Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 18.09.2020
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІI „В“ въззивен състав, в публично съдебно
заседание на осемнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл. с. МАРИЯ
ИЛИЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа
докладваното от младши съдия Илиева гражданско дело № 12451 по описа за 2018
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 34994 от 14.06.2018 г., постановено по
гр. дело № 26081/2017 г., Софийският районен съд, II ГО, 67-ми състав, е уважил
частично предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу К.С.Е. и
Б.С.К. установителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено, че всеки от ответниците дължи на ищеца сумите от 957,00
лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот, представляващ апартамент № 40, находящ се в гр.
София, ул. „********, аб. № 065635, за периода от 01.01.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 09.02.2017 г. до окончателното
изплащане на главницата, сумата от 2,65 лв., представляваща законна лихва за
забава за периода от 15.03.2014 г. до 01.02.2017 г. и сумата от 30,36 лева,
представляваща дължима сума за дялово разпределение за периода от 01.01.2014 г. до 30.04.2016 г., като е отхвърлил претенциите
за главница за потребена топлинна енергия за сумата
над 957,00 лв. до пълния предявен размер от 1154,96 лв., за сумата над 2,65
лева до пълния предявен размер от 177,37 лева, както и иска за обезщетение за
забавено плащане на главницата за дялово разпределение, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 17.02.2017 г. по ч.гр. дело № 8066/2017
г. на СРС, ГО, 67-ми състав.
С решението К.С.Е. и Б.С.К. са осъдени да заплатят
на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 288 лева – разноски
в исковото производство и 75,34 лева – в заповедното производство, а „Т.С.“ ЕАД
е осъдена да заплати на Б.С.К., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 126
лева – разноски по делото, а на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата да заплати в ползва на адв. Е.М.М. сумата от 117,93 лева.
Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на ищеца „Б.“ ООД.
В законоустановения срок
срещу решението в частта, с която предявените искове срещу К.С.Е. са уважени е
постъпила въззивна жалба от адв.
М., в която прави оплакване, че решението в атакуваната част е недопустимо и
неправилно, тъй като в хода на първоинстанционното производство съдът не е
обсъдил всички относими към предмета на спора
възражения. Излага, че ответникът няма качеството на потребител на топлинна
енергия. Сочи, че не е извършен реален отчет. С оглед изложеното, моли решението в обжалваната част да бъде обезсилено,
евентуално отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковете
да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В срока за отговор на въззивната жалба по чл.
263, ал. 1 от ГПК, такъв не е постъпил от въззиваемата
страна „Т.С.“
ЕАД. В молба, депозирана преди открито съдебно заседание,
оспорва въззивната жалба, моли същата да бъде
оставена без уважение, а решението в обжалваната част да бъде потвърдено.
Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение и неговото реално
заплащане. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представя
списък по чл. 80 от ГПК, инкорпориран в молбите от 20.03.2019 г. и от
16.06.2020 г.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Б.“ ООД
не взема становище.
С определение № 10603 от 25.04.2019 г., постановено
по делото, на основание чл. 227 от ГПК, като жалбоподатели до размера на
наследствените им права на мястото на починалия в хода на процеса К.С.Е. са
конституирани неговите наследници по закон С.Г.Е. и Ц.К.Е., които в депозирано
по делото становище от 09.10.2019 г. от адв. П.М., завяват,
че подържат въззивната жалба на техния наследодател.
По същество излагат подробни доводи, че по делото не се установява да имат
качеството на потребители на топлинна енергия, каквото качество не е имал и
техният наследодател. Претендират разноски. Представят списък по чл. 80 от ГПК.
Софийският
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното решение е
валидно - постановено е в рамките на правораздавателната
власт на съда, от законен състав, в писмена форма и е подписано от съдията.
Същото е и допустимо, тъй като
първоинстанционният съд при спазване на принципа, установен в чл. 6, ал. 2
от ГПК, е постановил решението си след обсъждане на предявените от страните
факти, на които се основава исковата претенция, поради което въззивният
съд дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269,
изр.2 ГПК.
Ищецът в първоинстанционното производство „Т.С.“ ЕАД е
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
с вх. № 3009435 от 09.02.2017 г. г. срещу К.С.Е. и Б.С.К., по което е образувано ч. гр. дело №
8066/2017 г. на СРС, II ГО, 67-ми състав, по което на 17.02.2017 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с предмет
описаните в диспозитива на обжалваното решение
вземания за посочените от съда периоди и възникнали на описаните основания.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжниците
в заповедното производство са подали възражения по образец, в които е посочено,
че не дължат изпълнение на вземанията по издадената заповед.
При наличие на валидно възражение, породило своите
правни последици, в срока по чл. 415, ал. 2 от ГПК заявителят, съгласно
дадените от съда указания, е предявил установителни
искове с предмет всички вземания, за които в негова
полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото
дело.
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр.
с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по
които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да
установи, че ответникът (респективно всеки от ответниците), е потребител на
топлинна енергия, че сградата, където е имотът му e топлофицирана,
монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение
на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено
законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване
на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената
топлинна енергия, размера на търсената главница, както и изпадането
на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
От представените по
делото доказателства се установява, че сградата, в която се намира апартамент № 40, находящ
се в гр. София, ул. „********, е била топлофицирана,
като ищецът е доставял в абонатната станция
на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер.
Съгласно чл. 153, ал. 1
ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно
право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
От представения по делото
нотариален акт за собственост на жилище по чл. 55 от ЗПИНМ № 53, том XXXV, дело
№ 6853 от 03.12.1969 г. на нотариус с
район на действие Софийския народен съд,
чието легитимиращото действие по отношение на принадлежността на правото на
собственост не е оборено в процеса, се установява, че Л.А.Е.и С.Е.Г.са
придобила правото на собственост върху топлоснабдения
имот през 1969 г. От удостоверение за наследници с № 86 от 20.01.2017 г., се
установява, че С.Е.Г.е починал на 16.06.1985 г. и е оставил наследници по закон
Л.А.Е., Б.С.К. и К.С.Е., а от удостоверение за наследници № 87 от 20.01.2017 г.
се установява, че след смъртта на Л.А.Е., нейни наследници по закон са останали
ответниците Б.С.К. и К.С.Е., поради което при липса
на спор относно обстоятелството, че същите имат качеството на наследници на Л.А.Е.и
са приели наследството, като собственици на съответните идеални части от правото
на собственост върху топлоснабдения имот и двамата имат
качеството на потребител на топлинна енергия за исковия период на основание чл.
153, ал. 1 от ЗЕ, поради което всеки един от тях е легитимиран да отговаря по
предявените искове. В този смисъл неоснователно се явява възражението, че
единствено Б.С.К. има качеството на потребител на топлинна енергия на основание
чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, тъй като не са представени доказателства, че между топлопреносното предприятие и другата ответница в
качеството ѝ на клиент в сграда - етажна собственост и правен субект,
различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, е налице сключен договор за имота.
Що се отнася до възражението, че наследодателят на ищците не е живял в имота,
същото е неотносимо към предмета на доказване предвид
съществуващата уредба по Закона за енергетиката.
Притежаваното от
ответника, респективно от неговите наследници, конституирани в процеса на
основание чл. 227 от ГПК, право на собственост върху топлоснабдения
имот и установеното наличие на облигационно договорно правоотношение между
страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който
ищецът е доставял топлинна енергия, е достатъчно основание за доказване на иска
по основание. Съдържанието на договора за покупко-продажба на топлинна енергия
е уредено в представените публично известни Общи условия за продажба, които са
съответно одобрени с Решение № ОУ-067/12.12.2005 г.
на ДКЕВР, последващите такива от 2008 г. и от 2014 г. и които са публикувани.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите, които
не са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, в срок от 30 дни след влизането
им в сила да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия и за което в
случая няма данни да е упражнено, а и няма твърдения в тази насока.
От изслушаното и прието по делото заключение на
вещото лице по назначената СТЕ, както и от представените по делото отчети на
топлинния счетоводител, се установява, че през процесния период в имота е имало
3 броя отоплителни тела, щранг-лира в банята и един
водомер за топла вода, като на трите броя отоплителни тела са поставени
индивидуални разпределители на разходите за топлинна енергия. Според
заключението стойността на потребената топлинна
енергия за имота за периода от 01.01.2014 г. до
30.04.2016 г. е в размер на 1914,00 лв. (по 957 лева за всеки от първоначалните
ответници), който размер на задължението е получен след
изваждане на сумата за изравняване в размер на 73,60 лева от сбора на сумите по
издадените фактури в размер на 1987,65 лева. В СТЕ е посочено, че измерването
на доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия се извършва от
общ топломер търговски тип, който е преминал задължителни проверки и е проведен
контрол от лицензирани лаборатории за процесния период.
С оглед изложеното и при липса на оплаквания във въззивната жалба по отношение на приложението на чл. 111,
буква „в” от ЗЗД досежно главницата, решението следва
да се потвърди, както за сумата от 957 лева за периода от 01.01.2014 г. до 30.04.2016 г. ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 09.02.2017 г., така и за сумата от
2,65 лв., представляваща лихва за забава за периода 15.03.2014 г. до 01.02.2017
г. върху главницата за топлинна енергия, защото съгласно чл. 33, ал. 1 от
Общите условия на ищеца от 2008 г., купувачът е длъжен да заплаща месечната
сума за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за
който се отнася, а според чл. 33, ал. 6 от същите, при забава в плащането
потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва.
На
основание чл. 22 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.”
ЕАД ***, одобрени с решение № ОУ-02/ 03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник „19 минути“ и вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г., в сила от
12.03.2014 г., дяловото разпределение на топлинна енергия се
извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от
клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. С оглед изложената правна
рамка ищецът е легитимиран да получи цената на услугата „дялово разпределение“.
От представения по делото
договор № 1346 от 07.06.2002 г., сключен от представител на етажната
собственост, в която се намира имотът, и „Б.Б.“ ООД,
както и от приетите като доказателства формуляри за отчети и индивидуални
справки за използвана топлинна енергия за топлоснабдения
имот, се установява, че услугата „дялово разпределение“ е извършвана за
процесния период от 01.01.2014 г. до 30.04.2016 г., а нейната стойност, определена по реда на чл. 162 от ГПК, възлиза
общо на 60,72 лева, поради
което и доколкото наследодателят на въззивниците
отговаря за 1/2 от сумата, правилно първоинстанционният съд е признал съществуването
на вземането в размер на 30,36 лева.
С оглед изложеното и
предвид предмета на проверка, въведен с въззивната
жалба, същата е неоснователна, а при съвпадение на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, решението в
обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора,
разноски на въззивниците не се дължат.
На въззиваемия-ищец в
настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение не следва да
се присъждат, тъй като по делото не са извършвани никакви действия, освен
подаването на две молби преди открито съдебно заседание, в които въззивната жалба е общо оспорена и е направено искане за
присъждане на разноски.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 34994 от 14.06.2018 г., постановено по гр.
дело № 26081/2017 г. на Софийския районен съд, II ГО, 67-ми състав, в
обжалваната част.
Решението е постановено при участието на „Б.“ ООД,
ЕИК ********, като трето лице помагач на страната на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.