№ 15
гр. Велико Търново, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА П.А
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело №
20214001000277 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260065/26.05.2021 г. по т.д. № 123/2017 г. Окръжен съд
Русе е осъдил „Полисан” АД – в несъстоятелност да заплати на „Силвия СА”,
дружество, регистрирано съгласно законите на Република Маршалови
острови обезщетение за вреди от пропуснати ползи в размер на сумата 46000
щатски долара – неполучен наем за периода 13.02.2016 г. – 04.04.2016 г.,
сумата 32971,04 щатски долара, частично от общо 171912 щатски долара –
дневни оперативни разходи, сумата 56986,93 щатски долара –
дисбурсментски разходи, причинени от обезпечителен арест на кораб
„Силвия” в пристанище Варна в периода 13.02.2016 г. – 04.04.2016 г., като
претенцията за заплащане на дисбурсментски разходи за разликата до
претендирания размер от 59169,91 щатски долара е отхвърлена, като
неоснователна. Присъдени са разноски.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от Т. Д. Ив. с. –
синдик на „Полисан” АД – в несъстоятелност, като същото се оспорва в
1
частите, в които „Полисан” АД – в несъстоятелност е осъден да заплати на
„Силвия СА” сумите от 46000 щатски долара – неполучен наем за посочения
период, сумата 32971,04 щатски долара, частично от общо 171912 щатски
долара – дневни оперативни разходи, сумата 56986,93 щатски долара –
дисбурсментски разходи и в частта за присъдените разноски. Жалбоподателят
счита решението за неправилно и необосновано, тъй като не е доказано
наличие на пряка причинно следствена връзка между ареста на кораба и
вредите, претендирани от дружеството „Силвия СА”. Същите произтичат от
сключените споразумения за поемане на дневни оперативни разходи,
дисбурсментски разходи и освобождаване на наемателя на кораба от
заплащане на наем, които разходи са присъщи за корабодържателя
„Еврокуест Груп Лтд”, Маршалови острови, независимо от това дали корабът
е поставен под арест или не е. Вместо ищецът да предприеме дейстия по
освобождаване на кораба от арест, той поема задължения, неколкократно
надхвърлящи цената на морския иск, като сключва допълнителни неизгодни
споразумения с наемателя на кораба, с цел да увеличи размера на
претендираните от него вреди. Не е отчетено, че от представените документи
се установява престой на кораба в КРЗ „Одесос” АД за период, започващ
повече от месец преди ареста и приключващ повече от месец след ареста,
поради което жалбоподателят счита за недоказано, че разходите са
извършвани именно по време и по повод на ареста на кораба. В исковата
молба е посочено, че корабът е пристигнал в пристанище Варна за
подновяване на корабни докуменити, а впоследствие му е извършен и текущ
ремонт. С оглед на това жалбоподателят счита, че дисбурсментските разходи
са необходимо присъщи за обичайната поддръжка на кораба в пристанище и
не са възникнали вследствие от ареста на кораба, поради което не е налице
пряка причинно следствена връзка между задържането на кораба и тези
разходи като причинени от това вреди. Коментирани са доказателствата и
установени несъответствия между претендираните разходи и съдържащите се
в документите размери. Не са представени доказателства, че арестът на
кораба е причина да не се реализира договорена услуга, за чието
осъществяване корабът е следвало да отплава на търговски рейс от
пристанище Варна. С оглед на това е неправилен изводът на съда, че арестът
на кораба е пречка наемателят да го ползва по предназначение и съответно да
приеме претенцията на ищеца за основателна. Разходите за корабен
2
мениджмънт биха били дължими и при обичайно ползване на кораба в
пристанище, а не само по повод задържането му, поради което и по
отношение на тях не е налице пряка причинно следствена връзка между
задържането на кораба и извършването на тези разходи. Сумата от неполучен
наем не е пряк резултат от ареста на кораба, а се дължи на подписано по
преценка на корабособственика споразумение. Допуснато е и процесуално
нарушение, тъй като са кредитирани документи - допълнителни
споразумения, оспорени от синдика, като съставени за целите на настоящия
исков процес.
Моли съда да отмени постановеното решение в обжалваните части
като неправилно, и вместо него се постанови ново по същество, с което искът
за обезщетение бъде отхвърлен и в тази част.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е депозирала
отговор, с който се заема становище, че постановеното първоинстанционно
решение е правилно и обосновано, поради което жалбата следва да се остави
без уважение.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. Решението е допустимо,
поради което настоящият състав счита, че следва да пристъпи към решаване
на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
Пред Окръжен съд Варна е предявен иск от „Силвия СА” –
дружество, регистрирано съгласно законите на Рапублика Маршалови
острови срещу „Полисан” АД за сумата 138940,95 щатски долара,
представляващи 50 % от всички имуществени вреди, причинени от
незаконосъобразен арест на кораб „Силвия” в пристанище Варна, в периода
3
от 13.02.2016 г. до 04.04.2016 г., както следва: 23400 щатски долара –
пропуснати ползи от неполучен наем за периода по договор за беърбоут
чартър на кораба от 25.12.2015 г., 85956 щатски долара – дневни разходи,
съгласно договор за корабен мениджмънт от 25.12.2015 г. и 29584,95 щатски
долара – дисбурсментски разходи в пристанище Варна, ведно със законна
лихва върху сумата от 138940,95 щатски долара от 10.09.2016 г. до
окончателното изплащане. Излагат се обстоятелства, че ищецът е собственик
на м/к Силвия, плаващ под флага на Монголия, регистриран в корабния
регистър на Монголия. Между ищецът като собственик и „Еврокуест Груп
Лтд”, Маршалови острови, като наемател, е сключен договор за беърбоут
чартър на кораба от 25.12.2015 г., за срок от 25.12.2015 г. до 30.05.2017 г.
Предаването на кораба е следвало да се извърши на 25.12.2015 г. в Зангулдаг,
Турция, а наемната цена е определена на 27000 щатски долара месечно. На
25.12.2015 г. между наемателя, като корабопритежател, и „Астромар” ООД,
като мениджър, е сключен договор за менажиране на кораба за срок от
25.12.2015 г. до 30.05.2017 г., при договорено възнаграждение за корабния
мениджър от 7500 щатски долара. Съгласно Приложение „В” към договора за
менажиране, месечният бюджет на кораба е определен в размер на 99180
щатски долара, или 3306 щатски долара дневно. На 04.01.2016 г. корабът,
опериран от наемателя, е пристигнал в пристанище Варна за подновяване на
корабните документи, като впоследствие му бил извършен и текущ ремонт.
Наемателят назначил „Сий Партнер” ЕООД за корабен агент в гр. Варна. На
11.02.2016 г. „Полисан” АД е подал в Окръжен съд Варна молба за
обезпечение на бъдещ иск срещу „Силвия СА”, чрез налагане на арест на
кораба, като на същата дата съдът е постановил определение №
472/11.02.2016 г. по ч.т.д. № 161/2016 г., с което допуснал исканото
обезпечение. На 12.02.2016 г. допуснатият от съда арест на кораба бил
наложен със Заповед № В-3-23/12.02.2016 г. на директора на Дирекция
„Морска администрация” Варна. На 16.02.2016 г. между ищецът и наемателя
било сключено допълнително споразумение № 1 към договора за беърбоут
чартър от 25.12.2015 г., съгласно което с оглед наложения арест на кораба и
за да не бъде прекратен договорът за беърбоут чартър корабособствениците
се съгласяват наемателите да бъдат освободени от заплащане на наем за
периода от 13.02.2016 г. до датата, на която корабът бъде освободен от арест,
както и се съгласяват да компенсират разходите на наемателите, направени в
4
периода от 13.02.2016 г. до датата, на която корабът е освободен от арест, а
именно дневните оперативни разходи на кораба, дължими от наемателите на
мениджърите, съгласно договора за корабен мениджмънт, горивото,
доставено на кораба, ако има такова и дисбурсмета на кораба в пристанище
Варна, доказан със съответните дисбурсментски сметки и фактури на
корабния агент. Определението за допускане на обезпечение било обжалвано
пред Апелативен съд Варна. На 15.03.2016 г. между ищецът и наемателя било
сключено допълнително споразумение № 2 към договора за беърбоут чартър
от 25.12.2015 г., с което наемателите се задължават да се въздържат от
упражняване на правото си да прекратят договора, съгласно чл. 28 /б/ от него,
при положение, че корабът бъде освободен от арест и свободен да отплава от
Варна преди 15.04.2016 г. Останалите клаузи от допълнително споразумение
№ 1 остават в сила. На 04.04.2016 г. Апелативен съд Варна е постановил
определение № 228 по ч.т.д. № 193/2016 г., с което е отменил като
незаконосъобразен ареста на кораба. На 11.04.2016 г. между ищеца и
наемателя е сключено допълнително споразумение № 3 към договора за
беърбоут чартър от 25.12.2015 г., с което корабособствениците се задължават
да компенсират разходите на наемателите, посочени в чл. 3 от анекс 1 за
периода от 13.02.2016 г. до 04.04.2016 г., описани в приложение 1 към този
анекс, като наемателите ще прихващат наема срещу неплатените разходи,
дължими от корабособствениците. В резултат на неправомерния арест на
кораба в посочения период от 52 дни ищецът е бил поставен в невъзможност
да изпълни основното си задължение по договора – да предостави кораба на
абсолютно разположение на наемателя, за търговска експлоатация в полза на
последния. Това е довело до ангажиране отговорността на ищеца към
наемателя, изразяваща се в неполучаване на наем и заплащане на наемателя
на разноските за кораба, направени в периода на ареста. С оглед на това е
предявен и настоящият осъдителен иск за заплащане на посочените в
исковата молба суми.
С уточняваща молба от 04.10.2016 г. е посочено, че отговорността на
ответника е ангажирана на основание чл. 403, ал.1, пр. 1 ГПК – предявяване
на неоснователен иск, отхвърлянето на който ще бъде основание за уважаване
на настоящия иск.
С Определение № 3415/21.10.2016 г. по т.д. № 1467/2016 г.
образуваното производство пред Окръжен съд Варна е прекратено и делото
5
изпратено по подсъдност на Окръжен съд Русе.
