Р Е Ш Е Н И Е
№261656/14.12.2020г.
град В.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският районен съд, гражданско
отделение, четиридесет и трети състав, в публично съдебно заседание, проведено
на двадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Т.Л.
Секретар: Д.Д.
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №19168/2019 г., по описа на ВРС и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на С.А.П., с ЕГН **********, с адрес: ***,
с която против „ЕРП-С.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***
Тауърс-Е“, е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3030,90 лева, претендирани от ответника по фактура №
**********/04.10.2019 г., представляваща стойността на начислена без правно
основание електроенергия за обект на потребление с адрес: **,
абонатен № *** и клиентски № ***, за периода от 03.07.2016 г.
до 09.07.2019 г., на осн. чл. 124, ал.1 ГПК. Претендират се
сторените разноски.
Обстоятелства,
на които се основават претендираните от ищеца права:
Ищецът стопанисва
недвижим имот, с адрес: **. С писмо от 04.10.2019
г., в качеството си на потребител на ел. енергия, същият е уведомен от
ответното дружество за извършена контролна проверка на средството за търговско
измерване и констатирано неточно измерване на консумирана ел. енергия, поради
което на основание Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „ЕРП-С.“
АД и Правилата за измерване на количествата електро енергия (обн., ДВ, бр. 35
от 30.04.2019 г.) е коригирана сметката за използвана ел. енергия, като е
начислена сумата от 3030,90 лева. Излага се в исковата молба, че не са били
налице предпоставките за извършване на корекцията, че не е изпълнено
задължението на ответното дружество за извършване на периодични проверки, не са
представени доказателства за реалното доставяне на количеството електроенергия
посочено в корекционната справка, периодът на извършената корекция е определен
произволно, както и поради незаконосъобразност на предвидените в ОУ корекционни
процедури.
В срока по
чл.131 ГПК ответникът представя отговор на исковата молба, в който излага
становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва
обстоятелството, че страните са обвързани от договор за продажба на
електроенергия. Поддържа, че процесната сума е вследствие на проведена
корекционна процедура на основание чл.55 ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019
г.), която е извършена в съответствие разпоредбите в ПИКЕЕ. В тази връзка се
посочва, че точното количество ел. енергия е установено след прочитане на
невизуализираните регистри. Сочи, че натрупаната ел.енергия в невизуализирания
регистър е реално доставена и потребена от ищеца.
Ответникът
посочва, че е спазена както процедурата по техническа проверка на
измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации в процесния
обект на потребление и съставяне на констативен протокол в съответствие с
правилата, предвидени в ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), така и
наличието на материалноправните предпоставки за прилагане на корекционната
процедура по чл.55, ал.1 ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр.35 от 30.04.2019 г.). При
условията на евентуалност се заявява, че субсидиарно следва да се приложат
разпоредбите на чл.183 и сл. ЗЗД, уреждащи договора за покупко-продажба, в
който смисъл е и новата практика на ВКС. По изложените аргументи по същество
моли за отхвърляне на предявения иск.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата
по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна,
следното:
Безспорно е между страните, че ищецът е потребител на
електрическа енергия по смисъла на § 1, т.42 ЗЕ, в стопанисван от него обект с
адрес: **, абонатен № *** и клиентски № ***. Установено е, че
между страните е
налице валидно възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ответникът доставя, а ищецът
заплаща доставената електроенергия - валиден договор за продажба и доставка на
електрическа енергия. Съществуването на облигационно правоотношение между
страните е уредено съгласно чл. 104а от
Закона за енергетиката, където е указано, че крайният снабдител продава
електрическа енергия при публично известни Общи условия, а публикуваните ОУ
влизат в сила за потребителите, без изрично писмено приемане. Безспорно по
делото е съдържанието и влизането в сила на Общи условия на договорите за
достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на
„ЕРП-С.” АД.
Видно
от представен по делото препис от КП №1105798 от 09.07.2019
г., на същата дата, служители
на „ЕРП“ АД извършват проверка по измерване на електроенергията потребявана в обекта на ищеца, с адрес: **. Съгласно текста на посочения документ, потребената ел. енергия в обекта на ищеца се
отчита чрез електромер с фабр. №1114021666176278, като при проверката се
отчетени следните показания на тарифните регистри: нощна тарифа /тарифен
регистър 1.8.1/ - 001638 kWh и дневна тарифа /тарифен регистър 1.8.2/ - 009143 kWh.
В констативния протокол е отразено следното: „Демонтирано СТИ за експертиза в
БИП при показания: 1.8.1 - 001638 kWh; 1.8.2. - 009143 kWh; 1.8.3. - 017044 kWh;
1.8.4. - 000000 kWh; 1.8.0. - 027825 kWh“. След демонтирането му, проверяваният
елекромер е поставен в индивидуална опаковка - плик, запечатан и пломбиран с
пломба №560994. Съставеният констативен протокол е подписан от проверяващите
служители и от свидетел. СТИ е предадено на БИМ, ГД „Мерки и измервателни
уреди“, РО – Р., за извършване на метрологична експертиза.
Видно
от КП № 1866/20.09.2019 г. на БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“, РО – Р.,
проверяваното СТИ е постъпило за проверка в запечатан найлонов плик, пломбиран
с пломба № 560994 и е придружен с КП №
1105798 от 09.07.2019 г. При извършената проверка не са установени механични
дефекти по кутията, на клемите, на клемния блок на електромера. Констатирано е
наличие на необходимите обозначения на табелата на електромера.
Резултатът
от извършената метрологична експертиза сочи, че проверяваното СТИ съответства
на метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за точност при
измерване на електрическа енергия. При софтуерно четене е установена намеса в
тарифната схема на електромера, като е налице преминала енергия на тарифа 1.8.3
– 017044,476 kWh.
На
02.10.2019 г. ответникът изготвя становище за начисление на електрическата
енергия, видно от което е одобрено да се начисли допълнително общо количество
ел. енергия в размер на 17044 kWh, за периода от 03.07.2016 г. до 09.07.2019 г.
Посоченият период е разделен на пет подпериода – от 03.07.2016 г. до 06.04.2017
г. – 4300 kWh; от 07.04.2017 г. до 30.06.2017 г. – 1315 kWh; от 01.07.2017 г.
до 30.06.2018 г. – 5645 kWh; от 01.07.2018 г. до 30.06.2019 г. – 5645 kWh и от
01.07.2019 г. до 09.07.2019 г. - 139 kWh. В документа е
посочено, че корекцията е извършена на основание чл.55 ПИКЕЕ.
На
04.10.2019 г., въз основа изготвената справка за корекция, ответното дружество
съставя фактура № ********** за вземанията към получателя С.А.П., с ЕГН **********,
настоящ адрес: ***, представляваща стойност на електроенергия, потребена в
обект на потребление с адрес: **, абонатен № *** и клиентски № ***, за периода от
03.07.2016 г. до 09.07.2019 г. Стойността на потребената електроенергия, за
процесния период е 3030,90 лева с ДДС и е със срок на плащане до 14.10.2019 г.
Ответникът
представя КП №1300798/02.07.2016 г., видно от който, при монтирането му в обекта
на ищеца, процесният електромер с фабричен №1114021666176278 е с показания 0
kWh по всички тарифни регистри – 1.8.1., 1.8.2, 1.8.3, 1.8.4, 1.8.0. Следва да
се посочи, че подмяната на СТИ от 02.07.2016 г., отново е извършена след
отчитане на показания по невизуализирания трети регистър – 1.8.3.
По
делото е допусната и изготвена СТЕ, заключението, на която, като обективно,
компетентно и неоспорено от страните е прието от съда. Видно от същото, СТИ
измерващо потребената е имота на ищеца електрическата енергия, е монтиран в
обекта на потребление на 02.07.2016 г., като е измервал потребяваната ел.
енергия до датата на демонтирането му на 09.07.2019 г. При монтирането му в
обекта на ищеца, електромерът е нов, неупотребяван, като същият е с нулеви
показания по всички тарифи. Срокът на метрологична годност изтича през 2022 г.
Налице е неправомерно софтуерно претарифиране по отделните регистри, като е
въздействано чрез инфрачервения порт на електромера, следствие на човешка
намеса, с цел неотчитане в пълен обем по двата видими тарифни регистри – 1.8.1
и 1.8.2. Препрограмирането осъществява прехвърляне на ел.енергия в скрития
регистър 1.8.3, който не се визуализира на дисплея на електромера при редовен
отчет от инкасатора и реално не се заплаща. Електрическата енергия, натрупана в
регистър 1.8.3. в размер на 17044 kWh е отчетена от процесното СТИ.
По
искане на ответника, по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на
един свидетел – Ж.П.Я. – служител на ответника.
От
показанията на свидетеля, преценявани с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК, се
установява, че същият е бил част от екипа, извършил проверка на СТИ в обекта на
ищеца. Свидетелят заявява, че си спомня установеното – софтуерна манипулация на
електромера, като били отчетени показания в друг регистър. Св. Я. заявява, че
тъй като ищецът или негов представител не е бил установен в обекта, на проверката
е присъствал свидетел, живеещ в съседен имот на имота на ищеца. Сочи, че
показанията на СТИ били прочетени с лаптоп с инсталиран специализиран софтуер,
като същите били записани в КП и били показани на свидетеля.
В
показанията си св. М.А.К. – призован по искане на ищеца, сочи, че е присъствал
на проверка, резултатите, от която са отразени в КП №1105798 от 09.07.2019 г.,
като заявява, че сам е изписал имената си в същия документ и го е подписал.
Според свидетеля, при проверката са му били показани показанията на СТИ, след
което същите били попълнени в протокола. Твърди, че не е видял служителите на
ответника да работят с лаптоп, както и същите да свалят електромера.
При
така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният
отрицателен установителен иск е с правно осн. чл.124, ал.1 ГПК. Същият е
процесуално допустим, доколкото правният интерес от установяването на
определено обстоятелство е от категорията на абсолютните процесуални
предпоставки, за наличието на които съдът следи служебно. Условие за надлежното
упражняване на иска е наличието на извънсъдебен спор между страните за
дължимостта на процесната сума, без да е необходимо по отношение на същата да е
инициирано принудителното събиране. Тежестта за установяване съществуването на
оспореното право се носи от ответника, като той следва да установи фактите, с
които обосновава своето право на вземане.
В
процесния казус допустимостта на предявения иск се обуславя от наличието на
правен интерес за ищеца да се установи обстоятелството, че същият не дължи в
полза на ответника парична сума в размер на 3030,90 лева, съставляваща, според
ответното дружество, стойността на ел. енергия, потребена от ищеца за периода
от 03.07.2016 г. до 09.07.2019 г. в стопанисван от него обект, начислена на
основание чл.55 ПИКЕЕ /2019 г./.
Съгласно разпоредбата на чл. 120 ал.1 ЗЕ,
електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се измерва със средства за
търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа или
на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на
границата на имота на клиента, а съгласно чл.29, ал.8 от Наредба № 6 от
24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа
енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, изд. от
ДКЕВР, обн., ДВ, бр. 31 от 4.04.2014 г., електромерните табла са собственост на
оператора на разпределителната мрежа и се поддържат от и за негова сметка.
На
основание чл.104а, ал.1 ЗЕ, крайните клиенти използват електропреносната или
съответната електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при
публично известни общи условия, като на основание ал.4, публикуваните общи
условия влизат в сила за крайните клиенти без изрично писмено приемане.
Съгласно
чл.16, т.5 Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „ЕРП-С.“ АД, ползвателят се задължава да не
променя схемата на свързване на електрическите съоръжения, да не преустройва,
ремонтира или да заменя елементите на средствата за търговско измерване, да не
снема самоволно или поврежда средство за търговско измерване, знак, пломба или
друго контролно приспособление, поставено от лица, на които „ЕРП-С.” АД е
възложило дадената дейност или овластен държавен орган, като на осн. чл.16, т.6
ОУ, потребителят е длъжен да не използва електрическа енергия, без тя да се
отчита от средства за търговско измерване, монтирани и пломбирани, съгласно
т.5.
На
основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, в т.ч. и ПИКЕЕ,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа
енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран
регистър на средството за търговско измерване, както и създаването,
поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни. ПИКЕЕ на
които ответникът основава правото си да преизчисли потребената ел. енергия са
издадени от КЕВР и са обнародвани в ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г., поради което
същите са приложими към извършената корекционна процедура, тъй като датата на
проверка в обекта на ищеца е осъществена на 09.07.2019 г. Правилата са издадени
въз основа законова делегация и имат характера на подзаконов нормативен акт,
който е задължителен за страните. Корекционната процедура е извършена въз
основа ПИКЕЕ, поради което не е налице сочената от ищеца липса на правно
основание.
Констативният
протокол при извършване на проверката е изготвен от служители на ответника при
спазване изискванията на чл.49 ПИКЕЕ. Същият е съставен в присъствието на
свидетел, живеещ в същата жилищна сграда. Извършването на проверката и
резултатът от същата са съобщени на ищеца, по реда на чл.49, ал.3 ПИКЕЕ.
Съставеният
от БИМ констативен протокол е официален удостоверителен документ, поради което
и на основание чл.179 ГПК същият обвързва съда с материална доказателствена
сила, която не бе успешно оборена от ищеца. Последният оспорва заключението на
БИМ, според което при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на
електромера, като е налице преминала енергия на тарифа 1.8.3, с твърдение, че
натрупването по този регистър не е настъпило пред експертите от БИМ. Това
възражение не може да бъде споделено, доколкото видно от КП №1300798/02.07.2016
г., при монтиране на процесния електромер, всички тарифни регистри /в т.ч.
регистри 1.8.3 и 1.8.0./ са с нулеви показания. При извършената на 09.07.2019
г. проверка са отчетени показания по третия регистър и по общия регистър, които
не са визуализирани на дисплея на електромера.
В
процесния случай не се касае за служебно начисляване на потребено количество
ел. енергия, а за начисляване на стойност за потребена електрическа енергия,
след реално отчитане в обекта на ищеца, за срока посочен в чл.55, ал.1 ПИКЕЕ.
Използваната
от ответника хипотеза на коригиране сметката на потребителя за минало време,
касае тези случаи, при които е установено наличие на измерени количества
електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско
измерване, вследствие на което операторът на съответната мрежа начислява
измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество
електрическа енергия в тези регистри. На основание чл.55, ал.2 ПИКЕЕ,
преизчисляването по ал.1 се извършва въз основа метрологична проверка и
констативен протокол, съставен по реда на чл.49 ПИКЕЕ.
Правото
на ответника да извърши корекцията на потребена от ищеца ел. енергия, за която
по безспорен начин е установено, че не се визуализира на дисплея поради
неправомерно вмешателство в тарифната схема на СТИ, се основава на общия правен
принцип за забрана на неоснователното обогатяване. Видно от заключението на
съдебно-техническата експертиза, осъществено е препрограмиране, чрез което се
прехвърля ел.енергия от видимите тарифни регистри – 1.8.1 и 1.8.2 в скрития
регистър 1.8.3, който не се визуализира на дисплея на електромера при редовен
отчет от инкасатора и реално не се заплаща. Процесният електромер е монтиран
през 2016 г. с нулеви показания по всички регистри /в т.ч. 1.8.3 и 1.8.0/, като
това обстоятелство изрично е посочено в констативния протокол съставен при
монтажа. През процесния период, потребената ел. енергия в обекта на ищеца е
измервана от едно и също СТИ, като при извършената проверка на 09.07.2019 г. е
констатирана натрупана електроенергия в третия регистър и съответно в общия
такъв. Абонатът е потребил енергия без да заплати нейната парична стойност,
поради което принципът за еквивалентност на насрещните престации е нарушен.
Възражението
на ищеца, че вземането на ответника е погасено с изтичането на кратка
погасителна давност е неоснователно. В процесния случай не се касае за сбор от периодични
плащания, начислени в периода от 03.07.2016 г. до 09.07.2019 г., а за единно вземане,
претендирано след извършване на корекционна процедура, изготвяне на становище
за начисление на електрическата енергия от 02.10.2019 г. и издаване на фактура
№ **********/04.10.2019 г. На основание чл.114 ЗЗД, давността започва да тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо, като в процесния случай това е
15.10.2019 г. – денят следващ падежа, посочен във фактура №
**********/04.10.2019 г. – 14.10.2019 г. Към датата на подаване на исковата
молба – 22.11.2019 г. вземането на ответника или част от него, не е погасено по
давност.
При горните доводи, съдът намира предявения
иск за неоснователен, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
С
оглед изхода от спора, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, ответникът има право на
сторените от него разноски, които следва да бъдат възложени в тежест на ищеца,
като по въведеното от последния възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от ответника, съдът намира следното.
С разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК се дава
възможност, в случаите когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат
е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
по искане на насрещната страна да се определи по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36
ЗА. При данни, че цената на иска е 3030,90
лева, то размерът на адвокатското възнаграждение следва да се определи съгласно
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес от 1000 лева до 5000
лева, възнаграждението е в размер на 300 лева
+ 7% за горницата над 1000 лева. Изчислено по указания начин, минималният
размер на дължимото адвокатско възнаграждение е 442,16 лева без ДДС и 530,59 лева с ДДС. Видно от приложена по делото фактура, издадена от упълномощеното
адвокатско дружество, доставчикът е регистриран по ЗДДС. По делото е представен договор за правна
защита и съдействие, с който е договорено заплащане на адвокатско възнаграждение
в размер на 1056 лева с вкл ДДС. От представено банково платежно нареждане се установява, че същото е изплатено изцяло. Съдът намира, че делото не се
отличава със значителна правна и фактическа сложност. Правният спор между
страните касае установяване недължимостта на претендирана от ответника сума
след начисляване на допълнително количество ел.енергия в обект на ищеца.
Ответното дружество е страна по множество идентични дела, образувани от абонати
на „ЕРП-С.“ АД, след провеждане на корекционни
процедури по ПИКЕЕ и начисляване на допълнителни количества ел. енергия, които
се претендира да бъдат заплатени от потребителите. Изплатеното адвокатско
възнаграждение в полза на пълномощника на ищеца надвишава значително минималния размер по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г., поради което същото следва да
бъде намалено именно до този размер.
При горните доводи, съдът намира, че с оглед изхода от спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК, ответникът дължи в полза на ищеца сторените от него разноски в общ размер на 840,59 лева, от
които: 530,59 лева – адвокатско възнаграждение с ДДС, 280 лева –
депозит за вещо лице, 30 лева – депозит за свидетел.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.А.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, иск за приемане за
установено в отношенията между страните по делото, че С.А.П., с ЕГН **********,
с адрес: ***, не дължи на „ЕРП-С.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** Тауърс-Е“, сумата от 3030.90 лева, претендирани от ответника по
фактура № **********/04.10.2019 г., представляваща стойността на начислена без
правно основание електроенергия за обект на потребление с адрес: **, абонатен №
*** и клиентски № ***, за периода от 03.07.2016 г. до 09.07.2019 г., на осн.
чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
С.А.П., с ЕГН **********, с адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТИ на „ЕРП-С.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** Тауърс-Е“ сторените разноски
по делото в общ размер на 840,59 лева,
на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – В., с въззивна жалба, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: