О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260603
31.12.2020г.,
гр. Пловдив
Пловдивският районен съд, Наказателна
колегия, V състав, в закрито заседание на тридесет и първи декември,
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
след
като се запозна с материалите по ЧНД 7616/2020 г. по описа на съда, намери за
установено следното:
Производството
е по реда на чл. 243, ал. 5 НПК.
Образувано
е по Жалба вх. № 2286/20 от 26.11.2020г. по описа на Районна прокуратура –
Пловдив на И.Х.Г., действащ в качеството си на управител на „Цифрова Кабелна
Корпорация“ ООД срещу Постановление на Районна прокуратура Пловдив от
18.11.2020г., с което наказателното производство по ДП № 197/2020 г. по описа
на ОСО при ОП - гр. Пловдив и пр. преписка № 2286/2020 г. по описа на Районна
прокуратура Пловдив, водено за престъпление по чл.323, ал. 1 НК е било
прекратено.
С
жалбата се оспорва обосноваността и законосъобразността на постановения прокурорски
акт, като се иска същият като неправилен да бъде отменен.
Настоящата
съдебна инстанция, след като се запозна с материалите по делото, намира за
установено следното:
Жалбата
е подадена в срока, визиран в разпоредбата на чл. 243, ал. 4 НПК срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, но произхожда от лице без право на обжалване, поради
което се явява недопустима. Мотивите за този извод са следните:
Видно
от титулната и съдържателна част на жалбата, се установява, че същата е
депозирана от И.Г. - управител на юридическо лице /“Цифрова кабелна корпорация ООД“/ – етажен
собственик на обекти в административно – жилищен комплекс
„Хеброс“, находящ се на адрес град ***.
Съобразно
нормата на чл. 243, ал. 4 НПК препис от постановлението на прокурора, с което
прекратява наказателното производство, се изпраща на обвиняемия, на пострадалия
или неговите наследници или на ощетеното юридическо лице, които са и
процесуално легитимирани да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен
съд.
От
приложената по делото разписка, се установява, че прокуратурата е уведомила Г.
като му е изпратила постановлението за прекратяване на наказателното
производство. Същият е бил уведомен в качеството му на физическо лице, не в
качеството му на представляващ юридическото лице „Цифрова Кабелна Корпорация“
ООД – домоуправител на секция „А“ на административно – жилищен комплекс „Хеброс“, находящ се на
адрес град ***. Дори и да бе уведомен в качеството си на представляващ
юридическото лице - домоуправител, следва да се отбележи, че съгласно Закона за
управление на етажната собственост – чл. 23, ал. 4 „Председателят на
управителния съвет /управителят/ представлява пред съда собствениците в
етажната собственост по исковете, предявени срещу тях“, при това само във
връзка с общите части, а по искове срещу трети лица, но
отново във връзка с общите части, председателят представлява собствениците, ако
бъде упълномощен от общото събрание. Следователно, „Цифрова Кабелна Корпорация“
ООД, в качеството си на управител на етажната собственост на секция „А“ не е оправомощено да
представлява отделните собственици и ползватели на обекти в етажната
собственост, още повече, че процесното помещение с идентификатор № 56784.520.1231.1.51
съставлява самостоятелен
обект в сградата, а не обща част.
Отделно
от горното, етажната собственост представлява особен субект на правото, който
по правната си и организационна същност съществено се отличава от юридическото
лице. Посоченото обуславя извод за невъзможност етажната собственост да се
третира като самостоятелен субект на правото поради което по отношение на
същата е изключена възможността да претърпи вреди, които да са основание за възникване на
фигурата на ощетено юридическо лице.
Допълнително
и в контекст на гореизложеното, съдът държи да отбележи следното:
В чл. 74 НПК е
дадено законово определение на понятието “пострадал”, а именно лицето, което е
претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. Разпоредбата
на чл. 84, ал. 1 НПК свързва
фигурата на „ощетено юридическо лице“ с това, което е претърпяло вреди от
престъплението. При анализа на цитираните разпоредби се налага изводът, че за
да има пострадал, респ. ощетено юридическо лице по смисъла на закона от едно
престъпление, то следва да е резултатно и определено лице следва да е
претърпяло като пряка и непосредствена последица от осъществяването на
престъплението имуществени и/или неимуществени вреди.
Видно от
материалите по досъдебното производство, същото е образувано и водено за
престъпление по чл.323 ал.1 НК- за това, че на 27.02.2020 г. в град Пловдив
самоволно не по установения от закона ред е осъществил едно оспорвано от
другиго свое действително или предполагаемо право.
Престъпният състав
на чл. 323 ал.1 от НК криминализира единствено извършеното деяние със
съответните му обективни и субективни характеристики, без да поставя изискване
за настъпването на каквито и да било допълнителни вредни последици. Част от
практиката приема, че доколкото
разглежданото престъпление е формално, на просто извършване, то единствената
съставомерна последица е самото извършено деяние, което априори изключва
наличието на пострадал (в този смисъл е трайната практика на Върховния
касационен съд по отношение на формалните престъпления: Решение № 1081-2006-III
н.о. на ВКС, Решение № 301-2003-I н.о. на ВКС, Решение № 596-2002-II н.о.на ВКС
и др.).
