№ 131
гр. /населено място/, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – /населено място/ в публично заседание на двадесет и
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Сузана Ем. Полизоева
при участието на секретаря Силвия Кирова
като разгледа докладваното от Сузана Ем. Полизоева Административно
наказателно дело № 20231230200559 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. Ж. Л., ЕГН **********, от /населено
място/, против Наказателно постановление № 23-0314-000406/07.07.2023 г. на
Началник РУ към ОДМВР – /населено място/, РУ /населено място/.
В жалбата се сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно, издадено
в съществено противоречие с действителните факти и обстоятелства по
случая. Твърди се че на сочената дата не е осъществил вмененото ми действие
както в АУАН така и в НП. Иска се от съда да постанови решение, с което да
отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, представлява се от
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа
депозираната жалба, навежда допълнителни съображения за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, моли съда
да отмени обжалваното наказателно постановление. Претендират се сторени
по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган – Началник РУ към ОДМВР –
/населено място/, РУ /населено място/, редовно призован не се явява, не се
представлява. В писмото, с което е изпратена административната преписка е
инкорпорирано искане за потвърждаването му.
1
Районна прокуратура – /населено място/, ТО - /населено място/, не
изпраща представител и не взема становище по делото.
По делото са събрани писмени доказателства, приложени към
адм.наказателната преписка, писмени документи и приети като доказателства
по делото с проведените открити съдебни заседания, обективирани в
протоколи №№94/31.01.2024г.; 262/07.03.2024г., 386/02.04.2024г.,
580/20.05.2024г. и 742/25.06.2024г., както и видеозапис относно инцидента.
Разпитани са свидетелите М. А. С., И. Г. Д., А. Д. К., Д. В. К. и К.В.Ж..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с
посоченото НП в законоустановения 14-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН,
след като НП №23-0314-000406/07.07.2023г. е връчено е на жалбоподателя на
14.07.2023г., като жалбата е входирана в РУ /населено място/, с вх. №000-
7907 на 18.07.2023, тоест в цитирания срок.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по
настоящото дело е ангажирана за това, че на 28.06.2023 г. в 23:50 часа в гр.
/населено място/ по улица „М.“ като мотоциклетисти, КИМКО ПИПЪЛ ГТ,
***, БЪЛГАРИЯ, при обстоятелства: на 28.06.2023г., около 21:20 часа в
гр./населено място/, по ул.“М.“ управлява мотоциклет „Кимко Пипъл ГТ“, с
рег. № ***, собственост на Х.К.К. от гр. /населено място/, като при покана да
бъде изпробван с техническо средство Дрегер Алкотест 7510, с фабричен
номер ARPM-0699 за употреба на алкохол, същият отказва да му бъде
извършена проверка. На водача е издаден талон за медицинско изследване
номер 126860, като същия отказа да даде кръв за експертиза, е извършил: 1.
Отказва проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и не изпълни предписанието за изследване с доказ.
анализатор и за мед. изследване и вземане на биолог. проби за хим.
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, с което виновно е нарушил чл. 174, ал.3 от ЗДвП, поради което и
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.147, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено на
нарушителя наказание „Глоба“ в размер на 2 000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца и на основание Наредба №Iз-2539 от
2
17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 12 точки. Така издаденото НП е
връчено на нарушителя на 14.07.2023г.
За посоченото, на 28.06.2023г., свидетелят М. А. С., на длъжност
младши автоконтрольор при ОДМВР /населено място/, РУ /населено място/, в
присъствието на свидетеля И. Г. Д., съставил АУАН Серия GА № 888729 от
29.06.2023г. против Д. Ж. Л., в който отразил горната фактическа обстановка.
Актът е предявен на жалбоподателя, като същият го е разписал без
възражения на 29.06.2023г..
Въз основа на така съставения акт, на 07.07.2023 г. Началникът на РУ
към ОДМВР – /населено място/, РУ /населено място/ издал обжалваното НП
№ 23-0314-000406/07.07.2023 г., в което възпроизвел идентична на
изложената в АУАН фактическа обстановка и за нарушение на чл. 174, ал.3 от
ЗДвП, поради което и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.147, ал.3, пр.1 от
ЗДвП е наложено на нарушителя наказание „Глоба“ в размер на 2 000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца и на основание Наредба
№Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 12 точки. Така издаденото
НП е връчено на нарушителя на 14.07.2023г., като на 18.07.2023 г., чрез
наказващия орган в законоустановения срок е постъпила и разглежданата в
настоящото производство жалба.
От показанията на свидетелите сторени се установи следното:
Свидетелите М. А. С. и И. Г. Д. установяват, че не са присъствали на
инцидента, били изпратени по сигнал за възникнало ПТП на ул. „М.“. На
място установили жалбоподателят, който се качвал в линейката. Отишли в
Спешен център – /населено място/ за установяване данните на водача и
извършване проверка за употреба на алкохол и наркотици.
От изслушания в съдебно заседание свидетел А. К. се установява, че на
въпросната дата е управлявал електрическа тротинетка, на която возел
пасажер /негов приятел/. Блъснал се с мотоциклета, който се движил
успоредно с тротинетката, но не бил забелязал и поради направен завой на
ляво, тротинетката управлявана от свидетеля К. засякла мотоциклета и така
причинили ПТП, при което паднал водача на тротинетката-свидетеля К. и
возеното от него малолетно дете. Същият сочи че мотоциклета бил
управляван от лице с шлем и зад него се возило друго лице с каска. След
сблъсъка видял как лицето с шлема стояло до мотора, а лицето с каската било
3
паднало назад, около два метра зад мотора и не се движела. Сочи че лицето с
каската било жалбоподателя. Заведен бил в Спешен център от баща си, който
извикал след инцидента. Сочи че и двамата с малолетното дете били добре.
Твърди че след това отишли с баща си до РУ /населено място/, където поради
страх от наказание от баща си не дал точни показания, като сочи че в РУ
/населено място/ е заявил че той е блъскал тротинетката, а не я е управлявал.
Сочи че на мястото на ПТП-то не са разговаряли с полицаите. Единствено са
им казали да отидат за преглед до поликлиниката и след това да отидат в РУ-
/населено място/. Подчертава че лицето което било паднало зад мотора и
било качено в линейката е човека в залата-жалбоподателя.
Свидетелят Д. К. /баща на непълнолетния А. К./ установява, че е разбрал
за инцидента от синът си, който му се обадил по телефона. Впоследствие
синът му споделил, че не е „бутал“ тротинетката, а я е карал, което
обстоятелство се установява и от видеозаписа.
Свидетелят К.Ж. сочи че той е водачът на мотора и че жалбоподателя го
е помолил да го заведе от Вътрешна митница, където се офисите на
дружеството до дома на майка му в квартал Поляните гр./населено място/.
Сочи че при връщането обратно при движението по ул.“М.“ бил засечен от
дясно от тротинетка. При удара паднали, като той-водачът на мотора паднал с
мотора на една страна, а М., возещият се зад него, паднал назад около 3-4
метра. След като видял че М. е в съзнание, видял че до тротинетката имало
едно момче, като сочи височината на своите рамене, а другото било малко по-
встрани. Сочи че на децата видял че им няма нищо и избягал от
местопроизшествието тъй като се страхувал, защото няма нужната категория
за управление на мотора. Сочи че оставил М. да лежи на земята.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като непротиворечиви,
последователни и подкрепящи се от данните по делото. Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на
разпитаните по делото свидетели, и от приложените към
административнонаказателна преписка и приети по делото писмени
доказателства. Гласните и писмените доказателства, събрани по делото са
безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват
по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни
и логични.
4
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от
правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на
законоустановения срок за обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу
подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради
което се явява процесуално допустима.
Относно основателността на жалбата:
Административно-наказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната
истина и приложимия по делото закон.
Съгласно чл.189, ал.1 ЗДвП актовете, с които се установяват
нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за
контрол, предвидени в този закон. Съгласно чл.189, ал.12 ЗДвП наказателните
постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от
определени от него лица. В процесния случай се установи, че АУАН е
съставен от компетентен актосъставител – мл. автоконтрольор при ОДМВР
/населено място/, РУ /населено място/, а НП е издадено от компетентен АНО
–Началник РУ към ОДМВР /населено място/, РУ /населено място/,
упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.20 г. на Министъра на
вътрешните работи.
Съдът констатира, че са нарушени императивните процесуални правила
при издаването и на двата административни акта, касаеща часа на извършване
на ПТП-то –чл.42 и чл.57 ЗАНН. А именно и в двата акта като дата на
извършване на нарушението се сочи 28.06.2023г., но и в двата акта като час
на извършване на нарушението се сочат две конкуриращи се часа, а именно
23:50 часа и 21:20 часа, каса е се за разлика от времето от 2 часа и 30 минути
в нощния регистър, което съществено променя условията при които е
настъпило ПТП-то. Но всички участници в ПТП-то сочат че същото е
настъпило св. А. К. не си спомня дата, но сочи че било юли месец, вечерта, но
5
точно се стъмвало, не помни час. Пътното платно се е виждало добре, още не
било тъмно“ , цит.:„Беше надвечер към 8,30 часа 9 часа, лятото, беше юни
месец, нямаше дъжд, ясно беше времето.“ Сочи свидетеля Ж.. Предвид че се
сочи на ПТП което е през 28 юни, то към процесната дата слънцето е в залез
почти в 21 часа, а продължителността на деня е много голяма над 15 часа, но
независимо от това няма как свидетелите да сочат, че се е случило надвечер и
да не се е било стъмнило ако ПТП-то се е случило в 23:50 часа, което си е
почти полунощ и в никакъв случай не е надвечер. Но макар съдът да
възприеме като достоверно посочен час този от 21:20 часа , то остава под
въпрос как нарушителя ще разбере кой е именно верният час относно който
да изгради линията си на защита. Съгласно константната съдебна практика,
налице е съществено нарушение на административно производствените
правила, когато нарушението е ограничило правото на защита на нарушителя
или когато, в случай, че не е допуснато, крайният резултат би бил различен.
Наред с това във връзка с установените и посочени по-горе нарушения
относно АУАН, съгласно разпоредбата на чл.52, ал.1 от ЗАНН наказващият
орган е длъжен-нормата е императивна – да се произнесе по административно
наказващата преписка в месечен срок от получаването й. Отново съдът не
може да прецени АНО спазил ли е императивната разпоредба на закона
именно и защото липсва доказателство относно това, кога, но коя дата АНО е
получил административно наказващата преписка и сторил ли е своето
произнасяне в установения от закона месечен срок от получаването й, което
вече е процесуално нарушение от страна на наказващия орган.
Вместо това обаче, наказващият орган е пристъпил към издаване на
наказателно постановление. Допуснатите нарушения на процесуалните
правила при съставянето на АУАН са преповторени и в НП. С оглед
прецизност на постановения съдебен акт съдът счита за основателно да
обсъди и събрания доказателствен материал извън посоченото по-горе. Съдът
констатира и друго нарушение в АУАН и НП. Съдът счита, че са допуснати
съществени пропуски на производствените правила на ЗАНН при съставяне
на АУАН и НП и в частност на императивните изисквания на чл. 42, т.3 и т.4
от ЗАНН и на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В тази връзка видно от АУАН и НП е
прието, че на 28.06.2023 г. в 23:50 часа в гр. /населено място/ по улица „М.“
като мотоциклетисти, КИМКО ПИПЪЛ ГТ, ***, БЪЛГАРИЯ, при
обстоятелства: на 28.06.2023г., около 21:20 часа в гр./населено място/, по
6
ул.“М.“ управлява мотоциклет „Кимко Пипъл ГТ“, с рег. № ***, собственост
на Х.К.К. от гр. /населено място/, като при покана да бъде изпробван с
техническо средство Дрегер Алкотест 7510, с фабричен номер ARPM-0699 за
употреба на алкохол, същият отказва да му бъде извършена проверка. На
водача е издаден талон за медицинско изследване номер 126860, като същия
отказа да даде кръв за експертиза, е извършил: 1. Отказва проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не
изпълни предписанието за изследване с доказ. анализатор и за мед.
изследване и вземане на биолог. проби за хим. лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.
В конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от
извършване на нарушението, респективно от открИ.е на нарушителя. От своя
страна обжалваното наказателно постановление е постановено на 9-я ден от
издаване на АУАН. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани
в разпоредбата на чл.34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална
страна.
Но с оглед изложеното по-горе съдът констатира, че при съставянето на
акта и издаването на наказателното постановление са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които са предпоставка за отмяна на НП
само на това основание, а именно за нарушение на императивните изисквания
на чл. 42, т.3 и т.4 от ЗАНН и на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН и по конкретно
наличието и в двата акта на два часа на извършване на ПТП-то, което и с
оглед на времевия отрязък от часовия пояс касае различна видимост поради
светлата част на денонощието, в случай че ПТП-то се е сторило в 21:20 часа и
в тъмната част от денонощието, когато ПТП-то е в 23:50 часа и ограниченото
право на защита относно жалбоподателя. Но също така съдът констатира, че
АУАН и атакуваното НП се сочи за нарушител жалбоподателя Л., който както
актосъставителя, така и наказващия орган е определил, че е именно Д. Л. е
административнонаказателно отговорен за посоченото по –горе нарушение,
което касае нарушение на чл.174, ал.3 пр.1 от ЗДвП, съгласно която Водач на
моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
7
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, за срок
от две години и глоба 2000 лв..
Първата и основна характеристика, която следва да притежава
носителят на отговорността по тази именно разпоредба е той да има
качеството на ВОДАЧ. Съгласно легалната дефиниция на Водач се намира в
ЗДвП, параграф 6, т.25, а именно: "Водач" е лице, което управлява пътно
превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или
кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата, а т.26
дифинира понятието пътник, то "Пътник" е лице, което се намира във или на
пътно превозно средство, но не участва в управлението му.
В случая по делото е безспорно установено, че Л., се е возил на
процесния мотор, сочен в АУАН и НП като мотоциклет Кимко Пипал.
Същият не е имал качеството на водач на соченото МПС, с оглед мястото на
което е седял, а именно зад шофьора-водач на мотоциклета , свидетеля Ж. , то
Л. е имал качеството си на пътник, тъй като се намира на МПС-то, но не
участва в управлението му. Докато свидетеля Ж. сам сочи, а и свидетелските
показания на св.А. К., които кореспондират пряко и в унисон с тези на
свидетеля Ж., че именно последния е водача на мотора, същият е бил с шлем
на главата, а жалбоподателя Л. е бил пътника зад него, с обикновената каска.
Сочената за нарушена правна норма би била нарушена само ако отказът бе
извършен от водача на управляваното МПС, в настоящия казус Мотоциклет
Кимко Пипал, а именно Ж.. При пристигането на полицията както сочат
всички свидетели, полицаите не са били свидетели на ПТП-то. В акта
ползваните термени говорят за това че полицаите са били по време на
произшествието и именно в този момент и направен отказа за пробите, а от
събрания доказателствен материал категорично се установи, че те дори не са
видели действителното разположение на ППС-та, тъй като самите водачи са
ги преместили, още по-малко са установили кой са действителните водачи,
тай като както сочи свидетеля К. те са пристигнали когато са качвали Д. Л. в
линейката, който сам сочи в обяснението си, че не е управлявал мотоциклета,
8
а е возещия се отзад и който следствие удара е останал на място на земята
поради тежестта на удара и падането си. Свидетелите К.и баща и син сочат че
полицаите на място не са разговаряли нищо с тях , само са ги насочили за
преглед в поликлиниката след което са ги изискали да отидат в полицията.
Дори към онзи момент собственоръчните обяснение на жалбоподателя
навеждат на тезата че той не е водача на ППС-то. С оглед предявения
видеозапис, гледан в присъствието на жалбоподателя и А. К. и баща му се
установява безспорно механизма на ПТП-то, както и че свидетеля К. не е бил
докрай откровен в обясненията си пред полицията поради страх от наказание
от неговия баща. Което същият обаче след като изрично сподели пред съда и
изложи възприетите от него събития, които пряко кореспондират с
видеозаписа и с показанията на неговия баща свидетеля Д. К. и на свидетеля
Ж. установиха безспорно че жалбоподателя Л. не е бил водача на мотора и
същия не го е управлявал във времето преди и по време на ПТП-то, а е бил
пътникът возещ се зад водача на мотора, а именно свидетеля Ж..
С легалната дефиниция на понятието "водач" дадена с разпоредбата
на пар. 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и отразеното като такова лице в АУАН и
последвалото НП, това не е лицето Д. Л., което да управлява пътно превозно
средство, КИМКО ПИПЪЛ ГТ, ***, БЪЛГАРИЯ, при обстоятелства: на
28.06.2023г., около 21:20 часа, дори не и в 23:50 часа в гр./населено място/, по
ул.“М.“ да е управлява мотоциклет „Кимко Пипъл ГТ“, с рег. № ***,
собственост на Х.К.К. от гр. /населено място/. При покана да бъде изпробван
с техническо средство Дрегер Алкотест 7510, с фабричен номер ARPM-0699
за употреба на алкохол, същият отказва да му бъде извършена проверка. На
водача е издаден талон за медицинско изследване номер 126860, като същия
отказа да даде кръв за експертиза. Всички тези действия не са направени
непосредствено след ПТП-то, а значително по-късно , както сочат и самите
полицаи, а са извършени в Спешния център, с което по данни от атакуваните
актове е извършил: 1. Отказва проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълни предписанието за
изследване с доказ. анализатор и за мед. изследване и вземане на биолог.
проби за хим. лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, като същият твърди пред органите на МВР че той не е
водачът, което се и установи и в настоящото производство. Проверката от
полицейските органи за употреба на алкохол не е по време на управление на
9
МПС. Не това е целта на съдържащата се в ЗДвП нормативна регламентация.
При ПТП, каквато безспорно се установи че се случила на посоченото време
и място, то проверката за употреба на алкохол обективно не може да бъде
извършена към момента на управление на МПС, а се извършва едва след
установяването на ПТП и водачите на МПС, участници в него. От Л. се
оспорва, че той е бил водачът на МПС-то и оспорва също че той е управлявал
процесното МПС и като негов водач е причинил ПТП. Поради това органите
на МВР е следвало да извършат щателно разследване и да установят кой е
действителният водач на мотоциклета за да може по отношение на него да
извършат евентуално проверка и наложат своите санкции , като изготвят и
релевантни актове.
От разпоредбата на чл.174, ал.3, предл.1 ЗДвП, с която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, следва извода,
че съставомерен признак на нарушението по повдигнатото на Л.
административнонаказателно обвинение, е наличието на качеството му на
водач, управлявал МПС-то-мотоциклет Кимко Пипал, с рег.№***,
собственост на Х.К.К. от гр./населено място/. Според състава на съда не е
установен от АНО по безспорен и категоричен начин, че именно
жалбоподателя Л. е водача на процесното МПС е че именно той е лицето,
което го е управлявало към момента на ПТП-то.
Доколкото в административно наказателното производство АНО е този,
който не просто следва да издаде наказателното постановление, но в съдебна
фаза в негова тежест е да установи и докаже при условията на пълно главно
доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и
индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят
административнонаказателната отговорност.
Предвид изложеното, съдът приема, че процесното НП е неправилно и
незаконосъобразно, поради което същото следва да се отмени.
С оглед изхода от спора основателна се явява претенцията на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените по
делото разноски, които по аргумент от чл.63д ЗАНН се присъждат по реда на
АПК. В тази връзка, съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
10
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. По
делото е представен договор за правна защита и съдействие (лист 101 от
делото), от който е видно, че за процесуално представителство е договорено
възнаграждение в размер на 500 лева, което е заплатено изцяло и в брой при
подписване на договора, което обстоятелство е удостоверено в самия
документ. Доколкото е направено искане за присъждане на разноски, не е
налице възражение за прекомерност и действителното им извършване е
доказано посредством отразеното в договора за правна защита и съдействие,
то такива следва да се присъдят в претендирания размер от 500 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, /населено
място/кият районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0314-000406/07.07.2023 г.
на Началник РУ към ОДМВР – /населено място/, РУ /населено място/, с което
на Д. Ж. Л., ЕГН **********, от /населено място/, за нарушение на чл.116 от
ЗДвП, на основание чл.174, ал.3, предложение 1 от ЗДвП, му е наложена
„Глоба” в размер на 200.00 /двеста/ лева, лишаване от право да управлява
МПС за 24 месеца и на основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР
му се отнемат общо 12 точки.
ОСЪЖДА ОД на МВР – /населено място/, РУ /населено място/, да
заплати на Д. Ж. Л., ЕГН **********, от /населено място/, сумата от 500
/петстотин/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - /населено място/, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на
глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – /населено място/: _______________________
11