Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.Б.Слатина, 17.05.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ граждански състав, в публично заседание на 17 април, Две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ВЕЛЬОВСКИ
при секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладваното от Съдия Вельовски гр.д. № 1551/2018год. по описа на РС-Б.Слатина, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от К.П.Б., ЕГН **********,
чрез адв. Й.Д. от САК, със съдебен адрес ***, срещу СУ „Христо Ботев“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с Г., ул.“Христо Ботев“ № 2, кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл.200 КТ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на сумата от 250000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени вследствие на настъпила трудова злополука на
19.04.2018Г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
трудовата злополука - 19.04.2018Г., до окончателното ѝ заплащане.
ИСКОВЕ с правно основание чл. 200 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Ответникът в законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове. Твърди, че падането на ищеца не е станало по обичайния път за работа, като ищеца е декларирал, че се придвижва до работа с личен автомобил, а не пеша. Поддържа, че разпореждането на НОИ за приемане на злополуката за трудова не се ползва със сила на пресъдено нещо. Твърди, че не е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между падането и финалния резултат от оперативните интервенции. Поддържа, че претендираният размер на обезщетението е прекомерен.
По делото са
събрани писмени и гласни доказателства. Допусната е и изслушана СМЕ и допълнителна,
които заключения са възприети от съда като верни, пълни и обективни.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и се съобрази с доводите на
страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Ищцата навежда доводи в исковата молба, че е работила при ответника по трудово правоотношение, възникнало с Трудов договор от 13.09.2012Г. на длъжността „учител”, като работното й време започвало от 08:00 часа. На 19.04.2018Г., сутринта около 06,30ч., при придвижване по обичайния път от дома до работното място се подхлъзнала върху мокра трева и паднала върху левия си долен крайник. Поддържа, че вследствие на падането е получил тежко изкълчване на лявата колянна става с разкъсвания на лигаменти и кръвоносни съдове на ниво коляно. Поради гореописаните телесни увреждания ищцата била хоспитализирана в МБАЛ „Св.Панталеймон“ ООД- П.. Престоят й в лечебното заведение е бил от дата на злополуката – 19.04.2018Г. до 04.05.2019Г., където са й извършени множество прегледи, параклинични изследвания и рентгенофрафия на ляв долен крайник. Била й поставена външна фиксация на долния ляв крайник и поставяне на гипсова имобилизация.
Поради влошаващото се състояние на ищцата се наложило повторно оперативна намеса поради наличието на дълбоки венозни тромбози. На следващия ден се установило загуба на сетивност и липса на пулсации на стъпалните артерии, поради което се наложило операция, с цел ампутиране на левия долен крайник на ниво дистална трета на бедрото, която била извършена на 20.04.2018Г.
На 04.05.2018Г. ищцата е изписана от лечебното заведение като й е указано да спазва постелен режим и указания прием на медикаменти и наблюдения от ОПЛ, както й е указано необходимостта от провеждането на курс по физикална терапия и рехабилитация. На същата дата тя постъпила в отделение по физикална и рехабилитационна медицина в същото лечебно заведение. На 14.05.2018Г. ищцата е изписана от лечебното заведение като също са й дадени препоръки за спазване на хигиенно-диетичен режим.
Месеци наред след злополуката ищцата била трудно подвижна, невъзможно било елементарното й хигиенно и битово обслужване. Придвижването й на съвсем кратко разстояние представлявало изключителна трудност за нея, като то се осъществявало с помощта на помощни средства и помощ от нейните близки.
Към настоящия момент ищцата е с временна загубена трудоспособност. Тя се намира под постоянната грижа на близките си, тъй като е неспособна да изпълнява дори обичайни ежедневни дейности, като елементарни хигиенни и битови нужди.
С декларация за трудово злополука №162/25.04.2018Г. работодателят на ищцата е уведомил съответното ТП на НОИ за така станалата трудова злополука. С разпореждане №18/09.05.2018Г. на длъжностно лице към ТП на НОИ – В. така декларираната от работодателя злополука е приета за трудова, тъй като е станала при предвижване по обичайния път на пострадалата от основното й място за живеене към работното място.
В с.з. неговият процесуален представител поддържа тези твърдения.
Ответникът в законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове.
На основание чл.176 от ГПК представителят на ответника - директорът на СУ„Христо Ботев“ В.М.П.е дала обяснения, в които заявява, че познава К.Б., която е служител от осем години при ответното училище като възпитал на група за целодневно обучение. На 19.04.2018Г. сутринта й се обадила г-жа Б., за да я информира, че няма да успее да дойде на работа тъй като е паднала, тръгвайки за работа, подхлъзнала се е и се намира в бърза помощ в гр.Б.С.. Обяснила, че се е подхлъзнала на тревата в съседния двор, докато е вървяла към работата си. По-късно, около 16,00-17,00ч., тя се обадила на ищцата, за да я попита как се чувства. Ищцата й казала, че пътува към гр.В., тъй като й е изкълчено коляното и я изпращат на специалисти. Към 19:00ч. се чули отново, когато К. пътувала за гр.П. със съпруга си и казала, че много я боли кракът. На другия ден към обяд я информирали, че се налага ампутация на крака или че вече е направена такава, не може да си спомни с точност.
П.посочи, че по принцип Б. идва на работа с лек автомобил. Има представена декларация, за което й се изплащат и пътни разходи. Разстоянието от дома й до училището е около 23 км. К. ***, а училището е в с.Г.. Това разстояние е твърде далеч, за да бъде извървяно пеша, поради което тя идвала на работа с автомобил. По принцип г-жа Б. идва на работа около 8,00 часа, когато започва и работният ден.
За установяване на причините за злополуката и обстоятелствата, при които е настъпила, по делото са събрани и гласни доказателства – показанията на свидетелите Н.Р.С., И. Б.Б., Т.А.П., всички без родство със страните, и Н.А.Б., който е съпруг на ищцата.
Свидетелят Н.Р.С. заяви, че за случаят на 19.04.2018Г. няма конкретен спомен, но след като се запознал с определението на съда, намерил спешен фиш в болницата в гр.Б.С., който е съставил на пациента и според него ищцата е дошла със собствен превоз сутринта в 07:10 часа, като оплакванията от анамнезата са, че е паднала, след като се спънала, и има болки в лявото коляно. От прегледа се установило, че има деформация и болка при движението в лявото коляно и за целта е изпратена за рентгенова снимка. След това е насочена за ортопед. Диагнозата, която поставил, е временна контузия на лявото коляно със съмнение за счупване Тъй като в гр.Б.С. няма ортопед, указал на пациента, че най-близките са гр.В. и в гр.П..
Пациенти в нейното състояние обичайно се предвижват до ортопед със собствен превоз като практиката им е да превозват пациенти само със счупване на тазобедрената става и на бедрото. Друго не може да си спомни за случая. Не може да си спомни дали пациента е бил придружен от някого. Не си спомня дали се е придвижвала сама или с помощта на патерици, или количка.
Образните изследвания се разчитат от рентгенолога, но не си спомня какво било разчитането. Не си спомня конкретно за случая, а единствено изхожда от това, което е записал във фиша, а именно, че е имало деформация, болка и ограничение на движението на лявата колянна става, като във фиша не е отбелязал да е правена имобилизация.
Обикновено периода от постъпването на пациента до момента, в който той напуска кабинета и е насочен към ортопед, е не повече от половин час. Не е отбелязал час на напускане на пациента във фиша. Няма спомен дали е обездвижил ставата на пациента. Обичайно обездвижват ставата при такива пациенти чрез превръзка или чрез лонгета, но за конкретния случай не може да си спомни дали това било направено.
Свидетелят И. Б.Б. работи в ЕМБАЛ „Христо Ботев“ гр.В. - ортопедично отделение, където е на граждански договор и към 19.04.2019Г. е бил на работа.
За случая на въпросната дата с пациента К.Б. си спомня, че сутринта на 19.04.2018Г. бил на вилата си, когато между 9,00 и 10,00ч. му се обадили колеги от спешен център, че има пациент с травма на коляното. Обичайно от обаждането на спешния център до пристигането му там отнема 20 минути. Пациентът се оплаквал от болки в коляното.
Направили рентгенови снимки, от които се установило, че има дислокация на колянната става и тъй като я боляла, я качили в ортопедичното отделение на 3-я етаж, където я настанили на легло.
За случая свидетелят се консултирал с д-г Г.по телефона. Настанили пациентката, сложили я на системи, а малко след това д-р Г.пристигнал. С направените с него консултации се установило, че няма да могат да оперират пациентката, тъй като не разполагали с външни фиксатори и няма как да извършат по спешност такава намеса.
След това обяснили на пациента и на близките, че не е възможно да извършат такава намеса като свидетелят предложил пациентът да се транспортира до Пирогов или до Св. Панталеймон в гр.П.. Ориентировъчно като време това било около 13,30ч., когато съобщили на пациента за това, че следва да отиде до Пирогов или до Св. Панталеймон в гр.П..
Когато пациентът постъпил при тях, на св.Б. му направило впечатление, че самата става не била обездвижена. Пациентът е със значително наднормено тегло, поради което била нужна неговата помощ. Към момента на насочване към друга болница не били налице предпоставки за ампутация на крайника.
Обичайно в такива случаи е най-добре операцията да бъде извършена възможно най-скоро, но тъй като не разполагат с екип и консултанти, това нямало как да се случи, именно затова насочили пациента към друга болница.
При срещата му с пациента го учудил тежкия характер на травмата – коляното буквално се люлееше, докато пациента се предвижваше. На пациента не бил осигурен специализиран транспорт. Когато насочили пациента към друга болница, обяснили, че следва да стигнат по най-бързия начин.
Рентгеновата снимка била направена или в 10,30ч. или в 11,30ч. Пациентът напуснал болницата към 13,30ч.
Веднага след настаняването на пациента на третия етаж крайникът бил имобилизиран. Не е имало индикации за съдови увреждания, нито при приемането, нито при изписването.
Доколкото си спомня, пациентът и близките му заявили, че ще отидат в болницата в гр.П., тъй като са от този край.
Свидетелката Т.А.П. работи като учител и към 19.04.2018Г. също рабтила в СУ „Христо Ботев“ с.Г.. Същата посочва, че за 19.04.2018Г. си спомня, тъй като имали събитие и било четвъртък. Познава ищцата, която е възпитател в начален курс. Тогава се обадили се някъде след 8,00ч. сутринта, може би и към 9,00ч., че К.Б. е паднала и има проблеми с крака, поради което не може да дойде на работа. Колегите споделили, че сутринта на същия ден К. се е подхлъзнала на мокра трева, тръгвайки за работа. Всичко това й било споделено от нейните колеги, като свидетелката личен разговора с К. или нейните близки не е провеждала. На следващия ден разбрала, че тя е претърпяла сериозен инцидент. Конкретни подробности не си спомня, но си спомня, че тя била тръгнала за гр.В. и впоследствие и за гр.П.. Съпругът й е споделил на обслужващия персонал, че на К. й предстои операция свързана с крака. Около 2 седмици след инцидента се чула с К. по телефона, като разговаряли за документи, свързани с изплащането на пътни разноски, тъй като свидетелката отговаря за тази документация от дълги години. В съшия разговор К. й сподели, че тежко понася причинената травма.
По отношение на К. от януари 2018Г. включително и към 19.04.2018Г. същата била декларирала, че ще идва на работа с личен превоз. Била приложила и удостоверение за граждански брак и копие от талона на автомобила. К. няма шофьорска книжка и затова до работа и обратно я превозвал нейният съпруГ.
Свидетелката разбрала по разказ на колегите и обслужващия персонал, че К. се е подхлъзнала на мокра трева в съседен двор. Тя е минавала на пряко, за да излезе на някаква улица. Няма данни в конкретния ден – 19.04.2018Г. К. да е имала намерение да се придвижи до местоработата по начин, различен от личния превоз. От собствен опит може да каже, че разстоянието от с.Б.Г.до с.Г. с лек автомобил се взима за около 40 минути максимум. Знае къде точно живее К.Б., както и знае точно кой е дворът, в койот се е подхлъзнала. Не знае точно къде К. и съпругът й паркират и съхраняват личния си автомобил.
Къщата, респективно двора на съседите се намират на гърба на къщата на К., като К. може да мине по улицата, от където разстоянието е по-дълго, или да мине на пряко през двора на съседите си.
Свидетелят Н.А.Б. /съпруг на ищцата/ дава показания, че на 19.04.2018Г., около 6,40ч., съпругата му тръгнала на работа към училището, в което работи. Тръгнала в 6,40ч., тъй като в 7,00ч. има автобус за гр.Б.С., от където трябва да хване автобус за с.Г.. Между 6,40ч. и 7,00ч. дъщеря му го събудила и съобщила, че К. е паднала. Той веднага станал и отишъл на мястото, където я намерил като тя не можела да стане. Извикал на помощ съседите, тъй като К. е с наднормено тегло, и с тяхна помощ я качили в личния им автомобил, с който тръгнали в посока гр.Б.С..
Преди 19.04.20418Г., всяка сутрин, К. ходела на работа с автобус от с.Б.Г.до гр.Б.С., а от там до с.Г.. А преди 19.04.2018Г. всеки път след работа свидетелят ходел лично до с.Г., за да я взима с автомобила. На 19.04.2018Г. следвало да бъде по същия начин, а именно сутринта К. ***, който тръгва в 7,00 часа. Сутринта на 19.04.2018Г., след като качили К. в колата, отишли в бърза помощ в гр.Б.С.. Пристигнали някъде около 7,30ч. Приели я в бърза помощ, където чакали около 40- 45 минути за рентген, след което докторът им казал, че случаят е сериозен и пренасочил за гр.В.. Веднага тръгнали за гр.В.. Тъй като разполагали с личен превоз, не им била предоставена линейка. Веднага тръгнали за гр.В. за травматологията. Пристигнали някъде към 9,30ч. и там ги посрещнал д-р И.Б., който направил изследвания и нова рентгенова снимка, след което им заявил, че трябва да се направи операция, за която му е необходимо съдействие на друг доктор, който е от гр.П..
Д-р Б. направил опити да се свърже с този д-р от гр.П., като след известен период от време успял. Докторът от гр.П. дошъл, но като име не си спомня. Той извършил друга операция. Чакали до около 15,00 часа, когато д-р Б. им заявил, че тези операции са им забранени да бъдат извършени в гр.В. от около 2-3 месеца. Казал им да отидат в гр.П. или в гр.София, някъде в друга болница. Но това става в 15,00-15,30ч., след което решили да тръгнат за гр.П.. Отишли в гр.П. около 17,00ч. следобяд, като по пътя се забавили около 10-15 минути поради проблем с колата.
В гр.П. били приети. Установили, че К. не си чувства крака. Били направени допълнителни изследвания, включително нова рентгенова снимка, след което между 7,00 и 8,00ч. вечерта я настанили в отделението и са започнали операцията. Операцията приключила на другата сутрин към 4,00ч. – 4,30ч. През това време пристигали множество екипи като докторите правили всичко възможно да спасят крака. Към 8,30ч. сутринта пуснали свидетеля да влезе при нея като му обяснили, че е изключително важно тя да започне да усеща крака си, като към този момент той все още не бил ампутиран. Пред него докторът проверил дали К. усеща крака си, но установил, че това не е така и й обяснил, че трябва спешно да се вземат мерки, тъй като липсата на чувствителност може да обхване и останала част от крака й. В този момент се предприели действия за ампутиране на крака. Операцията за ампутирането започнала към 10,30 – 11,00ч. на 20.04.2018Г. Кракът бил ампутиран под коляното, като докторът им обяснил, че причината за това е наличието на възможност такава ампутация да бъде достатъчна. В последствие установили, че е необходимо ампутацията да бъде извършена над коляното, че след първата ампутация кракът не е спасен, поради което са извършили втора операция и кракът й бил ампутиран над коляното. Втората операция била осъществена няколко дни след 20.04.2018Г.
След ампутацията К. била в шок, плачела и гледала в една точка. Това нейно състояние продължава и до момента. Тя не може физически да се справя сама, поради което свидетелят й помагал за посещение на банята и тоалетната и се занимавал с всичко, което се е налагало. Всичко това продължава и до днес.
На няколко пъти на К. й била дадена протеза, но поради несъответствие в размера на протезата, същата отново била взимана. Последната протеза е от преди 20 дни като вече се учи да ходи, но не може да я слага постоянно, тъй като кракът я боли. Травмата е както физическа, така и психическа, болките продължават и до днес.
Свидетелят поясни, че улицата, която е пред техния двор, през нея било невъзможно да се минава към датата на инцидента, тъй като била пълна с вода, тръни, бодили. И това е причината те да минават през двора на съседите. Понеже К. сутрин отивала на гарата, за да хване рейса, пътят й винаги минавал през двора на съседите. На практика към момента на инцидента, а и преди това нямало възможност да се преминава от друго място, освен през двора на съседите.
Свидетелят знае, че К. е декларирала, че ще се предвижва с автомобил, тъй като това е транспортът, който й се заплаща. Касае се единствено за прибирането й от работа, което е след края на работния ден, а не преди това. Винаги К. сутрин е отивала на работа по посочения вече начин с автобус, като не е искала от работодателя да й заплаща автобусния транспорт.
Свидетелят уточни, че след посещението им в гр.Б.С., кракът на съпругата му не бил обездвижен. За първи път кракът бил обездвижен в гр.В.. Когато К. паднала, съседът му помогнал да я изправят и да я сложат в колата.
Свидетелят паркира автомобила си пред къщата им на улицата, за която посочва, че пеша е непроходима. Въпреки това, стига до нея с автомобил, но това става с подаване на много газ и с много трудности. Автомобилът може да премине макар и трудно, но през месец април е много кално и непроходимо за пешеходци.
От изготвената по делото СМЕ,заключението на която съдът
цени и кредитира като доказателство по делото се установява, че Ампутацията/отстраняването/ на левия долен крайник
на ниво дистална трета на бедрото като
усложнение от луксация/изкълчане/ на лявата колянна става с лезия/увреда/на артерия
поплитеа/задколянната артерия/ представлява постоянно разстройство на здравето неопасно за живота. отстраненият ляв
долен крайник на ниво дистална трета
на бедрото са причинили на пострадалата трайно затруднение на движенията. По механизъм уврежданията отговарят да бъдат
получени от подхлъзване със луксация и могат
да бъдат получени по време и по начин посочени от освидетелстваният. К.Б. в момента на падането е получила
луксация/изкълчване/ на лявата колянна
става, което се потвърждава от извършените изследвания и приета окончателна
диагноза в лечебното заведение. От анатомична гледна точка това изкълчване
причинява разкъсване на ставната капсула на коляното, на част от здравия
лигаментарен апарат, който обвива коляното и съответно неминуемо на малки
кръвоносни съдове. Задколянната артерия
не е била разкъсана цялостно, защото това ще причини голяма кръвозагуба и ще се
е извършило операция по спешност с цел предотвратяване заплашващия хеморагичен
шок. Това се потвърждава и от факта,че при постъпването в МБАЛ
„Св.Панталеймон“-П. ООД е отбелязано
в епикризата, че в момента на приемането дистално от увредата липсват данни за
съдова и отпадна неврологична симптоматика и при оперативните ревизии на артерията не е отбелязано да е имало разкъсване
на артерията. Имало е обаче увреда/травма/
на артерията, което е довело на пo-късен етап до ампутация/отстраняване/на долния
крайник на ниво долна трета на бедрото.
К.Б. първо е транспортирана до ЦСМП в град Б.С., било е назначено Рентгеново изследване, на
което е
установено изкълчване на коляното, след което
същата е насочена към Първа Частна Ортопедична Клиника в град В., била е приета
от друг лекар, който отново назначава
Рентгеново изследване и е поставил гипсова фиксираща лонгета. Едва след повече от 12 часа след падането ищцата
посещава болница в град П./травмата е
в 6ч.30 мин. Прегледана в 19 часа и постъпила в 19ч.39мин./ При приемането в П. в епикризата е
написано-Луксацио гену синистра. Не става ясно дали все още е имала луксация, т.е. с нея да си е дошла и е
извършена там рентгенография или това
е старата рентгенография от В. или Б.С..
При луксация на колянната става при
прегледа винаги се преценява дистално/т.е посока към ходилото и пръстите/дали има или липсват данни
за увреда на преминаващите покрай
изкълчената става нерви и съдове. При увреда ще има отпадна неврологична
симптоматика и данни за съдова исхемия/намалено кръвоснабдяване на този
регион/.Ако е имало такива пациента, трябва да се оперира
по спешност. В епикризата от П.е написано „При огледа левия долен крайник е имобилизиран в гипсова
лонгета .Пръстите дистално
са студени, леко цианотични, но подвижни. След сваляне на гипса-изразена
нестабилност на коляното, липса на активни и пасивни движения в лявата колянна става.Дистално от увредата липсват
данни за съдова и отпадна неврологична симптоматика….."
Когато има луксация на колянната става
анатомически същата е деформирана/променена е формата и конфигурацията на ставата/, което и без
Рентгенография може да се диагностицира.
Все пак Рентгенографията е задължителна поради Съдебно-медицинското и значение и да се видят дали няма
съпътстващи счупвания на прилежащите кости, освен това тази изходна Рентгенография служи
за съпоставяне с Рентгенографията направена след наместването, за да се сравнят и да се види новата
позиция на наместените кости.Поради липса на медицински документ не става ясно
дали ортопеда във В. и направил наместване на луксираната става и е сложил
гипсовата имобилизация или само е имобилизирал ставата. Ако ортопеда само е сложил гипсова имобилизация без наместване на
ставата, е задължително
пациентът да бъде насочен по спешност в друго лечебно заведение за наместване на изкълчената става. Това
е така поради 2 причини:а/ Колкото по-късно се извърши наместването на ставата, толкова по-трудно
технически става, поради настъпващия контрактилитет/свиване/ на мускулите. Самото наместване
има по-голяма вероятност да не може да се осъществи ,поради интерпозиум/вмъкване на мускулна или
лигаментарна тъкан/между луксираните ставни повърхности на костите, което да
доведе до оперативна интервенция
и б/Луксираните кости могат да доведат да притискане на съседни артериални и венозни съдове и
нерви,което забавено във времето да доведе до опасни съдови и неврологични усложнения.Грешка
е ако ортопеда не е насочил пациента към друго лечебно заведеиие,ако не е наместил луксациятз.Ако
е насочил пациента към друго лечебно заведение и пациента не е тръгнал веднага,
грешката е от страна на пациента.
Ако ортопеда е извършил
наместване на луксацията и е имобилизирал ставата, е удачно пациента да остане
под наблюдение в същото лечебно заведение.Това е травма, която уврежда една много здрава става и
трябва значителна кинетична енергия, която да доведе до луксацията и. Смисъла на наблюдението е да се
проследи след наместването дали
няма след него да се проявят съдови и нервни увреди.
При постъпването в МБАЛ
Св.Панталеймон-П. в епикризата е отбелязано „Анамнеза:Страданието датира от около 12 часа преди
хоспитализацията....След консултативен
преглед в ортопедичен кабинет се насочва за оперативно лечение. Локален статус:При огледа левия долен
крайник е имобилизиран в гипсова лонгета. Пръстите дистално са студени,
леко цианотични, но подвижни.След сваляне на гипса-изразена нестабилност на коляното, липса на активни
и пасивни движения в лявата колянна става. Дисгално от увредата липсват данни за съдова и отпадна неврологична симптоматика…. " Правилно
е извършена по спешност-Репозицио сангвинеа. Външен фиксатор. Ревизио
а.поплитеа.Тромбектомия индиректа. И в
двата случая/с или без наместена луксирана колянна става/това е правилната тактика. Ако ставата не е била наместена и
давността на луксацията вече е над 12 часа, вероятността за неоперативно
наместване е много малка. Ако ставата е била наместена самата гипсова имобилизация в този период може да
доведе до циркулаторни промени в
долния крайник от притискането на тъканите от нея. Задържането на наместената става чрез външен фиксатор/устройство което имобилизира
без да притиска тъканите/е най-удачното
решение.Контролната Рентгенография показва наместената става с поставения външен фиксатор.От луксираните повърхности на
костите, които са разместени и са нарушили целостта на ставната капсула става
притискате на съседните съдове и нерви/в случая задколянната артерия/.Възможно е артерията да е била само
притисната и вече самото оперативно наместване с поставяне на външния фиксатор
да премахне натиска върху артерията и
така да се възстанови съдовата проходимост на крайника. В такива случай се изчаква малко време/час,няколко
часа/след оперативната интервенция и при този случай вече кракът се затопля,променя цвета си,функцията се
подобрява което показва вече
възстановената циркулация. Възможно е самата травма освен притискането на артериалния съд да доведе до нарушаване на
интимата/вътрешната повърхност/на артерията,
която да доведе до образуване на тромб/съсирек/, който да нарасне/увеличи/ и no-късно да причини запушване на съда.В
такива случаи се извършва заедно с ортопедичната операция и съдова операция. В документацията е отбелязано,
че същия ден/Операция
495,496 от 19.04.2018Г./са извършени и двете операции-вечерта. Съдовата операция е била ревизия на задколянната
артерия с премахване на тромба. Въпреки съдовата операция не е имало подобрение."Съдов
хирург - жена в увредено общо състояние….оплаква
се от болки в крайника и изтръпване на ходилото.Ходилото е хипотермично с нарушена сетивности
запазени частични движения. Липсват пулсации на стъпалните артерии.Показана за спешно оперативно
лечение….. На 20.04.2018Г./1ч.30мин. съдов хирург-взе се решение за повторна ревизия на
артериите след ангиография-не се визуализира
артерия поплитеа и тибиални съдове".
Правилно е проведена ангиография по
спешност,защото е възможно липсата на проходимост на артериалния съд освен от тромба/съсирека/, да е причинена от
спазъм/свиване/на мускулатурата на съда. Изследването показва необходимостта от повторна оперативна
ревизия./Операция №496 от 01ч.30мин. на 20.04.2018Г./
Въпреки това, "На 20.04.2018Г./8ч.
съдов хирург-крайника е студен със загубена сетивност и движения. Липсват пулсации на
стъпалните артерии и артериа поплитеа. Показана за ампутация на ниво
бедро."
Продължителността на лечението е била
в МБАЛ Св.Панталеймон-П. ООД Клиника по Ортопедия и травматология - Постъпил на 19.04.2018Г.
Изписан на 04.05.2018Г. След това пак МБАЛ Св.Панталеймон-П. ООД Отделение по Физикална и рехабилитационна медицина - Постъпил на 04.05.2018Г.
Изписан на 14.05.2018Г.-Извършени рехабилитационни процедури.
Пациентката е била изписана с първично
заздравяла оперативна рана и увеличен обем на движения в ставите.След проведеното болнично лечение на
пациента към момента на изписване
липсва медицински риск въз основа на диагнозата.
От анатомична гледна точка оперативната
рана е зараснала първично в срок без усложнения, била е извършена и рехабилитация, която е
подобрила обема на движение на ставите. Периодът на възстановяване обаче е продължителен. След като е
извършена ампутация на
левия долен крайник на ниво бедро пациентката трябва продължително време да се обучи и приспособи за
придвижване с помощта на помощни средства, ще бъде силно затруднено самообслужването и, придвижването и.
След заздравяването на ампутационния
чукан и адаптирането на тъканите към 6 месец се изготвя и поставя протеза, която анатомичното не и
функционално да замести отстранената част от долния крайник. За напред от
установените здравословни състояния при ищеца ще се развие трудна акомодация/приспособяване/в
семейството и обществото от установените физически и психически промени на пострадалия. Пострадалият трудно ще се
грижи за себе си и за семейството,обществените контакти също ще бъдат
ограничени.
Налице са остатъчни негативни явления
вследствие на получените травми. Млад пациент/45Г./без тежки придружаващи заболявания/страдала е
от есенциална хипертония и
неуточнена уртикария/вследствие травма и е отстранен долен крайник на ниво
долна трета на бедрото.
Остатъчните негативни явления са тежка
телесна увреда поради трайно затруднение на движенията. Не всички пациенти успяват да се възстановят
и да могат да се
придвижват и самообслужват пълноценно след ампутацията.Не всички пациенти могат
да понесат и да се раздвижат след това с протезата.Самата протеза при
раздвижването може да
причини неудобство и болка при движението.Ампутацията над коляното/в този случай/ се понася много no-тежко от ампутацията под
коляното,защото освен факта,че самообслужването е много по-затрудненодо
придвижването също е много по-затруднено поради факта ,че то ще се извършва без свиване в
колянната става,което придвижване го прави много по-трудно,болезнено и нефункционално.Втория
аспект на остатъчни негативни явления включва психологически остатъчни
негативни явления вследствие отстранения долен крайник поради факта,че тя се намира под постоянна
грижа на близките си въпреки
младата си и активна възраст и както е отбелязано в исковата молба е развила чувство на малоценност.
Пациенти с ампутация на долен крайник
на ниво бедро не се
възстановяват напълно, както от анатомична и функционална гледна точка така и
от психологическа такава.
Ампутирания крайник оставя трайни негативни следи в живота им след това.Ако ампутацията е вследствие
на трайно прогресиращо инвалидизиращо заболявзне, причиняващо продължително болки, манипулации и
интервенции пациента е пo-приспособим и по-лесно се
възстановява. Настъпили са тежки усложнения в здравословното състояние при ишеца във връзка с
настъпилите увреждания от трудовата злополука.Те се изразяват в преживени болки и страдание по време и след
лечението в болницата,
емоционалната травма/травма върху психиката на пострадалия/която ще изпитва след дехоспитализацията/изписването от
болницата/друдности в самообслужването на пострадалия и възможността отново да се
трудоустрои/отново да започне работа/, преодоляване на морфологично-функционални трайни изменения
от последствията от лечението.
Установеното здравословно състояние
при ищеца след дехоспитализацията оказва влияние в ежедневието му-преживял е и преживява болка, продължава
да страда от претърпените
телесни увреждания, емоционалния стрес, дискомфорт, затруднение до невъзможност да се грижи за себе си сам
/самообслужване/ и за семейството си.
Не във всеки случай на получаване на
травматични увреждания, като тези при падането на К.Б., се стига до ампутация
на крайника.Точно обратното-това се случва много рядко.Трябва да се знае, че при луксация за възможно такова
усложнение /увреда на
прилежащ артериален съд/ и целенасочено да се търси и лекува своевременно.
Ако на К.Б. беше извършена оперативна интервенция по-рано
от 12 часа след падането,
е имало възможност за запазване на крайника. В епикризата обаче е отбелязано,че при приемането обаче
„Дистално от увредата липсват данни за съдова и отпадна неврологична симптоматика..."Съдовия хирург
обаче извършва оперативна интервенция.
Имало е данни за компрометиране на артериалния съдов ток, защото „Пръстите
дистално са студени, леко цианотични, но подвижни".
В съдовата хирургия е описано,че
тъканите на крайника са различно устойчиви на настъпилата исхемия/недостиг на кислород до тъканите
причинено от спиране на кръвния ток/.Най-рано се наблюдават изменения в
периферните нерви/в началото на острата исхемия болните загубват тактилна/на
допир/сетивност/чувствителност/ на нервите, а след няколко часа двигателната функция на нервите/2-3 часа/.В
последствие мускулната
тъкан се обхваща от едом/оток/, наблюдаван на 4-5 час, като дегенерацията /умъртвяването/на
миофибрилите/клетките на мускулните влакна/настъпва след 12 час. Измененията на кожата се
наблюдават от 24 до 48 час.Трябва обаче да се отбележите посочените срокове са различни в
зависимост от локализацията на обструкцията /запушването/, състоянието на колатералните/обиколни/
съдове, артериалния спазъм /свиването/
на съда и вторичната тромбоза. Ако е настъпила емболия, остра тромбоза или травматична лезия/разкъсване/на артерия
всякакви опити за консервативно лечение нерядко са причина за пропускане на благоприятните срокове
за операция и болните губят
крайниците си. За успешни срокове за операция се приемат първите 6 часа от настъпването на инцидента, когато
измененията все още са обратими.На съвременния етап на развитие на
съдовата хирургия почти липсва
практическа контра индикация за извършването на такава оперативна интервенция,като
отстраняването на тромба /съсирека/.При
такова остро запушване клиничната картина се развива бързо и драматично,защото липсва готовност на
колатералното кръвообращение да поеме функцията на запушения кръвоносен съд.
Клинически острото запушване на артериалните
съдове причинява остра болка,сетивни смущения/парестезия/тръпнене/,до загуба на повърхностна и
дълбока сетивност /чувствителност/,отпадане
функцията на засегнатия крайник/липса на активни и пасивни движения/,изменения на кожата/бледност
и мраморираност, рязко понижена кожна температура дистално от увреждането,липса на пулс
дистално от обтурацията /запушването/.В клиничното протичане се отбелязват 3
стадия: 1. Стадият на функционалните изменения,наблюдавани в първите часове на заболяването,при които след хирургична
интервенция/тромбектомия-отстраняване на запушващия лумена/просвета/ на съдатромб/съсирек/се
възстановява напълно функцията на крайника. 2. Стадият на органични
изменения.Наблюдава се от 12 до 24 час
от настъпването на артериалната
непроходимост.Оперативната интервенция в този стадий може да запази евентуално крайника,но не и
неговите функции,които остават силно ограничени или изчезват напълно. 3. Стадият на
некроза/умъртвявзне на тъканите/.Наблюдава се от 24-ия до 48-ия час от началото
на инцидента. Оперативната интервенция в този стадий не запазва крайника от последваща ампутация.
От допълнителното заключение на вещото лице, след като се е запознало и с показанията на разпитаните по делото свидетели, се установява, че при транспортирането от ФСМП-Б.С. практиката по данни на фелдшера е специализиран транспорт да се осъществява при фрактури и луксации на бедрото и таза. Това е поради факта, че при тези травми има голяма кръвозагуба. Трябвало е да бъде временно имобилизиран крайникът, което не е било направено. Доста голямо време е загубено във В.. След поставянето на диагнозата и изчакването на консултант да пристигне от П. е трябвало да се прегледат всички пациенти и да се прецени кой от тях да има приоритет на спешност. При преценка, че не може да се помогне след установената диагноза е удачно да се насочи веднага към друго лечебно заведение и да не се губи време. Правилно е извършена имобилизация след наместването на луксацията, антикоагуланти и инфузии на водно-солеви разтвори. Съпругът веднага е транспортирал към П., което е правилно. В П. също веднага е изпълнена оперативна интервенция.
Причината за забавянето е организационна – липса в близост на лечебно заведение, което едновременно да осигури и ортопедична и съдово-хирургична оперативна помощ. В случая е трябвало да се пътува до Б.С. – В. – П..Станало е забавяне във В.. В П. веднага е извършена оперативна интервенция.
Съдът намира, че характерът на уврежданията, наложилите се оперативни интервенции и състоянието на ищеца към момента както и възможните перспективи за промяна са установени по делото от приложените епикризи, заключението на в.л. и депозираните гласни доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Не се спори между страните,
а и от приложените писмени доказателства се установява, че ищцата е
работила в ответното СУ „Христо Ботев“, с Г.
по силата на трудов договор от 13.09.2012Г. на длъжността „учител“.
От представените и приети
като писмени доказателства копие от Разпореждане № 18/09.05.2018Г. на ТП НОИ – В., копие от писмо от 10.05.2018Г., копие от Декларация за
трудово злополука №162 от 25.04.2018Г. по Наредбата за установяване,
разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, се установява, че
на 19.04.2018Г. около 06,30 часа на път за работа ищцата се
подхлъзнал на мокра трева и паднала, като вследствие на падането причинило
неработоспособност - изкълчване на лявата колянна става с разкъсване на феморалната
артерия, което е прието за трудова злополука по чл. 55, ал. 2 КСО.
На първо място, характерът на злополуката като „трудова" следва да бъде установен по предвидения в чл.57 и сл. КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /ДВ, бр. 6/2000 Г./ ред, само с влязло в сила разпореждане на органа по чл.60, ал.1 КСО, което представлява индивидуален административен акт. Този специален административен ред за установяване на трудова злополука е задължителен, за да се приеме, че такава е налице и че е недопустимо злополуката да се установява от съда в процеса по чл.200, ал.1 КТ. Не само установяването на трудовата злополука не може да стане в рамките на гражданския съдебен спор, но влезлия в сила индивидуален административен акт за наличието на трудова злополука обвързва работодателя и пострадалия (респективно неговите наследници) относно осъществяването на факта на трудовата злополука. За трудовия характер на злополуката, установена в своите елементи съгласно състава на чл. 55, ал. 1 КСО, съдът правораздава при условията на обвързана компетентност, при влязъл в сила индивидуален административен акт по чл.60, ал.1 КСО, постановен в административно производство при участие на работодателя, което е пречка за последния да оспорва законосъобразността на акта в съдебния спор за ангажиране на обективната му отговорност. След влизането в сила на този индивидуален административен акт, той може да бъде атакуван инцидентно пред гражданския съд само относно неговата валидност, както разпорежда чл. 17, ал. 2 ГПК, но съдът не е компетентен да се произнася по неговата законосъобразност, ако бъде противопоставен на страна, която е била участник в административното производство, където е следвало да бъдат изложени всички нейни възражения.
Съдът не приема за
основателни доводите на процесуалния представител на ответника за
неоснователност на иска, във връзка с твърдения, че падането на ищеца не
е станало по обичайния път за работа, като ищеца е декларирал, че се придвижва
до работа с личен автомобил, а не пеша, респ. не е
налице трудова злополука. Видно от Декларация за трудово злополука същата е
призната, чрез подписване от представителя на ответното СУ, като в декларацията
са описани подробно местонахождението на злополуката и вида на уврежданията. Тези
твърдения са ирелевантни и доказателства в тази насока са недопустими, тъй като
отговорностто по чл.200 КТ на работодателя е безвиновна. В случая е ирелевантно
обстоятелството как ще се придвижва ищцата до работното място - с личен
автомобил или пеша до автобусна спирка. Неоснователно
е и възражението на ответника, че ищцата е преминала през двора на съседите,
тъй като по делото безспорно се установи, че пътят по улицата пред дома на
ищцата е бил непроходим за пешеходци, поради което ищцата в такова време
обикновено е преминавала през двора на съседите.
Неоснователно е и възражението на ответника, че не е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между падането и финалния резултат от оперативните интервенции. Видно е от основното и допълнително заключение на вещото лице, че дори и да е имало възможност за запазване на крайника, задколянната артерия не е била разкъсана цялостно, но е имало обаче увреда/травма/ на артерията, което е довело на пo-късен етап до ампутация/отстраняване/на долния крайник на посоченото ниво. От луксираните повърхности на костите, които са разместени и са нарушили целостта на ставната капсула става притискане на съседните съдове и нерви/в случая задколянната артерия/. Според вещото лице причината за забавянето е организационна – липса в близост на лечебно заведение, което едновременно да осигури и ортопедична и съдово-хирургична оперативна помощ, за което съдът намира, че не е отговорна ищцата.
Отговорността на работодателя по чл.200 от КТ е гаранционно-обезпечителна,
обективна и безвиновна - той отговаря спрямо пострадалия работник или служител,
респ. спрямо неговите наследници в случай на причинена смърт при трудова
злополука, само поради факта на съществуващото трудово правоотношение между
него и увредения работник или служител, независимо дали трудовата злополука е
настъпила в резултат на случайно събитие или непреодолима сила, или е била
причинена от виновно поведение на самия работодател - физическо лице, на други
(различни от пострадалия) негови работници или служители, или на трето за
трудовото правоотношение физическо лице.
В последните два случая гаранционно-обезпечителната отговорност на работодателя
има функцията да репарира вредите от трудовата злополука, причинена от чуждо
виновно поведение.
С оглед гореизложеното,
съдът намира, че предпоставките за ангажиране отговорността на работодателя по
чл.200 от КТ са налице.
С чл.200 КТ се вменява
имуществена отговорност на работодателя за вреди от трудова злополука или
професионално заболяване, които са причинили временна нетрудоспособност,
инвалидност или смърт на работника или служителя, независимо от това дали негов
орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като
работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена при или по
повод изпълнението на възложената работа или каквато и да е работа, извършена и
без нареждане, но в интерес на работодателя. Имуществената отговорност на
работодателя представлява обезщетение за разликата между причинената вреда -
неимуществена и имуществена, вкл. пропусната полза и обезщетението й и/или
пенсията по общественото осигуряване. Неимуществената отговорност на
работодателя се определя от съда по справедливост в зависимост от степента на
претърпените болки и страдания на пострадалия от трудовата злополука работник и
времето, през което същият ги е търпял и те са отшумели или продължава да ги
търпи, респ. от неговите наследници при смърт на работника. Отговорността по
чл. 200 КТ е безвиновна отговорност. Съдът следва да установи настъпилата в
резултат на трудовата злополука временна или трайна неработоспособност,
претърпените от работника имуществени и неимуществени вреди и техния размер,
както и причинната връзка между увреждането и неработоспособността от една
страна и между увреждането и претърпените вреди от друга страна.
Безспорно бе установено по
делото трудовото правоотношение между страните, както и факта на претърпяната
трудова злополука от страна на ищеца, довела до нетрудоспособност. Безспорно се
установи, че ищецът е претърпял вреди вследствие на претърпяната трудова
злополука. При разглеждането на споровете по чл. 200 КТ за съда
съществува задължението само да установи наличие на трудовоправни отношения
между страните, наличие на трудова злополука или професионално заболяване,причинна
връзка между последиците и трудовата злополука, а въпросът в резултат на какво
се е стигнало до трудовата злополука, респ. налице ли са виновни действия или
бездействия от съответни длъжностни лица от предприятието - работодател, не
представлява задължителен елемент от състава на отговорността пред пострадалия
работник. По общото определение, възприето от законодателя и съдебната
практика, трудова злополука са травматичните увреждания, станали през време и
във връзка или по повод на извършената работа, т.е. такива, които се намират в
причинна връзка с трудовата дейност на пострадалия работник и са обусловили
временна или трайна загуба на трудоспособност (инвалидност).
В настоящия казус
претенцията на ищцовата страна е за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди.
Размерът на прендираните неимуществени вреди се определя по справедливост –
арГ. чл.52 от ЗЗД. В тази връзка съдът
съобрази, че вследствие на процесната трудова злополука ищцата е получила
увреждане на ляв крайник, довело до ампутация на ляв долен крайник на ниво бедро,
възстановяването на който е невъзможно до края на живота/същата е трайно
осакатена/, независимо че по делото не е представено решение на ТЕЛК,с което е
определена степента на намаляване на работоспособността на ищеца. Временната
нетрудоспособност на ищеца е безспорно установена. От причинените й увреждания
ищцата е търпяла силни болки и страдания за период около един месец ,като през
това време-на престоя в болничното заведение са й проведени и редица изследвания,както
и същата не е могла да се обслужва сама. Периодът
на възстановяване обаче е продължителен. Пациенти с ампутация на долен крайник на ниво бедро не се възстановяват напълно, както от анатомична и
функционална гледна точка така и от психологическа
такава, видно от заключението на вещото лице. От заключението на
съд.-медицинската експертиза става ясно,че увреждането на ищцата е
невъзвратимо-за цял живот. Във връзка с претърпяното увреждане ищцата е имала
нужда от чужда помощ в битово отношение, поради невъзможността да се
самообслужва. Ампутацията над коляното/в
този случай/ се понася много по-тежко
от ампутацията под коляното,защото освен факта,че самообслужването е много
по-затруднено, придвижването също е много по-затруднено поради факта ,че то ще се извършва без свиване в
колянната става,което придвижване го прави
много по-трудно,болезнено и нефункционално. Ищцата е на една трудоспособна възраст,а именно на 45 години,
като увреждането по естеството и характера си и с оглед експертното заключение
по делото е трайно,необратимо и невъзстановимо, продължава да страда от претърпените
телесни увреждания, емоционалния стрес, дискомфорт, затруднение до невъзможност да се грижи за себе си сама
/самообслужване/ и за семейството си.
След като е извършена ампутация на
левия долен крайник на ниво бедро пациентката трябва продължително време да се обучи и приспособи за придвижване с
помощта на помощни средства, ще бъде
силно затруднено самообслужването, придвижването. След заздравяването на ампутационния чукан и адаптирането на тъканите към
6 месец се изготвя и поставя протеза,
която анатомичното не и функционално да замести отстранената част от долния
крайник. Освен това съдът приема за установено, че ищцата извън
физическата болка е изживял и редица психически и емоционални
страдания, съзнавайки факта, че безвъзвратно практически е загубила крайника
си, което през целият й предстоящ живот ще представлява пречка и ще създава
затруднения в личната, обществена и професионална реализация.
Отчитайки всички тези обстоятелства
съдът при условията на чл.52 от ЗЗД във вр.с чл.212 от КТ счита,че размерът на
дължимото от ответника обезщетение следва да бъде определен на 100000,00 лв.
Искът се явява основателен
за тази сума като за разликата от 100000,00 лв. до 250000,00 лв. иска като
неоснователен ще следва да бъде отхвърлен.
По делото не се твърди, а и
не се установи ищецът да е причинил умишлено увреждането си, поради което
изключването на отговорността на работодателя по чл. 201, ал. 1 от КТ не може
да намери приложение в случая.
Върху определените суми
като обезщетение се дължи и лихва от деня на увреждането. Съгласно чл.84, ал.3
от ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане, каквото по същество
представлява процесното обезщетение, длъжникът се смята в забава и без покана,
а съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД - длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата. Обезщетението се дължи, ведно със законната лихва,
считано от деня на трудовата злополука – 19.04.2018Г.до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на спора и
на основание чл. 78, ал.6, чл.71, ал.1 от ГПК, вр. с чл.1 от
Тарифата за държаните такси, събирани от съдилищата по реда на
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по
бюджетната сметка на РС-Б.С. в размер на 4000 лева дължима върху
уважения иск, както и сумата 350 лева, представляваща разноски за вещо лице,
направени от бюджета на съда.
На основание чл.38,
ал.2, вр. ал.1, т.2 ЗА, чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
пълномощника на ищеца сумата 3530 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за уговорената и осъществена по делото безплатна
правна защита, съгласно чл.38, ал.1, т.1 от ЗА, което обстоятелство не се спори
от другата страна.
Ищецът дължи на ответника разноски,
изчислени върху отхвърлената част от иска, в размер на 3948 лева, от които 3918
лв. Адвокатско възнаграждение и 30 лв. за свидетел.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА СУ „Христо Ботев“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление с Г., ул.“Христо Ботев“ № 2, да заплати
на К.П.Б., ЕГН **********,
чрез адв. Й.Д. от САК, със съдебен адрес ***, на
основание чл.200, ал.1 от КТ сумата от 100000.00 лв./сто хиляди лева /, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, резултат на трудова злополука, претърпяна на 19.04.2018Г. и призната за такава с Разпореждане №18/09.05.2018Г.
на НОИ, ТП В., изразяващи се в претърпени и търпени и
понастоящем болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от деня на трудовата злополука – 19.04.2018Г.до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска
за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от
присъдения/ 100 000 лева/ до претендирания му
размер от 250 000 лева като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА СУ „Христо Ботев“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление с Г., ул.“Христо Ботев“ № 2, да заплати по бюджетната
сметка на РС-Б.С. сумата от 4000,00 лв./четири
хиляди лева/ - държавна такса съобразно уважената част от иска, както и сумата
от 350,00 лв./триста и петдесет лева/
- разноски за съдебно-медицинска експертиза.
ОСЪЖДА на чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 ЗА, чл.7 , ал.2, т.4 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, СУ
„Христо Ботев“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с Г., ул.“Христо
Ботев“ № 2, да заплати на адвокат
Й.Д. от САК, със съдебен адрес ***, сумата 3530 лв. /три хиляди петстотин и
тридесет лева/, представляваща възнаграждение за осъществена безплатна правна
защита по делото.
ОСЪЖДА К.П.Б., ЕГН **********, чрез адв. Й.Д. от САК, със
съдебен адрес ***, да заплати на СУ „Христо Ботев“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с Г., ул.“Христо Ботев“ № 2, сумата от 3948 лв. /три хиляди деветстотин и
четиридесет и осем лева/, представляваща съответната част от направените от
последния разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, от които 3918 лв. адвокатско
възнаграждение и 30 лв. за свидетел.
Решението подлежи на обжалване пред ВрОС в двуседмичен срок от уведомяване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: