Решение по дело №2762/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 171
Дата: 12 февруари 2021 г.
Съдия: Кремена Сайкова Данаилова Колева
Дело: 20207050702762
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№……………

 

гр. Варна  ..................2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр. Варна, в публично заседание на двадесет и първи януари  две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Борислав Милачков  

ЧЛЕНОВЕ:  Кремена Данаилова 

                                                                         Мария Даскалова

 

при секретаря Светла Великова и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура – Варана – Александър Атанасов като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова к.н.а.х.д. №2762/2020 г. по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна против Решение № 1313/18.11.2020 г. по н.а.х.д. № 3469/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 23-0000311/08.04.2020 г. на и. д. Директор на РД - АА - Варна, с което на „БУЛЕМ ЛОГИСТИК” ООД, ЕИК ********** , със седалище и адрес на управление гр. *******, за нарушение на чл.96г, ал.1,предл.2 от ЗАвтП на осн. чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвтП е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.

Касаторът сочи, че е посочена правилно нарушената правна норма – чл. 96г, ал.1, пр.2 от ЗАвтП и чл. 7б, ал.9 от ЗАвтП. Наказанието е наложено на основание чл. 96г от ЗАвтП. Не е нарушено правото на защита на наказаното лице, поради което незаконосъобразно НП е отменено. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и НП.

Ответникът – „БУЛЕМ ЛОГИСТИК” ООД, чрез адв. Г. оспорва жалбата. Счита, че решението на Районен съд – Варна е правилно и законосъобразно, предвид липсата на посочване в НП на нарушената правна норма – чл. 96г, ал.1, пр.2 от ЗавтП, вр. чл. 2, ал.1 от Наредба № 41/2008 г. Претендира присъждане на възнаграждение за адвокат.

Представителят на ОП – Варна счита, че  жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Административен съд – Варна,  при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведеното с жалбата касационно основание и правомощията си по чл. 218, ал.2 от АПК, установи следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално  допустима.

Районният съд е приел, че на 23.04.2020 г. в гр. Варна, превозвачът притежаващ лиценз на Общността за превоз на товари № **** е допуснал до управление на влекач марка „Мерцедес”, кат. N3, с рег. № ********, с който е извършен обществен международен превоз на товари, видно от информация от дигиталната карта на водача и СМR от дата 23.04.2019 г. с водач М. Е.М. без същия да притежава валидна карта за квалификация на водача, издадена по реда на наредбата по чл.7б, ал.9 от ЗАвтП. На водача М., никога не е издавана карта за квалификация на водача, видно от направена справка в база данни към ИА АА , като същия е допуснат да извърши множество превози на товари на територията на Р България – нарушение по чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвтП.

От правна страна районният съд е приел, че НП е издадено от компетентен орган – Началник на ОО АА Варна, съгласно приложената Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, като АУАН също е съставен от компетентно лице. Няма спор, че от страна на дружеството е извършен обществен превоз на 23.04.2019 г., при който товарният автомобил е бил управляван от водач, който не е притежавал карта за квалификация на водача. Чл. 96г, ал. 1 от ЗАвтП предвижда административно наказание за всеки, който допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. Очертаните от текста на нормата изпълнителни деяния на нарушението по този член са "назначи на работа" или "допусне", като административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на превозвача по второто. Съдът е приел, че правилно е определено  мястото на нарушението - гр. Варна  и дата на нарушението - 23.04.2019 г., когато видно от информацията на дигиталната карта на водача и посоченото ЧМР е извършен превоза от дружеството жалбоподател с водача М., който не притежава валидна карта за квалификация на водача. Прието е, че е допуснато нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, регламентиращ задължение за посочване в НП на законните разпоредби, които са били нарушени. Районният съд е приел, че нормата на чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтП е бланкетна – препраща към съдържанието на конкретни 3 изисквания за назначаването на водачите, регламентирани със ЗАвтП и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Материалноправното задължение за лицензираните превозвачи да осъществяват превози на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача, е регламентирано с чл. 7б, ал. 1 от ЗАвП, което се явява и нарушеното правило за поведение в случая. В АУАН и НП е посочено, че е нарушен чл.7б, ал.9 от ЗАвтП. допуснатото нарушение районният съд е приел за съществено, тъй като е нарушило правото на защита на наказаното лице.

  Оспореното решение е незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон.

Съгласно чл. 96г, ал.1 от ЗвтП - Който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.

Установените факти обосновават нарушение на чл. 96г, ал.1, пр.2 от ЗАвтП вр. чл. 7б, ал.1, пр.2  и чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ.

АНО е посочил, че е нарушена нормата на чл. 96г, ал.1, пр.2 от ЗАвтП като в описание на нарушението е записано, че наказаното лице е допуснало водач да извършва международен превоз на товари без същия да притежава валидна карта за квалификация на вода, издадена по реда на наредбата по чл. 7б, ал.9 от ЗАвтП.

Наказаното лице се защитава срещу описаните факти, а не срещу посочената правна норма. В случая фактите, които установяват вмененото нарушение правилно са установени и описани. Пропуснато е да се посочи правната норма, която въвежда изискване водачите  на МПС да имат карта за квалификация на водача – чл.7б, ал.1 от ЗАвтП и чл.2, ал.1 от Наредба №41/04.08.2008 г. Допуснатото процесуално нарушение не е съществено, поради това, че правилно е посочена правната норма, която определя деянието като административно нарушение – чл. 96г, ал.1, пр.2 от ЗАвтП. Нарушението, за което е вменена отговорност е описано по начин и в степен, даващи възможност на наказаното лице да разбере за какво деяние е наложено наказанието, поради което правото му на защита не е нарушено.

Деянието не е маловажен случай, поради това, че липсата на нужната квалификация на водача, която се удостоверява с карта, би създала предпоставки за застрашаване живота и здравето на неограничен брой лица - участници в движението.

Налице е основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за отмяна на оспореното решение на РС - Варна и вместо него следва да бъде постановено решение, с което НП да бъде потвърдено и се присъди на РД „Автомобилна администрация“ – Варна сумата от 100 лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт пред РС – Варна, на основание чл. 63, ал.5 от ЗАНН, вр. чл. 37, от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП. Материалния интерес по спора е в размер на 3000 лева, поради което и възнаграждението за юрисконсулт пред Районен съд – Варна, следва да е към средния размер предвиден с чл.27е от НЗПП. Пред касационната инстанция не е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което такова не следва да се присъжда.

Предвид изхода на спора и по аргумент на противното на чл. 63, ал.3 от АПК вр. чл. 143, ал.1 от АПК искането на жалбоподателя за присъждане възнаграждение за адвокат е неоснователно поради което се отхвърля от съда.

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК във вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №1313/18.11.2020 г. по НАХД №3469/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Варна като вместо него ПОСТАНОВЯВА: 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0000311/08.04.2020 г., издадено от и. д. директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което на „Булем логистик“ ООД на основание чл. 96г,  ал. 1, пр. 2 от ЗАвтП е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.

ОСЪЖДА „Булем логистик“ ООД, ЕИК ********** да заплати в полза на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна сумата от 100 /сто/ лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.  

 

                                                                      2.