№ 21
гр. Дряново , 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на петнадесети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мариета Спасова
при участието на секретаря Гергана Генева
като разгледа докладваното от Мариета Спасова Административно
наказателно дело № 20204220200125 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Жалба срещу наказателно постановление (НП) № 20-0258-000276/ 14.07.2020г.
на началника на РУ Дряново.
Жалбоподателят Г. В. Г. от гр. ***, ул. „***“ ***, чрез пълномощник адв. Н.М.
от АК – гр. ***, гр. ***, ул. *** *** твърди, че при издаване на АУАН и обжалваното
НП били допуснати нарушения на производствените правила, които били съществени
и водели до ограничаване правото му на защита. Не били описани в достатъчна степен
фактическите констатации, от които да се направи извод за извършване на твърдените
нарушения. Освен това счита НП за неправилно тъй като не бил извършил нито едно от
нарушенията. На посочената дата бил спрян за поредната проверка. Бил с поставен
обезопасителен колан, който свалил при спирането на автомобила. По отношение на
другите нарушения, счита, че не е следвало да бъде санкциониран, тъй като в
разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), както и в чл.
190, ал. 3 от същия не съдържали предписано към водача на МПС поведение и в закона
липсвала норма, която да санкционира неплащането на глоба в срок или управлението
на МПС, непредставено на технически преглед. Моли съда да отмени обжалваното НП,
като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства. От съвкупната им
1
преценка съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
На 11.06.2020 г. около 20,40 ч. в гр. Дряново, ул. Райна княгиня, кръстовище с
ПП-5, полицейски екип в състав свидетелите И.П. и Г.Р. спрял за проверка лек
автомобил Ситроен Ксара Пикасо с рег. № ***, собственост на "***" ***, ЕИК ***,
управляван от жалбоподателя. На място констатирали, че жалбоподателят управлява
автомобила без поставен предпазен колан, както и че не носи СУМПС и талон към
него. След проверка на документите и извършена справка било установено, че
жалбоподателят не е заплатил в срока за доброволно плащане наложената му глоба с
наказателно постановление ***9-1058-001093/ 08.01.2020 г. на с-р ПП ***, връчено на
25.04.2020 г. и влязло в сила на 05.05.2020 г. Както и че не е представил автомобила на
годишен технически преглед.
На място св. П. в присъствието на св. Р. съставил против жалбоподателя акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 366/ 17.06.2020 г., за това, че
на 17.06.2020г. около 20,40 ч. в гр. Дряново, ул. Райна княгиня, кръстовище с ПП-5
управлява лек автомобил Ситроен Ксара Пикасо с рег. № ***, собственост на "***"
***, ЕИК ***, като не носи СУМПС и талон към него. Автомобилът не е представен на
периодичен технически преглед, не е поставил (не използва) обезопасителен колан и
не е заплатил в срока за доброволно плащане наложената му глоба с наказателно
постановление ***9-1058-001093/ 08.01.2020 г. на с-р ПП ***, връчено на 25.04.2020 г.
и влязло в сила на 05.05.2020 г.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление № 20-0258-000276/ 14.07.2020 г. на началника на РУ Дряново, в което
административнонаказващият орган е възприел изцяло констатациите на
актосъставителя, поради което за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1, 2 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 10 лв., за нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 185
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв., за
нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. и за нарушение по чл.
190, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП е наложил административно
наказание глоба в размер на 20 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно лице
(посочено в атакуваното НП като нарушител), в установения от закона 7- дневен срок
(от връчване на НП) и до надлежния съд (по местоизвършване на твърдяното
2
нарушение). Разгледана по същество е основателна.
От представената по делото заповед № 8121з-515/ 14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи се установи компетентността на административно наказващият
орган да издаде процесното НП. С посочената заповед, която изрично е цитирана и в
обжалвания акт, в т. 2.8 началникът на РУ Дряново е сред изрично оправомощените да
издават НП по ЗДвП. При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 17.06.2020г., а НП - на
14.07.2020г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
По т. 1 от НП. Съдът намира, че извършеното нарушение, изразяващо се в не
носене на свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него е безспорно
доказано. След като водачът бил спрян за проверка, свидетелите установили, че същият
не носи в себе си свидетелство за управление на МПС от съответната категория и
контролен талон. Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите П. и Р., които
са участвували при извършването на проверката на документите на водача. Няма данни
по делото, които да създават съмнения относно тяхната обективност и
безпристрастност или да сочат на мотив да набедят санкционираното лице в
нарушение, което не е извършило. В жалбата не се твърди, а и в хода на съдебното
следствие не се събраха доказателства, които да опровергаят констатациите в АУАН и
издаденото въз основа на него НП, че жалбоподателят в нарушение на задължението си
по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП не е представил свидетелство за управление на МПС от
съответната категория и контролен талон. Поради което следва да се приеме, че
правилно на жалбоподателя е наложено наказание по чл. 183, ал. 1, т. 1, предл.1 и
предл. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева, която е с фиксиран размер. В тази част
НП се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По т. 2 от НП. Съдът счита, че НП в тази част е незаконосъобразно, издадено в
противоречие, както на материалния, така и на процесуалния закон. Съгласно чл. 147,
ал. 1 от ЗДвП регистрираните моторни превозни средства подлежат на задължителен
периодичен преглед за проверка на техническата им изправност, като условията и
редът за извършване на прегледа на превозните средства се определят с наредба на
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Тази норма
не е адресирана към водачите на МПС, тъй като не съдържа забрана да се управлява
МПС, което не е представено на технически преглед, а към собствениците на МПС.
Видно от разпоредбата на чл. 181, т. 1 от ЗДвП се наказва с глоба до 50 лв. собственик
или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок
превозно средство за технически преглед. За да е възможно да бъде ангажирана
административнонаказателната отговорност на едно лице на посоченото в НП правно
3
основание – чл. 185 от ЗДвП, следва то да не е изпълнило изрично вменено му от ЗДвП
задължение или да е извършило деяние, което законът изрично е забранил. В
процесния случай, макар да е установено, че жалбоподателят е управлявал автомобил,
който не е представен в срок на годишен технически преглед, това деяние не е изрично
забранено от ЗДвП. За неизпълнението на задължението на собственика на превозното
средство да го представи в срок за преглед, не може да се ангажира
административнонаказателна отговорност на жалбоподателя за извършено нарушение
по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, тъй като не е адресат на тази норма и не може да бъде
административнонаказателно отговорен субект по нея. Поради което съдът намира, че
обжалваното НП в тази му част следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
По т. 3 от НП. При установеното от фактическа страна от правна страна
настоящият състав на съда намира, че жалбоподателят с действията си е осъществил
както от обективна, така и от субективна страна състава на административно
нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, за което е санкциониран. От събраните по делото
доказателства се установи, че на посочената в АУАН и НП дата, като водач на МПС,
по време на движение жалбоподателят не е ползвал обезопасителен колан. Разпитаните
по делото свидетели П. и Р. са категорични относно обстоятелството, че докато е
управлявал автомобила жалбоподателят не е бил с поставен обезопасителен колан.
Свидетелите са категорични относно личното възприемане на извършеното от
жалбоподателя нарушение. Показанията на свидетелите са логични, последователни,
без вътрешни противоречия и същите потвърждават изложеното в съставения АУАН.
Поради което съдът изцяло ги кредитира, тъй като липсва съмнение в тяхната
достоверност.
За извършеното нарушение законосъобразно е наложено предвиденото
административно наказание глоба в твърд размер, неподлежащ на индивидуализация -
50 лева. За нарушението правилно е постановено отнемането на общо 6 контролни
точки на основание чл. 6, т. 9 от Наредба № Із-2539 на МВР. Поради което съдът
намира, че НП в тази му част следва да бъде потвърдено, като законосъобразно.
По т. 4 от НП. Съдът счита, че обжалваното постановление в тази част е
незаконосъобразно, издадено в противоречие, както на материалния, така и на
процесуалния закон, като описаното деяние не осъществява признаците на
административно нарушение по ЗДвП, т. е. е несъставомерно.
Разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП регламентира, че наложеното наказание
"глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното
постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при
обжалване. В текста не се съдържат никакви правила за поведение, задължения или
4
забрани конкретно по отношение на водачите на МПС, а се определя срока, в който
следва да бъде заплатено наложеното наказание "глоба". Незаплащането на наложената
глоба в посочения срок, не влече след себе си административнонаказателна
отговорност и налагане на ново наказание глоба, а възможност да се пристъпи към
принудително събиране на публичното вземане. Когато водачът управлява моторно
превозно средство с наложено наказание глоба, неплатена в срока за доброволно
плащане, това е основание за налагане на принудителни административни мерки -
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство по
чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП и временно спиране от движение на пътно превозно средство
по чл. 171, т. 2, б. "к" ЗДвП, когато водачът е негов собственик, но не и за налагане на
административно наказание и то на основание чл. 185 от ЗДвП.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗАНН, деянията, които съставляват административни
нарушения и съответните за тях наказания, се определят със закон или указ. В този
смисъл следва да се тълкува и нормата на чл. 185 от ЗДвП, съгласно която за
нарушение на ЗДвП и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не
е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лева. Цитираната
норма е бланкетна, тъй като не съдържа състав на административно нарушение. За да е
възможно да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на едно
лице на посоченото правно основание, следва то да не е изпълнило изрично вменено
му от ЗДвП задължение или да е извършило деяние, което законът изрично е забранил.
В процесния случай, макар да е установено, че жалбоподателят е управлявал
автомобила при наличие на неплатена глоба в срока за доброволно изпълнение, това
деяние не представлява административно нарушение, тъй като нито ЗДвП, нито
подзаконовите нормативни актове по прилагането му забраняват подобно поведение.
Както беше посочено и по-горе, в този случай може да бъде наложена принудителна
административна мярка, но не и административно наказание. Поради изложеното НП в
тази част е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0258-000276/ 14.07.2020 г.
на началника на РУ Дряново, издадено против Г. В. Г., ЕГН **********, от гр. ***, ул.
*** *** в частта по т. 1 и по т. 3, с която за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 10 лв. и за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП на основание чл.
183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50
лв., както и на основание Наредба № Із-2539 на МВР е постановено отнемане на 6
5
контролни точки, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0258-000276/ 14.07.2020 г. на
началника на РУ Дряново, издадено против Г. В. Г., ЕГН **********, от гр. ***, ул.
*** *** в частта по т. 2 и по т. 4, с която за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП на
основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
20 лв. и за нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв., като НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
6