№ 14212
гр. София, 26.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110149071 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба . АД против В. Л. З..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е предявил отговор на исковата молба чрез
назначения от съда особен представител.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Следва да допуснато изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза за отговор на
задачите, поставени в искова молба и както и на основание чл. 195 ГПК по допълнително
поставен от съда въпрос с оглед направените от ответника оспорвания, а именно „Какъв би
бил годишният процент на разходите по договор за паричен заем № .г., сключен между ., в
качеството на заемодател и В. Л. З., в качеството на заемател, в случай че в същия бъде
включена и сумата, представляваща възнаграждение по чл. 3, ал. 1 от договор за
предоставяне на гаранция № .г./л.12-14 от делото/.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани
в исковата молба и от съда в мотивите на настоящото определение при депозит в размер
на 350 лв., вносими от ищеца, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ., която да бъде уведомена за поставените задачи след
представяне на доказателство за внесения депозит.
1
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.05.2025г от
10.00 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице, като им се изпрати препис от
настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на насрещния иск.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Ищецът „Агенция за контрол на просрочените задължения“ АД е предявил срещу
ответника В. Л. З. по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл.79, ал. 1,
пред. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с който се иска да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 3 033,81 лв.,
представляваща регресно вземане за платена главница по договор за предоставяне на
гаранция № .г., сключен между длъжника и „. обезпечаващ изпълнението на договор за
паричен заем № .г., сключен между длъжника и ., вземанията по който са прехвърлени на
заявителя с договор за цесия от 02.03.2020г., Приложение № 1 към него от 03.05.2023г.,
ведно със законна лихва от 29.02.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 226,53 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 14.10.2021г. до 03.03.2022г., сумата от 417,45
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 04.03.2022г. до 30.01.2024г, за които
суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № . г. по описа на
СРС, 77 състав.
Ищецът твърди, че на 05.10.2021г между . и ответника е бил сключен договор за
паричен заем № ., по силата на който на З. е била предоставена в заем сума в размер на 3500
лева, като същият се е задължил да я върне ведно с начислена възнаградителна лихва.
Поддържа се, че договора за заем е бил обезпечен с подписване на договор за предоставяне
на гаранция от 05.10.2021г. между ответника и „. който би влязъл в сила само ако заемателят
не предостави обезпечени в уговорения в договора за заем срок. Подчертава се, че в
договора за предоставяне на гаранция било предвидено и заплащането на възнаграждение.
Сочи се, че ответникът е спрял да извършва плащания по договора за заем, като заплатената
от него сума е в общ размер от 1168 лева. Поради това е била отправена покана на
02.05.2023г. за погасяване на целия дълг до „. който възлизал на сумата от 3401.99 лева. Така
посочената сума била заплатена от „. с което дружеството встъпило в правата на
заемодателя спрямо ответника. Твърди се, че между ищеца и „. е подписано Приложение №
1 от 03.05.2023г. към рамков договор за покупко-продажба на вземания, по силата на което
вземането на „. спрямо З. било прехвърлено, за което по реда на чл. 99 ЗЗД ответникът бил
уведомен надлежно. С оглед гореизложеното моли за уважаването не предявените искове и
присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ответникът, чрез назначения особен представител е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Излагат се подробни съображения, че сключеният договор представлява
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, поради което по отношение на
него намират приложение всички разпоредби на ЗПК с императивен характер, в това число
изискванията на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Изтъква се, че дружеството – кредитодател и
2
дружеството, с което е бил сключен договор за предоставяне на гаранция са свързани лица,
като било предвидено и заплащане на възнаграждение за предоставяне на гаранцията. Ето
защо се сочи, че двата договора са свързани и възнаграждението по гаранционния договор
следва да попадне в обхвата на понятието общи разходи по кредита на потребителя.
Предвид това се подчертава, че приложимия . многократно надвишава нормативно
определения в чл. 19, ал. 4 ЗПК. С оглед изложеното се изтъква, че клаузата предвиждаща
заплащане на възнаграждение за предоставяне на гаранция е нищожна. Поддържа се и, че е
налице недействителност и на цели договор, поради което се дължи само връщане на
чистата сума по кредита. Оспорена е и материалната легитимация на ищеца да претендира
заплащането на процесните суми, тъй като се оспорва извършената цесия. Моли се исковете
да бъдат отхвърлени.
На основание чл. 154 ГПК в доказателствена тежест на ищеца по исковете по чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗД е да установи 1.наличието на валидно сключен договор за паричен заем от
05.10.2021г между ответника и ., въз основа на който . е предоставило на ответника парична
сума, а за ответника е възникнало задължение да върне на кредитодателя предоставената
сума и да заплати съгласно валидна клауза в договора възнаградителна лихва в
претендираните размери, като и че претендираните вземания за главница и възнаградителна
лихва са станали изискуеми; 2. наличието на валидно сключен договор за предоставяне на
гаранция между ответника и „. което дружество е заплатило задълженията на ответника по
договора за заем от 05.10.2021г, с което е встъпило в правата на кредитора; 3.наличието на
валидно възникнало облигационно отношение между „. и ищеца . АД, по силата на което „. е
прехвърлило вземането си за процесните суми, дължими от ответника, на . ЕООД, в това
число и обстоятелството, че в договора за кредит е предвидена възможност кредиторът да
прехвърля вземането си на трето лице, като и че цесията е била съобщена надлежно на В. З.
съобразно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 от
ГПК, в случай че от ищцовото дружество бъде доказано наличието на описаните
предпоставки, в тежест на ответника е да установи, че е заплатил дължимите сума, за което
обстоятелство не се излагат твърдения от ответника и не са ангажирани доказателства.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК отделя за безспорно между страните, че
между ответника и . е сключен процесния договор за паричен заем, по силата на който
ответникът е получил в заем сума в размер на 35000, като същият се е задължил да я върне с
договорената възнаградителна лихва, както и че ответникът е сключил за обезпечаване на
кредита договор за предоставяне на гаранция с „..
Съдът указва на страните, че следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в
договора за кредит, сключен с потребителя и при установяване на такива, ще се произнесе
относно тяхната валидност.
3
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4