Р
Е Ш Е Н И Е
260027/12.1.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският районен съд, петнадесети състав
На седми януари две
хиляди двадесет
и първа година,
В публично заседание в следния състав:
Председател:Пламена Недялкова
Секретар Цв. К.
като разгледа
докладваното от районния съдия
АНД
№ 1950 по описа
за 2020г.
За да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление №171378 – F173944/17.11.2015г.
на Директора на офис Шумен при ТД на НАП
– гр. Варна, с което на основание чл.355 ал.1 от КСО на “РУСТОМ“ ООД с ЕИК *********,
гр.Шумен /към настоящият момент „ГЕРАРД“ ЕООД с ЕИК *********, гр.Русе/ е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева.
В жалбата си до съда жалбоподателят моли НП да бъде отменено като
незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила. Изложени са доводи, че НП е издадено извън
регламентираните срокове в чл.34 от ЗАНН, както и че наказващият орган не е
изложил мотиви за неприложимостта на чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание,
редовно призован, представител не се явява.
Процесуалният
представител на въззиваемата страна, призован съобразно императивната
разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна
и да бъде потвърдено изцяло обжалваното наказателно постановление, като
правилно и законосъобразно.
Жалбата е подадена от
надлежно легитимирано за целта лице, в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради
което е процесуално допустима.
От
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
На
21.05.2015г. в хода на извършвана проверка от св. С.Г.А., било установено, че “РУСТОМ“ ООД с ЕИК *********, гр.Шумен, в
качеството си на работодател и осигурител, не е изпълнило задължението си да
подаде в срок Декларация Обр.6 „Данни за дължими вноски и данък по
чл.42 от ЗДДФЛ“ за м. май 2014г., в
срока указан в чл.3 ал.3 т.1 от Наредба №
Н – 8/2005г. на МФ, а именно в до 25.06.2014г., вкл. Същата била подадена със
закъснение на 05.08.2015г.
Актосъставителят е приел, че е нарушен състава на чл.3 ал.3 т.1 от Наредба № Н - 8 от 2005г. на
МФ, поради което на 07.08.2015г. съставил срещу дружеството АУАН № F173944,
в присъствието на представляващия дружеството Т. С., на която е и връчен. С. не
е отразила възражения в акта, не се е възползвала и от правото да депозира такива в
законоустановения срок.
Въз основа на съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка,
административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло
констатациите съдържащи се в АУАН. На основание
чл.355 ал.1 от КСО на “РУСТОМ“ ООД с ЕИК *********, гр.Шумен е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева,
за нарушение на чл.355 ал.1, във вр. с чл.5 ал.4 от КСО, във вр. с чл.3 ал.3
т.1 от Наредба № Н -8/2005г. на МФ.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя,
който потвърждава констатациите,
отразени в АУАН.
При
така установената фактическа обстановка,
съдът направи следните правни изводи:
Съгласно чл.5 ал.4
т.2 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите с лица и
работодателите периодично представят в
националната агенция по приходите декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване,
Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително
пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на
работниците и служителите" и данък по Закона за
данъците върху доходите на физическите лица, като съдържанието,
сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал. 4
се определят с наредба, издадена от министъра на финансите, съгласувано с
управителя на Националния осигурителен институт. Съгласно чл.3
ал.3 т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005г. на Министерството на финансите, Декларация образец №6 се подава
в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за
приходите от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения в срока за подаване на декларация образец № 1, който съгласно
чл.3 ал.1 т.1 Б.“а“ от Наредбата
е до 25 число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. Съгласно
горепосочените разпоредби Декларация обр.6 за м. Май 2014г.
е следвало да бъде подадена не по-късно от 25.06.2014г.
Безспорно установено е, че процесната декларация е била подадена на 05.08.2015г.,
поради което от обективна страна е осъществен състава на нарушението. Предвидената в чл.83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическите
лица за неизпълнение на задължение към държавата е обективна, безвиновна.
Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя , нито да определя
нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се
установи задължението на ЮЛ, което не е изпълнено. Не се търси виновно
поведение на конкретно ФЛ. Имуществената санкция на ЮЛ се налага за
неизпълнение на задължения към държавата
при осъществяване на тяхната дейност. Доколкото отговорността на ЮЛ е
безвиновна ирелеванто е дали е било съзнавано, че се извършва нарушение.
Предвид изложеното намира, че е осъществен състава на нарушението, за което е
ангажирана отговорността на дружеството.
Дружеството
жалбоподател не оспорва обстоятелството, че процесната декларация е била
подадена извън срока. Изложени са доводи, че НП е издадено извън
регламентираните срокове в чл.34 от ЗАНН, както и че наказващият орган не е
изложил мотиви за неприложимостта на чл.28 от ЗАНН.
Съдът намира, че не се
касае за маловажен случай. В случая административното нарушение е формално, на
простото извършване и настъпването на каквито и да е вреди от него не само няма
отношение към съставомерността, но и техният малък размер или липсата им не
могат по никакъв начин да обосноват маловажност на случая. По делото няма
данни за смекчаващи вината
обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на
конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно
нарушение от този вид.. Неспазването на законовите
норми, свързани с осигурителното законодателство, независимо от липсата на реално настъпили щети за
Държавата или държавния бюджет не може да бъде възприето като маловажност на
допуснатото нарушение. Не
може да се пренебрегне и факта, че декларацията е била подадена със закъснение
от повече от една година.
При извършената проверка на съставения
АУАН и издаденото въз основа на него НП, съдът констатира следното:
В ЗАНН са
регламентирани два вида давности – погасителна /чл.34 от ЗАНН/ и изпълнителска
/чл.82 от ЗАНН/. Изпълнителската давност не е приложима в конкретният случай,
тъй като започва да тече
от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, т.е. от влизане в
сила на наказателното постановление.
Съгласно
нормата на чл.34 ал.1 от ЗАНН задължителна предпоставка за законосъобразното
започване и развитие на административно-наказателното производство е същото да
бъде инициирано в рамките на законовия тримесечен давностен срок от откриване
на нарушителя или в рамките на една година от извършване на нарушението като ЗА конкретно посочени видове
нарушения, между които и такива по част втора,
част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, срокът е две години от извършване на
нарушението.. Съгласно ал.3 образуваното административнонаказателно
производство се прекратява и ако не е издадено наказателно постановление в
6-месечен срок от съставяне на акта.
Изложеният
довод за изтекла погасителна давност за наказателно преследване по чл.34 от ЗАНН, съдът намира за неоснователен. В конкретният случай, предвид видът на
нарушението, са приложими тримесечния
давностен срок от откриване на нарушителя или
две години от извършване на нарушението.
От
съдържанието на процесното НП се установява, че вмененото в него нарушение на
дружеството - жалбоподател е извършено на 26.06.2014г. АУАН е съставен на 07.08.2015г. Тримесечният срок започва да тече от момента, в който
компетентните да съставят акта служители са стигнали до извода , че дружеството
е извършило процесното нарушение, формирали извода си за нарушението и
нарушителя. На 21.05.2015г. св. С.А., която се явява и актосъставител, е
извършила проверката, при която е установила, че има извършено нарушение на чл.355 ал.1 от КСО, във вр. с чл.5 ал.4 от КСО, във вр. с чл.3 ал.3 т.1 от Наредба № Н –
8/2005г. Т.е. на същата дата е узнала за извършеното нарушение и нарушителят е станал известен на
контролните органи, поради което от тази дата е започнал да тече тримесечния срок от откриване на нарушителя,
който срок към датата на съставяне на акта /07.08.2015г./ не е изтекъл. Доколкото
в конкретния случай е приложим
двугодишния срок от извършване на нарушението, към момента на съставяне
на акта - 07.08.2015г. също не е изтекъл, поради което не е била погасена
възможността за реализиране на административно – наказателна отговорност. НП е
издадено на 17.11.2015г., т.е. в шест месечен срок от съставяне на акта, поради
което образуваното административнонаказателно производство правилно не е било
прекратено.
Настоящият съдебен състав намира
обаче, че е изтекла абсолютната давност регламентирана в чл.81 ал.3, във
вр. с чл.80 ал.1 т.5 от НК от НК. Съгласно Тълкувателно
решение №1 от 27.02.2015г. на ВКС по т.д. №1/2014г. на ОСНК и ОСС на Втора
колегия на ВАС разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата на НК по
отношение на института на абсолютната погасителна давност – чл.81 ал.3 от НК. Съгласно
посочената разпоредба наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с ½ срока предвиден в чл.80 ал.1 от НК, където са предвидени различни срокове, съобразно вида и размера на
наложеното наказание. В конкретният случай, доколото се касае за наложено
наказание имуществена санкция, което следва да се приравни на глоба, то попада в т.5, където е предвиден
три годишен срок. С оглед
посочените норми, административнонаказателното преследване се изключва, ако са
изтекли четири и половина години, считано от момента на извършване на
нарушението. В случая нарушението е извършено на 26.06.2014г., от която дата е
започнал да тече срокът на абсолютната
погасителна давност, който е изтекъл на 26.12.2018г., което е обстоятелство изключващо
административно-наказателната отговорност, поради което наказателното постановление следва да бъде
отменено.
Водим от горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно
постановление №171378 – F173944/17.11.2015г.
на Директора на офис Шумен при ТД на НАП
– гр. Варна, с което на основание чл.355 ал.1 от КСО на “РУСТОМ“ ООД с ЕИК
*********, гр.Шумен /към настоящият момент „ГЕРАРД“ ЕООД с ЕИК *********,
гр.Русе/ е наложена имуществена санкция
в размер на 500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Районен съдия: