Определение по дело №18379/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2628
Дата: 20 януари 2023 г. (в сила от 20 януари 2023 г.)
Съдия: Цветомир Милчев Минчев
Дело: 20221110118379
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 април 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2628
гр. София, 20.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20221110118379 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 ГПК
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както
следва: 991,65 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит „Екстра“
№ 91232 от 30.08.2019 г., с краен срок за изпълнение – 30.08.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 07.04.2021 г. до окончателното
плащане; 122,40 лв., представляваща договорна лихва за периода от 01.03.2020 до 30.08.2020
г., както и 126,35 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 02.03.2020 г. до
05.04.2021 г., за които суми по ч. гр. дело № 19821/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.04.2021 г.
Ищецът „..“ АД твърди, че между него и ответника Н. Й. Л. е сключен договор за
потребителски кредит „Екстра“ № 91232 от 30.08.2019 г. по реда на чл. 6 ЗПФУР, като за
него кредитополучателят е кандидатствал чрез сайта на дружеството, предоставяйки
личните си данни чрез попълване на регистрационната форма на кандидатстване, след което
е потвърдил самоличността си, както и истинността на предоставените от него данни в
телефонен разговор. Поддържа, че след обработване на данните и одобрение на кандидата за
финансова услуга, на посочената от кредитополучателя електронна поща му е изпратен
електронен формат на договора за кредит от разстояние, който той е потвърдил с избиране
на изпратения му линк, след което отпуснатата му заемна сума в размер на 1 700 лв. му е
заплатена на каса на „Изипей“ АД срещу представяне от негова страна на документ за
самоличност. Поддържа, че сумата е следвало да бъде върната чрез 12 месечни погасителни
вноски, с падеж на първата погасителна вноска – 30.09.2019 г. и падеж на последната
погасителна вноска – 30.08.2020 г., като общият размер на плащанията по кредита, ведно с
възнаградителната лихва и такса „Гарант“ възлиза на 3 168,80 лв. Сочи, че от страна на
ответника са погасени първите 5 броя вноски по кредита с падежи, настъпили съответно на
30.09.2019 г., на 30.10.2019 г., на 30.11.2019 г., на 30.12.2019 г. и на 30.01.2020 г., по която е
1
извършено частично плащане в размер на 50,40 лв., като непогасени са останали сумите,
както следва: 991,65 лв. - главница по договор за потребителски кредит № 91232 от
30.08.2019 г., 122,40 лв. – договорна лихва за периода от 01.03.2020 г. до 30.08.2020 г. и
126,35 лв. - мораторна лихва за периода от 02.03.2020 г. до 05.04.2021 г. Претендира и
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Н. Й. Л., чрез назначения по реда на чл. 47,
ал. 6 ГПК особен представител – адв. Н. Л., е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да е доказано реалното получаване на
сумата от 1 700 лв., тъй като не е представена разписка, съдържаща подписа му. Оспорва да
е доказано предоставянето на информация на потребителя съгласно изискванията на чл. 10,
ал. 1 ЗПФУР. Навежда довод за нищожност на клаузата, предвиждаща заплащането на такса
„Гарант“ поради противоречието й със ЗПК, ЗЗП и чл. 8, § 1 от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити. Конкретно посочва, че същата е уговорена в чл. 4 от договора без да
е посочен начинът на формиране на размера й, поради което на основание чл. 10а, ал. 4 ЗПК
се явява нищожна. Сочи, че размерът на таксата заедно с начислените договорни лихви
излиза извън допустимия предел на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което на основание ал. 5 от
същия се счита за нищожна. Допълва, че неизпълнението на задължението на ищеца да
извърши предварителна оценка на риска за платежоспособността на кредитополучателя не е
основание да черпи изгодни за себе си правни последици, претендирайки тази такса, а освен
това същата не е индивидуално уговорена. Допълва, че тази такса води до оскъпяване на
кредита и по същество представлява заобикаляне на ограничението на императивната норма
на чл. 33 ЗПК. Сочи, че уговореният годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 49,7
% е незаконосъобразен, тъй като е в противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК. Оспорва и
определения лихвен процент от 36 %, тъй като е несъразмерно висок по отпусната главница
в размер на 1 700 лв. за срок от година. Счита, че внесените суми за погасяване на
договорната лихва, ГПР и такса „Гарант“ следва да бъдат приспаднати от дължимата
главница в случай, че се приеме, че същата се дължи. Оспорва акцесорната претенция за
лихва по размер, тъй като е начислена не само върху главница, но и върху лихва, което е
недопустимо. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендира и разноски.
Съдът намира, че на ищеца следва да бъдат дадени указания в едноседмичен срок от
съобщението да посочи твърдяното частично плащане в размер на 50,40 лв. за погасяването
на какви суми от конкретната вноска с падеж – 01.03.2020 г. е послужило: главница, лихва
или такса „Гарант“, доколкото същото не е годно да я погаси изцяло.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 6
ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на следните
предпоставки: валидно облигационно правоотношение между него и ответника по силата на
договор за потребителски кредит „Екстра“ № 91232 от 30.08.2019 г., в т. ч. и надлежното
2
изпълнение на процедурата за сключване на договора в твърдяната форма; изпълнение на
задължението си за предоставяне на заемната сума, предмет на договора, в полза на
ответника; валидно постигната уговорка за връщане на кредита с надбавка лихва;
основанието на клаузата за такса „Гарант“, която също е част от месечните погасителни
вноски; настъпване на изискуемостта на вземанията; изпадане на ответника в забава;
размера на претендираните суми. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил задължението си в случай, че твърди това, за което той
не сочи доказателства.
УКАЗВА на ищеца, че след оглед изричното оспорване на ответника в тази насока, не
сочи доказателства относно реалното усвояване на заемната сума от него.
Наред с посоченото, съдът следва да се произнесе и по исканията на страните и по
допускане на доказателствата.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са от значение за правилното
решаване на правния спор, предмет на делото, поради което следва да бъдат приети.
Следва да се приложи по делото ч. гр. дело № 19821/2021 г. по описа на СРС, 79
състав.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.04.2023 г. от
09:50 часа, за която дата и час страните да се призоват.
УКАЗВА на ищеца „..“ АД в едноседмичен срок от съобщението да посочи
твърдяното частично плащане в размер на 50,40 лв. за погасяването на какви суми от
конкретната вноска с падеж – 01.03.2020 г. е послужило: главница, лихва или такса
„Гарант“, доколкото същото не е годно да я погаси изцяло.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч. гр. д. № 19821/2021 г. по описа на СРС, 79-ти
състав.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата
молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4