Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………….. ………. 2019 година,
гр.ВАРНА
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна, ХХХІІ-ри състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА
СТОЯНОВА
В съдебно
заседание, проведено на 11.12.2019 г. при участието на секретаря Мая Вълева сложи за
разглеждане административно дело № 1261/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ във връзка с приложението на
чл. 57, ал.1 т.4 и чл. 57а, ал.1 от същия закон.
Инициирано
е по жалба на С.А.Н. ***, депозирана
чрез процесуален представител, срещу
Заповед № 58 /19.04.2019 г. ,
издадена от кмета на район „Одесос“ при община Варна, с която на основание чл. 57,ал.4 и във връзка с 57а,
ал.3 от ЗУТ, е наредено премахване на
незаконен строеж рекламно информационен
елемент с надпис“ Защита на длъжника от банките и
съдебните изпълнители www.bankstop.eu – адв. С.Н.“, монтиран на югоизточната фасада на жилищна
сграда, находяща се в ПИ 10135.1501.992, с административен адрес гр. Варна, ул. *****,
Твърди се
нищожност на оспорената заповед, като са
изложени пространно доводи за липса на материална компетентност у кмета на район
Одесос, въпреки издадената от кмета на община Варна Заповед № 4794/25.11.2015 г. Именно по отношение на
заповед № 4794/25.11.2015 г. се твърди,
че „ представлява радикално нарушение на законността и нарушава основите на
действаща нормативна уредба“, тъй като
не била публично известна и обявена нито
на сайта на община Варна нито на този на
район „Одесос“. Въз основа на тези доводи е формирано искане за прогласяване
нищожността на издадената от кмета на
район „Одесос“ Заповед № 58/19.04.2019 г.
Твърди се и материална
незаконосъобразност на оспорената заповед, която според изричните изявления в жалбата се
изразява в следното:
1. „ кметът не е длъжен да извършва
проверка и/или да издава заповеди по искане за премахване на рекламно
информационни елементи по искане на гражданин,
било той и председателят на Адвокатска колегия Варна..,тъй като упражнява правомощията си по чл. 57а ЗУТ
служебно, в условията на оперативна самостоятелност, без да е обвързан от
сигнали на граждани..“ На това съждение е
обоснован първият довод за незаконосъобразност на процесната заповед –
като съставена (издадена) въз основа на
сигнал, подаден от лице- адвокат, което злоупотребява с дадената му власт, излиза извън правомощията се по Закона за
адвокатурата с цел да отстрани от пазара
адвокатските услуги свой конкурент, при което използва държавен орган –
кмет на район, за да се постигне принудително премахване на табела на адвокат, поставена в
съответствие с чл. 8, ал.5 от Етичния
кодекс на адвоката, съдържаща информация
за професионалната дейност на адвоката,
вписан в адвокатския регистър..“
2. Оспорва се приетата от АО квалификация на обекта – предмет на премахване като рекламно
информационен елемент, от една страна с твърдението, че ЗУТ няма конкретна
характеристика за това кой обект представлява рекламно-информационен и подлежи
на принудително премахване, а от друга –
че процесният обект представлява (само) адвокатска
табела с информация за професионалната дейност на оспорващия като адвокат,
свързана с публичното му представяне и легитимиране пред обществото.
Във връзка с тези съждения се твърди,
че обектът „табела на адвокат“ не попада
в нито една от категориите обекти, за които в разпоредбите на чл. 56 и чл. 57
от ЗУТ се изисква разрешаване за поставяне,
поради което и „премахването му
не би могло да бъде разпоредено по чл. 57а, ал.3 от ЗУТ.“ Въз основа на
изложените доводи и съждения относно вида и характера на обекта, според разбирането на оспорващия в заключение се твърди незаконосъобразност на
Заповед № 58/19.04.2019 г. , „като издадена срещу обект, който е извън компетентността на кмета
на община Варна“.
Формиран
е петитум с искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна, нищожна и
неправомерно издадена.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва всички релевирани в жалбата доводи, счита ги за неоснователни.
Възразява
срещу претендираната нищожност на заповедта –предмет на съдебен контрол, като
се позовава на заповед № 4794/25.11.2015 г. ,
с която кметът на община Варна е предоставил пълномощията си по чл. 57а,
ал.3 от ЗУТ на кметовете на райони. Счита, че заповед № 58/19.04.2019 г. е издадена от компетентен орган, съобразена е с
действащото законодателство, събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че процесният обект представлява РИЕ, според дефиницията, дадена в §5, т.81 от ДР на ЗУТ, поставен е без разрешение
и без изричното съгласието на съсобствениците на сградата. Пледира за отхвърляне на жалбата, претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият
съдебен състав, като анализира доказателствата и съобрази доводите на странат с данните по делото, приема следното:
По
допустимостта:
Заповед №
58/19.04.2019 г. е връчена на нейния адресат на 23.04.2019 г., видно от
приложеното към административната
преписка известие за доставка.
Жалбата е
депозирана в деловодството на район
«Одесос» на 07.05.2019 г., в рамките на
законоустановения срок, с оглед на което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предвид
заявените от жалбоподателя оплаквания и в резултат на извършена на основание
чл. 168, ал.1 АПК служебна проверка относно законосъобразността на оспорения
административен акт съобразно критериите, посочени в чл. 146 от АПК, съдът установи следното:
По фактите:
Във връзка
с писмо № РД1801833ОД/19.09.2018 г. ,
подписано от Председателя на Адвокатска колегия Варна, адресирано до
кмета на район „Одесос“ при община Варна, е извършена проверка на изложените в него обстоятелства
във връзка с поставен надпис „Защита на
длъжника от банките и съдебните изпълнители
www.bankstop.eu – адв. С.Н.“ на фасада на жилищна сграда в същия
район, на адрес гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев“ № 19, ет.1, ап.2.
Според
изложеното в писмото, това е служебно
посоченият в АК Варна адрес на адв. С.Н.. Посочва се, че същият е бил лишен от
адвокатски права в срок до 06.07.2019
г., отписан на 10.10.2017 г. (актуален
и към момента на приключване на делото статут според справка в регистъра на АК Варна )
На
02.10.2018 г., на посочения в писмото адрес е извършена проверка, в присъствието на Д. С.
– пълномощник на адресата на проверката, съставен е КП № 0112324/02.10.2018
г., според който се установява: на фасадата към бул.“Вл.Варненчик“/ ул. ****
е монтиран РИЕ приблизителна площ от 4 кв.м. без надлежно издадено разрешение от кмета на район „Одесос“. Горното
е квалифицирано като нарушение на чл. 47 от Наредбата за рекламната дейност на
територията на община Варна, на лицето е даден 7 дневен срок за доброволното му
демонтиране, като при неизпълнение същото е предупредено за предприемане на
мерки за принудителен демонтаж. Протоколът е съставен в адвокатската кантора.
На 16.10.2018 г. видно от изготвения
втори КП №0012320 е извършена повторна проверка, която установява, че предписанието, дадено с
КП № 12324/02.10.2018 г. не е изпълнено -РИЕ собственост на адвокатска кантора,
представлявана от адв. С.Н., не е демонтиран.
На 04.12.2018 г. е извършена трета
проверка на място, която констатира, че
РИЕ е демонтиран от първоначалното му място
- козирката на входа на жилищната сграда – и е монтиран на югоизточната
фасада на същата, откъм ул. „Ангел
Кънчев“ непосредствено под прозорците на апартамент, разположен на втори /първи жилищен/ етаж.
С писмо №
РД01801833ОД-003ОД/07.12.2018 г. , връчено на Св.Н. на 11.12.2018 г., същият е
уведомен за задължението в 10-дневен срок от получаването му доброволно да
демонтира рекламно-информационния елемент,
предупреден, че при поредно неизпълнение следва съставяне на Констативен
акт, който е основание за издаване на
заповед за премахване по реда на чл.
57а, ал.3 от ЗУТ.
Видно от съдържанието на писмо №
РД01801833ОД-006ОД/12.02.2019 г. извършена е поредна проверка на място от
длъжностни лица на район „Одесос“, установено е, че и след изтичане на
предоставения срок РИЕ не е премахнат от мястото, на което е преместен. Н. е
уведомен за предстоящо производство по издаване на заповед по чл. 57а, ял.3 от ЗУТ, във връзка с което следва да осигури достъп до
апартамент № 1 от същата сграда, в който се помещава адвокатската кантора. Указан му е редът по чл. 11,ал.1 т.10, б.“и“ и б.“м“
от ЗУЕС., предвиждащ приемане на решение от ОС за начина на използване на общите части на сградата,
каквато се явява фасадата, на която е монтиран РИЕ.
С
писмо №
РД01801833ОД-010ОД/06.03.2019 г.,
констатиращо поредно неизпълнение от страна на Н. за
демонтиране на РИЕ, на същия (за пореден път) е даден срок за доброволно
изпълнение с предупреждение за предстоящо издаване на заповед за премахване.
Във връзка с писмо № РД01801833ОД-006ОД/12.02.2019
г. в писмен отговор до кмета на район
„Одесос“ с рег.№ РД01801833ОД-009ОД/21.02.2019
г. заявява изрично, че: няма да предостави достъп до адвокатската кантора за
оглед; няма да предостави протокол от ОС
на етажната собственост за даване на
съгласие за монтаж на РИЕ; не желае да
„монтира рекламен елемент върху фасадата на сградата на ул. ****, поради което не иска издаване на разрешение
за разполагане.
С последващо писмо рег.№ писмо №
РД01801833ОД-012ОД/18.03.2019 г. заявява, че
табелата с надпис „Защита на длъжника от банките и съдебните
изпълнители www.bankstop.eu – адв. С.Н.“ е
негова собственост, същата не е рекламно информационен елемент, същата представлява табела с информация за
професионалната му дейност поставена съгласно чл. 8, , ал.5 от ЕК на адвоката и
т.н. – теза, поддържана и в жалбата,
която съдът коментира по-горе.
Въз основа на така проведената
комуникация, извършени огледи и съставени констативни протоколи н срещу Св.Н. е
издаден КА № 06/21.03.2019 г., според констатациите на който описаният обект представлява РИЕ, монтиран
няма издадено разрешение по чл. 57, ал.1 от ЗУТ, няма и писмено
съгласие на етажните собственици на сградата или евентуално договор за наем на
заетата от съоръжението площ съгласно изискването на чл. 57, ал. 4 от ЗУТ,
което е основание за производство по чл.
57а, ал.1 т.1 от ЗУТ –издаване на заповед за премахване
КА
е връчен на Н. на 29.03.2019 г., депозирано е възражение рег.№
РД01801833ОД-014ОД/02.04.2019 г., в
което Н. изтъква идентични с изложените в жалбата доводи и аргументи.
Със Заповед № 58/19.04.2019 г. кметът
на район „Одесос“ при община Варна, възприемайки за безспорни фактическите и
правни констатациите в КА , наредил
премахването на РИЕ от мястото на монтиране в 14 дневен срок от датата
на получаване на поканата за доброволно изпълнение.
Във връзка с единствения спорен между
страните въпрос – относно вида и характера на обекта, предмет на заповедта по
делото се проведе СТЕ, която съдът прие и кредитира като обективно и
компетентно изготвена. Според заключението на експерта изследваният обект се
състои от черен водонепромокаем плат и
метална конструкция с размери 4.30 м./1,30 м.
с площ от 5,6 кв.м. Конструкцията е закрепена на фасадата на сградата с дюбели и метални винтове. Същата
може да се демонтира без да се повреди.
Според вещото лице изследваният обект
представлява рекламен елемент“ съгласно § 5, т.81 от РД на ЗУТ и „
рекламно-информационен елемент“ съгласно Наредбата за рекламна дейност на територията на община
Варна.
При извършените справки съобразно възложената от съда задача
експертът дава еднозначен отговор – за процесния РИЕ разрешение за поставяне не
е издавано. По този въпрос съдът не констатира
спор – не се твърди, че е
поискано издаването на такова, напротив, както вече се каза по-горе в изрично писмено изявление от 21.02.2019 г. Н.
заявява, че се нуждае от такова разрешение за поставяне.
По правото:
1.Относно компетентността на издателя
на заповед №58/19.04.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 57а, ал.3 от ЗУТ, заповедите за премахване на обектите по чл. 57, ал.1 от ЗУТ се издават от кмета на съответната община. Съгласно §1, ал.3 от ДР на ЗУТ, кметът на общината може да предостави свои функции
по този закон
на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица
от общинската (районната) администрация.
Твърдяната от оспорващия липса на
компетентност кмета на район
„Одесос“ не кореспондира с правната
уредба и с доказателствата по делото. Процесната
заповед е издадена от компетентен териториално, по материя и по степен орган.
Компетентността му произтича от чл. 57а ал.3 от ЗУТ и Заповед № 4794/25.11.2015г,
в Кметът на Община Варна, в
съответствие с изрично установената от §1, ал.3 от ДР на ЗУТ възможност, е делегирал правомощията си за издаване
на заповеди по чл. 57а, ал.3 от ЗУТ за премахване на обекти по чл. 56, ал.1
и чл. 57, ал.1 от ЗУТ на кметовете на райони в гр. Варна.
Спазена е изискуемата по чл. 59, ал.2 от АПК форма, като заповедта съдържа ясно изложение на фактическите и правни
основания за премахване. Обектът е индивидуализиран в достатъчна степен
посредством местонахождение и технически параметри, конкретно е посочен
адресата и произтичащите му от акта задължения, налице е яснота относно волята
на издателя.
2. Относно вида и
характера на обекта – предмет на заповедта.
По делото няма спор, относно установените в хода на административното производство
факти относно техническите характеристики на обекта-предмет на заповедта, съоръжение,
състоящо се от плат върху метална конструкция с надпис " Защита на
длъжника от банките и съдебните изпълнители
www.bankstop.eu – адв. С.Н.“ монтирано на фасадата на жилищна сграда.
Същите се потвърдиха и от заключението на вещото лице.
Спорът се свежда до отговор на въпроса
съответства ли изследваният обект на дадената от законодателя правна дефиниция за рекламен елемент.
Съгласно §5, т.81 от ДР на ЗУТ „Рекламен
елемент" е преместваем обект със самостоятелна или
полусамостоятелна конструкция, който се закрепва временно върху терен, сграда
или друг обект, при необходимост и с фундамент, и служи за извършване на
реклама.
Надписът „Защита на длъжника от
банките и съдебните изпълнители www.bankstop.eu – адв. С.Н.“ като
съдържание носи информационно послание към неограничен кръг адресати чрез
градското пространство, крайната цел на което е презентиране на извършваната от
лицето адвокатска услуга по защита срещу конкретни ответници. Презентацията по
съдържание и цели е вид реклама, като основната цел на такова послание е да достигне до
своята целева група. Без съмнение посланието в
настоящият случай попада в така дефинираното понятие.
При безспорното установената и от
вещото лице самостоятелна
конструкция на изследвания обект, мястото и начинът му закрепване към фасадата
на сграда, предвид казаното по-горе
относно функцията и предназначението му , обектът съответства напълно на легалната дефиниция, дадена в на § 5, т.81 от ДР на ЗУТ и представлява рекламен
елемент. Правната уредба не съдържа понятие „табела“ в употребявания от
оспорващия смисъл.
3. Относно приложението на материалния закон.
По смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗУТ върху недвижими имоти могат да се поставят рекламни, информационни и
монументално-декоративни елементи въз основа на Разрешение за поставяне,
издадено по ред, установен с наредба на общинските съвети. Когато тези елементи
ще се поставят върху сгради - етажна собственост, по силата на ал. 4 на
цитираната правна норма, разрешението за поставяне се издава въз основа на
изрично писмено съгласие на етажните собственици или писмен договор за наем с
етажните собственици на заетата от съоръжението площ. Съгласието и договорът за
наем се оформят по реда на правилника по чл. 49, ал. 1 от Закона за собствеността.
Съгласно чл.
15
от Наредбата за рекламната дейност на територията на община Варна, не се
изисква одобрение за поставяне на надписи
с размери до 0,25 кв. м., когато същите са поставени на нивото на
партера и успоредно на стената. Само и единствено за тях.
В случая рекламният елемент е с площ от 5.6 кв.м.
Няма спор, че в разглеждания случай такива липсват, няма и
намерение за снабдяване с тях.
Редът и условия за премахването на такива
съоръжения е регламентиран в чл. 57 а от ЗУТ.
Когато се установи, че съоръженията са поставени без разрешение или в противоречие
с издаденото разрешение /ал. 1, т. 1/ или са поставени в чужд имот без правно
основание или правното основание за издаване на разрешението за поставяне е
отпаднало /ал. 1, т. 2/ кметът на общината разпорежда тяхното премахване. Тези
обстоятелства се установяват с констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ. Констативният акт се връчва на собствениците на
обектите по ал. 1, които могат да направят възражения в тридневен срок от
връчването му. Видно е от коментираните
констативни протоколи и от КА, че
тази процедура е изцяло спазена от компетентния административен орган - и по
този въпрос спор няма.
При
безспорно установените факти -
наличие на РИЕ, монтиран при липса на
разрешение за поставяне , издадено съобразно режима на сградата в етажна
собственост, въз основа на изрично писмено съгласие на етажните собственици или
писмен договор за наем с етажните собственици на заетата от съоръжението площ,
законосъобразно административния орган е приложил разпоредбата на чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ и е разпоредил неговото премахване. Нормата е императивна, приложението и е
обусловено от наличието на визираните там предпоставки, преценка при условията на оперативна
самостоятелност на органа в случая е изключена.
Заповедта е постановена при точно прилагане
на материалния закон, при яснота на
фактите и обстоятелствата , в производството по издаването и съдът не
констатира нарушения на административно производствените правила.
При направения коментар съдът намира за неоснователни релевираните в жалбата
доводи, поради което следва да я отхвърли.
Предвид приетия по спора краен правен резултат
и своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение съдът намира същото за основателно и следва да се
уважи при условията на чл. 78, ал.8 от ГПК, в размер съобразно чл. 8, ал.2 т.1
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Възражението на процесуалния представител на
оспорващия за недължимост на
претендираното за присъждане юрисконсултско възнаграждение съдът намира за
неоснователно именно предвид цитираната
норма от ГПК. Дължат се за присъждане в полза на ответника и разноските за внесен депозит за вещо лице в
размер от 250 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал.2 предложение последно съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.А.Н.
***, депозирана чрез процесуален представител, срещу Заповед
№ 58 /19.04.2019 г. , издадена от кмета на район „Одесос“ при община
Варна, с
която на основание чл. 57,ал.4 и във връзка с 57а, ал.3 от ЗУТ, е наредено премахване на незаконен
строеж рекламно информационен
елемент с надпис“ Защита на длъжника от банките и
съдебните изпълнители www.bankstop.eu – адв. С.Н.“, монтиран на югоизточната фасада на жилищна
сграда, находяща се в ПИ
10135.1501.992, с административен адрес
гр. Варна, ул. „****,
ОСЪЖДА С.А.Н. ***, ЕГН **********,*** сумата от 850 лв.,
представляваща сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред ВАС в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА
СТОЯНОВА