№ 11031
гр. София, 07.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110116405 по описа за 2024 година
Производството по реда на чл. 14 ГПК.
Образувано е по искова молба на В. Н. Ф. срещу „Юробанк България“ АД, с
която са предявени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетения за претърпените от него
вреди вследствие извършен превод по наложен запор върху банковата сметка на ищеца
в ответната банка, както следва: сумата от 43,93 лева – обезщетение за имуществени
вреди, представляващо сбор от начислени на ищеца такса за обслужване на запора в
размер на 35,20 лева и такса за извършване на превод в размер на 11,73 лева, и сумата
от 1000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от
ищеца болки и страдания от пренебрежително и унизително отношение на служители
на банката към него в периода 06.02.2024 г. – 13.02.2024 г., ведно със законната лихва
върху всяка от сумите от датата на подаване на исковата молба в съда 21.03.2024 г. до
окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът е дългогодишен клиент на банката и
винаги е поддържал няколко депозитни сметки в лева и във валута, както и
разплащателна сметка в банката. Поддържа, че през годините между него като клиент
и служителите на банката са съществували коректни и етични отношения. Твърди, че
на 27.01.2024 г. /събота/ ЧСИ У. Д. е наложила запори на всички сметки, банкови
касети и вземания на ищеца в „Инвестбанк“ АД, „ОББ“ АД, „Юробанк България“ АД,
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД и НОИ, въпреки сравнително малкия размер на задължението
по изпълнителното дело. На 31.01.2024 г. в кантората на ЧСИ У. К. Д. ищецът получил
надлежно съобщение за образувано изпълнително дело с приложен изпълнителен лист
срещу него. В периода 31.01- 06.02.2024 г. депозирал поредица от писмени искания до
ЧСИ Д. за запознаване с материалите по изпълнителното дело във възможно най-
кратък срок, да се забави принудителното изпълнение и да се вдигнат запорите върху
неговите депозитни сметки в „Инвестбанк“ АД и „Ти Би Ай банк“ ЕАД.
Изпълнителното дело му било предоставено на 06.02.2024 г., при което констатирал, че
липсват документи /неговите писмени искания и съобщението за запор на пенсията му
до НОИ/ и е действано с необичайна бързина: на 24.01.2024 г. с молба от представител
на „Топлофикация София“ ЕАД е приложен изпълнителен лист, поискана е справка за
банковите сметки и сейфове на длъжниците, справка в НОИ и е делегиран начина на
1
изпълнение на ЧСИ Д.. На същата дата с разпореждане на ЧСИ У. Д. е образувано
изпълнително дело и указани изпълнителни действия, посочени в молбата на
„Топлофикация София“ ЕАД и на 27.01.2024 г. ЧСИ Д. със запорни съобщения е
наложила запори в посочените банки. На 30.01.2024 г. запорното съобщение на ЧСИ Д.
е било получено в деловодството на „Юробанк България“ АД от служителката Х. К. и
в запорното съобщение е бил даден едноседмичен срок от връчването му банката
писмено да съобщи дали признава за основателно вземането, дали е готова да плати. С
писмо от 02.02.2024г. банковата служителка Г. Г. от „Юробанк България“ АД върнала
отговор на съдебния изпълнител. На 06.02.2024 г. ищецът депозирал по
изпълнителното дело платежно нареждане от същата дата за внесени 383,49 лева по
задължението си. Същият ден, обаче, в 13:45 ч. счетоводителката Ц. П. от „Юробанк
България“ АД, без разрешение и съгласие на ищеца е превела сумата от 383,72 лева от
неговата разплащателна сметка по специалната сметка в ЦКБ на ЧСИ У. Д., като
„Юробанк България“ АД едновременно с това си е начислил такса обслужване запор в
размер на 35,20 лева и отделно такса за извършен превод по запор в размер на 11,73
лева. Ищецът подържа, че имуществените вреди за него от дублирания превод от
банката в средата на работния ден и преди изтичането на посочения едноседмичен
срок в запорното съобщение възлизат на 430,65 лева и с този неправомерен превод
банката е извадила от патримониума му, без негово съгласие и разрешение 430, 65
лева и го е лишила от тях в продължение на 8 дни в периода 06.02.-13.02.2024 г.
Твърди, че ЧСИ Д. не е издавала разпореждане до „Юробанк България“ АД за
превеждане на запорирана сума преди изтичане на определения едноседмичен срок.
Сочи, че с писмо от 08.02.2024г. и жалба от 09.02.2024 г.эинформирал ответната банка
за наложените запори върху сметките му в банката, липсата на уведомление за това от
страна на банката и поискал копия от документите, както и репариране на нанесената
му имуществена вреда, като се възстанови обратно сумата, включително с начислените
такси в пълен размер. В отговор на същите, получил отговор на електронната си поща
от екипа за връзка с клиенти на Пощенска банка, че банката като трето задължено
лице е спазила всички законови разпореждания при налагането и изпълнението на
запора и таксите са удържани съгласно тарифата на банката, както и че преводът на
сумата е извършен служебно и таксите са съгласно тарифата. Относно исканите
документи било посочено, че ищецът следва да подаде писмено искане в офис на
банката, като същевременно му обръщали внимание, че има такси съгласно тарифата
на банката. Твърди на 13.02.2024 г. да е установил, че ЧСИ Д. е превела обратно
дублираната сума по сметката му в „Юробанк България“ АД. Излага съображения, че
с тези свои действия банката е нарушила клаузите на чл. V.17.1, чл. V.17.2, чл. V.18 от
своите Общи условия, чл. 12, ал. 1 от Наредба № 3 на БНБ от 18.04.2018 г. за
условията и реда за откриване на платежни сметки, изпълнението на платежни
операции и за използване на платежните инструменти, чл. 70 ЗПУПС и чл. 79, ал. 1
ЗПУПС. Ищецът излага твърдения, че банката, чрез своите служители е осъществила
прибързан, неразрешен и неправомерен превод на посочената сума, като своеволно се
е разпоредила с негови лични финансови активи и арогантно е отказала да ги
възстанови, демонстрирайки надменно и пренебрежително отношение към него като
дългогодишен клиент. Поддържа, че надменното, пренебрежителното, огорчаващо,
унижаващо и оскърбяващо поведение на служителите на „Юробанк България“ АД
спрямо него е довело и до неимуществени вреди, изразяващи се в емоционално-
психически страдания, в чувства на огорчение, оскърбление, накърняване на
достойнството и чувство на гавра с него като човек в периода 06.02.- 13.02.2024 г. и
изпитвал неудобства, провокирани от необходимостта да обикаля офиса на банковата
2
институция и кантората на ЧСИ У. Д. и свързаните с това напрежение, притеснение,
негативни емоции и загуба на време. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „Юробанк България" АД е
подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Излага
твърдения, че ищецът В. Н. Ф. има открита банкова сметка в „Юробанк България” АД,
считано от 10.07.2009 г. На 30.01.2024 г., във връзка с получено запорно съобщение е
наложен запор по изпълнително дело № ********** на ЧСИ У. Д. за сумата от 383,72
лева. В изпълнение на наложения на 30.01.2024 г. запор и в установения от закона
едноседмичен срок, на 06.02.2024 г. запорираната сума е преведена към ЧСИ. На
08.02.2024 г. е получено съобщение в банката за вдигане за запора от ЧСИ У. Д., в
изпълнение на което запорът е вдигнат. На 13.02.2024 г. е получено второ съобщение
за вдигане запора от ЧСИ У. Д., но запорът е бил вече вдигнат в изпълнение на
предходното съобщение на съдебния изпълнител. На 13.02.2024 г. сумата 383,49 лева е
възстановена по сметка на ищеца от ЧСИ У. Д.. Поддържа, че не е осъществено
противоправно поведение от служители на банката и не е налице каквото и да било
неизпълнение на задължения на банката по договора за сметка и по действащото
законодателство в областта на платежните услуги. Излага съображения, че налагане на
запор по изпълнително дело е правомерно поведение и не би могло да съставлява
противоправно деяние на третото задължено лице, което е длъжно да изпълнява
актовете на органа по принудително изпълнение - частен или държавен съдебен
изпълнител. С получаването на изпратеното от съдебния изпълнител до банката
запорно съобщение се налага запор на евентуално съществуващите вземания на
длъжника по банковите сметки, като се забранява на банката да извършва плащане от
водените при нея банкови сметки по нареждане или с предварително съгласие на
техния титуляр, като от момента на получаването на запорното съобщение банката има
задълженията на пазач по отношение на сумите. Оспорва твърденията на ищеца, че
банката е извършила неправомерен превод на сумата от банковата сметка на ищеца,
както и че ЧСИ Д. не е давала на банката разпореждане за превод на запорираната
сума, тъй като в запорното съобщение е наредено на банката да плати в едноседмичен
срок сумата, посочена в него, поради което не е необходимо допълнително съобщение,
за да бъде извършено на плащането. Твърди, че при изпълнение по наложен запор
банката не извършва неразрешена платежна операция по сметката и липсата на
предварително съгласие или нареждане на титуляра на сметката в случая е
ирелевантно, и не ангажира отговорност на банката като доставчик на платежни
услуги по ЗПУПС, нито договорна отговорност за неизпълнение на сключен договор
за сметка. Твърди, че банката няма и нормативно или договорно установено
задължение да уведомява титуляра на сметката, върху която съдебно-изпълнителен
орган е наложил запор и като трето задължено лице е длъжна единствено да изпълнява
разпорежданията на ЧСИ в указания от него срок. Излага твърдения, че към момента
на извършване на плащането банката не е била уведомена от съдебно-изпълнителния
орган нито за постъпило от длъжника по изпълнението доброволно плащане, нито е
получила съобщение за вдигане на запора върху конкретната сметка, която той има в
банката. Ищецът също не е уведомил банката за предприетите от него действия и
намерения доброволно да погаси задължението си. По отношение на претенцията за
имуществени вреди твърди, че същите представляват начислени такси в общ размер
на 43,93 лева, от които такса за обслужване на запор 35,20 лева и такса за превод в
изпълнение на запор в размер на 11,73 лева съобразно раздел XVI. „Налагане и
изпълнение на запора операции по сметки с наложен запор“ на действащата „Тарифа
за таксите и комисионите, която „Юробанк България“ АД прилага по извършвани
3
услуги на клиенти - физически лица, който имат банкови сметки“. Поддържа, че
Общите условия на банката и Тарифата за таксите на банката са неразделна част към
всеки договор за сметка. Излага съображения, че независимо от обстоятелството, че
впоследствие ЧСИ У. Д. е разпоредила връщането на сумата по запорното съобщение
обратно по сметка на длъжника, събирането на таксите по Тарифата не е било
извършено без основание, тъй като е извършено в съответствие с договора и Общите
условия, доколкото към момента на автоматичното им удържане от сметката е имало
наложен запор върху сметката и е извършен превод в изпълнение на запора. Съответно
те не подлежат на връщане като недължимо платени суми или като понесени вреди.
Оспорва действия на негови служители да са довели до увреждане на неимуществени
блага на ищеца, а твърденията му за нанесена от банкови служители обида, унижение,
подигравки и емоционално страдание са недоказани. С действията си по изпращане на
отговори на получени от ищеца запитвания, жалби и оплаквания, банката надлежно е
проверила, разяснила и обосновала какво точно е станало след получаване на
запорното съобщение, като отговорите на банката са своевременно изпратени,
съдържанието им е в уважителен за адресата стил и съдържат отговор на твърденията,
оплакванията и исканията на клиента с нужната изчерпателност и обоснованост.
Оспорва наличието на пряка причинна връзка между поведението на банковите
служители, изпълнили запорното съобщение на ЧСИ Д., и твърдените вреди. Оспорва
претенцията за неимуществени вреди и по размер. Претендира разноски.
По разпределението на доказателствената тежест:
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да установи: по иска за
имуществени вреди: че служители на ответника в нарушение на нормативните
разпоредби са удържали сумата от 43,93 лева от банковата сметка на ищеца като такси
за обслужване на запор и извършване на превод по запор, както и че в нарушение на
нормативните разпоредби са отказали да ги възстановят на ответника; претърпените от
ищеца имуществени вреди в причинна връзка с противоправното поведение на
служители на ответника; по иска за неимуществени вреди: че служители на ответника
са се държали с ищеца унижаващо и оскърбително; претърпените от ищеца болки и
страдания в причинна връзка с противоправно поведение на служители на ответника.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при
оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на
прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът
за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата
и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби.
С оглед на заявеното с отговора на исковата молба, безспорни между
страните и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че ищецът има
открита банкова сметка в „Юробанк България” АД, по която на 30.01.2024 г., във
връзка с получено запорно съобщение е наложен запор по изпълнително дело №
********** на ЧСИ У. Д. за сумата от 383,72 лева; на 06.02.2024 г. запорираната сума е
преведена към ЧСИ, като от сметката на ищеца е удържана и сума в общ размер на
43,93 лева, представляваща сбор от такси за обслужване на запор и извършване на
превод по запор; на 13.02.2024 г. сумата 383,49 лeва е възстановена по сметка на
ищеца от ЧСИ У. Д..
По искането за конституиране на трето лице – помагач на страната на
ответника:
4
В отговора на исковата молба ответникът е направил искане за привличане на
ЧСИ У. Д. като трето лице - помагач на негова страна, като обосновава правния си
интерес с обстоятелството, че банката е предприела всички действия в изпълнение на
разпорежданията и указанията на ЧСИ, съгласно изпратеното запорно съобщение. Това
искане е неоснователно, доколкото не се заявяват регресни права, които да бъдат
удовлетворени.
По доказателствените искания:
Следва да бъдат приети представените от ищеца и ответника писмени
доказателства.
Следва да се уважи искането на ищеца за допускане разпита на един свидетел
при режим на довеждане.
Следва да се уважи искането на ответника на основание чл. 192 ГПК да се
задължи ЧСИ У. Д. да представи намиращите се у него документи.
Страните следва да се приканят към сключването на спогодба или доброволно
уреждане на спора по друг начин.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.04.2025 г.
от 10:00 часа, за която дата да се призоват страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за конституиране на ЧСИ У.
Д., като трето лице – помагач на страната на ответника.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно мотивната част на определението.
ДОПУСКА и ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с
исковата молба и отговора на исковата молба документи.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел на
ищеца при режим на довеждане за датата на първото открито съдебно заседание по
делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192, ал. 1 ГПК ЧСИ У. Д. в едноседмичен срок
от получаване на настоящото определение да представи препис от изпълнително дело
№ **********, със страни „Топлофикация София“ ЕАД и В. Н. Ф..
Да се изпрати на ЧСИ У. Д. молбата по чл. 192 ГПК, ведно с препис от
настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си
във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
5
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р., като
същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на
делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично
упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи
надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада
по делото, да се връчи на страните като на ищеца да се връчи и препис от отговора на
исковата молба.
Определението в частта, с която е оставено без уважение искането на
ответника за конституиране на ТЛП подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от ответника от получаване на препис от определението пред
СГС, в останалата част същото не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6