Р Е Ш Е Н И Е № 13
Гр. Разград, 01 февруари 2022 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при секретаря Ралица
Вълчева и в присъствието на прокурора ……
разгледа докладваното от съдията дело № 286 по описа за 2021 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118,
ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на Х. И. М. от с. Т., обл. Р.
против Решение №Ц1012-16-66/5 от 10.11.2021г. на Ръководителя на ТП на НОИ - Разград,
с което е потвърдено обжалваното пред него Разпореждане №2140-16-88/02.04.2020г.
на Ръководителя по пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускане на лична
социална пенсия за инвалидност.
В жалбата се твърди, че тези актове се явяват незаконосъобразни, тъй като са
постановени в противоречие с материалния закон. Развиват се доводи, че неправилно
и необосновано административните органи са приели, че оспорващата е получавала
пенсия в Република Турция. С оглед на това моли съда да ги отмени, ведно със
следващите от това законни последици. Претендира и за заплащане на деловодните
разноски по производството.
Ответникът по жалбата, чрез своя
процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли
съда да я отхвърли. Твърди, че в хода на административното производство са
предприети всички възможни и необходими действия от страна на решаващия орган
за да се изясни спорният по делото въпрос и неговото решение е изцяло
съобразено с наличните към преписката доказателства.
Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за
установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в
срока по чл.118, ал.1 от КСО, от
надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по
същество тя се явява основателна по следните фактически и правни съображения:
Административното
производство е образувано по повод Заявление вх. №2177-16-11/04.03.2020г., с
което Х. М. е поискала да й се отпусне социална пенсия за инвалидност. На стр.
2 от него е отбелязано, че тя декларира, че получава друга пенсия в Република
Турция. Прави впечатление, че както
отбелязването, така и изписването на държавата
са изпълнени с почерк, който видимо се различава от саморъчно изписания
текст от лицето на стр. 1, 2 и 3 от заявлението.
Към
преписката е приложено медицинското досие на жалбоподателката, в което се
съдържа Заявление-декларация до ТЕЛК и Експертно решение № 0146/ 25.01.2020 г.,
с което е определена 75 % трайно намалена работоспособност. В подаденото до
ТЕЛК заявление лицето изрично е декларирало, че не получава пенсия.
При тези
данни е издадено Разпореждане
№2140-16-88/02.04.2020г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване, с което е
отказано отпускане на социална пенсия за инвалидност. В него е посочено, че по
информация от подаденото заявление лицето получава пенсия от Република Турция,
а съгласно разпоредбата на чл. 90а, ал. 1 от КСО право на социална пенсия за
инвалидност имат лицата, навършили 16-годишна възраст, с трайно намалена
работоспособност/вид и степен на увреждане повече от 71 на сто, на които не е отпусната друга пенсия,
включително от друга държава. Преди да се произнесе по искането органът не
е предприел действия да изясни описаните по-горе несъответствия.
Това
разпореждане е обжалвано пред Директора на ТП на НОИ Разград по реда на чл.117
от КСО. С писмо той е изискал от жалбоподателката да представи документ,
издаден от съответната институция, който да доказва, че не получава пенсия в
Република Турция. В изпълнение на указанията тя е представила удостоверение от
Университет Истанбул Джеррахпаша, в което е отразено, че е сред кадрите от
медицински сестри в клас здравни услуги и все още работи в катедра Ортопедия и
травматология към Медицинския факултет и не е подавала молба за пенсиониране.
Административният орган е приел това удостоверение и не е указал на лицето, че
то не е годно да установи обстоятелството, че не получава пенсия, тъй като не е
издадено от съответната компетентна за това институция в Република Турция.
Във връзка с
изясняване на спорното обстоятелство е поискано и съдействие от Дирекция
„Европейски регламенти и международни договори“ на НОИ. В разменената
кореспонденция е посочено, че между Република България и република Турция няма
сключено Споразумение за предоставяне на информация за турски пенсии и няма
постъпила информация от института за социално осигуряване на Република Турция
дали лицето Х. М. има отпусната турска пенсия.
При тези
факти е постановено Решение №Ц1012-16-66/5 от 10.11.2021г, с което
Ръководителят на ТП на НОИ е отхвърлил жалбата, като е приел, че лицето
получава друга пенсия на територията на Република Турция и съгласно
разпоредбата на чл. 90а, ал. 1 от КСО няма право на социална пенсия за
инвалидност. Това решение е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.
Оспореното решение е валиден административен акт, като издаден в
предвидената писмена форма от оправомощен административен орган, в кръга на
неговата териториална и материална компетентност. То обаче е незаконосъобразно, като постановено
при допуснато съществено процесуално нарушение и в противоречие с материалния
закон.
Административният орган не е изпълнил задълженията си да съдейства на
страната за законосъобразно и справедливо разрешаване на спора, както и да
издаде своя акт едва след като са установени всички факти от значение за
правилното му разрешаване. Тези негови задължения произтичат от принципите,
регламентирани в чл. 7 и чл. 9 от АПК, както и
от разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК. В случая Ръководителят на ТП
на НОИ е предприел действия за изясняване на обстоятелството дали лицето
получава пенсия в Република Турция, които обаче не са били достатъчни. Поради
допуснатите нарушения той е издал своето решение без да е установен този факт,
който е от съществено значение за спора.
В съдебното производство е представено Удостоверение от Института за
социално осигуряване на република Турция, в което е отразено, че
жалбоподателката не получава пенсия, отпусната от тази държава. Това
удостоверение съставлява официален свидетелстващ писмен документ, издаден в
надлежна форма от съответната компетентна за това институция. Той не е оспорен
от ответната страна и съдът го приема като годно писмено доказателство. След като
се съобразят отразените там факти, че жалбоподателката не получава пенсия и
обстоятелството, че тя е с установена трайно намалена работоспособност от 75 %
( повече от 71 %), съдът намира, че са изпълнени законовите изисквания на чл.
90а, ал. 1 от КСО и тя има право на социална пенсия за инвалидност. Приемайки
противното административните органи са постановили своите актове в противоречие
на материалния закон. Те следва да се отменят, като преписката се върне за ново
произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на
закона.
С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК
жалбоподателят има право на сторените
деловодни разноски. Същите са
своевременно предявени и доказани в размер на 400, 00 лв. -
заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.173, ал.2 във вр. с чл.172, ал.2 от АПК Разградският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №Ц1012-16-66/5 от 10.11.2021г. на Ръководителя на ТП на НОИ -
Разград, с което е потвърдено обжалваното пред него Разпореждане
№2140-16-88/02.04.2020г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване.
ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване
указанията на съда.
ОСЪЖДА ТП на НОИ Разград да заплати на Х. И. М. от с. Т., обл. Р. сумата от 400 (четиристостин) лева -
дължими деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението
му пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ : /п/