№ 770
гр. Варна, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Юлия Р. Бажлекова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. И.
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100500578 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от АЛ. Н. СТ., чрез процесуален представител
адв. Б.Б., въззивна жалба срещу Решение № 262724 от 29.10.2021 г., постановено по гр.д. №
13317/2019 г., по описа на Районен съд – Варна, с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя срещу Ф. ИДР. ОСМ. обективно евентуално съединени искове, както следва:
1./ иск с правно основание чл. 23 ал. 1 от СК за приемане за установено в отношенията
между страните, че придобитият по време на брака им, по силата на Нотариален акт № 224,
том II, рег.№6521, дело № 408 от 2000 год. недвижим имот-сграда и земя, а именно:
Апартамент № 13, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
72709.501.290.1.13, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-29/23.04.2015 г. на ИД на АГКК, находящ се в сграда с идентификатор
72709.501.290.1, с адрес: село ****, , както и 6,8823% идеални части от общите части на
сградата, ведно с 126,00 кв.м. идеални части от дворното място с идентификатор
72709.501.290, в което е построена сградата, цялото с площ от 5 730 кв.м. е придобит изцяло
с лично имущество на АЛ. Н. СТ. и е негова лична собственост; 2./ иск с правно основание
чл. 23, ал. 2 от СК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът
притежава в лична собственост 12000/12300 ид. части от придобития по време на брака им
гореописан недвижим имот, поради частична трансформация на лични средства на АЛ. Н.
СТ., както и ищецът е осъден на основание чл. 78, ал. 3 от СК да заплати на ответника
сумата от 1112,30 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
Въззивникът изразява становище, че обжалваното решение е неправилно, като
1
постановено при нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила,
както и че същото е необосновано. Сочи, че със събраните в хода на производството
многобройни писмени и гласни доказателства е доказал по категоричен начин личния
характер на придобитото имущество. Жалбоподателят оспорва като абсолютно
незаконосъобразни изводите на съда, че договорът за дарение, сключен между него и
неговата майка З.С. е антидатиран и е изготвен за целите на настоящото производство.
Твърди в този смисъл, че чрез свидетелските показания е установил истинността на
документа, като от изслушаната Съдебно-графологична експертиза се доказвало с
категоричност, че подписът положен върху договора е именно на З. С.а. Сочи, че не
съществува нормативно изискване договорът да бъде с нотариална заверка, както
неправилно е приел съда. На следващо място твърди, че в становището си Ф. ИДР. ОСМ.
заявила, че „средствата са дарени за семейството, а не лично на ищеца“, с което самата
ответница признала за извършеното на дарение от страна на майката на ищеца. По подробно
изложени съображения оспорва извода на първоинстанционния съд, че показанията на
свидетелите З. С.а и А.П. са противоречиви, като счита, че такова противоречие е налице с
показанията на разпитаните по инициатива на ответната страна свидетели. В заключение
въззивникът твърди, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си,
произтичащо от разпоредбите на чл. 12 и чл. 235 от ГПК да постанови решението си въз
основа на доказани, съобразно правилата за доказателствената тежест, правнорелевантни
факти, като обсъди всички допустими и относими доказателства, възраженията и доводите
на страните. По гореизложените съображения моли за отмяна на обжалваното решение и
уважаване на исковете с присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Ф. ИДР. ОСМ., чрез адв.
М.Д.Д., с който жалбата се оспорва като неоснователна и се претендира потвърждаване на
решението, като постановено в съответствие с материалния закон, процесуалните правила и
обосновано. Сочи, се че първоинстанционният съд внимателно и поотделно е разгледал и
обсъдил всички доказателства за установяване на релевантните за изхода на спора доказани
факти и обстоятелства. Въззиваемата твърди още, че съдът правилно не е кредитирал
представения договор за дарение на две самостоятелни основания- че в качеството на трето
лице може да бъде увредена от антидатирането на документа, както и че същият не
кореспондира с твърденията изложени в исковата молба, а им противоречи. Сочи, че
изводът на първоинстанционния съд, че ищецът не е доказал безспорно и категорично
размерът на вложените средства, които имат личен произход и влагането им при
придобиване на имота, е правилен и е основан на подробна преценка на всички
доказателства по делото. Позовавайки се на съдебна практика на ВКС излага твърдения, че
при придобиване на името на единия съпруг е изключена трансформацията на лично
имущество на другия съпруг. По изложените съображения отправя искане въззивната жалба
да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на извършените съдебно-деловодни
разноски.
2
В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на
въззивника поддържа становището си, че процесното жилище е закупено изцяло с
извънсемейни средства, като твърди, че същите са осигурени с помощта на родителите на
неговия доверител, като единствено поради факта, че родителите на бившата му съпруга са
били наематели на апартамента, същият е закупен на името на последната. Основанието на
сключения договор било наличието на трудово правоотношение на родителите с
предприятието. По изложените съображения обосновава искането си за отмяна на
решението и уважаване на исковете, съобразно реда на предявяването им в условията на
евентуалност. Претендира присъждане на разноски.
Процесуалният представител на въззиваемата в пледоарията си по същество отправя
искане за оставяне без уважение на подадената въззивна жалба.
В представена писмена защита оспорва твърденията на въззивника, че апартамента е
закупен на нейно име само поради факта, че е ведомствено жилище, тъй като от
доказателствата по делото се установявало, че не е имало пречка негови купувачи да бъдат
лица, които не са работили в предприятието. Възразява и срещу кредитирането на доводите
му, че не е присъствал на сделката, тъй като е пътувал по корабите със своя баща, тъй като
същите не били недоказани. От друга страна счита за правилен извода на
първоинстанционният съд, че въззивникът не е успял да докаже безспорно и категорично
размерът на средствата и тяхното влагане в придобиване на имота. По подробно изложени
съображения отново оспорва твърдяното от насрещната страна дарение, както и
доказателствената сила на приложения по делото договор. Поради изложеното поддържа
искането си за потвърждаване на обжалваното съдебно решение.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Производството пред Варненския районен съд е образувано по искова молба от АЛ.
Н. СТ. срещу Ф. ИДР. ОСМ., с която са предявени в условията на обективно евентуално
съединяване следните искове:
1.) иск с правно основание чл. 23 ал. 1 от СК за приемане за установено по отношение
на Ф. ИДР. ОСМ., че придобитият по време на брака между страните, по силата на
Нотариален акт№ 224, том II, рег.№6521, дело № 408 от 2000 год. недвижим имот-сграда и
земя, а именно: Апартамент № 13, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 72709.501.290.1.13, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-29/23.04.2015 г. на ИД на АГКК, находящ се в сграда с
идентификатор 72709.501.290.1, с адрес: село ****, със застроена площ от 93,25 кв.м.,
състоящ се от три стаи, кухня, баня, тоалет, коридор и две тераси, при граници на
апартамента: на същия етаж: 72709.501.290.1.14, под обекта: 72709.501.290.1.10; над
обекта: 72709.501.290.1.16, ведно с принадлежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 13, с
площ от 8,58 кв.м., при граници на избата: избен коридор, изби на апартамент № 15, 1 и 9,
двор, изба на апартамент № 2 и изба на апартамент № 3, както и 6,8823% идеални части от
3
общите части на сградата, ведно с 126,00 кв.м. идеални части от дворното място с
идентификатор 72709.501.290, в което е построена сградата, цялото с площ от 5 730 кв.м., е
придобит изцяло с лично имущество на А.С. и е негова лична собственост, както и 2.) в
условията на евентуалност иск с правно основание чл. 23, ал. 2 от СК съдът да приеме за
установено, по отношение на ответника, че ищецът А.С. притежава в лична собственост
12000/12300 ид. части от гореописания недвижим имот, поради придобиването му с лични
средства съответстващи на претендираните идеални части.
Ищецът твърди, че с Ф.О. са бивши съпрузи по силата на сключен граждански брак на
07.07.1996 г., по време на който се е родило пълнолетното вече тяхно общо дете. Бракът е
прекратен по силата на влязло в сила Решение № 295 от 25.01.2019 г. по гр.д.№ 10686/2018
година на PC - Варна. През първите години на семейното им съжителство живеели на
квартира, разходите по поддръжката на която, както и дължимите сметки поемал ищецът,
тъй като ответницата престанала да работи след като се оженили. Той издържал и дъщеря
им.
