Р
Е Ш Е Н И Е
№ гр. Асеновград, 27.04.2020г
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV гр. с-в в публично заседание на единадесети
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
при секретаря НЕДЕЛИНА РАБАДЖИЕВА като
разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гр.дело № 1904 по
описа за 2019г. и като обсъди:
Предявен иск с правно снование чл. 55 ал.1 ЗЗД.
Н.Т.С., с посочен адрес *** моли да бъде постановено решение, с което да
бъде осъден ИЗИ АСЕТ МЕНИЖДМЪНТ АД, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
представлявано от Стефан Колев да й заплати сумата от 36,58лв недължимо платена по клауза за възнаградителна
лихва, както и 175,80лв недължимо платена по клауза за неустойка по договор за
заем от 26.04.2016г, ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане. Твърди, че
между нея и ответника е сключен договор
за потребителски кредит № 2544989 от
26.04.2016г, с размер на отпуснатия заем от 350лв, с размер на уговорената
възнаградителна лихва от 35%, и размер на уговорената неустойка от 150лв.
Твърди , че е изплатила по договора
сумата от 536,58лв. Така сключеният договор е недействителен, тъй като не е
посочен размерът на възнаградителната лихва и как тя се разпределя във времето
с изплащането на всяка една от вноските от погасителния план. Освен това
посочената възнаградителна лихва е нищожна поради противоречието с добрите
нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната при необезпечени
кредити и двукратния при обезпечени. В договора не е посочен нечинът на
изчисляване на годишния процент на разходите и липсва яснота по какъв начин е
формиран същия. В погасителния план към договора не е посочено разпределението
на вноските измежду дължимите по договора суми, а само разпределението между
неустойката и сборът от главницата, възнаградителната лихва и ГПР. На следващо
място сочи, че договорът не е подписан на всяка страница от кредитополучателя.
Уговорената неустойка е нищожна, тъй като е уговорена в нарушение на добрите
нрави и е прекомерна. Прави възражение за недействителност на клаузата за
неустойка като противоречаща на чл. 71 ЗЗД. Ето защо сумите, платени за
неустойка и възнаградителна лихва са платени
без основание. Счита договора недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Ангажира доказателства, прави искане да бъде заплатено адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38 от ЗА, прави възражение за прекомерност на заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение.
Ответникът оспорва иска като
неоснователен. Оспорва твърденията за
противоречие на договора за заем с разпоредбите на чл. 22 от ЗПК. Твърди, че лихвеният процент дължим
от ищцата е фиксиран , посочен е с цифров израз в проценти, с което напълно е
спазено изискването на чл. 11 ал.1 т.9 от ЗПК. Сочи, че в договора
ясно е определена с цифров израз общата сума, дължима от заемателя –
386,58лв, а същата може да се изведе и от представения погасителен план.
Оспорва като неоснователно и твърдението, че не е посочен начинът на изчисляване
на ГПР и липса на яснота по какъв начин е формиран, като твърди , че
изчисленията за ГПР са направени към момента на сключване на договора за
кредит, като в договора ясно се сочат взетите предвид допускания при
изчисляване на ГПР, изчислен по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. В
договора са посочени общият брой усвоявания на кредита, общият брой погасителни
вноски, размерът на съответната поредна погасителна вноска, интервалът изразен
в години и части от годината между датата на първото усвояване на сума по
кредита и датата на съответната погасителна вноска, както и лихвеният процент и
ГПР, и въз основа на тях могат да бъдат
изчислени разходите по кредита. Оспорва и твърдението за непосочване разпределението
на вноските измежду дължимите по договора суми, като твърди че с посочване на
размера на погасителната вноска, срока на договора, брой на вноските, датите на
плащане, годишния лихвен процент, лихвен процен приложим при отказ от договора,
общата дълима сума и ГПР е била налице детайлна, точна и ясна информация за
разпределението на вноските. Оспорва и възражението за недействителност поради
неподписване на общите условия към
договора, като твърди че в настоящия случай общите условия са инкорпорирани в
самия договор. Счита неоснователно и възражнеието за нищожност на каузата за възнаградителна
лихва , като твърди, че същата е определена при свобода на договаряне между
страните. Оспорва и възражението за нищожност на клаузата за неустойка като
прекомерна, като твърди че размерът на уговорената неустойка следва да
съответства на вредите, които тя покрива, в конкретния случая тя не достига
размера на заема по договора и е свързана с липса на обезпечение. Ето защо
счита, че тя не излиза извън присъщите й обезпечителна обезщетителна и санкционна
функции и не превишава изискването по чл. 19 ал.4 от ЗПК. Счита неоснователно
възражението , че клаузата за неустойка противоречи на чл. 71 ЗЗД, както и на
разпоредбата на чл. 33 ЗПК. Моли исковете да се отхвърлят, претендира разноски.
След
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното: На 24.06.2016г между „Изи Асет Мениджмънт“ АД
гр София вкачеството на кредитодател и Н.Т.С. в качеството на кредитополучател,
е сключен договор за паричен заем № 2544989, по силата на който кредитодателят
е предоставил на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 350лв,
който кредитополучателят се е задължил да върне на шест месечни погасителни
вноски , всяка една в размер на 64,43лв., при фиксиран годишен лихвен процент
от 35 %, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора – 0,10 % , с общ
размер на всички плащания - 386,58лв и посочено ГПР 41,87 %. Заемателят се е
задължил в срок до три дни, считано от
датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения: две физически лица поръчители, всяко от които да отговаря на
посочени в договора условия или банкова гаранция с бенефициент - заемодателя за сумата на общите плащания със срок на валидност 30
дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора(чл.4 ал.1 от
Договора), като в случай на неизпълнение от страна на заемателя е рпредвидена
неустойка в размер на 175,80в, платима разсрочено с всяка от погасителните
вноски(ал.2). Съгласно погасителния план
заемателят е следвало да заплаща
отпуснатата му сума по кредита на месечни вноски в размер на 63,43лв
всяка, които се оскъпяват в случай на непредоставяне на обезпечение със сумата
от 29,30лв, или общия размер на погаситената вноска е
93,73лв(л.41). Съгласно представената от ответника справка извършени
плащания по договора за паричен заем № 2544989/26.04.2016г е платена общо
сумата от 562,38лв, от които 350лв платена главница, 36,58лв платена лихва и
175,80лв платена неустойка(л.42).
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: От наведените
обстоятелства и формулираният петитум следва да се направи извод, г по гр д че е предявен иск с правно основание чл. 55 ал.1 от
ЗЗД - за заплащане на исковите суми, като платени без
основание. Предявеният иск е
допустим при наличие на правен интерес.
Разгледан
по същество. Няма
спор, че между страните е бил сключен договор за паричен заем №
2544989/26.04.2016г, по силата на който на ответника е била предоставена сумата
от 350лв за срок от шест месеца. Видно от представения по делото договор, заемната
сума е била отпусната при годишен
фиксиран лихвен процент в размер
на 35 % върху главницата, брой погасителни вноски - 6, размер
вноската – 63,43лв. Съгласно погасителния план към договора размерът на
месечната вноска е 63,43лв, но е налице оскъпяване със сумата от 29,30лв в случай на непредоставяне на обезпечение, посочена е дата на всяка погасителна вноска. Не се
спори и относно обстоятелството, че
кредитодателят е изпълнил задължението си да предаде на
кредитополучателя заемната сума, както и че ищцата е заплатила по договора за
кредит сумата от общо 562,38лв. Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред
които са и тези на чл.11 ал.1 т.9 -12 вкл от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Прави се възражение от ищеца, че не е посочен размерът на възнаградителната
лихва и как тя се разпределя във
времето. Това възражение е неоснователно. В настоящия случай договорът за
кредит е сключен при фиксиран годишен лихвен процент от 35 %, прилаган
върху главницата. Ищецът прави
възражение за нищожност на договорената възнаградителна лихва поради
противоречието й с добрите нрави, тъй като размерът й надхвърля трикратния
размер на законната лихва, а като е нищожна това води до липса на договорена
лихва, и оттам до противоречие с чл. 11
т.9 от ЗПК. В чл.
19 ал.4 ЗПК е въведена забрана годишният процент на разходите да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Доказателства с
приложената в случая годишна лихва от 35 % да се увеличава ГПР и той да
надхвърля посочения в чл. 19 ЗПК размер не се ангажираха. Съгласно
погасителния план обаче начислената неустойка по чл. 4 от Договора се добавя
към месечната вноска от 64,43лв и я увеличава със сумата от 29,30лв.
Договорената в чл. 4 неустойка се активира в случай, че кредитополучателят не
представи в тридневен срок от датата на сключване на договора предвидените обезпечения.
Или представянето на обезпечение не е обвързано със сключването на договора и отпускане
на заемната сума, а на практика изменя
посочения в договора ГЛП и по този начин губи обезпечителната си функция. Освен
това води до неправилно изчисляване на ГПР, а това води до недействителност на
договора поради противоречието му с чл. 11 т.9 ЗПК. Основателно е възражението за недействителност на договора поради
неспазване изискванията на чл. 11 т.10 от ЗПК. Легална дефиниция на годишния процент на
разходите е дадена в чл. 19 ал.1 от ЗПК, съгласно която това
понятие отразява разходите по кредита за потребителя - настоящи и бъдещи, преки
и косвени, комисионни и възнаграждения от всякакъв вид, включително и за
посредници, които се изразяват като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а ал.2 от с.з. указва, че ГПР се изчислява по формула
съгласно Приложение 1 към Закона. В настоящия случай в представения по делото
договор не са посочени отделните компоненти, включени в ГПР като вид и размер,
нито пък как е изчислен. Ето защо съдът намира, че е нарушена разпоредбата на
чл. 11 ал.1 т. 10 от ЗПК. Неоснователно е възражението за недействителност на
договора за кредит поради неспазване изискванията на чл. 11 ал.1 т.11 от ЗПК –
цитираната разпоредба изисква посочване условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми. Размерът на погасителните вноски, броя, датите на плащане, както и
разпределението на сумите ведно с оскъпяването са посочени в погасителния план.
Неоснователно е възражението за недействителност на договора поради
противоречие с чл. 11 ал.2 ЗПК, тъй като съгласно чл. 22 ЗПК противоречието с
чл. 11 ал.2 от с з не води до недействителност(по арг на противното). Ето защо
съдът намира, че договорът противоречи на изисванията на чл. 11 ал.1 т.9 и 10 ЗПК, поради което и на основание чл. 22
от ЗПК е недействителен и в този случай
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита(чл. 23 ЗПК). Както се посочи по- горе, не е спорно по
делото, че ищцата е заплатила по кредита сумата от 562,38лв, от които 175,80лв
неустойка и 36,58лв възнаградителна лихва. Сумите са платени без основание и
подлежат на възстановяване. Поради това следва да бъде осъден ответникът да
заплати на ищцата 175,80лв неустойка и 36,58лв лихва, платени без основание по
договор за кредит от 26.04.2016г. Ще се
присъди и законната лихва от предявяване на иска – 11.09.2019г.
По
разноските: видно от приложения договор за правна помощ(л.5) на ищцата е
оказана безплатна адвокатска помощ
на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата. В тези случаи
и предвид изхода на делото следва да бъде
осъдена другата страна да заплати на Адвокатско дружество „Гърбев“ гр. Пловдив
на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА
адвокатско възнаграждение в размер
на 300лв, определено по реда на чл. 7
ал.2 т.1 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Поради,
мотивите изложени по-горе, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ИЗИ
АСЕТ МЕНИЖДМЪНТ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, представлявано от Стефан Колев да заплати на Н.Т.С.
ЕГН ********** с адрес *** сумата
от 36,58(тридесет и шест лв петдесет и
осем ст)лв недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва, както и 175,80(сто
седемдесет и пет лв осемдесет ст)лв недължимо платена по клауза за неустойка по
договор за паричен заем № 2544989 от 26.04.2016г, ведно със законната лихва от предявяване на
иска – 11.09.2019г до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
ИЗИ АСЕТ МЕНИЖДМЪНТ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, представлявано от Стефан Колев да заплати на Адвокатско дружество „Гърбев“ БУЛСТАТ
*********, с адрес гр. Пловдив, ул „Братя Пулиеви“ № 1, представлявано от
управителя адв. Стоимен Атанасов Гърбев адвокатско възнаграждение в размер на 300(триста)лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: