№ 325
гр. Бургас , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ К. СЛАВЕЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20212120201420 по описа за 2021
година
Производството пред БРС е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „...“ ЕООД с ЕИК: ..., чрез
представляващ – ..., с посочен съдебен адрес: гр. Бургас, ж.к. „..., бл. 1, вх. 8,
ет. 22 против наказателно постановление № 529251-F554620/31.07.2020 г.,
издадено от началник на отдел «Оперативни дейности» - Бургас при ЦУ на
НАП - София, с което на дружеството-жалбоподател, на основание чл. 185,
ал. 1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер
на 500 лева, за нарушение на чл. 7а, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.
на МФ (Наредбата).
В съдебно заседание, за дружеството - жалбоподател, не се явява
представител. Не изразява становище. Не сочи доказателства. Не прави
искане за разноски.
За ЦУ на НАП гр.Бургас редовно призовани, се явява представител.
Оспорват жалбата и молят НП да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Правят искане за присъждане на разноски.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания,
1
доводите на страните и като обсъди събраните доказателства, намира жалбата
за допустима, като подадена от надлежен представител на легитимно да
обжалва лице и депозирана в законно-определения 7-дневен преклузивен
срок, по чл. 59 ал.2 ЗАНН пред материално и териториално компетентен съд.
Съдържа изискуемите от закона реквизити и производството пред РС-Бургас
е редовно образувано.
Съдът, с оглед на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа
обстановка:
При извършена проверка от служители на ЦУ НАП Бургас на
10.06.2020 година в 11:30 часа на обект, по смисъла на пap. 1 т. 41 от ПР на
ЗДДС - бирария «...», находящ се в гр. Бургас, ж.к. ... и стопанисван от „...»
ЕООД с ЕИК ..., бил разпечатан КЛЕН от наличното инсталирано и въведено
в експлоатация фискално устройство с изградена дистанционна връзка с НАП
модел «DATECS DP-150» с ИН на ФУ Ns DT834168 и ФП Ns 02834168, за
периода от 12.05.2020 г до 29.05.2020 г. приобщен към протокол КД 78, cep.
АА № 0357703/10.06.2020 г.
При подробен анализ на приобщения към проверката КЛЕН, описан в
протокол КД 73, cep. АА № 1440231/15.06.2020 г., се установило, че на дата
25.05.2020 г. „...» ЕООД с ЕИК ..., при извършване на продажби и за
направени клиентски поръчки е допуснало издаване на служебен бон №
0001050/23.05.2020 г., с което е нарушило разпоредбите на чл.7А, ал.2 от
Наредба Н-18/2006 на МФ.
Като доказателство за резултатите от проверката, били съставени, на
основание чл.110, ал.4, вр. чл.50, ал.1 от ДОПК Протокол за извършена
проверка КД 78 № 0357703/10.06.2020 г. и Протокол КД 73, сер. АА №
1440231/15.06.2020 г.
За установеното нарушение, актосъставителят, в присъствието на
пълномощник на дружеството, съставил акт за установяване на
административно нарушение № F554624 от 18.06.2020 г. в който нарушението
било квалифицирано като такова по чл. 7а, ал. 2 от НАРЕДБА Н-
18/13.12.2006 на МФ. АУАН бил подписан без възражения.
2
Въз основа на АУАН и като е взел предвид събраните в
административното производство писмени доказателства и доказателствени
средства, АНО издадал и атакуваното наказателно постановление.
Административнонаказващият орган решил обаче, че следва да издаде
НП за всеки един от служебните бонове, които са били генерирани, а не за
всеки един от дните. Така на база на осемнадесетте съставени акта, били
издадени общо над 450 наказателни постановления, като във всяко едно от
тях бил описан отделен служебен бон. Във всяко НП, била дадена правна
квалификация на нарушението по чл. 7а, ал. 2 от Наредбата и на основание чл.
185, ал.1 от ЗДДС, търговецът бил санкциониран над 450 пъти с имуществена
санкция в размер на по 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства, обективирани в писмените и гласни
доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и
допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да
поставя под съмнение така установените факти. При така установените
обстоятелства съдът прави следните прави изводи.
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната
истина и приложимия по делото закон.
В тази връзка съдът счита, че наказателно постановление е издадено от
компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно
от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР-
17/17.05.2018г. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок.
Независимо от гореизложеното, съдът счита, че са налице основания за
3
отмяна на санкционния акт, поради следните причини.
На първо място съдът счита, че в хода на производството са били
допуснати съществени нарушения на производствените правила. Това е така,
доколкото в АУАН са били цитирани множество номера на издадени
служебни бонове за всеки конкретен ден, но в крайна сметка е била дадена
само една правна квалификация по чл. 7а, ал. 2 от Наредбата. Това навежда на
извода, че актосъставителят е приел, че всеки ден е извършвано само по едно
нарушение на цитираната разпоредба, без значение колко служебни бона са
били издадени. По тази логика, актосъставителят е приел, че са били
извършени общо 18 нарушения и за това е съставил общо 18 АУАН. От своя
страна АНО е приел друго – че всеки един издаден служебен бон е отделно
нарушение с правна квалификация чл. 7а, ал. 2 Наредбата, поради което и на
базата на тези 18 акта е издал над 450 наказателни постановления. По мнение
на настоящия състав, това се явява съществено нарушение на
производствените правила и налага отмяна на НП само на това основание.
Няма никаква пречка в АУАН да бъдат описани няколко отделни нарушения,
но за да може актът да изпълни функциите си (най-вече обвинителната), в
него освен описание на фактите, трябва да бъде дадена и правна
квалификация на всяко едно от нарушенията. Само по този начин,
санкционираният субект може да разбере в какво точно се „обвинява“ – в
случая - дали контролните органи приемат, че се касае за осемнадесет или за
над четиристотин и петдесет нарушения. Това не е изпълнено, като на база на
18 акта, в които е дадена само по една правна квалификация по чл. 7а, ал. 2 от
Наредбата, са били издадени над 450 НП, с които на практика за първи път са
били санкционирани 450 нарушения, за които няма повдигнати по надлежния
ред 450 „обвинения“, включващи фактическо описание и правна
квалификация на всяко едно от деянията.
На следващо място, съдът счита, че в конкретния случай АНО
неправилно е приложил санкционната норма, съответстваща на твърдяното
нарушение по чл. 7а, ал. 2 от Наредбата. Това е така, доколкото наказващият
орган се е позовал на разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС, предвиждаща
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 500 до 2000 лв. в случаите когато не се издаде документ по чл. 118,
ал. 1 ЗДДС. Нормата препраща към чл. 118, ал. 1 ЗДДС, която от своя страна
4
предписва, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е
длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Тълкуването на двете разпоредби в тяхната връзка налага извод, че санкцията
по чл. 185, ал. 1 ЗДДС е приложима само тогава, когато се касае за неиздаване
на фискален/системен бон (нарушение по чл. 25 от Наредбата), но е и в
случаите на други нарушения на Наредбата. В случая, щом АНО е решил да
квалифицира нарушението като такова по чл. 7а, ал. 2 от Наредбата, а не като
такова по чл. 25 от Наредбата, то приложимата санкционна норма би
трябвало да е тази по чл. 185, ал. 2 ЗДДС, предвиждаща имуществена санкция
в размер от 3000 до 10 000 лв. за юридическите лица и едноличните търговци,
които извън случаите по ал. 1 извършат или допуснат извършването на
нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане.
В случая, АНО неправилно е определил кореспондиращата санкционна
норма, като неправилно е приложил разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС,
когато е трябвало да приложи тази по ал. 2 на същия текст. Съдът не
разполага с компетентността да измени приложената санкционна норма, тъй
като по този начин би се влошило положението на обжалващия. Отделно от
това, при фактическото описание на всяко едно от нарушенията изобщо не са
посочени съставомерните признаци на евентуално нарушение по чл. 25 от
Наредбата, като тук следва да се има предвид, че евентуалното издаване на
служебен бон за клиентска поръчка, не означава автоматично, че в
последствие за тази поръчка не е издаден и фискален бон, т.е. твърдението, че
неправилно е бил издаден служебен бон не означава автоматично, че е
допуснато и нарушение по чл. 25 от Наредбата. Твърдения и конкретно
посочване на факти за евентуално нарушение по чл. 24 от Наредбата не се
съдържат в АУАН и НП, поради което и по мнение на съда, неправилно е
била приложена санкционната норма, което в случая води до извода за
незаконосъобразност на НП.
На последно място съдът счита, че нарушението е останало недоказано.
Разпоредбата на чл. 7а, ал. 2 Наредбата не забранява изцяло и във всички
5
случаи издаването на служебни бонове, а въвежда такава забрана само тогава,
когато тези бонове се отнасят до извършване на продажби и за направени
клиентски поръчки. Това, от своя страна означава, че за да бъде ангажирана
отговорността на търговеца по този текст е необходимо АНО, който носи
доказателствената тежест в процеса, да ангажира категорични доказателства,
че съответният служебен бон касае именно продажба или клиентска поръчка.
В случая, по мнение на съда, такива категорични доказателства не са
ангажирани. Самата актосъставителка заявява, че не е сигурна дали боновете
се отнасят до такива поръчки, а по-скоро предполага това, доколкото
реквизитите на боновете съответстват на тези на фискалните бонове (артикул,
стойност, сервитьор и т.н.). По мнение на съда, това е едно предположение,
само върху което не може да почива обвинението – принцип, валиден както в
наказателния процес (чл. 303, ал. 1 НПК), така и в
административнонаказателното производство (чл. 84 ЗАНН). Отговорността
на административнонаказателно отговорните лица не може да се ангажира на
основание на предположения, а единствено на установени факти. По своята
същност служебния бон е предназначен за служебни цели – той може да играе
ролята на клиентската, служебна или така наречената информативна или
междинна сметка, чрез която клиентът се информира за натрупаното до
момента задължение, или по друг начин казано – каква му е сметката досега, а
може да обслужва други служебни цели – включително и обучение на
служители, без значение дали са новопостъпили или не. При всички случаи,
ако се твърди, че служебният бон е обективирал клиентска поръчка, то следва
всички елементи от поръчката /продажбата/, да се докажат от АНО. Това
включва доказване, че действително е имало клиент, който е направил такава
поръчка, че така генерираният служебен бон е бил издаден именно във връзка
с тази поръчка и е бил предоставен на клиента. Само това, че служебният бон
съдържа реквизитите на фискалния, не означава автоматично, че се касае за
клиентска поръчка. Тук е мястото да се посочи, че жалбоподателят не трябва
да доказва, че е невинен (чл. 103, ал. 2 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН), а АНО следва
да докаже неговата вина, като държавните органи не могат да правят изводи
във вреда на нарушителя от това, че не е доказал възраженията си (чл. 103, ал.
3 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН). Това означава, че дори твърденията на
жалбоподателя, че посредством служебните бонове се е извършвало обучение
на служителите, да не се докажат, то това не позволява на АНО да прави
6
изводи в негова вина и да ангажира отговорността му само на база
предположения. Действително наличието на толкова много служебни бонове
е подозрително, но само по себе си, това не е достатъчно, за да се направи
законосъобразен извод, че дружеството е извършило нарушения на данъчното
законодателство и да се ангажира отговорността му. Не следва да се
подминава и обстоятелството, че въпреки денонощното наблюдение и
извършването на общо четири отделни проверки на обекта, включително и
посредством контролна покупка, не се е установило търговецът да издава
служебни бонове за клиентски поръчки, а тъкмо напротив - т.е. подозрението,
че вече издадените служебни бонове са били за такива поръчки, не е
намерило косвена подкрепа в последващите действия на жалбоподателя, а е
било допълнително разколебано.
Мотивиран от гореизложеното, съдът счита, че наказателното
постановление следва да бъде отменено.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН предвижда, че в производството
по обжалване на наказателното постановление въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 от АПК,
който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 от ГПК,
регламентиращи, че съдът дължи произнасяне по разноските, само ако
съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния
случай, няма искане за присъждане на разноски в производството, от страна
на жалбоподателя, поради което същите остват, както са направени от
страните.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63 ал. 1 предложение
трето от ЗАНН, Районен съд Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 529251-F554620/31.07.2020 г.,
издадено от началник на отдел «Оперативни дейности» - Бургас при ЦУ на
НАП - София против „...“ ЕООД с ЕИК: ..., чрез представляващ – ..., с посочен
съдебен адрес: гр. Бургас, ж.к. „..., бл. 1, вх. 8, ет. 22, с което на дружеството-
7
жалбоподател, на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 7а,
ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ (Наредбата).
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8