След като дълги години живеели на квартира /от 1995 г./ през 2000 г. му се отдала
възможност да закупи имотът, в който живеели под наем, предоставен им от консервената
фабрика, която била собственик на имота. За закупуването му били заплатени 12 330 лева и
около 2 000 лева разноски по прехвърлянето му. Въпреки че, той пътувал като моряк на
търговски и пасажерски кораби, средствата, които заработвал съпругата му използвала за
поддържане на себе си, детето и дома, поради което нямали никакви спестявания. Тя също
нямала никакви спестявания, а и не работила, тъй като ищецът като моряк изкарвал пари и я
издържал изцяло. Това наложило ищецът да се обърне за финансова помощ за закупуването
на жилището към своите родители. Баща му разполагал със средства, тъй като също бил
моряк и имал високи доходи. Той обменил сумата от 12 000 щатски долара, след което му я
дарил за закупуването на апартамента. Последният бил платен от ищеца на няколко вноски,
както следва: на 21.11.2000 г. той заплатил лично на „Варнаконсерв“ - гр. Варна сумата от
2900 лева; на 22.11.2000 г. заплатил отново лично на дружеството сумата от 3050 лева, а на
05.05.2011 г. леля му Силвия Стаменова заплатила на касата на „Варнаконсерв“ - гр. Варна
сумата от 3930 лева. Наложило си леля му да заплати вноската, тъй като в този период е
упражнявал професията си на кораб извън страната. Четвъртата вноска от 2450 лева била
заплатена отново с лични средства от ищеца. Сумата от 12 000 долара, с левова
равностойност 25 860 лева, му била предоставена от неговия баща около октомври месец
2000г. Със заплата, която получавал през 2003 г. – 2004 г., ремонтирал жилището, като
твърди, че ответницата по никакъв начин не участвала в закупуването и изплащането на
този имот.
В проведеното на 12.11.2020 г. първо открито съдебно заседание при
първоинстанционното разглеждане на делото ищецът е изменил фактическите твърдения, на
които основава исковата си претенция, като изрично е заявил, че твърдяните в исковата и
уточнителната молба от 14.01.2020 г. четири вноски не са извършени лично от него за
закупуването на процесния недвижим имот, а за апартамент №14 в същата сграда, придобит
4
от неговата сестра. Действително вноските за закупуване на семейното жилище били
извършени от ответницата, но с извънсемейни средства, дадени от неговата майка и неговия
баща на няколко пъти на същата. Неколкократно родителите на ищеца предавали парите на
бившата му съпруга, която на две вноски заплатила цената на закупения апартамент.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от Ф. ИДР. ОСМ., с който оспорва като
неоснователни предявените евентуални искове. Сочи, че на 07.07.1996 г. с ответника
сключили първи по ред и за двамата граждански брак.
През периода от 11.12.1996г. до 10.02.1997г. работила във "Варна Консерв" ЕАД, от което
дружество закупили процесния имот. На 07.02.1997г. се родила дъщеря им Ш.А.Н..
През периода от 07.02.1997г. до 07.02.1999г. била в законоустановен отпуск по
майчински и получавала средства от държавата за майчинство, включително и детските
добавки, които средства използвала изцяло за отглеждане на дъщеря им и за нуждите на
семейството.
Докато учила в университета бившият съпруг повтарял, че нямало смисъл да се
задълбочава в учението, тъй като той нямало да позволи да работи, затова не се явила на
държавните изпити, които били през юли 1997г. Забраната му да работи обяснява със
специфики в манталитета им и с порядките в семейството на ищеца, тъй като неговата
майка също не работела. Когато през 2000г. бившият съпруг бил на рейс за 3 месеца,
използвала неговото отсъствие, като се подготвила и се явила на 20.10.2000г. на държавните
си изпити, които издържала с отличен.
Ответницата сочи още, че ищецът заедно с баща си пътувал по корабите, където той
работил като моряк и бояджия за около три до четири месеца на календарна година. Парите,
които изкарвал на тази длъжност били крайно недостатъчни, за да се грижи за прехраната на
семейството, поради което както нейните, така и неговите родители винаги им погали
финансово, като дарявали средства за семейството.
От раждането на дъщеря им, докато бившият съпруг работил, тя се грижила за
дъщеря им. Когато той не бил на работа на кораба, обичал да прекарва повече от свободното
си време с приятели извън дома. Отново в тези периоди им помагали нейните и неговите
родители, като дарявали средства за плащане на разходите.
Когато ищецът заминал да работи в Англия във фирмата на зет си, тя използвала
неговото отсъствие и започнал първата работа, която си намерила като оператор на
машини-преса в цех за спортни облекла, където работила 8 години. Той дълго я убеждавал,
че трябва да напусне работа, тъй като там всички жени според него били неморални, а той
много я ревнувал. Била добра домакиня и любяща майка, грижела се за възпитанието на
дъщеря им.
Ответницата излага също, че със бившия си съпруг имали събрани пари от сватбата
като подаръци от гостите, която обща сума не помни. С част от тези пари в размер на 1000
щатски долара, бившият съпруг заплатил на фирма посредник, която го уредила, за да
започне работа като моряк на кораб. Останалата малка сума вложил на свое име в банка,
5
като тя съхранявала спестовната книжка. Въпреки усилията да запази средствата за
семейството, той успял да изтегли и изхарчи парите от спестовната книжка за свои нужди
без да се допита до нея. Поради безотговорните му постъпки често оставали без пари и се
налагало родителите им да им помагат финансово.
Още от девойка живеела с родителите си и сестра си в процесния апартамент,
предоставен им от КК „Янко Костов“ на 15.02.1991г., тъй като нейните майка и баща
работили дълги години в предприятието. Когато се нанесли, апартаментът бил необзаведен
и родителите направили подобрения в него и го обзавели изцяло. През септември 1992г.
сестра ѝ и баща ѝ заминали за Турция, а тя с майка си продължила да живее в апартамента.
На следващо място твърди, че през 1995 г. срещнала бившия си съпруг и той дошъл
да живее в апартамента заедно с нея и майка , като със себе си донесъл само една чанта с
дрехи. На 07.07.1996г. сключили брак и продължили да живеят под наем в това жилище
като съпрузи, като наемът и всички консумативи и битови сметки за апартамента
продължила да заплаща майка до заминаването за Турция в края на август 1997 година.
След като закупили апартамента през 2000г. дълги години не си купили нищо ново, а цялото
обзавеждане в апартамента било на нейните родители.
През 2000 година, на нея и родителите , тъй като са работили в КК „Янко Костов“
(преди преименуването му на „Варна консерв“ АД), им било предложено да закупят
жилището на по-ниска от обичайната пазарна цена за този вид апартаменти. Баща И.О.К..
имал трудов стаж в КК „Янко Костов“ от 18.10.1975г. до 30.06.93г, а майка Е.М.К. от
01.04.1976г. до 31.12.1996г. Ответницата работила също през периода от 11.12.1996г. до
10.02.1997г., до момента в който излязла в отпуск по бременност и раждане на детето им.
Излага твърдения, че на 29.05.2000 година сключила предварителен договор за
покупко-продажба на процесния имот за продажна цена в размер на 12 330 лева. Съгласно
чл.3, ал.2 от същия се задължила за заплати 20% от цената в срок до 16.6.2000 г. в брой или
по специално открита набирателна сметка на продавача в банка ДСК, която сума да бъде
блокирана до изповядването на сделката пред нотариус. В изпълнение на задължението си
по договора на 19.6.2000 г. ответницата лично заплатила сумата от 2 466лв. в клон на банка
ДСК, като основание за внасянето на сумата посочила покупка на жилище в село Тополи,
ул. „Медвен“ №16, вх.А, ет.5, ап.13, за което била издадена разписка на ДСК №0312, К.
№465 от 19.06.2000 г. На 31.07.2000 г. лично заплатила и остатъка от цената в размер на 9
864лв., като ги внесла в брой в клон на Банка ДСК отново по същата набирателна сметка на
продавача, като основание за вноската отново записала покупка на жилище в село ****, за
което съставили разписка на ДСК №0312, К.№575 от 31.07.2000 год.
На 06.11.2000 г. с продавача сключили окончателен договор за покупко-продажба на
процесния имот, който бил обективиран в нот.акт №224, том II, рег.№6521, дело 408 от 2000
год. на нотариус Р.К., нотариус с рег.№212, с район на действие ВРС. Като купувач на имота
в акта била записана единствено ответницата, въпреки че съпругът присъствал на
сделката. Неговите родители настоявали процесният имот да бъде записан изцяло на нейно
име, тъй като се притеснявали от безотговорното отношение на ищеца. Излага, че в нот. акт,
6
който сочи, че е официален свидетелстващ документ, нотариусът изрично е констатирал в
точка първа от същия, че продажната цена в размер на 12 330 лева с включен ДДС е
изплатена напълно и в брой от купувача на продавача. В тази връзка завява, че процесният
имот е придобит в условията на семейна имуществена общност, където с пълна сила се
разпростира презумпцията по чл. 21,ал.3 СК.
Цялото обзавеждане, което се намирало в апартамента при закупуването му, с
изключение на един диван и малка секция, било собственост на нейните родители: бяла
техника, телевизор, мебели, всичко било закупено от тях през годините, когато живеели в
процесния апартамент. Когато закупили апартамента, родителите им подарили цялото
обзавеждане в него. Твърди, че част от средствата, с които го купили били дарение от
нейния баща. Оспорва твърдението, че баща не е пребивавал на територията на Република
България по време на закупуването на апартамента. Напротив разполага със снимки, които
показват, че е бил в България при заплащането на втората вноска от цената. Винаги при
срещите им родителите им подпомагали финансово години наред. Често изпращали пари и
по международната автобусна линия на фирма Нишикли, където работила тяхна позната.
Когато трябвало след години да поднови готварска печка, пералня и бойлер, баща платил
за тях. Когато трябвали пари за дъщеря им винаги са помагали, дали за екскурзията из
Европа 2000 лв., за абитуриентски бал и шофьорска книжка за дъщеря им Шерил 3000лв., за
обучението на дъщеря им в университета за 4 години дарявали на семейството по 400лв.
всеки месец от пенсиите си. С оглед на горното излага, че дори и да е работил, средствата,
които ищецът получавал като заплата, никога не били достатъчно и винаги е разчитала на
дарения от родители си, за да се грижа за семейството и за заплащане на битовите сметки.
По наведеното от ищеца твърдение, че средствата за придобиване на апартамента са
дарение от неговите родители, при режим на евентуалност, ако се докаже че е налице
твърдяното дарение, заявява, че средствата са дарени за семейството, а не лично на ищеца.
Именно родителите на бившия съпруг настоявали, като собственик в нотариалния акт да
бъде записана единствено ответницата, тъй като имали доверие само на нея, за да пази
семейното имущество, въпреки че имало възможност да се прехвърли на името на двамата,
тъй като при прехвърлянето на апартамента при нотариуса на 06.11.2000 г. била придружена
от бившия си съпруг.
Позовавайки се на съдебна практика на Върховния касационен съд, обосновава
становището си, че придобиването на имот на името само на единия съпруг изключва
трансформацията на лично имущество за другия, като сочи, че когато се придобива на името
на единия съпруг, може да възникне или съпружеска имуществена общност, или
трансформация за придобиващия съпруг. Счита, че с TP № 5/2013 година от 29.12.2014 г. на
ОСГТК на ВКС цитираната практика била изменена единствено по отношение на
хипотезата, при която имота е придобит на името на двамата съпрузи.
В становището си по изменените твърдения Ф.О. сочи, че същите представляват
изменение на иска. От друга страна ги оспорва изцяло, като в условията на евентуалност
заявява, че дори и да се приеме, че е налице твърдяното дарение, то същото е било в полза
7
на семейството, а не лично за ищеца. Именно родителите на бившия съпруг настоявали,
като собственик в нотариалния акт да бъде записана единствено ответницата, тъй като
имали доверие само на нея, за да пази семейното имущество, въпреки че имало възможност
да се прехвърли на името на двамата, тъй като при прехвърлянето на апартамента при
нотариуса на 06.11.2000 г. била придружена от бившия си съпруг.
Предявените в условията на евентуалност положителни установителни искове
намират правната си квалификация в разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от СК за иска за пълна
трансформация, и съответно ал. 2 от чл. 23 от СК по иска за частична трансформация на
лично имущество. Основателността им е предпоставена от установяването в условията на
главно и пълно доказване на следните факти: придобивната стойност на имота; влагането на
конкретните лични средства при придобиването на имота, както и размерът на вложените
средства, които имат личен произход и са еквивалентни на придобивната стойност на имота
или на съответната претендирана идеална част по иска за частична трансформация.
Между страните не е налице спор, а и от ангажираните писмени доказателства се
установява, че са били в граждански брак, сключен с Акт № 848 от 07.07.1996 г., като
същият е прекратен с Решение №295/25.01.2019 г., постановено по гр.д. № 10686/2018 г. по
описа на ВРС.
От приложения по делото предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот, сключен на 29.05.2000 г., е видно, че страните „Варна-Консерв“ АД и Ф. ИДР. ОСМ.
