РЕШЕНИЕ
№ 8395
гр. София, 11.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110153975 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба подадена от Й. Н. М., представляван от адв. М. срещу
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която е предявен установителен иск за признаване на установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата 5 983, 91 лв.,
представляваща сбора от следните суми 2 924, 24 лв. – главница, 3 010, 59 лв. – лихва и 49,
08 лв. – разноски, прехвърлени по силата на договор за цесия на ответника.
Ищецът твърди, че в началото на месец юни 2024 г. при справка в Централния
кредитен регистър установил, че дължи сума в размер на 5 927 лв., като придобито вземане
на кредитора - ответник. При справка в Камарата на ЧСИ установил, че срещу него било
образувано изп.д. № 251/2014 г. по описа на ЧСИ Б. Б., което било изцяло изплатено и
приключило още през 2014 г. Сочи, че е подал писмо - възражение при ответника с вх. №
ВЖ-00369/19.06.2024 г. и последващо такова с вх. № 00438/27.07.2024 г. изпратено по имеил,
с възражения за недължимост на сумите, както поради плащане, така и поради изтекла обща
петгодишна погасителна давност. В отговор обаче ответникът му разяснил произхода на
сумата – остатък от задължение по договор за кредит, сключен с „Уникредит кънсюмър
файненсинг груп“ ЕАД и отказал да я заличи от масивите на ЦКР. В последващо писмо на
ответника с изх. № 01972/23.07.2024 г., тои изрично посочва, че дължимите от ищеца към
22.07.2024 г. суми са в общ размер на 5 983,91 лв., от които 2 924,24 лв. главница, 3 010,59
лихва и 49,08 лв. разноски. Ищецът оспорва да е неизправен длъжник, страна по
1
облигационно отношение с „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Сочи, че самият ответник твърди, че
процесното вземане е различно от това по изп.д. № 251/2014 г. и му е прехвърлено с договор
за цесия от 17.02.2012 г., но не е извършвал никакви деиствия по събирането му,
следователно е изтекла и погасителната давност по отношение на него към 17.02.2017 г.
Твърди, че въпреки погасяването по давност на процесното вземане и отправеното от него
извънсъдебно искане, вземането не е заличено от ответника от Централния Кредитен
регистър, което пречило на ищеца да участва активно в гражданския оборот и същото
обуславяло правният му интерес от предявяване на иска. Моли за уважаване на иска.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, подаден чрез юрисконсулт М. М.. Ответникът оспорва иска като
недопустим и неоснователен. Твърди, че ищецът няма правен интерес от предявяване на
исковата молба, тъи като вземането представлява остатък от дълга по Договор за кредит №
******, сключен с „Уникредит Кънсюмър Фаиненсинг“ ЕАД, което е вземане е прехвърлено
на ответника по силата на договор за цесия. По отношение на това вземане не бил издаден
изпълнителен лист и не е налице висящ изпълнителен процес, които да накърнява правната
сфера на ищеца. Освен това ищецът винаги можел в евентуален процес да възрази за
погасяване по давност на претендираното вземане, поради което и нямал правен интерес от
предявяването на иска. Счита иска и за неоснователен, тъи като в качеството си на
финансова институция е длъжен да предоставя информация на ЦКР за кредитната
задлъжнялост на всички свои клиенти, независимо от липсата на притезателно право на
принудително изпълнение. Счита, че погасителната давност не води до погасяване на самото
вземане, а единствено погасява възможността да бъде удоволетворен принудително. Твърди,
че дори да е погасено по давност вземането, то не престава да съществува, а единствено е
придобило ново качество – естествено вземане. Моли за прекратяване на делото поради
липса на правен интерес, евентуално за отхвърляне на иска като неоснователен. Претендира
разноски. Възразява срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение от страна
на ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съгласно разпоредбата на чл. 124 ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови
правото, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на
едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Предмет на делото
е отрицателен установителен иск, с предявяване на който ищецът цели да установи, че
извънсъдебно претендираното вземане от ответника не съществува.
По делото са приложени и приети като доказателства писмени документи – писма от
ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД до ищеца Й. Н. М. с изх. № 01734/02.07.2024 г., с изх. №
01972/23.07.2024 г. и с изх. № 02289/22.08.2024 г. В писмените изявления ответникът
недвусмислено заявява, че ищецът има изискуемо и неизплатено задължение към него,
2
произтичащо от Договор за кредит № ****** от 17.02.2010 г., което му е прехвърлено от
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД на 17.02.2012 г. Посочено е, че размерът на
задължението е общо 5 983, 91 лв., от които 2 924, 24 лв. – главница, 3 010, 59 лв. – лихва и
49, 08 лв. – разноски, както и че липсва основание за заличване на вземането в Централния
кредитен регистър /ЦКР/.
Според настоящия състав ищецът разполага с правен интерес да установи в
отношенията между страните, че не дължи процесната сума от 5 983, 91 лв., доколкото
ответникът извънсъдебно претендира дължимостта й, предлага начини за погасяването й,
поддържа данните за дължимостта й. Независимо, че ответникът не е предприел защита на
правото, което твърди да притежава по съдебен ред, такава латентна възможност да го
направи, съществува във всеки един момент. Освен това въпреки отправеното искане от
страна на ищеца /в писмата, изпратени до ответника и приети като доказателства по делото
от 19.06.2024 г,, 29.07.2024 г./ за разрешаване на спора относно дължимостта на сумата
извънсъдебно, не е получено необходимото съдействие от страна на ответника. Ето защо
съдът намира, че ищецът разполага с правен интерес от предявяването на настоящия иск.
По същество:
В случая ищецът твърди, че не дължи сума, която се претендира от ответника.
С доклада по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към
22.07.2024 г. в ЦКР е отразено задължение на ищеца с титуляр ответникът за сумата 5 983,
91 лв., представляваща сбора от следните суми 2 924, 24 лв. – главница,3 010, 59 лв. – лихва
и 49, 08 лв. – разноски.
Ответникът е титуляр на процесното вземане, като е придобил в качеството му на
цесионер по силата на сключен на 17.02.2012 г. договор за цесия с „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ АД в качеството му на цедент, който договор е приет като доказателство по
делото. Съгласно чл. 99, ал. 4 от Закона за задълженията и договорите прехвърлянето /на
вземанията/ има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния. В случая видно от приетото като писмено доказателство
уведомление длъжникът е уведомен за цесията на 27.06.2012 г.
Страните не спорят, че кредиторът цесионер не е извършвал никакви действия по
съдебно предявяване на претендираната сума от общо 5 983, 91 лв.
Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок. Дори да се приеме ползващата
ответника теза, че вземането е станало изискуемо в момента на уведомяване на длъжника за
прехвърлянето му /доколкото по делото нито са наведени твърдения, нито са събрани
доказателства кога са станали изискуемо вземанията по Договор за кредит № ****** от
17.02.2010 г./, то считано от 27.06.2012 г. до предявяване на исковата молба на 11.09.2024 г.
са изтекли повече години, от колкото е предвидената в закона обща петгодишна погасителна
давност. По делото не са събрани никакви доказателства за прекъсването на давността, а и
ответникът не твърди да са извършвани такива. При това положение, съдът намира, че искът
3
е основателен и следва да бъде уважен изцяло, без да е необходимо да се произнася по
останалите доводи на ищеца за недължимост на процесната сума.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски. Иордан Н. М. претендира следните суми: 900 лв. - адвокатски хонорар, 239, 36 лв.
- заплатена държавна такса, 3, 81 лв – такса за банков превод. Ответникът е направил
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК относно размера на претеднирания адокатски хонорар,
което според настоящия състав е основателно и следва да бъде уважено. Делото не се
отличава с правна и фактическа сложност, събирани са само писмени доказателства и е
разгледано в едно открито съдебно заседание. При това положение липсва основание за
начисляване на хонорар в по-голям размер от 400 лв., доколкото цената на иска в случая е
единствения фактор, който налага определяне на възнаграждение в по-голям размер, а
НМРАВ не е задължителна за съда.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.
124, ал. 1 ГПК, че Й. Н. М., ЕГН **********, с адрес в *************************** НЕ
ДЪЛЖИ на “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес парк София“ № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4,
сумата от 5 983, 91 лв., представляваща задължения за 2 924, 24 лв. – главница, 3 010, 59 лв.
– лихва и 49, 08 лв. – разноски по Договор за кредит № ****** от 17.02.2010 г., сключен с
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, прехвърлени на “ЕОС МАТРИКС” ЕООД с
договор за цесия от 17.02.2012 г.
ОСЪЖДА “ “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес парк София“ № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4 да
заплати на Й. Н. М., ЕГН **********, с адрес в *************************** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 643,17 лв. – съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4