РЕШЕНИЕ
№ 2456
гр. Варна, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Д.
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20243110107559 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 109 ЗС.
Ищецът К. П. Б. твърди, че е собственик на следните недвижими имоти,
находящи се в гр. *******:
- гараж № *, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ******* по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
32/26.04.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на
КККР, засягащо самостоятелния обект от 22.01.2024 г., намиращ се на ет. * в
сграда с идентификатор *******, с предназначение: друг вид сграда за
обитаване, разположена в поземлен имот с идентификатор *******,
предназначение на самостоятелния обект: гараж, брой нива на обекта: *,
площ: 11.99 кв.м., прилежащи части: 0.8625 %, съседни самостоятелни
обекти: на същия етаж - *******.**, под обекта - *******.**, над обекта -
*******.*;
- гараж № *, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *******.** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
32/26.04.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на
КККР, засягащо самостоятелния обект от 22.01.2024 г., намиращ се на ет. * в
сграда с идентификатор *******, с предназначение: друг вид сграда за
обитаване, разположена в поземлен имот с идентификатор *******,
предназначение на самостоятелния обект: гараж, брой нива на обекта: *,
площ: 10.62 кв.м., прилежащи части: 0.7639 %, съседни самостоятелни
обекти: на същия етаж - *******, *******.**, под обекта - *******.**,
*******.**, *******.**, над обекта - *******.*.
1
Правото на собственост върху имотите придобил по силата на договор
за покупко-продажба, сключен на 23.10.2018 г., обективиран в Нотариален акт
№ **, том *, рег. № ***, дело № ***/**** г. на нотариус О. Ш., вписан в
Служба по вписванията под акт № **, том ***, вх. рег. № ***, дело №
****/**** г. Тъй като към посочената дата нямал сключен граждански брак,
придобил имотите в индивидуална собственост.
Твърди, че ответникът Ж. П. С. е собственик на съседния на
гореописаните самостоятелни обекти гараж № *, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор *******.** по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-32/26.04.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 06.07.2023
г., намиращ се на ет. * в сграда с идентификатор *******, с предназначение:
друг вид сграда за обитаване, разположена в поземлен имот с идентификатор
*******, предназначение на самостоятелния обект: гараж, брой нива на
обекта: *, площ: 10.79 кв. м., прилежащи части: 0.7761 %; съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -*******.**, *******.**
*******.**, под обекта - *******.**, над обекта - *******.**, *******.*.
Заявява, че С. придобил описания имот чрез договор за покупко-продажба,
обективиран в Нотариален акт № **, том **, рег. № ***, дело № ***/*** г. на
нотариус Р. К., вписан в Служба по вписванията под акт № **, том ***, вх. рег.
№ ***, дело № ***/**** г.
Поддържа, че ответникът не използва гаража си по предназначение, а го
е преустроил в лятна кухня, като паркира лекия си автомобил пред гаражите
на ищеца и по този начин препятства достъпа до тях и му пречи да упражнява
в пълен обем правото си на собственост. Твърди, че многократно е разговарял
с ответника, но последният отказва да преустанови тези свои действия.
Отправя искане до съда за осъждане на ответника да преустанови
неоснователните си действия – паркиране на лек автомобил пред входната
врата на собствените на ищеца недвижими имоти, находящи се в гр. *******, а
именно: гараж № *, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
******* по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-32/26.04.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, и гараж № *, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор *******.18 по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-32/26.04.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК.
Претендира присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който
оспорва предявения иск. Признава изложените в исковата молба твърдения
досежно собствеността върху описаните в исковата молба гаражи № *, *, и *,
находящи се в гр. *******. Оспорва чрез действията си да е смущавал правото
на собственост на ищеца. Поддържа, че самият той е възпрепятстван да
използва гаража си по предназначение поради действията на ищеца, който
самоволно и без да съобрази одобрените архитектурни книжа е удължил
собствените си гаражи с по 1.7 метра, изграждайки козирка и стени, в края на
които са монтирани гаражни врати. Твърди, че по този начин са прекъснати
две водосточни тръби /довело до разпръскване на дъждовна вода в двора на
2
сградата/, станало е невъзможно захождането към гараж № * и е засенчен
собственият на семейството на ответника апартамент, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор *******.*.
Предявява насрещен иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на
ищеца да премахне изградената козирка и дострояване/удължаване с по 1.7 м.
стените на собствените му гаражи № * и № *, находящи се в гр. *******, и
възстанови положението по одобрения архитектурен план.
На ответната страна по насрещния иск – К. П. Б., е изпратен препис от
насрещната искова молба, като в дадения едномесечен срок същият депозира
писмен отговор, в който навежда доводи за недопустимост и неоснователност
на насрещния иск.
Твърди, че гаражите му са законно изградени, като навежда доводи, че
съществуването на незаконна постройка не е достатъчно да обуслови
основателността на иска по чл. 109 ЗС. Оспорва да е извършил действия, с
които да се създадат пречки ответникът да упражнява в пълен обем на правото
си на собственост върху собствените му имоти - гараж № * и апартамент № *.
Поддържа, че гаражи № * и № * не пречат на ответника паркира автомобил в
собствения си гараж, не препятстват нормалното оттичане на водата от
незастроената част на двора нито достъпа на слънчева светлина до апартамент
№ *. Счита, че проблемът с оттичане на водата може да се дължи на начина,
по който е изпълнен дворът от строителя.
Излага, че след издаване на разрешението за ползване строителят
удължил гаражите с около 1 м., което не е в противоречие с одобрените
проекти за изграждането им и не създава пречки за паркирането на автомобил
в гараж № *. Заявява, че Ж. С. бил очевидец на преустройството, но не
възразил пред строителя. Счита, че единствената причина, поради която той не
паркира автомобил в гаража си, е желанието му да го използва като лятна
кухня.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните, че ищецът е собственик на
следните недвижими имоти, находящи се в гр. *******, а именно: гараж № *,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор *******, и гараж № *,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор *******.**; че
ответникът е собственик на следните недвижими имоти, находящи се в гр.
*******, а именно: гараж № *, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор *******.**, и апартамент № *, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор *******.*. Посочените обстоятелства се потвърждават
и от приложените към исковата молба нотариални актове. Видно от
представения от ответника нотариален акт за дарение /л. 31-32/, в хода на
производството същият е прехвърлил по 1/3 от всеки от двата обекта на майка
си и сестра си.
3
С нотариална покана от 16.05.2024 г. /л. 14/ К. Б. е отправил към Ж. С.
искане да преустанови паркирането на автомобила си пред собствените му
гаражи и го е поканил да се яви е нотарилната кантора на нотариус Л. Г. за
доброволно уреждане на възникналия помежду им спор. Видно от
представената разписка, поканата е връчена лично на ответника на 16.05.2024
г. /л. 15/, а на 27.05.2024 г. е съставен констативен протокол от нотариус Г. за
проведена между страните среща /л. 16/. Съгласно съдържанието на
констативния протокол К. Б. е потвърдил пред нотариуса искането си
ответникът да преустанови паркирането пред собствените му гаражи, а Ж. С.
заявил, че поради удължаване на собствените на ищеца гаражи захождането с
автомобил към собствения му гараж станало невъзможно и е засенчен
собственият му апартамент.
По делото са ангажирани специални знания посредством допуснатите
съдебно-оценителна и съдебно-техническа експертиза, заключенията по които
съдът кредитира в пълнота като обективни, компетентно изготвени и
аргументирани
Съдебно-оценителната експертиза /л. 54-56/ е назначена с оглед
определяне цената на насрещния иск, като от извършените от вещото лице
констатации въз основа на оглед на място на процесните обекти се
потвърждава, че гаражите на ищеца са удължени с по 1.20 метра, като са
поставени ролетни щори на входовете им.
Съгласно заключението по съдебно-техническата експертиза, изготвена
от вещо лице строителен инженер и вещо лице автоексперт /л. 76-81/, с
премахването на удълженията на гаражи * и * условията за паркиране в гараж
* биха се подобрили незначително. Посочено е, че дори удълженията да не
съществуват, в случай че в гараж * има паркиран автомобил, условията за
паркиране в гараж * биха били почти същите. Вещите лица сочат като
причина за затрудненията допуснатите нарушения на строителните правила и
норми още при проектиране на сградата. Излагат, че използването на гараж *
по предназначение е затруднено поради намалената му широчина и наличието
на жилище в съседство. Наред с това сочат, че по проект в двора на сградата е
предвидено паркомясто, което в случай че бъде реално ползвано, би довело до
невъзможност за ползване на който и да било от трите гаража.
В съдебно заседание вещите лица поддържат заключението. Вещото
лице О. уточнява, че предвид проектните размери на гаражи * и *, в случай че
в гараж * има паркиран автомобил, той би се подавал от гаража с около метър,
т.е. почти толкова, с колкото гаражът е удължен. Посочва, че не са представени
строителни книжа за извършеното удължаване на гаражите. Изрично вещото
лице М. заявява, че при проведените експерименти с автомобила на ответника
са установили, че и при съществуващите условия /в частност – удължаването
на гаражите на ищеца/ той би могъл да бъде паркиран в гараж № * с пет-шест
маневри. Заявява, че при паркирането му се наложило прибиране на
страничните огледала, но не поради удължаването на гараж *, а поради
широчината на самия гараж № *. Сочи, че трудностите при паркирането
произтичат от размерите на двора и те съществуват за всеки един от трите
гаража.
4
От показанията на разпитаните по делото свидетели, преценени в
съответствие с разпоредбата на чл. 172 ГПК, се установяват следните
обстоятелства:
Свидетелят Н. П. П. заявява, че има агенция за недвижими имоти и К. Б.
се свързал с него по повод желанието си да отдава под наем един от
процесните гаражи. С. П. сочи, че е посещавал гаража двукратно – веднъж, за
да се запознае с обекта /през м.08.2024 г./ и втори път – за да го представи на
потенциален наемател /през м.09.2024 г./. Именно при второто посещение
срещнал ответника, който излязъл, щом разбрал, че се извършва оглед на
гаража. Тогава автомобилът на Ж. С. бил паркиран пред гаража и той го
преместил, за да осигури достъп. След като клиентът на агенцията харесал
гаража и заявил намерение да го наеме, ответникът обяснил, че по принцип
паркира там, но ще мести автомобила си, когато наемателят има нужда да
влиза или излиза от гаража. Поради това клиентът отказал да наеме гаража.
Е. И. Х., майка на ищеца, излага, че през 2017-2018 г. синът й закупил
процесните гаражи. Когато посетила сградата, се запознала с ответника, който
живее в жилище на партерния етаж, в съседство с гаражите. Миналата година
С. съобщил, че е закупил гаража, който се намира непосредствено пред
неговото жилище. Св. Х. сочи, че за да ползва собствения си гараж, синът й
трябва да извърши няколко маневри, като самата тя стои зад колата и го
насочва, тъй като дворът е много тесен. Заявява, че ищецът живее е Н., поради
което й е предоставил дистанционно за двора на сградата и тя поне веднъж
месечно посещава гаражите, като обичайно колата на ответника е паркирана
пред тях. Тъй като това затруднява достъпа до гаражите, водили многократни
разговори със С., но той продължавал да паркира на същото място, като
обяснявал, че му е трудно да влезе в собствения си гараж. Когато ищецът
решил да отдава единия от гаражите под наем, се свързали с брокер и той
довел клиент на оглед. Последният първоначално проявил интерес към
гаража, но отказал да го наеме, след като ответникът му обяснил, че паркира
отпред и ако иска да ползва гаража, трябва да му се обади, за да премести
своята кола.
Свидетелката Г. П. Н., сестра на ответника, заявява, че й е известно, че
ищецът притежава два гаража в съседство на жилището, в което живее брат й.
Излага, че гаражите са по-дълги с метър и половина от първоначалното им
състояние и това пречи на брат й да ползва собствения си гараж. Сочи, че С.
може да паркира само ако някой го упътва, за да влезе. Поради това брат й
първоначално паркирал пред гаражите на ищеца, а след като последният го
помолил да не го прави, започнал да паркира на улицата. Не може да посочи
кога ищецът забранил ответникът да паркира в двора, като уточнява, че живее
в чужбина и идва в България веднъж годишно за около две седмици и отсяда в
жилището на ул. „****“. Сочи, че редовно се чува с брат си по телефона и от
него е запозната с проблема с паркирането. Както ответникът, така и майка им
споделяли, че след поставяне на врати на гаражите на ищеца жилището им
било затъмнено. Заявява, че удължената стена на гаража се намира на 2-3
метра от жилището. Счита, че терасата на разположения над него апартамент
не пречи на нормалното осветяване. Не може да посочи какво е изложението
5
на имота.
Воденият от ответника свидетел Й. Л. К. сочи, че притежава апартамент
в сградата на ул. „*******“ № *, който посещава няколко пъти месечно.
Заявява, че във вътрешния двор са обособени четири места за паркиране, като
ответникът притежава единия от гаражите, а другите два са собственост на
ищеца. Наред с тях пред гаражите на Б. е предвидено инвалидно паркомясто,
собственост на тяхна съседка, която обаче не го ползва. Сочи, че ответникът
от една година насам паркира на улицата поради възникнали между него и
ищеца разногласия.
Настоящият съдебен състав намира, че показанията на разпитаните по
делото свидетели следва да бъдат кредитирани, доколкото се основават на
непосредствените им лични възприятия относно обстоятелствата, предмет на
доказване по делото.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Съгласно
мотивите към Тълкувателно решение № 4/2015 на ВКС, ОСГК, негаторният
иск „предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко
и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно
отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото
пълноценно ползване на вещта /имота/ според нейното предназначение, но без
да отнема владението на собственика. С предявяването му се цели това
неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати
последиците от него.“ За уважаване на иска по чл. 109 ЗС следва да се
установи наличието на следните материалноправни предпоставки: ответникът
да упражнява неоснователно въздействие върху вещ, собственост на ищеца;
посоченото неоснователно въздействие да създава пречки ищецът да
упражнява правото си на собственост в пълен обем. В този смисъл – мотивите
към т. 3 от ТР № 4/2015 г., с която се приема, че „за уважаването на този иск
във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на
имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно
въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или
бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на
собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/. Преценката за
това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са
недопустими, е конкретна по всяко дело.“
Между страните по делото е безспорно, че ищецът е собственик на
гараж № * и * в сградата, находяща се на адрес гр. *******, а ответникът - на
гараж № *, както и на разположения на партерния етаж на сградата
апартамент № * /които притежава в съсобственост с майка си и сестра си/.
В случая спорът е съсредоточен върху въпроса дали Ж. С. пречи на К. Б.
да упражнява правото си на собственост върху описаните гаражи посредством
паркирането на автомобил пред тях /по главния иск/, респ. дали удължаването
6
на стените на собствените на К. Б. гаражи създава на Ж. С. пречки, по-големи
от обикновените, да ползва собствения си гараж № *, както и апартамент №
*.
От показанията на водените от ищеца свидетели по категоричен начин се
установява, че ответникът системно паркира собствения си лек автомобил във
вътрешния двор на сградата на ул. „****“ № *. Изрично св. П. /който има
качеството на трето, незаинтересовано от изхода на спора лице/ потвърждава,
че Ж. С. е присъствал при извършването на оглед на един от гаражите на К. Б.
и е обяснил пред потенциалния наемател, че паркира пред гаража, като е
предложил при нужда да мести колата си. Последното по същество
представлява извънсъдебно признание на този неизгоден за ответника факт. В
същия смисъл са и показанията на св. Х.. Те не се опровергават от показанията
на водените от ответника свидетели – св. Н. няма преки наблюдения относно
ползването на двора, тъй като живее в чужбина и показанията й в тази част се
основават на споделеното от самия ответник, а св. Костадинова само
периодично посещава процесната сграда. При това сведенията на св. П. се
основават на извършени посещения на имота през м.09.2024 г., т.е. след
образуване на производството по делото. В този смисъл се опровергава
възражението на ответника, че след получаване на нотариалната покана е
преустановил паркирането в двора.
Настоящият съдебен състав намира, че с гореописаните действия Ж. С.
препятства възможността за ползване на гаражи № * и 6 по предназначение,
като ограничава достъпа до тях, поради което и предявеният главен иск е
основателен и следва да бъде уважен.
Що се отнася до насрещния иск, следва да бъдат съобразени следните
обстоятелства:
От заключенията както по съдебно-оценителната, така и по съдебно-
техническата експертиза става ясно, че на място стените на собствените на
ищеца гаражи са удължени, като на входовете на двата гаража са поставени
ролетни щори. Тези обстоятелства не се оспорват от К. Б.. В случая е
ирелевантно дали са издадени строителни книжа за така извършеното
преустройство, доколкото сама по себе си незаконността на строителството не
би могла да обоснове основателност на предявения негаторен иск, в случай че
посредством него не се създават пречки ищецът да упражнява правото си на
собственост.
От друга страна, съгласно изложеното от вещите лица О. и М.
удължаването на гараж № * и 6 не води до невъзможност за ползване на
собствения на Ж. С. гараж № * по предназначение. На първо място, вещото
лице М. заявява, че са извършени експертименти с автомобила на ответника,
при които е установено, че същият може да бъде паркиран в гараж № * при
извършването на няколко маневри. Нещо повече, съгласно заключението по
съдебно-техническата експертиза премахването на удълженията
„незначително“ би улеснило паркирането в гараж № *, тъй като поради
дължината на съседния му гараж № *, в случай че в него бъде паркиран
автомобил, той би се подавал почти с толкова, колкото е и размерът на
7
удължението. Следователно на практика премахването на удълженията не би
улеснило съществено паркирането в собствения на С. гараж. Както в
депозираното писмено заключение, така и в съдебно заседание двете вещи
лица сочат като причина за затрудненото паркиране в гараж № * размерите на
двора и допуснатите при проектирането на сградата нарушения на
строителните норми, в т.ч. намалената широчина на самия гараж № *.
Независимо от разпределената му доказателствена тежест, ищецът по
насрещния иск не установи при условията на пълно и главно доказване
твърденията си, че поради удължаването на гаражи № * и 6 са създадени
предпоставки водата от водосточните тръби да се разлива в двора, както и че е
засенчен апартамент № *. Липсват каквито и да било доказателства, които да
установяват, че преустройството на гаражите е довело до прекъсване на
водосточни тръби. Що се отнася до твърденията на С. за затъмняване на
жилището, те са подкрепени единствено от показанията на св. Н., която обаче
заявява, че това й е споделяно от брат й. Същевременно, последната не може
да посочи в коя посока гледа апартаментът. При това, видно от приложените
по експертизите снимки /л. 78 – снимка 1 и л. 80 – снимка 4/, при ползване на
гараж № * по предназначение паркираният в него автомобил би следвало да
бъде разположен непосредствено пред прозорците на апартамент № *.
Следователно предвид разпределението на обектите във вътрешния двор във
всички случаи осветяването в жилището на С. би било ограничено.
Поради горните съображения съдът приема, че извършеното удължаване
на собствените на К. Б. гаражи не е създало по-големи от обикновените
пречки за ползване на обектите на Ж. С., поради което и предявеният от
последния насрещен иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото и съобразно изричното искане на ищеца на
същия следва да бъдат присъдени извършените по съдебно-деловодни
разноски за държавна такса в размер на 50 лева и адвокатско възнаграждение
в размер на 1500 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ж. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, ет. *, ап . *,
да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на К. П. Б.,
ЕГН **********, с адрес: гр. *******, да упражнява правото си на
собственост върху следните недвижими имоти, находящи се в гр. *******, а
именно: гараж № *, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
******* по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-32/26.04.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, и гараж № *, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор *******.** по КККР, одобрени със
8
Заповед № РД-18-32/26.04.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, които
неоснователни действия се изразяват в паркиране на лек автомобил пред
входната врата на описаните недвижими имоти, на основание чл. 109 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
*******, ет. *, ап . *, срещу К. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. *******,
иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ищеца да премахне
изградената козирка и дострояване/удължаване стените на собствените му
гаражи № * и № *, находящи се в гр. *******, и възстанови положението по
одобрения архитектурен план.
ОСЪЖДА Ж. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, ет. *, ап . *,
ДА ЗАПЛАТИ на „К. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, СУМАТА
ОТ 1550 /хиляда петстотин и петдесет/ лева, представляваща разноски в
първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9