са се задължили да сключат окончателен договор за покупко-продажба, с който продавачът
да прехвърли на купувача или посочено от него трето лице собствеността на следния
недвижим имот: апартамент №13, находящ се на 5 етаж, в сграда **** при цена от 12330,00
лв.,платима на две вноски както следва, първа вноска в размер на 25 % от цената до
16.05.2000 г. и втора вноска в размер на остатъка от уговорената цена до 31.07.2000 г.
От разписка с ДСК №0312, К. №465/19.06.2000 г. се установява, че Ф. ИДР. ОСМ. е
наредила по сметка на „Варна-Консерв“ АД сумата от 2466,00 лв. с основание „Покупка на
жилище в с. ****“.
Видно от разписка ДСК №0312, К. №575/31.07.2000 г. Ф. ИДР. ОСМ. е наредила по
сметка на „Варна-Консерв“ АД сумата от 9864,00 лв. с основание „Покупка на жилище в с.
****“.
От приложените към исковата молба разписки /л.7 от първоинстанционното дело/ се
установява, че на 21.11.2000 г. и на 22.11.2000 г. А.С. е заплатил съответно 2900 лева и 3050
лева на „Варнаконсерв“ – гр. Варна, а на 05.01.2001 г. С.И. С.а е внесла още 3930 на
предприятието. Посочените плащания са извършени във връзка със закупуването на съседен
на процесното жилище апартамент, съобразно изричното признание на този факт от ищеца.
По време на брака между страните, на 06.11.2000 г. е сключен окончателен договор
между „Варна-Консерв“ АД, в качеството му на продавач и Ф. ИДР. ОСМ., в качеството
на купувач на процесния гореописан недвижим имот, обективиран в нот. акт №
224/06.11.2000 г., рег № 6521 по дело № 408/2000 г. на нотариус Р.К., с район на действие
8
РС – Варна.
Както при СК от 1985 г., действал при придобиване на имота от съпрузите, така и
при действието на СК от 2009 г. придобиването на вещни права върху имот, което е резултат
от съвместен принос на съпрузите, води до възникване на СИО. Законовата презумпция на
чл. 19, ал. 3 СК от 1985 г. предполага съвместния принос, така както и тази, уредена в
действащата чл. 21, ал. 3 СК от 2009 г. Съгласно § 4 от ПЗР на СК от 2009 г. правилата на
кодекса относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата,
придобити от тях по заварени бракове, какъвто се е явявал и процесния до неговото
прекратяване.
Основателността на предявените искове е обусловена от оборване по категоричен
начин на установената презумпция на чл. 21 от СК за съвместен принос от ищеца, който
поддържа, че в резултат на трансформация притежава целия имот или личен дял от имота, е
да установи при пълно и главно доказване, че при придобиването са вложени негови лични
средства, чийто размер също следва да се докаже по категоричен начин.
За установяване на извънсемейния произход на средствата, с които е закупено
процесното жилище ищецът е представил договор за дарение от 10.04.2000 г., в който е
обективирано волеизявление на неговата майка З. И. С.а да му дари сумата от 13 000 лева
като благодарност и за да послужи за закупуване на жилище в село Тополи. Надареният А.С.
е изразил съгласие за приемане на дарението.
Разпоредбата на чл. 225, ал. 2 от ЗЗД предвижда, че договорът за дарение може да
бъде сключен като формален и консенсуален или неформален и реален. Следователно за да
породи правно действие договорът следва да бъде сключен или в писмена форма с
нотариална заверка на подписите, или действието му се поражда при реалното предаване на
дареното имущество, като последното в този случай не е обусловено от наличието или
липсата на писмен документ. По изложените съображения следва да се приеме, че
съставения в писмена форма договор няма характеристиките на диспозитивен документ, тъй
като не поражда обективираното във волеизявленията на страните правно действие, поради
това, че не е съставен изискуемата форма. Същият има формална доказателствена сила
единствено по отношение на факта, че е подписан от страните, посочени като автори на
волеизвленията. Последната се потвърждава от приетата по делото съдебно-почеркова и
техническа експертиза, кредитирана от съда като обективно и компетентно дадена, съгласно
която подписът под „дарител“ е положен от З. И. С.а. Съдът дава вяра и на заключението в
частта, с която се приема, че не е възможно да се отговори на въпроса относно това кога е
съставен договорът от 10.04.2000 г. с оглед стареенето, както на химикалната паста на
подписа, така и печатния текст. Последният не се ползва и с формална доказателствена сила
относно посочената в него дата, която няма характеристиките на достоверна такава по
смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК, поради което е непротивопоставима на ответницата, която
се явява третото по договора лице.
В допълнение към изложеното следва да се посочи, че съдържанието на последният
не кореспондира с наведените от ищеца твърдения. Първоначално в исковата си молба и в
9
уточнителната молба с вх. № 3102/14.01.2020 г. той е заявил категорично, че сумата от
12 000 $ /с равностойност 25 860 лева/, с която е заплатил жилището, му е дарена от неговия
баща около октомври месец 2000 г. Като при изменението фактическите си твърдения в
първото съдебно заседание по първоинстанционното дело, проведено на 12.11.2020 г., е
заявил, че извънсемейните средства са дадени от неговата майка и неговия баща на
ответницата на няколко пъти, която от своя страна ги е заплатила на купувача на две вноски.
В противоречие с изложените твърдения са и свидетелските показания на майката на
ищеца З. И. С.а, които следва да бъдат ценени по реда на чл. 172 от ГПК. На първо място
свидетелката заявява, че е дарила на сина си сумата от 13 хиляди лева, колкото дарила и на
своята дъщеря. Цената по договора била заплатена на два пъти. Първата вноска платили
двамата бивши съпрузи, а втората, поради отсъствието на А.С., който бил по работа на
кораб в този момент, свидетелката и бившата снаха Ф.О. отишли заедно в ДСК, където
ответницата заплатила и остатъка от цената. Сумата за същата била предварително
предадена въззиваемата от нейната свекърва в дома на последната. След продажбата на
апартамент притежаван от свидетелката в гр. Разград, получената цена в размер на 14 000
лева също предала на бившите съпрузи, които с тези пари направили ремонт на процесното
жилище.
В показанията си А.А.П. - първи братовчед на въззивника, ценени по реда на чл. 172
от ГПК, свидетелят заявява, в пълно противоречие с изложеното от З. С.а, че последната е
предала едновременно на двете си деца по 13 000 лева. Посоченото освен, че е в разрез с
твърденията на ищеца, настоящ въззивник, също така пряко противоречи и на показанията
на първата свидетелка, с които се излагат твърдения, че предаването на сумата от 13 000
лева е станало на два пъти, като първата част е дала лично на сина си, а втората вноска е
предала на бившата си снаха. По изложените съображения свидетелските показания не
могат да бъдат кредитирани.
От разпита на свидетеля Е.М.К., майка на въззиваемата, по отношение на която също е
приложима разпоредбата на чл. 172 от ГПК, се установява, че за разликата над 1000 долара,
за която се твърди, че е предоставена от нейния съпруг на страните за закупуване на
жилището, до пълни размер на покупната цена остатъкът е осигурен от бащата на ищеца.
Изложеното от свидетелката относно разликата над 1000 долара изцяло съответства на
твърденията на ищеца относно произхода на средствата и не е в интерес на нейната дъщеря,
поради което съдът приема, че показанията в тази част са обективни и достоверни, поради
което следва да бъдат кредитирани.
Същите се подкрепят и от показанията на И.О.К.., баща на въззиваемата, които също
следва да бъдат кредитирани съобразно правилото на чл. 172 от ГПК. В тях свидетеля
потвърждава, че за горницата над 1000$, за които твърди, че е дарил на младото семейство,
остатъкът от заплатената на апартамента от 12 300 лева бил заплатен с дарени от бащата на
въззивника парични средства.
Съдът не кредитира свидетелските показания на Е. и И.К., в частта, с която се излагат
10
твърдения, че последният е надарил младото семейство със сумата от 1000$, тъй като не се
подкрепят от останалия доказателствен материал по делото, а с оглед изключително
близката родствена връзка между свидетелите и страната, в чиято полза са изложените
факти, същите се явяват недостоверни при цененето им по правилата на чл. 172 от ГПК.
От друга страна, изложеното и от двамата свидетели, че бащата на въззивника е
дарил младото семейство с необходимата сума за закупуване на жилището съдът намира за
обективно и достоверно, тъй като се подкрепя от приложените доказателства по делото, а по
същество кореспондира и с поддържаните от ищеца твърдения, че паричните средства са
дарени от бащаму, както и че същите са предадени от майка му и баща му на бившата му
съпруга преди сключване на договора за покупко-продажба на апартамента.
В този смисъл по отношение на въпроса дали дарение по време на брака от родител
на единия съпруг е дарение за последния или дарение за семейството е налице трайна и
безпротиворечива съдебна практика, обективирана например в Решение № 222 от 24.06.2011
г. по гр.д.№ 982/2010 г. на ВКС, І г.о., Решение № 75 от 05.06.2018 г. по гр.д.№ 3178/2017 г.
на ВКС, ІІ г.о., Решение № 84 от 26.04.2016г. по гр.д.№ 4903/2015 г. на ВКС, І г.о., в които е
прието, че при решаване на въпроса на кого е дарена определена парична сума следва да
бъде отчетено между кои лица е бил сключен договорът за дарение.
Както вече беше изложено представения договор за дарение, освен че е
непротивопоставим на въззиваемият, същият не поражда правно действие, тъй като при
липса на законоизускуемата форма, фактическият състав е завършен с предаването на
сумата. По подробно гореизложените съображения съдът счита, че не е налице сключен
договор за дарение между въззивника и неговата майка, а дарението е извършено от неговия
баща и в полза на семейството на двамата бивши съпрузи с предаване на покупната цена.
Фактическият състав на сделката е завършен с получаване на сумата, което е извършено от
въззиваемата, в какъвто смисъл са освен свидетелските показания, включително от
свидетелката С.а, също така и твърденията на ищеца, който последователно е поддържал, че
именно въззиваемата е получила сумите. Обстоятелството, че дарственият акт фактически е
приет от съпругата, обосновава заключението на съдебния състав, че дарението е извършено
в полза на семейството на двамата бивши съпрузи, доколкото не са ангажирани достоверни
доказателства в противоположния смисъл.
Само за пълнота на обосновката, в подкрепа на посочения безпротиворечив извод
следва да се отчете и факта, че като купувач по договора е вписана единствено съпругата
Фатме С.а, като въззивникът изрично е признал обстоятелството, че само тя и нейните
родители са били оправомощени да закупят жилището при преферциални цени, тъй като са
работили в предприятието, негов собственик. С посочената възможност за закупуването на
жилището при занижена цена, приложима единствено по отношение на работници,
включително и бивши такива, са били запознати както въззивника, така и неговите
родители. Видно от свидетелските показания на майка му З. С.а документът за собственост е
на името на въззиваемата именно, защото нейните родители, и за кратък период тя самата, са
работили в предприятието. С оглед посочената фактическа обстановка възможността на
11
въззивника да придобие апартамента лично за себе си без участието на своята съпруга не е
съществувала, и видно от изявленията както на ищеца, така и на неговата майка този факт е
бил известен за тях. Поради изложеното съдът намира за несъстоятелно твърдението, че при
знанието, че съпругата се явява оправомощено лице да придобие апартамента при
конкретните условия и определената цена, дарението е извършено единствено в полза на
А.С. за да си закупи лично свое жилище, което в продължение на дълги години преди
покупката е било и семейно жилище на двете страни.
Посоченото обстоятелство, ценено съвкупно с фактическата установеност, че дарената
сума е предадена на въззиваемата, обосновават безпротиворечивия извод на съдебния
състав, че дарението е извършено в полза на семейството, поради което сумата няма
извънсемеен произход и не са налице основания за трансформация на лично имущество.
Предвид изложеното е ирелевантно дали родителите на Ф.О. са участвали с претендираната
от тях сума от 1000 $ в закупуването на имота, доколкото твърденията са, че същата е
дарена в полза на семейство. Поради това не е от значение за изхода на спора и дали
родителите на А.С. са дарили цялата дължима цена за закупуване на имота или част от нея,
съответно каква, доколкото не е установен извъсемейният характер на паричните средства.
С оглед всичко гореизложено предявените в условията на евентуалност искове са
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени. Поради съвпадението в
решаващите изводи на двете съдебни инстации, първоинстанционното решение подлежи на
потвърждаване като валидно допустимо и правилно.
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемата
следва да бъдат присъдени извършените съдебно-деловодни разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева с вкл. ДДС.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 262724 от 29.10.2021 г., постановено по
гр.д. № 13317/2019 г., по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА АЛ. Н. СТ., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. **** ДА ЗАПЛАТИ
на Ф. ИДР. ОСМ., ЕГН: **********, с постоянен адрес: в Община Варна, село Тополи,
улица „Медвен“ 16, ах. А, ет. 5, an. 13, сумата от 960 /деветстотин и шестдесет/ лева,
представляваща сторените в настоящото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
12
Членове:
1._______________________
2._______________________
13