Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, …01.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, II-„А” въззивен състав, в открито съдебно заседание на първи октомври през
двехиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА
УГЛЯРОВА
при
участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева, въззивно гражданско
дело № 15780 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
- чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Т.С.” ЕАД
срещу решение от 17.08.2019г. по гр. дело № 56980/2017г. на Софийски районен
съд, 57 състав, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя
срещу И.В.С. и Ц.В.Д. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумите: 75. 25 лв. – обезщетение за забавено
изпълнение на парично задължение от 401. 34 лв. за периода 15.09.2014г. –
27.06.2017г.; 13. 54 лв. - главница за услуга извършено дялово разпределение в
периода 01.06.2013г. – 30.04.2016г. и 2. 82 лв. – обезщетение за забавено плащане,
срещу всеки ответник.
Въззивникът – ищец обжалва решението в частта за уважаване на исковете,
с оплаквания за неправилност, поради неправилно приложение на материалния закон.
Поддържа, че съгласно чл. 32, ал. 1 от Общите условия,
дължимите суми за топлинна енергия се заплащат в 30 -дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, поради което за процесния период е налице
настъпила забава на ответниците и същите дължат претендираната мораторна лихва
върху главницата за потребена топлинна енергия. Сочи, че по арг. от чл. 22, ал.
2 от Общите условия, клиентите дължат заплащане на услугата дялово
разпределение, извършвана от избран от тях търговец. Моли съда да отмени
решението в обжалваната част и да уважи исковете, като му присъди разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемите – ответници оспорват жалбата като
неоснователна по подробно изложени в писмен отговор съображения. Молят съда да
потвърди решението в обжалваната част. Претендират разноски.
Третото лице – помагач на ищеца по делото „Б.“ ООД не
заявява становище по въззивната жалба.
Решението в частта за уважаване на исковете е влязло в
сила като необжалвано.
Софийски
градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1
от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално
допустимо в атакуваната част.
При преценка правилността на първоинстанционното
решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд
намира следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание
чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за разделно
заплащане по равно от ответниците, на главница
за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2014г. – 30.04.2016г. и за
дялово разпределение за периода 01.06.2013г. – 30.04.2016г., както и на обезщетение
за забава върху всяка главница за периода 15.09.2014г. – 27.06.2017г., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
СРС е уважил частично
исковете за главница за незаплатена топлинна енергия, като е приел, че по
делото е проведено пълно и главно доказване от страна на ищеца на наличието на
валидно облигационно правоотношение между страните, като е кредитирал
заключенията на приетите СТЕ и ССчЕ и е уважил частично възражение за давност.
По отношение на иска за заплащане
на главница за услугата дялово разпределение СРС е приел, че процесната сума се
дължи на третото лице – помагач, извършило дяловото разпределение, тъй като
ищецът не е представил доказателства, че вместо третото лице е извършвал
посочената услуга или че вземането му е прехвърлено по съответния ред. Предвид изложеното, е приел
за неоснователен и акцесорния иск за лихва.
По отношение на иска за лихва
за забава върху главницата за незаплатена топлинна енергия е приел, че клаузите
на чл. 33, ал. 1 и 2 от приложимите Общи условия от 2014г., в сила от
12.03.2014г., касаещи падежа на задължението, са нищожни като неравноправни.
С оглед влязлата в сила част
на решението за уважаване на исковете, е налице сила на присъдено нещо досежно
наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка
на топлинна енергия.
По отношение на иска за заплащане
стойността на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, съдът намира,
че жалбата е частично основателна.
По арг. от чл.139, ал. 2 ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез
възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139 а ЗЕ. Съгласно чл.
139в ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не
са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за
извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това - от топлопреносното
предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение – арг. чл. 139, ал.3, т. 4 ЗЕ.
Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от ОУ от 2014г., приложими за процесния период,
потребителите /клиентите/ заплащат на доставчика както сумите
за потребление на ТЕ, така и сумите за извършване на услугата дялово разпределение от избрания от тях
търговец, като стойността ѝ се формира от: 1/ цена за обслужване на
партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за
отчитане на един уред за и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане
на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща
допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на
заплащане на услугата дялово
разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците,
извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите. Предвид изложеното, ищецът е активно
материалноправно легитимиран по иска за заплащане на услугата дялово
разпределение. По делото е безспорно установено извършването на услугата дялово
разпределение от третото лице - помагач „Б.Б.“ ООД, по силата на представен по
делото договор № 2272/11.10.2002г., сключен с ищеца, поради което искът е
доказан по основание. Съгласно заключението на приетата ССчЕ, стойността на
услугата за целия процесен период е в размер на сумата 25.04 лв. Възражението
за давност на ответниците е частично основателно досежно сумата 2. 04 лв. –
вземане за дялово разпределение за м. юни 2014г., тъй като исковата молба е
подадена на 18.08.2017г., при изтекла към този момент 3 - годишна давност за
посоченото вземане. Предвид изложеното, искът е основателен и доказан до размера
на сумата 23 лв.
Исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД са неоснователни.
По отношение на вземането за
лихва върху главницата за стойността на услугата дялово разпределение не се
твърди и доказва да е настъпила забава по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Вземането не е срочно, поради което Общите условия са неприложими, а за
изпадане на длъжника в забава следва да е изпратена и връчена покана. Такава в
случая не е налице, поради което следва да се приеме, че не е налице настъпила
забава.
По отношение на иска по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия,
искът е недоказан. Съгласно чл. 33, ал.1
от ОУ от 2014г., действали за процесния период, клиентите са длъжни да заплащат
месечните суми за топлинна енергия в 30 - дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на топлопреносното предприятие.
Публикуването има характер на покана, относима към настъпване на забавата на
длъжника, но по делото не са ангажирани доказателства за публикуването на сумите
по смисъла на визираната клауза. Настоящият въззивен състав не споделя мотивите
на СРС за нищожност на клаузата на чл. 33 от ОУ, но това не рефлектира на
крайния извод за неоснователност на иска. В жалбата не се релевират никакви
конкретни оплаквания относно вземането за мораторна лихва, поради което
въззивният съд не дължи произнасяне извън наведените в първоинстанционното
производство доводи.
По изложените съображения, жалбата е частично
основателна и обжалваното решение следва да бъде отменено в обжалваната част за
отхвърляне на иска за главницата за заплащане на услугата дялово разпределение до
размера на сумата 23 лв., като вместо него бъде постановено друго за уважаване
на иска срещу всяка ответница в размер на 11. 50 лв, а в останалата обжалвана част
решението следва да бъде потвърдено.
С оглед
изхода на спора, на въззивника следва да се присъдят разноски в общ размер на
сумата 12. 56 лв. за юрисконсултско възнаграждение, дължими разделно по равно
от всяка от ответниците. На въззиваемите следва да бъдат присъдени разноски за
настоящата инстанция в размер на общо сумата 262 лв. /по 131 лв. на всеки/ – адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 17.08.2019г. по гр. дело № 56980/2017г. на
Софийски районен съд, 57 състав, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от
„Т.С.“ ЕАД срещу И.В.С. и Ц.В.Д. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ за заплащане на сума от по 11. 50 лв. - главница за услугата
дялово разпределение за периода м.05.2015г. – 30.04.2016г. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА И.В.С., ЕГН **********
и Ц.В.Д., ЕГН ********** да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, на основание
чл. 79 ЗЗД сума от по 11. 50 лв. /всяка
от тях/ - главница за услуга дялово разпределение за периода м.05.2015г. –
30.04.2016г., ведно със законната лихва върху сумата от 18.08.2017г. до
окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПС – сума от по 6.
28 лв. /всяка от тях/.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 17.08.2019г. по гр. дело № 56980/2017г. на
Софийски районен съд, 57 състав в останалата обжалвана част за отхвърляне на
исковете.
ОСЪЖДА
„Т.С.“ ЕАД, ЕГН ********* да заплати на И.В.С., ЕГН ********** и на Ц.В.Д., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сума от по 131 лв. /на всяка/ – разноски за
въззивното производство.
Решението в частта за уважаване на
исковете е влязло в сила, като необжалвано.
Решението е постановено при
участие на третото лице „Б.” ООД
– помагач на въззивника-ищец „Т.С.”
ЕАД.
Решението не подлежи на
касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.