Решение по дело №254/2019 на Административен съд - Шумен

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

№ ...........

град Шумен, 22.11.2019г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Шуменският административен съд, в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

                                                 

                                                              Председател: Кремена Борисова            

                                Членове:Христинка Димитрова  

 Маргарита Стергиовска

 

при секретаря  В.Русева и в присъствието на прокурор Д.Димитров при ШОП                                                                      

като разгледа докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД № 254 по описа за 2019г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В.Т.К.,***  , срещу Решение № 407/28.06.2019г. на Районен съд – гр. Шумен, постановено по ВНАХД № 1247/2019г. по описа на съда. С атакувания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 19-1729-000192/12.04.2019год. на Началник  на РУ гр.Шумен при към ОДМВР– Шумен, с което на основание чл. 184 ал.4 предл. първо от ЗДвП на В.Т.К. е наложено  административно наказание „глоба“ в  размер от 50 /петдесет / лева за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателя твърди, че в хода на производството съдът не е  направил нужното за разкриване на обективната истина и едностранчиво е подходил към решаването на спора.Според санкционираното лице  не е доказано по безспорен начин  вмененото му нарушение.По тези съображения  отправя искане за отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба, ОД на МВР – Шумен, не депозира писмено становище по основателността на касационното оспорване и не изпраща представител.

Представителят на контролиращата страна- прокурор при ШОП, поддържа становището за неоснователност на касационната жалба и отправя искане за оставяне в сила на обжалваното въззивно решение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на оспорване пред Районен съд – гр. Шумен е било Наказателно постановление №19-1729-000192/12.04.2019год. на Началник  на РУ гр.Шумен при към ОДМВР– Шумен, с което на основание чл. 184 ал.4 предл. първо от ЗДвП на В.Т.К. е наложено  административно наказание „глоба“ в  размер от 50 /петдесет / лева за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП.

 За да се произнесе по спора, районният съд е установил от фактическа страна следното:

На 19.03.2019г. във връзка с провеждана специализирана полицейска операция свидетелите И.Х.И.и К.М.К.– служители на РУ гр.Шумени работили на път I – 2 до разклона за с. Звегор. Около 12.30 часа забелязали, че към тях приближава тъмен автомобил марка „Р.М.С.“, който се движел  в посока гр.Шумен. В момента, в който св. К. се подготвял да му подаде сигнал за спиране, автомобилът направил ляв завой и навлязъл в с. Звегор. Малко по – късно същият автомобил излязъл от с. Звегор и се отправил в посока гр.Шумен. Действията на водача породили съмнения в полицейските служители, поради което св. К. спрял автомобила, а имено л.а. Р.М.С. с рег. № ELA47NJ за проверка, в който на задна седалка в дясно пътувал жалбоподателят В.Т.К.. В момента на приближаване на автомобила  към свидетелите И. и К. последните забелязали, че пътникът на задната седалка в дясно бил без поставен обезопасителен колан.

     За констатираното нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП св. Ив.И. съставил срещу жалб. К. АУАН серия Д бл.№164474. Жалбоподателят подписал акта като саморъчно отразил в него, че има възражения, които ще обоснове в тридневен срок. На 21.03.2019г. депозирал писмени възражения, в които оспорва вмененото му нарушение по същество, твърдейки, че е бил с поставен обезопасителен колан, който освободил още при спирането на автомобила за проверка.  Служител на РУ – Шумен извършил проверка по възражението като го счел за неоснователно. Резултатите от проверката обективирал в докладна записка до началника на РУ гр.Шумен. Въз основа на съставения акт и материалите съдържащи се в административно – наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание  чл.184 ал.4 предл.1 от ЗДвП на В.Т.К. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева, за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП. Наказателното постановление му е връчено лично на 14.05.2019г.

       Така установената фактическа обстановка се потвърждава  от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели: свид.И. И. – актосъставител, свид.К. К.– свидетел при извършване и установяване на нарушението, и при съставянето на акта, както и приетите и приложени по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдебният състав приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна. Съдът посочил, че административнонаказващият орган правилно е квалифицирал нарушението на чл.137а ал.1 от ЗдвП, което е било осъществено, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил съответната санкционна административно-наказателна разпоредба на чл.184 ал.4 предл. първо от Закона за движение по пътищата. Въззивният съд достигнал и до решаващия правен извод, че жалбоподателят е извършил визираното в акта и в НП нарушение, а именно,  на посочената в акта и в НП дата и час и място жалбоподателят, в качеството си на пътник в МПС от категория М1,М2,М3 и N1,N2 И  N3-л.а. Р.М.С. с рег.№ELA47NJ,когато е в движение ,на задна седалка не използвал обезопасителен колан,с какъвто МПС е било оборудвано. Поради това съдебната инстанция потвърдила изцяло оспорения пред нея правораздавателен акт.   

Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи за липса на допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи санкционната процедура. Актът и издаденото въз основа на него наказателно постановление са съставени при стриктното съблюдаване на императивния законов ред от компетентни за това лица. Същите разполагат с необходимите реквизити.

Касационният съдебен състав счита, че районният съд е достигнал и до правилни и законосъобразни изводи относно безспорната установеност на приписаното на водача нарушение. По категоричен начин анализът на приобщените доказателства сочи, че касаторът на посочената дата пътувал на задна седалка в  л.а. Р.М.С. с рег.№ELA47NJ, в посочения пътен участък и  не е използвал обезопасителен колан,с какъвто МПС е било оборудвано.Това обстоятелство се установява не само от показанията на разпитаните свидетели, но и от съдържанието на приложената по делото докладна записка по повод възражението на жалбоподателя.Доказателствата по делото сочат с категоричност , че касаторът не е изпълнил  визиранато в разпоредбата на чл.137 а ал.1 от ЗДвП задължение.В тази насока въззивният съд,след като подложил на обстоен анализ събраният по делото съвкупен доказателствен материал и се обосновал подробно досежно кредитиране показанията на разпитаните в хода на делото актосъставител и свидетел по акта,както и досежно липсата на представени от жалбоподателя доказателства,оборващи дадените показания ,формирал крайния си извод за безспорната установеност на вмененото на жалбоподателя административно нарушение. Поради това закономерно АНО, а впоследствие и съдът са приели, че деецът виновно е нарушил правилото на чл.137а ал.1 от ЗДвП,, за което следва да понесе съответната административнонаказателна отговорност.Изложените в тази насока доводи и съображения на районния съд се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция,като в тази насока и с оглед разпоредбата на чл.221 ал.2 от АПК същите не следва да бъдат възпроизвеждани повторно от настоящата касационна инстанция.

При това положение касационната инстанция счита, че решението на районния съд, предмет на касационен контрол, не страда от релевираните от жалбоподателя пороци, а се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното съдът

 

Р   Е    Ш    И   :

         

 ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 407/28.06.2019г. на Районен съд – гр. Шумен, постановено по ВНАХД № 1247/2019г. по описа на съда.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................             ЧЛЕНОВЕ: 1..........................                                                                                                      

                                                                                

                                                                                2..........................

 

ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 22.11.2019 г.