Определение по дело №1425/2020 на Окръжен съд - Варна

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№……............…./……............….2020г.

 

гр.  Варна

 

            ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав, в закрито съдебно заседание, проведено на тридесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав: 

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА

                                ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

мл.с. НАСУФ ИСМАЛ

 

            като разгледа докладваното от младши съдия Н. Исмал

            въззивно гражданско дело № 1425 по описа за 2020 година,

            за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

                Образувано е по въззивна жалба с вх. № 22631/19.03.2020 г., депозирана от ОДМВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, действащ чрез юрк. Богдана Йорданова, против Решение № 1040/28.02.2020 г., постановено по гр. д. № 17461 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, XLI-ви съдебен състав, с което, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, въззиникът е осъден да заплати на Е.А.Г., с ЕГН ********** и адрес ***, сумата от общо 1578.56 лв. /хиляда петстотин седемдесет и осем лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 24.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 24.10.2019г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 221.93 лв. /двеста двадесет и един лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща сбор от дължимите обезщетения за забава върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за положен в периода от 24.10.2016г. до 30.09.2019г. извънреден труд, изчислени, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието на дължимото плащане до 31.10.2019г.

            В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор с вх. № 34346/05.06.2020 г. от въззиваемия Е.Г., действащ чрез адв. С.Т..

 

І. По допустимостта на въззивното производство:

 

            Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима. Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.

            Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

 

            II. По доклада на въззивната жалба и отговора:

 

Въз въззивната жалба се навеждат подробни доводи за това, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон. Навежда се, че спорът между страните е изцяло правен, като спор досежно приетите за установени фактически положения не съществува. Въззиникът оспорва изводите на първоинстанционния съд досежно субсидиарното приложение на общия трудов закон – КТ и приетите въз основа на него подзаконовите нормативни актове – НСОРЗ, касателно преизчисляването на нощното работно време в часове дневно работно време, доколкото между въззиника и въззиваемия е учредено служебно правоотношение, чието съдържание е нормативно регламентирано от специалните правни норми, обективирани в ЗМВР и приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове – Наредба № 81213-776 от 29.07.2016 г. Поддържа се, че не е налице празнота в специалното трудово законодателство, което да обуслови субсидиарното приложение на общите норми. Отделно дори да се приложат последните, то те не могат да дерогират приложението на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 81213-776, съгласно която продължителността на нощното работно време не следва да надвишава 8 часа, което обуславя извода, че коефициентът не е 1.143, а – 1, доколкото съотношението между продължителността на дневното работно време и нощно такова дава този резултат.  Сочи се, че за всеки отработен час в периода от 22:00 часа до 06:00 часа, на служителите на МВР им се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер на 0.25 лева на отработен час в този интервал, което отново е израз на наличие на специални норми, уреждащи отношенията във връзка с отчитането и заплащането на нощния труд на държавните служители в МВР, която изключва общия ред. Излагат се аргументи в посока, че получените часове в повече при преизчисляване на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличие на извънреден труд, доколкото служителят не е престирал работна сила в действителност извън установеното работно време.

Въззивникът моли за отмяна на атакувания съдебен акт изцяло и вместо него въззивният съд да постанови ново решение, с което да отхвърли предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове изцяло, както и да присъди в негова полза сторените съдебно-деловодни разноски.

В условията на евентуалност, на основание чл. 9г от Наредба за работното време, почивките и отпуските, моли съда да отмени решението частично и да отхвърли предявените искове касателно периода от 01.01.2018 г. до 16.07.2018 г. поради липса на действаща нормативна уредба, регулираща преизчисляването на нощен към дневен труд, обхващащ сумата в размер на 297.55 лева – сбор от дължимата сума за 1-во и 2-ро тримесечие на 2018 г. – и мораторна лихва в общ размер на 43.50 лева, дължима за същия период.

            В отговора на въззивната жалба се твърди, че решението е правилно, обосновано и законосъобразно, което обуславя неоснователността на въззивната жалба. Моли се за оставянето и́ без уважение, потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е приложил общите трудовоправни норми, доколкото в Наредба № 81213з-776/29.07.2016 г., която е действала за процесния период, не е посочен алгоритъм за преизчислвване на положения от служителите на МВР нощен труд в дневен. Сочи, че субсидиарното приложение на общите трудови закони намира още по-голяма необходимост при наличие на колизия между нормите на чл. 179, ал. 2 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР. Досежно обективираното от въззивника искане за частична отмяна на решението, въззиваемият сочи, че позоваването на чл. 9г от горепосочената наредба не е сторено с отговора на исковата молба, а едва пред въззивния съд с въззивната жалба, поради което същото е преклудирано.

            Страните не са обективирали доказателствени искания пред настоящия съдебен състав.

            Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

            Водим от горното, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 22631/19.03.2020 г., депозирана от ОДМВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, действащ чрез юрк. Богдана Йорданова, против Решение № 1040/28.02.2020 г., постановено по гр. д. № 17461 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, XLI-ви съдебен състав.

 

            НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1425/2020 г. на ОС-Варна за     22.07.2020 г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия отговор.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

     

     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                       

                         2.