О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260240 14.10.2020
год. Бургас
Бургаският
окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
Окръжен съдия: Десислава Динкова
като
разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 634 по описа за 2019 година, за да се произнесе по реда на чл.374 от ГПК, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба,
подадена от „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ №260, представлявано
от изпълнителния директор Петя Димитрова и прокуриста Милена Ванева, чрез
пълномощника си адвокат Х.И.,***, против Н.С.Ж., ЕГН **********, с адрес ***
лично и в качеството на наследник на Иво Желязков Желязков, ЕГН ********** и Ж.И.Ж.,
ЕГН **********, с адрес ***, в качеството й на наследник на Иво Желязков
Желязков, ЕГН **********, чрез нейната майка Н.С.Ж. за приемане на установено,
че същите дължат на ищеца част от размера на цялото му вземане, произтичащо от
договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 32214 от 19.12.2007 год., а именно: главница в размер
на 25 564,60 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените в
настоящото производство разноски.
Искът е предявен съобразно правилата за
родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за
предявяване на настоящия иск.
С влязло в сила определение №
3/02.01.2020 г., производството по делото е прекратено по предявените от
„Юробанк България“ АД искове за установяване по отношение на ответниците Н.Ж. –
като наследник на Иво Желязков, и Ж.И.Ж., чрез нейната майка Н.Ж. – като
наследник на Иво Желязков, че имат задължение към ищеца, произтичащо от договор
за кредит за покупка на недвижим имот HL 32214/19.12.2007
год., частично от целия размер на вземането по договора, а именно главница в
размер на 25 564,60 евро, ведно със
законната лихва от 04.04.2019 год.
Последвала е по делото редовна размяна
на книжа между страните, съобразно разпоредбите на особеното исково
производство по търговски спорове.
Съдът намира за неоснователни
възраженията на ответницата Н.Ж. за неяснота на предявената претенция, относно
начина на формиране на размера на дължимата главница. От изявленията на ищеца
се установява, че предмет на претенцията му е сумата от 25 564,60 евро,
която е част от дължимата според него главница в общ размер на 36 359,53 евро. Посочено е още, че главницата е
формирана, като с допълнителните споразумения към договора за кредит са
преоформяни като главница натрупаните и непогасени просрочия, към момента на
сключване на конкретното споразумение.
На ищеца следва да се дадат указания да
конкретизира дали предявява претенцията като частична, или за цялото си вземане
за главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 32214 от 19.12.2007 год.
До настоящия момент не са станали
служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за
възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са
налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това
положение е допустим.
С оглед на горните констатации по
отношение на редовността и допустимостта на предявения иск, съдът намира, че ще
следва да пристъпи към насрочване на
делото в открито съдебно заседание – на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК.
Съдът намира, че в настоящото
определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се
произнесе по допускането на доказателствата, заявени от ищеца и ответника.
Проект за доклад:
Ищецът твърди, че по силата на сключен договор
за кредит за покупка на недвижим имот № HL 32214/19.12.2007г., предоставил на Иво
Желязков Желязков и Н.С.Ж. кредит в размер на 32 900 евро, която сума е
приведена за усвояване по сметка на Иво
Желязков на 31.01.2008 год. С това ищецът изпълнил поетото от него задължение. Посочва, че за връщането
на кредита и за другите задължения по него кредитополучателите отговарят
солидарно.
Твърди, че към договора са сключени
допълнителни споразумения от 21.10.2010 г., 02.11.2012 г., 28.11.2013 г. и
27.01.2017 г., които представлявали неразделна част от него. По силата на
разпоредбите на всяко от допълнителните споразумения, кредитополучателите се
съгласили, натрупаните и непогасени към момента на сключването им просрочия да
бъдат погасени, чрез преоформянето им към редовна главница по кредита, като
така общо отпусната сума възлиза на 39 130,55 евро.
Поради неизпълнение от страна на
кредитополучателите на задълженията им по договора, за заплащане на дължимите
погасителни вноски, ищецът обявил цялото задължение за предсрочно изискуемо, без
да прекратява действието на договора, което сторил на основание чл. 18, ал. 1
от договора и чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, поради
допуснато просрочие на погасителна вноска с падеж 23.07.2018 г. Длъжниците били
уведомени лично за настъпване на предсрочната изискуемост с нотариални покани
№№ 64 и 63 от 13.02.2019 г. на нотариус Гергана Недина.
По-нататък ищецът излага, че за
събиране на вземането си подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
въз основа на документ по чл. 417, ал. 2 от ГПК, допускане на незабавното й
изпълнение и издаване на изпълнителни лист. По този повод било образувано
частно гражданско дело № 300/2019 г. по описа на Районен съд – Поморие, в което
производство била издадена заповед за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист. Въз основа на посочените документи, срещу длъжниците било
образувано изпълнително дело № 810/2019 г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова.
Посочва се, че към момента на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, пълното задължение на
кредитополучателите по договора е: главница в размер на 36 359,53 евро,
договорна лихва за редовен кредит в размер на
3 888,70 евро, договорна лихва за просрочен кредит в размер на 432,72 евро, такси в размер на 132,81 евро,
такси в лева в размер на 134 лева, застраховки в размер на 14,12 евро. Сочи се
още, че разноските по ч.гр. д. № 300/2019 г. по описа на Районен съд – Поморие
са в размер на 2 536 лева.
В законоустановеният срок длъжниците
подали писмено възражение срещу издадената заповед, по повод на което
заповедния съд указал на заявителя, че има едномесечен срок да предяви иск за
вземането, предмет на заявлението.
Ищецът сочи, че на 04.10.2019 г. е
съставен акт за смърт удостоверяващ, че длъжникът Иво Желязков е починал, а същевременно
е подал възражение на 08.10.2019 г. Предвид изложеното счита, че подаденото от
този длъжник възражение е нередовно, а разпореждането на заповедния съд в тази
му част – неправилно. Отправено е искане за прекратяване на производството, по
отношение на длъжника Иво Желязков.
Представя доказателства. Претендира
разноски.
В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил писмен
отговор на исковата молба от ответницата Н.Ж., с който оспорва претенцията на
ищеца като изцяло неоснователна.
Счита, че не са се осъществили предпоставките
за обявяване на кредита като предсрочно изискуем, паради което ищецът не е
надлежен кредитор за претендираното вземане. Позовава се на ТР
№ 4/2013 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което
предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването ѝ. Подчертава,
че при отпуснат кредит в размер на 32 900 евро и извършени плащания от над
26 000 евро, ищецът претендира общ дълг на главницата към 04.04.2019 г. в
размер на 25 564,60 евро. Изтъква и обстоятелството, че в нотариалната
покана, с която кредита е обявен за предсрочно изискуем, невярно са изложени
фактите, касаещи размера на дълга, който към 23.07.2018 г. е обявен за
предсрочно изискуем в размер на 39452,70 евро. Счита, че размера на дълга към
момента на обявяване на кредита за предсрочно изискуем е бил формиран
неправилно, поради което неправилно са определени размерите на вноските и
съотношението между главница и лихва.
Ответницата заявява, че ищецът до
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита е отнасял вноските по него в
нарушение на разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД, като преимуществено е
погасявал лихвите по задължението. Прави възражение, че в нотариалните покани,
банката не е посочила ясно на коя дата е настъпила предсрочната изискуемост и с
неплащането на кои анюитетни вноски е обоснована. Счита, че банката не е
реализирала надлежно правото се да обяви кредита за предсрочно изискуем.
На следващо място ответницата излага
твърдения за наличие на нищожни клаузи в договора и допълнителните
споразумения, с които е предвидено да се капитализират изтеклите лихви. Сочи,
че начисляването на лихви върху лихви, води до неопределени или неопределяеми
лихвени проценти, с които длъжникът не е бил запознат и не е могъл да узнае, което
се явява едностранна промяна на непредвидено в договора основание.
