Решение по адм. дело №1782/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Делото е образувано по жалба на „БАУ СИСТЕМ“ ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], бул. № „В.А.“ 121А, представлявано от управителя Н. А., чрез адв. З. Д., против Решение № 1040-15-195/09.07.2025 на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх № 1012-15-292/02.07.2025г. от „БАУ СИСТЕМ“ ООД и е потвърдено разпореждане [номер]-15-188/16.06.2025г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ Пловдив, с което злополуката станала на 26.05.2025г. в [населено място] с К. Н. В. е приета за трудова.

В жалбата са наведени доводи срещу решението и потвърденото с него разпореждане като незаконосъобразно, издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, тъй като длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО не е обсъдило събраните доказателства и неправилно е приело, че са налице предпоставките на чл. 55, ал. 1 от КСО, въпреки че злополуката е настъпила на 26.05.2025 г. – неработен ден, обявен за почивен, когато дружеството не е осъществявало дейност, а пострадалият не е изпълнявал трудови задължения и е бил на обекта по лични причини, без възлагане на работа и без знанието на работодателя. В жалбата се излагат доводи, че в случая не са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 55, ал. 1 от КСО. Според дружеството трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, настъпило по време и във връзка или по повод извършваната работа, както и при всяка работа, извършвана в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. В тази връзка жалбоподателят се позовава на елементите на фактическия състав – внезапно увреждане на здравето, неблагоприятен резултат, причинна връзка между увреждането и резултата, както и функционална връзка с извършваната работа, като твърди, че в конкретния случай липсва последният елемент – връзка на увреждането с изпълнението на работа по трудово правоотношение.

В съдебно заседание, дружеството-жалбоподател се представлява от адв. З. Д., поддържа жалбата. Претендира разноски.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ - Пловдив, се представлява от юрк. М. със становище за неоснователност на жалбата. Представя писмени бележки.

Заинтересованата страна К. Н. В., редовно уведомен и явил се лично, заяви, че изцяло споделя изложеното от директора на НОИ и поддържа, че злополуката е трудова, тъй като към релевантния момент е бил на работа, извършвал е дейност в полза на работодателя и е пострадал по време на работа, след получена заповед да бъде на обекта, за което е дал писмени обяснения.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 168 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК, събраните и приети по делото писмени доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Решение № 1040-15-195/09.07.2025 г., предмет на настоящото административно дело, е издадено по жалба вх. № 1012-15-292/02.07.2025 г. от „БАУ СИСТЕМ“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от управителя Н. Т. А., срещу разпореждане [номер]-15-188/16.06.2025 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при ТП на НОИ – Пловдив.

От фактическа страна се установява, че с декларация за трудова злополука с вх. № 5101-15-184/04.06.2025 г., подадена от „БАУ СИСТЕМ“ ООД, и допълнена с декларация вх. № 5101-15-184#1/12.06.2025 г., е декларирана злополука, настъпила на 26.05.2025 г. около 09:30 ч. на строителен обект „Смесена сграда – жилища, магазин, офиси, две нива подземни гаражи, помещения за трафопост, плътна ограда“, находящ се в [населено място], [улица], кв. 68, м. К.в., С. – район „Т.“, УПИ I–1484, 1485. В декларацията е посочено, че пострадалото лице К. Н. В., [ЕГН], е изпълнявал дейност по монтаж на метален профил на приблизителна височина 3,20 м върху скеле, което внезапно се е срутило от едната страна, вследствие на което той е паднал и е получил травма на лявата ръка. Впоследствие е бил транспортиран в лечебно заведение за оказване на спешна медицинска помощ. В декларацията е отбелязано, че няма преки свидетели на злополуката.

К. Н. В. е бил назначен в „БАУ СИСТЕМ“ ООД, [населено място], на длъжност „Работник, строителство“ в отдел „Строителство“, считано от 10.11.2022 г., на неопределено време и при пълно работно време, с код по НКПД 9312003, който съответства на професия от група 9312 – „Работници по строителство и поддържане на пътища, язовири и други строителни съоръжения“.

Към декларацията са приложени: протокол от 02.06.2025 г. за вътрешно разследване на злополуката, проведено от комисия, назначена от управителя на дружеството, в който е прието, че обстоятелствата дават основание злополуката да се счита трудова; писмени обяснения от пострадалия К. В., от техническия ръководител В. К. и от Н. И., управител на „АРХБУХ“ ООД, присъствал на обекта същия ден.

Според писмените обяснения на К. В., на 26.05.2025 г., по време на изпълнение на служебните му задължения на строителен обект в [населено място], [улица], при извършване на монтаж на метален профил върху скеле, конструкцията под него поддала и се срутила от дясната страна. Той паднал и получил травма на лявата китка – счупване на радиалната кост, и лека травма в областта на реброто. Незабавно уведомил прекия си ръководител и бил транспортиран в УМБАЛ „Св. А.“ АД – София. Според обясненията на В. К., технически ръководител в дружеството, на същата дата в 07:50 ч. сутринта е получил обаждане от В., който се намирал пред работния обект, макар денят да е бил официален празник и неработен ден. След среща с В. и Н. И., управител на „АРХБУХ“ ООД, тримата пили кафе, след което В. останал сам на обекта. Малко по-късно се обадил, че е паднал. К. го закарал в УМБАЛ „Св. А.“ – София, за лечение. Тези обстоятелства се съдържат и в писмените обяснения на Н. И., който също е присъствал на срещата сутринта и е помогнал след инцидента.

Съгласно епикриза И.З. № 13578/2025 г. от УМБАЛ „Св. А.“ АД, Клиника по ортопедия и травматология, пострадалият е приет на 26.05.2025 г. в 11:51 ч. с анамнеза: „Падане по време на работа от скеле с височина около 1,5 м, болка в лява гривнена става и гръдна стена“. Извършена е рентгенография, установена е полифрагментна фрактура на дисталната част на радиуса и на 27.05.2025 г. е проведена оперативна интервенция. Изписан е на 29.05.2025 г. в 12:00 ч. с окончателна диагноза по МКБ S52.50 – „Счупване на долния край на лъчевата кост, закрито“.

 

На същата дата е издаден болничен лист № E20251732982/29.05.2025 г. с причина „04 – трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО“, за период на временна неработоспособност от 26.05.2025 г. до 28.06.2025 г. (34 дни).

Към преписката са приложени още: уведомление изх. № 18/11.06.2025 г. от „БАУ СИСТЕМ“ ООД до ТП на НОИ – Пловдив, в което се посочва, че инцидентът е настъпил на 26.05.2025 г. – неработен ден, обявен за почивен, и че веднага след приключване на вътрешната проверка документите са подадени в НОИ; заповед на управителя на дружеството за провеждане на извънреден инструктаж на всички работещи на обекта след настъпилата трудова злополука; и удостоверение – Приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от НПОПДОО (Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване), с вх. № Р14-15-000-00-**********/09.06.2025 г.

След преценка на събраните доказателства длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Пловдив е издало разпореждане [номер]-15-188/16.06.2025 г., с което е приело, че злополуката с К. Н. В., настъпила на 26.05.2025 г., представлява трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО, тъй като е станала на работното място, при извършване на дейност в интерес на предприятието, довела е до временна неработоспособност и отговаря на всички признаци на трудова злополука.

Против това разпореждане е подадена жалба от „БАУ СИСТЕМ“ ООД, по която директорът на ТП на НОИ – Пловдив, след разглеждане на преписката, е постановил Решение № 1040-15-195/09.07.2025 г., с което е потвърдил разпореждането изцяло като законосъобразно.

Страните по делото не ангажират допълнителни доказателства.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол пред Административен съд - Пловдив по реда на чл. 118 от КСО, от активно-легитимирано лице – адресат на акта и затова е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му по чл. 117, ал 3 от КСО – ръководителя на ТП на НОИ Пловдив, комуто е възложено произнасянето по жалби срещу разпореждания за признаване или непризнаване на злополуката за трудова чл. 117, ал. 1, т. 2, б „г“ от КСО. Решението съдържа всички необходими реквизити, включително фактическите и правни основания за издаването му. Административният акт е базиран на изяснена фактическа обстановка.

От събраните по преписката доказателства се установява, че е спазена процедурата по КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /НУРРОТЗ/: първичното разследване е извършено от работодателя чрез комисия с протокол от 02.06.2025 г. (описани време, място, механизъм, увреждане, липса на преки свидетели и предложени мерки), подадена е декларация с вх. № 5101-15-184/04.06.2025 г., допълнена с № 5101-15-184#1/12.06.2025 г., с приложени епикриза, болничен лист № Е20251732982/29.05.2025 г., уведомление изх. № 18/11.06.2025 г., заповед за извънреден инструктаж и Приложение № 9 по НПОПДОО. Компетентното длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО при ТП на НОИ – Пловдив, след преценка на доказателствата, е издало разпореждане [номер]-15-188/16.06.2025 г., с което е прието, че злополуката от 26.05.2025 г. с К. Н. В. е трудова по чл. 55, ал. 1 КСО.

Страните не спорят, че заинтересованото лице К. Н. В. е работел по трудово правоотношение с жалбоподателя и е имал качеството на осигурено лице. Работодателят оспорва твърдяното и установено от административния орган, че настъпилата на 26.05.2025 г. злополука е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, като поддържа, че увреждането не е настъпило във връзка или по повод на извършвана работа, нито при работа, извършена в интерес на предприятието. Според жалбоподателя инцидентът е станал в неработен ден, обявен за почивен, когато дружеството не е осъществявало дейност, а пострадалият е посетил строителния обект по лични причини и без знанието или разпореждане на работодателя. В жалбата се сочи, че няма доказателства за възлагане на работа или за извършване на дейност в интерес на дружеството, както и че обясненията на пострадалия относно механизма на злополуката са противоречиви — в медицинската документация е посочено падане от височина около 1,50 м, докато в последващите му писмени обяснения се твърди, че е паднал от 3,20 м. Жалбоподателят твърди, че при тези данни не е налице функционална връзка между увреждането и изпълнението на трудовите функции по трудовото правоотношение, поради което злополуката не може да бъде квалифицирана като трудова.

Съдът, след като обсъди всички доказателства по преписката в тяхната съвкупност, не споделя тези твърдения на жалбоподателя и счита, че решението на административния орган е правилно и законосъобразно.

Понятието "трудова злополука" е дефинирано в чл. 55 от КСО, като всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Кумулативно изискуемите предпоставки, с наличието на които законодателят обвързва приемането на дадена злополука за трудова, както следва: 1. Внезапно увреждане на здравето (внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло); 2. Злополуката да е станала с осигурено лице; 3. Неблагоприятен резултат от увреждането - неработоспособност или смърт; 4. Причинна връзка - неблагоприятният резултат да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства; 5. Увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя и 6. Наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. Доказателствата, събрани в производството пред административния орган, сочат кумулативна наличност на изчерпателно изброените законови предпоставки, поради което настъпилата злополука следва да се приеме за "трудова".

В настоящия случай първите три елемента са безспорни. К. Н. В. е получил травма – счупване на радиус на лява ръка, удостоверена с епикриза от УМБАЛ „Св. А.“ и болничен лист № Е20251732982/29.05.2025 г., с определена временна неработоспособност за срок от 34 дни. Увреждането е внезапно и е настъпило вследствие на падане от височина по време на монтажна дейност. Спорът се концентрира върху последния елемент – дали инцидентът е настъпил при работа, извършвана в интерес на предприятието, респективно има ли функционална връзка между настъпилото увреждане и трудовата дейност.

Що се касае до самия характер на злополуката, от доказателствата, събрани в производството пред административния орган, се установява, че на 26.05.2025 г., около 09:30 ч., пострадалият е бил на строителен обект на „БАУ СИСТЕМ“ ООД в [населено място], [улица], м. „К.в.“, където е участвал в извършване на монтаж на метални профили в рамките на обект, по който дружеството е било изпълнител. По време на тези действия е паднал от скеле с височина около 3,20 м и е получил посочената травма.

Съдът приема, че събраните доказателства – декларацията за трудова злополука, протоколът от вътрешното разследване на работодателя, обясненията на пострадалия и медицинската документация, установяват наличието на причинна и функционална връзка между извършваната дейност и настъпилото увреждане. Действията, които пострадалият е извършвал към момента на инцидента, обективно представляват част от трудовите му функции като „работник, строителство“. Същите са в пряка зависимост от предмета на дейност на осигурителя и несъмнено са в интерес на предприятието.

Съдът не споделя тезата на жалбоподателя, че злополуката не може да бъде призната за трудова, тъй като е настъпила в ден, обявен за неработен. Разпоредбата на чл. 55, ал. 1 КСО не поставя ограничение злополуката да настъпи само в рамките на работното време или в работен ден, а визира и случаите, в които инцидентът е настъпил при всяка работа, извършвана в интерес на предприятието. За признаване на злополуката за трудова е достатъчно увреждането да е настъпило при действие, което обективно е насочено към осъществяване на трудовата функция или към полза за предприятието, независимо от това дали е възложено от работодателя и дали е извършено в рамките на работното време.

В случая не се установява работникът да е извършвал действия извън професионалните си умения и задължения. Напротив, неговото присъствие на строителния обект и извършваните от него действия са били свързани именно с текущи строително-монтажни дейности, които попадат в обхвата на възложената работа. Следователно, макар инцидентът да е настъпил в неработен ден, той е станал при работа, извършвана в интерес на осигурителя, което е достатъчно основание за признаването му като трудова злополука.

Неоснователно е и възражението, че органът не е обсъдил събраните доказателства и е възприел механично данните от медицинската документация. Видно от мотивите на разпореждането и на потвърждаващото го решение, длъжностното лице е анализирало всички представени документи – декларацията на осигурителя, обясненията на пострадалия, протокола от разследването, медицинските документи и приложените писмени материали, като е направило обоснован извод за наличието на връзка между увреждането и извършваната работа.

Доводът, че следвало да се изчака приключване на проверката от 04 РУ на СДВР, също е неоснователен. Разследването, провеждано от полицейските органи, е свързано с евентуално търсене на наказателна отговорност или с проверка за нарушения на правилата за безопасност, но не представлява част от административното производство по КСО. Компетентният орган по чл. 60, ал. 1 КСО не е длъжен да изчаква приключване на друго разследване, след като е събрал достатъчно данни за произнасяне относно характера на злополуката.

Съдът намира за неоснователно и възражението относно противоречията в данните за височината на падането. Различието в посочените 1,50 м и 3,20 м няма съществено значение за определяне на характера на злополуката, доколкото и в двата случая увреждането е настъпило вследствие на падане от височина при извършване на монтажни дейности. Това различие не променя обстоятелството, че причината за увреждането е инцидент, настъпил в процеса на работа, поради което съдът приема, че е налице причинна връзка между дейността и настъпилото увреждане.

Съдът намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя, направено в проведеното съдебно заседание, че по делото липсват доказателства за наличието на заповед – писмена или устна – както и за конкретно възложени дейности и за механизма на настъпване на злополуката.

На първо място, нормата на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване не изисква наличието на изрична писмена заповед или разпореждане от работодателя като условие за признаване на злополуката за трудова. Законът приравнява към трудова и всяка злополука, настъпила при работа, извършвана в интерес на предприятието, независимо от формата на възлагане на тази работа. Следователно за прилагане на нормата е достатъчно да се установи, че действията на пострадалия са били обективно насочени към изпълнение на трудовите му функции или са в интерес на осигурителя, дори и без конкретно писмено възлагане.

В случая от събраните в административното производство доказателства – писмени обяснения на пострадалия, на техническия ръководител В. К. и на управителя на „АРХБУХ“ ООД Н. И., както и от протокола за вътрешно разследване и медицинската документация, се установява, че К. В. е бил на строителния обект в [населено място] именно във връзка с осъществяване на монтажна дейност по текущ строителен обект, възложен на работодателя. Тези доказателства са вътрешно непротиворечиви и последователно сочат, че пострадалият е извършвал работа, съответстваща на трудовите му функции по трудовия договор – „работник, строителство“.

Не се изисква работникът да представи изрична заповед или писмено нареждане, за да се приеме, че е действал по трудови задължения. Липсата на писмена заповед не изключва възможността за признаване на трудова злополука, когато от обективните факти по делото се установява, че увреждането е настъпило при работа, осъществена в интерес на предприятието. Достатъчно е пострадалият да е предприел действия, които са част от обичайните му трудови задължения или от дейността на работодателя.

Съдът отбелязва, че в трудовите отношения, особено в сферата на строителството, е обичайна практика възлагането на конкретни задачи да се извършва устно – чрез прекия ръководител или дори по телефонна комуникация, особено когато става въпрос за краткосрочни или спешни дейности по обекти. Така и в случая от събраните доказателства, включително обясненията на техническия ръководител В. К. и на пострадалия К. В., безспорно се установява, че между тях е осъществена устна уговорка относно явяването му на обекта на 26.05.2025 г. и извършването на конкретни монтажни дейности, свързани с предмета на договора за строителство. Следователно, макар да липсва писмена заповед, са налице достатъчно обективни данни, че пострадалият е изпълнявал трудова дейност в интерес на предприятието.

По отношение на твърдението, че не е доказан механизмът на настъпване на злополуката, съдът отбелязва, че административният орган е извършил пълно изясняване на фактите по реда на чл. 10 и сл. от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (НУРРОТЗ). Работодателят е провел вътрешно разследване чрез назначена комисия, която е съставила протокол, съдържащ описание на времето, мястото и начина на настъпване на инцидента, както и причините и мерките за безопасност. Съставеният протокол, подкрепен от медицинската документация (епикриза и болничен лист, издадени с код за трудова злополука), обективно удостоверява механизма – падане от скеле при извършване на монтажна дейност.

В този смисъл възражението, че административният орган не е установил механизма на злополуката, е неоснователно, тъй като доказателствената съвкупност съдържа достатъчно данни, които позволяват да се направи еднозначен извод за начина на настъпване на инцидента и за причинно-следствената връзка между извършваната работа и полученото увреждане. Различията в детайлите (например височината на падането) не променят факта, че злополуката е настъпила при изпълнение на дейност, свързана с трудовите задължения на пострадалия и в интерес на работодателя.

Следователно, съдът намира, че липсата на писмена заповед не компрометира изводите на административния орган, че е налице трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, тъй като доказателствата установяват фактическо изпълнение на трудова дейност и пряка причинна връзка между тази дейност и настъпилото увреждане.

От друга страна, обстоятелството, дали са били спазени нормативно или ненормативно установените изисквания за безопасни и здравословни условия на труд, включително дадените инструкции за работа, е ирелевантно за определянето на злополуката като трудова, ако тя е възникнала при или по повод възложената работа, респ. при работата, извършена в интерес на предприятието. Дори част от причините за настъпване на злополуката да са резултат от непредпазливото поведение на пострадалия, не може да бъде променен характерът на злополуката по аргумент от чл. 55, ал. 3 от КСО, която изключва от кръга на трудовите злополуки само умишлено причинените от пострадалото лице.

Следователно за настоящия съдебен състав е безспорен изводът, че са налице всички елементи от фактическия състав на трудовата злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. Злополуката е настъпила внезапно, при извършване на дейност, която е в интерес на предприятието, довела е до временна неработоспособност на осигуреното лице и е в пряка причинна връзка с трудовата му дейност.

Административният орган е издал разпореждането при спазване на процесуалните правила, на основание пълно и обективно изясняване на фактите и след цялостна оценка на доказателствата. Директорът на ТП на НОИ – Пловдив правилно е потвърдил разпореждането, поради което съдът намира, че решението му е законосъобразно и обосновано.

Изложените в жалбата доводи са подробно обсъдени и не обосновават извод за наличие на процесуални или материалноправни нарушения. Настъпилото увреждане е резултат от дейност, която макар и извършена в неработен ден, е в интерес на работодателя, поради което е правилно квалифицирано като трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО.

Предвид горното съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а Решение № 1040-15-195/09.07.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е потвърдено разпореждане [номер]-15-188/16.06.2025 г., е правилно, законосъобразно и издадено при спазване на всички административнопроизводствени правила.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, на ответника – Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Пловдив, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева, определено съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на осн. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Пловдив:

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „БАУ СИСТЕМ“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район „Северен“, [улица], представлявано от управителя Н. Т. А., подадена чрез адв. З. И. Д., против Решение № 1040-15-195/09.07.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е потвърдено разпореждане [номер]-15-188/16.06.2025 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, като неоснователна.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1040-15-195/09.07.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е потвърдено разпореждане [номер]-15-188/16.06.2025 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, с което декларираната от „БАУ СИСТЕМ“ ООД злополука, настъпила на 26.05.2025 г. с К. Н. В., е приета за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване.

ОСЪЖДА „БАУ СИСТЕМ“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – Пловдив сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.