№ 5894
гр. София, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно гражданско дело №
20231100508994 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 191702/05.07.2023 г. на „ЗАД ОЗК –
Застраховане“ АД, представлявано от изпълнителните директори А.Л. и Р.Д., чрез адв.
Г. Х. срещу решение № 9877/09.06.2023 г. по гр. д. № 7571/2022 г. на Софийски
районен съд, II ГО, 74-ти състав, с което са отхвърлени предявените от „ЗАД ОЗК -
Застраховане“ АД срещу „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД искове с правно основание чл. 411 КЗ
за сумата в размер на 9580,94 лева, представляваща регресно вземане за платено от
ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ и
ликвидационни разноски за вреди на лек автомобил „Рено Мастер“, с рег. № *******,
причинени при ПТП, настъпило на 01.04.2021 г. в с. Пищигово, по вина на водача на
лек автомобил „Фолксваген“, с рег. № *******, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, ведно със законната лихва от 15.02.2022 г. до
окончателното плащане, както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в
размер на 652,09 лева – мораторна лихва за периода от 05.07.2021 г. до 14.02.2022 г.
Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за допуснати от районния съд
съществени нарушения на процесуалния закон във връзка с допускането и преценката
на доказателствата по делото. Правят се оплаквания, че приетата по делото съдебно-
автотехническа експертиза е изготвена без да са взети предвид показанията на водача
на лек автомобил „Рено Мастер“, с рег. № *******, който е бил разпитан по делегация
пред Пазарджишки районен съд. Освен това не били допуснати допълнително
поставените от ищеца с молба вх. № 250722/17.11.2022 г. задачи. Поради това, а и с
оглед на необходимостта от изясняване на механизма на ПТП, се счита, че съдът е
следвало да допусне допълнителна съдебно-автотехническа експертиза.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД,
представлявано от юрк. И. С., взема становище за неоснователност на жалбата и за
недопустимост на съдържащите се в нея доказателствени искания. Претендират се
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Софийският районен съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 411 КЗ.
В исковата молба „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД твърди, в качеството си на
застраховател по риска „Каско“ на собственика на л.а. „Рено Мастер” с рег.№ *******,
да е изплатил на правоимащото лице застрахователно обезщетение в размер на 9565.94
лева за вреди, в следствие на ПТП на 01.04.2021 г., настъпило в с. Пищигово по вина
на водача на л.а. „Фолксваген” с рег. № *******, като сторил и разноски за определяне
на обезщетението в размер на 15 лева. Последният бил застрахован по застраховка
„ГО“ от ответното дружество ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“. Поддържа се да е поканил ответника
да възстанови изплатеното застрахователно обезщетение, ведно с включените
ликвидационни разноски.
В отговора на исковата молба ответното дружество оспорва предявения иск
по основание и размер. Оспорва механизма на процесното ПТП, и виновното
поведение на товарен автомобил с марка „Фолксваген” с рег. № *******, както и
наличието на правоотношение по застраховка „каско“ между ищцовото дружество и
собственика т.а. Рено Мастер. Оспорва стойностите на резервни части и труд, тъй като
не отговарят на средните пазарни стойности към датата на извършване на ремонта.
С обжалваното решение искът по чл. 411 КЗ е отхвърлен изцяло.
По правилността на решението, въззивният съд установява следното:
Съгласно чл. 411 КЗ, в случаите, в които причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За
възникването на регресното вземане в доказателствена тежест на ищеца е да докаже,
че се е осъществил следният фактически състав: да е налице сключен договор за
имуществено застраховане; в срока на застрахователно покритие по договора за
имуществено застраховане, в резултат на виновно и противоправно поведение на водач
на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
застрахователно събитие, за което ответникът носи риска (непозволено увреждане по
2
смисъла на чл. 45 ЗЗД); в изпълнение на договорното си задължение по
имуществената застраховка ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да
докаже възражението си за различен механизъм на ПТП и за съпричиняване, както и
погасяването на дълга.
Безспорни между страните във въззивното производство са следните
обстоятелства, а именно: водачът, управлявал товарен автомобил с марка
„Фолксваген“ , рег. № *******, е имал валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност” с ответното дружество, със срок на действие, обхващащ датата на
настъпване на пътно – транспортното произшествие, както и че за отстраняване на
щетите по лек автомобил „Рено Мастер”, настъпили във връзка с реализирано на
01.04.2021 г. ПТП, ищецът е заплатил сума в размер на 9565.94 лв.
Спорни пред настоящата инстанция са механизмът на настъпване на ПТП и
вината на водача на застрахования при ответника автомобил.
Видно от двустранен констативен протокол за ПТП от 01.04.2021 г. на същата
дата, в 13.00 ч., в с. Пищигово“, водачът на „Фолксваген“ , рег. № ******* при
изпреварване удря в предна лява част т.а. Рено Мастер, който предприема завой
наляво, в резултат на което са причинени материални щети на лек автомобил с марка
„Рено Мастер”, като протоколът е подписан от водачите на двете горепосочени МПС-
та без възражения. За установяване механизма на ПТП е назначена САТЕ и са
разпитани водачите на двете МПС, участвали в ПТП.
От показанията на св. И.В. (водач на „Фолксваген“ , рег. № *******) се
установява, че в с. Пишигово, на главния път близо до разклона за гр. Съединение, в
процес на изпреварване от негова страна на т.а. Рено Мастер, последният завил наляво
и го ударил в предната дясна част на автомобила. Не забелязал другия автомобил да
подава светлинен сигнал, че ще завива наляво. Твърди, че преди да предприеме
маневра „Изпреварване“ е подал светлинен сигнал.
От показанията на св. Л.А. (водач на товарен автомобил Рено Мастер) се
установява, че ПТП е настъпило на 01.07.2021г. на двулентов път, в посока по една
лента, близо до с. Пищигово. Твърди, че не е имало светофарна уредба, а знаци и
маркировка не може да си спомни. Той се движел в дясната лента, когато решил да
завие наляво към селото и тогава автомобилът, който се движел зад него и в този
момент се е опитал да го изпревари, го ударил в предната лява част. Твърди, че преди
да предприеме маневрата „завой наляво“ е погледнал в огледалото, видял е, че зад него
се движи друг автомобил, който не е подал мигач за изпреварване. Твърди, че при
изнасянето на своя автомобил наляво, се е състоял процесния удар. Поддържа, че той
самият е подал светлинен сигнал при предприемане на маневрата.
От заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза
се установява идентичен на посочения от свидетелите механизъм на ПТП, а именно: на
01.04.2021г., около 13.00 часа, т.а. Рено Мастер, с рег. № *******, се движи в района на
с. Пищигово, където водачът предприема маневра за завой наляво, при кято настъпва
съприкосновение с изпреварващия го в същия момент от лявата му страна МПС
„Фолксваген Т4“, с рег. № *******. Причината за настъпилото ПТП е поведението на
водача на т.а. Рено Мастер, с рег. № *******, който е предприел маневра завой наляво,
без да се съобрази с разположението на изправарващия го в същия момент
„Фолксваген Т4“, с рег. № *******. Дава заключение, че от механизма на ПТП се
налага извод, че щетите по отношение на т.а. „Рено Мастер“ се намират в пряка
причинна връзка с настъпилото на 01.04.2021 г. ПТП. Ударът е настъпил в лявата
3
лента, като т.а. Фолксваген Т4 е извършвал изпреварване на т.а. „Рено Мастер“. В
разпита си от откритото съдебно заседание експертът е обяснил, че неясен остава
въпросът дали и в кой момент водачът на т.а. „Рено Мастер“ е подал светлинен сигнал
за завой наляво. Ако 3 секунди преди предприемане на изпреварването, водачът на
„Рено Мастер“ е бил с включен пътепоказател за завой наляво, водачът на
изпреварващия автомобил е следвало да не предприема тази маневра и да пропусне
извършването на маневрата „ляв завой“. Ако водачът на завиващия наляво автомобил
не е подал светлинен сигнал или го е подал в последния момент, преди да започне
маневрата, то ударът с изпреварващия автомобил е бил непредотваратим.
Пред въззвината инстанция е допусната и изготвена допълнителна САТЕ, с
въпроси относно механизма на процесното ПТП и действията на кой от водачите са
станали причина за настъпване на процесния инцидент. Заключава се идентичен на
установения в първата инстанция механизъм на ПТП, а именно водачът на т.а.
„Фолксваген Т4“, управляван от И.В., се е движил зад т.а. „Рено“ със скорост 40 км/ч.
Предприел е изпреварване, навлизайки в зоната за насрещно движение, а водачът на
т.а. „Рено“ е предприел маневра „завиване наляво“, при което траекториите на двата
автомобила са се пресекли. От техническа гледна точка и от представените по делото
доказателства експертът заключава, че причина за настъпване на процесното ПТП е
поведението на водача на т.а. „Рено Мастер“- Л.А., който е предприел завой наляво, без
да се съобрази с разположението на изпреварващия го в същия момент „Фолксваген“.
С оглед посочените доказателства съдът намира, че вината на водача,
застрахован при ответното дружество не е установена. Липсва яснота какво е било
поведението на двамата водачи преди предприемането на маневрите на всеки един от
тях. Свидетелските показания не допринасят за изясняване на това обстоятелство, тъй
като всеки един от двамата водачи твърди, че той е подал светлинен сигнал и се е
огледал преди предприемане на изпреварване/завой наляво, като отрича другия
участник в ПТП да е обозначил със светлинен сигнал намерението за извършване на
съответната маневра. Експертизите също не изсяняват в достатъчняа степен
поведението на кой от водачите е в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП,
доколкото няма данни за пътната маркировка или за пътни знаци, както и разрешено
ли е било изпреварването, респективно завиването наляво. На следващо място,
експертизите заключават, че виновен за настъпване на ПТП е водачът на автомобила,
завиващ наляво, но при условие, че същият не е подал своевременно светлинен сигнал,
което в настоящия случай не беше установено по категоричен начин. Събраните
доказателства не формират достатъчно стабилна доказателствена маса, позволяваща
еднозначни изводи за правно релевантните факти, поради което въззивният съд намира
за недоказани твърденията на ищеца за настъпило застрахователно събитие поради
виновно поведение на водача на т.а. „Фолксваген“, с рег. № *******, застрахован при
ответника.
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка ГО, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка ГО - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. Отговорността на последния, както по отношение
на пострадалия, така и по отношение на суброгиралия се в правата му застраховател, е
деликтна и е в размер на виновно причинената вреда. Застрахователят може да иска
плащане по регресния иск срещу виновното за увреждането на застрахованото
имущество лице само когато и доколкото е възстановил вредите на застрахования.
Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация
са: 1. наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и
4
ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2.
застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3. за
увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на вредата
на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента, с негово
виновно и противоправно поведение, респективно договорно вземане срещу неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД
вината се предполага, като в тежест на ответника е при оспорване да обори
презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител.
Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест
за установяване на посочените релевантни обстоятелства при условията на пълно и
главно доказване, в тежест на ответника е да докаже правоизключващите и
правопогасяващите си възражения.
В случая не се доказва фактическият състав на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, а имено
вредите по застрахования при ищеца автомобил да са причинени от водача на
застрахования при ответника автомобил, с негово виновно и противоправно
поведение. Ищецът не е провел пълно и главно доказване на механизма на ПТП и на
виновността на водача на т.а. „Фолксваген Т4“, поради което главният иск се явява
неоснователен и същият следва да бъде отхвърлен.
По искът с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва
да се установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на
същия за процесния период. Съдът формира правни изводи за неналичието на главен
дълг, поради което и искът за мораторна лихва в размер на 652.02 лева за периода
05.07.2021г. – 14.02.2022г. следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора в полза на "Застрахователно акционерно дружество
Д.Б.Ж.И З." АД, ЕИК ******* следва да се присъди сумата в размер на 200,00 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното
производство.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 9877/09.06.2023 г., постановено по гр. д.
№7571/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 74 състав.
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД, с ЕИК *******, да заплати в полза
на "Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.И З." АД, ЕИК ******* , на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 200,00 лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6