№ 2060
гр. София, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20211110171862 по описа за 2021 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 109153/15.12.2021
г., с която от името на Т.С ЕАД, ЕИК ********* против ЕМ. Х. ТЮРКМ., ЕГН
********** са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154
и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД –
положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за
забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по
реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 44917/25.08.2021 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ЕМ. Х. ТЮРКМ., ЕГН **********
за суми, както следва: 1/ сумата от 856,40 лева, представлваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. - 31.08.2018 г. до имот,
представляващ апартамент № 46, находящ се в гр. София, бул. Сливница № 202,
вх. В, ет. 7, абонатен № 2735, ведно със законна лихва от 25.08.2021г. до
изплащане на вземането; 2/ сумата от 240,00 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 15.09.2018 г. до 03.08.2021 г., върху главницата за цена на
доставена топлинна енергия; 3/ сумата от 3,82 лева, представляваща цена на
1
извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. - 31.08.2018 г.
за имот, представляващ апартамент № 46, находящ се в гр. София, бул. Сливница
№ 202, вх. В, ет. 7, абонатен № 2735, ведно със законна лихва от 25.08.2021г. до
изплащане на вземането; 4/ сумата от 1,07 лева, представляваща мораторна лихва
за периода от 31.08.2018г. до 03.08.2021 г., върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение. На 31.08.2021 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК.
Заповедта е връчена на ответника на 03.11.2021 г., като в срока по чл. 414, ал. 2
ГПК е депозирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК. Ищецът е уведомен за възможността да
предяви иск за установяване на вземането си на 15.11.2021 г. Исковата молба е
подадена на 15.12.2021 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
В исковата си молба ищецът „Т.С“ ЕАД твърди, че има договорни
отношения с ответника. Поддържа, че същият има качеството клиент на топлинна
енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна
собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма Техем Сървисис
ЕООД, като в тази връзка се посочва, че сумите за топлинна енергия за процесния
имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Поддържа, че ответникът е използвал доставяна топлинна енергия през
процесния период и не е погасил задължението си, като е изпаднал и в забава по
отношение на последното.
Моли се за уважаване на предявените искове и за признаване за установено,
че ЕМ. Х. ТЮРКМ., ЕГН ********** дължи в полза на Т.С ЕАД суми, както
следва: 1/ сумата от 856,40 лева, представлваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. - 31.08.2018 г. до имот, представляващ
апартамент № 46, находящ се в гр. София, бул. Сливница № 202, вх. В, ет. 7,
абонатен № 2735, ведно със законна лихва от 25.08.2021г. до изплащане на
вземането; 2/ сумата от 240,00 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 15.09.2018 г. до 03.08.2021 г., върху главницата за цена на доставена топлинна
енергия; 3/ сумата от 3,82 лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. - 31.08.2018 г. за имот,
представляващ апартамент № 46, находящ се в гр. София, бул. Сливница № 202,
2
вх. В, ет. 7, абонатен № 2735, ведно със законна лихва от 25.08.2021г. до
изплащане на вземането; 4/ сумата от 1,07 лева, представляваща мораторна лихва
за периода от 31.08.2018г. до 03.08.2021 г., върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение, за които на 31.08.2021 г. е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 49245/2021
г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името ответника е
депозиран отговор на исковата молба, с който е взето становище по предявените
за разглеждане в настоящото производство искове. С отговора на исковата молба
се оспорват в цялост предявените искове, като се излагат подробни съображения в
този смисъл. Прави се възражение за погасяване по давност на претенциите на
ищеца. Поддържа се, че по силата на договор за покупко-продажба на недвижим
имот, обективиран в Нотариален акт № 38, том I, рег. № 2745, нот. дело № 34 на
нотариус Лозан Лозанов, рег. № 044 в Нотариалната камара, ответницата Е.Т. е
прехвърлила процесния недвижим имот на лицето Иван Владимиров Владимиров,
като сделката е вписана на 17.08.2018 г.
Предвид горното, се моли, предявените за разглеждане в настоящото
производство искове, да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са за разглеждане искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД –
положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена
топлинна енергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за
забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по
реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността
на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти:
съществуването на договорни отношения между него и ответницата с предмет
3
доставка на топлинна енергия, в това число и качеството й клиент на топлинна
енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за
исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума,
поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за
заплащане на процесната главница, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираното вземане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
Във връзка с направеното от ответника възражение за погасяване по
давност на претендираните от ищеца вземания в настоящото производство, в
тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства довели до спиране
и/или прекъсване течението на давностните срокове по отношение заявените с
исковата молба претенции.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР),
които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
4
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
5
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В
този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С" ЕАД е дружество регистрирано
по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други
дейности обслужващи основните.
По делото не е спорно, че ответницита ЕМ. Х. ТЮРКМ. е била собственик
на процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 46, находящ се в гр.
София, бул. Сливница № 202, вх. В, ет. 7, абонатен № 2735, през заявения в
исковата молба период. Това обстоятелство се установява и от събраните по
делото писмени доказателства, в това число нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 138, том I, рег. № 1485, нот. дело № 118/1999 г. от 09.07.1999 г.
на нотариус Лозан Лозанов, рег. № 044 в Нотариалната камара, нотариален акт за
собственост върху 7/12 /седем дванадесети/ идеални части от недвижим имот въз
основа на извършена обстоятелствена проверка № 36, том I, рег. № 2696, нот.
дело № 32 от 2018 г. от 03.08.2018 г., на нотариус Лозан Лозанов, рег. № 044 в
Нотариалната камара и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот –
самостоятелен обект в сграда – апартамент № 38, том I, рег. № 2745, дело №
6
34/17.08.2018 г. на нотариус Лозан Лозанов, рег. № 044 в Нотариалната камара.
Изрично в отговора на исковата молба се подчертава и ответникът се позовава на
извършената на 17.08.2018 г. разпоредителна сделка с процесния недвижим имот,
по силата на която, ответницата, в качеството си на едноличен собственик на
същия, продава имота на лицето Иван Владимиров Владимиров.
Предвид гореизложеното, следва да се направи извод, че през процесния
период именно ответницата ЕМ. Х. ТЮРКМ. е била собственик на процесния
имот, като в това си качество и на основание на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, именно
между нея и ищецът е възникнало и съществувало облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия.
Същевременно, обаче, от представения и приобщен към доказателствения
материал договор за покупко-продажба на недвижим имот – самостоятелен обект
в сграда – апартамент, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот – самостоятелен обект в сграда – апартамент № 38, том I, рег. №
2745, дело № 34/17.08.2018 г. на нотариус Лозан Лозанов, рег. № 044 в
Нотариалната камара, се установява в производството, че на 17.08.2018 г.,
ответницата ЕМ. Х. ТЮРКМ., в качеството на продавач, е прехвърлила
собствеността върху притежавания от нея недвижим имот, представляващ
апартамент № 46, находящ се в гр. София, бул. Сливница № 202, вх. В, ет. 7,
абонатен № 2735, на лицето Иван Владимиров Владимиров – купувач по
прехвърлителната сделка.
Следователно ответницата ЕМ. Х. ТЮРКМ. се явява клиент на топлинна
енергия /в качеството си на собственик на същия/ само за част от процесния
период, а именно за периода 01.05.2017 г. - 16.08.2018 г. и следва да отговаря за
заплащането на потребената в процесния период топлинна енергия единствено за
този период, респективно за периода 17.08.2018 г. – 31.08.2018 г., ответницата не
следва да отговаря за потребената в процесния имот топлинна енергия.
Действително по делото е представена и приобщена към доказателствения
материал молба за откриване на партида за имот, находящ се на адрес: гр. София,
бул. Сливница № 202, вх. В, ет. 7, ап. 46, подадена от името на Исмет Рашид Т. до
Т.С ЕАД, която молба е депозирана пред ищцовото дружество преди процесния
период. От друга страна, обаче, от извършената и приобщена към материалите по
делото справка по Наредба №14 от 18.11.2009 г. за реда и начина на предоставяне
на органите на съдебната власт до НБД „Население“ относно лицето ЕМ. Х.
ТЮРКМ., ЕГН **********, се установи в производството, че лицето Исмет Рашид
Т. е починало, като от приобщения към доказателствения материал по делото
7
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 138, том I, рег. № 1485, нот. дело
№ 118/1999 г. от 09.07.1999 г. на нотариус Лозан Лозанов, рег. № 044 в
Нотариалната камара се установява, че това се е случило преди датата 09.07.1999
г.
При анализа на горепосочените писмени доказателства, се налага извод, че
през част от процесния период /01.05.2017 г. – 16.08.2018 г./, именно ответникът
ЕМ. Х. ТЮРКМ. е следвало да отговаря за заплащането на потребената в
процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 46, находящ се в гр.
София, бул. Сливница № 202, вх. В, ет. 7, топлинна енергия, в качеството си на
собственик на горепосочения имот.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този имот) е
била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.05.2017 г. – м. 08.2018 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през процесния
период е извършвано от Техем Сървисис ЕООД. Установява се също, че са взети
предвид и технологичните разходи в абонатната станция за процесния период,
които са за сметка на топлопреносното предприятие, като същите са изчислени по
Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са били отчислявани
ежемесечно от отчетената от общия топломер топлинна енергия, преди нейното
разпределение между абонатите. Установява се още, че в процесния недвижим
имот, представляващ представляващ представляващ апартамент № 46, находящ се
в гр. София, бул. Сливница № 202, вх. В, ет. 7, през процесния период, е имало 2
бр. радиатора с монтирани на тях индивидуални разпределители на разход за
отопление, един брой демонтиран радиатор и преминаваща през банята щранг –
лира, като за отчетен период 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г., абонатът не е осигурил
достъп за извършване на отчет на монтираните в процесния имот уреди за дялово
разпределение, съответно е начислена топлинна енергия на максимална мощност
за този отчетен период. Обстоятелството, че за отчетен период 01.05.2017 г. –
8
30.04.2018 г. не е осигурен достъп до процесния имот за извършване на реален
отчет на уредите за дялово разпределение се установява и от представения и
приобщен към доказателствения материал протокол за неосигурен достъп /л. 103
от делото/, от който се установява, че при посещения в сградата – етажна
собственост, в която се намира процесния имот, на 08.05.2018 г., 17.05.2018 г. и
20.05.2018 г., не е осигурен достъп за извършване на отчет на уредите за дялово
разпределение, включително и в процесния апартатамент № 46, като горното
обстоятелство е удостоверено и подпис на представител на етажната собстеност.
Установява се още, че за отчетен период 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. е осигурен
достъп за извършване на отчет на монтираните уреди за дялово разпределение. От
заключението на вещото лице по приетата в производство съдебно-техническа
експертиза се установява още, че през процесния период в процесния недвижим
имот, представляващ представляващ апартамент № 46, находящ се в гр. София,
бул. Сливница № 202, вх. В, ет. 7, е доставена и начислявана топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация, която е разпределяна пропорционално на
отопляемия обем на имотите по проект, като за процесния апартамент отопляемия
обем по проект е 141 кубически метра. Установява се също, че за същите период и
имот е доставяна и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, като за
отчетен период 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г., топлинната енергия за подгряване на
топла вода е определяна при норма за разход на гореща вода от 140 л. на обитател
за едно денонощие /съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването/ - в случая за едно лице, поради липса на осигурен достъп за
извършване на отчет на монтирания в процесния имот водомер, а за отчетен
период 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., по отчет на един водомер, монтиран в
процесния имот, и е изчислена съгласно т.5.2 от Приложение към чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 16-334 за топлоснабдяването. От заключението на вещото лице по
приетата в производството съдебно-техническа експертиза се установява още, че
за процесния период за топлоснабдения имот е начислена топлинна енергия за
отопление на имот и отдадена от сградна инсталация на обща стойност от 471,23
лева и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване на стойност от 221,02
лева. Установява се също, че през процесния период фирма за дялово
разпределение „Техем Сървисис“ ЕООД редовно и на конкретна дата е изготвяла
изравнителни сметки за реално потребеното количество топлинна енергия от
имота на ответника – общо и по компоненти, а именно топлинна енергия за
отопление на имот, топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване, като общо за процесния период е
9
налице изравнена сума за доплащане в размер на 342,79 лева /общо за двата
отчетни периода, включени в процесния период/, която следва да бъде прибавена
към общия размер на стойността на доставена до процесния имот топлинна
енергия /за отчетен период 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. сумата по изравнителна
сметка е за доплащане и е в размер на 407,82 лева; за отчетен период 01.05.2018 г.
– 31.08.2018 г. сумата по изравнителна сметка е за връщане и е в размер на 65,03
лева/. От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява още, че абонатната станция в сградата
етажна собственост, в която се намира процесния топлоснабден имот е била в
експлоатация към процесния период, като няма данни за увреждане и/или
нефункциониране на абонатната станция спрямо проектните й размери, както и че
редовно е приспадана топлинна енергия за технологични разходи от отчетената
ежемесечна енергия за сметка на ищеца, съгласно нормативните изисквания.
Установява се също, че в абонатната станция през процесния период е
функционирал 1 бр. общ топломер, както и че общият топломер в абонатната
станция е от одобрен тип и е преминавал задължителни метрологични проверки.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа експертиза е установено в производството, че
през процесния период, за топлоснабдения имот потребената топлинна енергия е
на стойност от общо 1035,04 лева, до който и размер се явява основателен искът
за главница за стойността на доставена и потребена в процесния имот, през
заявения период, топлинна енергия.
В отговора на исковата молба, подаден от името на ответника ЕМ. Х.
ТЮРКМ., е релевирано възражение за погасяване по давност на сумите начислени
от ищеца през исковия период. По отношение възражението за погасяване по
давност на претендираните в настоящото производство от ищеца вземания,
настоящият състав намира следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по
тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия
са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна
вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то
произтича от повтарящи се еднородни задължения, с посочен в Общите условия
падеж. Предвид това в разглеждания случай следва да намери приложение
тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
10
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито
са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение). В частност задълженията на ответниците за заплащане на
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение /13.05.2020 г./ спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти.
За вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г.:
Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016 г.,
които са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението.
Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат в определен срок, то съдът
приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и началният момент
на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от
момента на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане на 45 дни след
месеца, за който е възникнало задължението.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото
на срока на погасителната давност. В случая вземанията са възникнали в момента
на осъществяването на доставката на енергията и за всяко от тях са издавани
ежемесечните фактури. Издаването на обобщена фактура през юли 2018 г. за
вземания възникнали за период 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г., и през месец юли
2019 г., за вземания възникнали за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., които са
по изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци през
целия отоплителен сезон без да се сочи конкретно потребление за процесните
месеци, не е от естество да промени момента, от който започва да тече
погасителната давност за процесните вземания. Вземането е за доставена
топлинна енергия в определен месец. Издаването на няколко счетоводни
документа от ищеца за това вземане не е от естество да промени вземането и да
11
обоснове извод, че погасителната давност за него тече от последната издадена
фактура за това вземане. Да се приеме обратното би означавало да се допусне от
поведението по издаване на фактури на кредитора да зависи началният момент на
погасителната давност, което противоречи на целите на института на
погасителната давност. Моментът, от който започва да тече погасителната
давност е определен от законодателя в зависимост от възникване на вземането и
от изискуемостта му. Изискуемостта на вземането и изпадането в забава на
плащането на същото са различни факти, от тях произтичат и различни
последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2016 г. сочи изискуемост на
месечното вземане, което не е обвързано с изравнителната сметка, поради което и
обвързването от ищеца на началния момент на погасителната давност за
месечните задължения с издаването на обобщена фактура по изравнителната
сметка е неоснователно.
При така възприето и като съобрази дата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 25.08.2021 г., и по
съображения изложени по-горе за началния момент на погасителната давност на
вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г., то съдът приема, че
вземанията за част от процесния период, а именно за период 01.05.2016 г. –
30.04.2018 г., са погасени по давност, доколкото изискуемостта на вземането за
месец май 2018 г. е настъпила, считано от 16.07.2018 г., като при съобразяване на
разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, и обстоятелството, че за периода
13.03.2020 г. – 13.05.2020 г., течението на давностния срок е било спряно, то 3-
годишния погасителен давностен срок не е бил изтекъл преди подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 25.08.2021 г., респективно не е обхванато от
погасителната давност /3-годишния погасителен давностен срок за вземането за
месец май 2018 г. е следвало да изтече на 16.09.2021 г./.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за доставена и потребена топлинна енергия.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сума,
представляващи стойност на доставена и потребена в процесния топлоснабден
имот топлинна енергия се явява основателен и доказан за периода 01.05.2018 г. –
16.08.2018 г. и за размера 83,35 лева. Същевременно от тази сума, следва да се
приспадне сумата по изравнителна сметка за отчетен период 01.05.2018 г. –
12
31.08.2018 г., съразмерно на периода, за които ответницата е следвало да отговаря
за заплащане на потребената в имота топлинна енергия, а именно сума в размер на
33,56 лева.
Следователно претенцията за главница за доставена в процесния имот
топлинна енергия през заявения в исковата молба периода се явява основателна и
доказана до размера от 49,79 лева и за периода 01.05.2018 г. – 16.08.2018 г., за
които размер и период предявеният по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК
установителен иск с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, следва да бъде уважен, като за разликата над
този размер до пълния предявен размер от 856,40 лева и за периодите 01.05.2017
г. – 30.04.2018 г. и 17.08.2018 г. – 31.08.2018 г., искът следва да се отхвърли /за
периода 17.08.2018 г. – 31.08.2018 г. се установи в производството, че ответницата
ЕМ. Х. ТЮРКМ. не е имала качеството клиент на топлинна енергия, доколкото по
силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот – самостоятелен обект
в сграда – апартамент, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот – самостоятелен обект в сграда – апартамент № 38, том I, рег. №
2745, дело № 34/17.08.2018 г. на нотариус Лозан Лозанов, рег. № 044 в
Нотариалната камара, е прехвърлила собствеността върху притежавания от нея
недвижим имот, представляващ апартамент № 46, находящ се в гр. София, бул.
Сливница № 202, вх. В, ет. 7, абонатен № 2735, на лицето Иван Владимиров
Владимиров – купувач по прехвърлителната сделка/.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 240,00 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода 15.09.2018 г. – 03.08.2021 г., върху главницата за доставена и
потребена топлинна енергия, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД следва
да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на
главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение
по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Установява се също, че през процесния период страните са били
обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Т.С“ ЕАД на клиенти в гр. София, приети с Решение по
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “Т.С” ЕАД и одобрени
с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
13
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, от което се
налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси задължението си в
уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй като съгласно чл. 33 от
ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е задължението, като тези общи условия са
приложими за вземанията за главница за топлинна енергия, считано от 01.07.2016
г. Т.е. лихва за забава се дължи единствено за вземанията за главница за доставена
и потребена в процесния имот топлинна енергия възникнали след 01.07.2016 г., по
отношение на който са приложими ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с
изтичането на определения в чл. 33 срок.
Не се дължи лихва за забава и върху погасени по давност вземания за
топлинна енергия, чиято недължимост се установи в производството, с оглед
релевираното своевременно възражение от името на ответника.
Следователно ответникът е изпаднал в забава за изпълнението на
задължението за заплащане на сумата от 49,79 лева и дължи лихва за тази забава
за периода от 16.07.2018 г. до 03.08.2021 г. Доколкото от ищеца се претендира
лихва за забава за по-кратък период, а именно 15.09.2018 г. – 03.08.2021 г., то при
спазване принципа на диспозитивно начало в гражданското производство, съдът
следва да приеме, че ответникът дължи лихва за забава именно за посочения от
ищеца по-кратък период, която съдът определя в размер на 14,58 лева /изчислена
по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен калкулатор на НАП/.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за лихва за забава върху главницата за доставена
и потребена топлинна енергия.
Предвид горното искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия се явява основателен и
доказан за периода 15.09.2018 г. – 03.08.2021 г. и за размер от 14,58 лева и следва
да бъде уважен до този размер, като за разликата над този размер до пълния
предявен размер от 240,00 лева, искът следва да се отхвърли.
Предвид горното, съдът следва да разгледа направеното от ответника с
отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на претенциите
на ищеца, включително за лихви за забава.
В разглеждания случай и по отношение на претенцията за вземания за лихва
14
за забава, следва да намери приложение тригодишният давностен срок, установен
в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Предвид гореизложените съображение и като съобрази установения в
Общите условия на ищцовото дружество падеж на задълженията, касаещи
процесния период и датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 25.08.2021 г., настоящият съдебен състав
намира, че възражението за погасяване по давност на вземанията, предмет на
претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, се явява неоснователно.
По отношение на претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за сумата от 3,82 лева за периода 01.07.2018 г. – 31.08.2018 г.,
съдът намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „Т.С” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. По делото се установи, че фирмата за
дялово разпределение точно и в уговорените срокове е извършвало услуга дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която се
намира процесния имот, поради което и претенцията за главница за цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. – 16.08.2018 г. / за
периода 17.08.2018 г. – 31.08.2018 г. се установи в производството, че ответницата
ЕМ. Х. ТЮРКМ. не е имала качеството клиент на топлинна енергия, доколкото по
силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот – самостоятелен обект
в сграда – апартамент, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот – самостоятелен обект в сграда – апартамент № 38, том I, рег. №
2745, дело № 34/17.08.2018 г. на нотариус Лозан Лозанов, рег. № 044 в
Нотариалната камара, е прехвърлила собствеността върху притежавания от нея
недвижим имот, представляващ апартамент № 46, находящ се в гр. София, бул.
Сливница № 202, вх. В, ет. 7, абонатен № 2735, на лицето Иван Владимиров
Владимиров – купувач по прехвърлителната сделка, респективно за този период
не се е ползвала и от услугата дялово разпределение и не следва да отговаря за
заплащането й/ се явява основателна, като от страна на ответника не са наведени
възражения относно размера на претендираната сума за извършената услуга
дялово разпределение, поради което, съдът намира, че за извършената услуга през
15
процесния период се дължи възнаграждение в размер на 2,90 лева /изчислено по
реда на чл. 162 ГПК и при съобразяване на представения и приобщен към
материалите Договор рег. Индекс У № 144/29.07.2015 г. за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закон за
енергетиката, сключен между Т.С ЕАД и Техем Сървисис ЕООД, и
представляващия Приложение № 2 към него ценоразпис на дейностите, включени
в минималния пакет за услугата „Дялово разпределение“/.
Следователно претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение се явява основателна и доказана за периода 01.07.2018 г. –
16.08.2018 г. и за сумата от 2,90 лева и следва да бъде уважен за тези размер и
период, като за разликата над уважения размер от 2,90 лева до пълния предявен
размер от 3,82 лева и за периода 17.08.2018 г. – 31.08.2018 г., искът се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за главница за цена на услугата дялово
разпределение.
Възражението за погасяване по давност на главницата за цена на услугата
дялово разпределение е неоснователно и не следва да бъде уважавано, доколкото
това вземане не е с периодичен характер, респективно по отношение на него е
приложим общият 5-годишен давностен срок, който не е изтекъл към датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в съда. Дори да е приложим и краткия 3-годишен
давностен срок, то възражението отново се явява неоснователно, предвид
изложените по-горе съображения в този смисъл.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
1,07 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за цена на услуга
дялово разпределение за периода 31.08.2018 г. – 03.08.2021 г., настоящият
съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
16
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство имат
и двете страни.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва: 1/
за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 75,00 лева; 2/
за заплатена държавна такса в заповедното производство по гр. д. № 49245/2021 г.
по описа на СРС, ГО, 160 състав в размер на 25,00 лева; 3/ за заплатен депозит за
вещо лице по допуснатата, изслушана и приета в производството съдебно-
техническа експертиза в размер на 250 лева; 4/ за юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство по гр. д. № 49245/2021 г. по описа на
СРС, ГО, 160 състав в размер на 50,00 лева. От ищеца се претендират и разноски
за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
ЕМ. Х. ТЮРКМ., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. Белите
брези, ул. Битоля, бл. 21, ет. 3, ап. 12, следва да бъде осъден да заплати в полза на
ищеца Т.С ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. Ястребец № 23Б, сумата от 4,58 лева, представляваща разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр.д. №
49245/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от
исковете.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от
ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед изхода на
спора, на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково
производство, което съдът определя в размер от 100 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ЕМ. Х.
ТЮРКМ., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. Белите брези, ул.
Битоля, бл. 21, ет. 3, ап. 12, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца
Т.С ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б, сумата от 25,96 лева, представляваща разноски в исковото
производство по гр.д. № 71862/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
17
От името на ответника не е направено искане за присъждане на разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 49245/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав и не са представени доказателства за извършването на такива, поради
което в полза на ответника не следва да се присъждат разноски в производството
по ч.гр.д. № 49245/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав.
От името на ответника е направено искане за присъждане на разноски в
исковото производство по гр.д. № 71862/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав
и са представени доказателства за извършването на такива, а именно за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 307,09 лева.
От името на ищцовото дружество своевременно е релевирано възражение с
правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за неоснователно,
доколкото претендирания от ответника адвокатски хонорар в исковото
производство по гр.д. № 71862/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав не е
прекомерен, с оглед фактическата и правна сложност на делото, извършените от
процесуалния представител на ответника активни процесуални действия и
предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минимален размер на възнаграждението
за съответния вид работа.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът Т.С ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б,
следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника ЕМ. Х. ТЮРКМ., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. Белите брези, ул. Битоля, бл. 21,
ет. 3, ап. 12, сумата от 288,33 лева, представляваща разноски в исковото
производство по гр.д. № 71862/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на Т.С ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б
против ЕМ. Х. ТЮРКМ., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ж.к.
Белите брези, ул. Битоля, бл. 21, ет. 3, ап. 12, иск с правно основание чл. 422 вр. с
чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че ЕМ. Х. ТЮРКМ., ЕГН ********** дължи в
полза на Т.С ЕАД, ЕИК *********, сумата от 49,79 лева, представляваща цена на
18
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
16.08.2018 г. до топлоснабден имот, представляващ апартамент № 46, находящ се
в гр. София, бул. Сливница № 202, вх. В, ет. 7, абонатен № 2735, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 25.08.2021 г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 31.08.2021 г. по гр.д. № 49245/2021 г. по описа на СРС,
160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 вр. с
чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД за разликата над уважения размер от 49,79 лева
до пълния предявен размер от 856,40 лева и за периодите 01.05.2017 г. –
30.04.2018 г. и 17.08.2018 г. – 31.08.2018 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на Т.С ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б
против ЕМ. Х. ТЮРКМ., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ж.к.
Белите брези, ул. Битоля, бл. 21, ет. 3, ап. 12, иск с правно основание чл. 422 вр. с
чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ЕМ. Х. ТЮРКМ., ЕГН
**********, дължи в полза на Т.С ЕАД, ЕИК ********* сумата от 14,58 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. – 03.08.2021 г.,
дължима върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 31.08.2021 г. по
гр.д. № 49245/2021 г. по описа на СРС, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 14,58 лева до пълния
предявен размер от 240,00 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на Т.С ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б
против ЕМ. Х. ТЮРКМ., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ж.к.
Белите брези, ул. Битоля, бл. 21, ет. 3, ап. 12, иск с правно основание чл. 422 вр. с
чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че ЕМ. Х. ТЮРКМ., ЕГН **********, дължи в
полза на Т.С ЕАД, ЕИК *********, сумата от 2,90 лева, представляваща цена на
услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 16.08.2018 г. за
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 46, находящ се в гр. София,
бул. Сливница № 202, вх. В, ет. 7, абонатен № 2735, ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от 25.08.2021 г. до окончателното й
изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
19
задължение от 31.08.2021 г. по гр.д. № 49245/2021 г. по описа на СРС, 160 състав,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за цена на услугата дялово
разпределение за разликата над уважения размер от 2,90 лева до пълния предявен
размер от 3,82 лева и за периода 17.08.2018 г. – 31.08.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от името на Т.С ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б против ЕМ. Х.
ТЮРКМ., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. Белите брези, ул.
Битоля, бл. 21, ет. 3, ап. 12, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с
чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ЕМ. Х.
ТЮРКМ., ЕГН **********, дължи в полза на Т.С ЕАД, ЕИК ********* сумата от
1,07 лева, представляваща мораторна лихва за периода 31.08.2018 г. – 03.08.2021
г., дължима върху главницата за цена на услугата дялово разпределение, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 31.08.2021 г. по
гр.д. № 49245/2021 г. по описа на СРС, 160 състав.
ОСЪЖДА ЕМ. Х. ТЮРКМ., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
София, ж.к. Белите брези, ул. Битоля, бл. 21, ет. 3, ап. 12, да заплати в полза на
Т.С ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 4,58 лева,
представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство по гр.д. № 49245/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ЕМ. Х. ТЮРКМ., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
София, ж.к. Белите брези, ул. Битоля, бл. 21, ет. 3, ап. 12, да заплати в полза на
Т.С ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 25,96 лева,
представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 71862/2021 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Т.С ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. Ястребец № 23Б да заплати в полза на ЕМ. Х. ТЮРКМ., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. Белите брези, ул. Битоля, бл. 21,
ет. 3, ап. 12, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 288,33 лева,
представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 71862/2021 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - „Техем Сървисис” ЕООД.
20
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
21