№ 729
гр. София, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело №
20241001000698 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 294 ГПК.
С решение № 476/10.04.2023 г. на СГС, VI-3 състав по т.д. № 1846/2022 г. е
открито производство по несъстоятелност на „МА Студио“ ООД при условията на чл.
630, ал. 1 ТЗ, като е определена начална дата на неплатежоспособността 31.12.2022 г.
Длъжникът „МА Студио“ ООД е депозирал въззивна жалба, с която обжалва
първоинстанционното решение само в частта, с която е определена начална дата на
неплатежоспособността 31.12.2022 г. Въззивникът твърди, че в атакуваната му част
решението е неправилно и необосновано. Счита, че неправилно съдът е определил
началната дата на състоянието на неплатежоспособност на длъжника, като не е
изложил мотиви, които да обосновават този му извод. От своя страна счита, че са
налице данни, че състоянието на неплатежоспособност е трайно и необратимо, а не
както съдът е приел, че финансовото състояние на длъжника рязко се е влошило едва
през 2022 г., спрямо предходните периоди. Сочи, че според заключението на ССЕ
длъжникът не осъществява търговска дейност и не реализира приходи и разходи за
такава още от 2021 г. и е отчитало загуба през този и следващите периоди. Установено
било, че към 31.12.2019 г. дружеството не разполагало с ДМА, свързани с
упражняването на основната дейност, като същевременно към 20.06.2019 г. всички
трудови договори са прекратени. Установено било, че коефициентът му на обща
ликвидност е под референтната стойност за отрасъла, а към 31.12.2021 г. помощните
коефициенти на незабавна и абсолютна ликвидност са много под препоръчителните
стойности. Към този момент влошени са и показателите на автономност, което сочи,
че поради липсата на дейност и генериране на загуби, дружеството е станало силно
зависимо от основните си кредитори. Излага, че още към 2019 г. длъжникът не е
разполагал с налични парични средства и непарични активи, чието осребряване да
даде възможност за покриване на задълженията. По същество моли за отмяна на
1
решението в атакуваната му част и постановяване на ново, с което началната дата на
неплатежоспособност да бъде определена на 22.08.2018 г.
Въззиваемият „МА СТУДИО“ ООД е депозирал отговор на въззивната жалба, с
който оспорва жалбата като неоснователна и поддържа, че решението в атакуваната му
част е правилно и законосъобразно. Счита, че в периода 2018 – 2021 г. дружеството не
е било платежоспособно, което се потвърждавало от събраните доказателства и
заключението на ССЕ. Твърди, че през периода 2018 – 2022 г. вземането на въззивника
не е съществувало и не е било изискуемо, тъй като не било установено по основание и
размер с влязло в сила съдебно решение. Сочи, че с Решение от 23.11.2020 г., на СГС
искът за вземането на въззивника е бил отхвърлен като прави извод, че към
посочената дата не е налице вземане по търговска сделка. Апелативният съд отменил
това решение и установил съществуване на вземането, но това решение не било
окончателно. Вземането на молителя не съществувало до произнасянето на ВКС с
Определение от 27.07.2022 г., след което вземането е било отразено в счетоводството
на въззиваемото дружество като задължение за 2022 г. Настоява, че дружеството е
престанало да осъществява дейност през 2020 г. изключително поради действията на
молителя, който наложил запори върху сметките му още през 2019 г. По същество
моли за отхвърляне на въззивната жалба.
По въззивната жалба първоначално е образувано в.т.д. № 501/2023 г. на САС, по
което е постановено решение, отменено от ВКС с решение по т.д. № 2052/2023 г. на I
т.о. и делото е върнато на Апелативен съд – София за разглеждане на въззивната жалба
от друг състав на съда, като са дадени указания, както следва: Апелативният съд
следва да допусне изслушване на допълнителна икономическа експертиза. С нейна
помощ следва да бъде изяснен въпросът дали в случая вземането на „Кубс“ ООД
трябва да бъде отразено в счетоводството на „Ма Студио“ ООД към 2018 г. с оглед
датата, на която е бил сключен разваления по съдебен ред договор, или към 2021 г.,
когато е бил издаден изпълнителен лист по невлязлото в сила въззивно решение по в.
т. д. № 106/2021 г. на САС, или към 2022 г., когато вземането е било установено със
сила на пресъдено нещо, съответно дали то следва да бъде отразено като провизирано
или не и как това би се отразило върху финансово-икономическото състояние на
ответното дружество. Предвид изтеклия период от време от приемане заключенията на
съдебната финансово-икономическа експертиза в първоинстанционното производство
и динамиката в търговската дейност, вещото лице следва да определи наново към
датата на приключване на устните състезания стойността и структурата на
дълготрайните и краткотрайните активи на длъжника, да изчисли коефициентите на
обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, финансова автономност,
рентабилност и задлъжнялост на ответника към кредиторите му, финансовите
резултати от дейността на дружеството. При разглеждане на делото въззивната
инстанция трябва да извърши преценка и относно възможността отразените в актива
материални запаси да могат да бъдат реализирани в парични средства съобразно
присъщата за съответния вид обращаемост, която зависи и от отрасловия сектор на
икономиката, да прецени доколко отразените в баланса вземания от клиенти и
доставчици и други вземания правилно са осчетоводени като краткосрочни, а не като
дългосрочни, както и да установи тяхната реална събираемост.
Делото е насрочено в открито съдено заседание от настоящия състав и е
изслушано и прието заключение съобразно указанията на ВКС, след което съдебното
дирене е приключило.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
2
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт, доводите на въззиваемия и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Молителят „КУБС“ ООД, е твърдял в исковата си молба, че е кредитор на
длъжника „МА СТУДИО“ ООД с вземане, произтичащо и отнасящо се до търговска
сделка, развалена поради нейното неизпълнение. Вземането било установено с влязло
в сила Решение № 299/19.05.2021 г., по в.т.д. № 106/2021 г. на САС и било в размер на
284 648.88 лева, ведно със законната лихва за периода 24.06.2019 г. до 27.09.2022 г. в
размер на 94 171.34 лева, както и законната лихва от датата на исковата молба насетне.
Молителят предприел принудително изпълнение въз основа на изпълнителен лист,
издаден въз основа на още невлязлото в сила въззивно решение, по който било
образувано изп.д. № 507/2022 г. на ЧСИ Г. К.. Молителят е сочил, че в хода на
изпълнителното дело било установено, че ответникът няма дейност и активи и не е в
състояние да изпълни паричното си задължение към него, а и паричните задължения
към останалите си кредитори, измежду които и държавата по публично вземане,
поради което е в състояние на неплатежоспособност към 22.08.2018 г., като от тази
дата е спрял плащанията. Поддържал е и, че дружеството е свръхзадължено тъй като
не разполага с имущество, което да е достатъчно да покрие задълженията му. За
трайния характер на затрудненията свидетелствало обстоятелството, че
неизпълнението на задълженията е продължително, а от обявените финансови отчети
на дружеството можело да се направи извод за тенденция към влошаване на
финансовото му състояние. Искал е да бъде открито производство по несъстоятелност
на основание неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост, с начална дата
22.08.2018 г.
Ответникът„МА СТУДИО“ ООД е оспорвал молбата и е твърдял, че
затрудненията му са временни, както и че разполага с достатъчно имущество, с което
да покрие задълженията си. Искал е да бъде отхвърлена молбата за откриване на
производство по несъстоятелност.
СГС е приел, че ответното дружество е неплатежоспособно и е постановил
решение, с което е обявил неплатежоспособността на „МА Студи“ ООД като е приел
за начална нейна дата 31.12.2022 г., открил е производство по несъстоятелност за
дружеството, наложил е обща възбрана и запор върху имуществото му, назначил е
синдик. Това решение е влязло в сила с изключение на частта за определяне началната
дата на неплатежоспособност, който въпрос именно е спорен пред въззивната
инстанция.
Относими към спорния пред настоящата инстанция въпрос относно датата на
изпадане на ответното дружество в неплатежоспособност са събраните пред първата
инстанция писмени доказателства, както и изслушаните въз основа на тях и
допълнителни справки в счетоводството на ответника основно и допълнително
заключение на ССЕ. Относимо е и изслушаното пред настоящата инстанция
заключение на ССЕ. От тях се установява следното:
С решение № 260408/23.11.2020 г. по т.д. № 1190/2019 г. на СГС, VI-6 състав е
отхвърлен предявеният от „Кубс“ ООД иск срещу „МА Студио“ ООД с правно
3
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за възстановяване на платена по договор от
30.10.2018 г. и последващ анекс сума в размер на 284 648.88 лева поради разваляне на
договора.
С решение № 299/19.05.2021 г. по в.т.д. № 106/2021 г. на САС, 15 състав
първоинстанционното решение на СГС е отменено и вместо него е постановено друго,
с което „МА Студио“ ООД е осъдено да заплати на „Кубс“ ООД сумата 284 648.88
лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 24.06.2019 г. до
окончателното плащане, на основание чл. 55, ал. 1 предл. 3 ЗЗД, както и сумата
12 915.96 лева – разноски по делото.
С определение № 487/27.07.2022 г. по т.д. № 1681/2021 г. на ВКС, Т.О.,
решението на САС не е допуснато до касационно обжалване.
Видно от нотариална покана от „Кубс“ ООД до „МА Студио“ ООД чрез
нотариус И. Д., връчена на 09.10.2018 г., с нея е направено изявление за разваляне на
договор между страните и е отправена покана за връщане на 284 648.88 лева, платени
по него.
Представени са баланси и отчети за приходи и разходи на „МА Студио“ ООД за
2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г.
От НАП са събрани ГДД за периода 2018 г. – 2021 г.
Ответното дружество е представило и Главна книга, Оборотна ведомост,
Аналитични регистри, банкови извлечения, протокол за инвентаризация към
31.12.2020 г. и документи по ЗДДС.
В основното си заключение по ССЕ, прието от първата инстанция, вещото лице
Д. Г. е установила, че „МА Студио“ ООД е извършвало икономическа дейност
„Производство на метални конструкции и части от тях“. Регистрирано е по ЗДДС на
15.08.2014 г. През 2022 г. дружеството не е осъществявало търговска дейност, т.е. няма
приходи и разходи от дейността. Текущите задължения към датата на проверката
възлизат на 458 520.94 лв. и са формирани, както следва: - 378 820.22 лв. – задължение
към молителя – „Кубс“ ООД (284 648 820.22 лева – главница и 94 171.34 лева –
законна лихва за периода 24.06.2019 г. до 27.09.2022 г.); - 1152 лв., задължение към „К
Кънстракшън“ ЕООД от 2018 г.; - 1173.50 лв. – задължения към подотчетни лица; - 31
413.03 лв., разчети по изп.д. № 507/2021 г. и 45 962.19 лв. - задължения към НАП.
Съотношението между активи и пасиви е 0.2724.
При анализ на показателите за ликвидност вещото лице е установила, че за
периода 2018 г. – 2021 г. коефициентът на обща ликвидност е с високи стойности
(1.299, 3.105, 3.080, 2.822), което се дължи на наличните материални запаси, наличните
вземания, вкл. вземания от подотчетни лица и налични парични средства. Към
30.09.2022 г. обаче коефициентът за обща ликвидност е 0.2729, т.е. дружеството не е
ликвидно. Краткосрочните активи не са достатъчни за покриване на краткосрочните
задължения.
Показателите за бърза ликвидност са в границите на препоръчителните
стойности през периода 2018 г. до 31.12.2020 г. (1.299, 3.105, 0.580).
По отношение показателите за незабавна и абсолютна ликвидност също сочи, че
до 31.12.2020 г. те са в границите на препоръчителните стойности (0.523, 1.193, 0.580).
През следващия период 2021 г. – 30.09.2022 г. стойностите са много под
препоръчителните норми (0.044 и 0), което се дължало на липсата на инвестиции и
парични средства в брой и по сметки.
При анализ на показателите за финансова автономност и задлъжнялост от
заключението се установява, че дружеството е било платежоспособно през периода
2018 – 2021 г. Собственият капитал е положителна величина и активите са били
4
достатъчни за погасяване на задълженията. Вещото лице сочи, че следва да се отчете,
че за периода 2020 – 2021 г. в актива на дружеството има материални запаси в размер
на 125 хил.лв., които може и да не са бързо ликвидни. През 2020 и 2021 г.
дружеството не осъществява дейност и отчита само загуби, като към 30.09.2022 г.
собственият капитал на дружеството е отрицателна величина. Сочи, че коефициентът
на задлъжнялост показва зависимост на дружеството от основните си кредитори, които
са молителят и НАП.