Допълнителен
аргумент за липсата на пострадал поддръжниците на тази теза извеждат и от
систематическото място на престъплението по чл. 323, ал. 1 НК. Посочената
разпоредба е разположена в Глава десета от НК: „Престъпления против реда и
общественото спокойствие”, чийто родов обект гарантира нормалния обществен
живот на гражданите. До същия извод се достига и от анализа на конкретния
фактически състав на самоуправството, при което самоволно се упражняват
оспорени субективни права като по този начин се пренебрегват установените
властнически правомощия на компетентните държавни органи по повод
законосъобразното разрешаване на възникнали спорове между гражданите. Липсата
на отрицателно изменение в материалната сфера на посочените лица, предвид
различния обект на защита, представлява своеобразна пречка за възникването на
процесуална правоспособност, респективно води до невъзможност да бъде
реализиран съдебен контрол върху постановлението за прекратяване на
наказателното производство от прокурора.
В правната
доктрина съществува и обратна практика, която се споделя от настоящата съдебна
инстанция, а именно, че посочените по-горе обществени отношения, обект на защита
от състава на чл. 323 НК не изключват възможността при този вид престъпления да
възникне фигурата на пострадалия, със следващите се от това процесуални права
по чл. 74 и сл. НПК. Това е така, тъй като самоуправното посегателство макар и
първично да е насочено срещу установения държавен ред за решаване на правни
спорове, като вторична /непряка/ последица, винаги може да засегне
отделни лични или собственически права. В тези хипотези, лицето, чиито
права са накърнени, се явява пострадал от деянието, макар и претърпените вреди
да са несъставомерни. В този смисъл, актуално е ППВС № 9/1961год., изм. с ППВС № 7/87год. според което основание
на граждански иск в наказателния процес е деянието на подсъдимия, предмет на
обвинението и ако от него са последвали вреди, то се дължи произнасяне по
претенцията за възмездяването им. Обстоятелството, че престъплението по чл. 323 НК е в глава Х „Престъпления против реда и общественото спокойствие” изобщо не
ограничава възникването на фигурата на пострадал, респ. възможността му да
претендира обезщетяване на произтеклите от деянието вреди. В този смисъл - Решение № 30/2013год. по н.д. №
2150/12 год. ІІ н.о.,ВКС; Решение № 99/2009год. по н.д. № 43/2009год., ІІІ н.о., ВКС.
Изложеното налага
извод, че във всеки конкретен случай, като настоящия, на
изследване подлежи въпросът за това дали съобразно данните по
делото е възникнала фигурата на лице, което е претърпяло
като вторична /непряка/ последица вреди от разследваното деяние по
чл. 323, ал. 1 НК.
От анализа на
формираната по делото доказателствена съвкупност съдът намира, че в
конкретния случай жалбоподателят - „Цифрова Кабелна Корпорация“ ООД като етажен
собственик на обекти в административно – жилищен комплекс
„Хеброс“, находящ се на адрес град ***, няма качеството на ощетено
юридическо лице, тъй като в конкретния случай липсва правен спор в
условията на който да е осъществен съставът на чл. 323 ал. 1 НК, като съдът
изцяло споделя доводите на районния прокурор в тази насока, поради което не
намира за нужно да ги преповтаря.
На следващо място,
по делото липсват каквито и да било доказателства за повреждане, унищожаване
или извършване на други неправомерни действия по отношение на вещите, находящи
се в процесното офисно помещение, поради което е налице невъзможност за
приложение на чл. 75, ал. 2 НПК, т.е не е възникнала фигурата на
пострадало лице, респ. ощетено юридическо лице както по отношение на
дружеството – жалбоподател, така и по отношение на останалите етажни
собственици и ползватели на обекти в административно – жилищен
комплекс „Хеброс“, находящ се на адрес град ***.
На дружеството –
жалбоподател следва да се укаже, че пътят за защита срещу атакуваното
постановление е чрез сезиране на горестоящия прокурор от Окръжна
прокуратура - Пловдив за упражняване на служебния вътрешнопрокурорски контрол
за законосъобразност на постановените актове, разписан в разпоредбата на чл.
200 НПК.
Мотивиран от
горното, съдът намира, че разглежданата жалба се явява процесуално недопустима
и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по
делото – прекратено.
Така
мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ Жалба вх. № 2286/20 от 26.11.2020г. по описа на Районна
прокуратура – Пловдив на И.Х.Г. , действащ в качеството си на управител на
„Цифрова Кабелна Корпорация“ ООД срещу Постановление на Районна
прокуратура Пловдив от 18.11.2020г., с което на основание чл. 243 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 24 ал. 1 т. 1, пр. II от НПК наказателното производство по ДП
№ 197/2020 г. по описа на ОСО при ОП - гр. Пловдив и пр. преписка № 2286/2020
г. по описа на Районна прокуратура Пловдив, водено за престъпление по чл.323,
ал. 1 НК е било прекратено.
ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 7616/2020 г. по описа Районен
съд Пловдив, Пети наказателен състав
Определението
подлежи на обжалване и протест в седемдневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Окръжен съд – Пловдив.
ПРЕПИС от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на жалбоподателя и Районна прокуратура - Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС