№ 100
гр. Свищов, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесети юли
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светослав Ив. Иванов
при участието на секретаря Василка Н. Лалова
като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Гражданско дело №
20224150100518 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по редовна и допустима искова молба на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ СА, гр. Париж, рег. № *********, клон на чуждестранен търговец в България с
ЕИК: *****, с адрес на управление гр. ***********, срещу Г. П. М., ЕГН: **********, с
настоящ адрес с. *******; с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ СА, гр. Париж, рег. № *********, клон на чуждестранен
търговец в България с ЕИК: *****, е прехвърлило предприятието си, в т. ч. всички права и
задължения, на „Юробанк България“ АД, ЕИК: ******, гр. ******, по реда на чл. 15 ТЗ,
което обстоятелство било вписано в ТР на 08.06.2023 г., поради което настоящото
производство продължава с правоприемника на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ СА, клон
на чуждестранен търговец в България – „Юробанк България“ АД.
В исковата молба (ИМ) се твърди и моли Свищовския районен съд (СвРС) да приема
за установено на основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, че Г. П. К. като
кредитополучател дължи на „Юробанк България“ АД (правоприемник на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ СА, клон на чуждестранен търговец в България) като кредитодател от
договор за потребителски револвиращ кредит № CARD-13110349 общата сума от 1 497.26
лв., от която: 945.84 лв. – главница, 164.97 лв. – възнаградителна лихва за периода от
01.01.2017 г. до 16.11.2017 г., 386.45 лв. – мораторна лихва за периода от 10.11.2017 г. до
18.02.2022 г., ведно със законната лихва от 04.03.2022 г. до окончателното й изплащане.
Претендират се и разноски: 25 лв. за държавна такса (ДТ) в заповедното производство, 50
лв. за юрисконсултско възнаграждение в същ. производство, 50 лв. за ДТ в исковото
производство и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение в последното производство. При
условията на евентуалност, – ако така предявеният иск бил отхвърлен поради ненастъпила
предсрочна изискуемост, – моли районния съд да приеме, че е сезиран с осъдителен иск за
същите суми, като ИМ имала характер на волеизявление за настъпване на предсрочната
изискуемост при връчването й на ответницата: чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.
Така предявените вземания се основават според „Юробанк България“ АД на това, че
на 12.07.2016 г. бил сключен договор револвиращ потребителски кредит CARD-13110349,
след като К. активирала предоставената й за това кредитна карта. По силата на този договор
дружеството е предоставило сума при посочени в договора срокове и условия за
погасяването й. Сочи, че на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение на
1
16.11.2017 г., след като длъжникът е преустановил обслужването на заема на 01.01.2017 г.
Сочи неизпълнение на задълженията от страна на ответника, поради което предявява
претенциите си по съдебен ред: първо пред заповедния съд, а след възражение на длъжника
– пред исковия съд.
В отговора на ИМ (ОИМ) срока за отговор по чл. 131 ГПК ответницата заявява, че
искът бил неоснователен поради следните съображения: Първо, договорът бил нищожен.
Това било така, тъй като договорът не съдържал всички реквизити. Твърди, че: не било
спазено правилото на чл. 11, ал. 1, т. 13 ЗПК; не било изготвено извлечение с дължимите
периодични плащания от кредитополучателя, разходите и лихвите по кредита; били
нарушени чл. 11, ал. 1, т. 15, 16, 26 ЗПК; не били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7-12, 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК съгласно чл. 22 от същ. зак. По силата на
чл. 24 ЗПК, във вр. с чл. 143 и сл. ЗЗП в договора се съдържали неравноправни клаузи.
Уговорените ГПР от 25.68 % и 23.07 % ГЛП били нищожни; освен това не били
индивидуално уговорени.
Изтъква се при условията на евентуалност: че след периода на изтичане на договора –
05.04.2017 г., не се дължало възнаградителна лихва, поради което претенцията за такава
лихва от 05.04.2017 г. до 16.11.2017 г. било неоснователно; че вземанията били погасени по
давност; че вземането за мораторна лихва било неоснователно за периода от 10.11.2017 г. до
16.11.2017 г.; че с постъпилите плащания от ответница към момента следвало да се погасява
само вземането за главница, тъй като претенциите за възнаградителна и наказателна лихви
били изцяло нищожни. В тази връзка се уточнява, че К. била направила следните плащания
по кредита: 200 лв. – на 07.09.2016 г., 360 лв. – на м. август 2016 г., 60 лв. през м. септември
2016 г., 60 лв. – на 18.10.2016 г., 150.62 лв. – на 27.12.2016 г.; или всичко в размер на 830.62
лв. Оспорват се и застрахователната премия, която е била начислявана на ответницата от
банката, както и таксата за „администриране на просрочени задължения“.
Моли СвРС да остави без уважение така предявените искове, претендират се и
разноски.
След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством
събраните доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на
страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2-3 ГПК, Свищовският районен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
ПО ФАКТИТЕ:
От доказателствата по делото се установява, че между „Юробанк България“ АД
(правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ СА, клон на чуждестранен търговец
в България) и Г. П. М. е сключен договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX – 13110349
от 26.11.2015 г., с който, освен че е закупен климатик марка „Panasonic“, модел „CS-
E12QFEW/Cu-E12“, на стойност от 1 649 лв., е предвидено и предоставяне за ползване на
кредитополучателя на кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000 лева. Видно
от приложението към договора на кредитополучателя е предоставена кредитна карта
Мастъркард – CREX-11872818 с кредитен лимит от 1 000 лв.
Договорен е лихвен процент от 35% и ГПР от 44.90 %, както и минимална месечна
погасителна вноска, която при този кредитен лимит е 60 лева. Предвидени са различни
услуги при използването на кредитната карта. Картата се блокира по искане на
кредитополучателя, технически причини или неизпълнение задълженията на
кредитополучателя, а в т. 11 са разписани начините за закриване на картата, като това става
по изрично искане на кредитополучателя, или от кредитора в няколко хипотези, една от
които е при просрочие над три месеца. Месечните погасителни вноски се правят до първо
число на месеца, следващ издаването на месечното извлечение (т. е. до 15. число), което
кредиторът следва да издава и да изпраща на картодържателя.
Задълженията по договора, произтичащи от ползването на кредитната карта,
възникват, след като кредитополучателят я активира, което в случая по твърдения на ищеца
е станало на 12.07.2016 г. с първата трансакция по кредитната карта.
2
По делото е приложено месечното извлечение по кредитна карта от 2017 г., от което е
видно, че е използван кредитен лимит от 1 218.15 лв., минималната дължима сума е 911.24
лв., на длъжника е даден срок за плащане до 01.11.2017 г. Няма данни обаче нито
извлечението да е било изпращано от банката, нито да е било получавано от длъжника:
приложената разписка към него касае изпратени документи между страните на 22.05.2016 г.,
получени от длъжника на 11.07.2016 г., докато въпросното извлечение се отнася до м.
октомври на 2017 г.
Тъй като не било последвало плащане по кредита, било подадено заявление по чл.
410 ГПК на 04.03.2022 г. (първо в Софийски районен съд, след което делото е изпратено по
местна компетентност на СвРС), по което е била издадена Заповед за изпълнение №
149/09.05.2022 г. по ч. гр. д. № 293/2022 г. на СвРС срещу длъжника Г. П. М., за да плати в
полза на заявителя „Юробанк България“ АД (правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ СА, клон на чуждестранен търговец в България) общата сума от 1 497.26 лв., от
която: 945.84 лв. – главница, 164.97 лв. – възнаградителна лихва за периода от 01.01.2017 г.
до 16.11.2017 г., 386.45 лв. – мораторна лихва за периода от 10.11.2017 г. до 18.02.2017 г.,
ведно със законната лихва от 04.03.2022 г. до окончателното й изплащане, а също и разноски
в заповедното производство: 25 лв. за ДТ и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. След
като М. е подала възражение срещу заповедта, банката е предявила настоящия иск по чл.
422 ГПК.
