Р Е Ш
Е Н И Е №260029
гр.Кюстендил, 28.06.2022г.
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито
заседание на деветнадесети април две
хиляди и двадесет и втора година в състав: Окръжен
съдия: Росица Савова
при участие на секретаря Любка Николова , като разгледа
докладваното от съдия Савова гр. дело
№255 по описа за 2020 г. на КОС и, за да се произнесе,взе предвид:
Й.С.К., ЕГН **********, и Р.Х.К., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, са предявили против ЗК ЛЕВ ИНС" АД ЕИК *********
гр. София , частични искове за осъждане на ответника да заплати на ищците суми в размер на по 55 000 лева за
всеки един от тях, като обезщетение за неимуществени вреди , причинени от
смъртта на техния внук И.Й.Й., вследствие на настъпило на 10.05.2015 г.
пътно-транспортно произшествие , причинено от Е.Б.С.- водач на МПС, застрахован
по застраховка "Гражданска отговорност" при ответното дружество .
Ответникът
оспорва исковете, като поддържа, че не е налице материално правна
легитимация на ищците, тъй като те не попадат в кръга на лицата по ТР
№1/21.06.2018г.по т.д.№1/2016г.на ОСНГТК на ВКС.
Възразява
се относно обстоятелството, че ищците
търпят морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
присъщите за съответната родствена връзка, респ.че са налице изключителни
случаи по смисъла на цитираното ТР.
С
отговора (л.34 от делото) е направено възражение и за погасяване по давност
както на главния, така и на акцесорния иск .
Прави се
възражение за изчерпан лимит по сключения застрахователен договор.
Ответникът
се позовава на чл.493а , ал.4 от КЗ
относно определяне размера на обезщетението – съгласно утвърдена
методика с наредбата по ал.2., респ.съгласно §96,ал.1 от Преходните и
заключителни разпоредби на КЗ до влизане в сила на наредбата за утвърждаване на
методиката по чл.493а,ал.2 , обезщетението по чл.493а,ал.4 се определя в размер
на 5000лв.
Депозирана
е допълнителна искова молба, с която ищците се позовават на наличието на влязло
в сила съдебно решение по предявения на същото основание частичен иск , поради
което се считат за необосновани и неправилни твърденията в отговора за липсата
на особено близка, трайна и дълбоко емоционална връзка между ищците и внука им.
Относно
размера на претенциите - ищците
обосновават същия с разпоредбата
чл.51,ал.1 ЗЗД , а именно, че обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като в случая следва
да се вземе предвид степента на родствената връзка и близостта между тях и
техния внук; респ.при определяне на размера да се вземе предвид и разпоредбата
на чл.52 ЗЗД.
След
връчване на препис от допълнителната искова молба, не е депозиран допълнителен
отговор.
Като трето лице по искане на ответника е конституирана А. С.С. ЕГН **********, с адрес ***, , в качеството й на законен наследник на
виновния водач Е. С., която не е изразила становище.
Съдът
намира следното от фактическа страна:
Не се
оспорва наличието към момента на
настъпване на събитието на валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност" между ответното дружество и водача,
причинил ПТП, вследствие на което е настъпила смъртта на внука на ищците - И.Й.Й..
По случая /ПТП, от което е пострадал внукът на ищците/, е било образувано ДП №50/2015 г. по описа на ОП Кюстендил ,
което е прекратено с постановление от 13.01.2016 г., поради смъртта на дееца - Е.Б.С..
Между ищците
и ответната застрахователна компания на
посоченото основание е налице влязло в сила решение , постановено по гр.дело №3599/2019г.на
Софийския районен съд, с което са уважени изцяло предявените частични искове от
по 5000лв. (решението на СРС е потвърдено с Решение от 24.11.2020г.по гр.дело
№11765/2019г.по описа на СГС).Прието е наличие на материалноправна легитимация
на ищците да получат обезщетения за неимуществени вреди предвид установената
чрез съответните доказателства силна емоционална връзка между тях и починалия
им внук;респ.претърпените морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет
и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.
В хода на
настоящото производство е починал ищецът Й.К. , заместен от законните си
наследници- ищцата Р.К.( преживяла съпруга ) и дъщерите К.Й.К. и И.Й.Й. (
срвн.удостоверение за наследници,№291 от 18.01.2021г.).
Събрани
са и гласни доказателства, като от показанията на свид.Й. Й. (съпруг на ищцата И.Й.
и баща на пострадалото дете), които съдът прецени при усл.на чл.172 ГПК и
кредитира, е видно, че бабата и дядото
на момчето не са живели в едно домакинство със семейството на пострадалия И. ,
но преимуществено бабата и дядото са полагали грижите по отглеждане на момчето
, то било изключително обгрижвано от баба си и дядо си , включително и когато тръгнало
на училище- бабата го завеждала сутрин
на училище и вечер го прибирала .Свидетелят сочи и, че съпругата му съобщила на
родителите си за смъртта на внука им, а
починалият в хода на настоящото производство ищец Й.К. получил първия си
инсулт след инцидента с И.; посочва и, че след смъртта на техния внук са им
били предписвани лекарства за успокоение , включително на бабата и дядото,
освен това са посещавали и психиатър в гр.Дупница, за да им бъде оказана
специализирана помощ във връзка с инцидента, което им е помогнало да се
„стабилизират“ както те, така и родителите на пострадалото момче.
При така
установеното от фактическа страна, окръжният съд намира от правна страна
следното:
Съобразно
изложеното в исковата молба, претенциите намират правното си основание в
разпоредбата на чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ и чл.271,ал.5 КЗ /отм./.
Съгласно Тълкувателно решение №3/2016 от 22.04.2019
год. по тълкувателно дело № 3 по описа за 2016 г. на Общото събрание на
Гражданска и Търговска колегии – ВКС - поради това, че общите правопораждащи
юридически факти са едни и същи, както за частичния иск по гр.д №3599/ 2019г.на
СРС, така и за иска за останалата част от вземането, предявена по настоящото дело, същите факти се ползват от последиците на СПН при разглеждане
на иска за останалата част от вземането,т.е.вече е прието , че е налице
изключение от правилото за определяне кръга на правоимащите съобразно
постановления № 4/1961 г. и
№ 5/1969 г. на
Пленума на ВС.
В случая поради това следва да се приеме за
установено, че ищците са доказали да са
от кръга на лицата, които притежават субективното право да получат заместващото
обезщетение за трагичната загуба на своя близък.Ето защо, по делото е налице
установена активна материално правна легитимация , като съответно в тежест на
ищцовата страна е установяването на размера на вредите с оглед техния интензитет, претърпени от тях, респ. да установят
останалите изложени обстоятелствата, обосноваващи претендирания в настоящото производство размер на
обезщетенията .
В конкретния случай в тежест на ищците, баба и дядо
на починалия от процесното застрахователно събитие, е установяването чрез главно
и пълно доказване, че болките и страданията от загубата подлежат на
допълнително репариране над присъдения вече размер обезщетение.
Следва да се вземе предвид, че действително
преживеният психически стрес е бил
адекватно повлиян чрез съответната квалифицирана помощ- с оглед
депозираните свидетелските показания и
при липса на данни за патология. Доколкото е налице в определена степен
заместваща грижа от страна на бабата и дядото, макар и да не е установена продължителна
обективна фактическа невъзможност на родителя/ите да се грижат и възпитават
детето си), с оглед ниската възраст, на която е бил пострадалият при ПТП и
зависимостта в този случай от грижи и възпитание на подрастващия, съдът намира,
че следва да се определи допълнителна сума за репариране на вредите, претърпени
от ищците извън вече присъдените суми по 5000лв., в размер на допълнително по
10 000лв. Адекватният размер на обезщетението спрямо установените
действително търпени вреди, както и спрямо икономическата конюнктура в страната
към 2015 г., които конкретни обстоятелства и обективни фактори настоящия състав
следва да прецени, водят на извод, че справедливо обезщетение би била сумата от
по 15 000 лв. за всеки от ищците, от
които да се приспадне сумата по 5000лв., която вече е присъдена с цитираното
влязло в сила решение на СРС.
Предвид позоваването от страна на ответника в
отговора на исковата молба и поддържано в жалбата възражение по прилагането на
разпоредбата на § 96, ал. 1 от
ЗИДКЗ /ДВ бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г. /,
предвиждаща, че до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методика по
чл. 493а, ал. 2 обезщетението за претърпени неимуществени вреди на лицата по
чл. 493а, ал. 4 се определя в размер на 5 000 лв., съдът приема следното:
Поставеният за разглеждане от страна на ответника
въпрос е такъв по приложението на закона, предвид новелата на § 22 от ПЗР на КЗ,
в сила от 01.01.2016 г., която предвижда, че за застрахователните договори,
сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от
отменения КЗ, освен ако страните договорят друго след влизането в
сила на този кодекс.
Друго в случая не е договорено.Приложими за разглеждания случай са разпоредбите
на отменения КЗ и разпоредбата на § 96, ал. 1 от
ЗИДКЗ, въвеждаща лимит на отговорността на застрахователя по
отношение на обезщетенията за неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4
от новия КЗ, има характер на материалноправна норма, която има действие
занапред, т. е. - е неприложима в случая. Съгласно чл. 492, ал. 1 КЗ
минималната застрахователна сума /лимит на отговорност/ за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е 10 000 000
лв. преди и 10 420 000 лв. след изменението на нормата със ЗИДКЗ /ДВ бр. 108 от
2018 г. /. От тази гледна точка съдът приема, че доколкото нормата на § 96, ал. 1 от ПЗР
на ЗИДКЗ противоречи на основни разпоредби, уреждащи общите правила
за задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, същата не следва да намери приложение, доколкото въвежда
недопустимо подлимитиране на отговорността на застрахователя. Противоречието на
преходната разпоредба с общата разпоредба на чл. 346 КЗ,
съдържаща легална дефиниция на понятието "застрахователна сума" като
горна граница на отговорността на застрахователя към застрахования, третото
ползващо се лице или третото увредено лице, и с общностното право на ЕС и
конкретно с Директива
2009/103/ЕО, макар и непопадаща формално в приложното поле на чл. 15, ал. 2 ЗНА,
дава основание на съда да приеме, че размерът на следващото се обезщетение за
претърпените неимуществени вреди не може да бъде ограничен до този, определен в
преходната разпоредба и лишен от съдебна преценка. Действащият КЗ въвежда
застрахователна сума като предел на отговорността на застрахователя, а нейният
минимален размер е уреден в Директива
2009/103/ЕО. Размерът на обезщетението не може да бъде по-нисък от
този на застрахователната сума и да не държи сметка за критерия за справедливо
обезщетяване на вредите. В този смисъл са постановени поредица от решения на
Съда на Европейския съюз, които са задължителни за всички съдилища и учреждения
в Република България съгласно чл. 633 от ГПК.
Ответникът прави възражение и за
погасяване на вземанията по
давност.Възражението е неоснователно. Приложим в случая е давностният срок по
чл.110 от ЗЗД и същият е започнал да тече от датата на ПТП – 10.05.2015г. ,
като исковата молба в съда е подадена на 23.03.2020г.( срвн.гр.дело
№3408/2020г.на СГС, изпратено по подсъдност) , с което според чл.116 б.„б“ от ЗЗД давността е била прекъсната, то явно е, че същата не е изтекла и вземанията
не са се погасили по давност.
Върху сумите, които ще бъдат присъдени
застрахователят дължи заплащане и на лихви за забава от деня на увреждането,
тъй като дружеството отговаря за плащането им, поради това, че и застрахованият
ги дължи, съобразно правилото на чл.84 ал.3
във вр. чл. 45 от ЗЗД. С оглед обаче направеното
от ответника възражение за изтекла погасителна давност и въз основа
разпоредбата на чл.111 б.„в“ пр.2 от ЗЗД по отношение на претенцията за лихви,
считано от датата на настъпване на деликта, съдът следва да присъди на ищците
законни лихви върху обезщетенията за периода след 23.03.2017г. – три години
преди предявяване на иска, като отхвърли иска за присъждане на законна лихва
върху главниците за периода от 10.05.2015г. до 22.03.2017г., включително.
По разноските:
Ищците са били освободен от
заплащането на държавни такси и съдебни разноски и съответно не са направили
такива.
При сключените договори от страна
на ищците съдът намира за основателно възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, определено в договора с ищцата Р.К. , което е
посочено като заплатено в размер на 4200лв., докато дължимото минимално
възнаграждение, определимо по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за иск в предявения размер е 2180лв.,
при което с оглед фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че
следва същото да бъде намалено на 2500лв., като предвид частичното уважаване на
претенцията следва да се присъди по компенсация в размер на 454,55лв.в полза на Р.К. и 272,73лв..в полза
на И.Й. ( при адв.възнаграждение 1500лв., спрямо което не се прави възражение).
Ответникът не е сторил разноски,
но счита, че му се следва заплащане на възнаграждение за юрисконсулт. Относно
последното и на основание чл.78 ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за
правната помощ и предвид фактическата и правна сложност на делото пред първата
инстанция, както и доколкото чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ предвижда, че: „За защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лева“, с което се предоставя възможност на
съда да прецени размера на възнаграждението, без да е обвързан от претендирания
от страната такъв, настоящият състав намира, че на ответното дружество се
следва заплащане на разноски в размер на 200.00 лева. Съразмерно на
отхвърлената част от исковете, съгласно чл.78 ал.3 от ГПК, ищците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата от 163,64лв., от която сума К.К. и И.Й.
дължат по 27,27лв., а Р.К. – 109,10лв.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ОС-Кюстендил, съобразно уважената част от исковете държавна
такса в размер на 800лв.съразмерно с уважената част от исковете.
Воден от изложеното,
Кюстендилският окръжен съд
Р
Е Ш И :
О С Ъ Ж
Д А ЗК
ЛЕВ ИНС" АД , ЕИК *********, гр. София,бул.“Цар Борис III“ №136 В, да заплати на Р.Х.К. , ЕГН **********,*** , сумата от
10 000 лева (десет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на смъртта на нейния внук И.Й.Й.настъпила в
резултат на пътно-транспортно произшествие на 10.05.2015 г., причинено от Е.Б.С.-
водач на МПС, застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" при
ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
23.03.2017г. до окончателното изплащане, като иска за присъждане на обезщетение
за разликата над 10 000 лева до претендираните 55 000 лева (частично от
общ размер 60 000 лв.) и на законна лихва за периода от 10.05.2015г. до
22.03.2017г., включително О Т Х В Ъ Р Л Я, като неоснователен.
О С Ъ Ж
Д А ЗК ЛЕВ ИНС" АД ЕИК
********* гр. София, бул.“Цар Борис III“ №136 В, да заплати на Р.Х.К. , ЕГН **********,*** , К.Й.К., ЕГН **********,***, и И.Й.Й., ЕГН ********** ***, в качеството им на правоприемници-законни
наследници - на ищеца Й.С.К., ЕГН ********** починал в хода на процеса, общо сумата от 10 000 лева (десет
хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на смъртта на И.Й.Й.(внук на първоначалния ищец Й.С.К.), настъпила в
резултат на пътно-транспортно произшествие на 10.05.2015 г. причинено от Е.Б.С.-
водач на МПС, застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" при
ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.03.2017г.
до окончателното изплащане, като иска за присъждане на обезщетение за разликата
над 10 000 лева до претендираните 55 000 лева (частично от общ размер
60 000 лв.) и на законна лихва за периода от 10.05.2015г. до 22.03.2017г.,
включително О Т Х В Ъ Р Л Я, като неоснователен.
О С Ъ Ж Д А ЗК ЛЕВ ИНС" АД , ЕИК ********* да заплати на Р.Х.К. (с посочени данни) сумата 454,55лв.разноски
по компенсация за настоящата инстанция.
О С Ъ Ж Д А ЗК ЛЕВ ИНС" АД , ЕИК ********* да заплати на И.Й. (с посочени данни ) сумата 272,73лв.
разноски по компенсация за настоящата инстанция.
О С Ъ Ж Д А Р.Х.К. , ЕГН **********,*** , К.Й.К.,
ЕГН **********,***, и И.Й.Й., ЕГН **********
***, да заплатят на ЗК ЛЕВ ИНС" АД , ЕИК ********* сумата 163,64лв.разноски по
компенсация за настоящата инстанция, от която сума К.Й. К. и И.Й.Й.
да заплатят по 27,27лв., а Р.Х. К.
– 109,10лв.
О С Ъ Ж Д А ЗК ЛЕВ
ИНС" АД , ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Окръжен съд-Кюстендил сумата от 800 лева - държавна такса
Решението може да се обжалва пред
Апелативен съд-София с въззивна жалба в 2-седмичен срок, считано от датата на
връчване на препис.
Окръжен съдия: