Решение по дело №397/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Производството по делото е образувано по подадена касационна жалба с вх. № 2518/17.02.2023 г. от Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на управление ------------, чрез юриск. В.П., срещу Решение № 1759/23.12.2022 г., постановено по АНД № 4006/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, ХХХVІІ-и състав, с което е отменен изцяло Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на Г.А.П., ЕГН ********** ***, на основание чл. 179, ал. 3, вр. с чл. 187а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева, за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6, вр. чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.

Заявеното касационно основание за обжалване е допуснато нарушение на закона. Отправеното искане към касационната инстанция е за отмяна на атакувания съдебен акт.

В депозиран писмен отговор на жалбата от касационния ответник, чрез пълномощника си адв. С.Д. - с.д. № 3582/08.03.2023 г. , се поддържа позиция за неоснователност на касационната жалба. Отправено е искане към касационната инстанция решението да бъде оставено в сила. Има приложени списък на разноските заедно с договор за правна защита и съдействие.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 1759/23.12.2022 г., постановено по АНД № 4006/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, ХХХVІІ-и състав, с което е отменен изцяло Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на Г.А.П., ЕГН ********** ***, на основание чл. 179, ал. 3, вр. с чл. 187а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева, за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6, вр. чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.

За да постанови оспореният съдебен акт, въззивният съд е възприел следната фактическа обстановка:

Г.А.П. е собственик на лек автомобил марка „Ауди“ А4 Авант, с рег № В ***НК. На 28.06.2019г. закупил годишна електронна винетка чрез терминал за сомообслужване със срок на действие от 21.23ч. на 28.06.2019г. до 23.59ч. на 27.06.2020г. за лек автомобил 3.5 тона. Във винетката бил вписан регистрационният номер на МПС с латински букви – V ***NK.

На 31.05.2020г. в 14.44ч. притежаваният от г-н П. автомобил преминал в обхвата на устройство – елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, ситуирано на път І-9, км.150+249, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Устройството, което било с номер 20911 отчело, че автомобилът, движещ се в посока нарастващ километър, е без заплатена винетна такса по чл.10, ал.1 от ЗП и създало доклад за установено нарушение по чл.179, ал.3 с приложено автоматично статично изображение във вид на снимков материал на превозното средство. На следващ етап бил установен собственикът на автомобила и след справка в системата на АПИ, на основание на чл.179, ал.3 вр. чл.187а, ал.1 от ЗДвП на г-н П. е наложена глоба в размер на 300лв. за нарушение на чл.139, ал.5 и ал.6 вр. чл.102, ал.2 ЗДвП.

С електронният фиш била предоставена възможност на г-н П. да се освободи от административнонаказателна отговорност, като заплати компенсаторна такса, но в съответния срок не е постъпило компенсаторно плащане по чл.10, ал.2 от ЗП. На 11.06.2020г. г-н П. закупил нова годишна електронна винетка, в която вписал правилно регистрационният номер на автомобила.

Въззивният съд констатирал, че електронният фиш е валиден акт. Възприел фактите установени от АНО и след анализ на относимата правна уредба, приел че електронният фиш следва да бъде отменен по арг. от чл.3, ал.2 от ЗАНН, предвид новелата на чл.10а, ал.3б от ЗП, като бъде приета липса на състав на нарушението. Изложени са и доводи относно малозначителност.

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия. Фактите са установени от представените доказателства. Решението е правилно на аргументи различни от изложените в него.

Пред въззивната инстанция не повдигнат спор по фактите. Спорът е бил по правото. Спорен е въпросът за това: представлява ли административно нарушение деянието на лице – собственик на МПС, което е заплатило пътна такса в указания за периода 2020г. размер, като в платежния документ е посочило данните за буквите в регистрационния номер на автомобила не на български език, а на латиница, при следните условия:1. Закупил е електронна винетка на 28.06.2019г. и 2. Винетката е „годишна“, т.е. срокът й изтича на 28.06.2020г.?

Съдът за да даде отговор на поставения въпрос констатира, че към дата на закупуването на електронната винетка от г-н П. е действала следната редакция на относимата към спора разпоредба на чл.10а, ал.3 от Закона за пътищата ( Изм. - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.): „Винетната такса се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство след деклариране на регистрационния му номер, категорията на пътното превозно средство и периода на валидност и важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от собственика или ползвателя му.“

Тази редакция на закона е в сила и към 31.05.2020г., датата посочена в електронния фиш, като дата на констатираното нарушение. Електронният фиш няма посочена дата на издаване. Такава не може да бъде изведена от материалите по административнонаказателната преписка. Но от данните вписани в известието за доставяне се констатира, че датата на връчване на електронния фиш е 14.09.2022г., т.е. повече от две години след твърдяното нарушение.

Към дата на връчването на електронния фиш редакцията на разпоредбата (Доп. - ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 19.03.2021 г.) е изменена и допълнена с новелата на ал.3а по следния начин:

“(3) Винетната такса се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство след деклариране на регистрационния му номер, категорията на пътното превозно средство и периода на валидност и важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от собственика или ползвателя му.

(3а)(Нова)Отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или периода на валидност на винетната такса е на собственика или на ползвателя му. При неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена винетна такса.“

Отговорността на г-н П. е ангажирана за извършено нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 ЗДвП, съгласно която разпоредба движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 ЗП. В ал. 6 на същия член е посочено, че водачът на ППС, преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, следва да заплати винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП в случаите, когато такава е дължима според категорията на превозното средство, заплащането на която дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа. С разпоредбата на чл. 179, ал. 3 ЗДвП се предвижда наказание "глоба" в размер на 300 лв. за водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП.

Предвидената в чл. 10а, ал. 3а ЗП (Нова – ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 19.03.2021 г.) отговорността за неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на ППС, неговата категория, периода на валидност на винетната такса е на собственика на ППС или на неговия ползвател, като законодателят изрично е предвидил, че при неправилно декларирани данни се счита, че за ППС не е заплатена пътна такса е идентична като формулировка с разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории ППС на база време и на база изминато разстояние. В текста на последната изрично е посочено, че при деклариране на неверни данни, се приема, че винетната такса не е заплатена. При движение по платената републиканска мрежа без заплатена винетна такса, е налице осъществяване на състава на нарушение по чл. 139, ал. 5 и ал. 6, във вр. с чл. 102, ал 2 ЗДвП и нарушителят подлежи на санкция по чл. 179, ал. 3 ЗДвП.

С разпоредбата на чл. 10а, ал. 3б ЗП (нова – ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 19.03.2021 г., изм., бр. 14 от 2023 г., в сила от 10.02.2023 г.) е регламентирана възможност за извършване на корекция за промяна на грешно декларирани данни от собственика или ползвателя, като промяната в данните на електронната винетка има действие от момента на издаването й и има срок на валидност до изтичането на срока на валидност на първоначално издадената.

В случая нарушението е извършено на 31.05.2020 г., т. е. преди влизането в сила от 19.03.2021 г. на новата разпоредба на чл. 10а, ал. 3б ЗП, с която законодателят дава възможност да се извършват корекции на декларираните пред АПИ данни в случаи като разглеждания, когато при закупуване на електронна винетка е допусната техническа грешка при изписване на регистрационния номер на превозното средство. Това сочи на желанието на законодателя да разграничи случаите, когато в бюджета на АПИ все пак са постъпили дължимите суми по чл. 10, ал. 1 ЗП за съответното превозно средство, от други случаи, когато е установено движение на превозно средство по разрешените за движение пътища в страната без за тях да е заплатена дължимата такса. Наказаното лице не е инициирало производство за извършване на корекция по новата регламентация, но с оглед датата на уведомяването на г-н П. за издаване на електронния фиш – 14.09.2022 г., според приложеното към преписката известие за доставяне, това е било и правно невъзможно, тъй като срокът на винетката с грешно декларирани данни е изтекъл в 23: 59 ч. на 27.06.2020 година.

Обстоятелството обаче че законодателят е предвидил възможност за извършване на корекция за промяна на данните на електронната винетка, която корекция има действие от момента на издаване на винетката до изтичане на срока на валидност на първоначалната винетка, не обуславя извод, че това се явява по-благоприятен закон, приет преди влизане в сила на ЕФ, който закон да представлява основание за отмяна на ЕФ по аргумент от чл. 3, ал. 2 ЗАНН. Процесното деяние безспорно се явява административно нарушение, за което нормата на чл. 179, ал. 3 ЗДвП предвижда налагане на административно наказание. Не е отпаднало нито изискването по ЗП за заплащане на винетна такса, нито наказуемостта на деянието.

Изводът на въззивният съд за маловажност на нарушението е направен в условията на алтернативност и е правилен. От нарушението не са настъпили вреди – таксата е заплатена от собственика на автомобила, макар и по неправилно посочен номер на МПС.

Към момента на извършване на нарушението – 24.05.2020 г. все още не е приет текстът на чл. 189з ЗДвП /ДВ, бр. 109/22.12.2020 г. в сила от 23.12.2021 г. /, според който за нарушенията по този закон /ЗДвП/ не се прилагат чл. 28 и 58 г ЗАНН, поради което за нарушението е възможно прилагането на чл.28 от ЗАНН.

Маловажността е институт на материалното право и като такава към нея са относими процесуалните правила за приложението й към момента на извършване на деянието. Към периода на разглежданото в настоящия случай нарушение в действие е старата редакция на ЗАНН, т.е. не е предвидено издаване на предупреждение в писмена форма.

При съобразяване на фактите, на относимите разпоредби и на дадените в ТР № 1/12.12.2007г. на ВКС по н.д. 1/2007г. указания съдът намира, че след като не е приложил института на маловажността към деянието, АНО е издал НП в противоречие със закона, поради което НП следва да бъде отмено.

На горните съображения Решение № 1759/23.12.2022 г., постановено по АНД № 4006/2022 г. по описа на Районен съд – Варна следва да бъде оставено в сила.

Направено е искане за присъждане на разноски от касационния ответник, поради което съдът му присъжда такива в размера на доказаните – 500лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1759/23.12.2022 г., постановено по АНД № 4006/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, ХХХVІІ-и състав.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на Г.А.П. разноски в размер на 500 (петстотин) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:	МАРИЯ ГАНЕВА
	Членове:	МАРИЯНА ШИРВАНЯН НАТАЛИЯ ДИЧЕВА