По делото е изготвена съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), от която следва:
(1) в периода от 16.07.2016 г. до 13.10.2017 г. с кредитната карта са усвоени средства
в размер на 1 887.22 лв. чрез покупки в различни търговски обекти, плащания на мобилни
услуги и теглене в брой; за същия периода са начислени договорни лихви в размер на 396.10
лв., такси, съгласно приложение тарифи към процесния договор, в размер на 84.20 лв., както
и застрахователна премия в размер на 82.12 лв., съгласно чл. 7 от общите условия на
Застрахователната програма „Защита на плащанията по кредитни карти“; всички
начисления за отчетния период са 2 449.64 лв.;
(2) в периода от 09.08.2016 г. до 13.10.2017 г. са направени осем погасителни вноски
на обща стойност от 1 230 лв., като е била намалена лихвата с 1.49 лв., последната
погасителна вноска е от 28.12.2017 г. в размер на 120 лв.; общо е било погасена сумата от 1
351.49 лв.;
(3) непогасената сума за периода от 16.07.2016 г. до 13.10.2017 г. е била 1 098.15 лв.;
(4) към датата на подаване на заявлението в съда (04.04.2022 г.) използваният лимит
по картата е бил в размер на 1 098.15 лв. – 959,24 лв. за главница и 138.91 лв. за
възнаградителна лихва; мораторната лихва върху главницата за периода от 13.11.2017 г. до
04.03.2022 г. е в размер на 419.15 лв.;
(5) (а) за периода от 16.11.2016 г. до 15.12.2016 г. е начислена такса
„административна просрочени задължения“, чийто размер е определен в Приложение към
раздел „Тарифи“ на процесния договор, в размер на 12 лв., тя обаче е била погасена със
сумата от 150.62 лв. в периода от 16.12.2016 г. до 13.01.2017 г.; (б) за периода от 16.08.2016
г. до 13.10.2017 г. са били начислени 14 бр. месечни застрахователни премии в общ размер
на 82.12 лв., които са били погасени с постъпилите в периода от 09.08.2016 г. до 15.03.2017
г. погасителни плащания, както и с последващото плащане от 28.12.2017 г.
От назначената по делото (първа) съдебно-техническа експертиза (СТЕ) се
установява, че (1) видът на шрифта, с който е изписан текстът в Договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит и ползване на кредитна карта
CREX-11872818 между страните, е Garamond с размер на 11.5 pt.; (2) видът на шрифта на
Сертификат CREX-11872818 е Times New Roman с размер 7 pt.; (3) текстът под Сертификат
CREX-11872818 е с шрифт Arial Narrow с размер 7 pt. Съдът гради изводи те си относно
фактите по делото, тъй като СТЕ е логична, пълна и дадена в съответствие със специалните
знания на вещото лице (ВЛ). Твърдението на ВЛ в о. с. з. на 27.04.2023 г., че:
„Представеното кредитно досие не съдържа договор за револвиращ потребителски кредит
номер CARD13110349/26.11.2015 г.“, е неприемливо. Това е така, защото процесните
вземания се основат на договор за кредитна карта, който е обективизиран в чл. 12 и сл. от
Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит и
3
ползване на кредитна карта CREX-11872818 от 26.11.2015 г. – документът, чийто шрифт и
размер е изследвал ВЛ и заключи, че е Garamond с размер на 11.5 pt., респ. 7 pt. Казано по
друг начин, в един документ страните се заявили волята си да сключат няколко съглашения.
От втората СТЕ се установява, че (1) представеният документ към процесния договор
представлява печатна бланка, на която допълнително се вкарват персонализираните данни
на лицето Г. П. К., номера и датата на документа; и че (2) не се установява, съвпадение на
текста в документа с началните шрифтова на MS Word, поради което ВЛ не е могъл да
определи размера на шрифта. Съдът намира, че се става въпрос за нарочно съставен
документ от банката с цел да докаже вземането си, без този документ да е подписан от
ответницата, поради което не гради правните си изводи на него.
ПО ПРАВОТО:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално
допустим, депозиран в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на
посоченото в нея основание, поради което, за да се постанови положителен за ищеца
резултат, той следва да докаже при условията на главно доказване наличието на валидно
облигационно отношение между кредитодателя и кредитополучателя по договора за
потребителски кредит, усвояването на кредита от ответника, настъпилата изискуемост на
вземанията по кредита на сочените основания и размера на всяка една от претенциите си.
По делото се установи по безспорен начин, че между страните са възникнали
облигационни отношения, основани на подписания от тях договор за револвиращ
потребителски кредит и предоставяне на кредитна карта „MasterCard“ с кредитен лимит от 1
000 лева. Предоставена е кредитна карта, активирана от ответника според заключението на
ВЛ по СИЕ, по която са извършвани усвоявания.
От съдържанието на договорите и посочените в тях параметри на ГЛП и ГПР съдът
счита, че същите отговарят на изискванията на закона и валидно обвързват страните,
доколкото не се установява наличие на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП и ЗПК,
които биха могли да доведат до тяхната нищожност. В този аспект възраженията на
ответницата са неоснователни, тъй като в договора е предвидено, че в частта относно
револвиращия потребителски кредит и ползването на кредитна карта същият се счита
сключен при активиране на кредитната карта (налице е потестативно отлагателно условие);
в приложението към него касателно ползването на кредитната карта визираният ГПР не
надвишава размерите, императивно установени в чл. 19, ал. 4 ЗПК, а годишният лихвен
процент е фиксиран за целия срок на ползване на кредитната карта и не противоречи на
добрите нрави в договорения размер съобразно трайно установената съдебна практика.
Заключението на ВЛ, кредитирано от съда като компетентно и обосновано, сочи, че
кредитополучателят е ползвал кредитната карта. Прочее възраженията на Г. П. М., че
договорът бил нищожен, поради това че не съдържал всички реквизити е неоснователно. Не
би могло да се приеме и че договорът е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като
текстът му бил написан на шрифт Garamond с размер на 11.5 pt. съгласно заключението на
ВЛ по първата СТЕ. Това е така, защото, макар и текстът да е с 0.5 pt. по-малък от
изискуемия минимум, разпоредбата на закона не трябва да се абсолютизира. Напротив, тя
следва да се тълкува разумно – в смисъл, че ако текстът е по-малък 0.5 pt., договорът е
валиден. Най-малкото, за подписалата го страна няма пречка да възприеме съдържанието
му.
Банката твърди, че вземанията й са станали изискуеми, след като е поканила
длъжника да ги плати, тъй като страните са постигнали съгласие в чл. 12 и сл. от Договора
месечните погасителни вноски да се правят до първо число на месеца, следващ издаването
на месечното извлечение, което кредиторът следва да издава и да изпраща на длъжника.
Банката сочи, че е уведомила длъжника на 16.11.2017 г., за което му била изпратила покана,
след като той е преустановил обслужването на заема на 01.01.2017 г. По делото е приложено
месечното извлечение по кредитна карта за м. октомври 2017 г., но липсват данни, че
извлечението е било изпращано от банката, нито да е било получавано от длъжника:
приложената разписка към него касае изпратени документи между страните на 22.05.2016 г.,
4
получени от длъжника на 11.07.2016 г., докато въпросното извлечение се отнася до м.
октомври на 2017 г. Ето защо съдът намира, че кредитът е станал изискуем, след
получаването на покана до длъжника от банката. В случая подаването на заявление по чл.
410 ГПК в съда има такива правни последици, защото по делото липсват данни, че банката е
поканила длъжника преди това с оглед на уговореното между тях в чл. 12 и сл. от процесния
договор, че кредитът става изискуем след покана.
Поради това че е доказан фактът на неплащане на дължимите суми за главница и
възнаградителна лихва, съобразно заключението на ВЛ, както и настъпилата изискуемост на
кредита, считано от 04.03.2022 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
Софийския районен съд), съдът следва да приеме за установено между страните, че
ответникът Г. П. М. дължи на ищеца „Юробанк България“ АД (правоприемник на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ СА, клон на чуждестранен търговец в България), следните
суми: 781.60 лв. за главница, като вземането над тази сума до пълния претендиран размер от
945.84 лв. е неоснователено, тъй като платените от длъжника два броя суми от по 82.12. лв.
(или общо в размер на 163.24 лв. за – главница, 164.97 лв. – възнаградителна лихва за
периода от 01.01.2017 г. до 16.11.2017 г., ведно със законната лихва от 04.03.2022 г. до
окончателното й изплащане; вземането на банката срещу длъжника за сумата 386.45 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 10.11.2017 г. до 18.02.2022 г., обаче е
недоказано и неоснователно. – При този изход на делото съдът не дължи произнасяне по
евентуално съединения иск поради несбъдване на вътрешно-процесуалното условие за
неговото разглеждане.
По възраженията на ответницата срещу иска:
Процесният договор за застраховка, обективизиран в Сертификат CREX-11872818,
приложен към Договора за кредит от 25.11.2015 г., с вид шрифта на заглавието Times New
Roman с размер 7 pt.; а на текста под него – с шрифт Arial Narrow с размер 7 pt., съгласно
първата СТЕ. Това обаче не е договор за потребителски кредит (вж. чл. 1 ЗПК), но
застрахователен договор, сключен между банката и застрахователя. Следователно, касае се
за абсолютна (чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ) и относителна (чл. 286, ал. 1 ТЗ) търговска сделка, по
която потребителят не е страна. Поради това за този договор не важи изискването на чл. 10,
ал. 1 ЗПК, който постановява, че договорът за потребителски кредит трябва да бъде на
шрифт не по-малък от 12. Същевременно не би могло да се приеме, че и чл. 5, ал. 3 ЗПК
намира приложение. Защото, макар и този застрахователен договор да се отнася до
„необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на
информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит“ (чл. 5, ал. 1 ЗПК),
процесните договори за застраховка и за потребителски кредит са сключени на 26.11.2015 г.,
а новела на ал. 3, която постановява, че въпросната информация трябва да бъде предоставена
на потребителя с шрифт не по-малък от 12, е обн. в ДВ № 59/2016 г., без законодателят да й
е придавал обратна сила.
Действително, както сочи в ОИМ, договорът между страните има характеристиките
на договор за револвиращ потребителски кредит и спрямо него са приложими всички
изисквания на ЗПК относно формата и съдържанието му. Твърденията за недействителност
на този договор, на които изцяло се основава защита на ответника срещу иска, са
неоснователни.
Договорът съдържа всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 11 ЗПК. На
първо място, той съдържа подписи на страните по същия, с което е изпълнено изискването
на чл. 11, ал. 1, т. 27 ЗПК. Също така договорът съдържа информация както за размера на
отпуснатата сума (1 000 лв.), така и за размера на лихвения процент (35 %) и за годишния
процент на разходите (44.90 %). Относно методиката за формиране на ГПР следва да се
посочи, че тази методика е нормативно установена (чл. 19 , ал. 1 и ал. 2 ЗПК) и не е
необходимо да бъде възпроизвеждана в съдържанието на самия договор. Точка 10 на чл. 11 ,
ал. 1 ЗПК посочва, че договорът следва да съдържа клауза относно ГПР по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В процесния договор е
налице клауза относно размера на ГПР и допълнително пояснение, което сочи, че началната
дата на изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора, като се приема, че годината
има 365 дни, независимо от това дали е високосна. В този смисъл неоснователно е
оплакването, че договорът не отговаря на изискването на чл. 11 , ал. 1 , т. 10 ЗПК. Относно
5
размера на лихвения процент съдът намира, че този размер е фиксиран за целия срок на
договора и не надхвърля нормативно определения максимален размер, като същото се
отнася и за размера на ГПР. (В този смисъл е и Р. № 275/12.07.2022 г. по в. гр. д. № 955/2021
г. на ВТОС относно по същия вид договор, между същата банка, но с друг длъжник.)
Възраженията, че бил нарушени чл. 11, ал. 1 ЗПК са неоснователни: първо, по т. 7 –
защото в договорът е посочен общия размер на кредита (1 000 лв.) и условията за
усвояването му (активизиране на кредитната карта); второ, по т. 8 – същата е неприложима,
тъй като договори за кредит за покупка на климатик не е предмет на делото; по т. 9, 9а, 10 –
възраженията са неоснователни (вж. по-горния абзац); трето, по т. 11 – тези изисквания
касаят типичния договор за кредит (заем), по която се предоставя една сума срещу
задължение за връщането й на определен брой вноски, ведно с лихва и разноски, докато
договорът за кредитна карта е особен вид кредит (заем) – револвиращ кредит, за който не се
съставя погасителен план: срвн. 12 ЗПК, както и чл. 12 и сл. от договора, в който са описани
условията за връщане на усвоената сума по кредита; четвърто, по т. 12 – информацията е
посочена в същ. чл. на същ. дог.; пето, по ал. 2 – всички страница от процесните документи
са подписани от М.. Несъстоятелни са и възраженията за нищожност на договора по чл. 12,
ал. 1, т. 7-9 ЗПК, защото в договора са посочени всички законови реквизити, които са
подробно описани по-горе: общия размер на кредита, условията за усвояването му, лихвения
процент по кредита и пр. (вж. по-горния абзац).
Възражението на ответницата, че след периода на изтичане на договора – 05.04.2017
г., не се дължало възнаградителна лихва, поради което претенцията за такава лихва от
05.04.2017 г. до 16.11.2017 г., била неоснователна, е неприемливо, тъй като този краен срок
касае договор, който не е предмет на делото: вж. погасителния план към договор за покупка
на климатик „Panasonic“, модел „CS-E12QFEW/Cu-E12“, на стойност от 1 649 лв.; предмет
на делото е договор за кредитна карта, макар че двата договора са обективизирани в един
документ.
Възражението за давност е несъстоятелно, тъй като последното използване на картата
е направено през м. октомври 2017 г., а заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на
04.03.2022 г. Следователно, пет годишният давностен срок (чл. 110 ЗЗД) би изтекъл през м.
октомври 2023 г., ако кредиторът бездействаше, но в случая той е предприел действия,
които са прекъснали (чл. 116, б. „б“, пр. 1 ЗЗД) и дори спрели (чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД)
давностния срок, докато трае съдебния процес относно вземането.
Възражението за прихващане на платеното от ответница само към главницата, но не и
за лихвите и разноските по кредита, е неоснователно, защото съдът прие по-горе, че
договорът за кредитна карта е валиден; при това не би могло да се приложи привилото на
чл. 23 ЗПК.
Най-сетне, възражението, че застрахователната премия, която е била начислявана на
ответницата от банката, както и таксата за „администриране на просрочени задължения“, е
неоснователно: всъщност това са разноски по кредита, които целят да прехвърлят риска от
неплатежоспособност на длъжника на застрахователя, а не „такса“ за просрочени
задължения; впрочем, след блокирането на картата не са начислявани такси застраховка,
нито пък се претендират по делото.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Банката претендира разноски в заповедното производство в размер на 50 лв. за
държавна такса (ДТ), 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, а в исковото производство
– 50 лв. за ДТ, 500 лв. за депозит СИЕ и 1 000 лв. за депозити две СТЕ; или всичко в размер
на 1 650 лв. – Ответницата претендира следните разноски: 150 лв. за адвокатско
възнаграждение пред заповедния съд, а пред исковия съд – моли съдът да й определи такова
на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв; съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения на ВАдвС в случая възнаграждението би следвало да възлиза в
размер на 449.73 лв.; или всичко в размер на 599.73 лв.
С оглед на това че УИ е частично (не)основателен, двете страни имат право на
разноски, пропорционално на (не)уважената част от иска (чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК), което ще
рече, че: „Юробанк България“ АД (правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
СА, клон на чуждестранен търговец в България) има право на разноски в общ размер на 1
237.50 лв., а Г. П. М. – на 149.93 лв. След като съобрази направено изявление за прихващане
6
на разноските от страна на банката в молбата й от 19.07.2023 г. (чл. 104, ал. 1 ЗЗД), съдът
намира, че двете вземания се погасяват до размера на по-малкото (чл. 103, ал. 1 ЗЗД), при
което само банката има вземане към ответницата в размер на 1 087.57 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, Свищовският районен
съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл.
79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: ******, гр. ****** (като
правоприемник на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ СА, гр. Париж, рег. №
*********, клон на чуждестранен търговец в България с ЕИК: *****, с адрес на управление
гр. ***********), срещу Г. П. М., ЕГН: **********, с настоящ адрес с. *********; че
последната дължи на дружеството следните суми: 945 (ДЕВЕТСТОТИН ЧЕТИРИДЕСЕТ И
ПЕТ) ЛЕВА И 84 СТ. за главница, 164 (СТО ШЕСТДЕСЕТ И ЧЕТИРИ) ЛЕВА И 97 СТ. –
възнаградителна лихва за периода от 01.01.2017 г. до 16.11.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 04.03.2022 г. до окончателното й изплащане; по силата на
Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване
и ползване на кредитна карта CREX – 13110349 от 26.11.2015 г. между страните; като
ОТХВЪРЛЯ така предявения установителен иск в частта, с която се иска да бъде прието за
установено между страните, че Г. П. М. дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД (като
правоприемник на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД (като правоприемник на „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ СА, клон на чуждестранен търговец в България) сумата от 386
(ТРИСТА ОСЕМДЕСЕТ И ШЕСТ) ЛЕВА И 45 СТ., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 10.11.2017 г. до 18.02.2022 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Г. П. М. да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД (като правоприемник
на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД (като правоприемник на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС“ СА, клон на чуждестранен търговец в България) съдебно-деловодни разноски в
общ размер след направено прихващане на 1 087 (ХИЛЯДА ОСЕМДЕСЕТ И ОСЕМ) ЛЕВА
и 57 СТ.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
7