№ 170
гр. Габрово, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Д.а
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско
дело № 20244200500225 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника по делото К. С. К. срещу Решение
№33/27.03.2024г. по гр.д.№320/2023г. по описа на РС Дряново, с което е осъден да заплати
на И. Г. Я. сумата 500лв. – главница, представляваща частичен иск от пълния в размер на
2500лв. за причинени неимуществени вреди за периода от 01.09.2022г. до 01.09.2023г.
поради неправомерни действия на ответника – пускане на силна музика в часовете след
23,00ч, шума от която прониквал в дома й, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда (14.09.2023г.) до окончателното
изплащане, както и да заплати сумата от 455лв.-разноски по делото.
В жалбата се твърди, че районният съд е постановил съдебният акт в пълно
противоречие със събрания доказателствен материал, като не изследвал обективно и
всестранно доказателствата съвкупност, необосновано кредитирал отделни доказателствени
източници за сметка на други. Излага подробно своя анализ и интерпретация на събраните
по делото доказателства.
В мотивите на решението си съдът посочил, че кредитира като доказателство за
осъществено противоправно поведение от страна на ответника приложения по делото АУАН
с бл. № 394082, серия АД, рег. № 258-10-5. С писмо изх.№11-00-16/23.01.2024г., подписано
от кмета на Община-Дряново, се установявало, че на К. няма наложени наказания по
Наредба №1 на Община-Дряново и не са издавани наказателни постановления. Ноторно
известно било, че административно-наказателното производство по ЗАНН приключва с
влизането в сила на наказателно постановление и АУАН единствено инициира началото на
това производство. С Наредба № 6 от 26.06.2006г., за показателите за шум в околната среда,
отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните
стойности на показателите за шум в околната среда и т.н. са определени пределните
еквивалентни нива на шума в околната и жизнената среда, при чието надвишаване
законодателят е приел, че е налице дискомфорт за възприемащия. При наличието на
нормативна регулация на допустимите нива на шума в жилищните сгради и помещенията в
тях, за "прекомерен" шум, пречещ на собственика да спи в него следва да се приеме шумът,
чиято еквивалентна стойност надхвърля определените в наредбата гранични стойности и
има траен (не инцидентен) характер. Извън тази категория, битовият шум представлява
обичайна и неизбежна част от ежедневието и неговото излъчване не съставлява основание за
1
уважаване на иска. В конкретния случай ищцата не установила при условията на пълно и
главно доказване какви са били нивата на шума през посочения период. Не била доказана и
причинно-следствената връзка между твърдяното противоправно поведение и твърдяните
неимуществени вреди.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск.
Претендира и за направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата И. Я. оспорва същата в депозирания по делото отговор и
моли съда да я остави без уважние и да присъди направените по делото разноски.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на
обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
За да постанови решението си първоинстанционният съд приел, че
не е спорно, че ищцата обитава имот в с.**, общ.Дряново, находящ се на ул.**, а
ответникът – имот на ул.**. Във връзка с подадени от ищцата жалби били заведени преписки
№ 258000- 2881/ 09.11.2022г. и 258000-2922/ 14.11.2022г., като спрямо ответника била
приложена полицейска мярка по чл.65 от Закона за министерството на вътрешните работи
(ЗМВР) и същият писмено бил предупреден да не нарушава общественото спокойствие на
обществените места и в жилищни домове, изразяващо се в предизвикване на шум,
независимо от неговия произход за времето от 22,00ч. до 08,00ч., както и за времето от
14,00до 16,00ч. При неспазване на горепосоченото лицето било предупредено за
отговорността, която носи съгласно чл.3, т.1 от Наредба №1 на ОБС Дряново.
Във връзка с подадена от ищцата жалба относно нарушаване на нощна тишина в с.**,
общ.Дряново, ул.**, предизвикано от ответника била заведена преписка от 23.01.2023г. От
извършената проверка били установени данни за извършено административно нарушение на
чл.3, ал.1 от Наредба №1 за спазване на обществения ред на ОБС Дряново, като за
установеното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение.