Твърди, че в договора и анексите са
налице клаузи, които са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 3 и т. 10 от
Закона за защита на потребителите. Такива са клаузите, предвиждащи изменение на
дължимата възнаградителна лихва, при липса на обективни критерии и методология
за нейното определяне. Като такива се сочат и клаузите, предвиждащи, че банката
има право по всяко време едностранно да променя дължимите такси и комисионни.
Подчертава се и липсата на погасителен
план към договора за кредит и допълнителните споразумения. Счита, че
правоотношението по договора за кредит е недействително, тъй като липсва посочване
на ГПР и за кредитополучателя е било неясно как са били отнасяни и какво са
погасявали плащанията. Твърди, че недействителността на договора влече
недействителност и на анексите, поради което дължима се явява само чистата
стойност на кредита, като към 04.04.2019 г. е налице задължение за плащане от
около 6 900 евро.
В условията на евентуалност се прави
възражение за погасяване по давност на вземанията на банката.
Постъпила е допълнителна искова молба
от ищеца, с която взема становище по всички твърдения и възражения, направени
от ответницата. Уточнява какъв е премета на настоящата му претенция, като
оспорва твърденето на ищцата за грешна поредност при погасяване на вземането.
Счита за неоснователно възражението на
ответницата, че към момента на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита
не са били налице основанията за това, както и възраженията свързани със
съдържанието на нотариалната покана, като излага аргументи за всяко от тях. По
отношение на дата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем излага
съображения, че вземането става
предсрочно изискуемо с получаване на кредитополучателя на уведомлението за
отнемане на преимуществото на срока, поради което кредиторът не може да
определи предварително датата. В случая нотариалната покана е получена на
14.03.2019 г., на която дата се счита обявена предсрочната изискуемост на
кредита.
По отношение на преоформянето на дълга
със сключените между страните допълнителни споразумения, сочи че то се
осъществява не чрез прибавяне на просрочени задължения към главницата, а чрез
погасяването им посредством усвояването на допълнителни суми по банковата
сметка, при стриктното спазване на чл. 13 от Наредба № 9 от 03.04.2008 год.
Оспорва се и твърдението, че преоформянето е извършвано служебно от банката без
знанието на длъжниците. Твърди се, че това се е наложило заради влошеното им
финансово състояние и по тяхно искане, като с допълнителни споразумения
страните са правили взаимни отстъпки, с цел да се даде на кредитополучателите
възможност да изплащат точно и правилно задължението си.
За неоснователни се считат и
твърденията на ответницата за наличие на неравноправни клаузи в договора и
анексите, касаещи договорената възнаградителна лихва. В тази връзка се излагат
подробни съображения, относно начина на определяне и изменение на лихвения
процент по договора за кредит. В допълнение ищецът счита, че в случая тези
клаузи не следва да бъдат разглеждани, тъй като предмет на иска е само вземането
на банката за главница, а не и за лихви. Счита също, че тези клаузи не попадат
в обхвата на 143 от ЗЗП.
Ищецът сочи, че с подписването на
допълнителното споразумение от 21.10.2010 год, кредитополучателите са се
задължили да получават всички погасителни планове, като неполучаването им не ги
освобождава от задължението за плащане на погасителни вноски по дълга, поради
което възражението, че липсата на погасителен план води до недействителност на договора, е
неоснователно. За такова е счетено и възражението за изтекла погасителна
давност.
В
срока по чл.373 от ГПК, ответницата чрез адв. Н.С. е депозирала допълнителен
писмен отговор на исковата молба, с който се конкретизира отговора от
10.06.2020г.
На първо място, се възразява, относно
твърденията на ищеца, че със сключване на допълнителните споразумения не са
въвеждани клаузи в ущърб на кредитополучателите, като се сочи, че с тях банката
едностранно е уговаряла към БЛП допълнителна договорна лихвена надбавка, и че с
преоформянето на дълга неправилно е определен размер на главницата. В резултат
на това, неправилно бил пресметнат размера на твърдяното от ищеца просрочие на
погасителната вноска с падеж -23.07.2018 г. Твърди се, че в случая е налице
значително завишаване на цената на кредита в сравнение с първоначално
уговорената, като за потребителя не е предвидена възможност да се откаже от
договора за кредит.
Отново се позовава на съществуването на
неравноправни клаузи в договора и допълнителните споразумения като в тази
връзка излага конкретни съображения за наличието им и противоречието им с чл.
143, т. 10 и т. 12 от ЗЗП, а именно чл.3 ал.5, чл.6 ал.3, чл.12, чл.17 и чл.20
от договора. Твърди се, че потребителите не са имали възможност да влияят върху
съдържането им и те са били предварително изготвени от банката и поради това
попадат в хипотезата на чл.146 от ЗЗП. Заявява
се, че кредитополучателите не са имали възможност да влияят и върху
съдържанието на допълнителните споразумения. Според ответницата, не са налице
предпоставките на чл.144 ал.3 от ЗЗП, дерогиращи приложението на чл.143 т.10 и
т.13 от ЗЗП, тъй като повишението на цената не се дължи на външни причини,
които не зависят от търговеца или доставчика на финансовия пазар, като при това
през целия период на действие на договора стойностите на пазарния лихвен индекс
, приложим към кредитите в евро, е отбелязал понижение.
На последно място се заявява, че
претендираната главница е била неправилно пресметната от ищеца, тъй като са
взети предвид клаузи от сключените допълнителни споразумения, относно
договорните лихви, които са в ущърб на кредитополучателите. Твърди се, че
претендираната главница е формирана по абсолютно неясен начин и при неправилно
отнасяне на постъпилите плащания, отнасяйки риска по кредита само към
потребителя.
Ответницата прави доказателствени
искания.
По предварителните въпроси, на
основание чл.374 от ГПК, Бургаският окръжен съд намира следното:
Предявените искови претенции са с правно
основание в чл. 422 от ГПК, във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД, вр.чл.430 от ТЗ и чл.
86 от ЗЗД, за установяване вземания на банката за неизпълнени парични
задължения, произтичащи от договор за банков кредит.
Възраженията на ответницата имат своето
правно основание в чл. 26 ал. 2 от ЗЗД, чл.146 ал.1 вр.чл.143 т.10 и т.12 от
ЗЗП, чл.14 от ЗПК (отм) и чл.110 от ЗЗД.
По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по
смисъла на чл. 154, ал. 2 и чл. 155 от ГПК.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 и чл. 146,
ал. 2 съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1
от ГПК, всяка от тях е длъжна да установи
спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и
връзките между тях.
Ищецът носи тежестта да докаже валидното
възникване на облигационната връзка между страните, точното изпълнение на
задължението си за предаване на заетата сума, настъпването на предсрочната
изискуемост на цялото задължение на ответниците при предпоставките по т.18 от
ТР №4/18.06.2014 год. по т.д.№4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, размера на вземанията си за главница, както и
че оспорените като неравноправни клаузи от договора и допълнителните
споразумения са били уговорени индивидуално.
В
тежест на ответната страна е да докаже своите правоизключващи и правопогасяващи
възражения, включително за цялостна нищожност на договора или на отделни клаузи
в него или в допълнителните споразумения поради тяхната неравноправност и за погасяване
на задълженията към ищеца в сочените с отговора на исковата молба размери.
Съгласно чл.7 ал.3 от ГПК съдът е
задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител, но същевременно с това е задължен да предостави
възможност на страните да изразят становище, включително и да предприемат
активни процесуални действия.
На страните следва да бъде съобщено, че на
основание чл.7 ал.3 от ГПК и по повод възраженията на ответницата, от съда ще
бъде осъществена служебна проверка за валидността на клаузите от чл.3 ал.1 и ал. 5, чл. 6, ал. 3, чл. 12, чл.17,
и чл.20 от договора за кредит от
19.12.2007 г. по чл.143 ал.2 т.11, 13 и
т.19 от ЗЗП.
Представените от страните при
предварителната размяна на книжа, писмени доказателства са относими към предмета на делото и следва
да бъдат приети.
С
исковата молба, ищецът е направил доказателствено искане за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза. Предвид разпределената доказателствена тежест, съдът намира горното искане за относимо и
допустимо, като вещото лице следва да отговори на въпросите поставени в
исковата молба на стр. 4 от делото и на въпросите поставени в допълнителната
искова молба на гърба на стр. 108 от делото. С допълнителния отговор на
исковата молба, ответницата също е поискала да бъдат допуснати въпроси към
вещото лице (стр. 148 от делото), което искане следва да бъде уважено. На
експертизата следва да бъдат поставени служебно и следните въпроси: 1.Променян
ли е лихвения процент по чл.3 от договора, ако да - как и защо? 2.Ефективно ли
са усвоявани от кредитополучателите сумите по допълнителните споразумения, с
които са погасявани допуснатите просрочия по сделката? 3.В какво съотношение са
погасявани дължимата главница и договорни лихви до отнасянето на кредита в
просрочие?
Допустимо
е направеното от ответницата искане, на основание чл.183 от ГПК, за задължаване
на ищеца да представи всички погасителни планове към процесния договор за
кредит в оригинал.
Мотивиран от горното, на чл.374, вр. чл.146, ал.1 ГПК Бургаският окръжен
съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане предявения от „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ №260,
представлявано от изпълнителния директор Петя Димитрова и прокуриста Милена
Ванева, чрез пълномощника си адвокат Х.И.,***, искове против Н.С.Ж., ЕГН **********,
с адрес *** иск за приемане на установено, че ответницата дължи на ищеца главница
в размер на 25 564,60 евро по договор за кредит за покупка на недвижим
имот HL 32214 от 19.12.2007 год., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 04.04.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението.
УКАЗВА на ищеца в седмичен срок от
връчване на съобщението да уточни писмено, с препис за другата страна, дали
предявява претенцията като частична, или за цялото си вземане за главница по договор
за кредит за покупка на недвижим имот HL 32214
от 19.12.2007 год.
ДОКЛАДВА на страните т.дело № 634/2019 год. съобразно проекта
за доклад в мотивната част на настоящото определение.
ПРИЕМА представените от страните
писмени доказателства.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените от ищеца
и от ответницата въпроси, както следва: в исковата молба на стр. 4 от делото, в
допълнителната искова молба на гърба на стр. 108 от делото, в допълнителния
отговор на исковата молба (стр. 148 от делото), както и на въпросите на
съда: 1.Променян ли е лихвения процент
по чл.3 от договора, ако да - как и защо? 2.Ефективно ли са усвоявани от
кредитополучателите сумите по допълнителните споразумения, с които са
погасявани допуснатите просрочия по сделката? 3.В какво съотношение са
погасявани дължимата главница и договорни лихви до отнасянето на кредита в
просрочие?
НАЗНАЧАВА за вещо лице Ели Вълчева.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение
на вещото лице в размер на 600 лв., платим по депозитната сметка на Бургаски
окръжен съд в седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение,
както следва: 300 лв. от ищеца и 300 лв. от ответницата.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл.183 от ГПК да представи оригиналните екземпляри
на всички погасителни планове към процесния договор за кредит, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА че при неизпълнение на
това задължение копието от погасителния план, генериран на 30.01.2017 год., ще
бъде изключено от доказателствата по делото.
ПРЕДОСТАВЯ на страните
възможността съгласно чл.7 ал.3 от ГПК да изразят становище за наличието на
неравноправни клаузи в процесния договор за банков кредит, сключен с потребител
- чл.3 ал.1 и ал. 5, чл. 6, ал. 3, чл. 12, чл.17 и чл.20 от договора за кредит от 19.12.2007 г.;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.12.2020 год. от
13.30 часа, за която дата и час да
се призоват страните.
Определението да се връчи на страните, като на ищеца, заедно с
определението да се връчи и препис от допълнителния отговор.
Определението не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: