РЕШЕНИЕ
№ 172
гр. Габрово, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ III, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело №
20214200500388 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 165 от 07.07.2021 г. по гр.д. № 725 по описа за 2021 г. Районен съд –
Габрово е признал за установено уволнението на ЕФР. М. ДЖ., ЕГН **********, с адрес в
гр. Г., бул. „Т.“ № *, извършено на основание чл. 325, ал.1, т . 1 от КТ със Заповед №
109/01.03.2021 г. на Управителя на „СБАЛББ - Габрово“ ЕООД, за незаконно и го е отменил
на основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ. Осъдил е „СБАЛББ - Габрово“ ЕООД да заплати на
ЕФР. М. ДЖ. сумата от 2 794,84 лв., представляващи обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за
времето от 02.03.2021 г. до 23.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 22.04.2021 г.
до окончателното изплащане на сумата. Осъдил е на разноски „СБАЛББ - Габрово“ ЕООД.
Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „СБАЛББ-
Габрово“ ЕООД - Габрово, чрез адв. Х.М. от Габровска адвокатска колегия, с която моли да
се отмени постановеното решение, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно,
постановено при липсата на мотиви. Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор от процесуалния представител на
ответника. Моли да се остави без уважение подадената жалба, като неоснователна и
недоказана. Излага своите съображения, съобразно твърдяното във въззивната жалба.
Съдът, с оглед пределите на въззивното производство, събраните доказателства,
1
съобразно наведените от страните доводи и по вътрешно убеждение, на основание чл. 235
ГПК, приема за установено от фактическа страна:
Пред Районен съд – гр. Габрово са предявени комулативно съединени искове по реда
на чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 3 от КТ във р. с чл. 222, ал. 2 от КТ във вр. чл.61 от КТД и в
евентуалност по чл. 344, ал.1, т. 4 от КТ.
По делото е установено, че между страните съществува трудово – правно отношение,
възникнало от трудов договор и ищцата е изпълнява длъжността „санитар“ в приемния
кабинет на „СБАЛББ- Габрово“ ЕООД. С молба от 15.02.2021 г., Д. е поискала да бъде
освободена от заеманата от нея длъжност, по взаимно съгласие по чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ,
поради влошено здравословно състояние. Същата е с оценка на работоспособността 100%
чужда помощ видно от ЕР № 0335 от зас. № 019 от 28.01.2021 г. на ТЕЛК общи заболявания
към МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД- Габрово. Заболяването е с водеща диагноза „Хронична
обстуктивна белодробна болест с остра респираторна инфекция на долните дихателни
пътища“. В експертното решение е отбелязано, че това е професионално заболяване –
„Туберколоза на дихателните органи, потвърдена бектериологично и хистологично – MDR“.
Противопоказанията за работа на труд са: „системни физически усилия, простуда, влага“.
С молба от 19.02.2021 г., работодателят е изразил становището си, че не е съгласен с
поставеното условие трудовия договор за бъде прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от
КТ. Липсва становище относно съгласието или несъгласието му за прекратяване на трудовия
договор по взаимно съгласие. Със заповед № 109 от 01.03.2021 г., работодателят е прекратил
трудовото правоотношение с ЕФР. М. ДЖ. на основание чл. 325, ал.1, т. 1 от КТ.
За да постанови своето решение съдът е обсъдил събраните по делото доказателства.
Приел е, че седмодневният срок за приемане на предложението за прекратяване на
трудовото правоотношение по реда на чл. 325, ал.1, т. 1 от КТ, отправено от ищцата с молба
вх. № ЛС-01-145/15.02.2021 г., за работодателя е изтекъл на 22.02.2021 г., поради което
следва да се счита, че предложението не е прието. Издадената след изтичането на
законоустановения срок заповед № 109/01.03.2021 г. не следва да се счита за надлежно
извършено от работодателя приемане на предложението за прекратяване на трудовия
договор по взаимно съгласие, поради което извършеното уволнение е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено на основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ. Уважил е иска по чл. 344,
ал.1, т. 3 от КТ за заплащане на обезщетението за времето през което ищцата е останала без
работа, в резултат на уволнението. Като се е позовал на приетата по делото съдебно
икономическа експертиза за исковия период е определи дължимото на ищцата обезщетение
в размер на 2794,84 лв. по който размер е допуснато и увеличение на предявения иск.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът намира
обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи
неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:
По делото е безспорно установено, че работникът е подал молба да бъде освободен от
2
заеманата от него длъжност на 15.02.2021 г., като в скоби изрично е посочил чл. 325, ал. , т.
5 от КТ.
Съгласно трайно установената практика на ВКС взаимното съгласие означава, че и
двете страни желаят сключеният между тях трудов договор да престане да съществува.
Страната, към която е направено предложението за прекратяване на трудовия договор по
взаимно съгласие, трябва да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в
седемдневен срок от получаването му. Ако това не бъде направено се смята, че
предложението не е прието. Съгласието на работодателя може да се изразява и без отделно
уведомяване на работника или служителя, ако в седемдневен срок е издал заповед за
прекратяване на трудовия договор. Във всеки случай обаче, когато работодателят връчи
заповед по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ без да е имало предложение от работника за прекратяване
на трудовия договор по взаимно съгласие, той извършва незаконно уволнение. В този
смисъл са и постановените решения от Върховния касационен съд № 400/13.05.2010 г. по гр.
д. № 1109/2009 г., IV г. о. и № 146/7.05.2013 г. по гр. д. № 935/2012 г., IV г. о.
В случая, не може да се направи извод, че Д. е изразила воля и е направила
предложение за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Точно
обратното, тя изрично е посочила, че желае правоотношението да бъде прекратено поради
невъзможността й да изпълнява възложената й работа по здравословни причини и издадено
решение на ТЕЛК. Това изявление недвусмислено сочи, че желае трудовото
правоотношение да бъде прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ. В молбата
липсват каквито и да било обстоятелства, от които може да се направи обоснован извод, че
Е.Д. желае и предлага трудовото му правоотношение да бъде прекратено по взаимно
съгласие, поради което като е издал заповед на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ,
работодателят е извършил незаконно уволнение, което следва да бъде отменено с всички
законни последици.
Въз основа на приетата по делото съдебно икономическа експертиза и извършените
записвания в трудовата книжка на ищцата е било присъдено обезщетението по реда на чл.
225, ал. 1 от КТ в размер на 2 794,84 за периода през който е останала без работа –
02.03.2021 г.-23.06.2021 г.
Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил правилно решение,
което следва да бъде потвърдено.
Неоснователно е възражението за липса на мотиви на обжалваното решение.
Първоинстанционният съд е обосновал своите изводи, като се е позовал на събраните по
делото доказателства и е подвел фактическия състав под съответната правна норма.
Обсъдил е всички направени възражения от ответника.
С оглед цитирания правен извод, останалите възражения във въззивната жалба се
явяват второстепенни и подробният им анализ не би довел до промяна на вече възприетата
позиция на въззивния състав, поради което и тяхната отделна преценка не е необходима.
По отношение на разноските.
3
От въззивният жалбоподател не са претендирани разноски, а и такива не се дължат, с
оглед неоснователността на въззивната жалба. Е.Д. не е направила разноски по делото,
поради осъществяването на процесуалното представителство по реда на Закона за правната
помощ.
На основание изложеното въззивният съд прие, че решението, постановено от
Районен съд – гр. Габрово е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 165 от 07.07.2021 г. по гр.д. № 725 по описа за 2021 г.
Районен съд –Габрово.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4