№ 2463
гр. София, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20211100511626 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С решение №20137064 от 11.06.2021г., постановено по гр.дело №11647/2021г. по описа
на СРС, ГО, 162 с-в, ответникът П. на РБ. е осъден да заплати на ищеца М. В. АНГ. с
ЕГН********** на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата от 6000лв.- обезщетение за
претърпени неимуществени вреди (психически стрес), настъпили в резултат от наказателно
преследване, приключило с влязла в сила на 03.01.2019г. оправдателна присъда по н.о.х.д.
№4320/2017г. по описа на СГС, НО, 5 състав, ведно със законната лихва от 03.01.2019г. до
окончателното изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 160лв. разноски в
производството съобразно уважената част от иска, като искът е отхвърлен за разликата над
уважения размер от 6000лв. до пълния предявен размер от 20000лв.
Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена в
законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца М. В. АНГ..
Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд необосновано е занижил размера
на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Моли решението на СРС да бъде
отменено в обжалваната част, а искът- уважен изцяло. Претендира разноски.
В срока по чл.259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба и от ответника по делото
ПРБ срещу решението на СРС в осъдителната му част. Поддържа се, че ищецът не е
установил с представените по делото доказателства твърдените от него неимуществени
вреди, или те са в много по-малък размер. Ответникът претендира отмяна на решението на
1
СРС в тази част изцяло или намаляване на присъденото обезщетение.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение,
намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за сумата от 20000 лева -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от воденото срещу ищеца наказателно
производство, ведно със законната лихва върху главниците за периода от датата на влизане в
сила на оправдателната присъда до окончателното изплащане.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като
въззивният състав споделя изцяло подробните мотиви на същото и на основание чл.272 ГПК
препраща към тях. Във връзка доводите в жалбите за неправилност на решението, следва да
се добави и следното:
По жалбата на ищеца:
В мотивите към обжалваното решение първоинстанционният съд надлежно и подробно
е обсъдил всички релевантни към размера на обезщетението факти и обстоятелства,
включително продължителността на воденото срещу ищеца наказателно производство,
характера и тежестта на повдигнатото обвинение, взетата мярка за неотклонение,
интензитета и вида на претърпените негативни емоции. Наказателното производство е
продължило 12 години и 9 месеца, като ищецът с цялостното си поведение не е станал
причина за забавяне на производството и действително е надхвърлен разумния срок за
разглеждане на делото. От друга страна, на ищеца е наложена най-леката мярка за
неотклонение- „подписка“, а повдигнатото обвинение е за тежки престъпления по смисъла
на чл. 93, т. 7 НК-квалифицирани състави на кражба и грабеж по чл.195, ал. 2. вр. с ал. 1, т.
3, пр. 1, т. 4, пр. 1, т. 5, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, чл. 199 и чл. 198, ал. 1 НК, за
които се предвижда наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът
може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния. Както
правилно е отбелязал и първостепенният съд, по делото е установено, че срещу ищеца са
водени осем други наказателни производства в периода от 2006г. до 2010г., част от които са
прекратени, а други са приключили с осъдителни присъди или сключени споразумения с П.,
като по някои от тях ищецът е освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание „глоба“, по други му е наложено наказание „лишаване от
свобода“, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66 НК, а със споразумение
2
по н.о.х.д.№170/2010г. по описа на PC- Елин Пелин, в сила от 05.10.2010г. му е наложено
ефективно наказание „лишаване от свобода“ за срок 3 месеца, като след извършена
кумулация наложеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ от 6 месеца е било
приведено в изпълнение при строг режим. По време на пребиваването му в Германия през
2012г.-2017г. ищецът е бил осъден за кражба и е изтърпявал наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 4 години и 4 месеца, като е освободен на 18.08.2017г. Следователно
описаните от разпитаните по делото свидетели негативни преживявания на ищеца не са в
причинна връзка единствено с процесното наказателно производство, а са резултат и от
останалите водени срещу него дела, по две от които е изтърпявал ефективно наказание
„лишаване от свобода“ и неимуществени вреди трудно биха могли да бъдат разграничени.
Настоящият състав споделя и извода на първоинстанционния съд, че съдебното му минало
характеризира ищеца като личност, която емоционално възприема повдигнатото му
обвинение по-леко от лице, спрямо което никога не е било осъществявано наказателно
преследване, предвид неизбежното от житейска гледна точка повишаване на
резистентността му към подобни стресови фактори и съответно- намаляване интензивността
на негативните емоционални преживявания. Не на последно място, от събраните по делото
доказателства не се установява да е налице причинно-следствена връзка между воденото
срещу него наказателно производство от една страна и влошено здравословно състояние от
друга. Макар да е безспорно установено, че ищецът през 2016г.- 2018г. е диагностициран с
хронична бъбречна недостатъчност с необходимост от хемодиализно лечение, захарен
диабет, артериална хипертония, вторична анемия и бъбречно- костна болест, както и че с
решение на ТЕЛК му е определена 100% трайно намалена работоспособност, липсват данни
тези заболявания да са възникнали вследствие на действията на служители на ответника по
процесното наказателно производство. Ето защо определеното от СРС обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 6000 лева, предвид така изложените факти и
обстоятелства, е справедливо и според настоящия състав, и изцяло съответства на
изискванията на чл.52 от ЗЗД.
По жалбата на ответника:
От събраните по делото доказателства безспорно се установява наличието на всички
елементи от състава на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ- ищецът е бил обвинен в извършване
на умишлено престъпление по чл.195, ал. 2. вр. с ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 1, т. 5, вр. с чл.
194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, чл. 199 и чл. 198, ал. 1 НК, за които се предвижда наказание
лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът може да постанови и
конфискация до една втора от имуществото на виновния. Наказателното производство е
приключило с влязла в сила на 03.01.2019г. оправдателна присъда и следователно както
повдигнатото обвинение, така и всички извършени от представители на ответника действия
по наказателното производство са незаконни по смисъла на горепосочената разпоредба от
ЗОДОВ. Налице е основание за ангажиране имуществената отговорност на държавата в
лицето на ПРБ за претърпените от ищеца вреди, които са в пряка причинно- следствена
връзка с незаконното обвинение. От събраните доказателства се установява вида и размера
3
на претърпените от ищеца неимуществени вреди, а първостепенният съд е взел предвид
всички изложени във въззивната жалба доводи на ответника при определяне размера на
дължимото обезщетение.
Предвид гореизложеното въззивните жалби следва да бъдат оставени без уважение, а
решението на СРС– потвърдено изцяло като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателите нямат право на разноски.
По така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №20137064 от 11.06.2021г., постановено по гр.дело
№11647/2021г. по описа на СРС, ГО, 162 с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4