С уточняваща молба от 17.12.2018 г. по образуваното т.д. № 123/2017
г. на Окръжен съд Русе, ищецът „Силвия СА” е конкретизирал претенциите
си, формиращи общия размер на обезщетението от 138940,95 щатски долара,
както следва:
46800 щатски долара – пропуснати ползи от неполучен наем за
периода от 13.02.2016 г. до 04.04.2016 г. по договор за беърбоут чартър от
25.12.2015 г. между ищеца и „Еврокуест Груп Лтд” /27000 щатски долара
месечен наем за 52 дни/;
32971,04 щатски долара от общо 171912 щатски долара дневни
разходи на кораба, съгласно договор за корабен мениджмънт от 25.12.2015 г.
между „Еврокуест Груп Лтд” и „Астромар” ООД /3306 щатски долара дневно
за 52 дни от 13.02.2016 г. до 04.04.2016 г./, прихванати от „Еврокуест Груп
Лтд” срещу наема за кораба, съгласно допълнително споразумение № 3 към
договора за беърбоут чартър от 25.12.2015 г.;
59169,91 щатски долара – дисбурсментски разходи на кораба в
пристанище Варна в периода от 13.02.2016 г. до 04.04.2016 г., прихванати от
„Еврокуест Груп Лтд” срещу наема за кораба, съгласно допълнително
споразумение № 3 към договора за беърбоут чартър от 25.12.2015 г., ведно
със законната лихва върху сумата от 138940,95 щатски долара от 10.09.2016 г.
до окончателното й изплащане. Посочено е още, че обезпеченият иск на
„Полисан” АД е отхвърлен с влязло в сила решение по т.д. № 330/2016 г. на
Окръжен съд Варна.
С допълнителна молба от 22.01.2020 г. ищецът „Силвия СА”
пояснява, че арестът на м/к „Силвия” във Варна е поставил ищеца в
невъзможност да изпълнява основното си задължение като наемодател по
договора за беърбоут чартър от 25.12.2015 г. – да предостави кораба, годен за
търговска експлоатация. След като на 11.02.2016 г. корабът е бил арестуван
по молба на ответника, ищецът е бил поставен под заплахата наемателят да
прекрати договора за беърбоут чартър на основание чл. 28б от договора и да
претендира обезщетение за загуби и пропуснати ползи. При такова
неблагоприятно развитие пропуснатите ползи за ищеца биха били в размер на
неполучения наем за целия оставащ период на договора, като сключването на
споразуменията между ищеца и наемателя представлява разумно и ефективно
6
действие на ищеца за ограничаване на вредите от ареста. По този начин
пропуснатите ползи на ищеца от неполучен наем са ограничени само за
периода на ареста от 52 дни, а отговорността към наемателя е ограничена
само за преките разходи на кораба по време на принудителния престой в
пристанище Варна, като е изключено обезщетяването на пропуснати ползи.
Дневните разходи на кораба, платими от наемателя на корабния мениджър, се
дължат независимо от това дали корабът е арестуван, но по време на
търговска експлоатация се включват в себестойността на превозната услуга и
се покриват от навлото за извършения превоз, а по време на ареста са чиста
загуба. Дисбурсментските разходи се включват в дисбурсментската сметка,
изготвяна от корабния агент за дължимите плащания за всички услуги,
получени от кораба по време на престоя му в дадено пристанище, като обемът
на услугите е в пряка зависимост от продължителността на престоя.
Ответникът „Полисан” АД оспорва претенциите, като счита, че
ищецът е допринесъл за твърдените вреди, тъй като не е предприел действия
за освобождаване на кораба чрез внасяне на парична гаранция. Вместо това,
той е сключвал неизгодни договори, анекси и споразумения, единствено с цел
да увеличи изкуствено размера на претендираното от него задължение.
Оспорени са прекратяването на договорите за наем от страна на
корабособственика, сключването на нови договори за чартър, менажиране,
корабно агентство, анексите и допълнителни споразумения. Направено е
възражение, че претендираните вреди нямат характера на преки и
непосредствени вреди, тъй като корабособственика по своя преценка поема
задължения с подписваните допълнителни споразумения за компенсиране на
разходи, за които не носи отговорност. Разпоредбата на чл. 28б от договора за
чартър не може да послужи като основание за прекратяване на договора по
вина на корабособственика. Оспорени са претенциите по размер.
Дисбурсментските разходи са необходими за обичайната поддръжка на
кораба, не са налице твърдения, че корабът е следвало да отплава и
задържането да е попречило на изпълнението на друг договор. Дневните
разходи са завишени и не отговарят на средните цени за тази услуга и също се
дължат при обичайното ползване на кораба. Пропуснатите ползи от
неполучен наем не са пряк резултат от задържането на кораба, а от
подписаното по преценка на корабособственика споразумение.
В хода на делото по отношение на „Полисан” АД е открито
7
производство по несъстоятелност, в което ищецът е предявил вземанията си,
предмет на настоящото производство, и същите са включени в списъка на
неприетите вземания. С определение от 29.12.2020 г. по т.д. № 123/2017 г. е
конституиран като страна синдикът на „Полисан” АД – в несъстоятелност.
Синдикът на „Полисан” АД – в несъстоятелност Т.И. оспорва
претенциите. Претендираните от ищеца вреди произтичат от сключените от
него споразумения за поемане на разходи и освобождаване на наемателя от
заплащане на наем в периода на арест на кораба. Арестът не би могъл да
послужи като основание за прекратяване на договора за беърбоут чартър,
съгласно чл. 28б от същия, тъй като не се дължи на действие или пропуск на
корабособственика, с което да е нарушил свое задължение. Същевременно,
ищецът не е предприел действия за освобождаване на кораба от арест в
рамките на разумен срок чрез предоставяне на гаранция, съобразно
изикванията на чл. 17б от договора. Счита, че претендираните от ищеца вреди
не са преки и непосредствени, тъй като са поети задължения от
корабособственика по негово усмотрение. Оспорени са размерите като
завишени. Разходите за корабен мениджмънт са дължими при обичайно
ползване на кораба в пристанище, а не само по повод на задържането му,
поради което не е налице пряка причинно следствена връзка между
задържането на кораба и тези разходи. Дисбурсментските разходи също са
необходимо присъщи за обичайната поддръжка на кораба в пристанище.
Арестът на кораба не е причина да не се осъществи договорена услуга, поради
която корабът е следвало да отплава, напротив, в исковата молба се съдържат
твърдения, че корабът е пристигнал в пристанище Варна за подновяване на
корабни документи, а впоследствие му бил извършен и текущ ремонт.
Оспорени са допълнителните споразумения, сключвани според синдика за
целите на настоящия процес.
С обжалваното решение е прието, че със задържането на кораба
чартьора „Еврокуест Груп Лтд” е лишен от възможността да го ползва,
поради което с анекс № 1 страните са се споразумели договорът за наем да не
бъде прекратяван, а наемателят да бъде освободен от заплащане на наем до
датата на освобождаване на кораба. Следователно, задържането на кораба е
лишило ищеца от договорения наем, която сума представлява пропусната
полза за него, поради което тази претенция е приета за основателна и
8
доказана в претендирания размер. Претенцията за вреди, съставляващи
дневни оперативни разходи за кораба, съгласно договора за менажиране,
прихванати от наемателя срещу наема за кораба се основава на сключените
анекси и също е приета за основателна в пълния претендиран размер.
Претенцията за дисбурсментски разходи е приета частично за основателна,
като е приспадната от исковата сума сумата от 2000 евро за адвокатски
хонорар. Законна лихва от завеждане на делото не е присъдена, тъй като
такава не е предявена в производството по несъстоятелност.
От събраните по делото доказателства се установява следното от
фактическа страна:
Ищецът „Силвия СА” е собственик на кораба „Силвия”, регистриран
под втори флаг в Корабния регистър на Монголия, в който регистър е отразен
и беърбоут чартьор „Еврокуест Груп Лтд” за периода от 25.12.2015 г. до
30.05.2017 г. – свидетелство за регистрация на Морска администрация на
Монголия.
Между „Силвия СА” и „Еврокуест Груп Лтд” е сключен стандартен
договор за беърбоут чартър от 25.12.2015 г., по силата на който
корабособственикът отдава под наем на чартьора кораба за период 25.12.2015
г. – 30.05.2017 г. при договорена наемна цена в допълнителна клауза № 1 в
размер на 27000 щатски долара месечно, дължима непрекъснато през целия
период на наемане /чл. 11б от договора/. Съгласно чл. 10а от договора по
време на периода на наемане корабът ще бъде в пълно владение и на
абсолютно разположение за всички цели на чартьорите и под техен пълен
контрол във всеки аспект, като те ще поддържат кораба в добро състояние и
изправност. Чартьорите за тяхна сметка и чрез техен доставчик ще снабдяват
с хранителни продукти, управляват, оперират, доставят, зареждат с гориво и
винаги, когато се изисква, ще ремонтират кораба по време на период на
наемане и ще заплащат всички такси и разходи от всякакъв вид и естество,
които са непредвидени, за тяхно ползване и опериране на кораба, съгласно
този чартър – чл. 10б от договора. Съгласно чл. 10в чартьорите ще
информират собствениците и ипотекарния кредитор за възнамеряваното
ползване, планиран престой в сух док и основни ремонти на кораба, каквито
разумно се изискват. Съгласно чл. 17б от договора ако корабът бъде
арестуван или по друг начин задържан, поради иск или искове срещу
9
собствениците, то собствениците за тяхна собствена сметка ще предприемат
всички разумни стъпки да осигурят, че в рамките на разумен срок от време
корабът ще бъде освободен, включително осигуряването на гаранция. При
такива обстоятелства собствениците ще обезщетят чартьорите за всяка загуба,
щета или разход, понесени от чартьорите /включително наемна цена, платена
съгласно този чартър/, като директна последица от такова арестуване или
задържане. Основанията за прекратяване на договора са посочени в чл. 28,
където в чл. 28б е предвидено, че ако собствениците с някакво действие или
пропуск нарушат своите задължения, произтичащи от настоящия чартър до
степен, че чартьорите бъдат лишени от използване на кораба и това
нарушение продължи повече от 14 дни, след като чартьорите са направили
писмено уведомление до собствениците, то чартьорите имат право незабавно
да прекратят настоящия чартър с писмено уведомление до собствениците.
Между „Еврокуест Груп Лтд”, като беърбоут чартьор, и „Астромар”
ООД, като мениджър, е сключен стандартен договор за мениджмънт от
25.12.2015 г., по силата на който мениджърите изпълняват мениджърски
услуги по отношение на кораба като представители на и от името на
собственика срещу заплащане на годишна мениджърска такса, със срок на
договора 30.05.2017 г. Съгласно чл. 9.1 от договора за мениджмънт
мениджърът представя ежегодно на собствениците бюджет за следващите 12
месеца в одобрен от собствениците формат. Бюджетът за първата година е
изложен в Приложение В. След одобряването на бюджета, мениджърът
подготвя и представя на собствениците калкулация на необходимия работен
капитал за кораба, като калкулацията се актуализира ежемесечно. На база на
калкулацията, мениджърът изисква ежемесечно в писмен вид от
собствениците средствата, необходими за следващия месец, включително
плащане на случайни и извънредни разходи. Тези средства се получават от
мениджъра до 10 дни след получаване на писмената молба на мениджъра от
страна на собствениците и се кредитират на собствениците в отделна банкова
сметка – чл. 9.3 от договора. Ежемесечно или на други договорени периоди
/тримесечно/ мениджърът представя сравнение между бюджетните и реалните
приходи и разходи на кораба, в одобрен от собствениците формат – чл. 9.4 от
договора.
Към договора за мениджмънт е приложен анекс В /бюджет/ за средно
дневни разходи за кораба за първата година, където дневно разходите са
10
определени на 3306 щатски долара. В разходите са включени заплати,
провизии, ремонт, планов ремонт, резервни части и др. подробно посочени.
В исковата молба е изложено, че наемателят е назначил „Сий
Партнер” ЕООД за корабен агент във Варна, което обстоятелство е
отбелязано и в клетка 28 от договора за беърбоут чартър, където е посочено –
съгласно чл. 12б Кораборемонтен завод „КРЗ Одесос” България, „Сий
Партнер Шипинг” ЕООД, България.
По искане на „Полисан” АД, с Определение № 472/11.02.2016 г. по
ч.т.д. № 161/2016 г. на Окръжен съд Варна е допуснато обезпечение на бъдещ
иск на „Полисан” АД срещу „Силвия СА” за заплащане на сумата от 59714,96
щатски долара, представляваща цената за извършени доставки на корабно
гориво за м/к „Силвия”, чрез задържане на м/к „Силвия”, собственост на
„Силвия СА”, при условие, че пристигне в пристанище Варна и при внасяне
на парична гаранция от 10000 щатски долара.
Със Заповед № В-3-23/12.02.2016 г. на Директор на Дирекция
„Морска администрация – Варна” м/к „Силвия” е арестуван в изпълнение на
представената обезпечителна заповед, издадена по ч.т.д. № 161/2016 г. на
ВОС. В заповедта е отбелязано, че корабът се намира на територията на
пристанище със специално предназначение „КРЗ Одесос”, Варна.
На 16.02.2016 г. между „Силвия СА” в качеството й на
корабособственик и „Еврокуест Груп Лтд”, в качеството на беърбоут чартьор,
е сключен анекс № 1 към договор за беърбоут чартър от 25.12.2015 г.,
съгласно който наемателите се задължават да се въздържат да упражнят
правото си да прекратят беърбоут чартъра, съгласно чл. 28б от договора, при
положение, че корабът бъде освободен от арест и свободен да отплава от
Варна преди 15.03.2016 г. Ако до тази дата корабособствениците не успеят да
освободят кораба, наемателите ще имат право да прекратят беърбоут чартъра
незабавно, с писмено уведомление до корабособствениците. Съгласно т. 2 от
анекса наемателите ще бъдат освободени от плащане на наем за периода от
13.02.2016 г. до датата, на която корабът е освободен от арест и свободен да
отплава. Според т. 3 от анекса корабособствениците ще компенсират
следните разходи на наемателите, направени в периода от 13.02.2016 г. до
датата, на която корабът е освободен от арест: дневните оперативни разходи,
дължими от наемателите на мениджърите, съгласно договор за корабен
11
мениджмънт от 25.12.2015 г. между наемателите и „Астромар” ООД;
горивото, доставено на кораба, ако има такова и дисбурсмента на кораба в
пристанище Варна, доказан със съответните дисбурсментски сметки и
фактури на корабния агент.
На 15.03.2016 г. между „Силвия СА” и „Еврокуест Груп Лтд” е
сключен анекс № 2 към договор за беърбоут чартър от 25.12.2015 г., с който
наемателите са се задължили да се въздържат да упражнят правото си да
прекратят беърбоут чартъра, съгласно чл. 28б от договора, при положение, че
корабът бъде освободен от арест и свободен да отплава от Варна преди
15.04.2016 г. Ако корабособствениците не успеят да освободят кораба до тази
дата, наемателите ще имат право да прекратят беърбоут чартъра незабавно, с
писмено уведомление до корабособствениците. Останалите клаузи от
допълнително споразумение № 1 остават в сила.
По повод подадена частна жалба от „Силвия СА” против
определението за допускане на обезпечение на бъдещия иск на „Полисан” АД
е постановено Определение № 228/04.04.2016 г. по ч.т.д. № 193/2016 г. на
Апелативен съд Варна, с което е отменено Определение № 472/11.02.2016 г.,
постановено по т.д. № 161/2016 г. на ВОС, вместо което е постановено
отхвърляне на молбата на „Полисан” АД с правно основание чл. 364а КТК вр.
чл. 390 ГПК за допускане на обезпечение на бъдещ иск, предявим срещу
„Силвия СА”, с обезпечителна мярка – задържане на м/к „Силвия”, плаващ
под флага на Република Монголия, собственост на „Силвия СА”.
С анекс № 3/11.04.2016 г. към договор за беърбоут чартър от
25.12.2015 г. „Силвия СА” и „Еврокуест Груп Лтд” констатират, че корабът е
бил арестуван във Варна от 12.02.2016 г. до 04.04.2016 г. и с оглед на това
страните са се споразумели, че корабособствениците ще компенсират
разходите на наемателите, посочени в чл. 3 от анекс № 1 за периода от
13.02.2016 г. до 04.04.2016 г. включително. Разходите, платими от
корабособствениците на наемателите, са описани в приложение 1 към този
анекс, каквото приложение по делото не е представено. Съгласно т. 3
наемателите ще прихващат наема срещу неплатените разходи, дължими от
корабособствениците.
За установяване на разходите за кораба са приложени 3 бр.
дисбурсментски сметки, съответно за периодите 13.02.2016 г. – 29.02.2016 г.,
12
01.03.2016 г. – 31.03.2016 г. и 01.04.2016 г. – 04.04.2016 г. Сметките са
издадени от „Сий Партнер” ООД за кораб „Силвия”, под флаг Монголия, с
отбелязан платец „Еврокуест Груп Лтд” и „Астромар” ООД, като е посочено,
че корабът се намира в „КРЗ Одесос” Варна, с отбелязана причина repairs
/ремонт/. Сумите, посочени като пристанищни такси и услуги, са както
следва: 17695 евро, 29947 евро и 4307 евро, преизчислени от ищеца на
стойност 59169,91 щатски долара.
„Сий Партнер” ООД е издател на 3 бр. фактури към „Еврокуест Груп
Лтд”, всички с дата 21.12.2016 г., съответно на стойност 4203 евро, 7980 евро
и 2290 евро, като във фактурите не е посочен периода, за който се касаят
вписаните агентийски разходи.
По делото е представена издадена фактура от „КРЗ Одесос” Варна №
CD 1640 за м/к „Силвия”, 2016 г., изпратена до „Сий Партнер” ООД и
„Еврокуест Груп Лтд”, в която е отбелязано, че е за ремонт на м/к „Силвия”, и
са фактурирани услуги за периода 06.01-20.05.2016 г. на стойност 60648
щатски долара.
Приложени са трудовите договори на екипажа, считано от 01.01.2016
г.
С влязло в сила Решение № 169/07.03.2017 г., постановено по т.д. №
330/2016 г. на Окръжен съд Варна исковете на „Полисан” АД против „Силвия
СА”, обезпечени в обезпечителното производство по ч.т.д. № 161/2016 г. на
Окръжен съд Варна чрез ареста на кораба, са отхвърлени.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск по чл. 403, ал. 1 ГПК за анажиране безвиновната
отговорност на ответника за вреди от неоснователно допуснатото обезпечение
чрез налагане на обезпечителна мярка арест на м/к „Силвия”, собственост на
ищеца по делото. Отговорността е деликтна и се основава на накърняването
на негативния интерес на ищеца, тъй като вследствие на допуснатото
обезпечение той е претърпял неблагоприятно изменение в имуществената си
сфера, поради поведението на молителя по обезпечението. Фактическият
състав на иска по чл. 403 ГПК включва: наложено обезпечение, наличие на
някоя от хипотезите на чл. 403, ал. 1 ГПК или отмяна на обезпечението от
въззивния съд, и причиняването на вреда от наложената обезпечителна мярка.
13
Предвид на това, че отговорността е деликтна, приложение относно вредите
намират разпоредбите на ЗЗД. Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД на обезщетяване
подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
В конкретния случай при първоначално изложените обстоятелства е
посочено, че по молба на „Полисан” АД е допуснато обезпечение на бъдещ
иск, който молителят възнамерява да предяви срещу „Силвия СА” чрез
арестуване на собствения на ответника кораб „Силвия” и това обезпечение по
реда на въззивния контрол е отменено. Въпреки че хипотезата не е изрично
предвидена в чл. 403, ал. 1 ГПК, при допусната и наложена обезпечителна
мярка, впоследствие отменена от въззивната инстанция, за ответника по
бъдещия иск също могат да настъпят вреди. Молителят носи риска за тези
вреди, тъй като е инициирал обезпечителното производство, включително и в
случаите, когато обезпечението е допуснато в нарушение на процесуалните
правила. В тази връзка, независимо дали се касае до процесуална
незаконосъобразност на наложеното обезпечение или до материалноправна
незаконосъобразност, при която материалното право на молителя е отречено
от съда, разглеждащ спора по същество, защитата на ответника по бъдещия
иск в случаите, когато са му причинени вреди, е една и съща. Впоследствие, в
хода на делото са изложени и обстоятелства, че предявеният от „Полисан” АД
иск, обезпечен с ареста на кораба, е отхвърлен, с което е настъпила и
предпоставката на чл. 403, ал. 1, пр. 1 ГПК.
При неоснователност на обезпечението лицето, срещу което то е
допуснато има право на иск за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от неоснователното обезпечаване. Макар и със съдебното решение
за отхвърляне на исковете да е установена предпоставката неоснователност на
обезпечението, то за да се приеме за основателна претенцията за заплащане
на обезщетение за вреди, следва ищецът по иска за вреди да установи при
условията на пълно и главно доказване и вредите, както и пряката причинно
следствена връзка между тях и наложеното обезпечение.
В настоящият случай обезпечителната мярка, която е наложена е
арест на кораб, което по смисъла на пар. 1а, т. 42 от ДР на КТК означава
задържане или ограничаване преместването на търговски кораб за
обезпечаване на предявен или бъдещ морски иск по смисъла на чл. 1, ал. 1 от
14
Международната конвенция за арест на кораби, каквато дефиниция е дадена и
в Конвенцията. Арестът на кораба е извършен по нареждане на съда, като
мярката реално е наложена, видно от приложената заповед на Дирекция
„Морска администрация Варна”. Задържането е продължило в периода
13.02.2016 г. – 04.04.2016 г., като през този период по отношение на кораба е
действал договор за беърбоут чартър, сключен между „Силвия СА”, като
корабособственик, и „Еврокуест Груп Лтд”, като беърбоут чартьор.
Договорът е регистриран в регистъра на Морската администрация Монголия,
под чийто флаг кораба плава, поради което оспорването на „Полисан” АД за
прекратяване на договора с предходния чартьор и сключването на
коментирания договор за беърбоут чартър от 25.12.2015 г. не може да бъде
възприето. Наличието на договора за беърбоут чартър предоставя правото на
наемателя да получи пълни права на владение и контрол върху кораба,
включително правото да назначава капитан и екипаж за целия период на
наемане /чл. 199а КТК/, както и създава задължения за беърбоут чартьора
както за заплащането на наемна цена към корабособственика, така и за
заплащане на разноските за кораба – чл. 199ж, ал. 1 КТК, чл. 11 и чл. 10 от
договора. В случая като основание за претендиране на претърпените вреди се
сочат три броя анекси, сключени към договора за беърбоут чартър от
25.12.2015 г., по силата на които корабособственикът е поел задължение към
корабодържателя – чартьор да не претендира наема по договора за периода на
ареста, както и да заплати дневните разходи за кораба, съгласно договор за
корабен мениджмънт и дисбурсментските разходи на кораба в пристанище
Варна, също за периода на ареста. Сключването на анексите е оспорено от
ответника, който не е страна по тях, поради липса на достоверна дата и като
съставени за нуждите на процеса, и доколкото същите представляват частни
документи, ползващи се с доказателствена сила само относно това, че
изявленията, които се съдържат в тях, са направени от посочените лица /чл.
180 ГПК/, за да се приеме за доказано сключването на тези допълнителни
споразумения към момента на ареста на кораба и непосредствено след това,
следва да се съобразят и всички останали доказателства по делото, от които
да се обоснове извода за постигнатите уговорки между страните в този
момент. Такива доказателства по делото не са представени. Следва да се
отбележи, че в анексите е посочено като мотив за сключването им желанието
на страните наемателите да се въздържат от упражняване на правото си да
15
прекратят беърбоут чартъра, съгласно чл. 28б от договора, с оглед
осъществения арест на кораба, каквото основание за прекратяване на
договора чл. 28б не съдържа. Клаузата касае прекратяване на договора,
поради виновно неизпълнение на задължение от корабособствениците,
каквото в хипотезата на наложен арест на кораба не е налице. Дори да се
приеме, че анексите са сключени по време на ареста на кораба и
непосредствено след него /за анекс № 3/, с тези договори между ищеца и
третото за настоящия спор лице, с които се поемат задължения от ищеца към
това лице, пряката причинно-следствена връзка между твърдяните от ищеца
като вреди поети задължения се прекъсва, доколкото вредата не възниква
обективно и закономерно от наложеното обезпечение.
Не може да се приеме, че е налице пряка причинно-следствена връзка
между твърдяните от ищеца настъпили за него вреди и ареста на кораба и по
друго съображение. От данните по делото е видно, че още към момента на
сключване на договора за беърбоут чартър страните са отбелязали
пребиваването на кораба в пристанище със специално предназначение по
смисъла на чл. 109 от Закона за морските пространства, вътрешните водни
пътища и пристанищата на РБългария - Кораборемонтен завод „КРЗ Одесос”,
България и са посочили корабния агент, който да извършва обичайните
услуги, свързани с корабоплаването в района на определено пристанище. В
бюджетната сметка за първата година на експлоатация на кораба от
наемателя, посочена в анекс В към договора за мениджмънт на кораб
значително перо от разходите касаят извършване на ремонтни дейности. По
делото е приложена фактура от „КРЗ Одесос” Варна, от която се установяват
задължения за наемателя „Еврокуест Груп Лтд” за заплащане на услуги за
периода 06.01. – 20.05.2016 г., през който корабът е престоял на територията
на пристанището, като във фактурата е посочено „for repair of m/v Silvia”. В
дисбурсментските сметки, изготвени от „Сий Партнер” ООД – корабния
агент, касаещи периода на ареста, също е посочена причина – ремонт. При
тези данни и при липса на други доказателства не може да се приеме, че
арестът на кораба като забрана същият да напуска територията на
пристанището, е единствената причина той да не извършва търговски курсове
за този период и да не бъде експлоатиран по предназначение.
Самостоятелно основание за отхвърляне на иска е и обстоятелството,
че по делото не са ангажирани доказателства за настъпването на сочените от
16
ищеца вреди, изразени като пропусната полза от неполучен наем, дневни
разходи за кораба, дължими съгласно договор за корабен мениджмънт, и
дисбурсментски разходи за периода на ареста, прихванати срещу наема за
кораба. Доброволното поемане на задължения към беърбоут чартьора не
удостоверява настъпването на имущественото разместване и не е достатъчно,
за да се приеме наличието на имуществена вреда за ищеца. По делото липсват
доказателства за изпълнение на поетите ангажименти от страна на
корабособственика към чартьора. Дневните оперативни разходи за кораба по
договора за корабен мениджмънт са определени като размер на вредата по
изготвения бюджет от мениджъра за първата година, където е посочен размер
на среднодневните разходи за кораба. Това е прогнозен размер, който
съгласно чл. 9.3 от договора за корабен мениджмънт подлежи на
актуализиране според реалните разходи, които се следват ежемесечно.
Средствата се дължат от чартьора на мениджъра, като по делото не са
представени доказателства както за размера на реалните разходи конкретно за
периода на ареста, така и за заплащането им от страна на „Еврокуест Груп
Лтд”, за да се приеме, че наемателят е извършил този конкретен реален
разход, подлежащ на компенсиране от корабособственика, съобразно поетото
от него задължение. Същото се отнася и за дисбурсментските разходи, които
според чл. 3, пр. 3 от анекс № 1/16.02.2016 г. се доказват със съответните
дисбурсментски сметки и фактури на корабния агент. Приложени са 3 бр.
дисбурсментски сметки, издадени от корабния агент, както и 3 бр. фактури,
но датата на издаване на фактурите е 21.12.2016 г., в тях не е посочен периода,
за който са калкулирани разходите, сумите са различни от тези в
дисбурсментските сметки, не са представени и доказателства, че наемателят е
направил конкретни реални разходи като е заплатил дисбурсмента на кораба.
Не са представени и доказателства, че патримониума на ищеца е намалял с
размера на претендираните вреди, тъй като според клаузите на анекс № 1 и
анекс № 3 корабособствениците ще компенсират разходите на наемателите,
наемателите ще прихващат наема срещу неплатените разходи, за които
действия не е доказано, че са извършени.
По тези съображения настоящият състав счита , че предявеният иск
за заплащане на обезщетение от допуснатото обезпечение в размер на
138940,95 щатски долара се явява неоснователен и недоказан, последица от
което е отхвърлянето му като такъв.
17
Тези изводи на въззивния съд не съвпадат с изводите на
първостепенния съд, което налага отмяна на постановеното решение в
обжалваната част и постановяване на ново, с което претенциите на ищеца
бъдат отхвърлени.
При този изход на делото на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ, приложима и
при исковете по чл. 637, ал. 3 ТЗ, ответникът по жалба следва да бъде осъден
да заплати държавна такса за въззивното производство върху една четвърт от
обжалваемия интерес в размер на 1189,63 лв.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260065/26.05.2021 г., постановено по т.д. №
123/2017 г. на Окръжен съд Русе, в частите му, в които е осъден «Полисан»
АД – в несъстоятелност да заплати на «Силвия СА» сумата 46000 щатски
долара, сумата 32971,04 щатски долара, сумата 56986,93 щатски долара и
сумата 9573 лв. - разноски по делото, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от "СИЛВИЯ СА" /Silvia SA/,
дружество, регистрирано съгласно законите на Република Маршалови
острови, с адрес на управление Trust Company Complex, Ajeltake Island,
Majuro, The Marshall Islands, представлявано от А. У. против „ПОЛИСАН”
АД – в несъстоятелност, ЕИК *********, при участието на синдика Т. Д.
Ив. с., за заплащане на сумата от 46000 /четиридесет и шест хиляди/ щатски
долара, представляваща неполучен наем за периода 13.02.2016 г. – 04.04.2016
г. по договор за беърбоут чартър от 25.12.2015 г., сключен между «Силвия
СА» и «Еврокуест Груп Лтд», сумата 32971,04 /тридесет и две хиляди
деветстотин седемдесет и един щатски долара и 04 цента/, представляваща
част от общо 171912 щатски долара – дневни оперативни разходи за същия
период, съгласно договор за корабен мениджмънт от 25.12.2015 г., сключен
между «Еврокуест Груп Лтд» и «Астромар» ООД, сумата от 56986,93
/петдесет и шест хиляди деветстотин осемдесет и шест щатски долара и 93
цента/, представляваща дисбурсментски разходи за кораб «Силвия» за същия
период, които суми представляват обезщетение за вреди от
незаконосъобразно допуснато обезпечение чрез арест на кораб «Силвия» в
18
пристанище Варна в периода 13.02.2016 г. – 04.04.2016 г. по ч.т.д. № 161/2016
г. на Окръжен съд Варна.
ОСЪЖДА "СИЛВИЯ СА" /Silvia SA/, дружество, регистрирано
съгласно законите на Република Маршалови острови, с адрес на управление
Trust Company Complex, Ajeltake Island, Majuro, The Marshall Islands,
представлявано от А. У. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Апелативен съд Велико Търново държавна такса за въззивното
производство в размер на 1189,63 /хиляда сто осемдесет и девет лева и 63
ст./ лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19