№ 870
гр. София, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Десислава Николова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Десислава Николова Въззивно гражданско
дело № 20221000500918 по описа за 2022 година
Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК по въззивна
жалба с вх.№ 266000 /3.02.2022 г. ( по регистратурата на СГС ) на ищците С.
Н. И. от село ***, община *** ; П. В. П. и К. В. А., двете от град ***, чрез
общия им пълномощник – адвокат С.П. от САК - срещу Решение № 260268
от 19.01.2022 г. на Софийски градски съд, ГО, I-14 състав по гр.д.№ 4736/2021
г., отхвърлящо предявените от тях субективно съединени главни искове за
прогласяване нищожността на договор за издръжка и гледане, сключен с нот.
акт № 174, том I, рег.№ 6720 , нот.д.№ 156/2008 г. на Нотариус , рег.№ 30 по
регистъра на НК, с район на действие – СРС на основание член 26,ал.2,пр.2 от
ЗЗД и евентуални искове за унищожаването на договора на основание член
31, ал.1 от ЗЗД.
В жалбата има оплаквания за допуснато от първоинстанционния съд
нарушение на материалния закон. Въззивниците поддържат, че
диференцирането на приложното поле на член 26, ал.2,пр.2 от ЗЗД и на член
31,ал.1 от ЗЗД следва да се извърши въз основа на това дали неспособността
да се разбират или ръководят действията е трайна (характерна) или временна
(преходна), както и че правилото на член 26, ал.2, изр.1,пр.2 от ЗЗД е
1
приложимо с оглед доказаните по делото като осъществени факти : при
сключване на сделката прехвърлителката е била поради душевна болест в
трайно и необратимо състояние на невъзможност да разбира и ръководи
действията си . Приетото в решението, че договорът не е опорочен поради
липса на съгласие, е неправилно. По евентуалните искове за унищожаване на
договора на основание член 31,ал.1 от ЗЗД поддържат, че правилно е
установено от съда съществуването на всички елементи от правопораждащия
фактически състав, но неправилно е преценено за основателно възражението
на ответника за погасяването им по давност, тъй като давностният срок
започва да тече не от смъртта на прехвърлителката на *** г. , а от 5.12.2018 г.
– от деня, в който ищците са конституирани на основание член 227 от ГПК в
производството по гр.д.№ 1148/2018 г. по описа на СГС, ГО, I-14 състав по
предявен от прехвърлителката иск за оспорване на същия договор и към
заявяването на исковете на 12.04.2021 г. тригодишният давностен срок не е
изтекъл. Въззивниците настояват за отмяна на решението, уважаване на
главните искове , а при отхвърлянето им – за уважаване на евентуалните
искове и за присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемият В. Р. Р. от град ***
отговаря чрез пълномощника си – адвокат Т.Ф. от САК ,че въззивната жалба е
неоснователна.
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в
жалбата, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд
намира, че то е валидно, но процесуално недопустимо.
От въззивниците като наследници по закон на прехвърлителката Ц. А.
К., починала на *** г., са предявени срещу В. Р. Р. от град *** главни искове
за установяване нищожността на договора , сключен с нот. акт № 174, том I,
рег.№ 6720 , нот.д.№ 156/2008 г. на Нотариус , рег.№ 30 по регистъра на НК, с
район на действие – СРС, с който тя му е прехвърлила самостоятелен обект от
сграда, находяща се в град София – апартамент - срещу поето от ответника
задължение за издръжка и гледане поради липса на съгласие ( липса на
изявена от прехвърлителката правно валидна воля ) – основание по член
26,ал.2,пр.2 от ЗЗД и евентуални искове за унищожаването на същия договор
поради неспособност на прехвърлителката да разбира и ръководи действията
си – основание по член 31,ал.1 от ЗЗД . Исковете са основани на твърдения,
2
че наследодателката е имала атрофия на зрителните нерви и значително
намалена зрителна способност; от 2006 година е била диагностицирана със
заболяване - шизофрения в късна възраст; към сключване на оспорения
договор е била настанена за лечение в психиатрична клиника и приживе на
прехвърлителката е поискано поставянето й под запрещение , но
производството е било прекратено поради настъпилата й смърт .
От извършената от въззивния съд по реда на Наредба № 14 от 18.11.2009
г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебна власт до
Регистъра за населението – Национална база данни „ Население “
справка е събрана информация, че въззиваемият – ответник е сключил с акт
№ 133 , издаден от Столична община, район Средец на 7.04.1990 г.
граждански брак с И. Б. Р.. Не е спорно между страните, съгласно
изявленията на процесуалните представители в съдебното заседание от
2.06.2022 г. ,че имотът – предмет на оспорения с исковете договор – е
придобит от двамата в съпружеска имуществена общност. Следователно
съпрузите притежават съвместна процесуална легитимация по исковете и
тяхното предявяване срещу двамата – като задължителни необходими другари
по член 216,ал.2 от ГПК - е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за допустимост на производството. Първоинстанционното
решение е постановено в производство, в което съпругата не е участвала и
следва да се обезсили, като делото се върне за ново разглеждане на
първоинстанционния съд, който да упражни правомощията си по член
129,ал.2 от ГПК с указания на ищците за нейното конституиране наред със
съответника В.Р. според разясненията по т.6 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по
тълк.д.№ 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС . С оглед на това произнасяне на
въззивния съд разноски за настоящото производство не следва да се
присъждат .
Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение № 260268 от 19.01.2022 г. на Софийски
градски съд, ГО, I-14 състав по гр.д.№ 4736/2021 г. ,
3
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд - СГС- за ново
разглеждане от друг състав с участието на задължителния необходим другар
на ответника при изпълнение на указанията по член 129,ал.2 от ГПК за
отстраняване на нередовността на исковата молба чрез насочване на исковете
срещу него.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред
Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4