№ 438
гр. София, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря ВЕРА С. Д.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20221110129286 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца /фирма/ искове, уточнени с молба от 07.07.2022 г. по
реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД с правно основание по чл. 149 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо ответника А. П. П. съществуването на вземане
в размер на сумата 261,78 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г. за топлоснабдения имот,
находящ се на /адрес/, аб.№ *****, ведно със законна лихва от 4.11.2020 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 40,11 лв. за периода от 15.9.2018
г. до 27.10.2020 г., сумата от 4,42 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 1.10.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва
от 4.11.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 0,95 лв. за
периода от 1.12.2017 г. до 27.10.2020 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.11.2020 г. по ч.гр.д. №
54024/2020 г. по описа на СРС, 166 състав. Процесните суми, предмет на
установителния иск са 1/6 от сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.11.2020 г. по ч.гр.д. № 54024/2020 г. по
описа на СРС, 166 състав, тъй като от отношение останалите длъжници Заповедта за
изпълнение е обезсилена или е влязла в сила и са издадени изпълнителни листове.
Ищецът /фирма/ твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Моли съда да уважи
1
предявените искове. Претендира присъждане на разноски в производството.
Ответникът А. П. П. подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК
чрез назначения особен представител. Оспорва иска като недопустим, неоснователен и
недоказан. Оспорва да е потребител на топлинна енергия и да има сключен договор с
ищеца. Твърди, че дължимите за процесния период суми са погасени с изтичане на 3-
годишен давностен срок. Оспорва да се доказва размера на потребените количества
топлинна енергия. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Третото лице помагач /фирма/ не взема становище по предявения иск.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу А. П. П. за 1/6
част от вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение от 24.11.2020 г. по
ч.гр.д. № 54024/2020 г. по описа на СРС. По отношение на А. П. П., заповедта е
връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и доколкото длъжностно лице
е събрало сигурни данни, че лицето не живее на адреса, то са дадени указания на
ищеца да предяви иск. В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК е подаден иск по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК.
Заповедта за изпълнение по отношение на длъжниците А. П. П. за (при квота
1/6) и П. М. П. (при квота 2/6) са влезли в сила, поради неподадени възражения, а
спрямо М. М. Т. (при квота 2/6) заповедта е обезсилена, поради постъпило плащане от
длъжника.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените
количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер. По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забавауговорен
падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия и размера на мораторната
лихва за забава. По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ответника
е да докаже изтичането на достатъчен срок от падежа, обуславящ погасяването му по
давност, а в тежест на ищеца е да докаже факти, обуславящи спиране и прекъсване на
давността. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава
изгодни за себе си последици.
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия и отправена и получена от ответника
покана за заплащане на таксата за дялово разпределение. Ищецът не сочи
доказателства, че е отправил, а ответникът е получил покана да заплати дължимата
такса за дялово разпределение. В тежест на ответника е да докаже погасяване на
дълговете на падежа/ след получаване на поканата, за което не сочи доказателства.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР
ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.
редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови
нужди, който ползва енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция
от ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на
чл.153 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
2
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно т.1 на ТР №
2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС
/мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата -
етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към
топлопреносната мрежа посредством приетото по делото заключение на СТЕ, което
съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено. Установено е също така въз
основа на съвкупната преценка на писмените доказателства наличие на валидно
облигационно отношение между ответника и топлопреносното предприятие за
продажба на топлинна енергия. Видно от приложена съдебна спогодба от 29.03.2000 г.,
удостоверение за наследници от 13.11.2012 г. от С. О., /район/, решение от 20.06.2017 г.
по гр.д. №11402/2014 г. по описа на СРС, постановление за налагане на възбрана от
26.09.2018 г. и влязло в сила постановление за възлагане от 18.04.2019 г. по описа на
ЧСИ С. Я., в процесния период апартамент № **, /бл./, /ж.к./. /гр./ е съсобствен между:
А. П. П. при квота 1/6 идеални части и П. М. П. при квота 2/6 идеални части, М. М. Т.
при квота 2/6 идеални части и 1/6 идеални части за А. П. П.. Следователно ответникът
несъмнено има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153,
ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / в процесния период.
Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените
в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
От съвкупната преценка на писмените доказателства, събрани по делото и
приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, което при преценката му по
чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано се установява, че за процесния период
дължимите суми за целия апартамент са, както следва: за сградна инсталация в размер
на 244,61 лева, за отопление на имот 320,58 лева, както и за БГВ в размер на 1005,55
лева или сума в общ размер на 1570,74 лева. СТЕ приема, че изравнителните сметки,
изготвени от /фирма/ са в съответствие с действащата Наредба № 16-334 от 01.06.2014
г., както и че общият топломер е минал метрологична проверка и има валидност до м.
06.2020 г. Установява се, че в процесният имот е имало 3 броя радиатори, които са
били затапени, което е отбелязано и в отчетен формуляр от 10.05.2018 г. с подпис на
потребител А. П.. В процесния имот има щранг-лира, без монтиран уред, поради което
е начислена служебно топлинна енергия за щранг-лирата в съответствие с чл. 70 и сл.
от Наредбата за топлоснабдяването (отм.), като по делото не се установява да са
постъпили възражения за грешно разпределение или отчет, вкл.при неосигурен достъп
/ вж протокол от 10.05.2018 г. на л. 132 , протокол за неосигурен достъп на л. 134 и
протокол № 175 от 15.07.2019 г. на л.135/. От приетото по делото заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по чл. 202 ГПК, съдът
приема, че следва да бъде кредитирано като безпристрастно, компетентно и обективно
изготвено се установява, че за процесния период по партидата за абонатен № *****
няма извършвани плащания. Следователно, исковата претенция за топлинна енергия е
основателна за процесния период за сумата от 261,78 лева, представляваща 1/6 част от
общият размер от 1570,74 лева.
Видно от таблица – приложение № 1 към заключението на ССчЕ е изчислена и
законната лихва върху дължимите суми, считано от датата на изпадане на абоната в
3
забава от 15.09.2018 г. до 27.10.2020 г., общо в размер на 239,72 лева. Според общите
условия от 2016 г., по-точно чл. 33, ал. 2, "Клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурите по чл. 32, ал. 2 и, ал. 3 за потребената количество ТЕ за
отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Акцесорните претенции за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия се
явяват установени в своето основание за процесния период и съгласно приетото по
делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза възлизат на 40 лева по
отношение на притежаваната от А. П. П. 1/6 идеална част от имота.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. В
отношенията между страните са приложими общите условия, приети по делото като
доказателство, като според чл. 22, ал.2 от същите клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата “дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях
търговец. Установява се, че на 19.04.2002 г. е сключен договор за услугата топлинно
счетоводство с /фирма/. От съвкупната преценка на заключението на СТЕ и писмените
доказателства по делото се установява, че за процесния период е извършвана услугата
за дялово разпределение. С оглед изложеното, съдът приема, че страните са се
съгласили, че именно на ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за
дялово разпределение на ТЕ за процесния период, които са в размер на 26,42 лева
съгласно приетото по делото ССчЕ. Следователно исковата претенция срещу А. П. / за
1/6 част/ е основателна за сумата от 4,42 лева.
По отношение на иска за забава за заплащане на главницата за цената на
услугата за дялово разпределение съдът следва да посочи, че намира същия за
неоснователен. С общите условия, приложими към договора, не е регламентиран
падеж на това задължение, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг.
чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Ищецът не твърди и не установява да е отправил до ответника покана
за заплащането на цената на тази услуга, с което действие да го е поставил в забава.
Следователно искът за сумата в размер на 0,94 лева, представляваща мораторна лихва
в периода от 01.12.2017 г. до 27.10.2020 г. следва да бъде отхвърлен.
По защитно възражение за погасителна давност на част от процесните вземания,
направено от ответника в срока за отговор на исковата молба:
Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011
г. на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ
вземанията на топлофикационното дружество са периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да
тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
/каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът
е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало - чл. 114, ал. 2 ЗЗД. За
процесния период приложими са Общите условия в сила от 11.07.2016 г. Според чл.
32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, в сила от 11.07.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно вземанията за топлинна енергия в периода
от м. 05.2017 г. до м. 08.2017 г. вкл. са погасени по давност, като по данни от ССчЕ в
този период са начислени сумите в общ размер на 134,96 лева или спрямо А. П.
погасената по давност сума е в размер на 22,50 лева. Съгласно чл. 119, ал. 1 ЗЗД, с
погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни
вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Ето защо непогасени по давност,
дължими и неплатени са претендираните задължения за главница за топлинна енергия
4
в периода от м. 09.2017 г. до м. 04.2019 г. в размер на 239,28 лева, лихва върху
главницата за топлинна енергия 36,18 лева, главница за дялово разпределение в размер
на 4,42 лева.
В този смисъл при установеното облигационно правоотношение между страните
и при законосъобразно приложение на института на погасителната давност - чл. 111, б.
"в" ЗЗД, с оглед релевираното от ответника възражение /чл. 120 ЗЗД/, исковете за
главница за топлинна енергия са основателни за сумата от 239,28 лева, мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 36,18 лева и за 4,42 лева –
такса дялово разпределение. Исковете в останалата част подлежат на отхвърляне.
По отношение на разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
За заповедното производство претенцията на ищеца е за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева и държавна такса в размер на 36,87 лева. С оглед
изхода на спора и частта, за която отговоря съсобственика, а именно 1/6, в тежест на
ответника следва да бъдат възложени разноските за заповедното производство на
ищеца в размер на 13,21 лева.
За исковото производство, ищецът е заплатил държавна такса 43,86 лева, 400
лева за ССчЕ и 400 лева за СТЕ, 480 лв. за особен представител и на осн. чл. 78, ал. 8
ГПК, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. С оглед
изхода на спора, в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските за
исковото производство на ищеца в размер на 1251,44 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от /фирма/, ЕИК ********* искове
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу А. П. П., ЕГН **********, че А. П. П., ЕГН **********
дължи на /фирма/ , ЕИК ********* сумата в размер на 239,28 лева, представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.09.2017 г. до
30.4.2019 г. за топлоснабдения имот, находящ се на /адрес/, аб.№ *****, ведно със
законна лихва от 4.11.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
36,18 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 27.10.2020 г., сумата от 4,42 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
1.10.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 4.11.2020 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 24.11.2020 г. по ч.гр.д. № 54024/2020 г. по описа на СРС, 166 състав по
описа на СРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за топлинна енергия за период от 01.05.2017 г.
до 31.08.2017 г. за разликата над 239,28 лв. до пълния предявен размер от 261,78 лв.,
както и иска за мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 27.10.2020 г. за
разликата над 36,18 лева до 40,11 лв., като погасени по давност, както и иска за
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 0,95 лв. за
периода от 1.12.2017 г. до 27.10.2020 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА А. П. П., ЕГН ********** да заплати на /фирма/, ЕИК ********* сумата от
13,21 лева, разноски за заповедното производство и 1251,44 лева, разноски за исковото
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
/фирма/.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
5
страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6