Р Е Ш Е Н И Е
№ …… 02.07.2019 година гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На осемнадесети
юни 2019 година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело №1690 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е с правно основание чл.422 ГПК
във вр. с във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 228 от ЗЗД.
Ищецът „РОМФАРМ КОМПАНИ” ООД
София твърди в исковата молба, че е собственик на земеделски земи и основният предмет на
дейност на дружеството е отдаване под наем и аренда на собствените му
земеделски имоти. При осъществяване на търговската си дейност ищецът влязъл в
търговски отношения с ответника „ТЕРАМИС 2007" ЕООД. На 27.07.2017г. между
„РОМФАРМ КОМПАНИ" ООД в качеството му на наемодател и „ТЕРАМИС 2007"
ЕООД в качеството му на наемател и М.Д.М. в качеството му на поръчител бил
сключен Договор за отдаване под наем на земеделски земи за срок една стопанска
година, считано от 01.10.2017г. до 30.09.2018г. По силата на договора на
наемателя били предоставени за временно и възмездно ползване имотите описани в
чл. 1, ал. 1 от Раздел I „Предмет на договора" с обща площ 139, 243 дка, находящи се в землището на с. Бяло Поле, с. Столетово и с. Княжевско, общ. Опан, обл.
Стара Загора. Съобразно уговореното в
чл.6 ал.2 на раздел III „Предаване и приемане на
наетата земеделска земя" от Договора за наем на земеделски земи,
наемателят се задължил да заплати наемна цена за стопанска 2017/2018г. в размер
на 45,00 лева на декар или общо сумата 6
265, 93 лева. Наемното плащане следвало
да се извърши от наемателя по следния начин: 50 %
представляващи сумата от 3 132, 97 лв., платима в срок до 30.10.2017г.; 50 % представляващи сумата от 3132, 96 лв., платима в срок до
30.03.2018г. За дължимата наемна цена била издадена Фактура №50163 от
02.05.2018 г. Съобразно уговореното в чл.9, ал. 1 от Договора, наемателят дължал
на наемодателя законна лихва за забава върху неплатената сума за всеки ден на
забавата до окончателното му заплащане.
Наемодателят изпълнил коректно задължението си да предаде
отдадените под наем имоти в държане на наемателя. За периода на действие на
договора, наемодателят осигурил спокойно и безпрепятствено ползване на
земеделската земя, предмет на наемните правоотношения. Въпреки това наемателят
изпаднал в просрочие при изпълнение на задължението си за заплащане на наемната
цена за
стопанската 2017/2018 г. и на датите на падежа
- 30.10.2017
г., съответно 30.03.2018 г. не
извършил каквото и било плащане по банковата сметка на ищеца. Така за наемателя
е възникнало договорно задължение за заплащане на уговорената наемна цена по Договор
за наем на земеделски земи от 27.07.2017 г. за стопанската 2017/2018 г. в размер на 6 265, 93 лв. (139,
243 дка х 45,00 лв/дка), както и обезщетение за забава за периода: от 31.10.2017 г.
до 15.02.2019 г. в размер на 411, 51 лв.; от 31.03.2018 г. до 15.02.2019 г. в размер на 280, 14 лв.
Ищецът сочи, че през месец януари 2019г отправил покана
под формата на напомнително съобщение към ответника да заплати дължимите наемни
вноски за стопанската 2017/2018 г. по Договор за наем на замеделски земи от
27.07.2017 г., но плащане не било извършено.
За обезпечаване на своето вземане ищецът завел ЧГД
№968/2019г. пред РС СТ.Загора по реда на чл.410 ГПК. По делото била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение №586/19.02.2019г. Уточнява, че в
подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение и в самата заповед за
изпълнение на парично задължение №586/19.02.2019г., поради техническа грешка била
поискана и присъдена лихва в грешен размер, а именно: 823,34 лв. за периода от 31.10.2017г. до 15.02.2019г. и 560 лв. за периода от 31.03.2018г. до
15.02.2019г. , вместо реално дължимата в размер на 411,51 лв. за периода от 31.10.2017г. до 15.02.2019г. и 280,14 лв. за периода от 31.10.2017г. до 15.02.2019г. Издадената
Заповед била връчена на длъжника, който на 06.03.2019г. подал възражение и на
следващия работен ден - 07.03.2019г. извършил частично плащане по банковата
сметка на ищеца в размер на 2 000 лв.
Моли съда да постанови съдебно решение, с което да приеме за установено по отношение
на ответниците „ТЕРАМИС
Ответниците „ТЕРАМИС
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
От
приложеното към настоящото дело ч.гр.дело № 968/2019г. по описа на Районен съд
Ст.Загора се установява, че на основание чл.411 ал.3 ГПК, съдът е издал заповед
за изпълнение № 586/19.02.2019г., съгласно която е разпоредил длъжниците „ТЕРАМИС
По делото не се спори и се установява от представените:
договор за наем на земеделска земя от 27.07.2017г. за стопанската 2017/2018г.,
че страните по делото са били в облигационни отношения по договори за наем на
земеделска земя, по силата на които ищецът в качеството на наемодател е
предоставил на ответника – наемател за временно възмездно ползване собствените
си земеделски имоти, подробно описани в договора с обща площ 139,243дка, за
срок от една стопанска година -
01.10.2017г. до 30.09.2018г./чл.1 от договорите/, при наемна цена 45,00лв.
на декар /чл.6 на договора, платима 50% до 30.10.2017г. и 50% до 30.03.2018г. В чл.9 страните са уговорили, че при забава в
наемното плащане се дължи законна лихва за забава.
Предвид
така събраните по делото доказателства съдът намира, че страните са били в
облигационно правоотношение по договор за наем, по силата на което ищецът е
предоставил на ответника за временно възмездно ползване земеделски земи с площ 139,243
дка. Не е спорно по делото, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора,
като през стопанската 2017/2018г. е предоставил на ответника за ползване собствените
си земеделски имоти. С оглед на това в
тежест на наемателят е възникнало задължението за заплащането на наемната
цена съобразно договореното между страните и разпоредбите на чл.232 ал.2 и
чл.228 от ЗЗД. Тъй като ответникът не представя доказателства опровергаващи
твърденията на ищеца за неизплатен наем за процесната стопанска година, то
съдът приема за установено, че е налице неизпълнение на основното задължение по
договорите за наем от страна на наемателя, а именно заплащането на определената
наемна цена. С оглед задължението на съда по чл.235 ал.3 ГПК да вземе предвид и
настъпилите след предявяване на иска факти от значение за спорното право, съдът
намира, че следва да взема предвид направеното от ответниците след издаване на
заповедта за изпълнение частично плащане на наемната цена в размер на 2000лв.,
за което ищецът представя преводно нареждане от 07.03.2019г.
Предвид горното съдът счита, че така предявения иск с
правно основание чл.232 ал.2 от ЗЗД се явява основателен и доказан.
По отношение на обективно съединения иск по чл.86 от ЗЗД
за заплащане на обезщетение за забава в плащането на главницата, съдът намира
за установено следното: Съгласно разпоредбата на чл.86 ал.1 от ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата, като когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му /чл.84
ал.1 ЗЗД/, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен /чл.84 ал.2 ЗЗД/. В случая от представения по
делото договор за наем от 27.07.2017г. е видно, че страните са уговорили
заплащането на наемната цена да бъде извършено както следва: 50% до 30.10.2017г. и 50% до 30.03.2018г., поради което съдът приема, че ответникът изпада в
забава след тези дати – съответно на 31.10.2017г. и на 31.03.2018г. Размерът на
лихвата за забава в плащането на главницата от 3132,97лв., служебно изчислена
от съда за периода 31.10.2017г. до претендираната дата 15.02.2019г. възлиза на 411,67лв.;
лихвата за забава в плащането на главницата от 3132,97лв., служебно изчислена
от съда за периода 31.03.2018г. до претендираната дата 15.02.2019г. възлиза на
280,25лв.
Предвид горното съдът намира, че обективно съединените
искове за лихва за забава се явяват основателни и доказани и следва да бъдат
уважени в предявените размери.
Предвид
изложеното на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК и т.12 ТР №4/18.06.2014г. на ВКС
по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по настоящото дело разноски
общо в размер на 199,15лв. /99,15лв. ДТ и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение с ДДС/, както и направените в заповедното производство разноски
общо в размер на 239,15лв. /139,15лв. ДТ и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение/.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ТЕРАМИС
сумата от 4 957,58 лв., представляваща главница по Договор
за наем на земеделски земи от 27.07.2017г. за стопанската 2017/2018г. /след
приспадане на направеното на 07.03.2019г. частично плащане от 2000лв./,
сумата от 411,51 лв., представляваща лихва за забава в
плащането на главницата от 3132,96лв. за периода 31.10.2017г. до 15.02.2019г.,
сумата от 280,14 лв. представляваща лихва за забава в
плащането на главницата от 3132,96лв. за периода 31.03.2018г. до 15.02.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.02.2019г.
до окончателното плащане, за
изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на „РОМФАРМ КОМПАНИ” ООД София, с п.а. против „ТЕРАМИС
ОСЪЖДА „ТЕРАМИС
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :