Решение по дело №695/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на А. К. П., от [населено място], [ЕГН], депозирана от адв. М., против мълчалив отказ на кмета на община Варна за заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка по заявление № АУ012809ВН/5.02.2025г.

В жалбата се сочи, че на 5.02.2025 г. е подадено заявление за заверка на молба-декларация от П.. В самата бланка е посочено, че срокът за извършване на услугата е 30 дни, такава е информацията посочена в сайта на Община Варна. Представени са удостоверение, декларация по чл. 14 от ЗМДТ. В определения от административния орган срок, административната услуга не е извършена. Релевират се доводи за незаконосъобразност на оспорения отказ, поради допуснати при постановяването му съществени процесуални нарушения, такива на материалния закон и неговата цел, с оглед на което се отправя искане за неговата отмяна и връщане на преписката на административния орган за издаване на искания административен акт.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата на изложените в нея основания и прави искане за нейното уважаване. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна, редовно призована не се явява, не се представлява, не изразява становище по жалбата.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Административното производство е образувано по заявление № АУ012809ВН/5.02.2025 г. на А. К. П., от [населено място], за заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка на [имот номер]. Вписаното основание на исканата административна услуга е за представяне пред нотариус във връзка с признаване право на собственост. Към заявлението е приложена скица на СГКК-Варна от 04.08.2022г., в която е отразен [ПИ], с площ от 760 кв.м., предишен идентификатор: няма, не е отразен собственик на имота.

Към заявлението е приложено удостоверение от 3.02.2025г. на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, в което е посочено, че за имота е подадена на молба-декларация от А. П. на 21.01.2025 г.

Изготвена е справка от СГКК - Варна, съгласно която за ПИ е записан като собственик Р. Д., съгласно нотариален акт от 1980 г. Изискани са справки от наличните кадастрални планове с нанесена идентичност на имота и разписни листи. Приложени са извадка от КП от 1956 г. по плана на м. Крайбрежието, с разписен лист, копие от КП от 1987 г. на част от плана на м. Траката, с разписен лист от него, както и РП на част от "Вилна зона" [населено място], одобрен със заповед от 1961 г. Приложено е удостоверение за наследници на Р. Д., съгласно което е оставила следните наследници: В. К., Я. М., Б. М. и Е. Г..

Изготвени са писма от 18.03.2025 г. до четиримата наследници на Р. Д., с които са уведомени на осн. чл. 26, ал.1 от АПК, че е започнало производство за заверка на молби-декларации за издаване на удостоверение за обстоятелствена проверка за [ПИ], като е даден седмодневен срок на лицата да депозират становище. Публикувано е обявление в сайта на Община Варна. На 26.03.2025 г. е депозирано заявление от Я. М., в което сочи, че имота за който се иска заверка на молба декларация е на М., придобит по наследство от Р. Д..

С писмо от 31.03.2025 г. е изискано от жалбоподателя да представи скица за [ПИ].

С писмо от 31.03.2025 г. от Началника на ОС "Земеделие" са изискани данни за наличие на постъпили заявление за признаване и възстановяване право на собственост, както и постановени решения за [ПИ].

На 4.04.2025 г. е депозирано възражение от Е. Г. , в което сочи, че е наследник на Р. Д., имота е придобит по наследство от леля й. На 4.04.2025 г. е депозирано становище от В. К., в което възразява срещу продължаване на процедурата по издаване на удостоверение за обстоятелствена проверка. Представен е [НА], ****** г. съгласно който Р. Д. е собственик на следния имот: първи етаж от вилна постройка, построена в парцел ******, както и 750 кв.м. ид.ч. от вилното място. На 8.04.2025 г. е депозирано възражение от Б. М., в което сочи, че е собственик по наследство на ПИ за който се иска заверка на молба - декларация. Възразява срещу продължаване на процедурата.

Представена е скица за [ПИ] издадена на 9.04.2025 г., съгласно която имота е с площ от 760 кв.м, като собственик е записана Р. В. Д..

От извършена справка в архива на район "Приморски" е установено, че няма информация за законно строителство на сгради в [ПИ].

От извършена справка в архива на община Варна е установено, че е издаден билет за строеж през 1971 г. и строителна документация към него за вилна сграда в [ПИ].

На 22.04.2025 г. е публикувано обявление в сайта на Община Варна до Директора на Дирекция "ИАО".

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.587, ал.2 ГПК, ако собственикът не разполага с доказателствата по ал.1 – надлежни писмени доказателства за правото на собственост, нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината или от определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот, като свидетелите се посочват по указание на собственика и трябва по възможност да са съседи на имота. Наред с това, с оглед забраната за придобиване на вещи – публична общинска или държавна собственост по чл.86 от Закона за собствеността /ЗС/, в нотариалното производство по чл.587, ал.2 ГПК от значение е и удостоверяването от страна на Общината, в чийто район се намира имотът, съответно от Държавата, на обстоятелството актуван ли е този имот като общинска или държавна собственост, ако – да, какъв е видът на собствеността – публична или частна.

От изложеното следва извод, че поисканата от жалбоподателят административна услуга – за удостоверяването дали имотът е актуван като общинска собственост, и за заверка на молбата-декларация, приложена към заявлението, почива на законовите изисквания на чл.86 ЗС, респективно на чл.587, ал.2 ГПК, поради което заверката от кмета на общината на молбата-декларация и издаването на удостоверение за наличие или липса на акт за общинска собственост за извършване на обстоятелствена проверка по реда на чл.587, ал.2 ГПК, представлява административна услуга по смисъла на § 1, т.2 ДР на Закона за администрацията.

Съгласно § 8 от ПЗР АПК, уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго.

Заверката на молба-декларация – че имотът не е общинска собственост и издаването на удостоверение, че не е актуван като такъв, във връзка с производство по снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, както и отказът за това, са волеизявления по издаването на документ от значение за упражняване на права или задължения по смисъла на чл.21, ал.3 АПК. Тези волеизявления, както и мълчаливият отказ по чл.58, ал.1 АПК, са индивидуални административни актове и в това си качество подлежат на оспорване по реда на чл.145 и сл. АПК, респективно – на съдебен контрол за законосъобразност.

Съгласно чл.5а от Закона за администрацията /ЗА/, общите правила за организацията на административното обслужване в администрацията се определят с наредба, приета от Министерския съвет, а неуредените въпроси - с вътрешни правила, утвърдени от главния секретар съответно от постоянния секретар на отбраната и от секретаря на общината, а за Министерството на вътрешните работи - от министъра на вътрешните работи или от оправомощено от него длъжностно лице. Според ал.3 на с.р., длъжностните лица, които предоставят или извършват административни услуги по § 1, т.2, букви „в“, „г“ и „д“ от допълнителната разпоредба, са длъжни да ги предоставят или извършат в срок не по-дълъг от 30 дни, освен ако в специален закон е предвидено друго. Съгласно чл.61, т.2 ЗА, към Министерския съвет се създава и поддържа Административен регистър, който съдържа информация за административните услуги, включително вътрешните административни услуги, електронните административни услуги, регистрационните, лицензионните, разрешителните и съгласувателните режими, включително свързаните с тях образци на документи, срокове и тарифи.

Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за административния регистър /НАР/, издадена на основание чл.61, ал.5 ЗА, за всяка административна услуга в Административния регистър се вписват: т.1 - наименованието и уникалният идентификатор съгласно Регистъра на услугите; т.2 - правното основание за предоставянето на административната услуга/издаването на индивидуалния административен акт; т.3 - органът, който предоставя административната услуга/издава индивидуалния административен акт; в случаите на възлагане - служителите, които издават индивидуалния административен акт; т.4 - …; т.5 - срокът и процедурата по предоставяне на административната услуга/издаване на индивидуалния административен акт, изискванията и необходимите документи; в случай че документ се издава от административен орган, се посочва и органът.

Съгласно чл.15, ал.1 от Наредбата за административното обслужване /НАО/, издадена на основание чл.5а ЗА /НАО/, администрациите осигуряват информация за осъществяваното от тях административно обслужване, включително за реда и организацията, по които обслужването се осъществява, и съдействат на потребителите съгласно чл.28 от АПК. Администрациите осигуряват задължителната информация по чл.25 от Наредбата за Административния регистър, за всяка една от предоставяните услуги, която се обявява по реда на чл.28, ал.2 от АПК и в Административния регистър по чл.61, ал.1 от Закона за администрацията (чл.16, ал.1 НАО).

Съгласно чл.7, ал.1 НАО, формата на заявленията/исканията, редът и сроковете за отстраняване на недостатъци в тях, препращането на компетентен орган, сроковете за издаване на индивидуални административни актове и за извършване на административни услуги, както и другите въпроси, свързани с издаването на актове във връзка с административното обслужване, са определени в дял втори на АПК.

Съгласно чл.57, ал.2 АПК, административният акт по чл.21, ал.2 и 3 се издава до 7 дни от датата на започване на производството.

Когато издаването на акт или извършването на действие по ал.2 включва експертиза или за нейното извършване е необходимо личното участие на заинтересованото лице, актът се издава до 14 дни – чл.57, ал.3 АПК.

Съгласно чл.57, ал.5 АПК, извън случаите по ал.4 или когато е необходимо да се даде възможност на други граждани или организации да се защитят, актът се издава до един месец от започване на производството. В този случай административният орган незабавно уведомява заявителя за удължаването на срока – чл.57, ал.8 АПК.

В контекста на така цитираната правна уредба, към процесната административна услуга е приложим срока по чл.57, ал.2 АПК, като съгласно чл.25, ал.1 АПК същият е започнал да тече на датата на постъпване на заявлението при компетентния орган – 5.02.2025г. и изтича на 12.02.2025г.

Независимо от това, видно от обявената на основание чл.16, ал.1 от НАО и чл.25 от НАР, вр. чл.28 АПК информация на сайта на Община – Варна за услуга № 9042, административният орган е приел, че за същата е необходимо уведомяване на заинтересовани лица и е приложим срока по чл.57, ал.5 АПК. С факта на публикуване на информацията за срока на изпълнение на услугата в интернет, административният орган е изпълнил изискването на чл.57, ал.8 АПК – да уведоми заявителите за срока за изпълнение на услугата – вж. Определение на ВАС № 8053/08.06.2011г. по адм.д. № 3856/2011г., Определение на ВАС № 5994/29.04.2011г. по адм.д. № 1880/2011г., Определение на ВАС № 7686/01.06.2011г. по адм.д. № 2100/2011г., Определение на ВАС № 9521/19.08.2024г. по адм.д. № 6506/2024г.

Въпросът дали е необходимо да се предоставя възможност на други граждани или организации да се защитят, респ. дали да се събират допълнителни доказателства, извън представените със заявлението, не е въпрос, който следва да се реши при преценката за приложимия срок за произнасяне, а от там - и за срочността на оспорването, а е въпрос по съществото на спора – така в Определение на ВАС № 7508/07.07.2023г. по адм.д. № 6156/2023г.

Преценката е предоставена на административния орган и единственото изискване е да уведоми надлежно заявителите, а в случая с публикуване на информацията относно срока за изпълнение на услугата на сайта на Община – Варна, това изискване е спазено.

С оглед изложеното, смятано от датата на подаване на заявлението жалбата е депозирана в срок.

При изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че жалбата е депозирана от надлежна страна – заявителят на услугата, срещу годен за обжалване административен акт – мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 АПК за извършване на заявената административна услуга и в срока по чл.149, ал.2 АПК, поради което ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Заверката на молба-декларация – че имотът не е общинска собственост и издаването на удостоверение, че не е актуван като такъв, във връзка с производство по снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, както и отказът за това, са волеизявления по издаването на документ от значение за упражняване на права или задължения по смисъла на чл.21, ал.3 АПК. Тези волеизявления, както и мълчаливият отказ по чл.58, ал.1 АПК, са индивидуални административни актове и в това си качество подлежат на оспорване по реда на чл.145 и сл. АПК, респективно – на съдебен контрол за законосъобразност.

В конкретния случай се оспорва мълчалив отказ за заверка на молба-декларация и издаване на удостоверение, че имотът е актуван или не като общинска собственост – административна услуга, която е елемент от охранителното производство по чл.587 ГПК.

При инициирано производство за извършване на тази административна услуга, административният орган е длъжен да се произнесе с изричен акт по отправеното до него искане. Задължението на органа се изразява в издаване на удостоверение, относно обстоятелствата актуван ли е имотът, предмет на заявлението, с акт за общинска собственост или не. В удостоверението той вписва обстоятелствата, които е установил при проверката и които счита за относими към собствеността на имота, в контекста на отправеното до него искане.

Административният орган не разполага с право на преценка дали да издаде или откаже издаването на удостоверението и извършването на заверката на молбата-декларация, при положение че административното производство е инициирано от лице, с доказан правен интерес от издаване на документа. Правнозначимите факти, които административният орган следва да удостовери в производството по предоставяне на процесната административна услуга, определят и границите на проверката, която същият е длъжен да извърши, а именно дали конкретният имот е актуван като държавна собственост или съответно не е.

При установяване, че не е налице издаден АОС, кметът на общината, действащ в условията на обвързана компетентност, е длъжен да извърши заверката на молбата-декларация. Същото следва да извърши и когато установи, че имотът или части от него са актувани като общински, като в този случай в молбата-декларация следва да се отбележи, че имотът е общински, респективно, каква част от него е общински и въз основа на какъв акт. При наличие на данни, че имотът е собственост на трети лица, няма пречка да се удостовери и това обстоятелство. Но дори да счете, че е налице конкуренция на права, административният орган не може да откаже извършването на услугата, т.к. законът му е възложил единствено удостоверителни функции. Заверката на молба-декларация се изразява в това административният орган да заяви или отрече, че общината е носител на правото на собственост върху процесния имот, а ако не е, на чие име е записан в разписния лист, респ. в кадастралния регистър, както и кои свидетели ще бъдат разпитани пред нотариуса.

В случая от доказателствата по делото не се установява в срока по чл.57, ал.2 или по чл.57, ал.5 АПК да е извършвана проверка, въз основа на която административният орган да посочи дали имотът е общински или не. Напротив, извършените след подаване на заявлението процесуални действия по издирване и уведомяване на заинтересовани лица, които са депозирали възражения, че имота е тяхна собственост.

Като не се е произнесъл в законоустановения, респ. в обявения на заявителя срок и при наличие на предпоставките за това, кметът на Община-Варна е постановил незаконосъобразен мълчалив отказ, който следва да се отмени, а преписката да бъде върната на административния орган за произнасяне по заявлението на А. К. П., депозирано на 5.02.2025г. за извършване на административна услуга по заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка за [ПИ] по КККР на [населено място], при спазване на указанията в мотивите на настоящото решение.

На основание чл.174, вр. чл.57, ал.2 АПК, следва да се определи 7-дневен срок, от влизане в сила на решението, за извършване на исканата административна услуга. Препис от съдебното решение следва да се изпрати на компетентния орган по чл.307 АПК, който в случая е кмета на Община-Варна.

При този изход на делото, на жалбоподателя П. следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото, които възлизат на 10 лева държавна такса.

Процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане за присъждане на осн. чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата на възнаграждение в минималния размер, предвиден в чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Приложено е и адвокатско пълномощно, както и договор за правна защита и съдействие, съгласно който предоставената правна помощ е на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Правото на адвоката да окаже правна помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА е установено със закон и в случаите, когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, но не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2. За да упражни правото си, адвокатът следва да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че помощта се осъществява безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА. Обстоятелството, че клиентът е близък на адвоката не се нуждае от доказване. В конкретния случай посочените предпоставки са налице, поради което на адв. М. следва да се присъди възнаграждение в размер на 1000 лева, което представлява минималният такъв по 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, Варненският административен съд, двадесет и втори състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалбата на А. К. П., от [населено място], [ЕГН], мълчалив отказ на кмета на община Варна за заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка по заявление № АУ012809ВН/5.02.2025г.

ВРЪЩА преписката на кмета на Община-Варна за ново произнасяне по заявление рег. № АУ012809ВН/5.02.2025 г. на А. К. П., при съобразяване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОПРЕДЕЛЯ 7-дневен срок за извършване на административната услуга по заявление рег. № АУ012809ВН/5.02.2025 г. на А. К. П., считано от датата на влизане в сила на настоящото решение.

ОСЪЖДА Община-Варна да заплати на А. К. П., от [населено място], [ЕГН] , разноски за производството, в размер на 10 /десет/ лева.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на адвокат В. С. М., [ЕГН], адвокатско възнаграждение за оказана по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата адвокатска помощ в размер на 1000 /хиляда/ лева.

Препис от съдебното решение, на основание чл.174 от АПК да се изпрати на кмета на Община-Варна за предприемане на действия по чл.307, ал.3, вр.чл.302 от АПК.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.