РЕШЕНИЕ
№ 249
гр. Враца, 17.07.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, шести състав, в публично заседание на 15.06.2023г.
/ петнадесети юни две хиляди двадесет и трета
година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при
секретаря Стела Бобойчева, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 124 по описа на АдмС – Враца за 2023г., и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е второ по ред и
по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.
27, ал. 8 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП)
и чл. 166 ал.2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано по жалба на Д.Е.Й. *** срещу Акт за
установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 06/04/1/0/02596/3/01/04/02
с изх.№01-6500/6843#4 от 16.08.2021г. на Зам.Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ с делегирани права съгласно
Заповед №03-РД/1734 от 16.06.2021г./, с
който е определен окончателен размер на подлежащо на възстановяване публично
държавно вземане от 66 537.67лв.,
представляващи пълният размер на получената безвъзмездна финансова помощ.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения АУПДВ,
за съществено противоречие с материалноправни разпоредби,
несъответствие с целта на закона и необоснованост - основанията по чл. 146, т. 4 и 5 от АПК.
Иска се отмяна на акта, алтернативно се поддържа искане за обявяване на
нищожността на оспорения административен акт. Претендират се разноски по делото.
В с.з. жалбоподателя, чрез * Т. поддържа жалбата и моли за решение, с което да се отмени
обжалвания акт, като незаконосъобразен. Претендират се разноски, съгласно представен списък. Съображения за това са
изложени в представена по делото писмена защита.
Ответникът – Зам.изпълнителен директор на
ДФ“Земеделие“ в с.з. не изпраща
представител. В представена по делото молба-становище от проц.му представител
моли за решение, с което да се отхвърли изцяло жалбата против оспорения АУПДВ.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на оспорващия, в случай че се
претендира такова.
Настоящият съдебен състав, след като
обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа страна следното
:
Между жалбоподателката /ползвател/ Д.Й. и
ДФ“Земеделие“ гр.София е сключен Договор
№06/04/1/0/02596 от 24.06.2016г. за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в
земеделски стопанства от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. за изпълнение на одобрен проект №06/04/1/0/02596
“Модерно и ефективно пчеларство“ в размер на 70077.42лв., представляващи до 60%
от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи за осъществяване на
проекта.Неразделна част от договора са Приложение №1, включващо „Таблица на
одобрените инвестиционни разходи“, Приложение №1а – „Таблица за инвестиционни
разходи, за които не се кандидатства“, Приложение №2 – „Списък на критериите за
подбор, по които ползвателят е получил приоритет“, Приложение №3 –
„Застрахователни рискове“ и Приложение №4 – „Групи култури“. Страните са
сключили два последващи анекси към договора, съответно от 2016г. и 2017г., с
които е изменено Приложение №1. Срокът на изпълнение на договора е две години
от сключването му, а мониторинговия период е 28.03.2021г. съобразно датата на окончателното
плащане, което е в размер на
66 537.67лв. Не се спори, че безвъзмездната финансова помощ се
предоставя за закупуване на пчеларско оборудване за отглеждане на 127 броя
пчелни семейства. Лицето е преминало
професионално обучение, за което му е издадено Удостоверение рег.№11620-67/13.11.2014г. Регистрирало е
животновъден обект - пчелин, в ***, за което е издадено Удостоверение за
регистрация №06-770/06.04.2015г. В удостоверението е вписано, че се отглеждат
127 броя пчелни семейства, като същите се отглеждат стационарно и подвижно. В
края на м.януари 2018г. са извършени две проверки на място, като е констатирано,че
се отглеждат 130 бр.пчелни семейства, но част от закупеното оборудване не
функционира, тъй като е закупено след сезона за работа с пчели и ще бъде използвано
през сезона на 2018г.
С Уведомително писмо изх.№01-6500/1459/28.02.2018г.
жалбодателката е уведомена за
констатирани нередности и е даден срок за отстраняването им, което тя е сторила.
Издадено е решение за изплащане на финансова помощ
изх.№01-6500/2099 от 10.04.2018г., за изплащане на сумата от 66 537.67лв.
На 27.09.2018г. е извършено посещение на
място, като е установено, че се отглеждат 103 пчелни семейства, вследствие
унищожаване на голяма част от тях поради
неблагоприятни природни явления, както и че една част от закупеното оборудване
не се използва. Приложен е Констативен протокол №790/19.03.2018г. на Общинска
служба „Земеделие“ ***, от който е видно, че са унищожени 123 пчелни семейства
от ураганен вятър, който е представен при ответника с придружително писмо рег.№01-6500/6843 от 17.10.2018г.
