О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер
………… Година
2019 Град
Варна
Варненският
районен
съд
тридесет и втори състав
На двадесет и
осми май Година
две хиляди и деветнадесета
В
закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА
СЛАВОВА
като
разгледа докладваното от съдията
ЧНД № 2244
по описа на съда за
2019 г.,
за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл.243,
ал.4 от НПК и е образувано въз основа на постъпила жалба
от Я.П.К. чрез повереника й адв. А.Д., срещу Постановление на прокурор при ВРП от 07.05.2019 г. за прекратяване на ДП №
434/17 г. по описа
на Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна.
С обжалваното постановление, прокурор при ВРП е прекратил
наказателното производство на основание чл. 243, ал.1 т.1, във вр. с чл. 24 ал.1 т.1 от НПК, като е приел, че в хода на
съдебното производство не са събрани доказателства, които да сочат извършено престъпление от общ
характер и в частност престъпление по чл. 206 ал.1 от НК, съотв.
формира се извод, че на основание чл. 82 ал.1 т.3 от НК е изтекъл десетгодишния
давностен срок за реализиране на наказателно
преследване за осъщественото деяние.
Недоволен от акта на
ВРП е останал пострадалия, който е депозирал чрез повереника
си жалба срещу постановлението за
прекратяване. В жалбата се твърди, че формираното от ВРП становище е
необосновано и незаконосъобразно, с оглед на което се иска същото да бъде
отменено. Излага се становище, че от събраните по делото доказателства се
установява, че лицето ЙО.Я.е присвоило чужда движима вещ „Фолксваген Лупо“ с ДК№ В 8736 РС, която е владяло, като деянието е
доказано и от субективна страна, с оглед проведения разпит на същия в
качеството на свидетел. Твърди се, че не
е проведено пълно и всестранно разследване, поради което следва да се отмени определението
на ВРП и да се продължи извършването на процесуално-следствени действия с оглед
установяване на обективната истина по случая. Оспорва се изводът, че е изтекла
предвидената в закона десетгодишна давност да реализиране на наказателно
преследване за процесното деяние, с оглед датата на
депозиране на жалбата от пострадалото лице , във връзка с което е образувано
обжалваното НП.
Относно допустимостта на жалбата, съдът установи от правна страна следното:
Досъдебното производство № 434/2017 г. по описа на
Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна е
образувано на 10.11.2017 г. с оглед преценка за наличие на достатъчно данни за
извършено престъпление по чл. 206 ал.1 от НК,
за това че на неустановена дата
през есента на 2008 г. в гр. Варна противозаконно е присвоена чужда движима вещ
– л.а. „Фолксваген Лупо“ с ДК№ В 8736 РС, собственост
на Я.П.К..
С оглед предмета на разследване по образуваното досъдебно
производство, жалбоподателката безспорно има
качеството пострадало лице, доколкото е засегнато имещуственото
й право да владее и се разпорежда със собствената й вещ, съотв.
депозирана е от надлежно легитимирано лице.
Видно от приложеното към делото заверено копие на
известие за доставяне, препис от постановлението за прекратяване на
наказателното производство по ДП е връчено на пострадалото лице на 09.05.2019
г., съотв.
жалбата срещу постановлението е депозирана на 16.05.2019 г. в 7-дневния срок от
нейното връчване, визиран в нормата на чл. 243 ал. 4 от НПК. Като съобрази, че
жалбата е подадена в законоустановения срок, съдът я прие за разглеждане като
допустима.
След като се запозна с материалите по делото, въз основа на събрания в хода
на досъдебното производство доказателствен материал, установи от фактическа страна следното:
На 08.10.2008 г. в
гр. Варна св. Я.П.К. закупила л.а. „Фолксваген Лупо"
с рег.№ В 8736 PC, с първа регистрация на 05.11. 1998 г. През 2008 г. св. С.Г.
живущ с К. при условията на фактическо съжителство работил като
продавач-консултант в автосалон „Ауто
Комерс“, находящ се в гр. Варна. Автосалона се
посещавал от П.В.П. с ЕГН: ********** /обявен за ОДИ в хода на досъдебното
производство, но неустановен до приключване на разследването/, който препоръчал
на Г.св. ЙО.Я.като лице, извършващо ремонтни дейности. Тъй като св. Г.и негов
приятел – св. С.М., се нуждаели от ремонт в дома си, същите се свързали чрез
св. П.със св. В.за извършване на съответните ремонтни дейности в домовете им.
При едно от посещенията в дома на св. К. и св. Г., на 07 ноември 2008 г., св. В.споделил,
че търси да закупи автомобил. Тогава Г.и К. предложили на В.да закупи притежавания
от К. л.а. „Фолксваген Лупо" с рег. № В 8736 PC за
сумата от 5000 лева. В.се съгласил и между него и К. била постигната уговорка
да заплати първоначална вноска от 100 лева за автомобила, а останалата сума от
уговорената такава да заплати
впоследствие, в срок до два месеца от сделката. Постигната била уговорка
между лицата, собствеността върху
автомобила да бъде прехвърлена по съответния ред от К. на В., след като последния изплати цялата
дължима сума по продажната му цена. Постигнато било и съгласие между
договарящите, К. да предаде на В.автомобила за ползване, като за целта бъде
предоставено на последния нотариално заверено пълномощно. В същия ден, след като В.предал на К. сумата
от 100 лева, двамата посетили нотариална кантора в гр.Варна с нотариус Р.К.,
където било издадено безсрочно пълномощно с упълномощител
- К. и упълномощен - В.. С посоченото пълномощно В.бил упълномощен да управлява
лек автомобил марка „Фолксваген Лупо" с peг. В 8736 PC, да представлява К. по отношение на автомобила
пред компетентните органи, да плаща данъци, да застрахова и да получава
застрахователни суми. Пълномощното било издадено в един екземпляр и било
предоставено от К. на ЙО. В., едновременно с предаването владението върху автомобила, ключа за него,
свидетелството за регистрация на превозното средство част 2 и малък талон за
него. Големият талон на автомобила останал във владението на К..
Няколко дни след като автомобилът, ведно с горепосочените
документи и ключа за същия, били
предоставени на В., последният довел двама свои познати в дома на св. Г., за да
довършат ремонтните дейности, които започнал и повече не се свързал с К. и Г..
След като минал уговорения между В.и К. двумесечен срок
за пълното заплащане на дължимата цена на автомобила, К. започнала да
прави опити да се свърже с него на известния й адрес на лицето, на който бил
регистриран – гр. Девня, ул. Припек № 8, вх. Б, ет. 1, ап. 16, както и по телефона. Въпреки многократното й ходене
на адреса, К. не намерила В.на същия, а на осъществените позвънявания на
мобилния номер, който В.й бил предоставил, последният не отговарял. Св. Г.също
направил многократни опити за се свърже с В.по телефона, но същият не
отговарял, или операторът уведомявал, че абонатът е изключил телефона си.
Междувременно св. Г.се свързал с П.В.П., който им препоръчал В.за ремонтните
дейности и поискал от него информация за В.. П.уведомил Г., че В.се намира в
Гърция и му предоставил мобилен телефонен номер, който му било известно, че
лицето ползва към посочения момент. След това Г.позвънил на предоставения му
мобилен номер, успял да осъществи връзка с В.и го попитал какви действия смята да предприеме във връзка
с постигнатите уговорки по отношение на автомобила, съотв.
му заявил, че ако не заплати автомобила трябва да го върне на К.. В.обещал на Г.,
че ще започне да изпраща по 100-200 евро на месец. Впоследствие същият отново
не изпълнил поетия ангажимент да прави периодични плащания за изпълнение на
поетото задължение да плати уговорената цена за процесния
автомобил и не предприел действия за връщане на автомобила. Последващите
опити на св. Г.да се свърже с В.чрез посочения от П.мобилен номер били
неуспешни, като при осъществените позвънявания операторът уведомявал, че
абонатът е изключил апарата си.
След като осъзнала, че В.няма намерение да плати
уговорената цена за купуване на процесния автомобил
или да върне превозното средство, на 14.07.2009 г. св. К. посетила кантората на нотариус Р.К., където с
писмена декларация оттеглила пълномощното, с което била упълномощила ЙО. И. В.да
управлява процесния лек автомобил. На 01.02.2010 г. чрез
куриерска фирма, К. изпратила на адреса
на ЙО.Я.в гр.Девня копие от декларацията за оттегляне на пълномощното и уведомително писмо до В., с което отправила
покана към последния да й върне
владението върху автомобила. Пратката не била връчена чрез куриерската фирма,
тъй като получателят не бил намерен на адреса.
Впоследствие К. заминала
за Англия, където пребивавала до 2013 г.
След като се върнала в България същата отново правила многократни безуспешни
опити да се свърже с В., но отново не го
открила на адреса и чрез телефонните позвънявания.
На 14.08.2017 г. К. подала жалба до Районна прокуратура -
Варна във връзка с гореописания случай.
Въз основа на събраните в хода на разследването доказателства
по ДП № 434/2017 г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР, съдът установи
следното:
Обжалваното постановление на ВРП за прекратяване на
наказателното производство е необосновано такова и издадено при непълнота на
доказателствата, доколкото не са извършени всички необходими и възможни
процесуално-следствени действия, с оглед установяване на релевантните за случая
факти.
Събраните по делото гласни доказателства чрез
разпита на св. К., св. Г.и св. Милев са еднопосочни такива и въз основа на
същите непротиворечиво се установява фактът, че през мес.
ноември 2009 г. между ЙО.Я./разпитан в хода на досъдебното производство в
качеството на свидетел/ и св. Я.К. са постигнати уговорки, които настоящия
състав намира, че осъществяват преддоговорни
отношения във връзка със сключване на договор за продажба на лек автомобил,
доколкото съгласно разпоредбата на чл. 19 ал.1 от ЗЗД за действителността на
предварителен договор за продажба на моторно превозно средство е необходима
писмена форма. Анализът на гражданските отношения възникнали между лицата към
посочения период сочи и че между същите е сключен договор за заем за послужване
с предмет – процесния автомобил, по силата на който
св. ЙО.Я.е получил правото временно да ползва превозното средство срещу
задължението да го върне. Съгласно разпоредбата на чл. 249 ал.2 от ЗЗД в
случаите, когато времето на ползване на вещта не е определена с договора,
заемодателят може всякога да поиска връщане на вещта, с оглед на което лицето е
следвало да предостави владението върху автомобила след надлежната покана, но
за него не е съществувала правна възможност да се разпорежда юридически или
фактически с превозното средство в свой
или чужд интерес
Съдът намира, че изводите на представителят на ВРП досежно характера на гражданско-правните отношения между
св. В.и св. К. е необосновано, доколкото не се подкрепя от събраните по делото
доказателства. Изводите, че св. В.е придобил собственост върху процесното МПС, съотв. именно с
оглед съзнанието му, че е негов собственик се е разпоредил правомерно с
предоставената му за ползване вещ са несъстоятелни. Материалите по делото непротиворечиво
сочат, че собствеността върху процесния автомобил не
е прехвърлена на св. В., доколкото между него и св. К. е постигната уговорка
евентуалното прехвърляне да се осъществи в случай, че В.заплати цената,
определена за закупуването на автомобила. Посоченият факт се установява и от
приобщените по делото данъчна справка, видно от която превозното средство е
зачислено по партидата на св. К. като задължена за заплащане на данък за
същото, както и от представеното заверено копие на регистрационен талон на
автомобила. Единствената сделка, която е надлежно изповядана по нотариален ред
е упълномощаването на В.от К. във връзка с управлението на превозното средство
и осъществяване представителството на същата в качеството й на собственик по
отношение на превозното средство, необходимо за гарантиране на възможността
лицето безпрепятствено да ползва от вещта с оглед сключения в устна форма
договор за заем за послужване. От събраните по делото доказателства се
установява, че В.не е направил необходимото за придобиване на собствеността
върху превозното средство, поради което единственият сключен и действителен
договор между него и К. има съдържанието и белезите на договор за заем за
послужване.
С оглед на изложеното, съдът намира, че въз основа
на анализа на доказателствата за
гражданските отношения, възникнали между К. и В.през мес.ноември
2008 г. се установява, че В.е придобил владение върху процесния
автомобил на определено правно основание – а именно въз основа на договор за
заем за послужване, сключен със св. К., като въз основа на същият е имал право
временно да ползва превозното средство и е дължал връщането му при покана от
неговия собственик. С оглед на изложеното, като не е върнал автомобила, въпреки
отправената му по телефона покана от св. Г.от името на св. К., съответно е
поставил последната в невъзможност да се свърже с него, като е напуснал
известния по делото адрес и не е отговарял на телефонните позвънявания,
реализирани, както от св. К., така и от св. Г., същият е демонстрирал
намерението си да не върне вещта при отпадане на основанието за реализиране на
владение върху същата, съответно да я присвои. Посоченото намерение лицето е
реализирало чрез осъщественото разпореждане с вещта, с оглед извършената замяна
на процесния автомобил с друг такъв, видно от разпита
му в качеството на свидетел.
Съдът намира, че по отношение на релевантните за
процеса факти, свързани с поведението на ЙО.Я.след получаване фактическата власт върху превозното средство,
не са събрани всички възможни и необходими за установяване на съдебната истина
доказателства. В хода на разпита, проведен на св. СТ.Г.не е изяснено колко пъти
и на коя дата са осъществени от него телефонни разговори със св. В., с оглед
установяване датата, на която последният е бил поканен да върне процесния автомобил, която има значение за установяване на
инкриминирания период. В хода на досъдебното производство не са извършени и
възможните процесуално-следствени действия с оглед установяване на лицата,
които са упражнявали фактическа власт върху автомобила от момента на
предаването му на В.до момента на образуване на досъдебното производство, като
не е установено обявено ли е за общодържавно издирване превозното средство и
ако е обявено – на коя дата и какъв е резултата от извършените ОИМ до настоящия
момент, не са изискани заверени копия на договорите за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ по отношение на процесния
автомобил, от съответните дружества с които такава е сключена в периода от мес. 11.2008 г. до 15.03.2012 г. , за каквито данни се
съдържат в сайта на Гаранционния фонд, които съдът приема като ноторноизвестен факт. Последните цитирани документи биха
способствали за евентуалното установяване на лицата, ползвали превозното
средство след предоставянето му на В., съотв. на лицето придобило владение върху автомобила от В.,
а евентуалния разпит на същите би способствал за установяване на условията при които е придобита
фактическа власт върху превозното средство и датата, на която е В.се е
разпоредил с процесната вещ, което е от значение за
определяне на инкриминирания период респ. инкриминираната дата.
Същевременно с оглед на изложените правни и
фактически доводи, съдът намира за необосновани изводите на представителят на
ВРП, че в хода на досъдебното производство не са събрани доказателства да
извършено престъпление по чл. 206 ал.1 от НК, доколкото се установяват, както
обективните, така и субективните признаци на деяние с посочената квалификация,
както и неговия автор, в лицето на св. ЙО.Я.и
въпреки наличието на достатъчно доказателства за привличане на същия в това му
качество, това не е сторено в хода на разследването, съотв.
не са изследвани данните да личността му в качеството на обвиняем в т.ч. за неговата
съдимост.
Съдът намира, че при наличие на препоставки
за повдигане на обвинение в хода на досъдебното производство по отношение на
извършителя на процесното деяние, въпросът за
приложимостта за размера на давностния срок за
реализиране на наказателно преследване следва да се прецени след съобразяване
на доказателствата досежно съдимостта на лицето, с
оглед прецизната квалификация на осъщественото деяние и евентуалното му
извършване при условията на опасен рецидив.
Друг е въпросът, че представителят на ВРП, според
настоящия състав, неправилно е определил датата, от която следва да се отчита давностния срок за реализиране на наказателно преследване
за процесното
инкриминираното деяние и която съвпада
с датата на извършване на последното. Доколкото съгласно правната теория и
практика, деянието по чл. 206 ал.1 от НК е осъществено към датата, на която е
реализирано присвояването на предоставената на съответно правно основание вещ,
което се осъществява чрез съответното поведение на дееца, изразено чрез отказ
същата да се върне или реализирано фактическо или юридическо разпореждане,
датата, на която според преддоговорните отношения
между К. и В.а, същият е следвало да престира
определена сума за заплащане на цената на автомобила е ирелавантна
за посочената квалификация на деянието. Цитираната дата има единствено значение
за евентуалните гражданско-правни отношения между страните, в случай че между
лицата е бил сключен предварителен договор и с оглед констатиране на датата от
която съконтрахента по този договор изпада в забава.
Доколкото
събраните по делото доказателства
сочат единствено реализиран мълчалив отказ на В.да върне собствеността върху
превозното средство, съотв. не е установено и на коя
дата същият е поканен да стори това от Г., както и на коя дата се е разпоредил
с превозното средство, съдът намира, че деянието се явява осъществено на
неустановена дата в периода от датата на предаване на превозното средство на В.,
а именно 07.11.2008 г. до датата на която К. ***, въз основа на която е
образувана настоящото досъдебно производство, а именно – 14.08.2017 г.
Доколкото от последната дата, визираща
края на инкриминирания период до момента на произнасянето на прокурора, давностния срок за реализиране на наказателно преследване
за деяние по чл. 206 ал.1 от НК не е изтекъл, съдът намира съображенията на ВРП
в тази връзка за несъстоятелни. Друг е въпросът, че в хода на допълнително
разследване, въз основа на извършване на възможните и необходими
процесуално-следствени действия, инкриминираният период следва да се прецизира.
В хода на допълнителното разследване, с оглед
пълнота на разследването следва да бъде
разпитан в качеството на свидетел и П.В.П. с ЕГН: **********, в случай че
местонахождението му бъде установено. С оглед обаче на характера на извършеното
деяние, събраните категорични доказателства, че процесния
автомобил не е бил собственост на В., доколкото такава не му е била прехвърляна
по съответния ред и с оглед обстоятелството, че от гласните и писмени
доказателства по делото безспорно е установено, че автомобилът е предоставен на
В.на правно основание, което му дава единствено правомощия да го владее като
дължи неговото връщане, ирелевантен за съставомерността на конкретното деяние е въпросът дали
уговорките за реализиране на продажба на превозното средство са постигнати с В.или
с П., след като В.се е разпоредил с вещта и по този начин е присвоил
същата.
С оглед на изложените
съображения, съдът намира, че обжалваното постановление на ВРП е
незаконосъобразно, необосновано и постановено при непълно разследване на
релевантните факти, поради което същото следва да бъде отменено.
Предвид изложеното и на основание чл.243 ал.4 т.3 от НПК,
съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Постановление на
прокурор при ВРП от 07.05.2019 г. за прекратяване на ДП № 434/17 г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР –
Варна.
Определението
подлежи на обжалване или протест в 7 дневен срок от
съобщаването му пред ВОС.
ПРЕПИС от определението да се изпрати
на страните – ВРП и жалбоподателя.
ПРЕПИС от определението, след влизането му
в сила , заедно с ДП № 434/17 г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна
да се изпрати на ВРП.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: