Присъда по дело №466/2013 на Окръжен съд - Враца

ПРИСЪДА

                                                                         №

град Враца, 12.12.2013 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачански окръжен съд, наказателна колегия, в открито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                                                      Председател: СНЕЖАНА НАУМОВА

                                                                             Членове: ПЕТЯ ВЪЛЧЕВА

                                                                            мл. съдия М. АЛЕКСАНДРОВА                                            

 

В присъствието  на секретаря И.М. и на прокурора Д. Н., след като разгледа докладваното от мл. съдия Александрова в.н.о.х.д. № 466 по описа на съда за 2013 г.

 

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА и на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 вр. чл. 334, т. 2 и чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 НПК

 

ПРИСЪДИ:

 

ОТМЕНЯ присъда № 32 от 26.03.2013 г., постановена от ВрРС, V-ти наказателен състав, по н.о.х.д. № 1060 по описа за 2009 г., в частта, с която подсъдимата К.П.Г., родена на *** ***, живуща ***, българка, българска гражданка, със средно образование, омъжена, осъждана, безработна, с ЕГН ********** е била призната за невиновна в това, че от началото на месец юни 2006 г. в град Враца при условията на опасен рецидив с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила заблуждение у Я.Б.М. ***, че ще му осигури придобиването (чрез закупуване на нейно име и прехвърляне на собствеността) на общинско жилище, находящо се в град В., ж.к. "М." № *- *-**, и до края на месец август 2006 г. е поддържала това заблуждение, с което му е причинила имотна вреда до сумата от 5 300 лв., поради което и на основание чл. 304 НПК, е била изцяло оправдана по повдигнатото й обвинение по чл. 211, предл. второ вр. чл. 209, ал. 1 НК вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" НК, както и в частта, с която предявеният от Я.Б.М. срещу подсъдимата К.П.Г. граждански иск е бил отхвърлен като неоснователен до сумата от 5 300 лв., представляваща обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, като вместо това постановява:

ПРИЗНАВА подсъдимата К.П.Г., родена на *** ***, живуща ***, българка, българска гражданка, със средно образование, омъжена, осъждана, безработна, с ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че от началото на месец юни 2006 г. в град Враца при условията на опасен рецидив с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила заблуждение у Я.Б.М. ***, че ще му осигури придобиването (чрез закупуване на нейно име и прехвърляне на собствеността) на общинско жилище, находящо се в град В., ж.к. "М." № *- *-**, и до края на месец август 2006 г. е поддържала това заблуждение, с което му е причинила имотна вреда в размер на 5 300 лв., поради което и на основание чл. 211, предл. второ вр. чл. 209, ал. 1 НК вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" НК вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК я ОСЪЖДА на ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 61 т.2 от ЗИНЗС й ОПРЕДЕЛЯ първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като същата на основание чл. 60 ал.1 от ЗИНЗС следва да бъде настанена в затворническо общежитие от закрит тип.

ОСЪЖДА подсъдимата К.П.Г. да заплати на Я.Б.М. на основание чл. 45 ЗЗД сума в размер на 5 300 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в резултат на извършеното от подсъдимата Г. престъпление, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА подсъдимата К.П.Г. да заплати по сметка на републиканския бюджет на основание чл. 189, ал. 3 НПК сумата от 1 244 лв., представляваща част от сторените по делото разноски; сумата от 212 лв., представляваща държавна такса, съответна на уважената част от приетия за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск; както и сумата от 5 лв. за служебно издаване  на изпълнителен лист.

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционната присъда в останалата част.     

 

Присъдата в частта, с която подсъдимата К.П.Г. е призната за виновна и осъдена, подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15-дневен срок от днес.        

 

 

                                                                                  Председател:

 

                                                                                          Членове:  1.

                                                                                                             

                                                                                                            2.

                                      

 

Мотиви по в.н.о.х.д. № 466/2013 г. по описа на ВрОС

 

Производството е по реда на глава XXI НПК и е второ по ред.

С присъда № 32 от 26.03.2013 г., постановена от ВрРС, V-ти наказателен състав, по н.о.х.д. № 1060 по описа за 2009 г., подсъдимата К.П.Г., родена на *** ***, живуща ***, българка, българска гражданка, със средно образование, омъжена, осъждана, безработна, с ЕГН ********** е била призната за невиновна в това, че от началото на месец юни 2006 г. в град Враца при условията на опасен рецидив с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила заблуждение у Я.Б.М. ***, че ще му осигури придобиването (чрез закупуване на нейно име и прехвърляне на собствеността) на общинско жилище, находящо се в град В., ж.к. "М." № *- Б-46, и до края на месец август 2006 г. е поддържала това заблуждение, с което му е причинила имотна вреда в размер на 6 200 лв., поради което и на основание чл. 304 НПК е била изцяло оправдана по повдигнатото й обвинение по чл. 211, предл. второ вр. чл. 209, ал. 1 НК вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" НК.

 Със същата присъда предявеният от Я.М.Б. срещу подсъдимата К.П.Г. граждански иск за обезщетение на причинените от престъплението имуществени вреди в размер на 6 200 лв. е бил изцяло отхвърлен като неоснователен. Постановено е разноските по делото да останат за сметка на държавата.

Въззивното производство е образувано единствено по подаден в законоустановения срок протест, в който се иска съответно утежняване на положението на оправданата подсъдима с признаването й за виновна и осъждането й по повдигнатото обвинение. Обобщено оплакванията за неправилността на първоинстанционната присъда се свеждат до нейната необоснованост и постановяване в противоречие със закона. В допълнителното писмено изложение към протеста подробно са развити конкретните доводи в подкрепа на вече заявените групи пороци на първоинстанционнаата присъда.

Във връзка с допуснатите съществени нарушения на процесуалния закон се изтъква, че пространният доказателствен анализ на районния съд е еднопланов и неправилен. Освен това съдържанието на доказателствените източници било тълкувано превратно, като част  от тях били подценени, а стойността на други - преувеличена. От друга страна, при извършения съпоставителен анализ на свидетелските показания, районният съд е преувеличил значението на констатираните противоречия, касаещи несъществени детайли на пресъздаваните събития, а е пренебрегнал факта, че по основните въпроси за авторството на деянието и конкретните измамливи действия на подсъдимата Г. се наблюдавала солидна еднопосочност. Заключава се, че показанията на свидетелите Б., П., К. и К. незаконосъобразно са били приети за недостоверни и съдът не ги е поставил в основата на фактическите си изводи, доверявайки се на неподкрепените от другите доказателства обяснения на подсъдимата. Присъдата била постановена и при игнориране на част от доказателствата. За отправна точка на аргументацията на прокурора в тази насока се ползва обремененото съдебни минало на подсъдимата Г., което не е било съобразено от проверявания съд. Изтъква се, че Г. е била осъждана за напълно аналогично деяние по н.о.х.д. № 623 по описа на ВРС за 2003 г. На следващо място, без необходимото внимание бил подминат и факта, че при първото разглеждане на делото от състав на ВРС подсъдимата е искала да възстанови вредите на свидетеля Б. сключи споразумение. Последното се възприема от прокурора като допълнително солидно основание за убеждението му във виновността на подсъдимата. Освен това "без коментар" останало и нейното недобросъвестно процесуално поведение, причинило многократни отлагания на делото.

Поради изброените многобройни нарушения на процесуалния закон първостепенният съд е нарушил задълженията си по чл. 13, ал. 1 и по чл. 14, ал. 1 НПК за разкриване на обективната истина по делото чрез обективно, всестранно и пълно изследване на действително случилото се.

Извършеният незаконосъобразен анализа на доказателствата е довел и до необоснованост на присъдата, тъй като приетите за установени фактически положения били неизводими от доказателствената съвкупност. Събраните годни доказателствени материали били в достатъчен обем за правилно решаване на делото, но те обосновавали авторството и виновността на подсъдимата Г., а не обратното, както е приел районният съд.

Относно точното приложение на материалния наказателен закон прокурорът е изразил несъгласието си с правната преценка на първата инстанция за обективна несъставомерност на извършеното деяние поради факта, че свидетелят Я. Б. не бил претърпял реална имотна вреда, изразяваща се в невъзвратимо намаляване на имуществото, а направил единствено "заемоподобен разход".

Пред въззивния съд е проведено съдебно следствие - събрани са гласни доказателства чрез допълнителен разпит на свидетеля Я.Б.М., както и писмени доказателства.

Настоящата инстанция е направила опит за пълното изясняване на делото от фактическа страна посредством събиране на гласни доказателствени средства и чрез непосредствения разпит на свидетеля В.С.К.. Информативните показанията на този свидетел, депозирани пред съдия на досъдебното производство в присъствие на защитника на подсъдимата, както и пред друг съдебен състав при спазване на всички предвидени в процесуалния закон гаранции за правата на Г. предвид личното й явяване в заседанието заедно със защитник, са били приобщени от районния съд чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 1, т. 3 НПК. Съдът е приел, че свидетелят К. не може да се яви пред съда за неопределено време, тъй като изпълнява длъжността "международен шофьор" и работата му е свързана с регулярни ежемесечни курсове извън страната. Макар настоящата инстанция да намира за законосъобразно допуснатото от районния съд изключение от принципа за непосредствено събиране на доказателствата по изложените мотиви и предвид задължението на съда от срочно приключване на производството, започнало  първоначалното си съдебно разглеждане още на 04.03.2008 г., прие, че следва да се направи последно процесуално усилие за осигуряването на непосредствения разпит на посочения свидетел-очевидец. Свидетелят е бил редовно призован за насроченото за 14.11.2013 г. съдебно заседание, но не се е явил без да сочи уважителни причини за това, поради което е било постановено принудителното му довеждане за следващото съдебно заседание, насрочено за 12.12.2013 г. Съгласно докладна записка и служебна бележка от работодателя на свидетеля К. е видно, че в деня на съдебното заседание К. отново е бил командирован в чужбина, поради което служителите на областно звено "Охрана" - Враца към Главна дирекция "Охрана" са били възпрепятствани да изпълнят постановеното принудително довеждане. Наличието на всички предпоставки на чл. 281, ал. 1, т. 3 НПК и към момента на провеждане на съдебното следствие пред въззивния съд, балансирани със задължението на съда за приключване на производството в разумен срок, са основанието за заличаване на свидетеля от списъка за призоваване и решаване на делото при наличната доказателствена съвкупност.

В хода на пренията представителят на прокуратурата поддържа направените в протеста и в допълнението към него доводи срещу постановената оправдателна присъда. Акцентира се върху факта, че гласните доказателства са неправилно интерпретирани от районния съд, което е довело до опорочаване и на крайните му изводи за недоказаност на обвинението. Иска се първоинстанционната присъда да бъде отменена, като вместо нея бъде постановена нова присъда, с която подсъдимата Г. да бъде призната за виновна и осъдена по повдигнатото й обвинение. Солидаризира се с предложеното от представителя на районна прокуратура наказание за подсъдимата "Лишаване от свобода" за срок от седем години.

В своята пледоария защитата поддържа, че първоинстанционната присъда е правилна и обоснована и иска да бъде потвърдена изцяло. Акцентира се върху факта, че нито един ключов елемент от обвинението срещу К.Г. - изпълнителното деяние, вредата и причинната връзка между тях, не е доказан по несъмнен начин. Подчертава се, че поддържаната обвинителна теза е била изградена изцяло върху противоречивите показания на свидетеля Я.Б., които в хода на съдебното производство останали неподкрепени от другите доказателства. Изтъква, че показанията на останалите свидетели, на които се позовава прокуратурата, имали косвено значение във връзка с установяването на значимите по делото обстоятелства, при това без да могат да формират непрекъсната логическа последователност от фактически положения, които в съвкупност да преодолеят линията на защитната на подсъдимата. От правна страна се навежда довод за несъставомерност на деянието на Г. поради липса на настъпили вредни последици за пострадалия Б.. В този смисъл поемането на валидно менителнично задължение от страна на подсъдимата чрез издаването  на запис на заповед за сумата от 6 300 лв. в полза на свидетеля Б. се интерпретира като ефективна гарантирана от правото възможност за Б. да си възстанови направения "заемоподобен" разход.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и в рамките на правомощията си по закон, намира за установено следното:

Настоящето въззивно производство е второ по ред. С решение № 41 от 23.04.2009 г. контролиращият съд е отменил присъда № 35/19.12.2008 г., постановена по н.о.х.д. № 303 по описа за 2008 г. на ВрРС, и е върнал наказателното производство на предварителната му фаза с цел отстраняване на съществено процесуално нарушение. Въззивната инстанция е преценила, че е допуснато отстранимо на предходната процесуална фаза нарушение на чл. 246, ал. 2 НПК, тъй като обвинението срещу подсъдимата К.Г. е неясно и съдържащо вътрешно противоречие. Според това обвинение подсъдимата от началото на месец юни 2006 г. до края на месец август 2006 г. в град Враца при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага подсъдимата К.Г. е възбудила у Я.Б.М. *** заблуждение, че ще му осигури придобиването (чрез закупуване на нейно име и прехвърляне на собствеността) на общинско жилище, находящо се в град В., ж.к. "М." № *, вх. *, ет. *, ап. **, и с това му е причинила имотна вреда в размер на 6 200 лв. От правна страна прокурорът е квалифицирал инкриминираното на подсъдимата Г. поведение като квалифициран състав на престъпление от общ характер, а именно престъпление по чл. 211, предл. второ вр. чл. 209, ал. 1 НК вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" НК вр. чл. 26 НК.

На първо място въззивната съдебна инстанция е констатирала, че според обвинителната теза подсъдимата е извършила повече от две самостоятелни деяния, осъществяващи състави на едно и също престъпление и намиращи се в предвидената в закона обективна и субективна връзка, поради което дейността й е била квалифицирана като продължавано престъпление. Същевременно обаче липсвала задължителната конкретизация на всяко от деянията по фактически и правни признаци, което затруднявало защитата в недопустима степен поради невъзможността отделните деяния да бъдат индивидуализирани дори по брой. Като следващо съществено противоречие между обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт се сочи обстоятелството, че при описанието на извършеното от Г. престъпление според прокуратурата чрез действията си тя не само е възбудила заблуждение у свидетеля Я.М. посредством първоначалното създаване на неверни представи относно посочените правнозначими факти, но с по-нататъшното си поведение до края на месец август 2006 г. е поддържала вече създаденото у него заблуждение. В същото време в диспозитива на обвинението изпълнителната дейност на подсъдимата е квалифицирана единствено като запълваща признаците на възбуждане на заблуждение, но не и като поддържане на заблуждение. В заключение е посочено, че изброените нарушения на НПК са от групата на съществените, защото подсъдимата е била поставена в положение да не може да разбере за какво точно е обвинена и адекватно да се защити. Дадени са указания на органите на досъдебното производство за пълното осигуряване правото на защита на подсъдимата чрез повторното й привличане в качеството на обвиняема, както и чрез повтарянето на всички други процесуални действия и предоставяне на възможност още на този възможно най-ранен етап да изрази позицията си към фактическите и правни рамки на прецизираното обвинения срещу нея.

Без да са извършени допълнителни действия по разследването на 09.06.2009 г. подсъдимата К.Г. е била повторно привлечена като обвиняема. Концепцията на прокуратурата е била конкретизирана в смисъл, че в началото на месец юни 2006 г. подсъдимата е възбудила заблуждение у свидетеля Я.М., че ще му осигури закупуването на общинско жилище, а в периода до края на месец август 2006 г. е поддържала това създадено от нея заблуждение, като описаното поведение представлява единна проява, предизвикала съответно и общ престъпен резултат - причиняването на имотна вреда за свидетеля в размер на 6 200 лв. Изложеното се поддържа и в окончателното обвинение срещу подсъдимата, закрепено е изготвения обвинителен акт, в който е възприет използвания в постановлението за привличане подход за фрагментация на единната изпълнителна дейност на Г. - едновременно като възбуждане и като поддържане на възбуденото заблуждение, поради което закономерно е отпаднала квалификацията на инкриминираната дейност като продължавана по смисъла на чл. 26 НК. В тези променени рамки е протекло и първоинстанционното производство.

В обсъжданата по-горе насока и след извършване на наложителната собствена проверяваща дейност за допуснати на предходните фази отстраними съществени процесуални нарушения настоящата въззивна съдебна инстанция констатира следното. В началото на актуалния обвинителен акт - още преди посочването на престъплението и описването му по време, място и начин на извършване, пострадалото лице и размера на вредите, т.е. преди обстоятелствената част на обвинителния акт, е дадена правна квалификация на инкриминираното на подсъдимата Г. деяние като такова по чл. 211, предл. второ, вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" вр. чл. 26 НК. Посочената квалификация за продължавана престъпна дейност по чл. 26 НК, която отсъства от постановлението за привличане от  09.06.2009 г. (т. 2 от досъдебното производство), не фигурира нито в обстоятелната, нито в заключителната част на обвинителния акт.

Забелязаното несъответствие в тезата на прокурора дали подсъдимата е привлечена към наказателна отговорност за еднократна, макар и фактически усложнена, или за продължавана престъпна дейност въззивният съд намира за несъществено. Съгласно чл. 246, ал. 3 НПК тъкмо в заключителната част на обвинителния акт, в т. нар. диспозитив, е предвидено да се посочи дадената от прокурора и значима с оглед предмета на наказателното производство квалификация на очертаното преди това по фактическите си параметри деяние. Следователно, според процесуалния закон тази именно част от конструирането на обвинението е правно значимата с оглед извода на прокуратурата дали се касае за едно деяние или за две или повече самостоятелни съставомерни престъпни прояви, обединени по повеление на закона в едно престъпление, но с по-висока степен на обществена опасност поради мултиплицираното осъществяване на конкретния престъпен състав. В този смисъл следва да се приеме, че изнесената в началото на обвинителния акт правната квалификация по чл. 26 НК не представлява част от актуалното обвинение, както е приел и първоинстанционния съд. Този извод на районния съд е верен и следва да бъде подкрепен, макар в началото на пледоарията си прокурорът при ВРП да поддържа обвинението и по чл. 26 К, а накрая да иска осъждане за деяние, което не е продължавано (л. 300 и л. 301 от нохд № 1060/2009 г. по описа на ВрРС).

За да постанови присъдата си, при законосъобразно проведена задочна процедура в хипотезата на чл. 269, ал. 3, т. 3 НПК първоинстанционният съд правилно е съобразил поставените с фактическите рамки на обвинението предели на доказване по делото и е събрал и проверил необходимия обем съществуващи и достъпни доказателствени материали. При обсъждането на доказателствата се забелязва следната закономерност - с пълно доверие се приемат доказателствата, извлечени от писмени източници, които по своята обективна природа подлежат на значително улеснен анализ при липса на противоречащи им доказателства, а от друга страна гласните доказателствени източници са подложени на конкретно обстойно обсъждане с цел оценка на степента им на достоверност и произтичащото от нея въздействие върху суверенното вътрешно убеждение на съда по отношение правилността на приетите за установени фактически положения. В тази връзка е важно да се отбележи, че според конструкцията на обвинителната теза подсъдимата К.Г. е създала и поддържала заблуждение у свидетеля Я.М. главно по отношение на факта за какво ще използва получените от него средства посредством устни изявления, които свидетелят непосредствено е възприемал и повлиян от тях е взел решение за верига от имуществени разпореждания в полза на подсъдимата. При това положение деянието на подсъдимата обективно би могло да бъде пряко доказано единствено посредством възпроизвеждането на относимите към обвинението обстоятелства, останали в съзнанието на преките участници в инкриминираните събития, каквито са подсъдимата и свидетелят Я.М., както и на другите очевидци - свидетелите З.К., Б. П. и В.К., възприели обаче само отделни елементи от цялостната фактическа обстановка. Ето защо задълбоченото обсъждане тъкмо на гласните доказателства е от ключово значение за вярното изясняване на действителните уговорки  между подсъдимата и свидетеля Я.М., който факт е отделен от районния съд като основен източник на противоречия в доказателствено отношение (л. 305 нохд № 1060/2009 г. по описа на ВрРС).  Предложеният подход се споделя от настоящата контролираща инстанция като напълно съответстващ на задължението на решаващия съд да постанови убедителен и обоснован акт, като на основание чл. 305, ал. 3 НПК предложи съдържателни мотиви защо едни доказателства приема като достоверни, а други отхвърля при наличие на противоречия между тях.

След подробен анализ на цитираните гласни доказателствени източници районният съд е стигнал до заключението, че те могат условно да бъдат разделени в две групи, като съдържателната разграничителна линия между тях е прокарана на основата на това дали свидетелят Я.М., който участва в производството като частен обвинител и граждански ищец, е дал инкриминираната сума под формата на заем за лечение на дъщерята на подсъдимата, която на свой ред е поела задължение да върне парите, за обезпечаването на което е издала запис на заповед, или напротив - получената сума е представлявала продажна цена за жилище от общинския жилищен фонд на град Враца, което подсъдимата е трябвало да придобие на свое име, а впоследствие, със следваща безпарична сделка, да прехвърли на свидетеля М..

Следвайки тази линия на анализ на доказателствата, районният съд е констатирал, че в едната група гласни доказателства попадали обезпечаващите повдигнатото обвинение показания на свидетелите М., П., К. и К.. Първостепенният съд цялостно дискредитира възприятията на тези свидетели, заключавайки, че те не могат да бъдат поставени в основата на приетите за установени фактически констатации поради тяхната "изначална заинтересованост и възможна предубеденост", предопределени от някои "лични отношения и връзки" между свидетелите - за свидетелят М. пряко като "измамена страна", за свидетеля Б. П. като негов баща, за свидетеля З. К. като приятел на частния обвинител и граждански ищец Я.М. и накрая за свидетеля В.К. като пострадал от аналогични "измамливи" действия на подсъдимата Г.. Отделно от това, убедителното въздействие, а оттам и доказателствената стойност на тези свидетелски показания, са преценени като незадоволителни поради факта на многобройните им вътрешни противоречия и хронологична непоследователност, от една страна, а от друга -  поради липсата на взаимен синхрон и устойчивост на възприятията на отделните свидетели, непозволяващи пресъздаването на действителната картина на значимите за делото обстоятелства.

В пълен противовес на така изградената и поддържана обвинителна теза се намирали обясненията на подсъдимата Г., която последователно в хода на съдебното производство поддържала позиция за своята невиновност, твърдейки, че свидетелят М. е давал пари единствено за лечението на дъщеря й, които тя е щяла да върне на части. Констатирано е, че подсъдимата е изплатила на свидетеля М.  200 лв., а останалата част от сумата не е имала възможност да върне поради лошото си финансово състояние и факта, че М. е искал парите само накуп. Обясненията на подсъдимата са оценени от първостепенния съд като достатъчно информативни, обективни и правдиви, без тенденция към изграждане на защитна позиция на всяка цена. Двойнствената природа на обясненията - едновременно доказателствено средство и средство за защита, както и степента им на повлияване от характерния за тях субективизъм в качеството им на гласни доказателствени средства, са били  съобразени от районния съд, което го е накарало внимателно да ги обсъди на първо място с оглед на вътрешната им консолидираност, а след това и в съпоставителен анализ с останалите доказателства. Те са кредитирани напълно и в цялост, подобно на свидетелките показания от първата група, които обаче напълно са били отхвърлени. Прието е, че за разлика от изолираните и разнопосочни свидетелски показания, категоричните обяснения на подсъдимата Г. в смисъл, че не е обещавала на свидетеля Я.М. закупуване на общинско жилище, а е взела парите на заем за лечение на дъщеря си, намирали подкрепа, както в издадения от подсъдимата запис на заповед за сумата от 6 300 лв., така и частично в показанията на свидетелите Я.М. и З. К., според които М. действително е давал пари за лечението.

Формиращите контекста на главния факт обстоятелства - че в инкриминирания период подсъдимата живеела без настанителна заповед и без да заплаща наем в общинско жилище, намиращо се в град В., ж.к. "М.", бл. *, вх. *, ет. *, ап. *; че не е подавала заявление за закупуване на общинско жилище; че в периода от началото на месец юни 2006 г. до 14.06.2006 г. е получила от свидетеля Я.М. сума в размер на 6 300 лв., от която е върнала сумата от 200 лв.; че подсъдимата страда от конверзионно разстройство на моториката; съдебното минало на подсъдимата, както и нейното семейно и имуществено положение - според районния съд се установявали еднопосочно от оригинала на подписания от Г. запис на заповед, графологична експертиза, справки от Община Враца и приложени актове за собственост, изобилна медицинска документация, справки за съдимост, характеристични данни и частично от показанията на свидетелите П. и Б..

В заключение, според първоинстанционния съд по делото не било установено, че подсъдимата е извършила деянието, за което е била обвинена и предадена на съд, и следвало да бъде напълно оправдана.

По отношение на приетия за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, предявен от свидетеля Я.Б.М. срещу подсъдимата за сумата от 6 000 лв. (л. л. 274 гръб от нохд № 1060/2009 г. по описа на ВрРС), представляващи претендирано обезщетение за имуществени вреди, първоинстанционния съд е приел, че той е неоснователен и го е отхвърлил. Прави впечатление, че в диспозитива на присъдата бащиното и фамилното име на свидетеля са били разменени по технически пропуск, а искът е бил отхвърлен вместо за 6 000 лв. - приетия за съвместно разглеждане размер на иска, за сумата от 6 200 лв.

Както беше отбелязано, настоящата въззивна инстанция намира, че първоинстанционният съд е положил много процесуални усилия за изясняване на делото от фактическа страна. Предвид усложненото процесуално развитие на казуса, предизвикано от връщането на производството на предходната подготвителна процесуална фаза за отстраняване на съществено нарушение във връзка с формулирането на ясно и изчерпателно обвинение, а впоследствие поради замяна на съдията докладчик на 03.01.2012 г. след седемнадесет проведени открити съдебни заседания, в които не е бил даден ход на делото,  настоящата първа инстанция е била обективно затруднена при непосредствено събиране и проверка на всички възможни доказателства и доказателствени средства, необходими за правилното изясняване на делото. Въпреки това в тази насока са положени максимални усилия и не се е стигнало до безпричинно отстъпление от принципите на непосредственост и устност на проведеното производство, освен когато това е било крайно необходимо в изчерпателно предвидените в процесуалния закон хипотези.

Въпреки това, при анализа на доказателствената съвкупност са допуснати някои нарушения на процесуалните правила във връзка най-вече с точната интерпретация на съдържанието на гласните доказателствени средства, които са създали пречки за правилното изясняване на контекста на инкриминираните събития, тяхната последователност и съдържание, а това от своя страна е довело до опорочаване на голяма част от дейността по изграждане на фактическите изводи на първата инстанция. С цел отстраняване на допуснатите нарушения на процесуалния закон и повишаване на убедителността на приетите за безспорно установени фактически констатации настоящата съдебна инстанция намира за уместно да направи цялостно изложение на приетата за установена фактическа обстановка, като предложения собствен анализ на събраните по делото годни доказателства и доказателствени средства ще бъде фокусиран върху отстраняването на допуснатите от районния съд процесуални нарушения и отговор на съдържащите се в протеста оплаквания.

За яснота установените събития ще бъдат изложени в хронологичен ред доколкото това е възможно без да се разкъсва логическата последователност на изложението.

През 1993 г. семейството на подсъдимата К.Г. било настанено под наем по административен ред в едностайно жилище в град В., ж.к. "М.", бл. № *, ет. *, ап. **. За посоченото жилище през 2000 г. бил издаден Акт за общинска собственост № 134 от 11.02.2000 г. В същия блок и вход се намирали и други имоти зачислени към общински жилищен фонд, които по силата на издадена от Общинския съвет Наредба за реда за управление и разпореждане с общинския жилищен фонд (отм.) се отдавали под наем на лица с установена по реда на Наредбата жилищна нужда. Такова било и едностайното жилище тип гарсониера с номер 46, намиращо се на шестия етаж точно над обитаваното от подсъдимата жилище.

В неустановен по делото момент преди 2002 г. подсъдимата спряла да заплаща нормираната наемна цена за обитаваното от нея, съпруга й и двете им деца жилище, поради което със заповед № 42 от 17.01.2002 г. на кмета на Община Враца е било постановено да освободи жилището в 15-дневен срок и да заплати дължимите наемни вноски по свободни пазарни цени. След получаването на заповедта подсъдимата продължила да живее в имота, но отново без да заплаща наем. Протестирала срещу решението за изваждането й от общинското жилище като  дори се опитала да се запали пред Съдебната палата в град Враца. Това поведение станало причина да не се предприемат стъпки за принудителното изпълнение на заповедта от 17.01.2002 г. Последвала и втора заповед за прекратяване на наемното проавоотношение между семейството на подсъдимата и Общината, но Г. ходила при кмета, представила медицинска документация, демонстрирала припадъци, което довело до повторно отлагане на изпълнението на кметската заповед по принудителен ред.

Психическата и емоционална неустойчивост на подсъдимата била негативно повлияна през 2003 г., когато дъщеря й се разболяла от анорексия. Заболяването се нуждаело от скъпа медикаментозна терапия и лекарско наблюдение. Въпреки здравословните си проблеми подсъдимата не е предприела действия за провеждане на последователно лечение.

В началото на 2006 г. подсъдимата К.П. се запознала със свидетеля В.К.. К. бил картотекиран в Общината като наемател  на общинско жилище в ж.к. "М.", бл. № *. Подсъдимата казала на свидетеля К., че може да му съдейства да закупи общинско жилище с предимство, без да се налага да чака реда си, защото имала свой човек в Общината. Свидетелят проявил интерес към предложението. Подсъдимата Г. го завела пред входа, където живеела, и му  показала общинското жилището на шестия етаж. Постепенно започнала да му иска суми за закупуване на това жилище, които К. взимал на заем и чийто общ размер достигнал 5 000 лв. През лятото на 2006 г. подсъдимата предложила да уреди свидетеля с по-голямо жилище от гарсониерата в нейния вход. То се намирало в ж.к. "Вежен" в един от високите 18-етажни блокове на 12-тия етаж. К. се съгласил и поддържал близки отношения с подсъдимата, на която правел услуга да я вози докъдето иска с колата на нейния син П., който нямал книжка.  В крайна сметка В.К. не получил нито обещаното жилище, нито парите, които дал на подсъдимата.

През пролетта на 2006 г. подсъдимата чрез сина си се запознала с частния обвинител и граждански ищец - свидетеля Я.Б.М. по следния начин. В началото на месец юни 2006 г. синът на подсъдимата П. отишъл в заведението на свидетеля Я.М. - бистро "Енерджи". П. често посещавал бистрото, за да гледа мачове. Той познавал М. от около две години и от време на време спортували и ходили по мачове. Тогава П. с притеснено изражение поискал на заем от М. 400 лв., необходими за закупуване на лекарства на сестра му. Обещал му да върне парите след една седмица, когато се очаквало баща му като служител на БДЖ да бъде одобрен за отпускането на банков кредит. Свидетелят веднага му дал парите.

След няколко дни в заведението отново се появил П., но този път придружаван от майка си - подсъдимата К.Г.. След като се запознала със свидетеля подсъдимата обяснила, че още не са получили кредита, а се нуждаели от още средства за лечението на дъщеря й, които щели да му възстановят накуп. М. дал на подсъдимата сума в размер между 200 и 300 лв. След няколко дни подсъдимата отново отишла в бистро "Енерджи" и пак пискала от М. пари за лекарства. Той за пореден път се отзовал, предоставяйки на подсъдимата сума в размер на около 300 лв. Така в продължение на десетина дни подсъдимата Г. посетила бистрото няколко пъти, като понякога водела със себе си и дъщеря си, и всеки път взимала пари за закупуването на лекарства. При тези посещения М. забелязал, че момичето е слабо, но на пръв поглед не могъл да различи белезите на конкретно заболяване.  След направената равносметка свидетелят М. установил, че заедно с дадената на сина  на Г. сума от 400 лв. той бил предоставил на семейството на подсъдимата общо 1 300 лв. за лечение, които трябвало да му върнат наведнъж след получаването на кредита.

На 12.06.2006 г. подсъдимата за пореден път се появила в бистро "Енерджи". Този път тя благодарила на свидетеля М. за оказаната до момента безусловна финансова помощ, казала му, че е много добър човек и че се чувства задължена към него за проявеното разбиране. В контекста на този разговор подсъдимата намекнала на свидетеля М., че имала "връзки" в Общината и че можела да му направи услуга като много бързо му уреди закупуването на евтино едностайно жилище от общинския жилищен фонд. Обяснила, че заради заболяването на дъщеря си имала предимство в сравнение останалите чакащи за закупуването на общинско жилище, което веднага след придобиването щяла да прехвърли на свидетеля М.. От него се искало само предварително да даде сумата от 5 000 лв., включваща цената на имота в размер на 3 800 лв., 200 лв. за такса за прехвърляне и 1 000 лв. "по направление в Общината". Уверила го, че нещата били съвсем сигурни, защото разчитала на съдействието на неин човек, но трябвало да се действа бързо, за да не изпусне сделката. Освен това подсъдимата предупредила М. "да не шуми" по тези въпроси, за да не се провали работата.  Това предложение на подсъдимата към М. не променяло предишните им уговорки тя да му върне при първа възможност сумата от 1 300 лв., дадени за лечението на дъщеря й.

Тъй като свидетелят М. нямал толкова пари накуп, поискал отсрочка от няколко дни, за да помисли. Той споделил с баща си - свидетеля Б. П., че са му предложили изгодна сделка за закупуване на общинско жилище срещу 5 000 лв. и поискал от него да му даде парите. Без да знае други подробности, свидетелят П. изразил принципното си одобрение към предстоящата сделка. Почти веднага изтеглил малко над 5 000 лв. от две свои влогови сметки в банка ДСК и ги дал на сина си.

След това свидетелят М. се свързал с подсъдимата и поискал да види жилището. На 14.06.2006 г. подсъдимата Г. отишла в бистро "Енерджи", за да вземе М. и да го заведе до блока. В този ден на смяна като барман бил свидетелят З. К.. Той изпълнявал длъжността и на сервитьор при необходимост. Докато носел  поръчката на подсъдимата и пострадалия М., свидетелят К. дочул, че двамата обсъждали възможността подсъдимата да осигури на Я.М. общинско жилище, тъй като имала човек в Общината. Свидетелят М. обаче трябвало предварително да даде на Г. пет-шест хиляди лева. К. разбрал, че жилището се намирало в ж.к. "М." № *.

Почти веднага след това М. казал на К. да ги закара с неговия автомобил до блока, в който се намирало споменатото общинско жилище. Като стигнали, К. останал да чака в колата, а Я.М. и подсъдимата се качили на шестия етаж във входа на подсъдимата. Г. посочила на свидетеля М. входната врата на апартамента, намиращ се точно срещу стълбището, като жилището, което щяла да закупи с неговите пари от Общината, но нямала ключ и затова не могли да влязат вътре. На стълбищната площадка пред вратата подсъдимата повторила на М. предлаганата от нея схема за придобиването на имота - първоначално тя го закупува от Общината с парите на М., а после му го прехвърля с друга сделка. В този момент М. се убедил, че подсъдимата би могла да изпълни плана си и се съгласил да участва.

Като се върнали в бистро "Енерджи" свидетелят Я.М. предал на подсъдимата К.Г. сумата от 5 000 лв. накуп, която била предназначена за закупуване на общинското жилище. За получената току-що сума, както и за сумата от 1 300 лв., дадени от М. за лечение на дъщеря й, подсъдимата веднага издала запис на заповед за 6 300 лв. в полза на М.. После двамата отишли при нотариус за удостоверяване на положения от подсъдимата Г. подпис на ценната книга.

В следващите дни подсъдимата продължила да ходи в бистро "Енерджи", като понякога била придружавана от свидетеля В.К., който изпълнявал функциите на неин шофьор. Той влизал с подсъдимата в бистрото, но сядал на съседна маса от тази, на която се настанявала Г. заедно със свидетеля М.. Въпреки това свидетелят К. дочувал разговорите между М. и подсъдимата. Те обсъждали прехвърлянето на общинското жилище, което в началото на годината подсъдимата обещавала на него. Свидетелят З.К. също присъствал на редовните посещения на подсъдимата в бистрото и около 6-7 пъти дочувал, че си говорят за пари, а именно как подсъдимата ще уреди общинско жилище, намиращо се в ж.к. "Младост", на свидетеля М..

След получаването на петте хиляди лева подсъдимата поддържала становището, че до няколко дни ще е готов нотариалният акт. След това започнала да иска допълнително по 100 или по 200 лв. от свидетеля Я.М., които били необходими за държавни такси за самото прехвърляне на имота и за надлежното вписване на сделката. Общата сума, които свидетелят М. дал на подсъдимата за покриване на такива разходи до края на месец август възлизала на 500 лв.

Междувременно свидетелят Б. П. питал сина си Я.М. дали сделката му с подсъдимата вече е сключена. При получаването на отрицателен отговор и при невъзможност свидетелят М. да му обясни причината за неочакваното забавяне, П. поискал лично да се срещне с подсъдимата Г. и да разбере какво става. Тя се съгласила и отишла на уговорената среща пред дома на свидетеля М. ***. На улицата тя разговаряла със свидетеля П., на когото също казала, че процедурата е към своя финал.

Интензивната комуникацията между подсъдимата и М. по повод прехвърлянето на имота продължила в същия дух на отлагане и липса на каквото и да било развитие. До момента подсъдимата не била предприемала никакви действия за изпълнение на своята част от договореностите си с М. - нито след получаването на сумата от 5 000 лв., нито след получаването на другите по-дребни суми от по 100 или 200 лв. за прехвърлянето на имота.

На 23.08.2006 г. общинското жилище, в което живеела подсъдимата със семейството си, било запалено от неизвестно лице. В този момент тя и дъщеря й били вътре и изживели сериозен стрес. Почти веднага след инцидента подсъдимата Г. напуснала имота и се преместила да живее в София. Тя се обадила по телефона на свидетеля М., съобщила му за палежа и че е напуснала града, но въпреки това настоявала, че ще изпълни поетите към него задължения. Забавянето на прехвърлянето на жилището обяснявала с факта, че в Общината "нещо бавели нещата". В следващите дни подсъдимата започнала да поддържа пред свидетеля М. версията, че сделката в Общината щяла да се финализира едва след като заплати 1 200 лв., представляващи размера на причинените от пожара щети в обитаваното от нея жилище. От 25.11.2006 г. подсъдимата започнала работа в София като санитар в МБАЛ "Света София". Преди това тя никога не е била ангажирана по трудово правоотношение, поради което няма регистрирани други трудови договори на нейно име.

В края на месец август свидетелят М. решил лично да провери дали обещаното му от подсъдимата жилище е общинско и дали тя е предприела действия за закупуването му, както твърдяла. За целта М. първо отишъл пред апартамента в ж.к. "М." * и позвънил на съседния апартамент вдясно. Попитал дали показаната му от подсъдимата гарсониера срещу стълбището е общинско жилище и дали в момента там живеел някой. Отговорили му, че имотът действително е общински, но от известно време в него не живеел никой. Оттам свидетелят М. *** и попитал дали са подавани документи от подсъдимата К.Г. за закупуване на въпросния апартамент на шестия етаж. След направена справка служителят в Общината разяснил на свидетеля, че никой не е подавал заявление за закупуване на посоченото жилище. Обяснил още, че подсъдимата нямала право да кандидатства за закупуването на което и да е жилище от общинския фонд, защото имала неуредени сметки от години. Тя не заплащала наема на обитаваното от нея жилище и поради това имала статут на "самонастанена".

След получаването на тази информация свидетелят М. разбрал, че няма как да получи обещаваното му от подсъдимата жилище и си поискал обратно всички  пари накуп. Подсъдимата Г. отказала да ги върне, като настоявала, че ще изпълни обещанието си.

На 11.12.2006 г. свидетелят М. депозирал жалба срещу подсъдимата в регистратурата на Врачанската районна прокуратура, а на 08.01.2007 г. депозирал аналогична жалба и в РПУ- Враца.

На 19.04.2007 г. - в деня на образуване на досъдебното производство срещу нея, подсъдимата изпратила пощенски запис за сумата от 200 лв. на свидетеля Я.М..

Подсъдимата К.Г. към момента има влошено здравословно състояние. Негативните тенденции на задълбочаване на здравословните й проблеми датиратли от 2003 г., когато дъщеря й се разболява от анорексия. Следващ сериозен шок подсъдимата изживяла в края на месец август 2006 г. при запалването на жилището, в което живеела под наем в град Враца. Оттогава се появила чувствително засилената вегетативна симптоматика у подсъдимата, изразяваща се в чести пристъпи на високо кръвно налягаме, главоболие, гадене, които в последните години се размили в едно постоянно състояние на отпуснатост, замаяност, световъртеж и нестабилна походка, придружена с болки в коленната става. Била е хоспитализирана два пъти в психиатричен стационар - през 2011 г. за дванадесет дни, а през 2012 г. за шест дни. Прилаганото спрямо подсъдимата лечение не налагало  интензивни грижи, като изписването при втората хоспитализация било по нейна инициатива. Подсъдимата сама предизвикала протрахиралия ход на заболяванията си, тъй като не съдействала при лечението и не изпълнявала предписаната й медикаментозна терапия. 

В личностов план подсъдимата имала изразени психастенни черти, ниска емоционална култура, отличавала се с ригидност на нагласите и поведението. Проявявала противоположни стремежи - от една страна стремеж към конформност в социален контекст, придружена с желание да получи одобрение от околните, а от друга страна - проява на изискващо поведение и на доминантност.

Така описаната симптоматика покривала критериите на психиатричната диагноза "конверзионно разстройство  на моториката" при напълно липсваща дисоциативна компонента. Поради това подсъдимата имала ясно, непроменено в качествено или количествено отношение съзнание, както и правилно структурирано мислене. При нея напълно липсвала обективна отоневрологична симптоматика под формата на патологични реакции от страна на вестибуларната система или органична увреда на вестибуларния апарат и на централните вестибуларни структури на нервната система.

Тази фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от съвкупния анализ на следните доказателства и доказателствени средства:

- гласни доказателства - обяснения на подсъдимата К.Г. (л. 32-33 и л. 92 от нохд № 303/2008 г., прочетени в цялост на основание чл. 279, ал. 1, т. 2 НПК), показанията на свидетелите Я.Б.М. (л. 276 гръб-277 от т. 2 на нохд № 1060/2009 г., л. 151-152, л. 154 от т. 1 от д. пр., прочетени в цялост на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и 2 НПК, л. 156-158 от т. 1 от д. пр., прочетени в цялост на основание чл. 281, ал. 1, предл. първо, т. 1 и 2 НПК, л. 33-34 и л. 92 от нохд № 303/2008 г., прочетени в цялост на основание чл. 281, ал. 1, предл. второ, т. 1 и 2 НПК), М. Ц. (л. 277 гръб от т. 2 на нохд № 1060/2009 г.), Б. П. (л. 277 гръб от т. 2 на нохд № 1060/2009 г., л. 66-56 от нохд 303/2008 г., прочетени в цялост на основание чл. 281, ал. 1, предл. второ, т. 1 и 2 НПК), З. К. (л. 298 гръб-299 от т. 2 на нохд № 1060/2009 г., л. 159 от т. 1 от д. пр., прочетени в цялост на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 НПК, л. 161-162 от т. 1 от д. пр., прочетени в цялост на основание чл. 281, ал. 1, предл. първо, т. 1 НПК, л. 34 от нохд № 303/2008 г., прочетени в цялост на основание чл. 281, ал. 1, предл. второ, т. 1 НПК) и В.К. (л. 165-166 от т. 1 от д. пр., прочетени в цялост на основание чл. 281, ал. 1, предл. първо, т. 3 НПК, л. 34-36 от нохд № 303/2008 г., прочетени в цялост на основание чл. 281, ал. 1, предл. второ, т. 3 НПК);

- писмени доказателства - жалба до ВРП (л. 5-6 от т. 1 от д. пр.), жалба до РПУ-Враца (л. 8-9 от т. 1 от д. пр.), пощенска разписка за телеграфен запис от 19.04.2007 г. (л. 23 от т. 1 от д. пр.), протокол за доброволно предаване (л. 24 от т. 1 от д. пр.), запис на заповед в оригинал (л. 25 от т. 1 от д. пр.), писмо № 2400-2991/05.06.2007 г. от Община Враца (л. 27-28 от т. 1 от д. пр.), акт за общинска собственост № 581 (л. 29 от т. 1 от д. пр.), писмо (л. 30 от т. 1 от д. пр.), заповед № 42 от 17.01.2002 г. (л. 31 от т. 1 от д. пр.), заповед № 1311 от 25.09.2006 г. (л. 32 от т. 1 от д. пр.), заповед № 1071 от 01.09.2005 г. (л. 33 от т. 1 от д. пр.), заповед № 713 от 10.07.2000 г. (л. 34 от т. 1 от д. пр.), справка за входяща и изходяща кореспонденция от номер 0886 067766 (л. 37-72 от т. 1 от д. пр.), справки за абонати на телефонни постове (л. 75-87 от т. 1 от д. пр.), медицинска документация (л. 171-194 от т. 1 от д. пр.), протокол за вземане на образци за сравнително изследване (л. 197 от т. 1 от д. пр.), присъда № 24 от 23.09.2003 г. по нохд № 533 по описа на 2001 г. на ВрРС и мотиви (л. 221-226 от т. 1 от д. пр.), присъда № 9 от 28.03.2007 г. по нохд № 623/2002 г. по описа на ВрРС и мотиви (л. 227-235 от т. 1 от д. пр.), удостоверение за сключен граждански брак от 17.080.1999 г. (л. 70 от  нохд № 303/2008 г.), извлечения от банкови сметки в ДСК с титуляр Б. М. П. (л. 73-74 от  нохд № 303/2008 г.), справка от регистър "Трудови договори" при НОИ (л. 102 от  нохд № 303/2008 г.), удостоверение за декларирани данни от 04.12.2008 г. (л. 103-104 от  нохд № 303/2008 г.), болнични листове за подсъдимата К.Г. (л. 23, 41, 50, 70, 99, 118, 157, 175, 195, 221, 236, 271, 310, 350, 368, и л. 391 от т. 1 на нохд № 1060/2009 г.; л. 61, 103, 146 и л. 242 от т. 2 на нохд № 1060/2009 г.), медицинска документация (л. 51-52, 71, 100-101, 119, 156, 158, 162-163, 176, 218-220, 239-242, 272-280, 311, 347-348, 351, 369-370 и л. 392-398 от т. 1 на нохд № 1060/2009 г.; л. 62-68, 104, 107-109, 147-149, 266, 271-272 и л. 294-296 от 2 на нохд № 1060/2009 г.), писмо от Изпълнителна агенция "Медицински одит" от 20.06.2011 г. (л. 333-334 от т. 1 на нохд № 1060/2009 г.), писмо от Столична регионална здравна инспекция от 26.07.2011 г. (л. 344 от т. 1 на нохд № 1060/2009 г.), писмо от ДКЦ VIII - София ЕООД с изх. номер 50/02.03.2012 г. (л. 25 от т. 2 на нохд № 1060/2009 г.), медицински удостоверения за подсъдимата К.Г. относно възможността за явяване пред органите на съдебната власт (л. 59-60, 105-106, 269-270 и л. 292-293 от т. 2 на нохд № 1060/2009 г.), молба за отмяна на глоба от 12.03.2013 г. (л. 290 от т. 2 на нохд № 1060/2009 г.), актуално свидетелство за съдимост за подсъдимата К.Г. (л. 29-32 от въззивното съдебно дело № 466/2013 г. по описа на ВрОС), докладна записка (л. 52 от въззивното съдебно дело № 466/2013 г. по описа на ВрОС) и служебна бележка (л. 53 от въззивното съдебно дело № 466/2013 г. по описа на ВрОС);

- експертни заключения и устните разяснения към тях - съдебно-почеркова експертиза (л. 101-103 от т. 1 от д. пр. и л. 276 от т. 2 на нохд № 1060/2009 г.) и комплексна психиатрична и отоневрологична експертиза с вх. № 2889/18.02.2013 г. (отделен том и л. 274-275 от т. 2 на нохд № 1060/2009 г.).

От обсъжданата доказателствена съвкупност настоящата инстанция изключва следните доказателства и доказателствени средства: магнитен носител - диск, на който са записани звукови файлове с разговори, свалени от допълнителна памет от мобилен телефон, приобщен с протокол за доброволно предаване на л. 95-96 от т. 1 от д. пр.; карта с допълнителна памет от мобилен телефон, приобщена с протокол за доброволно предаване на л. 997-98 от т. 1 от д. пр.; приетата от първата инстанция техническа експертиза на л. 109-116 от т. 1 от д. пр. и неприетата от първата инстанция фоноскопна екпсертиза от л. 123-149 от т. 1 от д. пр. На първо място изброените веществени доказателства и изготвените въз основа на тях веществени доказателствени средства (дискове с презаписи) по същността си представляват нарочно създадени "тайни доказателства" от страна на свидетеля Я.М., което е видно от показанията на му пред първата инстанция (л. 276 гръб от нохд № 1060/2009 г.). Това поведение влиза в директно противоречие не само с разпоредбата на чл. 105, ал. 2 НПК, определяща реда и начина за изготвяне на доказателствените средства, които са продукт на самия наказателен процес и целят предвидима и гарантираща правата на гражданите доказателствена обезпеченост на правнорелевантните факти, но и с конституционно гарантирания принцип за неприкосновеност на личния живот и забраната за нерегламентирано записване, предвидена в чл. 32, ал. 2 от Конституцията. Създадените по посочения начин носители на информация не представляват годни доказателствени източници и поставянето им в основата на съдебния акт би представлявало съществено нарушение на процесуалния закон. По тази логика безусловно не следва да се ценят като годни доказателствени  материали и изброените експертни заключения, които са били изготвени въз основа на незаконно създадените веществени доказателства и веществени доказателствени средства.

По отношение на обстоятелствата къде е живяла подсъдимата, че е имало заповед за извеждането й от това жилище поради неплащането на наем, както й че процесната гарсониера на шестия етаж също е била част от общинския жилищен фонд, са събрани напълно еднопосочни доказателства - акт за частна общинска собственост, заповед № 42 от 17.01.2002 г., показанията на свидетелката М. Ц. и не на последно място обясненията на подсъдимата К.Г.. Още в началото е уместно да се отбележи, че настоящата въззивна инстанция е ценила много внимателно дадените от подсъдимата обяснения при първото разглеждане на делото от районния съд, отчитайки голямото им значение за правилното разрешаване на делото в качеството им на първично пряко доказателствено средство, но същевременно и факта, че представляват главното средство за личната й защита, поради което за достоверността на изложените данни тя не носи задължение  да говори истината.

В случая обясненията са приобщени чрез прочитането им на основание чл. 279, ал. 1, т. 3 НПК, тъй като второто по ред първоинстанционно производство е било проведено задочно. До посоченото изключение от принципа, че наказателното производство се провежда в присъствие на подсъдимия се е стигнало, защото, въпреки редовното си призоваване за всяко от многобройните заседания по делото, подсъдимата Г. не се е явявала без да има уважителна причина. След обявяването на присъдата по нохд № 303/2008 г. по описа на ВрРС, връщането на делото на досъдебната фаза от проверяващия въззивен съд и образуването на второто първоинстанционно производство, подсъдимата е изпълнила задължението си за лично явяване единствено на проведеното на 27.04.2010 г. съдебно заседание. Във всички останали случаи (22 открити съдебни заседания) подсъдимата е представяла болнични листове за оправдаване на отсъствието си. Според заключението на назначената комплексна съдебно-психиатрична и отоневрологична експертиза обаче здравословното състояние на Г.  не е било пречка за личното й явното пред съда. От направената проверка за редовността на представените болнични листове се установи, че те са нередовни поради поставяне на диагнози от неспециалисти и липса на компетентност на издаващия ги общопрактикуващ лекар да удостовери годността на подсъдимата за явяване пред съд. Всичко това е дало основание на районния съд законосъобразно да заключи, че подсъдимата Г. по своя воля не е взела лично участие в провежданото срещу нея наказателно производство, като по този начин сама се е отказала от правото си на защита в този аспект.  

Същевременно, не е останало незабелязано обстоятелството, че приобщените чрез прочитането им обясненията на подсъдимата са депозирани по нохд № 303/2008 г. по описа на ВрРС, т.е. преди връщането на делото на предходната процесуална фаза и преди формулирането на актуалното, вече прецизирано обвинение. В случая обаче този подход на районния съд е напълно допустим. Тъй като в случая не може да се говори за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението - с изключение на една незначителна редакционна промяна на лист 3 от обвинителния акт обстоятелствената част е останала напълно непроменена - а само на прецизиране на диспозитива (каквито са и указанията в отменителното въззивно решение), няма пречка дадените обяснения да се ползват като доказателствен източник и при новото обвинение.  

По-нататък фактът, че в началото на 2006 г. подсъдимата предложила на свидетеля В.К. да му уреди с предимство закупуването на намиращото се в нейния вход на шестия етаж общинско жилище, а впоследствие друго, по-голямо жилище в ж.к. "Вежен", срещу което той й дал сумата от 5 000 лв., се установява от показанията на К.. Свидетелят е категоричен, че не е получил жилище, нито подсъдимата му е върнала парите, а го накарала да подпише документ, че средствата са дадени само за лечението на дъщеря й. Поради липса на други опровергаващи доказателства съдът няма основание да не се довери на показанията на свидетеля К. в обсъжданата част.

Поводът за запознанството между подсъдимата и свидетеля Я.М. се установява безпротиворечиво от показанията на свидетеля М. и от обясненията на подсъдимата. В тази насока обясненията на подсъдимата са лаконични и се заключават в това, че тя и свидетелят М. са се запознали в кафе "Енерджи" срещу Енергото във Враца. Впоследствие свидетелят е давал на няколко пъти  средства за лечението на дъщеря й. В пълен синхрон с изложеното от Г., но с подчертана детайлизираност, са показанията на Я.М. в тази насока. Свидетелят си спомня, че първия път пари за лечението на дъщерята на подсъдимата му е поискал нейният син П., на който М. дал 400 лв. с обещание да се върнат до една седмица. След няколко дни в бистрото заедно с П. се появила и подсъдимата К.Г., която поискала още пари за лекарства, настоявайки, че ще ги върне накуп след получаването на кредит. От този момент М. поддържал отношения единствено с подсъдимата, която през няколко дни го посещавала в бистро "Енерджи" и всеки път му искала суми в порядъка на 200-300 лв. за болната си дъщеря. Фактът, че тези средства били предназначени за лечение, еднозначно е установен както от показанията на М., така и от обясненията на подсъдимата.  

Поради факта, че показанията на свидетеля М. са положение в основата на обвинителната теза срещу подсъдимата, районният съд ги е подложил на детайлен анализ във всяка тяхна част, при което в конкретния случай е констатирал противоречия в твърденията на свидетеля в няколко насоки - за общия размер на предоставената сума за лечение; на колко пъти е давана на подсъдимата; както и по отношение на периода, за който са предоставени средствата - дали това е станало преди подписването на записа на заповед на 14.06.2006 г., до края на месец август 2006 г. или за период от два-три месеца след запознанството му с подсъдимата. В тази връзка въззивният съд намира следното. На първо място следва да се изтъкне, че въпросната сума, дадена за лечение, не попада в параметрите на инкриминираното на подсъдимата деяние. Това само по себе си е достатъчно основание да се приемат за незначими с оглед съдбата на повдигнатото обвинение обсъдените от първата инстанция противоречия.  От друга страна следва да се прецени дали съдържанието на показанията на свидетеля М. в тази им част е до такава степен объркано и непоследователно, че да повлияе върху цялостната им преценка като ненадежден източник на доказателства, както е приел районния съд. В това отношение настоящата съдебна инстанция се съгласява с извода на районния съд, че в течение на времето свидетелят дава не напълно идентични данни за това на колко пъти и на какви отделни суми е дал средствата за лечението. Абсолютно последователни са обаче твърденията му, че в началото на месец юни 2006 г. е дал на П. 400 лв. и след това на няколко пъти през кратки интервали от време е давал на подсъдимата допълнително средства в размер между 200 и 300 лв. Изложеното, съчетано с факта за каква сума е издаден процесният запис на заповед от 14.06.2006 г., е достатъчно за обосноваване на извода , че средствата са предоставени до 14.06.2006 г., а не до края на август или след това. По отношение на допуснатото от свидетеля противоречие за това дали става въпрос за 1 200 лв. или за 1 300 лв. съдът намира, че то е изключително несъществено и по никакъв начин не може да разколебае убедителността на показанията. Следователно, характера и степента на посочените разминавания при възпроизведеното от свидетеля М. обективно не може да дискредитира неговите показания като заинтересовани в цялост, както незаконосъобразно е преценила първата инстанция.  Напротив, изключително информативните показания на този свидетел в качеството му на пряк участник в инкриминираните събития от началото на месец юни до края на месец август 2006 г. не трябва да бъдат подценявани, а внимателно анализирани при търсене на разумния баланс между прякото им значение за разкриване на обективната истина и факта, че свидетелят в качеството на частен обвинител и граждански ищец е безспорно заинтересован от изхода на делото, но в допустима от процесуалния закон степен.

По отношение на ключовото за делото обстоятелство за какво свидетелят М. е дал на подсъдимата сумата от 5 000 лв. накуп са събрани противоречиви доказателства. От една страна подсъдимата признава, че е получила сумата от 5 000 лв. наведнж. Същевременно обаче твърди, че парите са дадени единствено за лечение на дъщеря й, като никога не е обещавала на свидетеля М. да му прехвърли общинско жилище, което щяла да придобие с предимство от общината заради болната си дъщеря. В диаметрално противоположен смисъл са показанията на свидетеля М.. Той заявява, че подсъдимата е предложила да му направи услуга, а именно да ползва предимството си за закупуване на общинско жилище, както и връзките си в Общината, и по този начин да го снабди с евтино жилище. Според предложената от подсъдимата "схема" М. е следвало предварително да даде 5 000 лв., с които подсъдимата Г. да плати цената за имота, стойността на таксата за прехвърляне на собствеността, а останалата част да даде на "своя" човек за оказаното "съдействие". Районният съд е констатирал, че свидетелят М. е разпитван пет пъти за посочените обстоятелства и изчерпателно е възпроизвел показанията му, намирайки в тях съществени противоречия. Районният съд отново е изходил от положението, че показанията на М. били противоречиви като цяло и е разглеждал забелязаните несъответствия в обсъжданата част на фона на цялостното впечатление на разнопосочност, което те са оставили у съдебния състав. По-конкретно, първата инстанция е възприела тезата на свидетеля за неубедителна, защото при всеки от разпитите си свидетелят е посочвал различни суми като цена на жилището - веднъж 3 800 лв., а друг път 4 000 лв. От друга страна имало разминаване в размера на парите, които са давани впоследствие отново за прехвърляне на собствеността, като сумата варирала между 1000 и 1 200 лв. Допълнително, показанията на свидетеля М. се характеризирали и с хронологична неустойчивост поради факта, че той не заявил категорично кога подсъдимата го е завела до гарсониерата на шестия етаж - преди или след даването на сумата от 5 000 лв. Не на последно място показанията на свидетеля М. били уязвими в съдържателно отношение и поради факта, че пред първата инстанция първоначално той не си спомнил свидетелят К. да го е придружавал до жилището, а започнал да поддържа това едва след като му били прочетени дадените от него показания на досъдебното производство. В тази насока районният съд е подчертал, че свидетелят Звезделин Кънчев при първия си разпит пред органа по разследването заявил, че не бил ходил до имота, но впоследствие след нерегламентирано съгласуване на позицията си с тази на свидетеля М. започнал да поддържа, че все пак е ходил до блока заедно с подсъдимата и М., но не се е качвал пред жилището, а чакал в колата.

Всичко изложено е мотивирало районния съд да приеме показанията, както на свидетеля Я.М., така и показанията на свидетеля З. К., за недостоверни в тяхната цялост в противовес на обясненията на подсъдимата, които са били приети за напълно правдиви. Подсъдимата не отричала, че е получила сумата от 6 300 лв., но не били събрани доказателства, че основанието за това е било именно закупуването на жилище, а не финансовото обезпечаване на лечението на дъщеря й. Според съда подсъдимата е действала напълно добросъвестно, с намерение да върне парите, като валидно е поела и паралелно задължение по заповедна ценна книга. Причината, поради която то е останало неизпълнено, от една страна се дължи на факта, че М. не е предприел действия за получаването на изпълнителен лист и започване на принудително изпълнение, а от друга - поради това, че финансовото състояние на подсъдимата се е влошило критично и тя не е разполагала със средства доброволно да върне дълга си.

Настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на проверявания съд в обсъжданата насока. На първо място от вниманието на районния съд е убягнало обстоятелството, че свидетелят М. винаги съвсем последователно е поддържал, че е дал на подсъдимата точно 5 000 лв. "с цел жилище" и че посочената сума била предназначена да покрие конкретно изброяваните три вида разходи - цена на имота, такса за прехвърляне и размера на незаконната имотна облага за неустановеното по делото лице, работещо в Общината, която еднопосочно и без разминаване е била остойностявана винаги на 1 000 лв. Това, че веднъж свидетелят казва, че жилището струвало 3 800 лв., а друг път - 4 000 лв. по никакъв начин не може да се отрази на убедителното въздействие на възпроизведеното от него. Още повече, че за общия размер на сумата, а именно 5 000 лв., показанията на М. са в синхрон с обясненията на подсъдимата, които имат характер на признание за това обстоятелство. Оттук нататък на внимателно и задълбочено изследване подлежи въпросът дали парите са дадени за закупуването на жилище или за лечение. За да се прецени кои гласни доказателствени средства заслужават доверие въззивният съд намира, че само преценката на вътрешнологическата им последователност, на каквото е акцентирал районният съд, не е достатъчен критерий за надеждност, а се налага съпоставянето им с другите събрани доказателства. Фактът, че по делото следва да се установява съдържанието на устни договорки между подсъдимата и свидетеля М., предполага, че констатираните противоречия в посочените гласни доказателства ще трябва да се отстраняват посредством съпоставката им с други също гласни доказателства, което от своя страна значително повишава изискванията към качеството на дължимия доказателствен анализ.

По същество, според въззивния съд за правилното изясняване на въпроса защо М. е дал на куп 5 000 лв. на подсъдима са относими показанията на свидетелите З. К. и В.К.. Двамата свидетели категорично са заявили пред районният съд, че непосредствено са възприели предложението на подсъдимата към свидетеля М. да закупи от Общината евтино жилище, възползвайки се от връзките си и от факта, че има болно дете. Свидетелите са присъствали на поредица от такива разговори между М. и подсъдимата, провеждани в бистро "Енерджи". Свидетелят К. е седял на съседна маса и ясно е чул, че подсъдимата е поискала М. предварително да осигури необходимите средства. К. изяснява и допълнителната подробност, че обещаваното от подсъдимата жилище е било същото, което първоначално тя е предлагала на него самия. Фактът, че той не е присъствал на физическото предаване на парите с нищо не разколебава достоверността на възпроизвеждането от този свидетел по повод смисъла на договорките между М. и подсъдимата. На следващо място, свидетелят Кънчев, който е бил барман в бистрото и е сервирал докато М. и подсъдимата Г. са разговаряли, при непосредствения си разпит пред районния съд, а и при разпита си пред съдия на досъдебната фаза в присъствието на защитата на подсъдимата, казва, че е чувал подсъдимата със сигурност да казва на свидетеля М., че ще му уреди общинско жилище в ж.к. "М." № *. Обстоятелството, че в първия си разпит пред разследващия орган К. заявява, че "не е ходил да му показват апартамента, но знае къде се намира", а впоследствие, вече пред районният съд, казва, че е закарал М. и подсъдимата до блока, оставайки в колата, според настоящата инстанция не компрометира показанията му като заинтересувани и тенденциозни. Действително, в посочения разпит от 31.05.2007 г. (л. 159 гръб от т. 1 от д. пр.) свидетелят К. твърди, че не му е показвано жилището. Това е вярно, защото според показанията на същия свидетел пред съда, подкрепени от показанията на свидетеля М., той е останал в колата пред входа и не се е качвал до апартамента. Подценено в анализа на първата инстанция е останало обстоятелството, че К. е споделил, че знае къде се намира въпросното жилище. Това е така, защото е бил пред входа по причина, изяснена както от него самия, така и от свидетеля М., а именно, че е превозил до там подсъдимата и М.. В заключение въззивният съд намира, че показанията на свидетеля М. по отношение на причината, по която е дал 5 000 лв. на подсъдимата в деня на подписването на записа на заповед, се подкрепят от показанията на свидетелите К. и К., а обясненията на подсъдимата в различен смисъл са останали изолирани от ценената като годна доказателствена съвкупност по делото, поради което не следва да им се дава вяра в тази част. Само за пълнота е необходимо да се изтъкне, че показанията на свидетелите М., К. и К. са в пълно логическо  съответствие и с показанията на свидетеля Б. П., бащата на свидетеля М.. П. казва, че синът му е поискал 5 000 лв. точно за закупуването на общинско жилище на изгодна цена, а не за лечение. Същевременно, макар този свидетел да не е бил очевидец на уговорките между сина му и подсъдимата във връзка с подробностите около бъдещото прехвърляне на имота, показанията му имат природата на пряк доказателствен източник за обстоятелството, че е поискал среща с подсъдимата заради забавянето на сделката, на която тя е потвърдила лично пред него, че "нещата отивали към финал". Отделно, съдът не намира обяснение защо подсъдимата е взела 5 000 лв. за лечението на дъщеря си, като до този момент за същата цел е искала значително по-малки суми, като същевременно по делото не се установява внезапната необходимост от правенето  на толкова крупен разход. Погледнато глобално, обясненията на подсъдимата в тази част съвсем не съответстват на оформящата се от останалите доказателствени източници картина на това какво се е случило в действителност, поради което не следва да им се дава вяра.

Пред аналогичен на вече обсъдения доказателствен проблем е изправен съдът и относно установяването на причината, по която Я.М. на няколко пъти до края на месец август е продължил да дава на подсъдимата суми от 100 и 200 лв. Подсъдимата твърди в обясненията си, че след получаването на петте хиляди лева свидетелят М. е дал още 300 лв. отново за лечение на дъщеря й. Обратно, според М. той е давал дребни суми, общо възлизащи на 1000 или 1 200 лв., но не за дъщерята на подсъдимата, а за такси и разноски по предстоящата сделка за прехвърляне на общинското жилище. За тези, подлежащи на изясняване обстоятелства, не са събрани други доказателства, което поставя съда пред още по-трудната задача да оценя достоверността на цитираните противоречащи си гласни доказателства единствено чрез взаимната им съпоставка. След извършения анализ въззивната инстанция приема следното. От една страна при всички приобщени показания на свидетеля М. се забелязва устойчивост по отношение на факта, че е давал тези пари за обещаното му жилище. От друга страна, обясненията на подсъдимата, че М. е давал пари само за лечението на дъщеря й, бяха опровергани от обсъдените по-горе гласни доказателства. При това положение степента на убеждаващо въздействие на обясненията на Г. по отношение на факта за какво е получавала пари от М. е значително занижена в сравнение с убедителността на показанията на свидетеля М., които до момента са били кредитирани напълно. По тази причина въззивният съд се доверява тъкмо на тях и в обсъжданата сега насока.

Във връзка обаче с размера на сумата, която М. е дал на Г. до края на месец август 2006 г., в показанията на свидетеля М. се наблюдава чувствителна несигурност. Освен, че посочваната от него сума варира като размер, настоящата инстанция забелязва, че свидетелят смесва в съзнанието си първоначално дадената за лечение сума с дадената след подписването на записа на заповед, които според него са почти еднакви по размер - 1 200 - 1 300 лв. Единствено в показанията на свидетеля от 08.05.2007 г. и от 06.12.2006 г., приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, М. с категоричност заявява, че за инкриминирания период "от юли до август" 2006 г. е дал на подсъдимата 1 200 лв. за нотариални такси и вписване на сделката. Такава категоричност липсва при всичките му останали разпити - пред съдия на предварителното производство, пред първата инстанция, както и пред настоящия съдебен състав. Подсъдимата пък ясно си спомня, че след 14.06.2006 г. Я.М. й е дал само 300 лв. При изграждане на вътрешното си убеждение за конкретното обстоятелство въззивният съд се доверява на  твърденията на подсъдимата, защото по никакъв начин не може да постави в основата на фактическите си изводи свидетелски показания, приобщени чрез прочитане на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1 НПК.

Обстоятелствата кога и при какви обстоятелства М. е ходил до жилището за проучване дали наистина е общинско, както и факта, че е ходил до Общината да се интересува дали е подадено заявление за закупуването му от подсъдимата, се установяват еднопосочно от показанията на този свидетел, които напълно се кредитират, тъй като липсват доказателства в обратен смисъл. По същата причина съдът възприема и изложеното от Я.М., че изброените действия той е осъществил едва когато е загубил всяка надежда, че подсъдимата има намерение да изпълни ангажимента си към него, като не е давал никакви пари повече.

Обстоятелството, че след преместването си в София подсъдимата е продължила да поддържа контакт по телефона със свидетеля М. и да настоява, че ще изпълни уговорките им, се установява от показанията на свидетеля.

Фактът, че подсъдимата не е подала заявление за закупуването на процесното жилище за себе си, се установява от показанията на свидетелката М.Ц., като не съществуват доказателства в обратен смисъл.

Данните за здравословното състояние на подсъдимата се установяват от приетата по делото комплексна съдебно-психиатрична и отоневрологична експертиза, изготвена след личен преглед на подсъдимата и на основата на обилна медицинска документация.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема, че подсъдимата К.Г. е осъществила основния състав на престъплението против собствеността "измама", за което е била предадена на съд.

От обективна страна от началото на месец юни 2006 г. в град Враца с цел да набави за себе си имотна облага подсъдимата К.Г. е възбудила заблуждение у свидетеля Я.Б.М. ***, че ще му осигури придобиването (чрез закупуване на нейно име и прехвърляне на собствеността) на общинско жилище, находящо се в град В., ж.к. "М." № **, и до края на месец август 2006 г. е поддържала това заблуждение, с което му е причинила имотна реда общо в размер на 5 300 лв.

Осъществената от подсъдимата Г. изпълнителна дейност, с която обективно е предизвикала настъпването на конкретните общественоопасни последици на извършеното престъпление, е фактически усложнена. В случая единното изпълнително деяние е извършено с няколко последователни акта, запълващи признаците както на въвеждане на свидетеля М. в заблуждение, така и на поддържането на така изградената от подсъдимата невярна представа, които прояви в своето единство и съчетано взаимодействие са причинили на М. имотна вреда в установения размер. Първоначално подсъдимата е обещала на пострадалия да му осигури придобиването на евтино общинско жилище срещу дадените от него 5 000 лв. След получаването на парите и използвайки изграденото доверие в отношенията им тя последователно е излагала еднотипни причини за необходимостта от получаването на допълнителни средства, но все пак функционално свързани с основния повод за финансовите си отношения с М., а именно закупуването на общинско жилище.

Фактът, че подсъдимата никога не е имала намерението да изпълни поетия към свидетеля ангажимент, се установява от цялостното й поведение. На първо място, въпреки непрестанните уверения пред свидетеля М., че до няколко дни ще получи нотариален акт, подсъдимата не е предприела никакви действия за започване на административната процедура за закупуване на общинското жилище. Нещо повече, дори да беше подала заявление за закупуването на жилището, това би било напълно безпредметно, защото Г. е знаела, че не отговаря на формалните критерии да бъде одобрена като купувач, защото от 2002 г. тя е била самонастанена в обитаваното от нея жилище и не е заплащала наем. Съзнавайки, че не може да изпълни обещанието си към М. по законовия ред, подсъдимата не е предприела и никакви конкретни действия за експлоатирането на връзките си в Общината, макар именно по този  начин да е гарантирала сигурното изпълнение на плана си. От факта, че подсъдимата Г. е излъгала М., че ще закупи гарсониерата на свое име, а после ще му я прехвърли, автоматично следва изводът, че изтъкваните от нея причини за даването на допълнителни средства са целели единствено утвърждаване на създадената невярна представа за основанието за получаване на средствата. Този извод на съда не може да бъде разколебан от обстоятелството, че подсъдимата е възстановила сумата от 200лв. с пощенски запис след започването на предварителното производство конкретно срещу нея. Това поведение на Г. в контекста на установените събития по делото не може да се тълкува като изпълнение на валидно облигационно задължение към свидетеля М., каквото за въззивния съд категорично не съществува, а единствено като опит за замаскиране на следваната от нея измамлива линия на поведение.

Използваният от подсъдимата комплексен подход на въвеждане и поддържане на заблуждение у друго физическо лице представлява обективен признак на престъплението "измама" и изисква деецът да е упражнил върху пострадалия такова подходящо с оглед личността му измамливо въздействие, което да е насочено към мотивирането му за извършване на съзнателно имуществено разпореждане, но при невярна представа за основанието и последиците от предприетите фактически или правни действия. Пряка последица от извършването на разпоредителното действие пък е настъпването на имотната вреда за имуществото на измамения или на друго някое лице. В настоящия случай въззивният съд възприема тезата на обвинението, че имотната вреда е настъпила тъкмо за свидетел Я.М.. Макар той да е дал на подсъдимата 5 000 лв., които е взел от баща си на неустановено правно основание - дарение или заем, съдът намира, че с получаването на парите и в двата случая свидетелят е придобил собствеността върху тях. Както при дарението, така и при заема за потребление с фактическото предаване на парите преминава собствеността върху тях като особен вид движими вещи, а породеното задължение не е за връщане на вещ, а само за връщане на средства на същата стойност като  получените.

От субективна страна деянието е извършено виновно - при условията на пряк умисъл и изискваната от закона користна цел за лично облагодетелстване. Подсъдимата е съзнавала напълно общественоопасния характер на деянието си, но въпреки това в нея не са надделели аргументите да не го извършва, за което е имала неповлиян от психическото си разстройство волеви капацитет. Заболяването  на подсъдимата - конверзионно разстройство на моториката, в нейния случай се е развило без дисоциативна компонента и при пълно запазване яснотата на съзнанието, поради което Г. неминуемо е предвиждала общественоопасните последици на своята дейност и пряко е искал настъпването им. Подсъдимата е съзнавала, че нейното поведение е единствената причина свидетелят М. да се разпореди на няколко пъти с предмета на престъплението и директно е целяла получаването на парите за себе си без намерение да ги върне. Подсъдимата преди месец октомври 2006 г. никога не е била ангажирана по трудово правоотношение, а по делото не са събрани доказателства, че някой от членовете на нейното семейство е кандидатствал за кредит, с който евентуално да погаси задължението си към М.. Посредством разпита на свидетеля М. пред настоящия съдебен състав по безспорен начин се установи, че той е давал пари на подсъдимата за жилище докато е имал доверие на думите й. След като е извършил личната си проверка в Община Враца и е разбрал, че е измамен, М. не е давал никакви пари на Г., а напротив - поискал е да му върне всички пари накуп.

Поради обремененото съдебно минало на подсъдимата извършеното от нея деяние представлява опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. "а" НК. Тя е извършила настоящето престъпление след като е била осъждана с присъда № 24/23.09.2003 г. по нохд № 533/2001 г. по описа на ВРС, в сила от 09.10.2003 г., за тежко умилено престъпление с квалификация по чл. 209, ал. 1 НК, като й  е наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок от една година, чието изпълнение не е било отложено на основание чл. 66 НК.

Поради изложеното деянието на подсъдимата К.П.Г. се квалифицира по чл. 211, предл. второ вр. чл. 209, ал. 1 НК вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" НК, за което е предвидено наказание “Лишаване от свобода" от 3 до 10 години, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния.

С цел определяне на рамките при индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимата К.Г. съдът обсъди относимите обстоятелства за нейната личност и степента на обществената опасност на конкретно извършеното деяние.

Ръководейки се от правилата на общата част на НК за отмерване на единственото справедливо наказание, съдът съобрази следните отегчаващи отговорността обстоятелства, които не се обхващат от правната квалификация на извършеното - фактът, че подсъдимата е въздействала измамливо върху свидетеля Я.М. за продължителен период от време и е осъществила и двете форми на предвидената в диспозициата на нормата на чл. 209 НК изпълнителна дейност - първоначално го е въвела в заблуждение, което последователно е поддържала с поредица от целенасочени актове, съобразно развитието на ситуацията и повишената настъпателност от страна на свидетеля за даване на обяснение предвид забавянето на сделката; размерът на сумата, която подсъдимата неправомерно е получила от пострадалия М.; обстоятелството, че за улесняване на извършеното от нея деяние подсъдимата е използвала нарочно създадените отношения на доверие между нея и свидетеля М., като е подчертавала своята безпомощност по повод справянето с болестта на дъщеря си, а се отнасяла с М. като към свой "благодетел", за който е готова да направи всичко (това отношение на подсъдимата е изключително подчертано в обясненията й на л. 92 от нохд 303/2008 г.); поведението на подсъдимата след довършване на деянието, отличаващо се с голяма упоритост, поради факта, че дори след преместването си в София, подсъдимата е продължила да поддържа контакт по телефона със свидетеля М., уверявайки го, че ще изпълни уговорката им.

Като смекчаващо отговорността обстоятелство на първо място въззивният съд е съобразил уязвимото здравословно състояние на подсъдимата, която страда от конверзионно разстройство на мотириката. Г. от години е изживявала множество менящи се полиситемни и необясними по медицински път симптоми, при което обаче според заключението на комплексната съдебно-психиатрична и отоневрологична експертиза съществува дисоциация между обективните находки и субективните соматични оплаквания. На преден план като конверзионни симптоми се извеждат нарушената координация и равновесие при подсъдимата, както и главоболие и повишено кръвно налягане. Протрахирания ход на заболяването на подсъдимата, датиращо от 2003 г., според експертизата не е бил пречка за личното й участие в настоящето наказателно производство, но несъмнено е намалявало личностовата й пригодност за справяне с ежедневието и формиране на твърди задръжки за отбягване на неправомерно поведение, характерни за психично здравите хора. На следващо място като смекчаващо обстоятелство според настоящата инстанция следва да се тълкува фактът, че пострадалият М. съзнателно е избрал да предостави средства на подсъдимата за закупуване на жилище при преференциални условия, като ясно е разбирал, че няма право на това. В тази насока е красноречив фактът, че М. е дал 1000 лв., които според подсъдимата са били предназначени за неправомерно облагодетелстване на общински служител. Не е отчетено като смекчаващо обстоятелство фактът, че подсъдимата е върнала 200 лв. на свидетеля М. чрез пощенски запис, поради факта, че предвид комплексните им финансови отношение тази сума по никакъв начин не може да се свърже с възстановяване на част от предмета на престъплението, а от друга страна напълно липсва елементът на доброволност - сумата е възстановена в деня на образуване на досъдебното производство за "измама" срещу подсъдимата.

На следващо място по конкретното дело се констатира извънмерна продължителност на наказателното производство срещу подсъдимата от извършването на деянието през периода юни-август 2006 г. до настоящия момент. Тук е достатъчно само да се маркира, че по вина на държавните органи съдебното производство е било връщано на предварителната си фаза за отстраняване на съществени процесуални нарушения. При повторното връщане на делото в съдебна фаза след проведени 17 открити съдебни заседание делото е било преразпределено по организационни причини на друг съдия-докладчик - командироване на предишния докладчик в друг съд. На следващо място, фактът, че подсъдимата е предоставяла множество нередовни болнични листове, удостоверяващи невъзможността й за явяване пред съдебните органи, не може да се тълкува като умишлено възпрепятстване на правосъдието. Отговорност за подобно поведение има на първо място лекарят, който е излязъл извън своята компетентност, описвайки в болничните листове състояния без диагностична валидност, а от друга страна - ръководещите процеса правозащитни органи, които твърде късно са констатирали нередовността на представяната от подсъдимата документация (едва след отлагането на 13 съдебни заседание по напълно аналогични причини).  Освен това от голямо значение в обсъжданата насока е обстоятелството, че неявяването на подсъдимата никога не е било единствената причина за отлагане на делото, макар държавните органи неоснователно да са наблягали тъкмо на този факт при мотивиране на основанието за отлагане на делото. Според настоящият съдебен състав не бива да се пренебрегва обстоятелството, че професионалният защитник на подсъдимата многократно не се е явявал по приети за неуважителни от съда причини, но съдът е поискал назначаване на резервен защитник едва в проведеното на 23.02.2012 г. съдебно заседание; две вещи лица за почти всяко заседание са изтъквали причини за неявяването си - отпуски и служебна ангажираност, без да бъдат своевременно заменени; три или четири пъти първоинстанционният съд не е могъл да формира законен състав поради продължително заболяване на съдебен заседател, който впоследствие е бил заменен и дори да е бил даден ход на делото, то всички извършени действия биха  загубили процесуалната си валидност; за всяко заседание е било констатирано неявяване на огромен брой редовно призовани свидетели, както и процедура по нередовното призоваване на един или двама свидетели, което също е основание за отлагане на делото поради невъзможност за изясняването му от  фактическа страна.

Следва да се изтъкне още и разбирането на настоящия съдебен състав, че позицията на подсъдимата в процеса – отказът от участие в следствени действия,  лансирането на защитни тези, провеждането на неуспешна защита, отстояването на невинността си, липсата на критичност към извършеното и въобще липсат ана съдействие на държавните органи за разобличаването й - са израз на правото на защита на подсъдимата Г. и са гарантирани от процесуалния закон. Това са все факти, свързани с поведението на подсъдимата в процеса, които по силата на закона не могат да се възвеждат нито в доказателства за нейната виновността, нито да отегчават следващата се наказателна отговорност, тъй като в противен случай би се стигнало до противоречие с презумпцията за невиновност, недопустимо прехвърляне на тежестта на доказване и отричане на правото на защита въобще.

Описаното забавяне на производството по стоящи извън волята на подсъдимата причини представлява смекчаващо обстоятелство с изключително значение, обосноваващо нуждата от смекчаване на отговорността й като справедлива компенсация за понесените неблагоприятни последици от неоснователното забавяне на наказателното производство и протяжната неустановеност на наказателноправното й положение без окончателен съдебен акт. Това е така на първо място, защото изминалият период от повече от седем години и половина между момента на извършването на деянието и настоящата проверка на постановената първоинстанционна присъда обективно се е отразил върху обществената опасност на конкретното деяние, намалявайки я съществено. Съчетаното оценяване на конкретната занижена по посочената причина тежест на деянието на подсъдимата заедно с останалите смекчаващи обстоятелства обосновават категоричния извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание, би се явило несъразмерно тежко за подсъдимата. При установената фактическа обстановка въззивната инстанция намира, че наказанието на подсъдимата К.Г. следва да бъде индивидуализирано на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.

Снижената с оглед неразумната продължителност на наказателното производство обществена опасност на конкретното извършено престъпление и на конкретния деец в сравнение с останалите примери на престъпления от този вид, оценени наред с останалите обективно съществуващи смекчаващи вината на подсъдимата обстоятелства, обуславят извод за допълнително намаляване в рамките на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на наложеното й наказание "Лишаване от свобода" до размер от девет месеца. Според съда това наказание единствено би могло да удовлетвори, заложените в чл. 36 НК цели за прилагането на наказателната принуда. От една страна, с наказанието е необходимо да се удовлетворят изискванията на личната превенция, която се съсредоточава в индивидуално отмереното въздействие върху проявената степен на обществена опасност на конкретното осъдено лице и степента на обществена опасност на извършените от него престъпления. От друга страна законоустановената цел на наказанието не би могла да бъде осъществена в пълнота, ако личната превенция не се балансира с постигането на генералната превенция. Последната изисква наложеното на подсъдимата Г. наказание да бъде справедливо, т.е. да е действително съответно на характеристиките на извършеното от нея деяние  и на неговата морална укоримост в очите на обществото. Само по този начин ефективно може да се постигне  възпитателно и предупредително въздействие върху другите членове на обществото.

Предишното осъждане на подсъдимата, с което й е наложено наказание "Лишаване от свобода" прави невъзможно прилагането на чл. 66 НК, поради което на основание чл. 61, т. 2 ЗИНЗС съдът определи първоначален "строг" режим на изтърпяване на наложеното наказание.

  От събраните доказателства по делото е видно, че подсъдимата не притежава движимо или недвижимо имущество, поради което налагането на предвиденото в закона наказание "конфискация до една втора от имуществото на дееца" би било безпредметно.

По отношение на предявения граждански иск за обезщетяване на имуществените вреди, причинени на гражданския ищец Я.Б.М., съдът прие, че те са доказани по основание и по размер в степента, в която е доказано наказателното обвинение срещу подсъдимата Г.. В случая всички елементи от правопораждащия гражданската отговорност на подсъдимата фактически състав, включително и размера на вредите, напълно съвпадат с фактическите рамки на обвинението, за което тя е била призната за виновна и осъдена.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът възложи в тежест на подсъдимата К.П.Г. да заплати по сметка на републиканския бюджет на основание чл. 189, ал. 3 НПК сумата от 1 244 лв., представляваща част от сторените по делото разноски; сумата от 212 лв., представляваща държавна такса, съответна на уважената част от приетия за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск на основание чл. 190, ал. 2 НПК; както и сумата от 5 лв. за служебно издаване  на изпълнителен лист.

В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка на присъдата, въззивната инстанция не констатира  други основания за нейното изменение или отмяна, поради което прие, че следва да бъде потвърдена в останалата част.

 

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

                                                                               

                                                              Председател:

 

                                                                      Членове: 1.

 

                                                                                       2.