ОТ Цитираният в писмото акт за установяване на административно нарушение №258-10-5/
02.02.2023г. се установявало, че на 28.01.2023г., около 00,30ч. в с.**, общ.Дряново ул.**
ответникът е предизвикал шум, с което нарушил спокойствието на гражданите за времето от
22,00 до 08,00 ч. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.3, т.1 от Наредба №1 на ОБС
Дряново.
От писмо от 20.06.2023г. на РУ Дряново било видно, че във връзка с подадена от
ищцата жалба относно нарушаване на нощната тишина на същия адрес, предизвикано от
ответника била заведена преписка на 29.05.2023г. с цел недопускане на противообществени
прояви от страна на ответника била приложена полицейска мярка по чл.65 от ЗМВР, като
същият бил писмено предупреден за не нарушава общественото спокойствие, изразяващо се
в предизвикване на шум, независимо от неговия произход за времето от 23,00 до 06,00ч.,
както и за времето от 14,00 до 16,00ч.
На 30.08.2023г. ищцата била прегледана от д-р С., психиатър, която установила, че се
касае за 69 год. жена, която от есента на 2022г. била подложена на системен тормоз от
страна на съсед. От месец имала постоянни оплаквания от безсъние, вътрешно напрежение,
подтиснато настроение, мисли за несправяне, рязка промяна на кръвно налягане, страх за
здравето. Лекува се домашно амбулаторно. Отрича суицидни мисли. Психичен статус –
психомоторно вътрешно напрегната, емоционално дистимно хипобулична, кантактна,
ориентирана за възрастта. Мисловен процес- ангажиран с изживяванията, страхове,
тревожно-депресивен с-м. Психотично интелект и памет съответни за възрастта и социалния
опит. Диагноза – умерено тежък депресивен епизод. Заключение – нуждае се от подкрепа и
спокойна среда.
От показанията на св. Р. Д. се установява, че от това, което знае от ищцата и на което
лично била ставала свидетел е нейният дискомфорт от висока музика. Твърди, че силната
музика звучала от 20,00 до 23,00 ч. Последният път била на 26.08.2023г., когато бил съборът
на селото. Музиката от съседния имот била толкова силна, че не успявали да чуят това, което
искали да си кажат. Това било в 21,00 ч. В 23,00 или в 23,00 и нещо синът на ищцата
повикал полиция. Когато полицаите дошли, музиката спряла, но след като си тръгнали –
отново демонстративно била пусната за 5-6 минути. Двете къщи били залепени една за
2
друга, като се виждала тонколона, насочена към къщата на ищцата. Последните месеци,
почти година, когато чуела музиката ищцата започвала да трепери и отказвала да отиде в
стаята си.
Свидетелят Т.И. заявил, че през лятото на 2023г. в следствие на много силна музика,
пусната в имота на ответника, отишъл да се срещне с него. Когато отишъл видял източника
на шума – тонколона около 35-40 см, черна на цвят, с wifi през таблет, от който се чувала
музика. Къщите на страните по делото ги деляла една стена, като в много от случаите на
гостуване се чувала доста силна музика, която им пречела да си говорят и от нея трептяла
цялата стая. Музиката спирала всеки път по различно време и в 23,00 часа вече спирала,
защото доста често РУ Дряново били викани за шум. В последно време ищцата се оплаквала,
че била много изнервена, като буквално започвала да трепери, когато чуела силната музика,
тъй като не знаела кога ще престане. Това нещо действало на нервите. Тези симптоми били
от последните два-три месеца.
Горните обстоятелства са установени и от показанията на св.Н. И.. Същият заявява,
че проблемът с музиката не бил от сега. Ответникът живеел в тази къща от около две години
и откакто бил там се чувала силна музика. В последната година свидетелят бил чувал около
15 пъти силна музика. Това било проблем за ищцата и издевателство над нея, защото
вибрациите били много силни. Това, което посочва е, че имало силна музика през деня и
най-вече при здрачаване, както и след 23,00ч. Музиката се чувала силно, но не били дълги
часове и свидетелят не бил подавал сигнали.
От показанията на свидетелката Б., която живее на семейни начала с ответника от
м.октомври 2023г., се установявало, че ответникът бил тираджия и пътувал извън България.
През почивните дни идвал за една нощувка. През времето, през което идвал при нея, на
събора на с.**, съседката им повикала полиция посред бял ден да ги предупреди за силна
музика. Това било към 16,30 – 17,00ч. Вечерта полицаите не били идвали. Музиката била в
рамките на допустимото. Посочва, че след 23,00 часа никога не е имало музика. Не били
идвали държавни или общински органи във връзка с шума.
От писмо изх. № 258000-3948/ 15.12.2023г. на РУ Дряново е видно, че бил получен
сигнал на 26.08.2023г., в 18,15ч. относно силна музика в с.**, ул.**. След изясняване на
фактическата обстановка на място служители на РУ Дряново съставили протокол по чл.65 от
ЗМВР с рег. № 258р-10070/ 28.08.2023г. на К. С. К., като същият бил предупреден писмено
да не влиза в пререкания, скарване или други скандални действия спрямо Д. Я. от с. **.
В РУ Дряново била извършена проверка по жалба с вх. № 258000-2671/ 2023г. по
описа на РУ Дряново, подадена от Д. * Я. във връзка с подаден от него сигнал за силна
музика, идваща от имота на К. К. на 26.08.2023г. в с.**, ул.**. С цел недопускане на
противообществени прояви на 31.08.2023г. бил съставен протокол по чл.65 от ЗМВР с peг. №
258р-10354/ 04.09.2023г. по описа на РУ Дряново, с който К. С. К. бил предупреден писмено
да не предизвиква шум, независимо от неговия произход, нарушаващ спокойствието на
гражданите за времето от 22,00 (23,00 часа през летния сезон) до 06,00 часа и от 14,00 до
16,00 часа, а в празнични и почивни дни от 22,00 (23,00 часа през летния сезон) до 08,00
часа.
Съдът кредитирал в цялост показания на свидетелите Р. Д., Т.И. и Н. И., като ги
намира за обективни, непосредствени, логични, взаимно допълващи се и даващи сведения за
спорните по делото обстоятелства, с оглед конкретните възприятия на всеки един от
свидетелите. Показанията на свидетелката Б., като изолирани, вътрешно противоречиви и
противоречащи на останалите гласни доказателства съдът оценил, като недостоверни и
заинтересовани, поради личните отношения с ответника и не ги цени при постановяване на
съдебния акт.
Първоинстанционният съд приел, че не е спорно, че ответника възпроизвежда музика
от тонколона в двора си.
Установено било, че за посочения в исковата молба период от 01.09.2022г. –
01.09.2023г. озвучаването многократно е продължило след 23,00 часа вечерта до 01,30 –
02,00 часа през нощта. Доказателство в тази посока бил и съставения акт за установяване на
административно нарушение от 02.02.2023г., съставен срещу ответника за нарушение по
чл.3, ал.1 от Наредба 1 на община Дряново, извършено на 22.01.2023г., около 00,30ч., който е
подписан без възражения
По делото не били събрани доказателства, че силата на възпроизвежданата музика е
измерена съобразно методите за оценка на стойностите на показателите за шум, установени
3
в цитираната по-горе Наредба № 6/ 2006г. В практиката на ВКС се приема обаче, че
противоправно поведение по смисъла на чл.45 ЗЗД е всяко действие или бездействие
(непредприемане на правно изискуемо действие), обусловено от волята на извършителя,
което нарушава установената в цитираната разпоредба обща забрана да не се вреди другиму
и накърнява правно защитено имуществено или неимуществено благо на друго лице. От
показанията на свидетелите Т.И. и Н. И. било установено, че вибрациите от музиката в
къщата на ищцата са били много силни и цялата стая е трептяла, като хората в нея не са
могли да чуят думите си. При тези данни от обективна страна съдът приел, че стойностите
на шума, предизвикан от възпроизвежданата от тонколоната на ответника музика са
надвишили нормативно предвидените допустими показатели на шум в околната среда. В
случая не се касае за субективно възприятие на шума от страна на ищцата и свидетелите, а
за физически признаци, че силата на звука е била изключително силна. Поради което
следвало да се приеме, че ищцата доказа първия елемент от фактическия състав по чл. 45 от
ЗЗД, а именно, че ответникът по изложените по-горе съображения ответникът е осъществил
действие, нарушаващо правна повелителна норма, изразяваща общия принцип да не се вреди
другиму. Същото съставлявало непозволено увреждане, накърняващо личната сфера на
ищцата, причиняващо негативни емоции и физически усещания и следва да бъде
обезщетено. Доказано било, че в резултат на шума ищцата проявявала безпокойство и
започвала да трепери и да се задъхва, поради което й била поставена диагноза - умерено
тежък депресивен епизод. Поради горното съдът приел, че иска е основателен и счел, че
обезщетение в размер на 500лв. би било достатъчно за обезвреда на причинените на ищцата
вреди.
Настоящият състав на въззивния съд намира следното :
Съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателя през исковия период е
пускал музика от тонколонка поставена на терасата на обитаваната от него къща в с.**.
От събраните по делото доказателства се установява, че често това е ставало и след
23,00ч., като при значителен брой от подадените от ищцата или нейни близки оплаквания са
извършвани посещения от служители на МВР, които са изготвяли преписки, а в някои от
случаите на жалбоподателя са съставяни АУАН.
Действително от събраните по делото писмени доказателства не се установява, че въз
основа на съставените АУАН са съставяни и наказателни постановления, но съдът приема, че
изготвяните актове за установяване на административни нарушения са официални
свидетелстващи документи и от същите се установява, че през исковия период ответника по
делото е пускал музика, в т.ч. и след 23,00ч., с което е създавал безпокойство у ищцата и
останалите съседи.
Съгласно разпоредбата на чл.16 А, ал.2 ЗЗШОС се забранява озвучаването от
физически лица на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно
строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение,
включително когато озвучаването се излъчва от място извън строителните граници на
селищната територия или от неурбанизирана територия за времето от 14,00 до 16,00 ч. и от
23,00 до 8,00ч., с изключение на териториите на религиозни храмове, железопътни гари,
автогари, аерогари, морски гари и при използването на системи за предупреждение и
оповестяване на населението при бедствия. В този случай законът не поставя изискване
относно нивото на шума и измерването му с техническо средство или източника му.
Достатъчно е да е налице шум от жива музика или озвучителна техника в посочените от
закона зони и времеви период на денонощието, за да е налице нарушение на законовата
норма. В този см. са Решение №982/27.07.2022г. по КНАХ №832/2022г. на АдмС Бургас,
Решение №9045/08.07.2020г. по адм.д.№8051/2019г. на VІ отд на ВАС и др.
Поради изложеното съдът намира, че е налице нарушение от страна на
жалбоподателя на законова норма относно озвучаване на открити площи, което обуславя и
неговото противоправно поведение.
От показанията на свидетелинте Т.И., Н. И. и Р. Д. се установява, че този шум (дори и
извън ограничения от ЗЗШОС времеви отрязък) е създавал дискомфорт у ищцата, която
започвала да трепери, не можела да спи. За пълнота следва да се посочи, че извършваното то
ответника озвучаване пречело на хората в съседните къщи да се чуват и да говорят помежду
си, а освен това от силата на звука стаята трептяла.
С оглед изложеното въззивният съд счита, че правилно първоинстанционния съд е
приел, че е налице причинно следствена връзка между противоправното деяние на
4
жалбоподателя и причинените на ищцата страдания, която следва да бъде обезвъзмездена.
Въззивният съд приема, че сумата от 500лв., както е посочил и районния съд, е адекватна
съобразно периода, през който жалбоподателя е осъществявал деянието си и породените у
ищцата негативни изживявания.
Поради съвпадение в изводите на двете инстанции обжалваното решение като
правилно следва да бъде потвърдено.
Съобразно направеното от ответницата по жалбата и ищца по делото искане и
оставянето без уважение на въззивната жалба жалбоподателят следва да бъде осъден да й
заплати сумата от 400лв.-разноски във въззивното производство.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №33/27.03.2024г. по гр.д.№320/2023г. по описа на РС
Дряново
ОСЪЖДА К. С. К., ЕГН **********, с.**, общ.Дряново, ул.** да заплати на И. Г. Я.,
ЕГН **********, с.**, общ.Дряново, ул.** сумата от 400лв. (четиристотин лева) - разноски
във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи обжалване, на осн. чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5