През целия период дружеството не е притежавало недвижими имоти, а
притежава само материални запаси с балансова стойност 124 934.85 лв.
Вещото лице сочи, че финансовият резултат на дружеството е положителен за
периода 2018 – 2020 г. През 2021 г. дружеството не е извършвало дейност, по оборотна
ведомост приходите са 0.00 лв. и е отчетена загуба в размер на 16 хил. лв. През
финансовата 2022 г. дружеството не е извършвало дейност, отчетени са разходи по
изпълнителни листи и НАП в размер на 415 хил. лв. – загуба.
По отношение задълженията към отделните кредитори вещото лице сочи, че
непогасените задължения към НАП са формирани през периода 01.01.2018 г. –
31.12.2021 г. и са със срок за доброволно плащане 27.12.2018 г. – 31.01.2022 г. Видно
от заключението е, че последното плащане към кредитора НАП е на 17.05.2019 г., в
размер на 5.55 лв. като със сумата е погасено част от задължението по ГДД за 2018 г.
По отношение на търговските и други задължения от извършената проверка от вещото
лице се установява, че най-старото непогасено задължение е към „К Кънстракшън“
ЕООД, изискуемо към 31.12.2018 г. За периода 31.12.2020 г. – 31.12.2022 г. ответникът
не разполага с вземания. След справка в НАП експертът е установил, че дружеството е
било страна по 11 бр. трудови договори, първият от които прекратен на 08.03.2019 г.,
всички останали прекратени на 20.06.2019 г. като към датата на експертизата няма
действащи трудови договори. По отношение спиране на плащанията, експертът сочи,
че към 01.01.2022 г. дружеството е имало налични парични средства по разплащателни
сметки в размер на 2184.59 лв. като със сумата са покрити задължения в размер на 6
лв. банкови такси и 2178.59 лв. към ЧСИ. Последното плащане в брой е на 17.09.2021
г., а последното плащане от разплащателната сметка преди 23.09.2022 г. е на
30.06.2019 г.
В хода на първоинстанционното производство е изслушана и допълнителна
ССЕ, с предмет установяване пазарната стойност на наличните активи на длъжника.
От него се установява, че материалните запаси с балансова стойност 124 934.85 лв.
имат пазарна стойност към датата на заключението възлизаща на сумата 212 935.38 лв.
Това е стоманена конструкция, която е била монтирана на обект в ж.к. „Младост“ и
после демонтирана, намира се понастоящем в двора на ответното дружество на бул.
„Илиянци“ 42. Тази конструкция е оценена от вещото лице по цени за скрап на
10 217.90 лева. Другите материали, които са в склад и не са разопаковани (според
описанието са различни метални елементи – профили, винтове, ножици, капачки,
подложки, уплътнения и др.) вещото лице е оценила на 202 707.48 лева към началото
на 2023 г.
Пред въззивната инстанция е изслушано заключение на ССЕ, отново изготвено
от вещото лице Д. Г.. Тя е посочила, че вземането на „Кубс“ ООД е било условно
задължение, предвид наличието на съдебен спор за него. Съгласно т. 7.4 от СС 37
условните задължения не се посочват в пасива на баланса като задължение на
дружеството. Условните задължения се оценяват продължително, като се изследва
вероятната необходимост от изходящ паричен поток ресурси. Когато се появи такава
необходимост, то условното задължение се провизира и се признава във финансовите
отчети за периода, през който е настъпила промяната. Ако задължението може да се
5
квалифицира като текущо, т.е., има голяма вероятност за изходящ паричен поток, то
определяемият размер на задължението се провизира и се посочва като задължение в
баланса на дружеството. Според вещото лице задължението на „МА Студио“ ООД към
„Кубс“ ООД е следвало да намери отражение и при двете страни в момента, в който се
появи голяма степен на вероятност за изходящ паричен поток, което е издаването на
изпълнителен лист през 2021 г. (по-слаба степен на вероятност) или определението на
ВКС от 27.07.2022 г., което установява вземането със сила на пресъдено нещо.
Вещото лице е пояснила, че всички вземания на „МА Студио“ ООД правилно са
отразени като краткосрочни.
Вещото лице е изчислила коефициентите за ликвидност за периода 2018 г. до
31.12.2022 г. (влязлото в сила решение, с което е открито производство по
несъстоятелност, е от април 2023 г., поради което за целите на установяване датата на
неплатежоспособност няма нужда да се изследват по-късни периоди), в три варианта,
в зависимост от това през коя година се осчетоводява (включва в баланса) вземането
на „Кубс“ ООД към ответника.
Първият вариант е при включването му в счетоводните отчети през 2018 г.,
когато е развален договора, във връзка с който е възникнало вземането. При този
вариант всички коефициенти за всички години от изследвания период (2018 – 2022) са
под 1 и са под препоръчителните стойности. Така коефициентите за обща ликвидност
са съответно 0.7315, 0.8830, 0.4597, 0.4545, 0.4681; коефициентите за бърза
ликвидност са съответно 0.4421, 0.5175, 0.0866, 0.0061, 0.00; коефициентите за
незабавна ликвидност са съответно 0.1782, 0.1988, 0.0061, 0.00 и коефициентите за
абсолютна ликвидност са съответно 0.1782, 0.1988, 0.0061, 0.00. В този вариант
коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост за всички изследвани
години са отрицателни величини.
Във вариант, при който вземането се осчетоводява за първи път като текущо
задължение през 2021 г. (когато е издаден изпълнителен лист), за периода 2018 г. –
2020 г. всички коефициенти са в препоръчителните стойности, а за 2021 г. и 2022 г.
рязко падат далеч под препоръчителните стойности, като за 2022 г. коефициентите за
бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са 0.00. Коефициентите на финансова
автономност и задлъжнялост са над препоръчителните норми за периода 2018 г. – 2020
г., а за следващите две години са отрицателна величина.
Във вариант, в който задължението на „МА Студио“ ООД е осчетоводено през
2022 г., коефициентите за обща ликвидност за периода 2018 г. – 2021 г. са над
препоръчителните стойности, но за 2021 г. останалите коефициенти остават далеч под
препоръчителните стойности, а всички коефициенти за 2022 г. са далеч под тях и даже
0.00. Коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост са над
препоръчителните норми за периода 2018 г. – 2021 г., а за 2022 г. са отрицателна
величина
Вещото лице е изчислило пазарната стойност на наличните материални запаси
за всяка година от изследвания период, след което в допълнение към заключението е
определило коефициентите на ликвидност при съобразяване на тези пазарни
стойности. Макар цифровото им изражение да се променя малко, крайният резултат по
години не се различава от горепосочения.
В съдебно заседание вещото лице е отговорило на въпроса дали материалните
запаси могат да бъдат реализирани в парични средства съобразно присъщата за
съответния им вид обращаемост, като е посочило, че според нея тези материални
запаси са били закупени за изпълнение на договор през 2018 г. и след като този
договор не е изпълнен, а материалните запаси са още налични, то може да се заключи,
че те са предназначени само за изграждане на конкретния проект и биха могли да се
6
вложат в друг идентичен проект. Това са крепежни елементи и профили, които се
съхраняват в склад, но вече са отрязани по определен размер и ако е можело да се
вложат в нещо друго, щяха да са вложени. По отношение на металната конструкция,
която се съхранява на двора, вещото лице смята, че може да бъде реализирана вече
само като скрап, тъй като са започнали да ръждясват.
При така установеното от фактическа страна от правна страна настоящият
съдебен състав намира следното:
В своята трайна практика (решение № 80 по т.д.№ 1565/2014 г. на ВКС, І т.о. решение
№ 33 по т.д.№ 915/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 115 по т.д.№ 169/2010 г. на ВКС, ІІ т.о.,
решение № 90 по т.д.№ 1152 / 2011 г. на ВКС, І т.о., решение № 44 по т.д.№ 983 / 2011 г. на
КС, І т.о., решение № 64 по т.д.№ 959/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. , решение № 54 по т.д.№
3035/2013 г. на ВКС, ІІ т.о. ,решение № 225 по т.д.№ 2572/2015 г. на ВКС, І т.о. и др.) ВКС
застъпва становището, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент
на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява изискуемите си и
ликвидни парични задължения към кредиторите по чл.608 ал.1 ТЗ, с наличните си
краткотрайни активи, се определя с оглед неговото цялостно икономическо състояние,
изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при
съобразяване на най – ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите, като
проявление, външен белег на неплатежоспособността. Спирането на плащанията към
отделен кредитор, съответно датата на последното извършено плащане към кредитор/и сами
по себе си, без изследване на причините за тях, не са достатъчна база за определяне на
икономическото състояние на длъжника. Това е пряко изводимо и от вече посочената
разпоредба на чл. 608, ал. 3 ТЗ, предвиждаща, че неплатежоспособността може да е налице и
когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията
на отделни кредитора.
Влошаването на икономическото състояние на търговеца, имащо траен характер,
може да настъпи плавно или рязко. Последната хипотеза намира проявление и в случаите,
когато в един и същ момент се падежират значима част от дългосрочните до тогава
задължения на длъжника (вкл., когато са само към един кредитор), които се трансформират в
краткосрочни, но само ако това води до обективна невъзможност предприятието да поеме
своите краткосрочни задължения с наличните краткотрайни активи, която се установява чрез
визираните по-горе икономически показатели, а не следва от простия факт на спиране на
плащането, респ. на извършване на плащане, (вкл. последно в темпорално отношение
плащане) към конкретен кредитор, независимо, че в някои случаи началната дата на
неплатежоспособност може фактически да съвпадне с очертаните моменти. (така Решение №
80/08.10.2015 г. по т.д. № 1565/2014 г. на I т.о.)
Трайно и непротиворечиво е разрешението, обобщено в решение № 220/07.02.2018 г.
по т. д. № 758/2017 г. на I т. о., че релевантен за определяне началната дата на
неплатежоспособност е моментът на обективна невъзможност да се изпълнят задълженията
към всички кредитори с изискуеми и ликвидни вземания, а не спирането на плащането към
отделен кредитор, респ. отделни, но не всички кредитори, поради което на съобразяване
подлежи не само фактът на спирането на плащанията, а причините за това – липсата на
краткотрайни активи, с достатъчна степен на ликвидност, за покриване на краткосрочните
задължения. Касае се за обективно обусловена невъзможност за изпълнение, а не резултат на
субективната преценка, фактическо бездействие или нежелание на длъжника, вкл. с оглед
оспорване вземането на кредитора.
От друга страна, според решение № 71/30.04.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на ВКС, І
т. о. и решение № 179/30.10.2017 г. по т.д. № 1048/2017 г. на ВКС, I т.о., от значение относно
преценката за състоянието на неплатежоспособност са показателите за ликвидност, които се
формират като съотношение между краткотрайните активи към краткосрочните/текущите
задължения на предприятието, тъй като именно с краткотрайните активи търговецът
посреща текущите си задължения. Водещ е коефициентът на обща ликвидност, но само при
7
действителна ликвидност на всички елементи на краткотрайните активи, участващи в
неговото формиране (материални запаси, краткосрочни вземания и финансови активи,
налични парични средства). Липсва ликвидност на активите, когато на пазара няма търсене
на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, както и когато е налице
несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания. В тази хипотеза водещ ще е този
от другите показатели за ликвидност (бърза, незабавна, абсолютна), при изчисляването на
който включените активи могат реално да бъдат трансформирани в парични средства, и
състоянието на неплатежоспособност следва да се приеме за установено, ако с тези активи
предприятието не може да посрещне краткосрочните/текущите си задължения.
Коефициентите на ликвидност зависят и от вътрешната структура на краткотрайните активи,
т.е. от това колко са материалните запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните
финансови активи и паричните средства като процент от общия размер на самите
краткотрайни активи, което пък от своя страна е функция от конкретната основна дейност на
предприятието. Ниският коефициент на бърза, незабавна или абсолютна ликвидност (под
базовия за отрасъла за съответния вид показател на ликвидност) може да се дължи на
малкото тегло на краткотрайните финансови активи, съответно краткосрочни вземания и
паричните средства от общия размер на краткотрайните активи и да сочи на по-голям дял в
тях на материалните запаси /материали, стоки, готова продукция/. Когато коефициентите на
обща, съответно бърза ликвидност са в норма, но останалите два коефициента на незабавна
и абсолютна ликвидност са под базовите за отрасъла стойности, е необходимо да се докаже
причината за това, за да може да се направи еднозначен извод за липса на ликвидност на
материалните запаси, съответно на краткотрайните финансови активи, а от там и за
неприложимостта на първите два коефициента като икономически показатели. В решение
№164 от 30.11.2016 г. по т.д. №284/2016 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о, се приема, че в случай на
несъбираемост на краткосрочни вземания, например поради погасяването им по давност, от
значение са коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност, тъй като при тяхното
изчисляване се изключват материалните запаси и краткосрочните вземания.
Коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост са помощни и лошите им
стойности при добри показатели на ликвидност не сочат на състояние на
неплатежоспособност на търговеца, а са единствено индиция за евентуалното настъпване на
това състояние в бъдеще.
В решение № 32/17.06.2013 г. по т. д. № 685/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., е прието, че за
отразяване на действителното финансово - икономическо състояние на търговеца е
недостатъчно простото съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на
коефициентите за ликвидност. За целта съдът дължи комплексна преценка на структурата на
актива, на реализируемостта и ликвидността на включените в съдържанието му компоненти.
При направено от молителя възражение или при наличие на данни за документална
необоснованост на водените от търговеца счетоводни записвания и/или за включени в
балансите несъбираеми, спорни или несъществуващи вземания, е необходимо да се извърши
корекционно преизчисляване на коефициентите за ликвидност, съобразено с действителната
ликвидност на всички активи.
Предвид така дадените разрешения, в конкретния случай настоящият съдебен състав
намира следното:
Вземането на „Кубс“ ООД с размер на главницата 248 648.88 лева е възникнало през
2018 г., когато и по-точно на 22.08.2018 г. от това дружество е изпратено писмено изявление
до „МА Студио“ ООД за разваляне на сключения между страните договор от 30.01.2018 г.,
връчено на 09.10.2018 г. Доколкото с влязлото в сила решение на САС по т.д. № 106/2021 г. е
прието, че развалянето е по реда на чл. 87, ал. 2 ЗЗД без даване на допълнителен срок на
изпълнение, то договорът е развален на датата на получаване на нотариалната покана –
09.10.2018 г. и вземането за връщане на платеното по договора е станало изискуемо на
същата дата, като длъжникът е изпаднал в забава от следващия ден, предвид отправената
покана за връщане на платените 248 648.88 лева.
Съобразно указанията на ВКС въззивната инстанция е следвало да изследва въпроса
8
към кой момент това задължение е следвало да бъде осчетоводено от ответника, предвид
обстоятелството, че той го е оспорвал и за него е било проведено исково производство и
какво е влиянието на различните по време осчетоводявания. От изследваното пред
въззивната инстанция заключение на ССЕ и правилата на Националните счетоводни
стандарти се установява, че спорното задължение на „МА Студио“ ООД е било условно
задължение, предвид наличието на съдебен спор за него. Съгласно т. 7.4 от СС 37 условните
задължения не се посочват в пасива на баланса като задължение на дружеството. Условните
задължения се оценяват продължително, като се изследва вероятната необходимост от
изходящ паричен поток ресурси. Когато се появи такава необходимост, то условното
задължение се провизира и се признава във финансовите отчети за периода, през който е
настъпила промяната. Ако задължението може да се квалифицира като текущо, т.е., има
голяма вероятност за изходящ паричен поток, то определяемият размер на задължението се
провизира и се посочва като задължение в баланса на дружеството.Задължението на „МА
Студио“ ООД към „Кубс“ ООД е следвало да намери отражение и при двете страни в
момента, в който се появи голяма степен на вероятност за изходящ паричен поток, което е
издаването на изпълнителен лист през 2021 г. (по-слаба степен на вероятност) или
определението на ВКС от 27.07.2022 г., което установява вземането със сила на пресъдено
нещо.
Според настоящият състав според счетоводните правила задължението е следвало да
бъде осчетоводено в баланса най-късно след постановяването на осъдително въззивно
решение и издаване на изпълнителен лист въз основа на него, тъй като след този момент със
сигурност е възникнала нуждата от осигуряване на паричен поток за покриването му с оглед
предприетото принудително изпълнение.
Въпреки горното, за целите на извършваната оценка на реалното и обективно
икономическо състояние на „МА Студио“ ООД с оглед определяне датата на
неплатежоспособността му, този състав приема, че за целите на определяне коефициентите
на ликвидност вземането на „Кубс“ ООД следва да бъде отнесено към обективния момент на
изискуемостта му, а именно 09.10.2018 г. Както е посочено по-горе, нежеланието на
длъжника да плати, вкл. с оглед оспорване вземането на кредитора, не е относимо към
преценката, а релевантно е само обстоятелството дали съществува обективна невъзможност
за плащане към момента на изискуемост на съответното задължение.
Признаването със сила на пресъдено нещо, че това вземане съществува и
ответникът дължи да го плати, не променя този обективен момент, тъй като вземането
нито възниква от решението, нито последното определя момента на неговата
изискуемост. Вземането обективно възниква и става изискуемо към момента на
настъпване на съответните факти, които го пораждат и съотв., след настъпване на
които то става изискуемо. Ето защо и при определяне коефициентите на ликвидност
следва да бъде извършена корекция на балансовите записвания за 2018 г., като
вземането на „Кубс“ ООД бъде включено в краткосрочните вземания към 31.12.2018 г.
Подобна корекция е допустима, както е допустима корекция на стойността на активите
по баланс при изключване на тези от тях, които не са реално ликвидни. Или, при
установяване коефициентите на ликвидност следва да се съобрази този вариант на
изслушаното пред САС заключение на ССЕ, при който задължението е включено в
баланса за 2018 г. Както е видно от посоченото по-горе, при този вариант всички
коефициенти са под 1 и са под препоръчителните стойности, като това състояние е
настъпило рязко, предвид възникването на едно голямо по размер задължение към
„Кубс“ ООД. Тук коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост са
отрицателни величини.
От друга страна, доколкото вещото лице сочи, че материалните запаси на
дружеството, представляващи метална конструкция, крепежни елементи и профили, са
трудно продаваеми, защото са рязани по размери, съответстващи на проекта по
разваления договор, което се потвърждава и от обстоятелството, че същите и до
9
момента не са продадени, то тяхната стойност следва да се извади от стойността на
краткотрайните активи при определяне на коефициента на обща ликвидност. При това
положение за 2018 г. и 2019 г. същият е около 0.5, (което е под препоръчителните
стойности), а за всички следващи години е далеч под 0.5. За целия изследван период
коефициентите на бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са под 0.5. Или, още в
края на 2018 г. ответното дружество е изпаднало в състояние, при което не можене да
покрива краткосрочните си задълженията с краткотрайните си активи, било е
декапитализирано и зависимо от кредиторите си, като това състояние е настъпило
рязко, предвид падежирането на задължението у към „Кубс“ ООД, имащо значителен
размер.
Именно през 2018 г. ответното дружество е спряло и плащанията си. Освен
задължението към „Кубс“ ООД, и до момента не е платено и задължението към„К
Кънстракшън“ ЕООД, изискуемо към 31.12.2018 г. Плащане на задължение за 2018 г.
към НАП е направено едва през 2019 г. (закъснялото плащане не променя момента на
спиране на плащанията за това вземане, който е датата на неговата изискуемост – така
решение № 9/09.04.2019 г. по т.д. № 2099/2018 г. на ВКС, I т.о.) Предвид посоченото
по-горе относно коефициентите за ликвидност за 2018 г., очевидно е, че е налице
обективна невъзможност за плащане към 31.12.2018 г. на задълженията към всички
кредитори, (към която дата са налице всички данни, относими към изчисляване
коефициентите на ликвидност за тази година), поради което и настоящият съдебен
състав намира, че към тази най-ранна дата спирането на плащанията е вече единствено
израз на настъпилата неплатежоспособност. Това състояние е останало трайно и през
следващите години, като постепенно се е влошавало до степен, че част от
коефициентите на ликвидност са достигнали нулеви стойности, а дружеството въобще
е спряло да упражнява търговска дейност.
Поради достигане от настоящата инстанция до извод различен на крайния извод
на първата инстанция относно датата на неплатежоспособност на „МА Студио“ ООД,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е определена
дата на неплатежоспособността 31.12.2022 г., като бъде постановено друго, с което
тази дата бъде определена на 31.12.2018 г.
По разноските: При този изход от спора пред въззивната инстанция право на
разноски има жалбоподателя. Той обаче не е претендирал разноски, поради което
такива не следва да му бъдат присъждани
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 476/10.04.2023 г. на СГС, VI-3 състав по т.д. № 1846/2022
г. в частта, с която е определена начална дата на неплатежоспособността на „МА
Студио“ ООД - 31.12.2022 г. и вместо него постановява:
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността на „МА Студио“ ООД –
31.12.2018 г.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11