Р Е Ш Е
Н И Е
№ 179
гр. Несебър, 25.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: В.С.
при участието на секретаря А.Г., като разгледа гр. д. № 576 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
От ищеца „В.и к.” ЕАД
срещу Я.К.Х. са предявени осъдителни за присъждане на сумата от 183,28 лв. –
главница, както и за присъждане на сумата от 16,41 лв. – лихва върху главницата
за периода 26.12.2015г. – 17.12.2018г. Главницата се претендира за потребени
ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода през отчетен период
26.03.2015г. – 16.10.2018г. до имот в гр. С.В., комплекс „П.Д.” бл. *, вх. *,
ап. А-*, аб. № ***. Изложено е, че ищецът и ответникът са страни по валидно
възникнало облигационно отношение, по силата на което за цитирания отчетен
период неплатените задължения възлизат на 183,28 лв., като за тези суми от
ищеца са издадени 4 бр. фактури в периода 25.11.2015г. – 25.10.2018г. Посочено
е, че сумите е следвало да бъдат заплатени в 30 дневен срок от издаване на
съответната фактура, като в посочените срокове не са постъпили плащания. На
това основание се отправя претенция и за присъждане на лихва за забава. С тези
доводи до съда е отправено искане да уважи исковете. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответника е депозиран отговор, с който исковете
се оспорват по основание и размер. Сочи се, че ответникът не е обитавал
посочения обект през годините. Акцентира се, че е невъзможно при обитавано
жилище да са изразходвани 1-2 кубика вода през летния сезон. Твърди се, че
водата и стойността й са изписани служебно от ВиК. С тези доводи от съда се
иска да отхвърли иска. Претендират се разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следна фактическа обстановка:
Видно от заявление за откриване на партида ответникът Х.
поискал да му бъде открита партида за новомонтирани водомери на адрес в гр. С.В.,
апартамент А8, бл. 1, „П.Д.”. Легитимирал се като собственик на обекта (видно и
от нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот № **, том **, рег. №
***, нотариално дело № *** от ****г. на нотариус С.А.). На 15.03.2012г. от
техник в обекта бил монтиран водомер с № ***, пломба № ***. От представените към исковата молба писмени доказателства (справка
извлечение и 4 бр. фактури), които не са оспорени от ответника, се установява,
че за посочения апартамент на името на Х. била открита партида с клиентски
номер ***. В периода 24.10.2014г. – 16.10.2018г. били осъществявани различни
отчитания на показанията на водомера, като потреблението му нараснало от 109 на
167 куб.м. За отчетния периода 26.03.2015г. – 22.10.2015г. били отчетени 10 куб.м.
на обща стойност 22,44 лв. (видно от фактура № ********* от 25.11.2015г.), за
отчетния период 22.03.2016г. – 21.10.2016г. били отчетни общо 15 куб.м.
на стойност 34,52 лв. (видно от фактура № ********** от 25.11.2016г. с
начислени суми и за вода „от разпределение”), за отчетния период 22.10.2016г. –
30.10.2017г. - 15 куб.м. на стойност 34,56 лв. (видно от фактура № **********
от 27.11.2017г.), а за отчетния период 31.10.2017г. – 16.10.2018г. – общо 18 куб.м.
на стойност 95 лв., с начислени суми и за вода „от разпределение” (видно от
фактура № ********** от 25.10.2018г.).
От изготвената по делото съдебно-техническа експертиза
(на л. 33 – л. 40) се установява, че водоснабдяваният обект представлява
апартамент А-* в комплекс „П.Д.” в гр. С.В., като в него е монтирано
измервателно устройство и е открита партида с абонатен номер ***. Измервателното устройство било монтирано в инсталационен канал в
санитарния възел. Установен бил актуален отчет към момента на проверката на
място – 189 кубика. Вещото лице констатирало, че за отчетния период
26.03.2015г. – 16.10.2018г. доставената и консумирана питейна вода, преминала
през измервателното устройство, е 58 куб. м., а от разпределение са начислени
17,55 куб. м. – общо 75,55 куб.м. Посочено е, че количеството „от разпределение” е начислено правилно от оператора.
От изготвената съдебно-счетоводна експертиза (на л. 27 –
л. 32 от делото) се установява, че цитираните по-горе фактури са осчетоводени в
счетоводство на ищеца. Направен е извод, че счетоводството на ВиК е водено
редовно, като за плащане по фактурите е останала сумата от 183,28 лв. За
периода 26.12.2015г. –
17.12.2018г. е определена лихва за забава върху дължимата главница в размер на
16,41 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
По предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата
страна, основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той
трябва да установи, че за процесния период до процесния адрес е извършено
водоподаване във фактурираните количества. Ищецът следва да докаже и размера на
претенцията си. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника
е да докаже погасяване на дълга
Както се посочи от неоспорените писмени
доказателства, приети по делото, се установява, че до обект в гр. С.В., апартамент А8, бл. 1, „П.Д.”, по партидата с клиентски номер *** на ответника Х., за процесния период
(от 26.03.2015г. – 16.10.2018г.), е доставено фактурираното количество вода. По делото не се спори, че
между страните е действал договор за доставка на вода, по силата на който за ответника
(по подадено от него заявление) е открита партида с посочения клиентски номер. Т. е. съдът намира за доказано по делото, че между страните е възникнала
облигационна връзка, по силата на която ответникът е бил потребител на вода.
Както се посочи съдържанието на фактурите не е оспорено по делото, поради което
съдът приема за доказано, че ответникът е бил потребител за доставената до
цитирания адрес вода, до който за процесния период са доставени общо 75,55 куб.
м. вода. Този факт се потвърждава и от изготвената по делото съдебно-техническа
експертиза. На това основание са му начислени и съответните дължими суми за
отчетните периоди, като размерът на задълженията му възлиза общо на 183,28 лв. (в такава насока и
изготвената съдебно-счетоводна експертиза).
С оглед изложеното може да се направи извод, че искът за
сумата от 183,28 лв. се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По предявения иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД:
В тежест на
ищеца е да докаже наличието на главен
дълг и изпадането на ответника в забава за посочения период – 26.12.2015г. – 17.12.2018г. С оглед изводите на съда във връзка с иска за главница,
то наличието на главен дълг е доказано по делото. Наред с това първата от
издадените фактури е с краен срок за плащане до 25.12.2015г., поради което
ответникът действително е изпаднал в забава от 26.12.2015г. За посочения в
исковата молба период размерът на дължимата лихва е от 16,41 лв., поради което и този
иск следва бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на делото и направеното искане на
ищеца следва да му се
присъдят разноски. От поисканите в списъка по делото (на л. 47)
безспорно се установяват заплатена държавна такса в размер на 100 лв. и
заплатени депозити за експертизи в общ размер от 450 лв. Наред с това, съдът намира, че при
определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена нормата
на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото
възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Т.е. съдът следва да
определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата
на фактическа и правна сложност по настоящото производство и като се вземе
предвид ниският размер на претендираната сума, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на заявителя
следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер
на 100 лв. Още повече, че осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство по делото се свежда единствено до подаване на исковата молба и подаване на молби за внесени
депозити, докато в съдебно заседание ищецът е бил представляван от надлежно
упълномощен адвокат. Следователно
за исковото производство на ищеца следва да се определи дължимо
юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв. Т.е. общият размер на осъществените и поискани
от ищеца разноски в исковото производство е 650 лв.
С оглед
разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК следва в решението да се посочи
банкова сметка, ***аплатени.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Я.К.Х., роден на ***г., гражданин на Норвегия, с постоянен адрес в гр. С.В., жилищна сграда „П.Д.”, бл. *, вх. *, ет. *, ап. **, БУЛСТАТ: ***, да заплати на
„В.и к.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сграда „Метални
панели и конструкции”, ет. 4, представлявано от изпълнителния директор – Г.Й.Т., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 183,28 лева, представляваща незаплатена стойност по издадени фактура № ********* от
ОСЪЖДА Я.К.Х., роден на ***г., гражданин на Норвегия, с
постоянен адрес в гр. С.В., жилищна сграда „П.Д.”, бл. *, вх. *, ет. *, ап. **,
БУЛСТАТ: ***, да заплати на „В.и к.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, сграда „Метални панели и конструкции”, ет. 4,
представлявано от изпълнителния директор – Г.Й.Т., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 650 лв., представляваща
разноски в настоящото производство, от които 100 лева държавна такса, 450 лв. внесени депозити за експертизи и 100
лева юрисконсултско възнаграждение.
БАНКОВА сметка *** „В.и к.” ЕАД, по която могат да се заплатят присъдените
суми: ЦКБ – клон Бургас, IBAN – ***, BIC – ***.
Друг начин на плащане – на каса в касовите салони на „В.и к.” ЕАД ***.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: