Р Е Ш Е Н И Е
№
587/7.7.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – Трети административен състав, в открито съдебно седми юни,
две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
ДИМИТРИНА ГЕОРГИЕВА |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 495 по описа на съда за 2022 г. |
||
Производството
е по реда на чл. 145 от АПК, във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния
служител и е образувано по жалбата на М.Г.Ш., с ЕГН **********,***, против
Заповед № 312з-1093 от 01.04.2022 г. на Директора на ОД на МВР гр. Пазарджик,
за налагане на дисциплинарно наказание „Порицание“.
В
жалбата се твърди, че обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна,
постановена при неспазване на установената форма, при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и материалния закон. Моли се да бъде
отменена като неправилна и незаконосъобразна. Претендират се направените по
делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, се
явява лично и с адв. Г., който, по изложени съображения, моли съда да отмени
изцяло като незаконосъобразна оспорената заповед. Претендира направените по
делото разноски, съгласно списък на разноските. Представя и писмени бележки.
Ответникът – Директорът на ОД на МВР гр. Пазарджик, не се
представлява в съдебно заседание. По делото е постъпила писмена защита вх. №
4977/06.06.2022 г., в които процесуалният представител на ответника моли съда
да остави без уважение подадената жалба. Счита атакувания административен акт
за правилен и законосъобразен, издаден в съответната форма, при спазване на
относимите процесуалноправни и материалноправни разпоредби, както и е съобразен
с целта на закона.
Административен
съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Предмет
на оспорване е Заповед № 312з-1093/01.04.2022 г. на Директора на ОД на МВР гр.
Пазарджик, с която е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ на
М.Г.Ш. на длъжност Началник на Отдел „Административен“ при ОД на МВР гр.
Пазарджик за нарушения на:
-
чл. 89, ал. 2, т.
1, във връзка с ал. 1 от ЗДСл, във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗДСл и чл. 24, ал.
1 от същия закон, съответно във връзка с т. 3 и т. 5.1. от длъжностна
характеристика с рег. № 312р-4307 от 27.02.2020 г. по описа на ОД на МВР гр.
Пазарджик, за длъжността Началник на Отдел „Административен“ в ОД на МВР гр. Пазарджик
и чл. 19, ал. 2, т. 2 от Вътрешните правила за заплатите на държавните
служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, утвърдени със Заповед №
8121з-92/31.01.2019 г., изменена и допълнена със Заповед № 8121з-1000/12.09.2019
г., Заповед № 8121з-88 от 10.01.2020 г., Заповед № 8121з-138/31.01.2020 г.,
Заповед № 8121з-1244/09.11.2020 г. и Заповед № 8121з-1355/15.12.2020 г. на
Министъра на вътрешните работи, за първите три дисциплинарни нарушения – за
неосъществен контрол по отношение неизпълнение на служебните задължения от
Началник Сектор КАПОЧР към Отдел „Административен“ при ОД на МВР гр. Пазарджик
– П. П., младши експерт.
-
чл. 89, ал. 2, т.
1, във връзка с ал. 1 от ЗДСл, във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗДСл и чл. 24, ал.
1 от същия закон, съответно във връзка с т. 3 и т. 5.1.,, т. 5.2., т. 5.3. от
длъжностна характеристика за длъжността и чл. 16, ал. 1 от Вътрешните правила
за организацията на документооборота в МВР, утвърдени със Заповед №
8121з-1013/08.08.2017 г. на Министъра на вътрешните работи за четвъртото
дисциплинарно нарушение.
Заповедта
е връчена лично на жалбоподателката на 04.04.2022 г. срещу подпис. В
законоустановения срок същата е упражнила правото си на жалба пред
Административен съд – Пазарджик.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна
страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице, имащо
правен интерес от обжалването, поради което същата е
допустима.
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган – директора
на ОД на МВР гр. Пазарджик, на основание чл. 92, ал. 1 от
ЗДСл, според който дисциплинарните наказания се налагат от органа по
назначаването, с изключение на случаите по чл. 6, ал. 2 и 3. Жалбоподателката е
назначена на длъжност по служебно правоотношение от директора на ОД на МВР гр.
Пазарджик. Следователно, по силата на визираната правна норма, директорът на ОД
на МВР гр. Пазарджик, в качеството му на орган по назначаването, е компетентен
да налага дисциплинарни наказания на държавните служители в ръководената от него
структура.
Съдът намира,
че при издаване на обжалвания административен акт са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила, изразяващи се в
неизпълнение на чл. 93, ал. 1 от
ЗДСл. Тази норма предвижда, че дисциплинарно-наказващият орган е
длъжен, преди да наложи дисциплинарно наказание, да изслуша държавния служител,
да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него
доказателства. Тази съвкупност от задължителни, императивно установени
процедурни действия, представляват част от производството по налагане на дисциплинарните
наказания. Неизпълнението им е самостоятелно основание за отмяна на акта за
налагането му, без да се разглежда спорът по същество - чл. 93, ал. 2 от
ЗДСл.
В
приложената административна преписка липсват доказателства, че преди да издаде
обжалваната заповед, директорът на ОД на МВР гр. Пазарджик е изпълнил
задължението си да изслуша държавния служител по конкретното дисциплинарно
производство. Константната практиката по този въпрос е в смисъл на
кумулативност на изискването – и за изслушване на държавния служител, и за
приемане на писмените му обяснения.
Изслушването
на служителя, съгласно законовия текст, следва да стане преди издаване на
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, но след като служителят се
е запознал с резултатите от извършената проверка на фактите и обстоятелствата
по случая, за да може да направи своите възражения по тях, да посочи
доказателства, да даде обяснения и своето виждане, за да осъществи пълноценно
правото си на участие в дисциплинарното производство и правото си на защита.
Видно
от пълната преписка по издаване на обжалваната заповед и предхождащото я
дисциплинарно производство, има изведена покана за даване на писмени обяснения
с рег. № 312р-6965/24.03.2022 г. (лист 200), но не е надлежно удостоверено
връчването и запознаването на държавния служител със събраните в хода на
административното производство доказателства. По делото е приложено писмено
обяснение с рег. № 312р-7187/28.03.2022 г., което жалбоподателката е дала по
повод на запознаването й със справка с рег. № 312р-6826/22.03.2022 г., видно от
което същата е разполагала с кратък срок за даване на писмени обяснения, без да
й е връчен екземпляр от посочената справка и копие от материалите, свързани с
изготвянето й. Неточното и непълно уведомяване на жалбоподателката за наличие
на нарушение на служебната дисциплина, води до неосигуряване на възможността й
да даде адекватни писмени обяснения в тази връзка и представлява нарушение на административно-производствените
правила от категорията на съществените, тъй като засяга нейното право на защита
и е самостоятелно основание за отмяна на обжалваната заповед.
Съдът
намира, че при издаването на оспорената заповед е налице и неправилно прилагане
на материалния закон, доколкото не се установява жалбоподателката да е извършила
нарушението, за което е ангажирана дисциплинарната й отговорност.
Дисциплинарно-наказващият
орган се е позовал на нормата на чл. 89, ал.
2, т. 1 и 5 от Закона за държавния служител, определяща вида
дисциплинарно наказание „порицание“, съгласно която дисциплинарно наказание „порицание“
се налага за неизпълнение на служебни задължения и неспазване на
правилата на Кодекса за поведение на служителите в
държавната администрация. С
изброяването на посочените разпоредби и описанието на нарушението в
обстоятелствената част на заповедта не става ясно в какво конкретно се изразява
нарушението и кои конкретно норми е нарушил адресатът на дисциплинарното
наказание.
Съгласно
чл. 89, ал. 1 от ЗДСл, държавният служител, който е нарушил виновно своите
служебни задължения, се наказва с предвидените в този закон наказания. В ал. 2
на чл. 89 е посочено кои са дисциплинарните нарушения, а в чл. 90
дисциплинарните наказания. С процесната заповед е ангажирана дисциплинарната
отговорност на жалбоподателката за нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл –
неизпълнение на служебни задължения, за което и е наложено дисциплинарното
наказание „порицание“. Служебните задължения на държавния служител са
регламентирани в длъжностната му характеристика, като той е длъжен да изпълнява
същите точно, добросъвестно и безпристрастно, в съответствие със законите на
страната и устройствения правилник на съответната администрация. От
доказателствата по делото не се установяват извършените действия от
оспорващата, квалифицирани като неизпълнение на служебните задължения, с което
е осъществено дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, тъй като
не става ясно в какво следва да се изразява осъществяването на съответен
контрол по отношение на изпълнение на служебните задължения от Началник Сектор
КАПОЧР към Отдел „Административен“ при ОД на МВР гр. Пазарджик, какви са
очакваните от началника на отдела методи или действия, съответно какви
отговорности са й вменени по осъществяването на този контрол. Деянието е
формулирано като бездействие – „неизпълнение на служебни задължения“.
Безспорно, в длъжностната характеристика на служителя са предвидени задължения
за служителя, а именно да „Организира, ръководи, контролира и координира
дейността на отдела“ и „Ръководи изпълнението на конкретни задачи, поставени на
отдела…“, но това не е достатъчно да се приеме, че тя не е изпълнила служебните
си задължения по начина, описан в заповедта.
Второ,
дори и да се приеме, че оспорващата е извършила вмененото й дисциплинарно
нарушение, съдът приема, че е допуснато и друго нарушение на материалния закон.
Налагането на дисциплинарно наказание не е самоцелно, същото следва да
санкционира неправомерно служебно поведение и да осъществява целите на личната
и генералната превенция. При определяне на наказанието дисциплинарно-наказващият
орган следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 91 от ЗДСл, която изисква да
се вземат предвид четири кумулативни предпоставки: 1. тежестта на нарушението и
настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; 2.
формата на вината на държавния служител; 3. обстоятелствата, при които е
извършено нарушението; 4. цялостното служебно поведение на държавния служител.
Съдът намира, че не е изпълнено задължението, визирано в чл. 91, ал. 1 от ЗДСл,
а именно при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания органът
да вземе предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици,
обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното
поведение на държавния служител по време на службата, тъй като в заповедта
липсват каквито и да било мотиви в тази насока, както и обосновка, защо е
наложено наказание „Порицание“, а не по-леката му форма „Забележка“. В мотивите
на заповедта е отбелязано на стр. 15, че държавният служител е награждаван
многократно с „Грамота“ от министъра на вътрешните работи на 29.06.2018 г. и на
26.06.2018 г., както и с „Грамота“ от административния секретар на МВР на
23.06.2020 г. и на 24.06.2021 г., както и няма наложени дисциплинарни наказания.
В същото време не са изложени мотиви как посоченото цялостно поведение,
включващо посочените по-горе награди и отличия, е оказало такова влияние, че да
се наложи дисциплинарно наказание „Порицание“, а не по-леката му форма
„Забележка“. Изложените мотиви при определяне на вида и размера на
дисциплинарното наказание, не дават възможност на съда да прецени дисциплинарно-наказващият
орган взел ли е предвид тежестта на нарушението, настъпилите от него последици,
формата на вината, което представлява съществено процесуално нарушение. С оглед
на това, съдът намира, че при определяне на вида на наложеното дисциплинарно
наказание, не е взето предвид цялостното поведение на държавния служител по
време на службата, поради което същото се явява неправилно наложено.
Съдът
намира за основателни направените възражения, че при издаване на оспорената
заповед не са спазени сроковете по чл. 94, ал. 1 от Закона за държавния
служител, тъй като моментът на узнаване на нарушението от дисциплинарно-наказващия
орган е към 26.01.2022 г., когато е получено писмо с рег. №
8121р-1645/26.01.2022 г. на За Административен секретар на МВР, от съдържанието
на което се установява неизпълнение на служебни задължения от П. Д. П. – младши
експерт в Сектор КАПОЧР към Отдел „Административен“ при ОД на МВР гр.
Пазарджик, чийто контрол по изпълнение следва да бъде осъществен от
жалбоподателката . Съгласно чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, дисциплинарното наказание се
налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от
една година от извършването му. В закона липсва легална дефиниция на понятието „откриване
на нарушението“, но от смисловото и логическо тълкуване на съдържанието на
нормата се налага извод, че за да е открито нарушението, дисциплинарно-наказващият
орган следва да има яснота по основните признаци на същото – извършителя на
нарушението, деянието, чрез което е осъществено, времето, мястото на
извършването, обстоятелствата, при които е извършено, и неговите последици. В
случая, в споменатото писмо от 26.01.2022 г. (получено от
дисциплинарно-наказващия орган и резолирано от същия на 31.01.2022 г.) се
съдържат данни за предполагаемо нарушение, въз основа на което е разпоредено
извършването на проверка. С оглед на това, съдът намира, че не е спазен
двумесечният срок за налагане на дисциплинарно наказание, предвиден в чл. 94,
ал. 1 от ЗДСл, от откриване на нарушението. Разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от
ЗДСл регламентира, че дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два
месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването
му. Тоест разпоредбата, предвиждаща 2-месечен преклузивен срок за налагане на
дисциплинарно наказание, има императивен характер и нарушаването й само по себе
си представлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяната на наложеното
наказание, поради нарушение на относимите материалноправни разпоредби.
По
така изложените съображения и след съвкупна преценка на събраните по делото
писмени доказателства, настоящият съдебен състав намира, че при издаването на
оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, накърняващи правото на защита на
жалбоподателя, както и нарушение на материалния закон, които обосновават извода
за незаконосъобразност на административния акт.
С
оглед на горното, жалбата се явява основателна, поради което оспорената заповед
следва да се отмени като незаконосъобразна.
Предвид
изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира за
основателно своевременно направеното искане за присъждане на направените по
делото разноски, като ще следва да се осъди ответника да заплати на
жалбоподателя сума в размер на 510 (петстотин и десет) лева, от които 10 лева –
държавна такса и 500 лева за адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 124, ал. 1 от ЗДСл, решението на
административния съд по спорове за налагане на дисциплинарни наказания по чл.
90, ал. 1, т. 1 – 4 не подлежи на касационно обжалване.
С оглед на това и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
2 от АПК, Административен съд – Пазарджик, Трети състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед № 312з-1093 от 01.04.2022 г. на Директора на ОД на МВР гр. Пазарджик, с
която на
М.Г.Ш. – държавен служител на длъжност Началник на Отдел „Административен“ при
ОД на МВР гр. Пазарджик, е наложено дисциплинарно наказание
„Порицание“.
ОСЪЖДА Директора на ОД на МВР гр. Пазарджик да заплати на М.Г.Ш.,
с ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 510 (петстотин
и десет) лева.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: (П)