РЕШЕНИЕ
№ 550
гр. Пловдив, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20215300501937 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на „НД Мениджмънт“ООД,ЕИК-*********,със
седалище гр.Перник против решение № 261366/28.04.21г.,постановено по гр.д.№
9098/20г.по описа на ПдРС,3-ти гр.с.,в частта му,с която е отхвърлен предявеният от
дружеството иск против П. Н. Г.,ЕГН-********** за осъждането й да заплати на „НД
Мениджмънт“ООД разликата над сумата от 570лв.до пълния предявен размер от
2370лв.,представляваща главница по договор за потребителски кредит № ***г.,както и иска
за лихва за забава за разликата над 36,58лв.до пълния предявен размер от 140,23лв.
В жалбата се излагат съображения за твърдяната неправилност и
незаконосъобразност на решението и се иска отмяната му,като се постанови друго,с което да
се уважат претенциите изцяло.Не се ангажират доказателства.Претендират се разноски за
настоящото производство.
Въззиваемата П. Н. Г.,ЕГН-********** от гр.Пловдив чрез пълномощника си
адв.М.С. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба по подробни
съображения,изложени в писмен отговор.Иска потвърждаване на атакуваното решение.Не
ангажира доказателства.Претендира разноски по делото,вкл.за адв.възнаграждение на
осн.чл.38,ал.2 от ЗА.
ПдОС намира жалбата за процесуално допустима.Подадена е в законоустановения
1
срок от легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт.
При разглеждането на въззивната жалба по същество ПдОС намира за установено
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от „НД
Мениджмънт“ООД П. Н. Г. искове с правно основание чл.79,ал.1 във вр.с чл.240,ал.1 от ЗЗД
и чл.86,ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от
2370лв.главница по договор за потребителски кредит от 01.03.19г.и сумата от
140,23лв.мораторна лихва за периода 07.12.19г.-06.07.20г.,както и законната лихва върху
главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди,че между страните е сключен договор за потребителски кредит №
***г.,по силата на който дружеството е предоставило в заем на ответницата сумата от
2800лв.,платима на 40 седмични вноски от по 70лв.,с окончателен падеж на 06.12.19г.,при
фиксиран ГЛП от 0 % и ГПР-49,55%.Кредиторът предоставил на Г. заемната сума,а същата
извършила плащания по договора в размер на 430лв.Останала непогасена сумата от
2370лв.,която се претендира от ищеца заедно с мораторната лихва.
Ответницата в писмения си отговор прави възражение за недействителност на
процесния договор за потребителски кредит поради противоречието му със
закона,евентуално заобикалянето му,накърняване на добрите нрави,евентуално поради
невъзможен предмет.Отделно сочи като основания за недействителност на договора и чл.22
от ЗПК във връзка с чл.11,ал.1,т.9,т.9а,т.10,т.12 и т.20 от ЗПК.Твърди,че не е получила
сумата от 2800лв.,а само 1100лв.в брой,а разликата до 2800лв. представлявала скрита
лихва.Освен това поддържа,че е сключила договора,намирайки се в крайна нужда,при явно
неизгодни за нея условия,във връзка с което прави и възражение за унищожаемост на
договора на осн.чл.33 от ЗЗД.Счита също,че крайният падеж на договора не е настъпил,като
се позовава на забава на кредитора.В сумата от 2800лв.се включвала освен главницата,също
и лихвите и разходите,които могат да възникнат във връзка със заема,без да може да се
установи какъв е размерът на дължимата главница.
По делото е безспорно,а и се установява от представените писмени доказателства,че
страните са сключили на 01.03.19г.договор за потребителски кредит,с който заемодателят-
„НД Мениджмънт“ООД е предоставил на заемателя- П. Н. Г. сумата от 2800лв.,която сума
последната се е задължила да върне на 40 седмични вноски от по 70лв.Параметрите на
договора са при уговорен фиксиран ГЛП от 0% и ГПР-49,55%.
Спорно е какъв е размерът на отпуснатия заем,доколкото ищецът твърди,че сумата от
2800лв.представлява главница,като ГЛП е нулев,а ответницата счита,че в сумата са
включени лихви и разноски.
При прочит на представения по делото договор за потребителски кредит №
***г.районният съд е приел,че в същия липсва ясно и точно посочване какво се включва в
сумата от 2800лв.-дали само главница,т.е.заемната сума,или и други разноски по
кредита,каквито следва да има предвид уговорения ГПР.Подобно разяснение липсвало и в
2
погасителния план към договора,в който единствено фигурирали вноските в размер от по
70лв. и падежните им дати,без да се посочва какво се включва в месечната вноска-само
главница или и други разходи по кредита,както е посочено в чл.1 от договора.Районният съд
е коментирал,че в представения стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителския кредит,представляващ част от преддоговорните отношения
между страните,размерът на кредита е посочен като 2800лв.,а като разходи по кредита-
сумата от 184лв.такса и сумата от 1516лв.домашно посещение,или общо
1700лв.Първоинстанционният съд е стигнал до извод,предвид установените
обстоятелства,че в потребителския договор е налице порок по см.на чл.22 от ЗПК,който се
изразява в непосочване на годишен процент на разходите и общата сума,дължима от
потребителя-чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.В чл.19,ал.1 от ЗПК се посочва какво следва да включва
ГПР,изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.В случая от
текста на договора е видно,че ГПР е 49,55%,но липсва каквото и да е уточнение какви
конкретни разходи се включват в този процент,а това поставя в невъзможност
потребителят-кредитополучател да разбере какъв е реалният процент на оскъпяване на
ползвания от него финансов продукт,респ.дали този процент действително е 49,55% или
надхвърля законовото ограничение от 50%.
Тези изводи напълно се споделят и от настоящата инстанция,която ги намира за
правилни,подробни и почиващи на изяснена фактическа обстановка,поради което и на
осн.чл.272 от ГПК препраща към тях без да излага свои.
Неоснователни са доводите във въззивната жалба,че сумата от 2800лв.представлявала
чистата стойност по кредита при фиксиран годишен лихвен процент от 0%.След като е
уговорен ГПР,а и в договора също са посочени „лихви,комисионни и др.разходи“-чл.1 от
договора,изводът,който се налага е,че такива разходи са предвидени,но не са посочени,както
изисква ЗПК.Съдържанието на самия договор е неясно досежно това какво включва
отпуснатата в заем сума от 2800лв.Отделно от това отпускането на заем без лихва от страна
на дружество,което по занятие се занимава основно с отдаване на кредити,звучи житейски
абсурдно,както и търговски нелогично,доколкото именно чрез лихвите дружествотото
осъществява печалба.
Досежно подписаният от страните разходен касов ордер,от който се установява,че
ищецът е предал на ответницата заемната сума в размер на 2800лв. по договора за
кредит,настоящата инстанция споделя мотивите на първостепенния съд,че тази сума не
представя реалната стойност на предоставения от ищеца ресурс,предвид неяснотата в
съдържанието на договора,довела до необходимост от тълкуването му.
По изложените по-горе съображения настоящата инстанция намира,че районният съд
е стигнал до правилни изводи,които обстойно е мотивирал и които се споделят и от
въззивния съд,поради което е постановил правилно и законосъобразно решение,което следва
да се потвърди.
Разноски с оглед изхода на спора се дължат от жалбоподателя на въззиваемата
страна.Същите са за адв.възнагражение пред въззивната инстанция,но доколкото са
3
претендирани на осн.чл.38,ал.2 от ЗА,следва да се определят в размер на 308лв.съгл.НМРАВ
№ 1/04г.и да се присъдят на пълномощника на въззиваемата Г.-адв.М.С. за оказаната от нея
безплатна правна помощ.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261366/28.04.21г.,постановено по гр.д.№ 9098/20г.по
описа на ПдРС,3-ти гр.с.,в частта му,с която е отхвърлен предявеният от „НД
Мениджмънт“ООД,ЕИК-********* иск против П. Н. Г.,ЕГН-********** за осъждането на
същата да му заплати разликата над сумата от 570лв.до пълния предявен размер от
2370лв.,представляваща главница по договор за потребителски кредит № ***г.,както и е
отхвърлен иска за лихва за забава за разликата над 36,58лв.до пълния предявен размер от
140,23лв.
ОСЪЖДА „НД Мениджмънт“ООД,ЕИК-*********,със седалище гр.Перник да
заплати на адвокат М.З. С.,АК-Хасково,личен № ***,служебен адрес:гр. П., ул. *** от
308(триста и осем)лв.разноски за адв.възнаграждение на осн.чл.38,ал.2 от ЗА за оказаната
безплатна правна помощ на П. Н. Г.,ЕГН-********** пред въззивната инстанция.
В необжалваната му част решението е влязло в законна сила.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4