Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………….. ……….
2021 година,
гр.ВАРНА
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Варна, ХХХІІ-рисъстав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
В съдебно заседание, проведено на 21.05.2021 г.със секретар
Камелия Александрова
изслуша докладваното от председателя административно дело№ 998/2020 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и слeдващи от АПК, връзка с чл. 118, ал. 1 от КСО.
Инициирано е по жалба от Р.Д.Р. ***, чрез адв. Т.А.Ч.
срещу Решение № 2153-03-20/18.03.2020 г. издадено от Директора на ТП на НОИ
Варна, с което е оставено в сила Разпореждане
№ 541023/16.01.2020 г. С цитираното разпореждане е оставено без уважение
искането на Р.Р. за преизчисляване на личната пенсия за осигурителен стаж и
възраст, на осн. чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО.
В жалбата са развити обширни
доводи за допуснати от АО нарушения на административно производствените
правила и на материалния закон при постановяване на административния акт-
предмет на съдебен контрол. Изтъква се, че Директорът на ТП на НОИ се е
произнесъл без да изясни фактическата
обстановка по искането, без да се съобрази с представените от жалбоподателя
допълнителни документи, което съставлява нарушение на чл. 35 от АПК.
Твърди се и противоречивост при
установяване на фактическа обстановка –
тази, установена въз основа на наличните към момента на подаване на заявлението
и установената от впоследствие
депозираните от заявителя документи.
Оспорва се изводът на пенсионния орган за липса на данни за осигурителния доход
на лицето, както и такива,
конкретизиращи период на работа
на заявителя зад граница.
Оспорва се и правния извод
относно значението на задължението за внасяне на осигуровки и неговото
невнасяне от осугирителя.
Изтъква се, че правата произтичат
и са гарантирани не от фактическото внасяне, а от дължимостта на осигурителните
вноски.
Въз основа на изложеното се
твърди липсата на каквито и да било
пречки за установяване на времето, през което лицето е било командировано в
чужбина за повече от 30 дни.
Твърди се, че доходите от трудови
възнаграждения за процесните периоди изплатени на лицето представляват
осигурителен доход, независимо дали по тях са внесени осигурителни вноски.
Същите следва да бъдат взети предвид при определяне размера на пенсията с оглед
нейното изменение.
Въз основа на изложеното е
формиран петитум с искане за отмяна на решението и връщане на преписката на
административния орган за произнасяне по искането за изменение размера на
пенсията.
Ответникът чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата, счита я за неоснователна, моли съда да я
отхвърли.
Съдът, като анализира доказателствата и данните по делото, съобрази
доводите на страните с
относимата за случая правна уредба и по
свое вътрешно убеждение прие следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна
срещу подлежащ на оспорване административен акт, в рамките на законоустановения
срок, с оглед на което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
По фактите:
Със заявление № *********.11.2018г. Р.Р. е
поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С разпореждане от 21.03.2019 г. на заявителя е
определена лична пенсия в действителен размер , като за времето от 27.05.2016
г. до 31.07.2018г. за работа като социален асистент в „Л.“ ЕООД и „М.2016“ ЕООД
за осигурителен доход е взет минималният осигурителен праг за длъжността.
Като основание за
това пенсионният орган посочил
липсата на разплащателна и трудово правна документация на дружествата.
Със заявление № 2109-03-534/23.07.2019г. Р.Д. ***
е представил относими за случая документи и поискал преизчисляване на отпусната
му пенсия.
С разпореждане № 540123, протокол 10/16.01.2020 г.
ръководителят на ПО при ТП на НОИ Варна посочил, че съгласно чл. 40, ал.2 от
НПОС осигурителен доход върху който са внесени или дължими осигурителни вноски,
се установяват с данните по чл. 5, ал.4, т.1 от КСО (регистър на осигурените
лица),осигурителна книжка, както и с
документ по утвърден образец, които се издават въз основа на разплащателни
ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.
Приел че такива липсват, а представените допълнително копия на заповеди,
формуляри А1, банкови извлечения за преведени суми не представлявали документи
за осигурителен доход по смисъла на цитираната
норма от НПОС и на основание чл. 99, ал.1 от КСО отказал изменение на отпусната
лична пенсия са осигурителен стаж и възраст.
Разпореждането е оспорено по административен ред
пред директора на ТП на НОИ Варна, който с Решение № 2153-03-20/18.03.2020 г.
отхвърлил жалбата, като възприел изцяло
доводите на ръководителя на ПО.
По делото са налични представените пред пенсионния орган документи.
Спорен между страните остава въпросът
за действителния осигурителен доход на заявителя за процесния период и тежестта
на представените допълнителни
доказателствата в подкрепа на твърдението му за действително получаваното
възнаграждение и съответно внесените или дължими осигуровки.
Оспорващият възразява срещу извода за липсата на данни за действителния, по-висок размер на
осигурителния му доход – 2600 лв., върху който са начислени и внесени
осигурителните вноски, визирайки конкретни периоди за времето от 27.05.2016 г.
до 31.07.2018 г., когато е работил извън
страната за „Л.“ ЕООД и „М.2016“ЕООД. Съгласно договореното между него и
работодателите при работа извън страната трудовото му възнаграждение е в размер от 2600 лв., в този размер е изплащано, съответно и начислявани осигурителни вноски.
По делото във връзка с тези спорни въпроси се
проведоха две ССЕ, като съдът кредитира изцяло втората като обективна,
компетентно изготвена и защитена втората – на вещото лице И.Д..
Видно от извършеното от експерта пълно всеобхватно
и прецизно изследване, при изчисляване на индивидуалния коефициент ползва на
първо място данните от регистъра на осигурените лица, в който за Р.Р. е налична осигурителна информация, подавана коректно всеки месец от осигурителите му „Л.“
ЕООД и „М.2016“ЕООД. Вещото лице категорично заявява, че тази информация е била
налична при изчисляване на индивидуалния
коефициент на лицето, т.е. още в началото на пенсионното производство. Според същата информация
осигурителните вноски са начислени и внесени.
Вещото лице е категорично също и че за периода на
съществуване на ТПО отм. Май. 2016 г. до м. юли 2018 г. в двете посочени
дружества „Л.“ ЕООД и „М.2016“ЕООД е взет осигурителен доход не съгласно посочения в РОЛ, а минимален такъв.
При направената симулация по заръка на съда като част от задачата на ССЕ, след
като е взет и заложен посоченият в РОЛ
максимален осигурителен доход за съответните
месеци, когато е получаван, заместващ минималния такъв, заложен от
пенсионния орган, полученият индивидуален коефициент е различен, а изчислената въз основа на него
лична пенсия е в размер от 920.86 лв. вместо
определения при възприетия от ПО
подход размер -763.18 лв.
Осигуреното лице е явно ощетено.
По правото:
Оспореното
решение е издадено от компетентния за това административен орган.
Административният орган, в чиито правомощия законодателят е включил
разглеждането на жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне
или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, е
ръководителят на съответното териториално поделение на Националния осигурителен
институт съгласно чл. 117, ал.1, т.2, б. /а/ и чл. 117, ал.3 от КСО. В конкретния случай, компетентен да издава оспорения акт
по чл. 117, ал.3 е директорът на ТП на НОИ Варна
Оспореният административен акт е издаден в изискуемата от
закона писмена форма, формално има изложени мотиви, наименование на органа, който го
издава, наименование на акта, индивидуализация на адресата на акта, означение
на вида и характера на искането и обекта, за който то е отправено, фактическите
и правни основания за издаването му и разпоредителна част - решение за отхвърляне
на жалбата срещу на разпореждането на ръководителя на "ПО" на ТП на
НОИ Варна, посочено е пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва,
носи подпис и печат с подробно посочване имената и длъжността на издателя си.
При
извършената съдебна проверка съдът констатира допуснати съществени процесуални
нарушения и противоречие с материалния закон.
При
издаване на оспорения акт са допуснати нарушения на административно
производствените правила и материалния закон. Административният орган, според
разпоредбата на чл. 35 от АПК, не е спазил задължението си да изясни пълно и точно фактите и
обстоятелствата във връзка с акта. Предвид констатираната фактическа неизясненост
е налице и непълнота на мотивите – както разпореждането, така и решението на
директора на ТП на НОИ Варна не съдържат ясен отговор дали е извършена проверка
в РОЛ, какви констатации са направени и как са ценена осигурителната
информация, съдържаща се там за заявителя Р.Р., Съдържанието на оскъдните
мотиви не сочи на извод да са правени
обстойни проучвания на Регистъра на осигурените лица.
Съдът счита и че материалноправните разпоредби на закона не
са правилно съотнесени към фактическата обстановка.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж (НПОС), осигурителният стаж се
установява с данните по чл. 5, ал.4, т.1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден
образец. Съгласно чл. 40, ал.2 от НПОС осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни
вноски, се установява с данните по чл. 5, ал.4, т.1 КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец.
Осигурителният доход за времето, през което е
получавано обезщетение от държавното обществено осигуряване, изплащано от
териториалното поделение на НОИ, се установява с данни от информационната
система на НОИ.
Съгласно чл. 40, ал.3 от НПОС, документите по ал.1 и 2 се издават въз основа на изплащателните
ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.
Съгласно чл. 40, ал.5, в случаите, когато
документите по ал. 3 липсват, осигурителите или техните правоприемници по
изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение
или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те
съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход.
Съгласно чл. 40, ал.6 от НПОС, само когато
няма данни за трудовото възнаграждение, в издаваните документи за пенсиониране
се посочва минималната работна заплата за страната за съответния период, а за
времето след 31 декември 2002 г. - минималния месечен осигурителен доход за работниците
и служителите и за лицата, работещи по договори за управление и контрол на
търговски дружества.
Според, чл. 40, ал.7, когато няма данни за
осигурителния доход за определен период към датата на подаване на заявлението
за пенсия, размерът на пенсията се определя въз основа на минималната работна
заплата, установена за страната, за съответния период, а за времето след 31
декември 2002 г. - въз основа на минималния месечен осигурителен доход за
работниците и служителите и за лицата, работещи по договори за управление и
контрол на търговски дружества. Разпоредбата на чл. 40, ал.8 от НПОС предвижда възможността, след предварително разрешение от
териториалните поделения на НОИ документи за осигурителен стаж и доход да
издават ведомствата, предприятията и организациите, които съхраняват
изплащателните ведомости или други финансово-счетоводни документи в случаите,
когато осигурителят е прекратил дейността си и няма правоприемник. Този ред не
се прилага, когато съхраняването на изплащателните ведомости и издаването на
документи за осигурителен стаж и доход е уредено с нормативен акт или с акт на
Министерския съвет. В ал.9 на чл. 40 е предвидено, че до създаването на
информационната система по чл. 5, ал. 11 от КСО териториалните поделения на НОИ издават документи за осигурителен стаж
и доход въз основа на съхраняваните от тях разплащателни ведомости и други
документи. Когато за определени периоди тези документи липсват, териториалните
поделения на НОИ издават документи за осигурителен стаж и доход и въз основа на
други автентични документи, доказващи изплащане на възнаграждения, а когато
такива няма, се прилага ал. 6. Националният осигурителен институт издава
удостоверения за направени осигурителни вноски и зачетен осигурителен стаж на
членовете на трудово-производителните кооперации, които са се осигурявали по
отменения Указ № 265 за взаимно осигуряване на членовете на трудово -
производителните кооперации от 1953 г. (ДВ, бр. 110 от 1999 г.).
С оглед на горепосочените разпоредби, съдът
намира, че в процесния случай от административния орган не са извършени всички
необходими и предвидени в чл. 40 НПОС
действия.
Нещо повече – не е извършена елементарна
проверка в поддържания РОЛ.
Няма
логично правно обяснение некредитирането
на представените от заявителя
допълнителни документи.
В решението на директора на ТП на НОИ е
възпроизведено приетото от ПО, че представените от заявителя документи не удостоверявали осигурителния му доход.
Съдът намира, че административният орган е
следвало да анализира и коментира всички представени от заявителя в хода на административното производство
документи, в това число и банкови
извлечения, да ги съпостави с осигурителната информация в РОЛ и така да
постанови решението си.
Бездействието на
АО съдът преценява като съществено
нарушение на административно производствените правила, накърняващо правото на
защита на заявителя. Нарушението на административно производствените правила е
довело до неправилно прилагане на материалния закон към фактите и
обстоятелствата по случая.
Предвид констатираното решението на директора на ТП на НОИ Варна и
потвърденото с него разпореждане на ръководителя на ПО следва да се отменят, а
преписката да се върне на пенсионния орган за ново произнасяне при съобразяване
с указанията , дадени в мотивите на настоящото решение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК
съдът
Р
Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-03-20/18.03.2020 г. издадено от Директора на ТП на НОИ
Варна, с което е оставено в сила Разпореждане
№ 541023/16.01.2020 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Варна.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ
- гр. Варна, за ново произнасяне по заявление с вх. №
2109-03-534/23.07.2019 г. и заявление №
541023/26.11.2018 г. при съобразяване с указанията по приложение на закона
дадени в мотивите настоящото решение.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА