чл. 418, ал.2 от ГПК се изразява в това
дали е налице законоустановено и редовно от формална страна изпълнително основание и
дали то удостоверява изпълняемото право.
Искането на „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД за издаване на заповед за незабавно
изпълнение се основава на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК - извлечение от счетоводни
книги, поради което съдът е длъжен да провери дали заявлението е редовно, съгласно
изискването на чл.410 ал.2 във вр. с чл.127 ал.1 т.4 от ГПК (да е попълнено точно и ясно и
да съдържа и изложение на обстоятелствата относно възникналата изискуемост на
вземането и определения размер на задължението) и дали извлечението от счетоводните
книги е редовно от формална страна и удостоверява изискуемостта на вземането към
конкретния длъжник.
Като документ, от които произтича вземането, в т.12 от заявлението е посочено
извлечение от счетоводни книги към 30.06.2021 г. и Договор за потребителски кредит. В
извлечението от счетоводни книги е отразено, че общият размер на сумата, съгласно
договора е 5814.75 лева, а към 30.06.2021 г. задължението е 2643.33 лева.
Видно е от приложения Договор за потребителски кредит № **********, че предмет
на същия е предоставяне на потребителски кредит за общо ползване и според него общият
размер на кредита възлиза на 4031.93 лева и включва: кредит 3000 лева; застрахователна
премия 599.94 лева- застраховка „ Живот“ 297.00 лева, застраховка „Безработица“ 302.94
лева. Добавена е и еднократна такса за оценка на риска в размер на 431.99 лева или общата
сума, дължима от потребителя възлиза на 5 814.75 лева.Същите обстоятелства са посочени и
3
в уточнителната молба на заявителя.Конкретизирано е, че към датата на изготвяне на
извлечението от счетоводни книги платените суми са общо 3194.15 лева, като последната
частично заплатена вноска е № 17, съгласно погасителния план. Общата дължима от
кредитополучателя сума възлиза на 2643.33 лева, която включва размера на отпуснатия
кредит и уговореното между страните възнаграждение, с което кредитът се олихвява и това
е 3.56% ГЛП. Заявителят е изразил становище, че в извлечението от счетоводни те книги не
следва да се посочва как точно се формира дългът, доколкото това е уговорено от страните в
договора.
Съдът споделя изводите на РС, че заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение е нередовно. Констатира се различие в размера на главницата, посочена в
заявлението и извлечението от счетоводни книги, и договора. От уточнението отново не
става ясно върху какъв размер на главницата са начислени претендираните договорни и
законни лихви – върху главното вземане по договора за кредит или и върху добавените към
него главни вземания по договора за застраховка и таксата за оценка на риска. Тази
нередовност на заявлението не е отстранена, поради което съдът следва да го отхвърли само
на основание чл. 411, ал. 2, т. 1, вр. 410, ал. 2 ГПК.
Освен изложеното, съдът приема, че извлечението от счетоводните книги също е
нередовно и не удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, спрямо
което се иска издаване на изпълнителен лист, тъй като и от него не може да се изведе
начина на определяне на задължението за главница и лихви, т.е. вземането не е доказано по
размер.Установява се от приложените към заявлението документи, че реално
предоставената сума на длъжника е в размер на 3 000.00 лева, а в извлечението от
счетоводни книги е посочено, че размерът на дължимата сума по кредита е 5814.75
лева. Тази сума включва освен предоставения кредит, така и такса за оценка на риска,
както и застрахователни премии по две застраховки, които са включен като главници в
погасителния план. С плащането на вноските по кредита длъжника погасява
едновременно и тези застрахователни премии и таксата за оценка на риска. В
погасителния план липсва яснота при плащане на ежемесечната вноска в размер на
193.83 лева от страна на длъжника (в частната жалба се твърди, че са платени 17
погасителни вноски), каква част от главницата (в размер на 3 000.00 лв.) се погасява и
каква част -от застрахователните премии и таксата. Неясно и по какъв начин е
формиран размерът на договорната (възнаградителна) лихва.
Разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК, задължава съда служебно да извърши
проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави.
Тъй като договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит (ЗПК), нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно.
От приложените документи се установява, че длъжникът АСП. Л. Б. е застраховано
4
лице по застрахователна програма „Защита живот, безработица, хоспитализация“-
чл.324 и сл. от КЗ, предоставена от ЗК „УНИКА“АД и ЗК „УНИКА Живот“АД, чрез
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД, в качеството му на застрахователен посредник, действащ при
условията на чл.382 от КЗ и е посочено, че срокът на застраховката е равен на срока на
кредита. Според условията на застрахователния договор застрахователната премия е
еднократна и е в размер на 599.94 лв. В този размер тя е поискана за присъждане от
заявителя в уточняващата молба, но е разделена на две суми- съответно Застраховка
„Живот“ -297.00 и Застраховка „Безработица“- 302.94 лв. (в заявлението и в
извлечението от сметка не е упомената, но е включена към главницата).
Настоящият въззивен състав споделя изводите на районния съд, че вземането по
застрахователния договор не се дължи на заявителя. Действайки като застрахователен
посредник "Ти Би Ай Банк" АД не договаря за себе си, а от името и за сметка на
застрахователя и правото да получи застрахователната премия е на застрахователя-
чл.313 от КЗ. При настъпване на застрахователното събитие "Ти Би Ай Банк" АД, като
трето правоимащо лице по договора за застраховка, има право да получи
застрахователното обезщетение, но не и да търси реално изпълнение на вноските по
премията. Обстоятелството, че банката е включила вноските за застраховка към главницата
по кредита, не я легитимира като титуляр на това вземане спрямо кредитополучателя.
Наред с това, съдът счита, че клаузата за заплащане на застраховки е неравноправна
по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера на вноските
по кредита и тази по сключения договор за застраховка. Освен това, предвид свързаността
с договора за кредит и договорката да се разсрочи и изплаща заедно с погасителната вноска
по заема, се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, налагаща ограничение в размера
на ГПР. Нарушена е и императивната норма на чл.33, ал.1 от ЗПК, регламентираща че при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Недопустимо под формата на „застраховки“ (наречени от заявителя
„отпуснати на кредитополучателя финансови ресурси“) кредиторът да начислява други,
дължими от потребителя суми, различни от лихвата. Със същите доводи съдът не приема и
дължимостта на т.нар. такса за оценка на риска в размер на 431.99 лева. Тази сума, заедно
със застраховката (1031.93 лв.), представляват повече от 34% от размера на отпуснатия
кредит, към който е предвидена и договорна лихва. Събирането на такса за оценка на риска
противоречи на чл.10а, ал.1 и 2 от ЗПК, тъй като е начислена след като кредитът е вече
отпуснат и е свързана с основното задължение на кредитора- предоставяне на кредит.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, поради което и
клаузите за застраховки и за такса за оценка на риска следва да се приемат за такива. При
получен кредит в размер на 3000 лева и заплатена от длъжника сума в размер на 3 194.15
лв., при приетата нищожност на посочените клаузи в договора, се налага изводът, че
неговото задължение към банката е в различен от заявения размер.
5
С оглед изложеното заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист подлежи на отхвърляне и на основание чл.411, ал.2,т.2 от ГПК.
Достигайки до същия правен извод, Троянският районен съд е постановил законосъобразен
съдебен акт и обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Воден от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 484 от 20.08.2021 година, постановено по
гр.дело № 613 по описа за 2021 година на Троянския районен съд.
Определението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.274,ал.4 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6