Извършена е проверка на място, за което е
съставен Доклад от 26.09.2019г., открити са 42 пчелни семейства, като е установено, че не се ползва изцяло
закупения инвентар, но неизползваният е наличен на склад. Жалбоподателката е
присъствала на проверката, като след това е депозирала обяснение, в което е
заявила, че през пролетта на 2019г. е възстановила унищожените от бурята пчелни семейства до 95
броя, но поради заболяване са погинали част от тях и към датата на проверката са останали само 42
броя.
До жалбоподателката е отправено Уведомително
писмо за отстраняване на нередности №06/04/1/0/02596/3/01/02/02 с изх.№01-6500/9031 от 03.12.2019г. На
бенефициера е даден 30-дневен срок да отстрани
констатираните несъответствия, изразяващи се в по-малък брой пчелни
семейства от заложените в одобрения проект за подпомагане, икономически размер
на стопанството, по-малък от стандартния производствен обем, равняващ се на
8000евро / съгласно чл.8, ал.1, т.2 от приложимата Наредба №9/21.03.2015г. за
прилагане на подмярка 4.1/, като същият е изчислен на 2684.28 евро, неизползване на част от
закупеното пчеларско оборудване по предназначение.
С Придружително писмо вх.№01-6500/9031/07.01.2020г.
жалбоподателката е предоставила две декларации на лица за закупуване на кошери
с пчелни семейства и инвентар, два броя ветеринарномедицински свидетелства за
транспортиране на животни за доотглеждане съответно за 20 броя и за 40 броя
пчелни семейства. Приложена е и обяснителна записка на жалбоподателката, в която обяснява, че към 30.09.2019г. има 130 пчелни семейства и използва целият
закупен инвентар. Изготвени са докладни записки, въз основа на които Дирекция
„Противодействие на измамите“ към
ДФ“Земеделие“ е извършила проверка на дейността на жалбоподателката и лицата, с които тя е
осъществявала сделки, с изразено становище
за наличие на данни за „съмнение за измама“ с предложение действия
по установяването или отхвърлянето им да бъдат извършени от прокуратурата.
От представената Справка от регистъра на
земеделските стопани от 24.02.2020г. е видно, че на жалбоподателката са
регистрирани 130 броя пчелни семейства за стопанската 2019-2020г. От Справка от
11.06.2021г. е видно, че са регистрирани 126 броя пчелни семейства за стопанската
2020-2021г., а от Справка от
13.09.2021г. е видно, че са регистрирани 134 броя пчелни семейства.Тези данни
са вписани и в представените по делото анкетни формуляри за съответните години.
С Акт за установяване на публично държавно
вземане /АУПДВ/ № 06/04/1/0.0.2596/3/01/04/02 с изх. № 01-6500/6843#4 от
16.08.2021 г. на Заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е
определен окончателен размер на подлежащо на възстановяване публично държавно вземане
от 66 537. 67 лв., представляващо пълният размер на получената безвъзмездна
финансова помощ. В АУПДВ са определени
четири суми, подлежащи на възстановяване. В пункт първи, касаещ намаления брой
пчелни семейства, е определена сумата от 1996.13 лв., предвид разпоредбите на
чл.26, ал.2, т.1 от договора, сключен между страните, който гласи, че при
отстраняване на нарушението в едномесечния срок по ал.1 ползвателят дължи неустойка от 3% от
стойността на цялата изплатена сума при
продължителност на неизпълнението в срок до една година / 3% от
66 537.67лв. = 1996.13лв./. В пункт
втори е определена сумата от 66537.67 лв. съгласно разпоредбата на чл.27 от
договора за неспазване , попадащо в група 1 „Неспазване на Критерии за допустимост“ от Правила за определяне
на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ
при установени нарушения по чл.27 ал.6 и
ал.7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2014-2020г./ за краткост Правилата/, посочено в
т.2 от акта. В тази точка е посочено, че стандартният производствен обем на
стопанството е по-малък от левовата равностойност на 8000евро, която стойност е
задължително изискване за допустимост. В пункт трети е определена сумата
5873.76 лв. съгласно разпоредбата на чл.24 от договора за неспазвания, попадащи
в група 2 „Неспазване на ангажименти“ от
посочените по-горе Правила, посочени в т.3 от акта. Там е посочено, че са
закупени всички активи, но от закупеното оборудване се ползват само осем броя подробно описани съоръжения, а другите девет броя подробно описани артикули са на
склад и не се използват. Това задължение
е посочено в чл.14 ал.2 от договора, според който ползвателят се задължава от
датата на сключване на договора до изтичане на приложимия към него срок по чл.6
ал.5, който е три години от датата на получаване на окончателното плащане, да
използва активите и да изпълнява дейностите, обект на подпомагане по този
договор съгласно съответното им предназначение, посочено в бизнес-плана към
заявлението за подпомагане. Съгласно чл.24
ал.2 от договора, когато нарушението се отстрани в едномесечния срок по
ал.1, се дължи неустойка от 10% от
стойността на цялата изплатена помощ, когато нарушението е продължило за период
до една година /сумата 5873.76 лв. е изчислена като 10% от стойността на
неизползваните активи/. Приложен е чл.11 ал.2 от Правилата, като е
определен общ размер на възстановяване, равняващ се на най-високата
сума, която следва да бъде възстановена
– 66 537.67лв. Актът е връчен на жалбоподателката
на 19.08.2021г., а жалбата е подадена на
01.09.2021г. чрез куриер.
Със Заповед
№03-РД/1734 от 16.06.2021г. на Изп.директор на ДФЗ са делегирани правомощия за
издаване на актове от вида на оспорения на Зам.изп.директор.
С
Решение №2268/06.03.2023г., постановено по адм.дело № 6512/2022г. на ВАС
е отменено Решение № 159/26.04.2022г., по адм.дело №618/2021г. на АдмС-Враца и
делото е върнато за ново разглеждане от
друг състав на същия съд.
В настоящото производство са събрани
допълнителни доказателства. От представена по делото информация от БАБХ с писмо
вх.№ 1535/26.05.2023г. и писмо вх.№1742/12.06.2023г./с идентично съдържание/ е
видно, че броя на пчелните семейства през 2019г. са на 08.05.2019г.-45 броя, на
22.09.2019г. - 43 броя, на 30.09.2019г.-123 броя и на 07.10.2019г.-130 броя.
Представени са по делото от страна на
ответника заповед № 390917/19.09.2019г. за извършване на проверка на място,
доклад от проверка на място от
26.09.2019г., обяснения от Д.Й. от 26.09.2019г. и декларация от същата с дата
24.09.2019г., докладни записки и уведомително писмо до Й. от 26.09.2023г. във
вр. с констатирани несъответствия при извършената проверка на място, като
същите са представени и налични и при първоначалното разглеждане на делото.
Събрани са и гласни доказателства по делото.
От показанията на св. * Х.И.Г. е видно, че проверката е извършена по повод
сигнал на собственичката на пчелина. В ОДЗ *** има комисия която се занимава с
казуси когато настъпят форсмажорни обстоятелства от типа на пожари, бори,
урагани, проливни дъждове. По това време се е занимавал с регистрацията на
пчелините в *** и е бил вкл. в комисията, в качеството си на представител на
ОДБХ-***.Проверката е извършена на място в *** и по време на проверката е
установено ,че документално в пчелина се водели 123 бройки, но реално живи
тогава били установени 5-6 бр., но не си спомня точната бройка, като прегледа
се извършва с уред, който отчита дали има живот в кошера или не. Всички кошери
били обърнати и разхвърляни в двора, като имало разположени и на така
наречените пчеларски платформи. На място съставили протокол, който е подписан
от всички членове на комисията и е
представен в ОДЗ-***. Разбрали са, че предния ден е имало силна буря със силен
вятър и това е причината да заварят пчелина в това състояние. Пояснява, че при
едно загинало пчелно семейство връщане назад няма, като самия кошер остава
празен, като дава подробни пояснения как
се възстановя кошера. Също така посочва, че от останалите 6-7 бройки живи да
създадеш нови семейства и да възстановиш 120 не е възможно, защото самата
основа е малка.
От показанията на св. * Н.Х.Н. се установява,
че е бил уведомен за инцидента с пчелина, не е бил включен в комисията, която
да отиде на място и да види резултата от бурята, засегнала пчелина. След това е
разбрал за резултатите.Знае че са загинали 123 пчелни семейства и доколкото си
спомня причината е урагана, който е минал. Отразено е в протокола на комисията.
Наблюдавал е пчелина, като непосредствено след това жалбоподателката е
започнала да работи по неговото възстановяване. Всичко е отразил в дневника,
има покупка от друг пчелин, за да попълни нейния. В дневника се описва колко
пчелни семейства има. За да се възстанови едно пчелно семейство трябват поне 2
м. и половина,може би три в зависимост от условията. Много малко са останали и
е невъзможно да се възстановяват, трябва да стане чрез закупуването на майки и
т.н.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима.
Подадена е в срока по чл.149, ал.1 АПК срещу акт, който подлежи на
оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от оспорването.
Преди да разгледа основанията за незаконосъобразност
на оспорения административен акт, съобразно задължението по чл.168, ал.2 АПК,
съдът следва да се произнесе по отношение на неговата валидност.
Съгласно чл.27,ал.3 ЗПЗП Разплащателната агенция е
длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените
и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции,
предвидени в законодателството на Европейския съюз. По силата на ал.7 от същата разпоредба дължимостта на
подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на
критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициерите по
мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън
основанията по ал.6, се установява с издаването на акт за установяване на
публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Съобразно разпоредбата на чл.20а, ал.1 от ЗПЗП изпълнителният директор на фонда
е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, а съгласно ал.5 на същата
разпоредба изпълнителният директор издава актове за установяване на публични
държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс и решения за налагане на финансови корекции по
реда на глава пета, раздел
III от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове. Съгласно ал.6 на същата разпоредба той може
да делегира това правомощие на зам.изпълнителен директор, което е сторил със
Заповед №03-РД/1734 от 16.06.2021г. Обстоятелството, че за изп.директор на ДФЗ
е назначено друго лице, от което не е издадена заповед за упълномощаването на
зам.изп.директор не води до нищожност на акта, в каквато насока се прави
възражение. Заповедта се издава от изп.директор на ДФЗ, а не от конкретното
лице заемащо тази длъжност, в лично качество. АУПДВ е издаден от компетентен
орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл.59,
ал.2 АПК. Изложени са
фактически и правни основания за
издаване на акта, от тях може да се
направи извод каква е
действителната воля на административния орган. По тези съображения АУПДВ не е
нищожен, в каквато насока се прави възражение от жалбоподателя.
Оспорения акт е издаден в противоречие с
материалния закон.
В АУПДВ, като основание за установяване на публично държавно вземане е
посочено неспазване на критерии за
допустимост на субсидирания проект, прието за нарушение, попадащо в група 1 от
Правилата, тъй като изискуемият стандартен производствен обем за тази
инвестиция е под предвидения в чл.8, ал.1, т.2 от Наредба №9/21.03.2015г. и
чл.18, ал.1 от договора минимум от 8000 евро. Съдът приема, че описаното в АА намаление на стандартния
производствен обем произлиза от неизпълнение на показателите на бизнес плана,
изискващ отглеждането на определен брой пчелни семейства през целия период
на изпълнение на договора и през целия мониторингов период. Непостигането на заложените
финансови показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените
индикатори и основание по чл.70, ал.1, т. 7
ЗУСЕФСУ за извършване на финансова корекция, която се налага с издаването на решение по реда на чл. 73 от същия
закон, съгласно чл.27, ал.6 ЗПЗП, в какъвто смисъл е и константната
практика на Върховния административен съд. Според ал.7 на чл.27 ЗПЗП,
в сила от 28.06.2019 г., издаването на акт за установяване на публично държавно
вземане по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/ на подлежаща на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ става тогава, когато неспазването на критерии за допустимост,
ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и
бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, е извън основанията по ал. 6.
В случая е приложима новата разпоредба
на чл.27, ал.6 ЗПЗП/в сила от 28.06.2019г./ по силата на която при нарушение от страна на ползвателите на
помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на
селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция
по чл.70, ал.1,т.1-9 от ЗУСЕФСУ,
подлежащата на възстановява помощ следва да се установи с издаване на решение
за налагане на финансова корекция по реда на чл.73 от същия закон. Тоест органът е следвало да издаде решение на
основание ЗУСЕФСУ,
а не АУПДВ, както е в случая. Това е така и породи това, че производството по
издаване на АУПДВ е започнало на 16.02.2021г. с уведомително писмо по
чл.26,ал.1 АПК за откриване на производство по издаване на акта, а АУПДВ е издаден
на 16.08.2021г.
По съществото на спора. С АУПДВ е прието, че Й.
не е спазила следните договорни и нормативни задължения: 1. По чл.16, т.2 от сключения договор за осигуряване и поддържане
на 127 броя пчелни семейства до изтичане на срока по чл.6, ал.5. За нарушението
е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане от 1996.13
лв., представляващо неустойка на основание чл.26, ал. 2, т. 1 от договора,
сключен между страните. 2. По чл.18,
т.2 от договора за поддържане на минималния стандартен обем на стопанството (не
по-малко от левовата равностойност на 8000 евро), което е прието че
представлява и изискване за допустимост на кандидатите по подмярката. Сумата за
възстановяване е определена на 66537. 67 лв. съгласно разпоредбата на чл. 27 от
договора за неспазване на което и да е задължение по чл.18, попадащо в група 1
"Неспазване на Критерии за допустимост" от Правила за определяне на
размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР
2014-2020 г. 3. По чл.14, ал.2, т.3,
т.4 и т.6 от договора, за което е определено подлежащо на възстановяване
вземане от 5873. 76 лв. съгласно разпоредбата на чл. 24 от договора за
неспазвания, попадащи в група 2 "Неспазване на ангажименти" от
Правилата, посочени в т. 3 от акта. Посочено е, че са закупени всички активи,
но от закупеното оборудване се ползват само осем броя подробно описани
съоръжения, а другите девет броя артикули са на склад и не се използват. С
АУПДВ е приложен чл.11, ал.1 от Правилата, като е определен общ размер на
подлежащата на възстановяване финансова помощ в размер на 66 537. 67 лв.
По т.1 от АУПДВ.
От събраните по делото доказателства
се установява, че броят на пчелните семейства варира от 127 през 2015г. до 134
към датата на издаване на АУПДВ на 16.08.2021г. Видно е, че в кратки периоди от
време броят е спадал под 127, като случаят констатиран през септември 2019г. е следствие
от ураган и са загинали 123 пчелни
семейства. От разпита на разпитаните по
делото двама свидетели се установява, че при смърт на значителен брой пчелни
семейства процесът на възстановяване на стопанството отнема значителен период
от време. Следва да се отчитат и атмосферните условия, като св. * Г. дава пояснение по отношение на тях.
Приложения по делото Констативен протокол № 790/19.03.2018г. удостоверява
настъпилото бедствие-ураганен вятър в следствие на който са погинали 123 пчелни
семейства. В резултат на бедствието са останали 7 пчелни семейства. Видно е от
приетите по делото доказателства, писма на БАБХ от 23.05.2023г. и 08.06.2023г.,
че жалбоподателката е предприела действия за възстановяване на броя им, като
това е видно и от показанията на разпитаните свидетели, от справките на БАБХ
и множество протоколи за пролетни и
есенни профилактични прегледи на пчелина от 2016г. до 2021г. Същите посочват динамиката
в броя на пчелните семейства през 2019г., когато е извършена проверката на
която се базира издадения АУПДВ. В писмата са посочени следните данни на
08.05.2019г.- 45 броя, на 22.09.2019г. -43 броя, на 30.09.2019г.-123 броя и на
07.10.2019г.-130 броя. През януари 2020г. са 130 бр., като през август и
септември 2020г. са 180, като такъв се запазва броя на пчелните семейства до
края на срока по чл.6,ал.5,т.1 от договора на 28.03.2021г. До датата на
издаване на АУПДВ в БАБХ са отразени 134 отглеждани пчелни семейства. Това е
видно и от приложените справки при първоначалното разглеждане на делото. Тоест
от така представените доказателства
констатацията на органа за периода 24-26 септември 2019г. не
може да обоснове категорично
неизпълнение в целия срок на договора от страна на жалбоподателката. Не може да
се приеме, че същата не е спазила договорни и нормативни задължения по чл.16,
т.2 от сключения договор за осигуряване и поддържане на 127 броя пчелни
семейства до изтичане на срока по чл.6, ал.5, в каквато насока е направен извод от органа. Обстоятелството, че по време
на проверката м.септември 2019г. в обекта са установени 42 бр. пчелни семейства,
който факт не се оспорва от страните не може да обоснове извод че не е спазено
изискването на чл.16,т.2 от договора. Задължението по договора от страна на
жалбоподателката е за целия срок на договора, който включва времето от
сключването му до изтичане на срока по чл.6,ал.5 от договора. В този см. е и
чл.18,т.2 от договора.
По т.2 от АУПДВ. Административният
орган по никакъв начин не е посочил как е установил размера на стандартния производствен обем, нито при одобряване на проекта, с който се
кандидатства за безвъзмездна финансова
помощ, нито при осъществяване на контролната проверка на 26.09.2019г. Съгласно №1 т.44 от ДР на
Наредба №9/2015г. стандартен
производствен обем е стойността на продукцията, която отговаря на средната
стойност за даден район за всеки един
земеделски продукт, изчислена в евро по таблица съгласно Приложение 14, каквото
изчисление липсва в АА. Съгласно ал.2 на същата разпоредба стандартният производствен обем се доказва с
документи за регистрация на животните
или с анкетни формуляри, които са
съществували към датата на издаване на АА, но няма доказателства да са
обсъдени. Освен това, съдът намира, че съществува и известно противоречие в
мотивите, тъй като в пункт първи е прието, че в дадения законов едномесечен
срок ползвателката е достигнала заложения в проекта обем от 127 пчелни семейства и използва
целият инвентар по предназначение, но е прието, че не е изпълнила изискванията за стандартен производствен
обем. Не става ясно как органа е достигнал до този извод, тъй като липсват
конкретни изчисления в акта, като такъв извод не може да се изведе и от
представените по преписката документи.
По т.3 от АУПДВ.
Видно е, че всички активи за които е
получено финансово подпомагане са налични и това се установява при извършените
проверки през 2018г. и 2019г. от служители на фонда, за което са съставени и
съответни протоколи. Установено е
фактическото наличие на инвентара, но със забележка че не всички са
намерени в работно състояние. В тази връзка следва да се посочи, че същите се
използват в различни етапи на производствения процес и не винаги е възможно използването
им едновременно в работния процес, тъй като следва да има достатъчно количество мед, събран от пчелите който да
бъде преработен. Следва да се посочи, че от показанията на свидетелите е видно,
че при ниска температури пчелите не летят, т.е не събират мед и няма как да се
преработва с целия инвентар закупен от
жалбоподателката. Следва да се посочи, че
посочения от органа чл.14,ал.2 от договора, съгласно който ползвателя
следва да използва активите и изпълнява дейностите –обект на договора не
визира използване на активите по всяко едно време, още повече че неизползването
на активите по време на извършената проверка в рамките на 2 дни от 24-26
септември, при която е установено, че
всичките не се използват не може да обоснове категоричен извод, че
жалбоподателката не използва активите съгласно горепосочения член от сключения
договор. Видно е от преписката, че всички активи са налични и установени при
извършените проверки. Представени са по преписката и доказателства за произхода и доставката на
инвентара, платежни нареждания и извлечение от банкова сметка.
Съдът намира за необходимо да отбележи и факта,
че производството по издаване на процесния АУПДВ е започнало на 16.02.2021г. с
изпратено писмо до жалбоподтелката, а АУДВ е издаден на 16.08.2021г., като в
този период не е направена нито една проверка на място, нито е правена актуална
справка в БАБХ за броя на пчелните семейства. Актът е издаден на база проверка от
м.септември 2019г., извършена в рамките на два дни /24-26/, година и половина
преди започване на производството по издаване на акта.
Също така след извършване на проверката на
място от 24-26 септември 2019г. при
която са констатирани съответните несъответствия, за което е съставен доклад,
жалбоподателката е била уведомена с уведомително писмо изх.№ 01-6500/9031/03.12.2019г.
за отстраняване на констатираните забележки при проверката в 30 дневен срок. В
отговор на писмото от жалбоподателката в
срока са предоставени доказателства с
писмо от 03.12.2019г., обяснение и получено в ДФЗ на 07.01.2020г. След
получаване на писмото липсват данни от ДФЗ да са извършвани последващи проверки
по отношение на жалбоподателката, както и направени констатации,че същата не е
отстранила съответните забележки в предоставения й срок или представените с
писмото документи, вкл. и даденото
обяснение не отразяват фактическото положение на място. Актът е базиран изцяло
на констатации от проверка извършена в периода 24-26 септември 2019г. преди
откриване на производството с писмо от 16.02.2021г., като не са извършвани дори и справки в публичната база на БАБХ.
Съдът намира, че от събраните по делото
доказателства не може да се направи
извод за нито едно от сочените в АУПДВ нарушения в рамките на срока на
договора. Видно е, че жалбоподателката е предприема действия по възстановяване
на пчелните семейства и дори увеличение на същите. Използването на инвентара е
също в зависимост от броя на пчелите и
произведения от тях мед, като не може да се приеме, че същия следва да се
използва във всеки един момент едновременно. Налице са протоколи от проверка от
2018г. и 2019г., в които служители на
фонда извършила проверката са отразили, че са установили фактическото наличие
на инвентара, със забележка, че не всички компоненти се използват в деня на
проверката.
С оглед на изложеното оспореният АУПДВ е издаден в противоречие на
материалния закон и следва да бъде отменен изцяло, а жалбата против него следва
да бъде уважена.
При този изход на спора и при
своевременно заявяване от страна на жалбоподателя, следва да му се присъдят
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6000
лева, като видно от представения по делото договор за правна защита и
съдействие същото е договорено и заплатено в брой при подписване на договора. От
страна на процес.представител на ответника е направено възражение за
прекомерност,като съдът счита същото за неоснователно. В случая адвокатско
възнаграждение е определено с оглед материалния интерес по делото и същото е към минималния размер предвиден в разпоредбата
на чл.7,ал.2,т.4 вр. чл.8,ал.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Следва да се присъдят на основание чл.226,ал.3 АПК и
разноските при първоначалното разглеждане на делото, като искането е направено
своевременно, за което е приложен и списък на разноските. Следва да се присъдят
разноски по адм.дело №618/2021г. на
АдмС-Враца в общ размер на 1810лв. / хиляда осемстотин и десет лв./, от
които 10 /десет/лв. за държавна такса и
1800 /хиляда и осемстотин/лв. за адвокатско възнаграждение, доказано с
платежни нареждания. По адм дело №
6512/2022г. на ВАС-София следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4000/четири
хиляди/ лева, видно от приложения договор за правна защита и съдействие от
26.01.2023г. /л.62 от делото/ същото е договорено и заплатено в брой. Или общ размер на разноските при
първоначалното разглеждане на делото за двете съдебни инстанции в размер на
5 810/пет хиляди осемстотин и десет / лева. По отношение на
претендирания адвокатски хонорар пред касационната инстанция при първоначалното
разглеждане на делото, съгласно представения по делото списък в размер на 5973
лева, следва да се посочи, че от представения пред касационната инстанция
договор за правна защита и съдействие от 26.01.2023г./ л.62 от дело №
6512/2022г./ е видно, че е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 4000 лева, а не в претендирания размер, съгласно списъка по делото,
поради което искането над 4000 лева следва да се отхвърли, като неоснователно и
недоказано. Съдът намира, че
възражението за прекомерност следва да бъде оставено без уважение, тъй
като размерът на присъдените разноски отговаря на фактическата и правна сложност на делото. Същото
е съобразено с материалния интерес по делото, предвиден в разпоредбата на чл.7,
ал.2,т.4 вр. чл.8,ал.2 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като при
първоначалното разглеждане на делото е и под минималния размер. Общия размер на
разноските при двете разглеждания на делото е
11 810/единадесет хиляди осемстотин и десет / лева.
На ответника не се дължат разноски.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК,
Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ АУПДВ № 06/04/1/0/02596/3/01/04/02
с изх.№01-6500/6843#4 от 16.08.2021г. на Зам.Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с който на Д.Е.Й. е определен окончателен размер
на подлежащо на възстановяване публично държавно вземане от
66 537.67лв., представляващо пълният размер на получената безвъзмездна финансова
помощ.
ОСЪЖДА Държавен
фонд“Земеделие“ гр.София да заплати на
Д.Е.Й. *** направените по делото
разноски за настоящото производство в
размер на 6000/шест хиляди/ лева и при първоначалното разглеждане на делото в общ
размер на 5810 / пет хиляди осемстотин и осемдесет и десет/ лева и отхвърля искането над тази сума или
общ размер на разноски
11 810/единадесет хиляди осемстотин и десет/ лева.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба, чрез Административен съд Враца
пред Върховен административен съд София в 14-дневен срок от съобщението
на страните.
Препис от решението
да се изпрати на страните.
АДМ.СЪДИЯ: